Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Задачата на Исраел по отношение на народите по света е подобна на задачата на праотците по отношение на народа на Исраел.

Ако не са били праотците, не би възникнал народът на Исраел, т.е. групата, стремяща се към Твореца и поправяща себе си. Точно по този начин и ние трябва да се грижим за света, защото без помощта ни хората няма да успеят да се поправят сами. Желанията им са неспособни за самостоятелен подем, няма възможност даже да си помислят за поправяне заради отдаване.

Сега виждаме това в работата на учените и на видни деятели в различни области. Те пишат много правилни неща за света, но за решение не могат да кажат и дума. Защото в тях няма стремеж ”право към Твореца”, няма духовна искра и затова те не разбират, че това е единствената възможност. Безпомощни са пред необходимостта от поправяне, те даже нямат никакво средство.

И затова в търсенията и дискусиите си, те вече започват да увъртат отговора, не им е по силите да гледат в тази посока. Виждат случващото се, разбират необходимостта от създаване на интегрален свят и спират дотук. Като следствие, разсъжденията им се размиват и не завършват с нищо или се свиват до съвършено нереални предложения.

Аз не ги укорявам, това съвсем не свидетелства за ограничеността им, просто без добавката на духовната искра в желанията на човека в този свят е невъзможно да се види по-нататъшното, единствено възможно развитие.

От урока по статията ”Поръчителство”

[48609]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съществува мрежа от връзки между всички другари на световната ни група и има 125 стъпала на тази връзка. Засега се намираме на стъпало, на което висшата сила ни е свързала помежду ни, съединявайки ни с различни форми на връзката, когато вътре в тази мрежа един се намира близко, а друг далеко, не географически, а душевно. И така съществуваме вътре в свързващата мрежа, но тази висша сила ни е съединила заедно.

Сега трябва да се стараем да се съединим сами със собствени сили. В отговор на тези усилия ще ни подейства светлината и ще разкрием съединението между нас. Това съединяване трябва да достигне такива нива, че четейки Зоар да се намираме в тези състояния, за които се говори в нея.

Да кажем, ние четем: ”Слушай Исраел!”. Това е голямото състояние (гадлут) на Зеир Анпин на света Ацилут. А ние се намираме в него, това е степента на връзката между нас. Защото сам по себе си З”А се намира в малкото състояние (катнут), а всичко, допълващо го до голямото състояние идва от Малхут, от душите, желаещи да се съединят в него.

З”А получава желания от душите и им носи светлина, която ги съединява и цари между тях. Казва се, че З”А се възцарява в Малхут. Защото Малхут е само точка, нейните девет долни сфирот се намират долу, вътре в света БЕ”А, в разбитите души.

Всичко се случва тук, между нас. Ти започваш да усещаш, че ние сме построили тази връзка. Ако ние сами сме я построили, а не да ни заставя Творецът да бъдем свързани, то това вече е духовно стъпало, което сме постигнали със собствени усилия, желаейки да създадем единство, поръчителство.

Тогава започваме да усещаме, че говори Зоар. Но къде? Между нас, във всевъзможни действия, в разнообразни форми на връзките, променящи се между нас. Затова усещаш в групата сегашните материални отношения на този свят, а измененията на взаимното отдаване между вас – големи или малки, подеми и падения.

Тези отношения вече образуват море от Шхина (Малхут се нарича море) – общи духовни усещания между другарите, взаимно отдаване, в което усещаш присъствието на Твореца, царящото между нас море от отдаване.

Но всичко това се разкрива между нас при условие, че ни се удава да притеглим светлината, възвръщаща ни към Източника, когато не заспиваме на урока.

От урока по книгата „Зоар“

[48464]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това вътрешна и обкръжаваща светлина?

Отговор: Докато не се опитам след съкращаването да получа заради отдаване, на мен ми се струва, че съм постигнал успех! И сега се приготвям да получа заради отдаване, да направя това, което иска висшият, да Му доставя наслаждение.

Усещам, че Той иска аз да получа от Него! Взимам Неговото и моето желание, напълвам желанието си с наслаждение, а Неговото със своето наслаждение, и с това Му доставям радост. И след това като принеса на Него и на себе си частично наслаждение, Го радвам с намерението си, че правя това само заради Него, и също така това намерение се е отпечатало в мен. Какво по нататък?

А сега тук се случва някакъв сблъсък, защото аз не получавам повече, защото искам да остана даващ и затова преставам да получавам. И светлината остава наоколо като обкръжаваща и ме притиска отвън. Аз не съм я приел, защото не мога да получа ”заради отдаване” и тя остава отвън и ме притиска.

Тази светлина пробужда в мен много дълбоко желание (авюит), защото аз не получавам заради това, че не искам да бъда получаващ, а отдаващ. Тоест аз огорчавам Стопанина, който е искал да получа всичко.

Докато не получавам нищо няма никакви проблеми. Има Стопанин, който ми е противоположен и аз не искам да получа от Него, за да не изгоря.

Но когато вече съм получил малко, това частично получаване ме привързва към Него, а Него към мен. Сливаме се в тялото (тох) на парцуфа. И в сравнение с това ние усещаме недостиг от сливането извън парцуфа и в окончанието му (соф). Сега в мен се появява още по-силно усещане от отдалечаването ми, отколкото преди.

Направил съм добро дело, но сега от него гледам на себе си и се виждам много по-лош отпреди. По-рано това просто не съм го забелязвал! И затова този парцуф не е способен да остане на същото това място. На мен ми се разкрива това състояние, когато достигам неголямо сливане, а в останалото – не, и благодарение на това получавам нов поглед върху самия себе си, и тогава разбирам колко противоположен, лош и колко съм неспособен на отдаване.

Защото съм почувствал вътре в сливането, вътре в съединяването, колко силно Творецът желае да ми отдаде, и колко чудесно ще бъде, ако правя това за Него, колко много нови неща ще ми даде това съединяване! И сега усещам, че сам съм се отказал от пълно сливане.

Това не ми дава възможност да остана на място, и аз прогонвам светлината, не ми е по силите да изтърпя такова състояние. И сега получавам допълнителен слой желания. Както по-рано аз не мога да изтърпя да бъда получаващ и съм направил съкращаване, така и сега, не ми е по силите да търпя и бягам от това състояние, сякаш съкращавам себе си.

Но това не е съкращаване, това е просто напускане. Повече не мога да остана там, защото висшият иска пълно, съвършено сливане и сега усещам, колко съм Му противоположен на това съвършенство. Вместо предишното ниво на желания, в мен се събужда желание за нова сила „авюит алеф”.

Това не е просто по-голямо желание, а желание, раждащо се на фона на усещане, че не съм способен да бъда отдаващ. На предишния стадий желанието за получаване и наслаждение беше по-голямо. А сега се мъча от това, че не отдавам, това е принципно нов вид желания. И затова, когато изтръгвам светлината и минавам към следващото състояние, следващият парцуф, аз изпълнявам действието с екрана на новото, 1-во стъпало на желанията (алеф).

Кой парцуф е по-силен: Галгалта или А”Б? От гледна точка на желанието А”Б е по-силен и добавя към Галгалта. Но от гледна точка на светлината Галгалта е по-силен, защото в него се събира цялата светлина.

Представете си, че всичко това се случва в едно желание, сякаш се вари в една тенджера, тогава това ще стане по-ясно. Не е необходимо да се разделя на отделни парцуфим. Хубаво е да се знае как това се случва схематично, на теория. Но от нея е нужно да се премине към живо усещане в истинското желание за наслаждение вътре, в което се променят различните свойства, състояния, впечатления.

Всичко се случва вътре в това желание, както в една тенджера, вътре с някакво вариво, което кипи през цялото време…

От урока по ”Въведение в науката кабала”(Птиха)

 [48478]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Моят въпрос се отнася до тези религиозни хора, които постоянно се жалват от живота си. Те се молят, просят промяна, но доколкото нищо не се изменя, обвиняват за бедите си всички наоколо.

Разбирам, че проблемът е в техния егоизъм и се опитвам да им обясня това, без да споменавам кабала, но безрезултатно. Болно ми е да гледам как те отново и отново правят едни и същи грешки. Когато се опитам да им помогна, думите им за кратко време достигат до тях, а след това те наново се връщат към старите си жалби.

Как действително да им помогна? Аз обикновено приемам отбранителна позиция, доколкото те спорят с мен, а след това започват да обвиняват за собствените си проблеми. Как да подходим към такива егоистични хора, без да предизвиквам спор и да не им давам повод да си помислят, че ги осъждам?

Отговор: Само развитието и силното обществено мнение постепенно ще ги измени. Те ще достигнат последни до поправяне. А засега – оставете ги. Поправянето трябва да започне с леките части на егоизма.

Въпрос от английския блог: Нашата работа се заключава в проявяване на злото начало. А какво, ако успеем да го разкрием, а не можем да се избавим от него? Как да поправим такива лоши наклонности като кражба, или лъжа?

Отговор: В степента, в която вие усещате злото в себе си, в същата степен ще сте в състояние да го поправите!

[48617]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да поддържаш намерението”? Струва ми се, че по този начин човек не се придвижва или развива. Как може човек да развие това намерение?

Отговор: Докато четем „Зоар”, аз играя игра с моите приятели. Няма значение колко добре разбираме или не разбираме тези думи, дали чувам една част от фразата, четвърт от нея или цяло изречение, всички думи, и дали прониквам в по-голяма или по-малка глъбина – всеки прави каквото може. Играта е в това, че всички тези думи аз съотнасям към връзка между нас.

Наистина, книгата „Зоар” ни казва за начина, по който трябва да се свържем помежду си. Аз не знам каква е тази връзка, но тя е описана тук. И поради тази причина, докато чета „Зоар”, аз се опитвам да мисля за това, какво е да бъдеш свързан по един или друг начин, в една или друга форма.

Например, написано е: „Време е да действаме заради Твореца… тъй като те са прегрешили срещу тяхната Тора”. Към какво се отнася това? Когато човек забрави за намерението заради отдаване, това означава, че е „прегрешил срещу Тора”. И тогава „време е да действаме заради Твореца” означава, че ти отново трябва да се върнеш към същото намерение, същата силна връзка с твоите приятели във взаимно отдаване, защото по този начин ти се стремиш да изградиш „място” за разкриването на Твореца. Ти правиш това, за да Му дадеш възможност да разкрие Себе си. Той получава наслаждение от това като Хазяина, който разкрива угощения на своя гост.

Така че защо четеш „Зоар”? Къде реализираш и разкриваш това, което си прочел? То може да се разкрие в правилната връзка между нас. Няма друго „място”. То се разкрива само ако успеем да създадем правилно връзка във взаимно отдаване.

Поради тази причина аз се опитвам да намеря нишките, мрежата, която свързва нашите желания, мисли и силата на стремеж между нас. Какви сили задействат тази връзка? Каква е формулата на тази мрежа? Аз искам да разбера! „Зоар” точно ни разказва за това.

От урок по книгата „Зоар”, 12.07.2011

[47892]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Казвали сте, че онзи, който идва на урок без желание, пренебрегва Тора. Обикновено идвам на урок без особено желание, искам да спя, освен ако не получа много силно впечатление от другарите. Какво трябва да направя?

Отговор: Да се стараеш да избягваш такива състояния по време на урока. Преди всичко по този начин отслабваш останалите. Намираш се сред всички, но не внасяш своя дял нито във външното материално действие, нито във вътрешната духовна сила. При това, ти не само че не участваш заедно с всички, но и ги ограбваш, защото в духовното за крадец се смята онзи, който не добавя от себе си. Според този принцип трябва да оценяваш другарите.

Разбира се, ние сме готови да те приемем във всякакво състояние: вместо да останеш в дома си, по-добре ела на урока и спи. Знаете, че никого не будя дори ако виждам, че човекът спи.

Но при всички случаи трябва да се стараем. Именно това са усилията. Изпий още чаша кафе, направи още нещо, за да се събудиш. Аз също съм минал през такива състояния, занимавайки се в групата при Рабаш. Тогава реших, че ще записвам всичко, което казва Рабаш, тъй като от студентските години съм свикнал да конспектирам лекциите. Затова на урока през цялото време пишех и подреждах текста. Освен това правех кафе или чай на Рабаш, записвах на магнитофон всички негови уроци.

Накратко казано, през цялото време се грижех чрез различни действия да оставам бодър – иначе също бих заспал. Макар много да обичам науката, но едното не е свързано с другото. Затова трябва да се измислят различни хитрини.

Но трябва да разбереш, че с вътрешното си участие въздействаш на групата и в степента на съединяване с нея разкриваш написаното в „Зоар”. Защото там се говори за онова, което се случва между нас, само че на различни стъпала.

От урока по  книгата „Зоар”, 18.07.2011

[48469]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Кога светлината ни обединява? Как можем заедно да напредваме, ако пребиваваме в злото?

Отговор: Ние работим по преодоляването му. Ние разбираме своето състояние, изучаваме го, ние трябва да се подкрепяме един друг в поръчителството – и тогава светлината ще се настани между нас.

Тя и сега ни помага. Ако светлината не ни напълваше в минимална степен, ние нямаше да усещаме онези желания, които все пак се появяват в нас.

Тъй като се намираме в съвършена система – всички хора, цялата действителност. И ето, в някои от нас вече се проявява мъничък проблясък и те започват да се усещат, къде се намират, защо и за какво? Те започват да получават светлина – във връзка с обкръжението, в лицето на наставника започват да усещат светлината в своите съсъди – с една дума, като по книга в групата … Всичко това ”като че ли”, та нали материалното не съществува. А всъщност това всичкото е разкриване на светлината. Няма група, няма наставник, няма книга. В такава форма се разкрива светлината, представяща ти се като вид средство за напредване в духовното.

От урока по статията ”Поръчителство”, 17.07.20.11

[48380]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако мислено мога да отменя себе си, а на практика – много трудно?

Отговор: Такова нещо не може да бъде! Ако аз действително отменям себе си мислено, то го прилагам и като действие. Действието отразява намерението.

Но ако аз не съм вземал окончателно решение да отменя себе си, то при мен не се стига до такова действие и аз заблуждавам себе си, че се отменям в мислите си.

Ако ние виждаме, че след кавга групата не идва до обединение – до следващата кавга, това е знак, че нейните членове не отменят себе си един пред друг и нямат никакъв шанс да достигнат духовното.

С това, че се занимаваме с вътрешен самоанализ и се опитваме да отменим своя егоизъм пред другарите си външно и вътрешно – ние вече изпълняваме духовна работа. Духовният свят на практика може да се разкрие в нас само при условие, че ние напълно отменим своя егоизъм съгласно нивото на своето настоящо стъпало.

Постигни сега истинска самоотмяна спрямо случайно избран човек и ще се убедиш, че ще се усетиш в духовната реалност, в свойството отдаване и в някаква степен слят с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 17.07.2011

[48394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се проявява сплотеността в групата? Къде лежи нашето единство?

Отговор: Навсякъде, но основно – вътре. Ние сме задължени през цялото време, от сутрин до вечер, да мислим само за нашето обединение. В това обединение ние ще станем подобни на Твореца и с единството между нас ще пробудим целия свят да се обедини.

За какво? За да станем подобни на Твореца. Защо? Защото с това ние доставяме удоволствие на Твореца. Ние не знаем какво означава това и все пак мислим в това направление. Става дума за особено средство, което се нарича сгула. Ти не разбираш как сработва това, но ти го привеждаш в действие.

Активизирай системата. На теб са ти поставили няколко условия – тогава действай. Ти не знаеш какво става зад пулта за управление. Пред теб бутони – натискай ги. Не чакай докато изучиш цялата система – така ти няма да я научиш никога. Тя ще ти се открие след като ти я задействаш. Понеже в следствие на това ти се променяш – и тогава започваш да я разбираш.

Какво знаят хората, започващи да се учат на кормуване? Волан, скоростен лост, педал за газта, спирачка – ето това е всичко. С останалите детайли се запознават по-късно, а за устройството на двигателя да не говорим. Ето и ти трябва да знаеш само как да управляваш духовната машина, за да се движи. Работейки с нея ти ще я изучиш, както е казано: „По твоите действия ще Те познаем”.

От урока по статията ”Поръчителство”, 18.07.2011

[48482]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Ако част от народа не иска да съблюдава поръчителството и остава потънала в себелюбие, заради нея и останалият народ остава потънал в мръсотия и низост, не намирайки никакъв изход.

Въпрос: Кой може да поправи влечението ми към мръсотията и низостта?

Отговор: Аз действам по отношение на другарите, а те по отношение на мен.

Значи, те ме поправят? Да. А, аз поправям тях? Да. По какъв начин аз поправям себе си? Посредством това, че поправям тях.

Такова поръчителство никой не достига без другите и във всички свои действия зависи от тях и в позитивен, и в негативен смисъл, и в радост, и в беда. Той зависи и от добрите, и от лошите им действия, а те зависят от неговите.

Сега това става реалност, която се проявява в нашия свят по много неприятен начин. В някоя страна се случва нещо лошо и това веднага се усеща в другите държави. От друга страна, ако някъде се случи нещо хубаво, то и с другите ще настъпят промени към по-добро.

Това е истинско ”разбиване” за егоизма ми: аз искам на другите да им е лошо, а на мен да ми е добре, за да може в сравнение с тях аз да съм на печалба, че на тях им е по-зле отколкото на мен – сега вече ми се стопля сърцето. А сега виждаме как интегралността на Природата ни кара да мислим по друг начин. Тя ни учи на това, че никой не може да извлича полза за сметка на другия. Ако на един ще му бъде добре, то така ще им бъде и на другите. Не може да бъде така, че на някой да му е добре, а на друг – зле.

Постепенно се доближаваме до такава картина на света. Виждайки това, което се случва на развитите страни. Една се срутва – останалите не знаят какво да правят и падат с нея. Ние достигнахме до такъв икономически ред, т.е. до такъв егоизъм, че всичко зависи от всички. Това е поръчителство, така се проявява то.

Аз не съм си и мислил, че ще завися, да речем, от Франция. Каква работа имам с Франция? Но сега съм длъжен да се грижа за това, да не се случи там банкрут. Ако Франция банкрутира, то вън от всяко съмнение, след два дни това ще се отрази на моя джоб. При това ще се отрази негативно. Ето, ако аз бях получил изгода – нека да банкрутирам. Но не, това е в моя вреда.

По-рано чуждите беди носеха изгода. Докато светът не се затвори в интегрална система, всички ще действат в собствен интерес, без да се съобразяват с другия. Всяка страна ще се грижи за собствената полза, всеки път сме правили здрава, егоистична сметка за печалба на гърба на другите. Нека дори да призовем на война против тях и да разрушим до основи противниковата страна до основи – толкова по-добре за мен.

Сега бихме искали да продължим в този дух, но не можем. Скоро ще стане ясно, че и война не можем да разпалим. До такава степен зависим един от друг, че нищо не мога да обезпеча за себе си сам. Няма да ми достига това, което руша в другите.

Ето до какво стигнахме. Желаейки доброто на себе си, на народа си, на страната си, с нейните структури и институции, аз съм длъжен да се грижа за благото на всички. Само тогава и на мен самият ще ми бъде добре.

Такъв механизъм действа в отдаване в парцуфим, между хората, между човека и Твореца. Аз съм длъжен да взема желанието на ближния с цел да го напълня и да го поставя в служба като мое желание. Само при условие, че аз го напълвам, грижа се за него, всички изобилия ще дойдат чрез мен и ще се разкрият в мен 620 пъти по-силни.

Светът все още не разбира в каква система влиза. И за да разбере, ние трябва колкото е възможно по-бързо да разкажем на хората за това. Иначе в отчаянието си те все пак ще достигнат до война. Просто няма да имат друг изход.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.07.2011

[48384]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→