Зародишът отменя себе си – в това е неговата роля. Всичко, каквото и да правят с него – той приема с благодарност и винаги възприема висшия като добър и носещ благо.

Моята работа е само в това, да отменя себе си, каквото и да става: каквито и да са изменения в света от край до край. А аз, без да обръщам внимание на каквото и да било, се удържам в състояние на отдаване, ”хафец хесед”. Това означава, че се намирам във висшето, отменям своята личност, самостоятелност и не преча на Висшия да ми въздейства – нека прави с мен, каквото иска. С една дума като новородено в ръцете на майка си, което не мисли за нищо.

Ако те вземат на ръце – ти как би се чувствал? Представи си, че десет човека те подхващат и вдигат във въздуха. И независимо, че имат сили да те повдигнат, но ти целият ще се тресеш в напрежение, от това, че си се озовал върху нечии ръце. Ще се страхуваш да не паднеш, и дали те държат здраво.

Новороденото няма такива съмнения. Вие сте виждали как то спокойно спи на майчините ръце – такова е свойство на самоотмяна относно висшия. При новороденото това се случва по естествен начин. Но за сметка на такива сили, зародишът расте в майчините води. Тоест намирайки се в АХА”П на висшето, то се отменя пред него, каквото и да се случи – за добро или за зло, няма значение в какво състояние. То само повече увеличава своята преданост. Това се нарича нулево ниво на желанието (авиют шореш) и това не е проста работа, а напротив, трудна. С това ти изграждаш своята първа форма. Каквато и светлина да идва, ти само отменяш себе си, каквото и да усещаш: страдание или наслада, недостатък или напълване – и така формираш себе си, ставаш подобен на Твореца в своята първа форма, която се нарича зародиш.

Зародишът се намира във водите на майката и се оформя в духовен парцуф: 10 сфирот, напълнени със светлината Нефеш. А когато напълно завършва своята самоотмяна и повече няма какво да прави на това стъпало, с нулево ниво на желанието, то тогава трябва да напредва – и това се нарича раждане.

Разликата между тези състояние на организма е голяма, защото раждайки се, той започва да работи с получаващите желания. Той се чувства отделен от висшето. Раждането е най-значителната промяна от всички, случващи се по нашия път.

Зародишът – е всеки от нас, отменящ себе си относно останалите, които стават за него майчиното лоно. А нашият общ зародиш – е свързващото ни поле, което искаме да създадем между нас. Ако се съединяваме всички заедно, то майчини води стават за нас общото разкриване на висшите сили, вътре в които ние пребиваваме.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.03.2012

[74085]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как се съгласува това, че не трябва да искаме да отменим скритието, като при това, единствено разкритието може да ни поправи и съедини?

Отговор: Цялата работа е в това, за какво разкритие моля. Трябва да моля за разкриване на свойството отдаване, което искам да открия.

Творецът ми дава да почувствам, че Той съществува, но се крие като зад завеса. И всичко това е, за да Го разкрия. А мога да Го разкрия за сметка на това, че развивам у себе си свойството отдаване.

Но за какво ли бих могъл сега да моля в егоистичното си желание? Аз Го моля да се разкрие, за да ми даде напълване – и затова съм поставен в скритие. Скритието ме защитава, като „предпазител“ от късо съединение с егоизма ми.

То ме отделя на специално разстояние, сякаш ме поддържа на дистанция и ми дава да разбера, че ако се поправя, ще мога да се приближа. А ако не, така ще си остана на разстояние.

Сега въпросът е за какво моля, докато се намирам отделен: да ми се разкрие Творецът и да ме напълни за мое удоволствие, сякаш искам да се насладя сам? Или искам преди всичко да придобия желание за отдаване и вече в него да приема напълването – да се напълня от действието отдаване, а не от действието получаване.

Скриването идва, за да мога да реша какво точно искам!

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 30.03.2012

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №4

Когато достигаме света на Безкрайността, огромното зло и огромното добро се съединяват за нас в едно. Всичко, което може да възникне в нас, във всички нас взети заедно, ние пренасяме от усещане на злото в усещането на доброто, защото не се опитваме да работим с това егоистически.

По принцип става дума за психологическа методика. Нищо друго няма в нея. Но ако в обичайната психология работим с човека и се опитваме да го научим на някои методи, позволяващи му да облекчи своя живот, то тук имаме работа със светлината, която ни поправя. Аз не мога сам себе си да поправя, да се издигна до Първото съкращаване, а след това по-високо от Първото съкращаване да поставя екран на егоизма си, който се обръща нагоре – в отдаване, в свойство подобно на Твореца. Не правя това сам – привличам висшата светлина и тя го прави. Тук се крие разликата между традиционната психология и нашата висша психология: ние преправяме цялата природа.

Обикновената психология работи вътре в нашата природа, а ние работим над нея, тоест преправяме своите изконни, природни, егоистически качества на обратни. В това се състои целият принцип.

От тук трябва да е ясна цялата сила на групата, без която това е невъзможно да се направи. Няма как да определя какво е това светлина, какво е това движение към Твореца, какво е това проява на Неговите свойства. Само групата ми показва това. Ако се съединявам с нея, това означава, че съм близо до Твореца; ако се отделям от нея, означава, че се отдалечавам от Него. Опитвам ли се да подтисна всевъзможните качества в мен – означава, че съм близко до Него. Плавам ли по течението на онези мисли, които възникват в мен – означава, че се отдалечавам от Него. Ако човек е вътре в себе си, означава, че е далече от Твореца. Ако е вътре в групата (без значение каква е групата), тогава той е близко до Твореца.

За това ни е дадена групата, за това се е случило разбиването – за да започнем да се събираме от отломките и по такъв начин, дори намирайки се в нашия свят, откъснати от Висшите светове, бихме опредилили какво се отнася към духовните свойства, а какво не.

По такъв начин, вече на нивото на нашия свят, т.е. в текущите желания и намерения, аз мога да се занимавам със своето поправяне.

От 4- я европейски конгрес, 24.03.2012

[73869]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес Урок №3

Въпрос: На семинара един другар каза: „Когато бях макък, си играех с колички и за мен те не бяха игра, а реалност“. Какво ни пречи да разкрием днес, сега, че всичко, което правим – това не е игра, а е ралност?

Отговор: Ако действително играехме, щяхме да сме разкрили вече Твореца.

Цялата игра е в групата. До този ден ние не сме били така, както трябва. Ние вършехме предварителна работа. Времето не е преминало напразно. Чакахме и общото състояние и общата атмосфера в света и нашето вътрешно съзряване. Постепенно стигнахме до това, наистина да започнем да го изпълняваме вътре в групата. И такива групи ще се размножават по целия свят.

Няма друг начин за осъществяване освен в малка група от десет човека. И, ако тя е голяма –е необходимо да се раздели на по десет човека и след това да се смесят, без значение как. Няма значение с кого сте седнали, защото вие излагате навън точката в сърцето си и не ви интересува кой седи до вас. Вие не обръщате внимание на животинската същност на другаря си. Може и да не го обичате заради някакви негови природни дадености – тогава е още по-добре. Затова пък ще ви бъде по-лесно да намерите контакт с неговата точка в сърцето, а не с неговата земна част.

Така трябва да работим, това се нарича „игра на колички“.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Как да започна да усещам висшата сила?

Отговор: Започваме да усещаме висшата сила само дотолкова, доколкото можем да се настроим към нея в нашето единство. Сам не мога да я усетя.

Настройката трябва да бъде в съответствие с нея. Ако от себе си се настройвам към нея, това ще бъде егоистично настройване. Егото – ето това ще ме командва. Как да изляза от това състояние?

Необходимо ми е не само желание да изляза от себе си и да се издигна над себе си – това е индивидуално егоистично желание, което го има в милиони хора в нашия свят. Как да направя така, че да усетя самата тази сила, именно нея? За това трябва да ѝ се уподобя.

В природата съществува много прост закон: можеш да чувстваш някакво явление само в тази степен, в която се състоиш от него. Тоест, ако усещам нещо, чувам, виждам, чувствам на вкус, аромат – това е, защото в мен съществуват определени свойства, които ги има в това, което усещам. Трябва да има подобие на свойствата. Трябва да създам в себе си прибор, който да улавя съществуващите отвън честоти.

Да допуснем, че имаме радиоприемник. Какво правя, когато въртя копчето на радиоприемника? Настройвам го, генерирам в него определена вълна. И ако такава вълна се намира отвън, то антената я улавя по принципа на резонанса, подобието, и аз чувам звуци – моето ухо ги възприема.

Тоест трябва да създам в себе си приемник, в който ще има същите свойства, както в тази сила. Ако просто желая да изляза от себе си и да я усетя – нищо няма да постигна. Затова се събираме в група, където не просто желая да се издигна над себе си, а желая да се издигна над себе си в свойството отдаване, в свойството любов – това, което и се явява свойството на тази сила.

Желаещите да се издигнат над себе си, да излязат от себе си – са милиони. Но далеч още не са готови да чуят, че освен с подема над себе си, това може да се постигне и само със създаването на свойството отдаване в себе си… А това е възможно само в група, помежду си, когато се обединяваш с другите хора, на принципа „възлюби ближния…“ – тогава ти започваш да ставаш подобен на нея и можеш да я усетиш.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок 3

Какво се случва с информационната част в нас, когато тялото умира? Тя може да се пренесе на всеки друг носител. Може да съществува и отделно, не на някаква биологична подложка, а във всякакъв вид. Това е информация! А информацията може да се пренася от електронен носител на печатен, а след това на визуален, слухов и т.н. Сама по себе си информацията не се нуждае от никакъв носител. Той е необходим само за нейното възприемане.

По такъв начин, ако желаем да получим висша информация, трябва да направим свой носител нашето свойство отдаване, а не свойството получаване.

Егоистичното свойство получаване ни ограничава. Можем да поберем в себе си само това, което влиза в нашите сензори, органи на чувствата и само в определен диапазон – зрителен, слухов, тактилен и т.н., зависещ от нашите органи на възприятие, тяхната чуствителност, тяхната способност на разрешаване.

В нашия свят ние, разбира се, създаваме допълнителни прибори, за да усилим възможността да виждаме по-далеч и по-дълбоко. Но това малко ни помага – само разширяваме тези пет органа за усещане.

В действителност около нас съществува още огромно количество информация, която не сме в състояние да възприемем и дори не знаем какво е това.

За да получим тази възможност, ние се опитваме да излезем от себе си, за да не бъдем ограничени в нашето тяло.

Това състояние може да се постигне още в този свят! Възприемайки всичко чрез физическото тяло, чрез своя животински организъм,  да започнем да  усещаме себе си извън него – сякаш вече не живеем в него, подобно на това, когато човек умира.

По принцип, ако умира тялото – нашия животински егоизъм, то се усеща нещо друго. Можем да се опитаме да постигнем това и без да умираме – да неутрализираме нашия егоизъм и тогава, разфокусирайки себе си с нашите егоистични желания на възприятие на целевата природа, ще усетим това друго нещо  – висшя слой!

Хората, които са преминали тези състояния, ги описват и дават конкретна методика как да се направи.

Днес към това състояние се устремяват вече милиони хора, които усещат ограниченост на нашето възприятие за света, необходимост да узнаят в какво е смисълът на нашето съществуване. Това съвсем не са просто някакви философски или чисто научни, познавателни потребности, а конкретно чувство – чувство на огромна депресия, умора от живота, доколкото в резултат на многото кръговрати на живота се стига до въпроса: „За какво съществувам всъщност? Всеки ден се борим само за да живеем, да просъществуваме?! В това ли се заключава смисълът на цялото творение?!“

Тогава си представяме себе си като малки дефектни същества, които само се грижат за това, как да държат своето животно в комфорт. И в това се заключава целият смисъл?! Докато то живее, аз само за него мисля. Ако не започна да отделям себе си, своето „аз“ от това тяло, тогава действително с какво това „аз“ е заето цял живот? Само с това, да следи за това животно.

В наше време произтича постепенно отделяне на нашето „аз“ от животинското тяло. Човек (това е „аз“) започва да чувства, че той не желае през цялото време да се подчинява на  тялото си и да бъде само негов роб. Затова хората изпадат в депресия, в лутане, употребяват наркотици, не знаят какво да правят с живота си и често завършват със самоубийство.

За финал влизаме в много тежка криза. Не желаем да създаваме семейство, да раждаме деца. Не виждаме смисъл! И ако в края на краищата, аз трябва по неволя да живея, за да държа в комфорт това животно, за какво ми е тогава всичко останало – аз ще мисля само за това! Тоест човек започва дори да регресира.

От 3-ия урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73737]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Душа и тяло, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Въпрос: Как да отличим психологическото единство от духовното?

Отговор: Не мисля, че има голяма разлика. Психологическото единство – е предпоставка към духовно единство.

Психологическото единство – е егоистично. То е основано на това, че когато се включваме в компания (наричам това имено компания , а не група), тогава придобиваме голяма сила, големи възможности, създаваме някакво предприятие, решаваме някакви въпроси, движим се напред благодарение на егоистическото обединяване на нашите сили и качествено, и количествено. На такова ниво действат всички хора в света, всички компании, научни колективи и т.н. Това е психологическо обединение и с него работят психолозите.

А кабалистическото обединение е изградено на издигането над егоизма – аз трябва да се съединя с останалите въпреки своето его, за да мога да изляза извън своите предели. Да не привличам цялата компания към себе си, а да изляза извън себе си, и тогава това вече не е компания, а кабалистическа група. Когато излизам извън себе си в тях, и ние всички влагаме своите духовни блянове, устремявания помежду си, а егоизма отхвърляме назад, ние се съединяваме, ние се намираме в кръга. Целият ни егоизъм се отдръпва назад, остава зад нас, а всичките ни духовни устремявания, точките в сърцата, вървят напред, и се получава една голяма точка – групата.

А ако съберем нашия егоизъм заедно, то това е просто  компания.

От 1 – я урок от Европейския конгрес, 23.03.2012

[74039]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Струва ми се, че ми се удава да задържа мисълта, че всичко идва от Твореца. Но никак не мога да разбера, как да приемам пречките, които ме обграждат с любов? С разума си мога да разбера, че това е добро. А с любовта как? Къде е тази любов?

Отговор: Вие не довършвате своите действия, затова не усещате любовта. Вие разбирате, че навярно, това е от Твореца, и видимо това е добро. Но какво ще направиш, ако това е пречка – нека така да бъде: ще приема къде да се дяна. Вие не завършвате с любов. Вие не обработвате тази пречка заедно с групата в обратен вид, когато усещате в тази пречка проявата на любовта.

Подобно е на родители, които наказват детето, а то трябва да осъзнае, че те това го правят от любов към него. Те наказват не него, а неговия егоизъм, а от него искат тъкмо обратното, да отгледат нещо по-висше от неговия егоизъм. Когато то се раздвоява на две части: това е моят егоизъм, а това съм АЗ, и разбира, че пречките са срещу егоизма, тогава неговото АЗ се доближава до Твореца и усеща любов.

Представете си, че сте умно дете и разбирате: ”Родителите ми трябва да ме накажат, защото иначе, аз ще постъпя лошо. Те не наказват мен, а само ми дават възможност да преодолея егоизма си”.

Реплика: Когато бях дете, дори такава мисъл не ми е минавала, че някой с мен  постъпва с любов. Аз просто виждах наказанието.

Отговор: Е, тогава е време да поумнеете! Трябва да пораснете!

Трябва да достигнете състоянието, когато най-големите проблеми и страдания ще усещате, като голямо добро и любов. Говоря напълно сериозно. Всичко зависи от вашата настройка, и само от нея! Ние се намираме в полето на голямата, добра светлина. В света няма нищо, освен нея. Огромна любов и огромно добро! Ние възприемаме това неправилно, затова усещаме противоположни чувства. Ако вие се пренастроите, и добавите към това вашето осъзнаване, то ще почувствате вместо ненавист – любов, вместо зло – добро, вместо страдания – наслаждаване.

От 3–я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73948]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Получаващото желание, което се намира долу, трябва да бъде изцяло покрито със светлината Хасадим, с взаимно отдаване. Тогава желанието (т.е. получаването)  и отдаването ще съответстват едно на друго и заедно ще станат съсъд за светлината.

Желанието създава, привличаща, притегляща сила, без която не се разкрива светлината Хохма. Защото това е светлината за наслаждаване и за да я предизвикаме, е необходим ”апетит”, нужда. А от друга страна, необходимо е уподобяване, съответствие – не на светлината, а на нейния Източник. Тогава ние разкриваме нейното добро свойство за отдаване, което идва от Даващия – и с това познаваме Даващия.

Това означава, че аз не съм получил просто подарък, но знам от Кого съм го получил. Самият подаръка ми говори за Неговата любов, но в моя съсъд има светлина Хасадим, и затова аз започва да усещам, кой е Той самия, доколко Му е присъщо милосърдието (хесед).

Аз създавам в своето получаващо желание такива ”чувствителни елементи”, които, покрай подаръка, изявяват Даряващия – Твореца. В това се състои науката кабала: Как да разкрием в своя съсъд способността да Го разберем и усетим. Тук наистина ни трябва особена наука, мъдрост: аз получавам ”бонбонче” и от неговата сладост достигам до Неговия разум и Неговите чувства, до Неговата програма.

А иначе бих се наслаждавал подобно на животно. Всички ние се храним и живеем от светлината хохма, но посредством ”науката за получаване” (хохмат а – кабала) започваме да опознаваме Твореца. Затова науката кабала се определя като ”разкриване на Твореца на творението”.

И така, на нас ни е необходимо получаващо желание, а над него – свойството отдаване, намерение заради отдаването. В границите на правилната връзка между тях се проявява висшата светлина. В него има две страни: от едната страна, тя дава наслаждаване на получаващото желание, а от друга страна, позволява да осъзнае, от къде идва тя – от даващото желание на Твореца, от Неговата любов.

И тогава човека, получаващ заради отдаването, усеща състоянието, явлението наричащо се ”сливане”.

От урока Предисловие към Учението за Десетте Сфирот, 21.03.2012

[73268]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато четем книгата Зоар, трябва да си представяме, че сме в по-висше състояние – да искаме да го постигнем. По-висшето състояние – това е, където ние сме свързани заедно.

А Зоар описва как достига до нас силата на отдаването и каква работа извършва тя в нас. Някои частици на душата се издигат, други се спускат в своето усещане, разбиране, възприемане на промените, които настъпват в нас. Ние, отново и отново , докато четем тази книга заедно, се надяваме, че силата на отдаването ще ни повлияе, осъществявайки в нас всички тези духовни действия.

Ако бяхме в разкритие на духовния свят, то докато четем в нас очевидно би се изпълнило всичко прочетено. Но ако сме в скритие и искаме тези действия да настъпят в нас, те също ще се осъществят – само скрито и до такава степен, доколкото ние реално не сме в духовния свят!

Все едно дете седи в пластмасова кола, върти волана и си въобразява, че се вози. И то наистина се вози, то вече по нещо прилича на истински шофьор, какъвто ще бъде след десет – двайсет години. То вече е в същия процес, но за сега на тези първоначални стъпки и състояния, когато още не е достигнало до тази реализация. Но тези състояния са необходими по пътя.

По същия начин и ние, като четем книгата и си представяме себе си в нея, така позволяваме на светлината да въздейства именно на тези свойства, за които четем. Няма значение, че не ги разбираме – светлината в същото време работи и ни предвижва напред.

Нека да не знам какво се крие зад всички тези названия на сфирот и имена на ангели и нищо да не мога да си представя. Не е важно! Представям си само едно: че аз сега съм под въздействието на светлината, силата на отдаване, която ми дава силата да отдавам, да властва над моята сила да получавам. И така ще продължавам, докато светлината не остане в мен за постоянно.

От урока по  книгата Зоар, 28.03.2012

[73880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→