„Зоар” говори само за разкриването на връзката между нас. Пророците са велики кабалисти, които са проникнали през своето его, за да видят връзката между всички души и сега ни разказват за разкриването на тази връзка в келим/желанията, и за напълването й със светлините.

Те казват, че само това могат да разкрият, че всичко се разкрива само във връзката между душите – желанията на отдаването и любовта на хората.

Баал а-Сулам пише, че книгата „Зоар” е изпълнена с неразбираеми образи, че ни обърква. Но не е възможно да ни бъдат предадени в друга форма големите разкрития, които са постигнали авторите на „Зоар”.

Защото именно те са разкрили реалността на всичките 125 духовни стъпала и през цялата история не е имало друга група кабалисти, която би могла да бъде сравнена с тази велика група.

Но, предавайки своите постижения, те не са могли да го направят пряко, а трябвало да понижат тяхното ниво и да ги облекат в подходяща за нас форма. Представете си: раби Шимон говори за онова, което постига, а всички ученици го слушат и обсъждат разкритото от него – раби Аба ги слуша и записва всичко, което казват. Тоест раби Аба чува онова, което раби Шимон говори на всичките си 9 ученика – на цялото това кли/съсъд, състоящо се заедно с него/кетер, от 10 сфирот.

Раби Аби включва всички тях в себе си, защото всички те са учили чрез взаимното проникване един в друг, образувайки пълно кли/съсъд. Затова раби Шимон извършва разкриване вътре в съсъда от десетте съединили се заедно души. Раби Аба, който е един от тях, взема оттам тяхното напълване, за да облече това разкриване в думи, тъй като по природа притежава тази способност.

Как е говорил раби Шимон – не ни е известно. Знаем само, как раби Аба го е написал в книгата „Зоар”. Всичко е предадено чрез него, така както той го е облякъл – и в такъв вид стига до нас, спускайки се през много стъпала в различни одежди. Написано е, че раби Аба е умеел да разкрива чрез тайна, в единството на две противоположности – тоест да защити разкриването така, че то да стигне до човека в скриване. А скриването, на което човек се натъква, ще му помогне да стигне до вътрешното разкриване.

Затова трябва постоянно да се стремим към вътрешната светлина, вътрешната сила, скрита в тези думи, написани преди 2000 години, от нивото на духовното постигане на ГАР (трите горни сфирот) на света Ацилут. Точно това е причината, поради която тази книга се нарича „Зоар” – висше светене.

В степента на нашия стремеж, на желанието ни да се съединим с тези велики души, да се включим в тях, можем да разкрием онова, което са усетили и описали в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38779]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава: да проникнеш вътре в общата система от души, за която разказва Зоар?

Отговор: Това е невъзможно да се обясни с думи. Ако ние проникнехме вътре в тази система, то бихме усещали духовните явления зад думите на Зоар, бихме чувствали, какво означава всяка дума.

Ние бихме разпознавали всички тези свойства и желания, бихме разбирали защо се наричат с такива имена и се определят такива връзки между тях. Всичко щеше да ни се поясни.

Но всичко това се разкрива от вътрешния поглед на самата система – как душите са свързани една с друга е единен организъм, във взаимна поддръжка, поръчителство, партньорство, отмяна на всяка душа пред всички – в една или друга степен, на всевъзможни нива, но всяка над своето его.

В системата, където ние сме свързани помежду си на вътрешно ниво, ние се съединяваме над своя егоизъм. Тогава ти разкриваш тази система, и заедно с това виждаш този свят като по-външен в сравнение със същата система, понеже той пребивава във властта на егоизма, и го управлява с него.

В духовната система ни движи стремежът към единение, а в този свят ни управлява тенденцията към разобщаване, отделяне един от друг, желанието за собствена власт, гордостта. Това са две противоположни сили: тук аз отменям другите и се издигам, а във вътрешната система – отменям себе си и въздигам другите. Такава е тенденцията. И затова тези две системи изглеждат такива различни.

Според това как човек се включва във вътрешната система, той разкрива връзките между всички души: как всичко се устройва в пълна хармония, и силата на живот циркулира между всички – всеобщото отдаване един на друг, образуващо милиарди канали между тях, и цялото това множество светещи канали се превръща в съвършената светлина, напълваща отношенията между всички души.

От урок по Книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38811]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Да се надяваме, че със своите усилия ще подсладим гвурот – суровите събития, които се разкриват днес в света и изискват преодоляване. Ние трябва да мислим за това и да се постараем.

Скоро започва голям конгрес в Америка, и ние ще се постараем да окажем положително въздействие на света със своето мощно обединение.

Тук е много важен правилния подход. „Положително въздействие“ не означава, че ще отстраним всички лоши явления. Ние не можем да ги отстраним или поправим. Ние трябва да се грижим хората да напредват към взаимно отдаване, към взаимовръзка. Тогава, като следствие на тази взаимовръзка, земното кълбо ще се успокои, ще се разрешат проблемите, ще утихнат революциите и т.н.

Не върви против природата, стараейки се да предотвратиш бедствията. Това е неправилна молитва, тъй като никога няма да се случи. Обърни се към причината за нещастията, към източника на природните явления. Проблемът е в нас, и затова ние трябва да поправим  собствените си състояния – това е всичко.

Трябва да се обединяваме колкото се може по-силно и да искаме, посредством нашето единство, целият свят, макар и малко, да се придвижи към същото. И веднага всичко ще се успокои – и това, което се слува сега, и нещастията, които са ни приготвени в бъдеще, за да ни подтикнат към поправяне.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 20.03.2011

[38598]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да помолим Твореца за помощ, за да отдаваме, без да получаваме нищо за себе си?

Отговор: Точно за това молим. Аз моля Твореца да ми даде възможност да отдавам, където „да отдавам на Твореца” означава да отдавам на групата, защото е написано „Аз живея сред Моя народ”. Това е същото нещо.

Няма друг Творец. „Аз живея сред Моя народ” означава, че Той се разкрива в групата. Общата сила на групата се нарича „Творец”. Да отдаваш на групата като цяло означава да отдаваш на Твореца.

Ние мислим за това по земен начин и затова ни изглежда като „Какво е толкова особено за групата? Какво мога да им дам? Колко глупаво!”. Но ако ти наистина излезеш от себе си, за да отдаваш на другите, ще разкриеш висшата реалност вместо този свят. Просто ние не постигаме това.

Повдига се въпрос: Но много философски учения са проповядвали отдаване на обществото и са считали гласа на хората за глас на Твореца. И все пак, това е неправилно, защото те не са използвали поправящата светлина, вътрешната сила, която я има в обществото.

В крайна сметка, какво казва науката Кабала? Ти нямаш нищо освен желание. Вътре в това желание има особена сила, наречена „Творец”, която е била скрита там от началото. Ти можеш да пробудиш тази сила в групата, ако наистина искаш да се придвижиш към нея, да отдаваш на групата. Там виждаш крайните резултати – себе си, групата и Твореца. Всичко е вътре в нея, в отдаването, което придобиваш извън себе си.

И няма никаква разлика дали отдаваш на групата или на Твореца. Отдаване в групата означава отдаване на келим или желанията на другите, а отдаване на Твореца означава, че ти включваш себе си повече в общата сила на отдаване, която царства в тези желания.

Трябва да се отделим от религиозните идеи, от нашата наследена вяра в някакъв си Творец, който управлява някъде високо в небето и от там ни влияе. Вижте с колко голяма сила влияе върху нас този стереотип! Но всъщност, няма висша сила извън нас! Тази сила е в групата, във връзката между нас. И няма нищо освен тази реалност, която разкриваш. Няма нищо извън реалността.

Ровейки се все по-надълбоко в тези идеи, започваш да разбираш, че това е много материалистичен подход.

От урок по книгата „Зоар”, 21.03.2011

[38659]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как пред конгреса да се издигна над всички разпри в групата?

Отговор: Готвейки се за конгреса, трябва да видим, че всички тези разпри са ни дадени като „Помощ против Него” – като Фараона, който въстава и пита: „Кой е Твореца, че да Го слушам?!”

Творецът ти казва как да се съединиш с другарите си, а Фараона ти казва: разделете се! Творецът ти казва, отстъпи – а Фараона: не, трябва да властваш над тях с твърда ръка! Творецът казва: Работете в радост – а Фараона: не, ще работиш в униние, като мой роб.

Тези две сили спорят в човека, когато той достигне до „10-те египетски наказания” и си изяснява кой от тях е прав. И трябва да разбера, че аз определям кой ще се задържи на върха и кой ще властва – Творецът или Фараона! Всичко зависи от мен.

Това е най-решаващата точка, а аз стоя по средата между тези две части на реалността: положителната и уж отрицателната, приготвени за мен в такава форма, че да ми дадат свобода на избора. А аз трябва да реша, че искам да взема властта над силата за отдаване, любов, свобода от егоизма, и да се възвися над него.

Готов съм да приема ударите, нанасяни по Фараона и егоистичния Египет, и да им се радвам. Нека ударът да бъде върху мен, но той удря по моя егоизъм, помага ми да се освободя от него, да се повдигна над него и да се намирам вече не вътре в него.

Затова след такива удари аз вече излизам от Египет и повече не се намирам в негово робство!

Но човек не трябва да работи над самия себе си, а по отношение на обкръжението, групата. Той не трябва да поправя каквито и да е качества вътре в себе си, а своето отношение към другите. Тук главното е да не се обърка и да не измени насоката на усилията си.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню-Джърси“, 22.03.2011

[38784]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Една част от мен се стреми към конгреса, а друга – толкова силно се съпротивлява, че не искам никого да видя. Какво да правя?

Отговор: Трябва да направиш своя собствен избор. Трябва да разбереш, че и тази част, и другата –  всичките мисли и желания, които се събуждат в нас всеки миг, получаваме от Твореца. Това са вече зададени в мен условия, а не аз самият.

Не решава моето тяло, което се измъчва и не иска  да ходи на конгреса, нито пък моето настроение. Ние действаме като механизъм – всички електрически сигнали вътре се управляват от висшата сила, съгласно програмата, водеща ни към някакво състояние.

И животът, и смъртта, и всичките състояния между този живот и смъртта се определят свише – и в това няма нищо случайно. Ето защо, във всяко състояние трябва да се отделя и да погледна сякаш от страната на този „механизъм” моето тяло, включвайки неговото настроение и всичко, което се намира в него. За да видя, че това е работа на Твореца и да разбера, че сега, Той иска да ми покаже до какво състояние трябва да доведа моето „магаре” (хамор/магаре, хомер/материал). И тогава ще разбера, как да работя с него, а няма да отъждествявам себе си с това „магаре”.

Колкото повече пъти на ден човек успява да се отдели по този начин от самия себе си и да се погледне отстрани – като на тяло, в което се пробуждат някакви сили, без се отъждествява с тях, а като използва това, за да постигне целта с негова помощ, толкова по-скоро ще постигне успех.

Така трябва да се отнасяме и към другарите, и към всички. Без да гледаме лицата и характерите, а тяхното вътрешно желание – „нетото”, което не зависи от нищо външно. Именно то се явява другар на моята „точка в сърцето”.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Мисля, че по време на WE! Конгреса в Ню Джърси ние ще достигнем връзката, която вече сме способни да създадем. Това е, когато всеки забравя за себе си и се отдава на обществото, като напълно се потапя в общото усещане на съединение и в общата поправена душа, в която той не усеща себе си, а само това общо желание.

Освен това, всеки един иска и прави всичко възможно да запази това състояние в нас завинаги и го използва да се издигне по-високо и по-високо. В крайна сметка, само благодарение на такова обкръжението, като полагаме взаимни усилия спрямо него: аз към него и то към мен, ще разкрием вътре силата на отдаване. И тогава ще добием свойството Бина, без да очакваме някаква реакция или отговор за себе си. Ще останем в радост от това, че сме управляване от свойството отдаване.

Аз получавам сила и подкрепа за това само от обкръжението. Аз сам трябва да развия такава способност; иначе това няма да се счита за мое постижение.

Очевидно, за сегашния ми егоизъм това изглежда безразсъдно: Защо трябва сам да създавам обкръжението, което ще ме обърква и ще ми предава своите ценности, принуждавайки ме да действам според тях и дори да се радвам на това? Това ще ми даде ли изобщо някаква ползва?

Вярно, аз няма да получа нищо за егоизма – но ще се издигна над своята природа. Това е първият етап на поправянето, наречен „вяра над знанието”. После, благодарение на тази вяра, аз ще привлека светлината Хохма (мъдрост) „в разума”, в желанието, като получа заради отдаване. Но преди всичко, трябва да се издигна над своето егоистично желание.

Но за съжаление, ние упорстваме като деца и изискваме Творецът да се разкрие, без абсолютно да съзнаваме кой е Творецът и какво съдържа Неговото разкритие. Ние имаме всички условия за разкриване на свойството отдаване: Хайде, направете го! Но ще се разкрие свойството отдаване, а не ново, много хитро прикрито напълване за вашия егоизъм.

И нашето разочарование само показва колко са егоистични нашите очаквания. Ние дори не осъзнаваме, че изискваме „Дай ми!”.

Затова силата на взаимно поръчителство е толкова съществена. Тя дава на всеки увереност, основа, необходимост да се издигне над егото, отдаване без никакви мисли за себе си и без компенсация. Това е първото свойство Бина, което трябва да придобием.

Единственото нещо, което можем да направим в нашето състояние е непрекъснато да се обръщаме за помощ към обкръжението. Освен това, човек не трябва да иска напълване за себе си, а само подкрепа, която му позволява да остане над егоистичните изисквания. Радостта идва от „добрите дела”, от външно движение към другите, защото това те прави подобен на Твореца.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 21.03.2011

[38673]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

При разпространяването на светлината отгоре надолу: Кетер, Хохма, Бина – сякаш е трябвало да стане спиране, защото Бина – това е вече свойството отдаване, което не се нуждае от нищо за себе си: накъде повече да се развива?

И тук, Бина усеща желанието на Твореца, заложено в Кетер – желанието за сливане. И тогава, тя се разделя на ГА”Р и ЗА”Т, който чувства връзката с Кетер и затова развива в себе си получаването, за да отдава на долните. В противен случай, нямаше да има по-нататъшно развитие.

Точно по същия начин, когато се издигаме нагоре и стигаме до Бина, първо придобиваме Г”Е, свойството отдаване заради отдаването, „хафец-хесед”, което се нарича Мордехай. И тук трябва да решим, как да използваме своето желание за наслаждение – това за нас е ЗА”Т де-Бина, свързана с нашата Малхут на отразената светлина, най-висшата сфира, която достига Кетер на пряката светлина.

 

Това е точката, в която трябва да се вземе решение. В това е разликата при използване  желанията на Аман – егистично или заради отдаване. Ако започнем да отдаваме егоистично, тогава се връщаме обратно долу. А ако изберем отдаването, то използваме желанията на Аман с намерение Мордехай, т.е. получаваме заради отдаването.

Именно това е „съдбоносната точка” Пурима. „Пур” означава „жребий, съдба”, при който се решава какво да правим по-нататък?

Тоест трябва да решим: в каква посока да тръгнем – но това, все още не е възможно да разберем. Ние не виждаме отвън, отстрани всички останали свои свойства, освен Мордехай. Не виждаме, че във всички други посоки, освен неговата, ни очаква пълна тъмнина. Това е истинската точка на избор за човека, която е много фина. Защото, как да разбера, че отдаването заради себе си не е влязло в програмата на Твореца?

Затова ни се налага да стигнем до самия край, докато не видим, че Аман погребва цялото отдаване, което сме постигнали. В противен случай, няма да почувстваме, че това свойство изчезва. Трябва да почувстваме, че ако дадем властта на Аман, от нашето отдаване няма да остане нищо!

В нас и сега се случва същото. Понякога много силно се объркваме и мислим, че за сметка на някакви действия можем да стигнем до целта – докато не почувстваме, че това напълно ни изолира от нашата основа, от отдаването и освен егоизъм, тук нищо не остава – цялото ни отдаване е също заради себе си. И само ако проверим до самия край, ще можем да решим, че сме задължени на унищожим този Аман, да се измъкнем изпод неговата власт.

В началото ни се е струвало, че това е нещо полезно за напредването ни към целта – а сега разкриваш, че всичко е абсолютно обратно и може да погребе целия ти напредък, целта, целия ти път. Но това се разкрива едва в самия край, когато вървиш и вървиш заедно с егоиста – с Аман и той по малко откъсва от теб мънички порции и заграбва за себе си всичко, което имаш. Докато не останеш без нищо и не видиш, че избор няма – трябва да избягаш от властта му.

Такива изпитания все още ни предстоят по този път, когато Аман може да се въплъти в някакви реални хора или просто в идеи…

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38646]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички души са обединени помежду си и са разпределени по различните нива: неживо (Н), растително (Р), животинско (Ж), човешко (Ч) и духовно (Д).

На духовното ниво се намират душите, които се поправят. В тези, които са на човешко ниво, има „точка в сърцето”, те се стремят към поправяне. А всички останали – не.

При това, възможно е, на всички останали да не им е необходимо такова напредване. В когото се пробуди точката в сърцето, той може да се издигне на върха – но това ще бъдат особени, изключителни случаи. А като цяло, душите не претърпяват такива резки промени.

И означава, че не трябва да се изисква от човечеството, цялото, то, да приеме структурата на развитите общества.

Заради това ни е трудно да повярваме на Баал а-Сулам, който пише, че всички хора вече са станали едно семейство и, че човечеството е готово за духовен подем. И всъщност това е така.

Мъничка част на мозъка, с размер милиметър на милиметър, управлява цялото тяло. Така и малка част трябва да управлява цялото човечество, свързвайки го с Твореца. От тази част всички ще получават поправяне в пасивна форма, каквато съответства на техния тип душа.

С това не трябва нищо да се прави. Не трябва да се изравняват всички по демократичен образец. Те ще станат равни после, когато всеки се поправи съобразно с егоистичния си потенциал, със своето решимо. Тогава всички ще станат единно „тяло”, но в това тяло ще има 90% „плът”, „кости”, „мускули”, „сухожилия” и т.н.

Колко важни органи има организма? Колко се подчиняват на мозъка? И каква част от мозъка представлява човека като такъв? Малка точка, „микропроцесор”, не повече.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38707]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Творецът е скрит, скрито е свойството отдаване, скрито е бъдещето, и аз не мога да го видя с егоистичните си очи.

Никое духовно свойство, не би могло да се разкрие в сегашния ми егоизъм и аз нямам никаква възможност да повлияя на разкриването му, освен работата с обкръжението. Защото именно в нея аз разкривам колко не искам и не съм способен да отдавам. Готов съм на всичко друго, само не това!

Това се нарича „разкриване на злото”, пречки от Фараона – и ако ние всички заедно не ги преодолеем, те ще ни погребат под себе си. Всички тези престъпления и спорове, които са се случили в Египет, а след това в пустинята, сблъсъците един с друг и с Твореца – това е искане на някакво напълнение, плащане на място, където трябва да мислиш само за отдаване и да не мислиш за себе си.

Помислиш ли за собствената си изгода – това е престъпление. Независимо от това, че нищо не си получил, самото очакване на възнаграждение за отдаването е вече грях. Трябва да се грижим този стремеж да бъде едностранен и тази едностранност постоянно да се усилва. Защото в момента, в който отслабваме натиска, по естествен път възниква искане за самия себе си. Затова е необходима поддръжка и поръчителство от обкръжението.

Какво ще ми помогне, за да не пробия дупка в борда на общата лодка – да не мисля за себе си, а само за обкръжението, за нашия кораб? – Само подкрепата на другарите ми. Защото аз се намирам под тяхно влияние, те владеят моето сърце и моя разум и стават по-важни от мен. Такова отношение трябва да ми внуши обществото.

Това ще ми позволи да се откъсна от мислите за самия себе си и да превключа цялото внимание, всичките чувства и разум навън, както майката, всичките нейни желания, сърце и чувства, на която са в нейното бебе. Ако достигна до такива усещания – значи съм получил отдаващо свойство.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню-Джърси“, 21.03.2011

[38664]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→