Въпрос: Как да се научим да привличаме светлината за поправяне?

Отговор: Разликата между нашите състояния и духовните стъпала е в това, че дори да се намираме в лъжа, в егоизма, ние можем да привличаме оттук светлина към себе си. На духовно стъпало – това не може да се направи, тъй като там всичко е подчинено на прости закони: ти вече си вътре в системата и получаваш само това, което ти се полага, според мястото и състоянието си.

А в нашия свят ни правят отстъпки. И макар да мислим, че той е жесток към нас, но той ни третира особено снизходително. В него сме като бебета, които могат да крещят, да търсят лъжливо това, което не им се полага и да получават, макар и да е измама.

В това е целият смисъл на съществуването на нашия свят. Не искам да се съединя с другарите си, намирайки се в своя нормален, обичаен егоизъм. Но аз ги прегръщам, седим заедно, опитвам се да се свържа, да достигна съединение. И макар всичко това да се основава на абсолютния егоизъм и освен него няма нищо друго, това е като детска игра в пясъчника или на лего, когато то се учи. В резултат на своите усилия, изведнъж придобивам разум, правилно възприятие, усещане, започвам да раста и в мен се появяват някакви разбирания и определения.

И най-важното, моите игри се доближават все повече до истината – бавно се уча да се обединявам с другите, да отменям себе си, да отстъпвам, да се занимавам, да чета първоизточниците, да привличам светлината. И тогава изведнъж усещам  важността на отдаването и вярвам, че действително в него има нещо.

Външният свят също ни помага в това чрез кризите и страданията, тъй като е трудно вече да завиждаме, виждайки в какво състояние се намират обикновените земни егоисти. Този свят е истински благодат за нас. Всички други стъпала – това вече е системата, само този свят  е едно уникално място. Затова, на това най-нисше стъпало се разкрива цялата свобода на избора. Нашата работата е винаги да правим избора си в тъмното.

А след това ще има друга работа: изясняване качествата на обединяването, когато постоянно повишаваме духовната си „квалификация“, добавяйки детайли, разкривайки богатството в проявите на Царя, Неговото откровение. Но вече никой няма да ни прави отстъпки, както  сега.

Защото този подготвителен период е толкова дълъг, разтеглив, изтощителен, тъй като ще използваме стъпалото на този свят за останалата част от стълбата. Именно затова, само като живеем в този свят ние можем да поправим всичките 125 духовни стъпала. И дори на последното стъпало съм длъжен отначало да усетя себе си в най-ниското състояние „търговецът от пазара“.

Става дума не за физическия свят, а за някаква особена реалност, която се появява в съзнанието ми. Трябва да почувствам себе си в нея абсолютно откъснат от останалите, но със своите всевъзможни, фалшиви усилия към обединение, да привлека светлината към себе си.

И дори на най-високите стъпала, в света Ацилут, ще се нуждая от това материално стъпало. Без него не мога да поправя истинската точка на творението „създадено от нищото“ (еш ми аин). Невъзможно е да се слееш с Твореца, ако не добавяш на всяко стъпало от този разрив, който си усетил между този свят и всички останали светове.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 15.05.2012

[78122]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Урок от Америка

Никога не сме и мислили, че физиката ще граничи с мистиката, с нещо, което лежи отвъд познаваемия и измерим свят, който можеш да видиш, усетиш, помиришеш и т.н. В крайна сметка, науката е нещо солидно и сериозно, обосновано, достойно за доверие, измеримо и проверено.

Въпреки това, през последните десетилетия, квантовата физика, занимаваща се с елементарни частици, от които се състои материята, стигна до изненадващ извод: материя няма, няма частици, ние само си ги представяме. Всъщност, зад частиците са скрити вълни, а с по-нататъшно проучване и те изчезват, оставяйки след себе си своеобразна сила. Всичко като че ли изчезва, изпарява се и става нищо.

В началото на миналия век физиката откри проблема корпусколярно-вълнов дуализъм на материята. А днес вече разбираме, че материята е такава само в нашите усещания, а в действителност е определена енергия. Ние също представляваме енергия, или свойства, според определението на науката Кабала. Съществува свойство на отдаване и свойство на  получаване, сила на получаване и сила на отдаване, „плюс“ и „минус“ – от тях се състои и цялата действителност. И макар че ние го чувстваме в „по-твърда“ форма, това е само резултат на възприятието.

Баал а-Сулам, „Шамати“, статия 98, „Духовното е вечно“: Духовно се нарича това, което не ще изчезне никога. Поради това, желанието за наслаждение в сегашния си вид на получаване за себе си, се нарича материално. То ще загуби тази форма и ще придобие нова – за отдаване.

Тук става дума за фундаментална сила, действаща в реалността. Обаче, ние с вас се придържаме към егоистичното свойство: целият ни живот, всички усещания са въз основа на получаването, пропиване, поглъщане за себе си. От това, което чувстваме, да възприемаме вътре, се формира и картината на нашия свят. Тази картина, разбира се, не е истинска – защото ние не сме запознати с тази енергия, с тази сила, която съществува около нас. Като даваща, алтруистична, тя е противоположна на нас и ние улавяме в своите егоистични, получаващи желания само една малка нейна проекция.

Ето защо нашата реалност е толкова малка, нисша и серна, както я описват кабалистите, постигащи истинската, широка реалност, която съществува вечно. Няма нищо по-долно и зло от нашия свят – и това е успокояващо: без значение какво има там, отвъд, то е по-добро от това, което имаме тук.

И така, ние ще постигаме духовния свят по степента на придобиване на втората сила – силата на отдаване. Но засега, от цялата реалност, простираща се от горе на долу, ние чувстваме само най-нисшия пласт, изцяло проявяващ се в желанието за получаване. Всички останали нива можем да усетим, само ако придобием желание за отдаване, което е разделено на 125 степени.

Желанието за отдаване е огромно и ние го откриваме постепенно, стъпало след стъпало, докато не достигнем до пълно алтруистично възприятие на реалността наречена „светът  на Безкрайността“. И тогава материалният ни свят – всичко, което усещаме в егоистичното желание – ще изчезне.

Макар да трябва да приемем това като предположение: цялата сегашна картина на света – е временна, подлежаща на големи промени. В крайна сметка, всичко ще се промени, без да остави и следа от това, как сега усещам себе си и света.

За това вече говорят и учените – в частност физиците – в множество статии. Приближавайки се до границата между материалния свят и духовния свят, те правят предположения за това, какви могат да бъдат противоположните свойства. Но те нямат средства, за да преминат тази граница, бариерата между нашата, сегашна реалност на получаване и външната реалност на отдаване. Тук действително има бариера, или Махсом. За да я преминем, е нужна специална методика. Това е точно науката Кабала, обясняваща как трябва да получаваме, да възприемаме реалността, лежаща от тази страна на Махсома – „обърнатия свят“.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.05.2012

[77551]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли преди всяко следващо стъпало да усещаме съответстващото му разбиване?

Отговор: Разбира се, иначе няма да можем да се изкачим на него. Получавайки не поправени желания, ние ги поправяме и построяваме от тях следващото поправено стъпало.

Това стъпало още никога не е съществувало, създаваме нещо съвършено ново. Получаваме само материала и от него строим нови стъпала. Защото издигайки се, пробуждаме във всичките светове светлината НАРАНХАЙ, независимо, че до сега те са имали само най-слабата светлината Нефеш. Защото внасяме там своите изяснения, желания. Прибавяме към желанието за отдаване своето егоистично желание за наслаждаване, пробуждайки го и поправяйки го.

В нас се разкрива порокът, а ние го поправяме. И сега в тези желания, които всеки път се получават с 620 пъти повече, образували се при спускането отгоре надолу, получаваме светлината, възвръщаща към Източника, а след това светлина, напълваща съсъда/ желанието.

На каквото ниво и да се намирам, да допуснем на 30-то стъпало отдолу, получавам 620 пъти по-голяма светлина, отколкото е самото стъпало, защото прибавям своето желание, духовната жажда и своята работа. И така се случва на всички стъпала.

От урока по ”Учение за десетте Сфирот”16.05.2012

[78059]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Получаването на Тора означава да познаеш Твореца, разкриващ се между нас. Събитията в подножието на планината Синай свидетелстват за необходимите условия, които трябва да бъдат изпълнени за това: Да се усети изгнанието от състоянието на връзка и единство, недостатък за това да усетиш Твореца, проявяващ се в средата на такова съединение – дотолкова, че да застенеш от тази работа.

И всичко това под ударите на Фараона, през които преминаваме, опитвайки се да се обединим, без да гледаме изолацията, неприязънта, ненавистта и предоставящата се на егоизма възможност да избяга.

Тогава преминаваме Червено море и достигаме планината Синай. Независимо, че ни очаква дълъг път, за да се приближим до това състояние. А когато се събираме около планината Синай (планината на ненавистта)  – това означава, че ни се е отдало да се обединим около нашата ненавист, приемайки условието за поръчителство: да станем един човек с едно общо сърце. При такива условия ни се разкрива силата за поправяне.

Получава се, че за придобиване на тези сили, трябва да преминем през много състояния, все повече увеличавайки и изяснявайки своето искане, т.е. изграждайки съсъд, пригоден за поправяне – и в разума, и в сърцето. Когато разберем, че ни трябва само това и нищо повече, тогава ще получим разкриващата се методика за поправяне и силата, позволяваща да се върви над егоистичния разум.

С тази сила вече можем да воюваме срещу егоизма, който продължава постоянно да расте, но вече осъзнато и под контрол. Разбираемо е, че в лявата линия през цялото време правим неприятни открития и откриваме ново зло. Как да поправим целия егоизъм, че накрая да стъпим на земята на Израел.

Най-отговорният момент при такава работа настъпва след подема и възхода на вдъхновението, постигнато в резултат на големия конгрес. Защото след него идва нов етап, започващ с отегчение на сърцето – нова покана да отидем при Фараона, който още повече се е ожесточил. И тук преди всичко, е важна готовността да се принизиш и да приемеш този процес. Независимо, че още не усещаме, че такива състояния са ни жизнено необходими, т.е. да повярваме на висшия учител, че Той вярно ни води напред.

Творецъ е този, който ожесточава сърцето на Фараона, и тук трябва да се издигнем на отделно стъпало на самоотмяната, приемайки това ожесточение и предано да работим. Трябва да се съгласим, че няма никой освен Него, и да се стремим да се удържим в обединение, колкото и тежко състояние да ни очаква.

А такива трудни изпитания обикновено се дават след големи срещи на общо вдъхновение и усещането за връзка. Но трябва да разбираме, че тежките състояния, идващи след това – са истинското време за работа. Сега ти се дава възможност правилно да се отнесеш към проявяването на новото егоистично стъпало, към новото разбито решимо, с което трябва да работиш.

Но сърцето и разумът забравят за това и човек нищо не разбира и се обърква, мислейки, че всичко, което се случва, е истина, а не игра свише. Тук трябва да му дойде на помощ общото мнение на групата, общата подкрепа. Освен смътното усещане и объркване, което преживява всеки, той трябва да получи от групата втора гледна точка – извън тази бъркотия, за да покаже от къде идва особеното състояние и всичкото това объркване. Тъй като тя произлиза от новото решимо, което нарочно ни разкрива Творецът, за да можем правилно да го възприемем.

Цялото развитие върви по стадиите на АВАЯ, започвайки от ”крайната точка на буква йуд”, която изобщо не ни е известна. След това идва стадият ”йуд – хей” – развитието отгоре надолу, а след това ”вав – хей” – на нашата подготовка, възприемане и реакции отдолу. Затова, когато новото състояние се облича в нас в стадия ”йуд – хей”, е много важно да се научим да го възприемаме правилно. Още не всички са способни да направят това, но не трябва да обвиняваме тях, а общата сила на групата, която не е обезпечила на всички достатъчна поддръжка, знание и усещания, че всичките тези състояния ни се дават с цел да се движим напред.

От урока по писмо на Рабаш, 15.05.2012

[77940]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Урок от Америка

Въпрос: Ако Творецът се разкрива помежду ни, а не във всеки отделен човек, как все пак се получава така, че всеки усеща това поле на единната сила?

Отговор: Духовното – това е отдаване. Отдаването е това, което се разкрива извън всеки човек, а не вътре в него. Вътре в себе си можем да усетим само това, което сега усещаме – картината, която наричаме този свят.

Излиза, че ако искам да разкрия нещо над моето земно съществуване, извън случващото се в моето животинско тяло, трябва да построя ново, друго тяло. Това тяло се нарича съединение между хората. Тъй като те също са създадени от животински тела, то строим помежду си ново тяло, възникващо между нас, и в него усещаме новата извън телесна реалност. Тази реалност се нарича духовен свят или висша реалност, доколкото там се намират всички сили, всички свойства, програмата на творението, неговата цел. Всичко съществува там – между нас. Това поле, тази висша сила ни управлява и се нарича „Светлина“, „Творец“, „Елоким“ и множество други имена.

За това нямаме избор освен да построим съединение помежду ни. Стремейки се към това съединение, даже егоистично, предизвикваме от него върху себе си някакво въздействие и започваме да го усещаме на степен, наречена „ло лишма“. След това то все повече ни въздейства и започваме да го усещаме на първото духовно стъпало, след това – с все по-голяма и по-голяма сила. Силата на нашето съединение определя силата на светлината, възвръщаща към източника, усещането за проявяващото се отдаване. Но всичко това се разкрива помежду ни.

Такава е нашата работа. Трябва само да се стараем през цялото време да си представяме това състояние колкото се може по-вярно, реално и да присъединим към него всичко, което ни е известно от науката, психологията, отношенията помежду ни. И ще видите колко вярно е това. Изведнъж всички ще се съединят.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 10.05.2012

[77445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес ONE в Ню Джърси. Семинар №4

Въпрос: Може ли един човек да получи анти-егоистичен екран, или можем да го придобием само с помощта на групата? Или Творецът е единственият, който може да ни го даде?

Отговор: Светлината идва с помощта на групата по моя молба и построява екран в мен, помагащ ми да се издигна над своя егоизъм и да се обвържа с групата. Екранът е връзката между мен и групата или между мен и Твореца, което е едно и също. Той ми помага да се извися над егоизма и издигайки се над себе си, да се съединя със светлината, с Твореца, със същността на групата, която се разкрива в нейния център.

Освен екран, не ни трябва нищо друго. Имам моето желание и желанието на групата, вътре в която се намира светлината и Творецът – екранът ми помага да се свържа с тях. И така влизам в духовния свят – в центъра на групата.

От 4-тия семинар на конгреса ONE Ню Джърси, 13.05.2012

[77696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес ONE в Ню Джърси. Урок №3

Човечеството вече се развива десетки хиляди години. Накъде се движи то?

Ако съдим по природата, то виждаме, че тя се стреми към равновесие. Едно с друго се компенсират топло и студено, налягане и вакуум. Всички природни явления се стремят към балансиране на силите, към взаимно включване, доколкото това състояние е пропито с най-голям покой и постоянство, то е лишено от всякакво налягане и натиск. В крайна сметка, всичко достига равновесие.

От тук малко можем да разберем какво казват кабалистите за нашето състояние, за това, че трябва да постигнем равновесие с Твореца, с глобалната Природа. Тъй като Бог и Природата – всъщност са едно и също.

Какво означава това – да достигнем равновесие с Него? Творецът обладава свойството отдаване и любов – трябва да достигнем именно това, желаейки го или не. Творецът постояно ни въздейства, а вътре в нас ни задвижва “моторът“ на растящия егоизъм и затова всяка секунда се чувстваме все по-притиснати от обстоятелствата, все по-разбалансирани спрямо Твореца.

Това ни задължава да действаме и затова до сега в историята на нашето развитие сме се старали да компенсираме натиска с помощта на различни технологии, социални формации, навици, средства, които да ни защитят от жегата и студа, от натиска и промените и т.н.

И така, Природата е неизменна, константна, а ние постояно се развиваме отвътре, посредством променящата се верига на решимот, и нашето противопоставяне на Природата през цялото време се усилва.

Всички промени са вътре в нас. И нека ни се струва, че външният свят се изменя, като геологически и исторически епохи, поколения – каквото и да е там, всичко това се случва в нас. Проектираме тази реалност навън, независимо от това, че извън нас няма нищо. Човек е затворена „кутия” и картината на света се рисува вътре в нея, но той усеща тази картина сякаш се намира извън него.

По същия начин лещата на окото обръща изображението „с краката нагоре“. Окото възприема целия свят обърнат на обратно, а след това мозъкът го преобръща. Ако си сложим специални очила с такъв ефект, не след дълго мозъкът ще се приспособи и ще върне картината в правилното състояние.

Това илюстрира факта, че всички промени се извършват в мен, а не извън мен. И затова казваме: „Няма никой освен Него!” Съществува неизменна Сила, която ми въздейства. Тя е подготвила всички решимот и всичко, което разкривам всяка секунда от моя живот, в моя свят, в своята реалност, се явява тяхно следствие. Те „отговарят” за всичко, което мога да видя, чуя, опитам, усетя, да почувствам.

Трябва да се старая да помня това винаги: ако променям някого, то това е единствено себе си. Кабалистичната методика не е предназначена за поправка на света – с нейна помощ човек се самопоправя, поправя възприятието си.

И така, въпреки всеобщо разпространеното мнение, ако човек желае да встъпи в духовната картина, той трябва да префокусира своето виждане. На същия принцип са направени стерео изображенията (автостереограмите): за да ги разгледаме, трябва да префокусираме зрението си. Как да променим фокусировката, за да различим новия слой на реалността?

Това е просто: трябва да възприемаме света като действителност, управлявана от единната Сила. Всички промени се извършват посредством моите решимот. Всяка секунда се старая да осъзнавам тази ситуация, да разбирам, че винаги стоя пред една Сила, а в мен се пробужда решимо, противоположно на нея. Следователно всяка секунда от живота трябва да съм в равновесието, за което говорихме. Такъв е основният закон на реалността: без да гледам какво се пробужда в мен, изграждам себе си така, че да съм максимално подобен на Твореца и да не се различавам от Него по свойства.

Това е главното. Достигайки това стъпало на сегашния етап, се изкачвам на следващото. Така се уравновесявам с Твореца по всички параметри, на всичките 125 стъпала, напълно се уподобявам на Него и достигам абсолютен баланс.

Като цяло, схемата е проста: светът си остава все същият, но промените в мен всеки път ми го разкриват различен, и трябва да пребивавам в равновесдие с даващата Сила, която формира за мен настоящата картина.

От 3-ти урок на конгреса ONE в Ню Джърси, 12.05.2012

[77665]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Урок от Америка

Намираме се в „много конкретен” свят на предмети, на ясни обекти, възприемани от нашите пет сетивни органа. Така си представяме външния свят и Висшата сила. А какво е това сила? Как може да има нещо, лишено от „образ” в нашето възприятие? Говорим за свойството отдаване и любовта, но какво е това „свойство”? Всичко това не ми е ясно, не виждам това.

В света винаги наблюдавам обличането на силите и свойствата в материята на неживото, растителното и животинското стъпало. Иначе нищо не мога да си представя. Религиите и вярванията също винаги придават форма на своите образи. Без това хората са неспособни да обсъждат каквото и да било, да размишляват за каквото и да е.

И затова все пак си представям Висшата сила в някаква конкретна форма. Устроен съм така, че не мога да възприемам някаква сила без нагледно представен образ.

Като пример Баал а-Сулам ни посочва електричеството, което се проявява в усещащи се неща като стрелка, отклоняваща се от нулата, нагряващият се електрически чайник, работещият двигател и т. н. Някаква сила задвижва нещо – и аз я усещам благодарение на тази визуализация. Следствията стават илюстрация на причината и ми позволяват да се докосна до нея.

Когато човек идва в науката Кабала, той иска да разкрие висшата сила, висшия свят. Но си представя това в една или друга форма, в очертания, ограничени от три оси, в „експонати”, с които се пълни архива на неговото възприятие. Тъй като без тези вътрешни образци той ще остане като бебе, неспособно да разбере случващото се.

За да се разграничат детайлите и щрихите в картината на света, сравнявам нещо невиждано с онова, което вече се съхранява в моята памет. Не случайно на старини някои изпадат в слабоумие – те губят способността за това съпоставяне на зримото и усвоеното.

И затова трябва да разбираме начинаещите: на тях им трябва определено време, хиляди пъти трябва да чуят, че духовното е сила, а не форма. На човек му е много трудно да разбере това, докато наистина не придобие някакво усещане, дори и да е най-малкото. А дотогава той само слуша, но не чува, не се вглъбява вътрешно.

Всъщност ако можем да станем съсъд, тази сила ще ни напълни и ще ни предаде определена форма. Но как да създадем такъв съсъд?

Трябва да се обединим един с друг – това е единственото средство в нашия свят, на нашето стъпало. Затова пребиваваме тук, в тези тела – за да създаваме връзки, дори и на ужким. Но всъщност това, че се прегръщаме, не означава, че сме се обединили. Но ако в своите егоистични желания мислим за обединение, това е достатъчно, за да пробуждаме и притегляме светлината от доста по-високо стъпало върху нас, обкръжаващата ни светлина, която ни връща към Източника.

Старая се да наглася връзките с другарите, пробивам си път през пречките и тогава над това съпротивление светлината генерира енергия. По същият начин токът произвежда енергия, преминавайки през резистора – по елементарната формула: силата на тока, умножена по напрежението, е равна на мощността. Тъкмо това започвам да усещам, обединявайки се с другарите, въпреки вътрешното съпротивление. Според това, как упорствам, аз напредвам и вземам връх над силата на съпротивлението, чрез това усилие ми се разкрива светлината.

Така усещам резултата от действието на светлината, връщаща ни към Източника. Тя се проявява тъкмо в резултат на моите усилия, насочени срещу препятствията. Ето защо Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз озлобих сърцето му. Аз ти дадох тези пречки – върви срещу тях. Това ще те подготви за разкриването, за изхода от Египет”.

От урока по статия от книгата Шамати, 10.05.2012

[77574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгреса в Бразилия. Урок №4

Като се включвам в общността, аз искам да отдавам на всички останали души, желания, които се намират извън мен. Но какво мога да им дам? И тогава получавам от Твореца много голяма светлина – светлината на Безкрайността, която чрез мен преминава към останалите.

В случая, всеки от нас става относно другите като Твореца – извършва отдаване, усеща всички и напълва всички.

При това, всички ние сме различни и никой не може да заеме нечие чуждо място. Всеки си има своите уникални възможности, позволяващи му да се присъедини към останалите и да им даде това, което може да даде само той. Тъкмо тази способност прави човека подобен на Твореца в неговите отношения спрямо останалите.

И затова науката кабала ни обяснява, че човек не трябва да бъде притискан, не трябва да го потискаме. Възпитанието трябва да бъде свободно: обучаваме хората на взаимно поръчителство, на взаимовръзка, на взаимопомощ, на взаимно напълване – но без каквато и да е принуда. Ако диктуваме на човека нещо повече от това, ще го лишим от способността за правилно обединение с останалите и от неговия неповторим дял в общото благо. Той вече няма да може да стане като Твореца по отношение на света, няма да може сам да се издигне на Неговото стъпало – стъпалото на отдаващия.

И така, ”отдаване” – е когато получавам от Твореца и пропускам през себе си светлина, предназначена за другите. За да предоставим на човек такава възможност, трябва да му дадем съответното образование – без да го потискаме или угнетяваме, по принципа: ”възпитавай отрока съгласно неговия път”. С други думи, развивай неговите способности, но не го потискай, не го принуждавай, не го пречупвай.

Това е особена методика и трябва да се научим да я прилагаме. Ако дадем такова възпитание на децата си, те ще станат целеви и преуспяващи хора. Тъй като ще ги научим лесно да се обединяват с другите хора и с това ще ги обезпечим със средства, доближаващи ги до светлината, благодарение на която ще им бъде лесно да различават скритата в Природата универсална Сила. В това се състои и спецификата на нашето възпитание.

Всъщност, в този свят на човек не му достига само едно – умението да се обединява с другите хора. Научавайки се да се обединява, безусловно той ще има успех във всичко. Това е то поправянето в света. А всички останали знания – са само една измама. Само се объркваме с мнимите успехи, след които всеки път следват разочарования: идва кризата и нашите беди само нарастват.

От 4-я урок на Бразилския конгрес, 05.05.2012

[77173]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всеки миг човек трябва да проверява себе си по своите реакции. Възможно е да моли Твореца да му даде хубав живот? В такъв случай сякаш казва: „Ти ми изпращащ зло. Моля, бъди добър към мен“. Така постъпват „99-те процента“.

Или казва иначе: „Давам си сметка за това, че усещам зло, и разбирам, че причината се корени в моите свойства, които са Ти противоположни. Защото всеки отрича съгласно собствените си недостатъци. И Те моля за поправяне: дай ми сили, за да се поправя.“

По пътя човек изпитва тежест („Аз създадох злото начало“), но помни, че Творецът му праща това („Аз създадох Тора като подправка“). А след това човек придобива светлината, криеща се в Тора и възвръщаща към Източника. Моли за поправяне на собствените свойства: те са насочени към егоистично получаване и са противоположни на Твореца – така че, нека се обърнат на отдаване и тогава човек ще усети Твореца добър.

Но за какво е нужно това? За да ми стане по-добре? В такъв случай съм си предишният егоист. Или за да не проклинам Твореца? „Ако ме накаже за това, че възприемам Неговото добро като зло?“ Не, отново егоизъм. Как да построя своята реакция? До какво състояние да стигна? Защото тук работата не е в думите, а в стремежите на сърцето: за какво поправяне моля?

Моля за такова поправяне, при което ще ми бъде зле в получаващите ми желания, а в моето намерение, устремено към Твореца, ще почувствам, че това идва от Него, Добрият и Творящ добро.

По такъв начин човекът се подразделя на две свързани части: в своето егоистично, съкратено желание за наслаждение той е потънал в тъмнина, а над него усеща светлината. И ето тогава е уверен, че получава поправяне не за да удовлетвори собственото си себелюбие. Не, неговото наслаждение стои по-високо и той действително се намира в отдаване.

Да вземем такъв пример: мама ми е сварила каша, а на мен не ми е вкусна. Мама е знаела какво прави: приготвила ми е най-полезната и здравословна храна. Но не мога да оценя това. Трябва ли да я моля за друга каша? Или да ям тази невкусната, и над своите усещания да изменя отношението си към мама? С това започвам да придобивам нейните свойства, нейният поглед на света, нейните желания, насочени към отдаване. Така и раста, придобивайки духовен образ.

Няма друг изход – защото е казано: „Всички ще Ме познаят, от малкия до големия“. А „познаят” – означава да се обединим над нашия егоизъм. Такъв е основополагащият принцип на духовната работа. И нека той не ни се струва сложен – в действителност това е много лесно, ако действам в единение с групата, и трудно до невъзможност, ако се опитвам да вървя сам.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.05.2012

[76949]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→