Ние се намираме в определено състояние, наречено “този свят”. А причината за нашето пребиваване в този свят е, че ние сме длъжни със свои сили, със собствени усилия да се извисим на нивото на подобие с Твореца, достигайки Неговата степен, както е казано: “Светът свой ще видиш през живота си“.

Науката кабала е методика за разкриване на Твореца от творението в този свят. Как ще го разкрием? – Уподобявайки му се. Само в този случай, ако аз приемам желание, подобно на светлината, своя духовен съсъд, аз мога да разкрия в него светлината, Твореца.

Как да направя от себе си съсъд за разкриване на светлината, за да може Той да ме напълни? За това на нас са ни дадени две средства. Първото – това е материал, желание, което аз получавам по мярката на това как мога да придобия чуждите желания –  желанията на другите хора.

В мен има само точка, желаеща да се издигне в духовното, дори и аз да не знам, какво точно представлява тя. Само чувствам, че нещо не ми достига. Това е и точката на желание. Точката в мен няма обем, нито горна, долна, дясна и лява страна.

Аз там нищо не мога да усетя, освен неутолимо желание, искам нещо, но какво именно не зная. Може да се опитвам да си представя духовното в своето въображение, но колкото и да си въобразявам това ще бъдат фантазии от областта на този свят, а не истинска реалност.

Как мога да придам на тази точка обем? – Длъжен съм да се съединя в особен, цял, съвършен организъм – с огромно желание, създадено от Твореца, с Малхут на света на Безкрайността. За мен това е групата, а всъщност е и цялото човечество. Но понеже не знам, какво представлява цялото човечество, на мен ми е достатъчна група. Това е първата съставяща.

Ако аз се старая да се съединя с групата и съм способен да се обединя с някаква нейна част, сякаш отсичам от нея някаква област – тя става моя. Излиза, че получавам обем и този обем е мое желание, а не точка, аз мога да започна в нея да усещам нещо. Какво тогава не ми достига? На мен не ми достига, това желание да бъда подобен на светлината.

Тоест първият етап – това е получаване на желание, вторият – поправяне на желанието, и третият – напълване на желанието. Всичко на всичко!

За получаване на желанието съм длъжен да отменя себе си пред групата, пред тяхното единство, да бъда свързан с тях подобно на капката семе, прилепило се към стените на матката. Това е първият етап.

Вторият етап: да се намирам заедно с приятелите, аз съм длъжен да се старая за моето влизане в групата, моето съединение с тях е било заради отдаване, заради желанието, което сега получавам, за да бъде подобен на светлината.

Аз постигам това за сметка на получаващата светлина (О”М) – светлината възвръщаща към източника, така наречената “светлина на Тора”.

А след това произтича напълване на желанието от светлината Хохма.

Затова, четейки такъв източник като книгата Зоар, обладаваща огромна сила, ние сме длъжни:

1. да усетим себе си съществуващи в общото желание;
2. да искаме, за да може нашето общо желание да бъде поправено – така отдаващо като светлината.

За да предизвикаме такова поправяне, ние сме длъжни по-време на четенето на книгата Зоар да очакваме нашите желания, нашето съединение да бъде заради отдаване, за да усетим себе си едно цяло и действително да станем Шхина – “мястото”, където се разкрива Висшата светлина, Творецът. Ако ние поправим това “място”, заради отдаване дори и до определена степен, то на тази степен ще разкрием Твореца.

Затова нека да се постараем да не забравяме за тази задача като осъзнаем, че постоянно трябва да бъдем в такива усилия, че да построим пред себе си картината, това е и моята вътрешна работа, която сега се опитвам да изпълня с четенето на книгата Зоар. Нали по време на четенето на книгата Зоар идва голяма светлина. Готвим ли за него правилно желание, за да го поправим и напълним?

От урока по книгата Зоар, 13.05.2011

[42950]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Проблемът е в това, че ние не чуваме намеците на Твореца. Творецът постоянно, тихичко ни подсказва, но ние не усещаме това. Човек трябва да усеща, че по всяко време му нашепват.

Това не е психологически проблем, не е чужд глас, не е и натрапчива мисъл. Това е нашето вътрешно чувство, което постоянно трябва да повишава чувствителността си към възприемане гласа на Твореца.

Този вътрешен глас аз трябва да го усещам в себе си: ”Това от Него ли идва или от мен?” И ако аз започна да възприемам тези навици, то те много ще ми помогнат. Трябва да почувствам в себе си как Той постоянно ми говори, подсказва.

Това ще бъде неприятно, аз трябва да се сдържам, аз трябва да се освободя от много свои слабости, а понякога – напротив. Но какво да направиш? Трябва някакси да се отпуснеш. Има и такива моменти, защото човекът си е човек.

Но по принцип, такава настройка на вътрешния глас, както е казано: ”Чух един глас”, е много важна. Това не е шизофрения. Това в крайна сметка е много сериозна настройка, подобно на това как се настройва инструмент, за да зазвучи той в точно съответствие с камертона, с чистата нота ”ла”. Ето така трябва да се усеща – на каква вълна аз мога да разбера Твореца.

Въпрос: Как да се науча да различавам гласа на Твореца сред многото други?

Отговор: Само с желание. Няма друг начин. Никой и нищо не може да помогне. В началото на миналия век кабалистът Хазон Иш е написал в книгата си ”Вяра и увереност”, че ”свойството отдаване – това е тънко движение на чувствителната душа”. С тази фраза той започва книгата си. На нас ни е нужна именно такава фина настройка на вълната, на която Творецът предава.

Въпрос: Що за сила е тази, която постоянно ми помага да се задържа на тази настройка и да различавам къде, в какво състояние се намирам? Или това не е важно, добре ли е за мен или е лошо?

Отговор: Какво ни помага да се настроим на тази ”тънкост на душата”? Само и единствено движението към другия, към свързването с другите, когато аз, въпреки себе си, се свързвам с другите въпреки всичките препятствия и проблеми, и се опитвам да се настройвам…

Всички тези перипетии и проблеми специално са ми дадени. Те ми показват къде още не съм настроен. Те ми показват отклонението от нужната вълна. Всичките проблеми, всичките несполуки, всичкото отрицание – това е проявление на моята ненастроеност, докато не бъда в резонанс.

Ако човек така възприема случващото се и въпреки всичко, което се случва с него, не се откъсва от мисълта: ”Няма никой друг освен Него”, и се настройва само на: ”ако не аз за себе си, то тогава кой?” – повече нищо друго не е нужно.

Въпрос: Но къде във вътрешността се усеща този глас?

Отговор: В движението извън себе си. В инструмента, в който се усеща Творецът – това е нова резонансна кухина в теб, която започва да резонира по отношение на другите.

Такъв инструмент ние трябва да създадем. Той се нарича ”душа”.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41984]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Във всяко състояние на подем трябва незабавно да си представиш състоянието на падение. Защото, ако ти можеш да направиш това, означава че си в подем вече по-дълго от един миг. Нищо повече не е необходимо!

Ти вече си получил такова впечатление, направил си ”запис” (решимо), а ако го продължиш по-нататък, то започваш егоистически да се наслаждаваш на това състояние. Получава се, че ти вече не го управляваш, не го насочваш правилно, така, както е било, когато си влязъл в него – а просто започваш да получаваш наслаждение от него, обръщайки го по посока на егоизма си.

Ако състоянието на подем продължава повече от един миг, а ти си разбрал това и не мислиш да добавяш нищо към него – то тогава трябва да го възприемаш като падение. В духовното, ако ти не добавяш, а се оставяш на това време, на този миг, на тази височина – ти се превръщаш в нула. В духовното се отчита само ускорението, а не скоростта.

А духовното се намира в групата – там, където се достига единството, защото вътре в нашето единство ние разкриваме Твореца. Излиза, че трябва през цялото време да проверяваме себе си по отношение на това единство. Ако аз добавям в групата впечатления за нейната важност заедно със собствената си нищожност, спрямо нея, важността на целта, духовната работа, Твореца, разкриващ се в нашето единство – тогава аз действам в правилното направление.

Да допуснем, че аз съм прилагал усилия в това направление и съм съумял да достигна някакво осъзнаване относно духовното, свойството отдаване, почувствал съм нещо и съм разбрал по моментното си състояние. Но аз не мога да остана в това състояние повече от миг, след като почувствам, че съм го постигнал в чувствата и в разума. Защото в следващия миг аз започвам да се наслаждавам, заради самия себе си – за това, че съм разбрал и съм почувствал, че нещо съм постигнал. Това всичко ще бъде егоистично.

Затова още в следващия миг, трябва незабавно да добавя желание от своя страна – да търся още повече! Но откъде да взема такава потребност през цялото време да се стремя към повече, за да не се отпусна съгласно желанието си да се насладя, позволявайки си забавяне и почивка и извличайки удоволствие от постигнатото?

Рабаш пише, че ако човек почувства в себе си състояние на подем, той трябва незабавно да започне да търси неговото обяснение в книгите, в статиите, да прониква нататък с тези нови, постигнати от него сега желания, и все по-дълбоко да постига това състояние. Той прави това, за да може да получи от тук допълнително желание, което ще позволи да се повдига нататък.

Защото, ако не се повдигаме – ние падаме! Невъзможно е да се пълзи по ”равна пътека”, в духовното това не съществува. Както е казано: ”Нито един миг не прилича на друг!” Аз съм длъжен да направя така, че всеки следващия миг да е по-висок от предходния.

От урока по статията на Рабаш, 12.05.2011

[42876]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Ние питаме: Защо Творецът ни е създал такива тъмни и егоистични, а не други? Сякаш ние разбираме, как би било иначе…

Все пак, ако се появява такъв въпрос – значи има защо. Всеки случаен въпрос възникващ в нас – означава, че е имало някаква вътрешна причина. Човек така е устроен, че задава такъв въпрос и трябва да получи на него отговор, т.е. напълване.

Засега ние не сме способни да усетим в себе си този отговор, затова приемаме хипотезата, че ”Преимуществото на светлината се постига само от тъмнината”. Т.е. усещането за наслаждаване, ”вкус”, с който Творецът е искал да наслади творението, това може да се усети в нас само ката желание, като недостатък.

И за този недостатък, не е достатъчно само да се чуе някъде отстрани – него трябва да го усетиш в себе си, като собствена нужда за напълване. Тогава и наслаждението ще бъде твое! Ти ще го усетиш и ще се насладиш.

Затова тук е необходимо особено формиране на желанието, потребност от усещането на светлината в творението – а след това наслаждението се облича вътре в тези желания. В онова количество, в което е било желанието – в такова ще се усеща наслаждаването.

Ако Творецът съществува, ако Той е добър и носещ благо, напълващ всичко с безкрайна светлина, а Неговото желанието да наслаждава е безгранично, излиза че не ни достига желание всичко това да го получим! Около нас вече е разпръснато това благо на Твореца – но ние, не сме способни да го почувстваме и да го помолим да влезе в нас.

Ние Му викаме: ”Хайде дай ми! Е кога най-сетне ще получа нещо?”. Но трябва да се разбере, веднъж завинаги, че ние няма какво да искаме, освен желание. Тъй като светлина вече имаме, колкото си искаш! Проблемът е само желанието – голямо, за да усети тази светлината.

Това желание трябва някак си да го придобием, да го купим, да го откраднем, някак си с хитрина да го получим направо или по заобиколен път. Няма значение как, важното е да го постигнем! Без такова желание – ние няма да усетим светлината!

Сякаш пред мен лежи разтворена книга, но аз нямам очила и не мога да я прочета! Тогава бих ли молил да ми дадат тази книга? Аз ще помоля за очила! На нас не ни достига само инструмента за възприемане (кли), т.е. ”нямаме съд”, желание.

Затова, всички действия през които ни превеждат са необходими не за привличане на светлината. Това са действия за формиране в нас на желание към тази светлина.

От урока по ”Въведение в науката кабала (Птиха)”, 23.05.2011

[44201]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли в нашия мозък такъв участък, в който се усеща наслаждение от обединението в групата и от разкриването на Твореца – така, както наслаждението от храната, секса, домашното огнище?

Отговор: За мозъка, както и за желанието, не е важно от какво се наслаждават. Но Творецът води с нас „нечестна игра”. Той е поставил условие: ако искаш да се наслаждаваш в този живот, в нашия свят от сладостта – тогава се наслаждавай.

Така постъпваме с децата. Те трябва да се развиват, за да станат възрастни и затова, ние ден след ден, в продължение на 18 години им даваме всичко, което е по силите ни. Детето разваля играчките, не слуша, прави всичко наобратно, а ти се отнасяш с него снизходително – нищо не можеш да направиш, трудно се отглеждат децата, на теб ти остава само да им даваш всичко необходимо.

Виждаме, че природата също дава на децата всичко – желание, сили, стремеж да растат, те бягат, играят, непрекъснато правят нещо. Всичко е устроено така, за да даде на човека възможност да се развива. Завършил е своето развитие? Сега е задължен да работи усилено, да отиде в армията. Това, толкова се различава от целия предишен живот! Детството е завършило – ти, вече си възрастен!

В духовния свят, Творецът поставя пред нас същото условие. На теб ти дават да се развиваш в духовното в малкото състояние (катнут), като те осигуряват с всичко необходимо – както децата в този свят. Но според степента на твоето израстване, ти поставят все по-трудни условия – трябва да отдаваш все повече, да плащаш, да обичаш, за да получаваш нещо в отговор.

Светлината се намира в абсолютен покой. Желанието иска да се наслаждава от светлината. Но по средата има условие – като за възрастния в този свят: ако искаш да се наслаждаваш, си задължен да заплатиш, да допълниш своето желание, съсъда за получаването на светлината.

Наслаждението си остава същото. Но има поставено такова условие, че ти не си способен да се наслаждаваш от него. И затова нямаме избор – трябва да постигнем отдаването.

„Но аз искам да се наслаждавам направо, да бъда в Малхут на Безкрайността! Дай ми наслаждение, напълни ме!” Но не – на теб ти казват: „Малхут на Безкрайността? Моля! Само че, там ще усетиш страшна тъмнина…” Защо? Защото има условие – Първото съкращаване, и ако не си подобен по свойства на светлината – усещаш тъмнина.

Ето защо, всички наслаждения идват от светлината. Дори ако някой се наслаждава от убийството – това също идва от светлината. Няма друг източник на наслаждения. Но има условие: ако желаеш да постигнеш същинските наслаждения, неизчезващите, вечните – ти си задължен да ги получиш в желанието за отдаване. Нямаш избор – такова е условието.

От урок по статията „Предисловие към Птиха”, 13.05.2011

[44123]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В „Даргот Сулам“ (932), Рабаш пише, че Тора не трябва да се изучава от езичниците, т.е. от егоистите. Тогава, какво правим ние тук?

Отговор: В кабала, „не трябва” означава не е възможно. По същия начин може да се каже, че егоистите не трябва да получават висшата светлина. Опитай се да нарушиш забраната, а ние ще погледаме.

Става дума за законите на природата, а в нея няма забрани. Но ако тръгнеш срещу нея, ще бъдеш наказан. „Забрана” означава неспособност. Ако кабалистите пишат „не трябва” – значи не си способен на това.

Егоистите не трябва да се обучават на Тора или казано по друг начин – те не трябва да изучават Тора, защото егоистът, по принцип не може да направи това. Няма средства, инструменти, за да го направи. Защото той, като езичника, се кланя на собственото си его, което не му позволява да установи връзка със светлините.

Тора, т.е. науката кабала е методика, свързваща съсъдите и светлините. Но ако нямаш съсъди, тогава и светлината няма да ти се разкрие. Затова не можеш да изучаваш Тора. Защото „Тора” е пътят на светлината, разпространяваща се в желанията, съгласно закона за подобие на свойствата.

Въпрос: С какво се занимаваме на уроците?

Отговор: Ние вървим към това. Използваме Тора в качеството й на светлина, връщаща към Източника – засега я използваме отдалеч.

На по-високото стъпало има светлини и съсъди, а аз съм отрязан от тях. Но искам да бъда на това стъпало и в зависимост от моя стремеж, привличам от него малко светене, което ме подготвя за издигането.

По този начин, използвам Тора в качеството на обкръжаваща светлина, а не на светлина в пълния смисъл на тази дума. Още не изучавам Тора като такава. Истинското учене е разпространяването на светлините в поправените съсъди-желания, взаимодействието между светлината и желанието посредством екрана. Именно това е Тора.

Моето духовно „Аз” е същността на получаващото желание, поправено с намерение заради отдаване и способно да получава светлината. Желаейки да постигнем това, ние четем книгите на кабалистите, стремим се с всички сили, работим в групата, за да изразим по някакъв начин своето желание, насочено към отдаването.

Но отговорът идва само под формата на обкръжаваща светлина. Дори не знам какво е това – само от време на време чувствам в себе си промени: малко повече разбиране, малко повече чувства… Това, още не е Тора. Истинската Тора е конкретика: желание, екран, светлината и връзката между тях, водеща до разкриването на Твореца в творението, на светлината в съсъда.

Но дори и сега, ние използваме силата на Тора. За това е казано: „Аз създадох злото начало и създадох като допълнение Тора, защото криещата се в нея светлина, връща към Източника”.

От урока по статия на Рабаш, 12.04.2011

[40478]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→

Ако погледнем цялото създадено желание, то човекът ще се окаже само точка в него. По-нататък, всичко зависи от това, доколко ще може да се свърже с останалите, с частните желания или с групата. Ако в него има стремеж да се съедини с другите – именно това означава да копае земята под основата на сградата. Тъй като, той не копае вътре в себе си – няма какво да копае там, защото е само точка.

Неговото тяло остава отвън и изобщо не се отнася към него – това е животинско тяло. А точката е човекът, тоест началото на душата. В зависимост от това, доколко ще успее да се свърже с останалите – толкова и ще вкопава навътре. Той получава от тях желания, материал, след това вижда доколко е способен или неспособен да ги приеме, и от онези желания, които е могъл да получи, изгражда сградата на своята душа с помощта на светлината.

Във всеки от нас, няма повече от една точка. Аз се опитвам да се съединя с останалите и виждам, че съм противоположен на съединението. Но съм готов да изтърпя това, отменям себе си спрямо желанията на другарите, с които искам да се съединя, възприемайки ги като майка, като майчинско лоно – каквото се и явява групата.

Аз отменям себе си пред нея и тогава получавам целия този присъединяващ се към мен материал на желанието. И тогава се обединявам с образувалото се място и получавам „обем”. Но когато правя това, превъзмогвам своето нежелание и затова отменям себе си, моля за поправяне. И тогава, идва обкръжаващата, висша светлина, връщаща към Източника, и реализира нашето съединение – между мен и групата.

Това е моето първо съединение с групата на нулевото ниво (авиют шореш), в което усещам светлината Нефеш – и сега се наричам „духовен зародиш” (убар). Постигнал съм моето първо духовно стъпало!

После, моят егоизъм расте по отношение на него и изведнъж започвам да чувствам голяма тежест в сърцето си – 1-во ниво (авиют алеф). На това ниво, вече съм имал „жизнено пространство” – там, където съм се обединил с групата в едно цяло. Но по отношение на другите – още не. И сега, искам да обхвана още по-голяма област със своето съединение – за мен, тя ще се нарича „ближен”. Смятам моята група за своя майка и работя, за да стана нейна неделима частица.

И отново: учене, светлина, връщаща към Източника, отменяне на себе си и т.н. – докато не придобия цялото съвместно желание, като допълнение на онова, което съм имал и цялата тази площ ще стане моя – нивото „1”, Руах.

И така продължавам по-нататък. Тоест, копая все по-навътре в групата, прониквам в тях и вземам техния „материал”, желание. Защото, самият аз нямам нищо, освен точката и животинското тяло, което желае само материални наслаждения. И само с тази черна точка влизам в духовното, а целият останал съсъд на моята душа, се изгражда от чуждия материал.

Затова е казано: „Възлюби ближния, като самия себе си”. Тоест присъедини към себе си останалите – това е основното духовно правило, основният инструмент (общият съсъд) за разкриване на светлината в теб. Затова, цялата работа се извършва в групата и зависи от това, колко ще успеем да прокопаем вътре в нея, да отменим своето животинско тяло, оставащо назад, да влезем в групата и да получим нейните желания, мисли, сили, важността на целта. Всичко това се намира там, заедно с висшата светлина и Твореца. Затова, именно на мястото на задълбочаване в групата, ние изграждаме сградата на своята душа.

От урока по статия на Рабаш, 13.05.2011

[42990]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Материята е желание за наслаждение, различаващо само две състояния: наслаждение или страдание – и в тях ние съществуваме. Цялата същност на методиката, която науката кабала дава е в това, как да получим наслаждения. Затова, тя се нарича наука за получаването (от думата „лекабел” – да получавам).

Питам се, за какво ми е науката – нима не знам какво искам? Но работата е в това, че така, никога няма да получиш желаното. В крайна сметка, ще си останеш празен. За да можеш в крайна сметка да получиш, е необходима особена, висша, Божествена наука.

Защото Творецът, създавайки желанието за получаване на наслаждение, му е дал „инструкция” („Тора”, от думата ораа, инструкция), как може да получава, за да напълва себе си. И това, можеш да направиш само при условие, че се приближиш до свойството на Твореца, до желанието за отдаване и се прилепваш към Него все по-силно и по-силно, тоест допълнително към своето желание за наслаждение, ще придобиеш и намерението за отдаване. Тогава, с неговата помощ ще можеш да напълниш себе си.

Съществуват само две сили или две свойства: отдаване и получаване. Аз се наслаждавам, че ме напълва силата на отдаването – светлината влиза и ме напълва.

Но светлината идва при мен само в случай, че съвпадам с нея по свойства и съм подобен на нея. Устроен съм като радиоприемник, който трябва да умее да се настройва, за да улови определена вълна. И аз го настройвам точно на някаква вълна и я усещам, а после продължавам да го пренастройвам – на някакви други вълни. Тоест моят приемник през цялото време лови такива вълни, на които е вече готов да се настрои.

Нашето желание за наслаждение е просто възприемащ материал, който сам по себе си не може да улови светлината. Нужно е да го настроим на определена честота, която съответства на идващата към него светлина.

Цялата същност на науката кабала се състои в това, как от себе си, от намерението да правя всичко заради себе си, да направя приемник за светлината и съответно да придобия намерение да правя всичко заради отдаване.

От програмата „Седмична глава”, 23.03.2011

[37849]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Световен конгрес NOI , Рим, урок 1

Въпрос: В наше време, когато в света нараства кризата и все повече се случват стихийни бедствия и войни, как трябва да се отнасяме към хората, претърпели бедствие? Нали чувстваме болка, виждайки такива страдания и нямаме възможност да помогнем.

Отговор: Кризата не върви само в едно направление. Това са не само земетресение и цунами в Япония, наводнение и тайфун в Америка, пожар в Русия или държавни преврати в близкия Изток.

Това са само локални явления и затова ние не се вълнуваме много, когато слушаме за тях, не ги възприемаме много близки в сърцето. Нашата егоистична природа не ни дава дълбоко да съпреживяваме. Ако аз се опасявам, че това цунами ще дойде до мен – това вече е съвсем друго нещо.

Но тази криза е много планова. И докато се проявява с някакви отделни катастрофи ту тук, ту там, но, в същност, тя готви почва за това, за да може основателно да потресе света – в обща и глобална форма. Именно от това се страхуват хората, които разбират, какво произтича сега.

Това ще бъде глобална икономическа криза. Когато икономическите връзки рухнат, в условията на нашата пълна всеобща зависимост един от друг, това ще бъде огромен проблем . Незабавно ще връхлети всички и тогава хората ще изгубят ума си не знаейки какво да правят. Да се надяваме, че на нас по-рано ще ни се отдаде да окажем на света положително влияние и да предотвратим такова развитие.

И не трябва да се мисли, че за влияние върху света, ние трябва да търсим средствата за масова информация и да привличаме на своя страна световни ръководители, ние действаме във вътрешна форма. Свързани сме с вътрешните сили на света, глобална и интегрална сила, действаща вътре в него. Ако ние и съответстваме, и вървим заедно, тогава действаме съгласно закона на природата. В тази система ние (тази част от човечеството, която иска добро съединение между хората) внасяме силата на единство, любовта..

От първия урок на Конгреса “NOI”, Рим, 21.05.2011

[43682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Творението се развива по разностранен начин и на различни нива. Като цяло, тези нива са пет, но всяко се дели на още  пет, а те – на още и т.н. – до безкрайност.

Главно в целия този процес се явява простото действие, за което е казано: „разпространението на светлината и нейното излизане, правят съсъда достоен за своето предназначение”.

Ако искаме да породим някакво свойство, някаква реакция за или против получаването, за или против отдаването, за или против намерението, в някаква форма, то трябва в тази форма, в тези детайли на възприятието, да предизвикаме развитието и пречката за неговото реализиране – получаването на светлината и нейното излизане, отварянето и затварянето. Тогава, благодарение на тези две противоположни действия, ще получим правилното впечатление – новото желание.

Казано по друг начин, ако искам да се издигна от желание № 1 към качествено по-високото желание № 2, ако искам да се променя именно качествено – да стана по-разумен, по-даващ, по-наблюдателен, по-чувствителен – тогава е необходимо да предизвикам само едно действие: нека светлината да се разпространи в мен, а после да си тръгне.

Това действие ще породи качествени промени в моето желание, благодарение на което ще започна повече да разбирам, повече да чувствам, повече ще забелязвам, в сравнение с онова, което е било по-рано.

Всички мои действия трябва да са много добре прицелени, за да изпратя точно насочения импулс, предизвикващ влизането и излизането на светлината. По този начин определям скоростта на своето развитие. Ако искам да постигна нов детайл на духовните стъпала, да се изкача по тяхната стълбата, да се издигна по качествената скала – това може да се направи само, по пътя на разпространението и на излизането на светлината. Така се изгражда съсъда, който е все по-качествен и по-висок, достоен за своето ново предназначение.

От това ще видим, че сме способни постоянно да издигаме себе си. Разбира се, ние използваме външни фактори: силата на светлината и силата на желанието, но сами ги привеждаме в действие.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[43977]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→