Конгресът в Торонто. Урок №5

Ние сме длъжни да променим общественното мнение, да формираме нов поглед, да дадем верния отговор на безпомощността и безнадежността, на проблемите, объркването и липсата на грамотно ръководство, на всички тези въпроси, които произтичат от неразбирането на законите на глобалния свят.

Да допуснем, че ние с теб трябва да подпишем договор: аз изпълнявам нещо за теб за определено възнаграждение. Така че, в глобалния свят, ние трябва да вземем предвид всички фактори без изключение. Така в организма смяната на един параметър влияе върху всички останали. Такъв е законът на интегралната аналогова система: най-малката промяна се отразява във всички части.

Така и ние с теб живеем в такава система. Как да сключим взаимоизгоден договор? Защото този договор, несъмнено, ще се отрази на всички. И означава, че всички трябва да се вземат предвид. С други думи, всяко наше съвместно действие трябва да бъде насочено към общия подем. Ако нашият контракт, да, и въобще, всякаква инициатива, не бъде разчетен в полза на всички, то няма да се увенчае с успех.

Все още едва разкриваме тази обща глобална система и затова не сме почувствали, засега, цялата тежест на ситуацията. Но, пред нас чакат много трудни условия: аз не мога да изпия чашка чай, ако не направя разчет за общата полза. В термините на науката кабала, този разчет се нарича „намерение да доставиш удоволствие на Твореца“, с други думи – на всички души заедно.

Кой е способен за това? Оказва се, че ни остава само да умрем? Или Природата, т.е. общият механизъм на нашата взаимовръзка, която днес ни се разкрива, все пак, ще ни застави основно да се запознаем с нейното устройство. Макар, чрез беди и страдания, но на нас, безусловно, ще ни се наложи да го направим.

И тогава ще сключим договор с теб, изхождайки от нашата връзка с всички. Не ще ни е нужно да отчитаме всеки от седемте милиарда хора на Земята – ние ще направим разчет върху еднното цяло, просто и чудесно.

Без това няма да можем да съществуваме – ето къде отива работата. И затова, днес най-добрите умове, водещите аналитици на индустрията, банките и правителствата се превръщат в импотенти. Те са анемични, нямат нито разум, нито чувства, нито сила на глобално, интегрално ниво. Като следствие, те не могат нищо да решат, нито да направят – и нашият свят се свива все по-нататък, според мярката на това, как се преминава от старите методи към необходимостта от обединение.

Непроменени, не можем с нищо да се обезпечим взаимно, включително, дори основните си нужди. Защото, времената на натуралното стопанство отдавна са минали, нямаме добитък и обработваема земя. Положението е тежко, и да се надяваме, че ще съумеем да го обясним на хората, докато не са избухнали бедите.

От 5-ия урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54982]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №4

Ние съществуваме в някакъв временен свят: раждаме се, живеем и умираме. Ясно е, че това извиква в нас много въпроси: за какво е всичко това, дали природата прави всичко с някаква цел, всеки път придвижвайки се към по-високо състояние? Къде тук е резултатът от нашия живот? Той ни се изплъзва и ние не го усещаме.

Науката кабала ни обяснява това. Тя не ни задължава да вярваме, за разлика от религиите и всевъзможните вярвания. Тя ни съветва да извършваме действия, с помощта на които ще разгърнем пред себе си цялата реалност.

Науката кабала говори за това, че всъщност през цялото време съществуваме в една реалност, само че тази реалност е създадена в Замисълът на творението веднага в своя краен, съвършен вид, както е казано: „Краят на действието е в началния Замисъл“. В самото начало на Замисъла, вече се е проявил краят на действието, и ние се намираме в това състояние – добро, съвършено, поправено, от което няма по-добро.

Това състояние е неизменно. Но ние, раждайки се и пребивавайки в него се чувстваме подобно на неживо създание, което нищо не усеща. Защото да усеща – означава да чувства разликата между двете състояния – между мен и още нещо. Подобно на това, когато можем да се изключим от някакво усещане – и да не го чувстваме. Могат да ми направят обезболяваща инжекция и няма да почувствам болка, даже ако ръката ми попадне в огъня.

Усещане – ето какво ни е нужно. Защото творение се нарича това, което усеща. Изгубили сме усещането за това съвършено „място“, в което сме били във вид на точка. Тоест, намирали сме се в цялото това огромно пространство, но в своето усещане сме били подобни на точка.

Сега трябва да разширим нашето усещане от тази точка до света на Безкрайността, за който говори науката кабала. Защото ние и сега се намираме в цялото неограничено пространство на света на Безкрайността, но в нашето усещане сме подобни на точка – не чувстваме нищо. Може ли да се каже за капката семе, че това е човек? – Не. Това е някакъв информационен ген (решимо), и ако той се развие – то ще се получи човек. Това е решимо и човек в плана на белтъчното съществуване.

Но ако говорим за усещане, тоест в нас е неговото решимо и трябва да го развием до мащабите на Безкрайността – да достигнем в своите усещания, възприятия, впечатления такова състояние, че цялото пространство на Безкрайността да влезе вътре в решимото – тоест решимото, раздувайки се, би погълнало в себе си всичко съществуващо в тази безкрайна сфера.

Това означава, че ние трябва да включим в себе си Твореца – с други думи, Неговото свойство, свойството отдаване. Когато то влиза в мен и се присъединява към моята изконна точка, – за сметка на това аз се разширявам и започвам да усещам, какво представлява свойството отдаване, кой е Творецът. И тогава усещам цялата тази безкрайна реалност, ставам вечен и съвършен, подобно на Твореца.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54973]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво става след края на поправянето, когато се издигнем над всичките 125 стъпала – там някакъв нов процес ли започва?

Отговор: Когато се издигнем до края на поправянето, тогава ще видим. В момента не разбираме какво означава дори и първото духовно стъпало – доколко духовният свят е противоположен на материалния. Както е казано: “Аз видях обратния свят“.

А какво става след всички духовни стъпала и след края на поправянето е невъзможно дори да си представим. Там в нас ще има съвършено други инструменти на възприятието – а не просто нещо по-голямо от сега, за да можем да го сравним някак.

Точно както днес не сме способни да говорим за интегралния свят, в който ще мисля за всички, и да възприемам всички само заедно. Сега не знаем какво означава това. Не можем да си представим, че ще виждаме целия свят като един единен организъм.

Всяка мисъл, обращение, всяко желание аз автоматично, отвътре ще възприемам като свое. Защото “Аз“ – това е любов към ближния! И всичко сякаш че се намира в мен.

Но наистина ли те се намират в мен? Не! Чувствам между нас разстояние от 125 стъпала на омраза. Толкова огромна се разкрива омразата, защото е казано, че “Колкото по-високо е човек – толкова по-голям егоизъм придобива“.

Защо кръглите келим (келим игулим) заемат такова огромно пространство? Заради големината на омразата! Цялото това пространство – това е разкриващата се омраза. И него трябва да запълня с любов – над тази ненавист.

Ненавистта раздува сферите, отдалечава ги от централната точка навън (“екстра“) – а сега със своята любов трябва да ги завърна обратно вътре (“интро“). Правя това над тяхната отдалеченост.

Искам да приближа ближния към себе си – и го приближавам, чувствам, че сякаш той е близко, сякаш се намира в мен. Но всичко това става “сякаш че“ – над всичкото това разстояние, което остава между нас – само “скъсявам“ това разстояние, но не го изтривам!

Дълбочината на желанието (авиют) не се унищожава и затова вместо една малка точка, в мен се получава огромна сфера – отгледана от тази омраза, която отделя нашите точки една от друга.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 10.08.2011

[55056]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо не ни се разкрива мрежата на непоправената ни взаимовръзка? Защо не ни показват причината на цялото зло, за да знаем къде трябва да приложим усилие?

Отговор: Защото тогава бихме се поправили от безизходност. Усилията ни биха били обичайна егоистична работа. Същото е като заработването на средства за препитание. В духовното това не се смята за работа, тъй като ме тласкат към него чрез елементарната заплаха от глад.

В действителност трябва сам, без всякаква необходимост, да пожелая да приложа усилие заради целта, от която не изпитвам ни най-малка нужда. Моята природата съвсем не ме задължава на това и развивам в себе си абсолютно свободно желание, извън зависимостта от каквото и да било. Отдаването за мен не е обослувено от нищо, не се нуждая от него, от никого и от нищо не завися, аз, като Бог, съм над всичко.

И едва тогава разкривам зависимостта си от другите, искам да им отдавам, искам да служа на всички, искам да съм последният, най-нисшият от всички.

Иначе работата извършвам не аз, а Творецът. В моята духовна работа има точка, която трябва постоянно да расте – точка на свободата, съвършено непозната за нас в този свят. В нея не завися от никого и мога да не правя нищо. Целият свят е в краката ми без всякакво усилие от моя страна. Точно тук се появява възможността за истинска работа.

За да стигна до тази точка, ми се изпращат беди и проблеми, от които се уча. Но след това, когато на дело се запозная с духовния свят, моята работа ще се превърне в противоположното, все едно като превключване на обратна скорост. „Вземи всичко!“ – ще ми кажат. А аз ще се откажа от този подарък.

От урока по вестник „Народ“, 20.09.2011

[55199]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако сега изведнъж ми се разкрие егоизма, трябва да го хвана за опашката като змия. И тогава започвам да играя с него – разплитайки го като кълбо, всички негови хитри ходове, връзки, които той е искал да построи стъпка по стъпка, с велика мъдрост.

Този подкуп ми отваря очите. Защото благодарение на това, че разкривам неговия замисъл, придобивам мъдрост, очи, гледащи надалече. А без това не мога да поумнея.

Сякаш играя с някого на шах и той прави пред мен необичайно хитра и заплетена комбинация – просто като истинска змия. Всичко е пресметнал 20 крачки напред и назад, всички възможности, устройвайки ми истинско падане и изведнъж улавям самия край на мисълта му.

Виждам не шахматните фигурки на дъската, а неговите мисли, заключени в тях – това е опашката на неговата змия. И я дърпам за опашката, и започвам да разкривам по малко неговия замисъл, способностите му. Така си играя с Твореца! А Той чрез тази игра ме учи как да подготвя желанията си в нужното напълване, за да Го разкрия.

Ако не премина през цялата тази игра, няма да мога да стана толкова умен и чувствителен, за да Го разкрия. Тъй като Той и сега ми се разкрива само че това Го не виждам. Като малко дете, което седи покрай шахматната дъска, на която тече игра – но какво разбира то от това?

Целият ни живот е игра, в която придобиваме разум, който ни позволява да разкрием Твореца.

Егоизмът ни е страшно хитър и се опитва да ни подкупи с всички средтсва. Той се хвърля ту на една, ту на друга страна – и това ни е голяма помощ от страна на Твореца. Този, който иска да разкрие Неговите козове, ще разбере, че целият живот пред него е игра. И всеки миг Творецът ни дава възможност чрез мислите ни, желанията ни, действията, да се срещнем с Него като партньори в играта. И тогава целият живот става увлекателно приключение за нас.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 20.09.2011

[55165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Торонто, урок N:4

Творецът ни е създал по такъв начин, че макар и да сме пребивавали в цялото пространство на света на Безкрайността, не сме могли да усетим нищо от него, освен мъничка черна точка, която не усеща даже самата себе си.

И тогава Творецът започнал да се съкращава. В степента на Неговото съкращаване започваме да се проявяваме все повече и повече.

Творецът скрива Себе си от 100% до нула, образувайки световете: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия – 125 стъпала на съкращавания, скривания на Твореца. В тези стъпала творението все повече разкрива себе си и своя свят – от нула до 100%, докато не забележи себе си в нашия свят. А Творецът е скрит.

Сега трябва да извършим поправяне. Трябва постепенно, стъпаловидно да разкрия Твореца – но да Го разкрия вътре в себе си, за да не Му бъда противоположен, за да няма разделяща ни граница, за да побера в себе си всички свойства на Твореца – докато, стъпало след стъпало, не влязат в мен.

Мога да изобразя това и по друг начин – поглъщам в себе си свойствата на Твореца и те влизат вътре в моята точка, в моето решимо все повече и повече.

Главното е да се придържаме към ясни определения. Съществуваме в същия този обем, в същото това място, в същите тези условия. От страна на Твореца, на висшата светлина, нищо не се променя. Всичко зависи единствено от това, как включваме в себе си свойствата Му – свойствата на отдаване и любов, разширяване и безгранична връзка, за да може всички свойства, наричани отдаване и любов, съставляващи природата на светлината, да влязат в нас. И тогава ще усетим състоянието, в което се намираме в крайна сметка.

Не можем да променим нищо – намираме се на същото това място, сред същите тези сили. Има програма, караща ни да напредваме към развитие под въздействие на огромен натиск, който усещаме отвътре и отвън. Но можем да добавим към това собственото си развитие, да го представим като желателно и тогава ще се развиваме бързо, прекрасно и радостно. В това е цялата разлика.

Никой не ни е питал нито в началото, нито в края на процеса, никой не ни взема под внимание, освен тази, развиваща се в нас, механична сила. Защото у Твореца няма чувства, подобни на нашите, както е казано: ”законът е даден – и не може да се престъпи”. Но ние, като чувствителни и фини създания, можем да използваме този закон по ефективен за нас начин, за да ни помага да се развиваме бързо, прекрасно и лесно.

Затова всичко, което правим, ни разкрива съвършената реалност на света на Безкрайността, на Твореца и това се случва именно в нашето поколение.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54970]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Конгресът в Торонто, урок N:5

Въпрос: Как да се уверя, че ми се е отдало да се издигна над разума?

Отговор: Да се издигнеш над разума си означава да влезеш в разума на другия.

Намираме се в света на Безкрайността. Аз съм един от всички. Оставайки вътре в себе си, аз пребивавам в своя разум – в грижа за себе си, в мисли за себе си, в стремеж към собственото благо. Такова е обичайното ни състояние. Подсъзнателно и съзнателно мислим за това.

Разбира се, в сферата на моето Аз влизат също и децата, жената, близките, другарите, възможно е даже и народът, и страната, в която живея. Това е обусловено от моята зависимост от обкръжаващите ме и от това, в каква степен съм изложен на влиянието им. В съответната степен внасям в тях понятието на своя Аз.

Какво означава подем над своя разум? Означава, че преминавам в разума, в желанието на другия, вместо да се намирам в самия себе си. Защото сега съм в негова услуга. Той е първичен за мен, а аз самият съм в качеството на изпълнител, вторичен. За мен той е като любимо дете, а аз съм буквално като негова майка.

Ето това означава да се издигнеш над разума, с други думи, да смениш реда на приоритетите: сега за мен той е по-важен, отколкото съм аз, както детето за майката. Ако това действително е така, значи съм успял.

От 5-я урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[55000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как отразената светлина може да бъде съсъд за напълване?

Отговор: А какво друго може да бъде съсъд за напълване? Желанието не може да бъде съсъд, защото съсъдът е място, пригодено за получаване на светлината, за разкриване на Твореца – напълването, което съм избрал като моя цел.

Защото моята цел е да разкрия Твореца в мен. Тоест да стана такъв, какъвто е Той, да построя в себе си Неговия модел с точност, съответстваща на свойствата, които съм получил от Него и обличам на себе си. Тогава ще стана подобен на Него и съгласно закона за подобие на формата ще се слеем в едно цяло.

Това сливане е крайната ми цел. Тоест трябва да разкрия моите форми на сливане с Твореца, сливайки се все повече и повече, от стъпало на стъпало. А да се съединя с Него е възможно само съгласно закона за подобие на формата. Затова трябва да достигна точно такава степен на отдаване, каквато Той има, и в тази мяра ще се съединим, ще се слеем.

Формата на отдаване, която искам сега да облека, за да се отъждествя с това отдаване, е отразената светлина. Затова тя става за мен средство за сливане – съсъд за получаване на напълването.

От урока по ”Въведение в науката кабала” (Птиха), 10.09.2011

[55059]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №7

Никой не се е родил просто така и разбира се, че никой не е получил духовно пробуждане лично за себе си. В духовното разчет се прави не с отделната личност, а със системата като цяло.

Затова всеки трябва да си зададе въпросите: „Как спомагам за установяването на всеобщата взаимовръзка? Как предавам пробуждането си на другарите? Как участвам в търсенето на общата програма, в разкриването на Твореца между нас? Как се свързва Той с нас?“

В крайна сметка ще открием, че се намираме в единна система, в единна връзка, в единна функция и Висшата сила се намира в нас при равни за всички условия. И тогава ще достигнем до състояние на мир, цялост, съвършенство. Всички заедно ще се обединим с тази Сила именно посредством това, че тя ще ни задейства наравно и едновременно.

Недостатъците, разкриващи се в живота ни – са недостатък на програмата на мирозданието, който вече трябва да се прояви. В покриващият я мрак ние откриваме зло, болка, объркване, безпорядък. Това ни позволява да направим ясна диагноза, подобно на лекар, който диагностицира болест. Творецът оголва симптомите пред нас посредством беди и проблеми.

Така че нека да имаме достатъчно разум и чувства, достътъчно подготовка, а най-главното – да имаме достатъчно взаимна поддръжка, за да разпознаем същността на случващото се. Когато изпитвам болка, когато се сърдя на някого и не искам да го видя, когато оправдавам себе си, доказвайки собствената си правота и неправотата на останалите – трябва да разбера, че мен ме объркват същите тези желания и мисли, които все още не са поправени за връзка с общата система.

Не трябва да бягаме от тях – трябва да работим с тях, докато не създам напълно вярно отношение към другите: от най-добрите приятели и близки, до хората, които са най-отдалечени, ненавистни и противоположни на мен.

Казано е: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Призоваваме за любов към ближния не от прекраснодушие. Истинската любов е взаимовклюването помежду ни, без всякакво различие, с цел приобщаване към тази Сила, която ни привежда в действие, към тази програма, която трябва да се разкрие помежду ни в аналогов вид: извън времето и пространството, в съединяване на всички нас в едно.

На света трябва да му бъде обяснено с всички достъпни средства. Такава е днес нашата работа между конгресите.

Надявам се, че ще бъдем по-сплотени по време на уроците. Горещо препоръчвам да се преглежда моя блог, независимо от повторението. Там превеждам мнения на много учени и специалисти и това върши своята работа, то предоставя възможност за включване в света. То ни е нужно.

Длъжни сме днес да се проникнем от желанията и болките на света, от неговите впечатления и усещания за кризата – и оттук всеки път да търсим форми за подаване, за да дадем обяснения, за да окажем въздействие, малко да подсладим хорската мъка, без да ги успокояваме, а като им показваме верния поглед за решаване на проблема. Тази работа ще отнеме много време и сме длъжни да я извършим.

От 7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто, Урок №7

Tялото се състои от различни части, които са устроени и функционират различно. Ако ги разглеждаме по отделно, е трудно да се разбере как са свързани помежду си бъбреци, бели дробове, сърце, черен дроб, мозък, петте сетивни органа, паметта, храносмилателната система… те са съвсем различни, основното тук е – общата програма, която ги свързва в едно, определя на всеки свое темпо и свои функции, установява между тях правилна връзка и им позволява да работят заедно, в единна хармония.

Програмата, обединяваща всички части на тялото, се нарича ”живот”. Тя създава вярното ниво, нашето човешко съзнание. На този принцип трябва да си взаимодействаме помежду си: различни хора, различни групи, всеки съхранява своята специфика, но над нашата индивидуалност трябва да прокарваме взаимната ни връзка. Искаме да разкрием универсалната програма, която ни обединява в едно. С това ще разкрием светлината на Безкрайността, която ни поражда, поддържа и свързва. Усещането на тази програма е разкриването на Твореца.

Освен животинското си тяло, ние чувстваме, че в нас живее човекът – твърде висока степен. Точно така, обединявайки се един с друг, разкриваме програмата на взаимната връзка на много по-високо ниво, което се явява разкриването на Твореца пред творението. И независимо от получения на конгресите мощен импулс, в прекъсванията между тях можем да провеждаме огромна работа за обединението на групите и между тях – за да донесем на света тази вест, този пример. Тъй като светът вече започва да изпитва нужда от разбиране на текущата ситуация.

Творецът се разкрива между тях в тъмнината. С нейна помощ Той показва, че не ни достига Той – и тогава се устремяваме към Него. Без това, не можем да подредим живота си. Той ни призовава към това посредством кризата и чувството за безпомощност, посредством всевъзможни неприятни усещания. А тъй като сме егоисти, ще се примъкнем към Него. Изкуствено не можем да Го разкрием, ако не се нуждаем от Него истински.

Всеки ден светът потъва в суматоха и мрак, лишавайки се от сили и надежди, губейки се даже във всекидневните работи. Това се отразява на живота на обикновените хора и постепенно в тях назрява усещането за недостатък. Поначало те не знаят какво не им достига. След това осъзнават, че се нуждаят от увереност в утрешния ден, надежда за бъдещето, гарантиране на нещата за обичайния ни живот днес.

Това не са философски откровения и не са теоретически постройки на интелектуалците. Това не е онова, което ни се разкрива над обикновения живот на хората с точка в сърцето. Ние извършваме особено търсене, свойствени за Галгалта ве Ейнаим, за съсъдите на отдаване, за онези, които се опитват да проникнат в същността на свързващата ни програма, да усетим същността на нашата взаимна връзка, до познаем действащите между нас закони. Не всички се стремят към това.

Затова човек трябва да разбере единствено как участва в процеса, от потребността да се храни, да възпитава децата, пенсия, здравеопазване, плащане на разходите… По такъв начин той се включва в голямата програма – не така, както ние. Той се нуждае от обикновени и познати неща: да си изкарва прехраната, в къщи да си включи телевизора, да посещава познати сайтове в интернет, да ражда и възпитава деца…

Точно така той ще живее и по нататък, на духовния си етап на развитие – само че с намерение за участие в общото дело заедно с останалите. Тъй като сам няма да може да се подсигури. Така действат клетките на тялото, получаващи програмата от мозъка.

Трябва да обясним на хората това, което се случва, и да ги обучим на новата специфика на поведение в новия свят, едновременно разработвайки и изучавайки я сред нас. И затова всеки от нас трябва да разбира каква отговорност му е възложена. Фактически това е реализацията на душата.

От седмия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55070]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→