Днес ние достигнахме състояние, когато милиони хора в целия свят започват да си задават въпроси: ”Защо страдаме? Защо живеем? Каква е целта на живота ни? Има ли природата за нас някаква програма?”

Затова сега се разкрива науката кабала, – защото именно тя може да даде отговори на тези въпроси. Като цяло всичките тези отговори се свеждат до едно: кабала ни разкрива друга реалност.

Науката кабала е методика за разкриване на висшата реалност, тоест реалността извън нас, извън това, което усещаме сега. Затова всеки от нас трябва да премине някаква вътрешна бариера, закриваща от нас онази, втората половина от реалността, в която се намираме сега.

Все едно неочаквано се включва светлината и виждаме, че тук има и нещо друго. И това е действително така. Само че се включва не обичайната за нас светлина, а висшата светлина и в нея ние започваме да виждаме още една реалност, която преди това е била тъмна, невидима и неусещана, – реалността на висшия свят.

Ето тогава ще разберем, какво се случва в него и причините за случващото се, тоест каква е същността ни. И вече тук, във висшия свят, ние ще видим, че ние сме души, а не физически тела, не животинската част, която притежаваме. Ние – това е частта от човека в нас, която е вечна, съвършена и е божествена  частица свише.

Ние сме вечни, съвършени творения, живеещи в различна реалност и в друга форма на съществуване. И нашето предназначение е да се издигнем и да живеем във висшия, духовен, вечен свят, извън ограниченията на времето, движението и пространството, а също и нашето възприемане на реалността.

А какво ще се случи с този свят? В продължение на известно време този свят ще продължи да съществува, докато ние постигнем висшата реалност. И в степента на постигане на по-високото стъпало на духовния свят реалността на по-ниското стъпало ще избледнява и ще става по-малко различима, докато не изчезне съвсем.

Кабалистите казват, че ние трябва да достигнем това тук и сега, в този живот, в нашия свят. При това нищо  не трябва да се променя, освен разкриването на висшия свят за нас.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“ 04.01.2011

[38523]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Неделната глава „Пкудей” от Тора описва кой взима участие в издигането на Храма (Итмар, синът на Аарон, Бецелел, синът на Ури, Олиав, синът на Ахисамаха), както и структурата на Храма, материалите използвани за обзавеждането  му, особености по изработване на всичките му принадлежности и свещени покривки… След като работата по построяването на Храма е завършена, те довеждат Мойсей, и той го благославя…

Храмът е твоята душа. Няма нищо по-важно от неговото построяване, тъй като цялата ни работа лежи в съграждането на интегрална душа, единство между всички нас. Всеки от нас е част от общата душа, която се нарича „Адам” (човек), и когато изграждаме  между нас правилна връзка, означава, че построяваме Храма.

Кабалистите ни предават знанието и програмата, която трябва да завършим, на езика на клоните. Когато ни разказват за дървета и скали, какви материи и метали трябва да използваме и точно кой трябва да извърши тази работа, те говорят за четирите нива на желанието (неживото, растителното, животинското и говорящото), и как тези желания трябва да се свържат помежду си. Като се съединяваме, ние постепенно съграждаме интегралната душа, където намираме присъствието на Твореца, висшата светлина. Така, Храмът става мястото на нашия духовен живот.

Написано е „Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като подправка”. Това означава, че първо ние разбираме колко много се мразим един друг. Тогава променяме тази омраза и я превръщаме в любов и единство.

Съгласен съм, че е дълъг път, който не може да се опише с няколко думи, но когато постигнем взаимосвързаност и разкрием, че това всъщност е съсъдът, вместилището на висшата светлина и духовния живот, започваме да осъзнаваме каква трудна и деликатна работа е това. Ние трябва с голяма точност, с пинцети, да съберем този съсъд като свържем всички хора в света един с друг.

Ние ще трябва да направим това и тази работа вече е започнала в нашето поколение. Ние сме достигнали точката, когато глобалният егоизъм се е разкрил в нас. Затова, методът за неговото поправяне, мъдростта Кабала, също се разкрива.

Тя описва по какъв начин ние трябва да сме взаимосвързани и как да опознаем висшия, поправящата светлина, която ще ни помогне да се съединим, тъй като в нас, каквито сме, няма никакви предпоставки за това. До степента на нашето съединение, ние ще започнем да разбираме какво описва Библията, защото тя говори за степените на нашето поправяне, основаването на връзката между нас.

Това описание е представено като наръчник за построяване на къща с всичките ù принадлежности и обзавеждане, но тя става светилище. Свещен (кадош) означава отделен от егоизма, който е над нас. Когато се обединим помежду си в съюза на любовта, това се счита за святост. Това е степента Бина, стъпалото на отдаване, което придобиваме чрез любов към другите, когато се свързваме във взаимно поръчителство като един човек с едно сърце.

Когато постепенно създаваме такава връзка, ние отново се сливаме в една душа и намираме светлината, която ни напълва, присъствието на Твореца. Чрез силата, която се разкрива в съюза между хората, ти можеш да се издигнеш на по-високо стъпало.

Това е въпреки факта, че се случва в безплодната «пустиня», тоест човек няма повече сили, няма къде да отиде и не знае как да се движи напред, и все пак висшата сила се разкрива, тя ни показва как да се издигнем по-високо и по-високо, докато не достигнем земята на Израел, желанието, напълно насочено към Твореца. Нашето егоистично желание напълно се променя за отдаване, за добро на другите, според принципа «обичай ближния както себе си».

От програмата „Неделна глава”, 03.03.2011

[37860]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Общата душа "Адам", Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Първото разкриване на Твореца е разкриването на свойството отдаване, на излизането от себе си „навън”. И разбира се това не ни се струва рационално – защо ми е да мисля само за другите?

Ако аз като егоист мисля за някой друг, тогава чувствам от това празнота и очаквам компенсация. Още не съм излязъл от егоистичните сметки и не разбирам, че издигайки се над свето его получавам нов разчет, който сега не ми е известен.

Мога да разбера, че очевидно ще спечеля от това, че ще стана подобен на Твореца. А да се приближа към него е толкова явна печалба, че съм готов да заплатя за това. Ако за тази цел трябва да изляза от самия себе си – готов съм! А освен това ми обещават целия духовен свят – и аз съм съгласен да работя.

Тоест докато си представям някаква изгода, напълване, то естествено имам сили и готовност да се включа в обкръжение, да се обединя за тази цел. Но в момента, в който започнем да чувстваме, че свойството отдаване няма да даде никаква изгода на нашите егоистични желания – веднага се появява проблем.

Трябва да разберем, че се каним да разкрием нова реалност, друго измерение, което няма нищо общо с този свят. Това е такъв разрив и противоположност, които преди не е било възможно да си представим. Не разполагаме с никакъв пример, който би ни позволил в някаква пряка или обратна форма да разберем, почувстваме или да си представим нещо от духовния живот.

Този преход от единия свят в другия, който се нарича „пресичане на Крайното море (Ям Суф)”, човекът прави без да знае къде и към какво отива. Творецът и творението са две абсолютни противоположности. И докато не преминеш от едната в другата, не е възможно да разбереш, какво означава едното да е срещу другото.

Затова да изискваме днес някакво разбиране, постижение, подкрепа от своето егоистично сърце и разум e все едно да се простреляме в крака и да спрем своя напредък. Как можеш сега да искаш нещо по пътя, ако сам блокираш колелото на своята кола, която те отвежда напред.

Не трябва да пробуждаме егоистичните желания! А ние не само ги събуждаме, но ги и дразним с викове: „Дайте ми да видя и да почувствам нещо!” Сякаш поставяме ултиматум – ако не получа, няма да се движа. А освен това смятаме, че това упорство ще ни помогне…

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 21.03.2011

[38661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Вчера гледах на нашия телевизионен канал транслация на културната програма от големия конгрес в Израел през миналата есен.

Там дефилираха представители на различни групи, показваха характерните танци на различните народи от всички краища на света, откъдето бяха дошли хора. Имаше огромна аудитория и абсолютно особена атмосфера, такава, че не можех да се откъсна, докато не я изгледах до края.

И там не видях разочаровани или унили лица, защото общото въодушевление подейства върху всеки и в цялата зала цареше радост, надежда, възторг, вдъхновение.

И дори не поради това, че там се беше случило някакво особено духовно разкриване, но просто такова въздействие оказа настроението на обществото върху всеки един човек, който се беше включил тук, и в същия момент всеки се почувства радостен и щастлив.

Такава сила притежава обкръжението – единственото, което не ни достига, ако ние искаме да напредваме всеки миг. Защото на този път ние не можем да искаме друго разкриване, освен разкриването на отдаването, т.е. такова поправяне, чрез което аз ще имам възможност само да отдавам, да се свържа с другите и нищо друго не ми трябва, като Бина, която не иска нищо за себе си (хафец хесед).

Творецът иска от нас да станем като Него: да отдаваме заради отдаването, а след това, да получаваме заради отдаването. И затова нашето напредване винаги е „над знанието“, т.е. не можем да молим да се прояви някакво друго свойство или напълване, освен свойството отдаване.

И дори не е важно, предоставят ли ми възможност да отдавам или не. Аз нищо не чакам в отговор от Твореца, освен самия устрем към отдаване, който ще се развива в мен през цялото време все повече и повече.

На света такова отношение за сега не му е ясно и самите ние все още постепенно се приближаваме към това, да чуем и да разберем в какво е неговата същност. Но няма изход, цялото човечество вече се намира в този процес на поправяне и трябва да разбере, че няма път назад. Не можем да спрем историята. Целият свят преживява много бързо развитие по посока на това ново свойство – свойството отдаване, което започва да управлява света.

Затова кабалистите казват, че няма друго средство, освен организирането на такова обкръжение, което ще ни поддържа по пътя към целта, ще ни дава сила, въодушевление, радост. Всичко това ние няма да можем да получим от Твореца, още по-малко от самите себе си – само от обществото.

Затова акцента в нашето разпространение трябва да бъде на такива впечатляващи мероприятия, като например културните програми на конгресите. Това и означава „присъединяване към доброто“ – думи, които сме избрали като свой девиз. И колкото повече има такива програми, които да предават радостта, съединението, придобиването на мощ – толкова по-жизнена сила ще се предаде на всеки.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 21.03.2011

[38681]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Душата, която придобивам, присъединявайки към себе си чуждите желания, се дели на пет части, съгласно нивата на авиюта/силата на желанието – шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3 и далет/4. Освен това, на всяко ниво на авиют, душата се състои от 613 (ТАРЯГ) желания.

Излиза, че в мен се намира цялото това множество от желания, всяко от които нараства в своя авиют от ниво шореш до далет. В степента на моето израстване, всички тези желания нарастват едновременно и на всяко стъпало имам 613 желания, намиращи се във всевъзможни връзки помежду си на определеното ниво на авиюта.

Тоест на всяко стъпало трябва да осъществя 613 връзки, взаимодействия на нивото на авиюта, присъщо на това стъпало.

Изкачвайки се по тази стълба от стъпала, аз постигам един след друг всички светове – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, А”К и стигам до Края на Поправянето (Гмар Тикун), света на Безкрайността.

Излиза, че всеки път се издигам и постигам нов свят – но не веднага, а на части, защото във всеки свят има 25 парцуфим – 25 вътрешни стъпала, които постепенно постигам. По този начин, на всеки подем от този свят до Безкрайността,  преминавам 125 стъпала = 25 парцуфим х 5 свята, докато не постигна цялата обща душа.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38563]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

„Зоар” описва целия процес на нашето духовно развитие с езика на алегориите. Защото той не може да ми обясни нищо от духовния свят – тъй като аз не се намирам в него. В духовния свят има само сили.

И затова, ако не усещам тези сили, не се намирам в тях и не работя с тях, то не съм способен да се свържа с този духовен материал.

Добре запознат съм с материалния свят, а за духовния не знам нищо. Как мога да премина от материалното към духовното? Затова, кабалистите вземат думи от този свят, но показват чрез тях духовния. А ние трябва да се постараем да видим духовния свят зад тези думи. Полагайки усилия се стараем, да се приближим към духовния свят.

Какво намеква „Зоар”, чрез тези думи: куче, лъв, жертвоприношение, Израел? Думите са от този свят, но смисълът им е напълно различен. Усилията, които полагаме, за да разберем истинския им смисъл, всъщност ни спасяват – издигат ни на следващото стъпало. И затова, всеки път трябва да се грижа само да се стремя към целта и постоянно да помня, че книгата говори за духовния свят, за моето духовно състояние, което съм задължен да разкрия: „Какво се крие зад тези думи?”.

Тогава, както е написано в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, т. 155, „благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, обкръжаващите души пробуждат върху себе си светлината”. Ние пробуждаме огромната светлина, скрита в тези книги и тази сила ни поправя.

Тогава изведнъж установяваме, че „куче” – това е клипа, нашето желание да се наслаждаваме, което засега не ни е дадено да поправим, „Исраел” е нашето желание, което се стреми към поправяне. „Жертвоприношения” са онези наши желания, които можем да обработим с помощта на всевъзможни действия, за да ги използваме, получавайки заради отдаването, т.е. за благото на ближния.

Излиза, че в нас има „Исраел” („Исра-Ел” – „Направо-към-Твореца”) – желания, които се стремят да постигнат отдаване. Има „жертвоприношения” – желания, които трябва издигнем и за тяхна сметка да се приближим към отдаването (на иврит „жертвоприношение”/„курбан” – от думата „каров”/близък). И има клипа – желания, които не трябва да използваме.

За сметка на действията, за които разказва „Зоар”, Исраел постига Твореца, към който се стреми – разкриване на Твореца на творенията, на свойството отдаване.

Но как разпознавам всички тези желания? Именно в съединението с другите души, със своите другари в групата. Как избирам от всички предоставени ми възможности какво да използвам, а какво не? Аз имам целия асортимент – целия живот. Вземам от живота си необходимото за съществуване. А всичко останало разделям на такова, което може да бъде полезно за връзката ми с групата и на това, което не може да бъде полезно.

Полезно – това са „жертвоприношенията”, желания, с помощта на които се приближавам към другарите, за да се издигна. А тези желания, с които не мога да се приближа към тях се наричат „клипа” – трябва да ги отхвърля и да не ги използвам.

И така, всеки миг. Моята цел е да се съединя с групата, в която в единството с другарите ще разкрия свойството отдаване – Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

От статията „За Пурим”, от книгата „Шамати”: „Мордехай е праведник и работи само заради отдаването. Той не изпитва никаква потребност да се издига нагоре по стъпалата, а се задоволява с малко.

А Царят желае да му даде светлината Хохма, излизаща от лявата линия. Но работата на Мордехай била само в дясната линия. И какво направил Царят – „издигнал Аман”, тоест възвеличил лявата линия, както е казано: „И го поставил над всички министри, и му дал власт””.

Ако човек изцяло се намира в отдаване, не мисли, че е възможно да получава също и заради отдаването – тъй като тези свойства си противоречат. Аз съм насочен само към отдаване, от себе си – и искам само това. Наслаждавам се, че давам и мисля за другите, и в този вид моето отдаване, действие, мисъл, желание – всички сили на душата ми са насочени в една посока: от мен – навън, към този, комуто давам. Ето така е устроено свойството „Мордехай” вътре в нас.

Но ако изведнъж някой иска да разкрие на човек цялата му способност да отдава, в него трябва да се отгледат получаващи желания, за да може той да получи заради отдаването и между него и Твореца да възникне съединение, взаимност.

А ако само отдавам на някого, между нас няма съединение. Само ми се струва, че сме свързани, защото се намирам в него, в неговите желания – но той не се намира в мен! И затова, между нас не съществува сливането, което е било цел на творението.

Съединението е възможно само, ако аз също получавам от другия в същата степен, в която искам да му дам – и тогава между нас ще има взаимност, защото съединението е възможно само между равен с равен – колкото получавам, толкова отдавам!

Но ако аз получавам заради отдаването, за да върна на другия напълването, то това действие включва в себе си две противоположни свойства: получаване, даващо наслаждение – и отдаване заради наслаждаването на другия. Затова, нашият Мордахей (свойството отдаване вътре в нас) не разбира как може да го направи. Ние наистина не разбираме това, защото е много високо състояние.

И как да се подтикне човек към такова действие и да се изведе от равновесието, което дава отдаването заради отдаване, свойството на Бина, което не желае нищо за себе си – а само да отдава колкото е възможно? Как да го задължиш поне да помисли за получаването, да се добави получаване към отдаването? Това е много сложно и многостранно действие, което изисква напълно различен подход, истинска вътрешна революция, за да разбереш как да го използваш.

Работа, явяваща се резултат от тяхната взаимна връзка, която никога преди не е изглеждала възможна. И затова, тук е необходима много голяма, допълнителна сила – чужда и жестока, която ще зачеркне целия предишен подход – „отдаване заради отдаването”, метода на Мордехай до такава степен, че Мордехай в мен ще се почувства изпразнен, недействащ! Аз повече не съм способен да отдавам заради отдаването и изпадам в „нечистите желания”/клипот, просто пропадам!

И само тогава се разкрива този нов подход, възможността да получавам заради отдаването – но не по-рано. Тоест както обикновено, развитието става по всичките 4 стадия, докато не стигнем до решението.

Затова, в историята на Пурим действат толкова много персонажи – помощници на Царя и Аман.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38575]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е намерение?

Отговор: Намерение е онова, което искаш от своето състояние. Важно е не какво говориш или правиш, а къде се целиш, какъв резултат очакваш от сегашното състояние – не е важно от своето или от нашето.

Казано по друг начин, какво искаш да видиш в следващото си състояние, как си го представяш сега? Какво ще правиш: дали ще отдаваш на Твореца, дали ще получаваш за себе си, ще печелиш ли, ще крадеш ли, повече ли ще даваш, ще раздаваш ли? Какъвто си представяш себе си в следващото състояние – именно това е твоето намерение.

Ето защо, намерението е присъщо само на човека – защото само той от цялото творение се намира извън времето. Намерението не действа в материалното, а в духовното време, което се намира над нашето желание.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 20.03.2011

[38606]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Духовният свят – това е единната душа, една за всички. И всеки, съединявайки се с другите, постига тази обща душа. В статията „600 хиляди души” Баал а-Сулам пише, че няма в света нищо, освен една душа.

Всеки човек, постигайки тази обща душа, я постига по своему, съобразно със заложените в него решимот (духовни гени). Така, както сега ние гледаме обкръжаващият ни свят и всеки го вижда малко по-различен. Аз не мога да сравня с другите вкусът, който усещам в същата храна, или своето впечатление от същата картина. Всеки се впечатлява по друг начин, съгласно своите решимот.

Така и нашите постижения в духовното. Даже, ако пред нас стои една и съща картина от духовното, същите светове, парцуфим, – във всеки случай всеки получава от нея лично впечатление. И тази самобитност не изчезва. Как се съединявам с общата душа? – С помощта на желанията. Да си представим, че аз се намирам в центъра на духовните светове – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон (А”К) или света на Безкрайността.

Излизайки от себе си, от своето его, и съединявайки се с другите, аз постигам пространството на общата душа, и в него усещам духовния свят. Колкото повече аз излизам от егото си, придобивайки келим/желанията на другите, толкова по-висок свят усещам – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, А”К, света на Безкрайността.

Как правя това? Аз „купувам” нови желания, защото в мен има само точка – зачатък на душата. Новите желания, които придобивам, съединявайки се с другите, – това е и кли/съсъда на моята душа.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 18.03.2011

[38566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ние се намираме вътре в екран, на който се изобразяват нашите свойства. И ако те са егоистични, то, съответно, се изобразяват пред нас нашите желания за наслаждение на нивата (величините 0-1-2-3-4) на неживо, растително, животинско и „човек” – и ние ги виждаме като обкръжаващия нас, наш свят.

Значи, видимата и усещаната от мен реалност, в която аз живея, – това е отпечатък, изображение на това (на желанията и на мислите), което е вътре в мен .

Ако аз, в добавка към своята обща природа – свойството за получаване, придобия духовна природа – свойството за отдаване, то, като на екран на компютър, ми се отваря още един прозорец, в който аз виждам висшия свят – силите на своята душа. И сега аз разпознавам, че видяното от мен в първия прозорец, се явява проекция на моите получаващи сили, а във втория прозорец аз рисувам формата на своето съединяване с останалите хора заради отдаване.

В тази степен, в която аз съм способен да се съединя с останалите, макар поне на нивото „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”, в тази степен аз ще мога да разпозная духовния свят. И сега всичко зависи от моя разчет, как аз всеки път се пробуждам, за да пренеса реалността от материалния свят в духовния.

А най-съвършеното духовно състояние – това е „Пурим”, от думата „пур” – жребий – в него моите желания са поправени, аз съм се обединил с всички души, напълвайки своята с висшата светлина, съгласно закона за подобие на свойствата.

Пурим – това е празнуване на крайното поправяне. И, отбелязвайки този празник, ние сякаш привличаме от това поправено състояние, в което искаме да се включим,  поправящата и съединяващата ни сила.

Обичаят да се слагат маски да се обличат характерни костюми в този ден е дошъл до нас, защото Аман (егоистичното желание) се облича в дрехата на Мордехай (алтруистичното желание) – и ние можем да получим в големите желания на Аман, светлината от свойството Мордехай.

Затова на празника Пурим съществува обичай да се ядат сладки с триъгълна форма, наречени „Джобовете на Аман”, защото джобът символизира желанието за получаване.

Необходимо ни е да получим от Аман тези желания и с помощта на Мордехай, посредством светлината хасадим, свойството за отдаване, да ги поправим с намерение за отдаване. И тогава ние можем да получим светлината хохма – разкриването на Твореца, т.е. състоянието на крайно поправяне.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 15.03.2011

[38552]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→