Въпрос от английския блог: Казвате, че кабала е доказуема наука и че мъдреците, постигнали Висшите светове, са написали своите книги, основавайки се на собствения си опит, а не на абстрактни усещания. Как мога да бъда сигурен в това? Къде са доказателствата за техните постижения? Ако просто вярвам на техните думи, няма ли да изпадна в сляпа вяра?

Отговор: Само ако сами се издигнете – като тях – ще се убедите в тяхната правота. Но и преди това, когато започнете да изучавате тяхното отношение към реалността, ще видите доколко са учени, а не мистици.

Въпрос от английския блог: Трябва ли да разглеждаме външната действителност като непоправено желание? Какво е духовността – когато вече не възприемам тези желания като външни, а чувствам и се отнасям към тях като към свои собствени ли?

Отновор: Всичко в нас и извън нас – това сме ние. Само че в нас е нашето животинско, а извън нас е нашето духовно.

Въпрос от английския блог: Как да помогна на другаря си, който може да види пагубността на егоизма и неговата разрушителна сила в света? Да кажем, че той вече разбира в какво е коренът на проблема, започва да контролира своите действия, старае се да не бъде егоист.

Но според степента на отдалечаване от егоизма, не вижда онези промени в света, които е очаквал. Заобикалящата го действителност не става по-добра. Как да помогна на онзи, който е започнал да се движи в правилната посока, но след това отново е паднал долу?

Отговор: Нашата работа е вътре в нас, в личното поправяне. Ако съм поправил себе си в нещо, в тази степен ще видя поправен света. Виж статията на Баал а-Сулам „Скриване и разкриване на Твореца”.

[48499]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Свикнали сме, че в нашия свят съществуват ясни и познати явления, които не се променят. Но от друга страна, все пак има явления, които зависят от начина, по който ги използваме.

Например, електричеството, с чиято помощ може да се произвеждат най-различни напълно противоположни действия: както да създава студ, така и топлина. Или огънят, който може да затопля, а може и да изгаря. Всичко зависи от начина на използването му.

С други думи, всичко зависи от ползвателя, от съсъда, желанието (кли), в което се е въплътила самата сила.

И на същия принцип е висшата светлина, вътре в която се съдържа всичко: и самото желание, и всички явления, възможни и реализируеми, и всички впечатления, които желанието ще възприеме от светлината.

Обичайна грешка на начинаещите е да мислят, че светлината е нещо определено и постоянно, което винаги е добро. Но не винаги е така. Даже има термин „пулса де-нура“ (удар на огъня) – проклятие. Изобщо, както всичко най-добро, така и най-лошото идва от светлината и сякаш по аналогия с електричеството, всичко зависи само от това, как го използоваш.

Затова определянето на Твореца като „Добър и Даряващ благо“ означава светлина, явление, което може да бъде прието и разкрито само в желанията за отдаване. Не е възможно да получиш и усетиш тази доброта в егоистично желание, там него просто го няма.

И доколкото желанието за отдаване не е ограничено с нищо, а природата на самата светлина – в корена й „Добрия и Даряващ благо“ – е безгранична, то това явление, наречено светлина и живот, може да бъде усетено само в желанието, което е напълно насочено към отдаване. А всички други противоположни форми не  се наричат живот, нито светлина.

Но ние бихме искали да достигнем усещането за ”Добрия и Даряващ благо“, но не разбираме, че това не означава нищо друго освен усещане за отдаване и любов. Като човек, който е пристрастен към наркотиците, и си мисли, че доброто състояние е само когато е под наркотично въздействие, не разбирайки, че съществува възможност да се наслади от нещо друго.

Затова нашата задача е да подготвим желание, съсъд за усещане на свойството отдаване. Написано е: „Дадена е мъдрост на мъдреците“, т. е. на този, който разбира, че не се намира в свойството на отдаването и че  трябва да достигне само тази природа, за да получи светлината Хохма (светлината на мъдростта) – на живота.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 18.07.2011

[48441]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Доколко е важно да се разбере, че цялата реалност се намира вътре в нас? Длъжни ли сме да се стараем да присъединим външните желания към вътрешните?

Отговор: В рамките на вашата работа с групата, вие по неволя ще започнете да усещате, че всички те и въобще всички се намират във вас.

Въпрос от английския блог: Може ли да се каже, че неживите части на физическия ни свят са вътрешната картина на бхина алеф в четирите нива на разпространение на пряката светлина?

Отговор: Да.

Въпрос от английския блог: Ако има его в получаващата част, значи то трябва да бъде и в съзидаващата част. Това означава, че Силата трябва да бъде между Небето и Земята, а не ”над” тях както ние си мислим.

Отговор: Нашето его и създава отдаването в своята поправена форма.

[48410]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че народът на Исраел е достигнал поръчителството, когато всички са се съгласили с това. За да влезе в глобалната ера на поръчителството, трябва ли целият свят да е съгласен с това?

Отговор: Не. Не за всички хора става въпрос и не за всички желания на човека. Тук не се отнасят всички жени, деца и старци, иначе казано, такива желания, които засега не могат по мъжки да се превъзмогнат. Защото мъжът (гевер) – това е този, който преодолява (митгабер) егоизма си.

Условието за поръчителство не е още краят на поправянето, а едва началното съгласие, не повече. „Съгласете се и ще получите Тора. Ако вие по принцип сте съгласни на такова обединение, то Аз ще ви дам средство, с помощта на което на практика ще пристъпите към него”.

При получаването на Тора синовете на Исраел още не са поправени, те само усещат злото на текущото състояние и разбрат, че посредством поръчителството ще могат да се издигнат над него. Обаче те не знаят какво означава да са даващи, още не са в отдаване. По-нататък те ще започнат да използват Тора по предназначение; на първи етап – отдавайки заради отдаване, т.е. не причинявай на другите това, което ненавиждаш.

Всичко това е само първото малко поправяне по духовния път, обаче поръчителството е необходимо още по-рано. В първоначален етап то не е тотално, не се простра по целия свят, не прониква в дълбочина и не е предназначено за всеки. И съответно във всеки обхваща само „мъжките“ желания, а останалите вече не. ”Женските”, ”детските” и ”старческите” желания само оказват поддръжка, те сякаш са неутрални и ”не възразяват”.

По такъв начин трябва да се разбере, че поръчителството е достатъчно близо до нас. То съвсем не изисква от нас нечовешки усилия. Не, ние идваме към него, още не бидейки ”народ”, т.е. не сме се обединили помежду си. Все още ни предстои веднага след получаването на Тора да направим златен телец. Такива са етапите по пътя и човечеството вече пристъпва към тях.

Необходима е вътрешна агитация в групата, за да може решително да пристъпим към това. В световната ни група няма никакъв проблем да се реализира поръчителство.

От урок по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48239]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да не се възгордеем от отдаването си на Твореца?

Отговор: Да се гордееш може само с това, че си получил поддръжка свише и с нейна помощ си преодолял трудностите и егоизма си. Трябва да се гордееш с Твореца, със светлината, с Неговата помощ, а не със себе си!

Защото какво има у нас самите – нищо! Нито собствени желания, нито светлина, нито действие. Даже и своя молитва си нямаме, ние я получаваме от обкръжението. Затова, колкото по-надалеч се придвижва човек, толкова по-малко получава  и повече благодари!

А когато се върне обратно към Малхут в света на Безкрайността, той получава всичко това от светлината Нефеш де-Нефеш, която е била в Малхут в най-първоначалното ù състояние, но човек увеличава в нейното светене ”613” пъти благодарността си, постигането на доброто, усещането за величието на Даващия.

Но самата светлина не се променя, тя няма никакви граници. Самата светлина така си и остава Нефеш де-Нефеш, само не голямо светене. А човек го увеличава до огромен пламък.

От урок по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48251]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Когато при мен идват големи проблеми и тежки състояния, и за тях ли трябва да бъда благодарен?

Отговор: Ако желаеш да бъдеш над напълването, с екран и отразена светлина, теб не те е грижа за настоящото усещане в твоето желание, независимо дали то е добро или лошо. Ти осъзнаваш, че всички състояния, през които преминаваш, каквито и да са те, без значение колко са лоши, са необходими, за да развият твоето желание.

Това може да бъде трудно за постигане, ако ти се случи някаква беда или сериозна болест. Но ако постигнеш правилното поправяне, ти никога няма да чувстваш нито едно състояние като лошо или вредно, при условие, че в това състояние ти се сливаш с Твореца.

В своето усещане може да се чувстваш ужасно, но вместо да се идентифицираш с усещането, ти ще се идентифицираш с целта. С други думи, ти ще разбереш защо Творецът, който до сега ти е давал добри усещания и дори повече (пет долара, вместо обичайния един!), изведнъж ти дава нула или дори по-малко от нула…

Очевидно, това е направено, за да може, въпреки всичко, ти да постигнеш поправяне в тези желания, което е усещането за благодарност. Това не е просто, но така работи то. Така се разкриват желанията.

За нас е трудно да разберем и да оправдаем това, тъй като ние зависим от нашето егоистично, материално усещане, но това е така. Написано е: „Дори с остър нож, опрян в гърлото ти, не губи надежда в Неговата милост”.

От урок по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48248]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато човек се приближава към свойството отдаване, как това се отразява на неговата работа в групата?

Отговор: Той се старае през цялото време да поддържа чувството за поръчителство, за да не лишава другарите си от нищо, да не изпитват никакъв недостатък, да се укрепват в единно намерение за отдаване, да не забравят за това и да не забравят усилията нито за секунда. Тогава те също ще въздействат на него и между тях ще се възцари усещането за величието на целта, топлото сърце.

Ето какво тревожи човека. Тъй като помислите за другаря са много по-действени, отколкото мислите за себе си. Грижата за лично предвижване ще донесе някаква мизерна поправка, предизвикана от страха и други странични разчети. От друга страна, ако той включва усилия в другите, то безусловно държи верния курс.

Мислите, разчетите, намеренията са насочени не към обединението на групата, не към единство с другарите, насочени са към духовното. Те не привличат светлина, завръщаща ни към Източника. Важно е само онова, което възнамеряваш да направиш в групата. Ако ти се грижиш за сплотяването на другарите, за тяхното бъдеще – в това се състои духовната работа, която ще донесе плодове. Всичко друго е безсмислено. Гилел е формулирал това много кратко: ”Не прави на другаря си това, което е ненавистно за теб”. С други думи, няма за какво друго да се грижиш в живота си освен за това, как да не причиниш зло на другаря си. За сега това е достатъчно за твоя егоизъм. Опитай се да се поправиш така, че всеки миг, във всичките разкриващи се желания ти да мислиш единствено и само за това, как да не навредиш на другаря си.

Направи това и ще постигнеш успех: когато ти пожелаеш да действаш не във вреда на другаря, на теб изведнъж ще ти се разкрие доброто отношение към него.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 10. 07.2011

[48313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да оправдаеш приятеля си, който е паднал и е загубил правилното намерение?

Отговор: Тоест въпросът звучи така: как да оправдая себе си, защото ми се струва, че приятелят ми вероятно е загубил намерението си?

Към това трябва да се отнесем по два начина. Във външните, практически действия аз трябва да му помогна. А вътре в себе си трябва да го оправдая и да смятам, че на негово място бих паднал значително по-ниско.

А още по-дълбоко навътре си казвам, че го виждам паднал само защото Творецът ми е изпратил такава гледна точка. И всичко това е, за да се издигна над тази мисъл и да смятам, че той е окончателно поправен, а аз не съм, щом го виждам в падение. Както е казано: „Всеки съди в степента на собствените си недостатъци”.

Най-важно е да се разбере, че ние се намираме като в кристална решетка, в силовото поле на Твореца, който управлява всичките ни състояния. И затова трябва да разглеждаш другаря си като представител на Твореца, показващ ти Неговото отношение към теб. По същия начин трябва да видиш групата – дори света и самия себе си.

Дадена ти е площадка, на която си длъжен през цялото време да въвеждаш ред и да я доведеш до окончателно поправеното състояние. Длъжен си така да коригираш своето зрение, че да видиш целия свят в края на поправянето му /Гмар тикун/ – така ще постигнеш и края на своето поправяне.

Защото в духовното не се се случват никакви промени – ти и сега се намираш в абсолютно съвършено състояние. Защо тогава виждаш неговата пълна противоположност – този развален свят и всички като непоправени?

Но ако разпространиш в света методиката за поправянето и пожелаеш да го постигнеш заедно с всички, доколкото е възможно – по този начин ще поправиш себе си и ще трансформираш онези части, които ти се струват външни във вътрешните.

Когато започнеш да се молиш, ще съдиш самия себе си и ще искаш да се промениш. В крайна сметка ще постигнеш състояние, в което всички ще се съединят заедно и в тези съединени части ще се разкрие висшата светлина. И тогава външното и вътрешното ще станат равни.

От урока по статия на Рабаш, 17.07.2011

[48397]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В писмо N:1 на Баал а-Сулам е разказана притча за царя, който така харесал един негов роб, че поискал да го възвеличи и да го издигне над всички министри…

И затова поставил роба при вратите на вътрешните покои и заповяда на един министър, брилянтен в шутовското изкуство, да се преоблече като бунтовник, сякаш отива на война против царството.

Министърът направил това, по волята на царя и изкусно и с велика мъдрост се престорил, че воюва срещу царския двор. А робът придворен, с риск за живота си, спасил царя и воювал срещу този министър с удивително мъжество и огромна преданост, така че пред очите на всички се разкрила сърдечната му любов към царя.

Тук министърът свалил наряда си, и настанало голямо веселие, защото се убедили, че това е илюзия, а не действителност. И всеки детайл от тази страшна война предизвиквал неописуемо веселие и радост.

И втори път царят наредил на този министър да се облече в одеждите на грабител и убиец, и да поведе срещу него мнима война. Понеже знаел царят, че във втората битка на робът ще се разкрие чудесна мъдрост (хохма), така че той ще бъде достоен да стане главен министър.

И така робът намира ”мъдростта” (хохма) – от знанието в края, и ”любов” – от знанието в началото, и тогава ще се възнесе завинаги.

И наистина това е удивително зрелище- всички тези воини в изгнание, и осъзнавайки скритото добро вътре в тях, всички разбират, че всичко това са своеобразни гримаси и веселие, носещи само благо. Но как би могло да бъде иначе, няма никакъв начин да облекчиш тежестта и ужасът на войната.

В действителност ние не знаем, защо се налага да минем през всички тези страдания, проблеми, войни, обърквания, и срещу това, чрез изяснения, сполуки и неуспехи… Каква е ползата от всички тези страдания?

Но после, по този път постепенно ще осъзнаем, как да намерим това знание, мъдрост, сила, разбиране на общата система. Ние изучаваме действието на Твореца, извършени над нас, и в резултат Го постигаме и разбираме- както е казано: ”По твоите действия ще те постигнем”. Със силата на своето разбиране- ние ще започнем да го чувстваме.

Но при все това причината, поради която е било необходимо непременно по този път да достигнем до това, не ни е известна. И сега, когато все още се намираме на пътя на поправянето, ние не можем да я проумеем- само когато се издигнем по-високо от неговото ограничение към състояние на съвършенство. Тогава у нас ще се появят необходимите разум и усещания- средствата, позволяващи да се познае и да се оправдае този път.

Из урока по писмото на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46589]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има много просто правило. Ако егоисти с големи желания се обединяват в група, във взаимно поръчителство и  мислят един за друг, тогава всеки от тях ще усеща сигурност и автоматично престава да мисли за себе си.

Това е заложено в природата на нещата и се случва от само себе си. Човекът повече не се притеснява за себе си и сякаш лети в небесата, освободен от личните си грижи. Ако другите наистина мислят за него в затворена интегрална система, той престава да мисли за себе си. Нещо повече, в този случай другарите го задължават да мисли за тях. Така обкръжението въздействат на човека и като резултат всички те пребивават във взаимно поръчителство – така трябва да изглежда съвършеното състояние.

Ако само един от тях изведнъж изгуби поръчителството, то страдат всички. Защото в съвършената система най-малкият дефект се отразява във всичките части като в холограмно изображение. Достатъчно е само един да се спъне и eто че всички усещат, че поръчителството започва да им липсва. Веднага при тях се появяват тревогите и проблемите, те се отклоняват от курса и усещат липса във всичко.

Затова на първо място по важост е групата да бъде голяма, както е казано: „В многочислеността на народа е величието на царя“. В това е смисълът на определението „600 хиляди души“. А на второ място– групата трябва да бъде пълноценна и да се грижи за поръчителството. Ако другарите се грижат само за това, да царува между тях законът за поръчителството, то всичко останало се случва от само себе си, благодарение на силата на групата, сила, присъща на това ниво на поръчителството. Такава сила се нарича „сгула“: от духовното стъпало, на което са се издигнали другарите, нейното въздействие достига материалното стъпало. Защото поръчителството вече представлява духовност, взаимно отдаване, изход от самия себе си към общата система.

По този начин другарите постигат тази обща извънтелесна система – постигат Твореца, намиращ се между тях. Взаимовръзката, която те постигат, се нарича „Малхут“ и в съответствие с нея те все по-силно се обединяват един с друг, все повече постигат Твореца.

Тук е уместно да се зададе въпрос: накъде още може? Нали поръчителството като определение е на сто процента? Така е, то винаги достига пълен обем, но всеки път на нова дълбочина на желанието. Човекът разкрива все нови пластове в собствената си природа и анулира тази природа, за да се присъедини към взаимното поръчителство чрез желанието си. Ето защо неговият съсъд от една страна става  „по-плътен“, а от друга страна – по-чист, благодарение на екрана и на единството.

Като резултат всеки път според новата дълбочина на желанието в неговия съсъд се разкрива нова светлина и Творецът се проявява все повече и повече. Благодарение на това всички другари се напълват, достигат своето духовно състояние, все повече и повече се изключват от материалното, което отстъпва все по-далече на втори план, и така достигат края на поправянето.

От урока по статията ”Поръчителство”, 14.04.2011

[48242]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→