Не е важно, че седите в редове зад бюрата си, вместо да се прегръщате в кръг. На столовете седят само физическите тела, но вътре трябва да бъде усещането за кръг – огромно съединение по целия свят. И точно, както са ни обградили с кръг жените, така още по-далеч зад тях стои целият свят. А ние трябва да се стремим да приведем всички до една точка на контакт.

А физическият порядък няма значение. Аз не мисля, че учениците на Раби Шимон са седяли в такъв равен кръг. Ако това беше така, то все пак щяха да се запазят и до сега тези правила по време на изучаване на Тора. Кръгът просто означава, че всички са равни – съединяват се другарите и създават обща молитва.

Всичко, от което се нуждаем е да молим светлината, възвръщаща към източника. Без това, ние нямаме никакви шансове дори на милиметър да излезем от егоизма си – нито един от нас. Само светлината може да ни помогне.

Затова е безсмислено да задавате въпроси как да направите това. Ти нищо не правиш, дай на светлината да работи! Но винаги трябва да осъзнаваш, че всички твои действия са нужни, за да привлечеш светлината, която ще направи всичко.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 27.03.2012

[73816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Рабаш, от статията ”Цел на групата”: Ако се обединим около общата цел, във всеки от нас ще се появи голяма сила, която ще ни помогне да се издигнем над егоизма си, към обединение.

Тази голяма сила ще се появи в резултат на сбора от нашите мънички сили, дори не сили, а самото устремяване.

Работата не е в това ”че всеки от нас е с малка сила” , както е написал моя Учител. Работата е в това, че не ни трябва количествено увеличаване, а качествено изграждане. Това не означава, че ти, аз или някой друг имаме по един грам усилие, и се събираме за да имаме 3 грама – не, работата не е в грамовете. Работата е в това, че ние преодоляваме егоизма си, егоистическите съпротивления между нас. И когато се събираме чрез тези егоистически съпротивления, ние събираме не 3 грама, а много пъти по вече!

Обединението трябва да бъде качествено. Не може просто да събереш двама или трима и да получиш обща сила – на нас не ни достигат качество,за да се обединим помежду си.

Това, което създаваме по между си е физическо поле, което като сензор (относно своята чувствителност) открива общото поле на Твореца, запълващо цялото пространство. И тогава го усещаме вътре в нас. Това означава, че работата не е в силата на всеки, а в онова взаимно устремяване, което ние създаваме.

С това могат да се занимават изтъкнати личности, притежаващи знания, с добра вътрешна подготовка, силни със своите качества, но ако те не започнат да се обединяват помежду си в името на разкриването на това поле за взаимно отдаване, за да се съединят с цялото човечество и Твореца, то при тях нищо няма да се получи.

В кабалата се говори не за количествено съединяване, а за качествено.

Затова, ако няколко човека, малка група или даже само двама, правилно се настройват помежду си, те могат да достигнат най-високо качество на съединение и да се издигнат на най-високото стъпало на стълбата. Нагнетяването на това поле, което достигаме, зависи само от нашето взаимно устремяване над нашия егоизъм. Колкото по-високо се издига силата на нашето сближаване над егоизма – толкова от това ще зависи качественото, а не количественото проявяване на Твореца или светлината между нас, т.е.: Нефеш, Руах, Нешама, Хая и Йехида.

Аз помня как Рабаш написа тази статия. Аз го попитах: ”За какво да говоря с групата, когато се съберем за първи път?” . Той седна на пейката в парка, където се разхождахме с него, аз му дадох станиола от опаковката на цигарения пакет, защото нямах нищо друго под ръка, и на обратната и страна той започна да пише тази статия.

Така тя попадна в нашия архив. В този си вид, тя и досега се съхранява в нашия архив. С това започна всичко.

Наистина, освен тази сила за сближаване, ние нищо друго не можем да предложим, нито на себе си нито на човечеството. Ние трябва само да я възвишаваме.

Най-главното е първото усещане! То е – раждането на новото, както се ражда младенеца.

Всеки акт на раждане в някаква степен е опасен. Виждаме, как ражда жената и в това действие се крие определена опасност. Ние очакваме това с голямо напрежение, независимо, че сме толкова умни и толкова напреднали в медицината. Независимо, че разполагаме с ултразвукова апаратура и всякаква друга апаратура, но сам по себе си този акт на раждане е особен от страна на природата: под натиска на напрежението.

Това се случва днес и с нас. Така, че всичко зависи от това, доколко ще се напънем и ще родим себе си на следващото стъпало.

От 1 – я урок на Европейския конгрес, 23.03.2012

[73617]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Такава необикновена атмосфера, каквато беше на семинара по време на конгреса в Литва, трябва постоянно да присъства по време на уроците. Човек през цялото време трябва да се намира в такова усещане. Няма значение, дали присъства физически в кръга, прегръщайки другарите си, или те, намирайки се просто заедно, усещат своята връзка, без каквито и да било прегръдки, или даже на разстояние.

Разбира се, това е сложно, но вие вероятно вече усетихте, че е възможно да се излезе за малко зад ограниченията на материалното пространство и да не бъдем свързани с времето. Тази връзка остава да съществува като че ли във въздуха.

Трябва през цялото време да съхраняваме такава атмосфера: по време на урока, при всички мероприятия, дори и на работа. Без значение е къде работи човек: във фабрика, за някой собственик, но чрез всичко случващото се той се намира в контакт с Твореца, и Го търси. Във всяко случайно състояние той трябва да прилага усилия, за да разкрие висшата светлина, както, ако физически се намираше между другарите си.

А след това ще можем да усетим, как при всички такива опити разкриваме своите връзки с голямата група кабалисти, от всички поколения, които работят заедно с нас и продължават тези усилия. Всичко това се намира по-високо от материалните ограничения.

Ние се подготвяхме за такива семинари, сядахме по определен начин, но всичко това бе формално. Онзи дух, който усетихме тогава, трябва постоянно да го поддържаме, през цялото време на учението. Основна награда са самите усилия, а не силните усещания, които вие очаквате. Трябва да се цени не възнаграждението за извършената работа, а самата работа.

Затова не трябва да се чака, кога ще се завърнат онези трогателни и вдъхновени състояния. Основното е да се намираме в тяхното търсене, и не заради приятните усещания, а за подготовката ни за разкриване на Твореца, да Му доставим удоволствие. Такава възможност се явява като наша награда. Ето, това вече е много по-близко да състоянието за отдаване, ”лишма”.

Ще се постараем да направим така. Аз се извинявам, но както е прието, децата искат това, което им харесва повече, а родителите им дават онова, което смятат за необходимо. И това не винаги съвпада. Дайте да приложим усилия, за да постигнем още по-правилна форма. Трябва да се цени възможността да се прилагат усилия, а на усещанията, да се направи съкращаване –  и тогава ще дойде усещането за отдаване.

От подготовка към урока, 27.03.2012

[73813]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Основна статия на кабалистическата методика е ”Няма никой освен Него”. Тази статия е настройка за нашата точка в сърцето, на устрема ни към разкриването на Природата, на нейната висша и вечна хармония, на нейната интегралност, глобалност, където всичко е абсолютно взаимосвързано и представлява една обща целеустремена картина.

Обикновено в нашия свят ние не можем да обхванем всичко това в нашия частен егоизъм. Ние разделяме природата на множество науки (съществуват 184 науки). В природата това го няма. Ние не можем да изучаваме всичко едновременно. Ние разчупваме природата на дребни ”парченца” и изучаваме: биология, зоология, геология, астрономия, и т.н. – изобщо голямо количество науки.

Нашата индивидуалност, егоизмът ни – е много тесен, затова той може да възприема само конкретни неща, а да възприема цялата природа – схоластически, той не може. И затова не сме в състояние егоистически, с нашите петте материални сетивни органи да усетим цялата картина, интегралната сила. Тя не се усеща от нас не влиза в нашите сетивни органи.

За тази цел ние трябва да развием нов орган за усещане, който ще включва в себе си, всички досегашни сетивни органи но ще се отличава от тях с това, че ще може едновременно да се усеща абсолютно всичко, едновременно, заедно като едно цяло. Такава трябва да бъде настройката ни. Тоест вместо да се гледа наляво, надясно, нагоре, надолу, точно по определените координати, насочвайки своя егоизъм и фокусирайки се върху някакво явление, ние напротив, премахваме целият този фокус, целият си егоизъм, и се опитваме да видим природата такава, каквато е. В това се състои настройката.

За тази цел съществува групата и специалната методика. Настройвайки се по такъв начин, ние изведнъж започваме да усещаме, че премахвайки егоистическия фокус от света, ние започваме да гледаме на него открито, без да желаем да отмъкнем нещо от него, а излизайки от себе си в света, без ограниченията на тялото, с неговите пет сетивни органа, с разбирането ни, със своите ограничени възможности да възприемаме всичко съществуващо в природата. Тогава ние започваме да усещаме, че наистина сме обкръжени от огромна сила – обща, вечна, съвършена, която се нарича Природа или Творец.

Това няма никакво отношение към религията, към вярванията и мистиката. Това е само методика, която помага на човека да се преповдигне над тесногръдото отношение към света и да погледне на него без ограничението на времето и пространството, над предвижването, т.е. да преминем зад областта на нашето естество, за да не ме ограничава тялото.

А за да не ни ограничава тялото, ние се опитваме да се организираме в групи, където взаимната помощ между другарите ни дава възможност да излезем от себе си и да започнем да усещаме нещо извън нашето тяло, сякаш не съм в тяло.

И започвайки да се усещам извън тялото, ние получаваме представа за това, какво е да живееш извън тялото си.

От 3–я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73741]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес  Урок №3

Днешната ни програма е в изясняване на основното, най – важното в нашето развитие –търсенето на усещане за Висшата сила.

Голяма част от това търсене се отнася към човешката психология, защото ние започваме всичко с нашето просто психологическо ниво, като всеки човек в нашия свят. Но след простата психология ние започваме да се изкачваме по – високо. Защо? Защото стремежът, който съществува у нас, с който ние работим, се нарича точка в сърцето.

Нея ние трябва да развиваме. Трябва да я разширим. Тя трябва да бъде пред нас като най-голямата, като нещо, което изпълва целия ми хоризонт, като нещо, чрез което започвам да чувствам природата, нейната вечност, съвършенство, хармония, висша сила, информация – всичко! Това може да стане само, ако развия своята точка в сърцето.

Точката в сърцето вече няма отношение към простата психология. Тя възниква само в специални хора, които след много-много животи в процеса на своята еволюция, на своето развитие, са достигнали до това състояние, когато у тях възниква желание за нов слой – за нивото „Човек“. Те са се развили през неживата, растителна, животинска материя, преминали са през много различни схеми на живот, вече под формата на човек в нашия свят, а сега у тях се появява ново желание, което започва да ги развива допълнително към усещане за висшата сила в природата.

Това желание възниква вече в милиони хора по света. И съществува метод за неговото изпълнение.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73744]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.115: Човек, на когото все още не му достига „една заповед“, трябва да види себе си наполовина виновен и наполовина оправдан. Нека да си представя, че времето за връщане стои по средата на неговите години. В първата половина на своите години той е виновен, а във втората половина – оправдан.

Въпрос: Как трябва да се включи в работата човек, който иска да завърши процеса още в този кръгооборот?

Отговор: В периода на подготовка човек ненавижда всички. След това, лошите мисли се превръщат за него в помощ, и той се обединява с всички. Но това все още не е истинско поправяне на желанието, а състояние хафец хесед. И накрая, на следващата степен, човек се обединява до сливане.

По такъв начин, целият този процес е устремен към обединението. Човека има възможност от максимално разединение да премине към максимално единство.

„Кръгооборот“ се нарича всяка промяна в състоянието. Човек може да изживее и 80 години, даже не започнал да се променя и не встъпил в кръгооборота. Нова кола, ново жилище – това не се отнася към работата. Животинското тяло живее и умира – това също не се отнася към работата.

А от другата страна, всеки е способен да завърши процеса в течение на един живот. Ще го завърши ли – това е друг въпрос. Това зависи от него – той трябва да го иска. В цялото творение няма нищо, освен желание. Ако собственото желание в човека е малко – нека да търси как да го увеличи, нека да прибегне към помощта на кабалистичната методика и светлината, която се крие в нея. Други възможности няма.

Някои идват при нас един път в седмицата, някои – само по празници, някои всеки ден, някои сутрин и вечер, а някои по цял ден се стараят да се посветят на главното. Който прекарват тук деня, доколкото му е удобно – той се чувства като ембрион в надеждно място. Други действително искат да се сражават със своя егоизъм. Всичко зависи от намерението на човека, от това, как той използва съществуващите в него средства.

Въпрос: Какво означава „половината на годините“?

Отговор: Това символично е 40-годишната възраст, т.е. етапа, на който човек завършва своето поправяне в Бина. Бина се обозначава със затворената буква мем (ם), числовото значение на която е – 40. Само след тази степен може да се премине към получаване заради отдаване.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 20.03.2012

[73182]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко вече е организирано за нашата правилна работа. Но ако оценяваме своя напредък от гледна точка на днешния си разум и чувства, приети в този свят, то се получава, че нямаме нищо. В това е целият проблем.

Хората, незанимаващи се с духовно извисяване, са взели за себе си друга Тора, която могат да разберат, да изпълнят, да изискват възнаграждение, дори устройват изпити и разчитат заучени фрази. А човекът, стремящ се към духовното, винаги стои пред неизвестното, невъзможното, противоречащо на неговото желание и разум, и затова се нуждае от вяра, тоест от силата на отдаване, която е по-висока от силата на получаване.

Това се нарича вяра над знанието. Така става духовния напредък, и затова е казано: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на обикновените хора“.

Това е път за тези, които са намерили „Книгата“. Но има още много другари, които блуждаят в пустинята и се мъчат със своя нещастен живот, искат да подобрят своето състояние. Те не се стремят към духовния напредък и към подем на следващото, висше стъпало, а искат просто да се насладят на хубав живот на това ниво, където сега се намират. И към тях трябва да се отнасяме така, както пише Рамбам: „Жените, робите, децата, старците се обучават постепенно, докато не наберат мъдрост“.

Те също напредват, и някога вътре в тях ще избухне и ще се появи искрата, дълбоко скрита сега вътре. А дотогава трябва да се обучават в степента на техните желания, заради разбираните от тях цели, докато не се приближат.

На тях ще им се струва, че действат за напълване на своя егоизъм. Но доколкото ги учим, цялата скрита светлина, възвръщаща към източника, минава през нас към тях – и постепенно към тях идва мъдростта, и те започват помалко да разкриват тайните. По такъв начин цялото човечество се движи към целта.

От урока по статията „Последното поколение“, 19.03.2012

[73085]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какъв успех очаквате от конгреса?

Отговор: Очаквам да почувстваме първата форма на човека, носена от нас – тоест Творецът, разкриващ се в нашето съединение. Но нека да е ясно разкритие, а не нещо мъгляво, когато всеки чувства само зараждането на някакво ново състояние, както беше усетено на конгреса в пустинята и дори още преди него.

Това трябва почти да се реализира така, че да почувстваме вътре движение, възцаряващия се в нас дух, променящите се действия на светлината.

Ако светлината не се движи, ние не я чувстваме, у нас го няма дъхът на живота. Необходим е Руах (дух, вятър) – изменение, а не степента Нефеш, която остава неподвижна. Това, което почувствахме по-рано, беше първата, неподвижна степен. А сега ни трябва Руах, малки изменения вътре, които дават усещане за живот!

В крайна сметка, ние, творението, чувстваме само изменението между две състояния и по разликата проверяваме и разбираме всяко свойство. Нашето възприятие работи на основата на противопоставянето, нужно му е движение, така че едното да се отличава от другото. Затова нека се надяваме, че ще можем да усетим в себе си дъха на живота. От него вече се ражда творението, а не от Нефеш.

Нефеш – това е като капка семе, идваща от бащата. Но когато започва да расте, тя придобива свое собствено съществуване. Ако в нея има едно ново движение, освен тази първоначална капка семе – това вече е живот, нов организъм. Това вече не е бащата, а самият зародиш. Ето такива осезаеми промени в себе си очакваме– само тях усещаме като живот.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 21.03.2012

[73393]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Трябва да се концентрираме вътрешно, за да бъдем заедно като едно сърце, като едно желание, една мисъл, за да се прояви между нас точката на единството, която един от нашите другари нарече ”бясното чувство на любовта, пропълзяваща по време на конгреса в Арава”. Тази точка трябва да хванем отново.

Не само трябва да я хванем отново, но и да я усетим, да я разкрием много повече, отколкото тогава, когато тя се прояви за първи път. Поначало тя се проявява просто като точка, като нещо, вътре в което се намирам аз.

Но след това тя постепенно като че ли се притваря, заличава се от всевъзможни проблеми и усещания от нашия свят. Но тя никъде не изчезва, това вече сме го постигнали, това вече е наше.

А сега трябва да направим така, че в тази точка да усетим съвършено ново измерение: неговата сила, неговото желание, източника на нашия живот.

Тогава ще усетим как всичко това работи около нас. Ще видим силите, стоящи зад хората, как те управляват всички: как се движат хората, техните мисли, техните желания, телата им. Ще видим как всичко това се задвижва и води към един поток – към постигането на Твореца.

Ето това трябва да видим най-напред, дори и да не го разберем, трябва да се пропием от това състояние.

Въпрос: Каква вълна очаквате вие?

Отговор: Аз очаквам, че хората ще дойдат подготвени, максимално запознати с това, което трябва да се случи, разбиращи същността на самия конгрес, неговата цел, способни бързо да се включат един в друг.

Не са нужни никакви лични познанства. Аз мога да не познавам никого. Аз знам само че всички са пристигнали, за да се обединят и в това обединение да видят, да усетят над нас висшата степен – следващото ниво на света.

Въпрос: Какво се изисква от тях?

Отговор: Изискването е само едно: да оставят всичко, каквото имат, зад пределите на мястото, където се намираме ние. На това място трябва да гори едно единно желание – към единство, подобно на светлината, и да се прояви светлината в него. Това е всичко!

Въпрос: А какво се изисква от онези, които няма да присъстват на конгреса, които седят зад екрана?

Отговор: Онези, които стоят зад екраните, препоръчвам да направят така, че да не усещат екрана, а да чувстват себе си и нас заедно, да се издигнем над разделящото ни пространство и виртуалните връзки: независимо че се виждаме и усещаме само чрез техническите средства за връзка, да почувстваме, че сме едно сърце и то се намира на едно място. За него няма място нито във Вилнюс, нито където и да било – то се намира над нас, над всичките материални препятствия като например времето, пространството и разстоянията.

Ние сме заедно! Надявам се, че в края на тази седмица ще го почувстваме и на това единно място ще усетим явяването на Твореца.

От виртуалния урок, 18.03.2012

[73358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Предисловие към ТЕС”, п.116: Благодарение на възвръщането от любов, всички усещания на човека, свързани с грешки и злодеяния, се обръщат в негови заслуги.

Като цяло по пътя ни лежат четири стъпала.

Долу се намира разбитото, получаващото желание, т.е. разбития АХАП. Това са злодеянията. На следващото стъпало се намира разбитото, даващо желание, т.е. разбитата Галгалта ве – Ейнаим (Г”Е). Това ”са грешките”.

По-горе преминава махсом. Над него се намира поправеното, отдаващо желание – Г”Е. Това е стъпалото на Бина, на ”незавършения праведник”, изпълняващия 612 заповеди, състоянието хафец хесед (Х”Х), лишма. И накрая идваме до ”единната заповед” под номер 613 – до любовта. Това вече е поправеното получаващо желание.

При прехода на махсом грешките стават заповеди, а злодеянията стават грешки. При изкачването на стъпалото на любовта останалите грешки стават заповеди в поправения АХАП, а заповедите от третото стъпало се издигат към Галгалта ве – Ейнаим.

И така ”злодеянията” – това са желанията за наслаждаване заради отдаване, което се е разбило и се е превърнало в желание за наслаждаване заради получаването, в непоправения, разбит АХАП. А разбитата Галгалта ве – Ейнаим – са грешките.

Представяйки си всичко това, основното е да не се излиза извън рамките на десетте сфирот. Ако се объркаш, обърквай се не в простора от фантазии, а в някакви ясни предели.

От урока ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 20.03.2012

[73179]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→