Въпрос: Защо е било нужно да се отделяме максимално от Твореца, за да се поправим и да постигнем сливане?

Отговор: Не е било достатъчно да се спуснем през всичките светове до този свят – трябва да се спуснем още по-надолу. Само когато идваме в групата, ние започваме да постигаме кой е този ”раздробен човек”. И тогава падаме все по-ниско и по-ниско, много по-дълбоко, отколкото в онзи момент, в който сме дошли да учим.

Тъй като до тогава не ни е било известно нашето зло начало, ние не сме се отнасяли към него лошо. Още сме си мислили, че притежаваме добри желания. И колкото повече растял в нас егоизмът, толкова повече енергия ние давал за нашето предвижване.

И само когато сме решили да се съединим с другите и да разкрием същността на групата, през цялото време живеем за това, да намерим тази вътрешна връзка между нас, която съществува, само че е скрита от нас – тогава откриваме, че през цялото време забравяме за нея, отхвърляме я, ненавиждаме я. Така постепенно човек започва да опознава природата си.

Засега това е все още падение, тъй като той не е реализирал всичкото свое зло, а всичките подеми и падения се определят само от усещанията на самото творение. Засега човек открива себе си отдалечен от Твореца. Всичките му разбирания и усещания са изградени според степента на неговото отделяне – той сякаш се отдалечава все по-нататък и по-нататък.

Затова той усеща все по-голяма пустота и горчивина, разочарование. Той не разбира как толкова много се учи и работи, а всъщност усеща себе си все по-лош и светът за него става все по-тъмен.

Но накрая той разбира какво е това – разкриването на творението, което трябва да премине. И всъщност се съгласява с него – това се нарича ”приемане без каквито и да е условия”. Той е готов на всичко и мисли: нека да усещам себе си като без изход, но най-важното е да не избягам!

Тогава той получава още по-голямо отегчение на егоизма, но едновременно с това възможност за поправяне. Тук напредъкът е основан на противоположностите, защото когато започва да поправя себе си, да се уподобява на Твореца и да се приближава към Него, на него му трябва всеки път отначало да разкрива обратната си природа, в ”лявата линия”. И тогава съответствено на това той ще поиска светлина от ”дясната страна” и ще поправи себе си в ”средната линия”.

Тоест през целия път на подем до Малхут на света на Безкрайността, до самия последен миг, до сливането, което се нарича ”Рав паалим у-мекабциел”, той ще разкрива все по-голямото си зло. Без това е невъзможно.

А иначе ние няма да разкрием в себе си потребност към светлината. Нужно ни е място, в което да изградим Твореца в себе си. Тази област трябва да е обратна на истинските свойства на Твореца и тогава аз сам ще решавам какво да правя в нея.

Затова ние разкриваме тъмнината и всичко, съставящо това място, всичките му части – разпокъсани, противоположни и отстранени едно от друго. Като начупено на парченца лего. А ние започваме да го събираме и подреждаме по свойства, търсейки частиците, подхождащи си една на друга, съгласно правилния ред на причината и следствието. Така че да съберем всичките пръснати парченца.

И с това аз разкривам отношението на Твореца, Добрия, Творящ добро, Създалият, ”точката от нищото”, която трябва да поправя в себе си. Това осъзнаване, че съм създаден ”от нищото”, ми дава да разбера кой е този ”истински от истинското” (еш ми еш ), който ме е създал.

Целият този процес, създадената от Него точка, преминала през светлината на Безкрайността, е необходим само за това, за да постигнем този Безкраен свят. Всичките тези етапи били предвидени още в замисъла на творението, предшестващо създаването на тази точка ”от нищото”, както е казано: ”Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”. Така тя идва до постигане на силата, която я е сътворила – в което е същността на целият този процес на поправянето.

От урок по беседи на Баал а-Сулам, 08.05.2011

[42523]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво се отличава постижението в световете Асия, Ецира и Брия?

Отговор: Това е огромна разлика, която даже не може да се обясни. Все едно да живееш в Израел или в другите страни, да се намираш в Храма или извън него, да бъдеш велик първосвещенник или обикновен човек.

Най-малките промени, незначителното издигане в световете предизвикват огромни промени вътре в душите ни. Световете Брия, Ецира и Асия – това са вътрешните желания на нашите души. Ние винаги се намираме в трите свята БЕА и не можем да се скрием от тях.

Те са като обвивка на душите ни. Както сега се намирам в този свят и не мога никъде да избягам от него, защото тялото ми му принадлежи. Аз живея, умирам, раста, старая се – но през цялото време си оставам в този свят. Целият материал на тялото ми се отнася към материалния свят, жив или мъртъв, разлагайки се и връщайки се в земята.

Така и душата, без значение в какво състояние ще бъде – винаги се намира в световете БЕА. Докато се намираме само в тях – там ние молим за поправяне, привличаме обкръжаващата светлина. Тя може да премине при нас и да свети под Парса от света Ацилут, макар Парса да не пропуска светлина. Но тази светлина е „обкръжаваща” и свети отдалече, пробуждайки ни, все едно ни призовава отдалече:”Елате, вижте, какво има тук!”

Тогава аз се пробуждам и се издигам заедно със световете БЕА над Парса. Но аз не мога да се издигна без тях, здраво съм свързан с тях – това е най-близката ми, облечена върху мен обвивка, като наметало!

Аз се намирам в света, но върху мен са облечени одеяния – ето това са световете БЕА. И заедно с тях аз се издигам в света Ацилут – това се нарича „издигане на световете”.

А когато вече се изкача в света Ацилут и накарам световете БЕА да се издигнат там заедно с мен, след това получавам обем, огромен празен обем, който се запълва с вътрешна светлина, съществуваща в света Ацилут. Това значи, че душата ми се е напълнила със светлина.

Желанието е пуснало вътре в себе си светлината на Твореца и сега Го усеща! Излиза, че аз и Творецът се намираме заедно, съединявайки се един с друг в степента на подобие на свойствата ни. Това е, в мирозданието не съществува нищо повече…

Аз изведнъж откривам: къде са приятелите, къде са всички останали хора, къде са неживата растителната и животинската природа и цялата тази Вселена? Всичко е включено вътре в това желание, но е получило друга форма.

Всичко, което съм приемал за камъни, растения, животни, хора – се оказва, че са моите желания, които съм си представял като някакви материални обекти, които могат да се пипнат с ръце. А всъщност – това са желания, от които се състои мирозданието. И освен това не съществува нищо.

Излиза, че човек, издигащ се в света Ацилут заедно със световете БЕА, започва да разкрива истинската картина на реалността – все едно открива това, което е скрито вътре в компютъра, зад картинките, които са се изобразявали на екрана. Това се нарича разкриване!

От урока по статията на Баал Сулам „Предговор към  Птиха „, 06.05.2011

[42443]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Пристъпвайки към четене на Книгата “Зоар”, трябва да разберем преди всичко, че „Зоар“ не се разбира с ума. А ако някой иска да я разбере с разума си, той ще се обърква на всяка една дума, доколкото нито една дума в “Зоар” не ни говори за нещо, което ни е познато.

Всичко това са намеци за духовни състояния и свойства. Ако човек се намира в същото това духовно състояние, в същият този свят – на него му се разкрива за какво говори тя. И тогава той знае за какви духовни свойства и определения става дума, той усеща, разпознава в себе си този вътрешен свят – духовния. Защото духовния свят се разкрива вътре в човека, а не се намира някъде извън него, както и цялата реалност, човек възприема само вътре в себе си.

А този, който все още не се намира в духовно усещане – той просто чете непонятен текст. Тогава защо изобщо четем Зоар? – За да присъединим към това стремежа за достигане на свойствата, в който стремеж ще разберем и разпознаем всички тези духовни състояния и свойства, за които се говори в “Зоар”, ще пребиваваме в тях. Всичко, което чета сега е като непонятен разказ – искам да усетя в себе си, да живея в него.

Длъжни сме да развием в себе си този стремеж. Единственото, което не ни достига, за да видим духовното е стремеж, желание към него и нищо повече от това. Затова сега, когато четем „Зоар”, трябва заедно, доколкото е възможно да се стремим да разкрием този скрит свят.

Дори и да нямаме особена потребност от това, тъй като не ни е известно за какво става дума, до доколкото четем този текст заедно, то от това скрито състояние възбуждаме върху себе си светене, наречено „светлината, възвръщаща към източника“, „обкръжаващата светлина“ и тя ни въздейства.

Тя не ни разкрива скритият свят, а пробужда в нас потребност, желание, свойства на възприятие, нови органи на усещане – и тогава ни се разкрива. Светлината действа така, че създава в нас способност да усетим скритото. Затова се стремим към обкръжаващата светлина, за да ни направи способни да усетим скрития свят.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2011

[42345]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

В памет на деня на жертвите, паднали във войната за Израел, и жертвите на терора

Получили сме тази земя, когато сме излезли от Вавилон. Едиствено тук се намира нашият духовен корен по отношение на материалния свят. Както казва Баал а-Сулам, тук ние сме задължени да дадем на човечеството пример за това, какво означава да бъдеш народ, поправен в съотвествтвие с Висшата сила, с Природата. Само в такава форма всички народи и целият свят имат право на съществуване. В противен случай ще започне масово унищожение.

Трябва да се постараем всички войни на държавата Изарел да не отидат напразно. Нужно е да дадем вярно продължение на онова, което сме получили благодарение на падналите жертви. Не трябва просто да вървим към поредната война, която няма край. Напротив, в чест на тези, които са отдали всичко заради нас, трябва да разберем как ще живеем по-нататък, как да сложим край на войните и убийствата.

Това зависи от нас. Така че, хайде вместо разговори, да направим това, което ни е възложено. А на нас е възложено не само да се готвим за възможна война, но и да напредваме към вярното примерение, към мир. Само когато се обединим един с друг, ще донесем мира между нас на всички останали.

От урока по вестника „Народ“, 08.05.2011

[42503]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга Зоар. Глава ” Мишпатим”, п.281: … А сега, когато не се е удостоил, Творецът вижда, че той е влагал старания да роди синове и не е могъл, и на такъв ”неговият господин ще му даде жена”.

И доколкото се смилил над него Творецът и му дал жена от милосърдието Си, то Творецът взема изначално принадлежащото Му, и взема онова, което Той вече е взел от този източник по-рано.

Затова ”жената и децата ѝ, ще останат при господина ѝ”. А след това той ще се върне и ще прилага усилия, които ще бъдат за негова сметката, за да попълни недостигащото му.

Четейки Зоар, ние сме длъжни изначално правилно да възприемаме тези думи. ”жена” – това е Малхут, желанието за наслаждаване, е присъщо на човека, съсъд, тяло на неговата душа. Напълването – това е неговия живот, случващите се с него събития. ”синове”, ”плодове” или ”потомство” – това е резултат от неговото сливане/зивуг с висшата светлина.

Самият ”човек” – това са мисли, екрани и разчети по-високи от неговото желание да се наслади – от ”жените”. И тогава произтича сливането между желанието да се наслади и висшата светлина, с мярката на техните способности да се съединят едино с друго с помощта на екрана.

Затова става дума единствено за онова, как във всяко състояние човек разпознава вътре в себе си желания, които той може сега да присъедини към сливането със светлината, доколкото те вече са изправени, и овладяват със същото намерение да отдават, както и светлината. Тогава те се съединяват със светлината. А след това той присъединява следващите желания – и така дотогава, докато не достигне завършването на всичките поправяния.

Само за това става дума. Понеже единственото, което трябва да направим, е да разкрием това безкрайно желание, скрито във всеки от нас, а срещу него е безкрайната светлина, противостояща на желанието, която е също готова и ни очаква. А ние – това е екранът, съединяващ ги помежду им.

Можем да си представим това иначе: желанието –отляво, светлината отдясно, а ние – по средата, съединяваме тези две сили – полученото и отдаденото – в средната линия.

Всъщност, ние винаги говорим за едно и също построяване, та нали освен това няма нищо друго: Творец, творение и подобието между тях.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2010

[42342]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Световен конгрес”Wе!”, Ню Джърси, урок №8

Науката кабала – това е физиката на общия свят. Какво, сам по себе си, представлява този общ свят – ние не знаем. Постигаме от него едва мъничка област, която можем да възприемем чрез органите на чувствата на нашето физическо тяло, така както и всички животни.

Само че за разлика от животните, имаме по-развит ум, повече желания, и затова малко по-добре от обикновените животни се вписваме в този свят, като се стараем, колкото се може повече да го използваме.

Но нашето чувствено възприятие, с помощта на петте органа за усещане – зрение, слух, вкус, обоняние и осезание – е много по-слабо развито, отколкото при животните. Те доста по-добре от нас усещат природата.

Само нашият разум и нашето его са по-развити, и затова повече от животните, с по-голяма жестокост и рафинираност, можем да използваме този свят, който те също възприемат. Но във всеки случай ние възприемаме само малка част от реалността.

Науката кабала ни обяснява цялата действителност, схващането за истинската реалност. Както казва науката кабала, главната разлика между ограниченото възприемане на нашата мъничка действителност и способността да се възприеме по-широката реалност, като че ли ще излетят от тясната клетка на нашия затворен микрокосмос в огромния и прекрасен външен свят, се заключава в това да не поставяме себе си в зависимост от множеството случайности, сили и действия, а да достигнем възприемането на една единствена сила.

Щом като цялото това огромно количество сили, действия, случайности, мисли, цялата обкръжаваща ни обърканост, започнем да насочваме към една единна сила, все повече и повече, това означава, че се издигаме по стълбата на световете, докато не достигнем света на Безкрайността, където действително има само една сила, в която се съединяват всички мисли, желания, възприятия, ситуации, действия – абсолютно всичко, което по-рано е било за нас така празно. Тогава ние постигаме, че „няма никой освен Него” – тази единствена сила, Твореца.

От 8-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[42437]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

В света има само две сили: силата на отдаване и силата на получаване. Като си взаимодействат помежду си, те трябва да достигнат до равновесие, сливане и единство.

Желанието за получаване започва да се оформя в желанието за отдаване, светлината. Светлината непрекъснато влияе на желанието за получаване, като го развива, а то отговаря на светлината. Така те започват да си взаимодействат. В резултат желанието за получаване на наслаждение развива способността да действа самостоятелно, да усеща, да мисли и да реагира на желанието за отдаване.

По този начин, тези две желание постепенно намаляват, като се спускат все по-ниско и по-ниско. Накрая това ни позволява да анализираме много фини детайли, които като ги комбинираме, ни позволяват да изградим цялостна система. Това е сякаш от глобален анализ преминаваме на много фино изследване (сякаш използваме пинцети), което ни позволява да получаваме информация, която я няма в общия подход. А общото изследване дава това, което го няма в частното.

В резултат, достигаме до състояние, когато ще анализираме и поправим напълно общото и частното. Затова се е случило спускането на духовните светове до този свят и е последвало развитие в този свят. В процеса на своето развитие нашият свят преминава същите четири етапа и достига до създаване на желанието за отдаване: отдолу нагоре, за да се върне към света на Безкрайността.

Кабалистите с голяма грижа ни обясняват този процес. Първо, те са учени, а това е физиката на двете действащи сили в творението, която обяснява как тези сили достигат до нас, за да се свържем ние и да започнем да работим с тях. В крайна сметка, те се реализират само в нашите желания, намерения и разграничения.

В природата тези две сили са балансирани. От нас се очаква да застанем между тях и да изградим себе си, като напълно включим в себе си и двете. Както природата, Творецът се състои от тези две сили – Неговата собствена сила на отдаване и силата на получава, чрез която Той ни влияе – така и ние трябва да изградим себе си от тези две сили. В това се състои цялата програма на творението и неговото развитие.

От урок по „Учение за десетте Сфирот”, 02.05.2011

[42017]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Само този, който може да се издигне над своето егоистично желание, достига усещането за страх. Той вижда, че е неспособен да се издигне, но непременно трябва – защото именно над неговото желание за наслаждение се намира духовното пространство, областта на Твореца, съвършенството. И тогава него го обхваща страх – ще успее ли да получи помощ, за да се издигне над себе си?

Този страх може да бъде егоистичен, когато ме безпокои, ще получа ли духовно напълване или не. И това също е полезен страх – нека мисля за себе си (което се нарича „ло лишма“), но в крайна сметка, в посока към духовната цел, към свойството отдаване („лишма“), само докато го разбирам като собствена изгода.

А после ние стигаме до „съвършения страх“, разбирайки, че и резултатите от придобиване на свойството отдаване трябва да отидат за общата полза, а чрез ползата за обществото – към ползата за Твореца. И всичко това извършва с човека висшата светлина, и затова целият този процес се натича „Тора“.

И винаги ние „срещаме по пътя” уродливия човек, живеещ вътре в нас, който не иска нищо, освен собствената полза. Той винаги се опитва да обърне всичко така, че да се издигне над другите, да утвърди своята власт и прекомерна гордост. И ако успея да се съпротивявам на неговото уродство, боейки се от такова свое свойство, но без да го унищожавам, да го осъзнавам и да благодаря, че ми се е разкрило моето зло – тогава в мен ще се появи страх, който ще ми помогне да придобия желание, съсъд (кли) за разкриването на Твореца.

Постепенно всички понятия ще получат правилните определения, и аз ще започна да осъзнавам, че духовното се намира над моето егоистично желание. Аз вече ще разбера, че ще ми се удаде да разкрия Твореца, съвършенството, отдаването, любовта към ближния, духовния свят – само ако успея да се издигна над своето „Аз”.

Затова всичко е основано само на силата на страха и трепета – намирам ли се аз в своя егоизъм и не забелязвам това или всъщност вече съм се издигнал над него. А в издигането над своето желание има множество стъпала, които ние постепенно си изясняваме.

На всяка степен ми се струва, че аз вече съм се издигнал над своя егоизъм, радвам се и благодаря на Твореца за това, което Той е направил с мен! А след това изведнъж виждам, че не – и това също още е бил моят егоизъм, само се е крил от мен. И над него също трябва да се издигна.

А в началото на следващата степен аз отново страшно се радвам, че накрая ми се е удало да се издигна над своето его, и сега целият съм настроен за отдаване. Но и там постепенно разкривам, че това все още не е края, и вътре в мен са останали егоистични сметки. И отново аз ненавиждам своето състояние и искам по-голям подем – и така до самия край на поправянето (Гмар тикун)…

Защото е казано: „Това, което са отпадъци за висшия, са храна за нисшия“. Така ние се издигаме по стъпалата – всеки път благодарение на светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина се нарича Тора – тя и разкрива в човека страха (ира), в който той може да види (ире) Твореца, свойството отдаване, властващо над всички и обхващащо цялото желание за наслаждение на творението.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 05.05.2011

[42246]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие много говорите за важността на подготовката преди урока, че човек трябва през целия ден да се занимава с вътрешни изяснявания. Когато се опитвам да сравня това с реалността, в която живея, всичко ми се струва толкова недостижимо, че ме хвърля в отчаяние: какво въобще правя тук?

Отговор: Ти седиш тук, на урока, за да изясниш своето отношение към ближния, – и чрез това да узнаеш своето отношение към Твореца. Изяснявайки своето отношение към ближния, а чрез него (което е едно и също) – към Твореца, аз достигам такова състояние, че подреждам своите отношения и с ближните, и с Твореца.

Какво ми дава това? По този начин достигам разкриването на своята душа. Аз започвам да разкривам всяко свое желание, в което усещам реалността, – като принадлежаща ми. Защото освен желанието няма реалност. В степента на това, как приближавам към себе си това желание и го съотнасям със себе си, аз разкривам целия свят.

Сега аз не усещам, какво чувства всеки от вас и всички останали хора в света. Всичко това са мои части, чрез които аз бих усещал всеобхватната реалност – Малхут на Безкрайността, моя вечен съвършен живот. Вместо това аз възприемам само най-малката негова част, която съм способен да усетя, бидейки малка клетка. И това е целият мой живот. А всичко останало – това са частите на моята душа, от които аз сега съм откъснат и затова не мога да усетя чрез тях висшето измерение.

Аз разбирам, че в човека не възниква особен подтик да разкрие това, защото той не чувства какво губи. Но когато ние насила се заставяме, отново и отново да мислим за това, то постепенно започваме да придобиваме желание да разкрием тази всеобхватна реалност.

Не гледай обкръжаващите те тела, представи си вместо тях желанията. Ако ти би присъединил към себе си още няколко такива желания, ти би усетил чрез тях нови части от реалността – в допълнение към този свят. Защото това е твоя съсъд на възприятие.

Въпрос: Но как мога да достигна този подтик?!

Отговор: Тук има психологически проблем – и не повече. На мен са ми дали илюзията за това, че тук съществува още някой – ненавистен за мен, различен от мен, далечен, противостоящ ми. Но това е само игра на въображението. Облекли са това желание във външния образ на човек – и аз, роденият с егоистична природа, го отблъсквам, ненавиждам и го пренебрегвам.

Аз трябва да се издигна над тази въображаема картина, да работя срещу нея, да усетя вътрешната същност, да проникна от своето желание – в неговото, защото това съвсем не е негово желание, а мое. Аз трябва да премахна всички тези външни декорации, защото всичко това е само спектакъл с милиарди ненавистници, разигран пред мен от Твореца. Трябва да изчистя всички тези външни образи, за да не ми изкривяват истинската картина.

Аз трябва да присъединя към своето желание всички мънички желания, заключени във всеки, от струващите ми се чужди хора (макар, всъщност, това да не са хора, и да не са чужди). По такъв начин аз обединявам всички свои части и придобивам душа. Как да направя това?

Кабалистите казват: свише специално е устроено така, че ти да ги ненавиждаш. Ти трябва да работиш по такъв начин, че да не виждаш пред себе си външните образи, а съединявайки се с тяхното вътрешно желание, да достигнеш любовта. Не трябва да обичаш външните свойства на своя приятел – тях ги остави на мира. Ти трябва да заобичаш неговата вътрешна част.

От урок по Книгата „Зоар”, 04.05.2011

[42167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Няма нищо повече, освен желание и намерение. Този, който иска да развие в себе си намерение за желанието, се нарича „Исраел“ (право към Твореца), а този, който не се занимава с намерението се отнася към „народите на света“.

В развитието на намерението има много стъпала и различни състояния, определени предварително, съгласно разкриващите се във всеки от нас информационни гени (решимот), силата на желанието и корена на душата му.

Главното е да изчисти в себе си място за работа, освободил се от всички материални образи, от всички фантазии. Всичко това е въображаемо и в действителност не съществува. Трябва да се говори само за желанието и неговите и стъпала, нивата вътре в  желанието.

Желанието – това е „място“, а вътре в това място има различни области и понятия. Само за тях и се говори в кабала. Желанието с всички негови съставки, преминава най-различни състояния – за тези промени пишат кабалистите в своите книги.

Тъй като те са изяснили своето желание, започвайки от най-малките и тънки стъпала, включително до най–мощните и грубите, движейки се от частното към общото, и са ни разказали за него. Те са разбили желанието на стъпала и светове, парцуфи и сфирот, стадии на растеж: зародиш, захранване(кърмене), възрастен (ибур-еника-мохин), трите линии (стадии на работа с желанието, когато активно работят с една част на желанието, а другата я ограничават) и т.н.

Те ни разказват, как да започнем съзнателно да работим с различните части на своето желания, осъществявайки неговото поправяне и достигайки поставената цел, за да вземем цялото желание под свой контрол и над цялото да установим намерение заради отдаване.

А освен това, няма за какво друго да се разказва. Тъй като всичко останало, освен работата с намерение над желанието, се отнася към природата и е предопределено. Само ни се струва, че ние можем там нещо да направим и променим. Затова, в кабалистичните книги няма нито дума, излизаща извън границите на духовния свят и поправянето на егоизма. Защо да говоря за нещо, което не зависи от мен.

Освен вътрешните състояния, които преминаваме благодарение на своите усилия – целият останал живот е просто въображаем. Когато после го видим отгоре, в светлината, ще поставим, като че ли филтър върху целия този свят, върху всички хора, които правят нещо и тичат нанякъде – и ще видим, че всъщност тях ги няма. Както е казано: „Дойдох Аз, но нямаше нито един човек“…

Затова светите книги пишат само за намерението, което поправя желанието от зло на добро, от егоистично на отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 24.04.2011

[41381]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→