Въпрос: Какво е това „център на групата”?

Отговор: Център на групата – това е център на цялата ни действителност, най-вече нейната духовна точка. Действителността съществува не сама по себе си, а във възприятието на човека, който я постига. Да постигна реалността така, че тя да се оформи образно в мен, може само в центъра на групата – там, където анулирам своя егоизъм и се обединявам на равно с останалите.

При това, преднамерено се променям в нашите отношения: понякога се прекланям пред другарите си, виждайки в тях най-добрите хора на поколението, а понякога се възвишавам, за да им дам нещо от мен. В резултат, гледайки на групата отгоре или отдолу, изграждам равно отношение към нея. Равенството изначално не съществува, то е плод на моята работа.

От една страна, с всички сили се стремя да бъда над другарите си, за да им помагам, а от друга страна, слагам себе си по-ниско от останалите, за да живея само от онова, което получавам чрез тях. И благодарение на тези два полюса внезапно откривам какво е това, да си равен, независимо, че по-рано не съм си го поставял за цел и не съм забелязвал тази точка.

Виждам себе си безкрайно високо и едновременно с това безкрайно по-ниско от другарите си – и изведнъж намирам онзи център на групата, където всички са равни, разкривам, че той съществува в реалността.

Моят материален живот се отдръпва назад и остава само предаността, поръчителството, сливането с останалите. Усещайки това, привличам все повече и повече светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина, която запълва цялото „пространство” на моите свойства. Разкривайки все повече сили, все повече подкрепа, все повече загриженост от околните, чувствам, че ме формират – това всъщност е „центърът на групата”.

В него наистина откривам групата, другарите. И няма значение какво те разкриват сами – в моята реалност всичко си е тъкмо така. Тъй като светът на Безкрайността вече съществува, а спускането в този свят е само за да изградим в нас стълба със стъпала към духовното разкриване, осъзнаване, разбиране, усещания. Когато тези стъпала се появяват в човек и той започва да се изкачва по тях, тогава той вече не зависи от никого: всички са достигнали до края на поправянето, аз стоя пред мястото, където царства светлината на Безкрайността и всичко зависи от мен, цялата действителност е в мен. Там разкривам истината. Но тази истина зависи и от моето собствено влагане, от моята преданост към групата, учителя, първоизточника, която трябва да се проявява на дело.

Няма нищо, освен „центърът на групата”. Откривам, че той трябва да стане център за целия свят – място за събиране на всички души, на всички повреди и поправяния. Това е Малхут на света на Безкрайността, с всичко, което и предстои да побере, да включи в себе си. Казано иначе, когато човек се отдава на тази Малхут, на Шхина, желаейки да станат неразделна част, той сам става Малхут и с това предизвиква нейното обединяване с останалите девет първи сфирот, т.е. с всички светове, чак до Безкрайността. По този начин напредваме.

От урок на тема „За семинара”, 22.05.2012

[78599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Практическо обединение - Няма коментари→

Човек усеща възникващите в него желания и само изхождайки от тях възприема реалността, усеща я и живее в нея. Светът се усеща от разкриващите се в човека информационни данни (решимот) и затова хората не се разбират помежду си, тъй като всеки вижда, чувства, възприема и разшифрова случващото се съгласно собствените си потребности.

А освен това, няма два еднакви момента, защото в нас през цялото време възникват нови желания, съответно с тях и мислите. Тоест възприятието на реалността постоянно се променя – човек никога не остава същия. От това трябва да се разбере, че нямаме никаква възможност да съдим нито сами за себе си, в своите собствени състояния, нито пък за някого друг.

Тъй като всеки човек се управлява от онзи зародиш на желанието, което в този момент се пробужда в него. Единственото решение е да се научим как над всички тези желания да се стремим към общността и съединението. И ако всички заедно се включим един в друг, то можем да достигнем общия знаменател, който се нарича център на групата, на единството, на точката на съединението, Малхут, събранието на всички души, стремящи се към Твореца (Кнесет Исраел).

Не е възможно да се съди за частните свойства и възприятието на всеки човек в даден миг, защото това е предопределено свише. Има хора, които идват да се учат, защото искат да получат знания, и научават записаното наизуст. Има такива, които търсят нови усещания, възможности за разкриване на висшата светлина, ангелите, духовете.

Има хора, които по своята природа са близки до този метод и инстинктивно се стремят към съединение, а други, прекрасно изучили всички статии за групата, не могат да разберат, че това се отнася за тях и трябва да се реализира от тях самите. Или пък са съгласни да го реализират, но чисто външно, като религиозен обряд, вместо да го вложат в сърцето си.

Всички хора са различни и поради това не можем да съдим човек. Неговото поведение произлиза от корена на душата му и има много пътища, водещи към Твореца. Затова единствено трябва да се стремим всеки човек максимално да се намира под влиянието на правилното обкръжение, което ще му помогне да напредва по своя път, със своя скорост. А какво ще се получи – каквото се получи.

Трябва да бъдем по-търпеливи един към друг, към онова, което засяга духовното развитие. Тъй като точно тук човек притежава свободен избор – само в това, да се присъедини към правилното обкръжение. А това зависи от решимото, което ще се развие в него, как светлината ще му влияе. И скоростта, и редът на движение при включването в групата много се различават от човек до човек.

Има хора, които бързо схващат тези принципи и са готови за съединяване. Но това може да бъде тъкмо защото те притежават слабо желание, което не прикрива от тях ценността на единството. А в другите живее много голямо егоистично желание и затова им е трудно да разберат, че цялата духовна цел се разкрива вътре в съединението с останалите.

Те не са способни да предадат някаква важност на обществото и затова напредват по друг път – по-голямата част през тъмнина с голям труд. Но след това изведнъж става пробив.

От подготовка към урока, 23.05.2012

[78688]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво е разликата между урока и семинара?

Отговор: Семинарът служи като подготовка за урока. И затова всеки урок също трябва да прилича на семинар, тъй като за него трябва да се подготви общо намерение, стремейки се да станем едно цяло, едно общо желание, съответстващо на една обща сила. Без такава предварителна подготовка, това ще бъде изучаване не на Тора, а на някаква мъртва наука. Изучаването на Тора означава разкриване на злото, което има нужда от поправка. А поправяне на егоизма протича за сметка на съединение с другите и постигане на любовта, и поправяне на разбиването. Затова всеки урок трябва да стане като добавка към семинара и да води към още по-високо състояние.

На тези семинари ще се научим как бързо да се подготвяме за уроците. И тогава целият ни живот ще се превърне в един безкраен семинар. Тъй като никога няма да загубим усещането за единство и постояно ще продължаваме да се съединяваме, изяснявайки всички детайли в този съвместен съсъд/ желание, разрешавайки всички житейски проблеми: материални, духовни, като едно цяло. Действайки от центъра на групата, можем непрестанно да създаваме чудеса.

Семинарът е изясняване на нашите намерения, съединения, необходимостта от сплотяване между нас, взаимното поръчителство, задълженията, отговорностите ни един пред друг и цялата всеобща група, дълг относно нашите учители, първоизточници и целия свят. И всички заедно – това определя отговорността ни и дълга ни по отношение на Твореца.

Със своето обединение в кръг, създаваме в централната точка такова място, през което да преминем зад границите на материята. Всичко е в ръцете на групата. Затова не е толкова важна самата тема на обсъждане, а основното е как се стараем да се обединим за нейна сметка. Тоест това е само средство за намиране на все по-голяма връзка.

Всички светове, парцуфим, сфирот, решимот се изясняват само в центъра на групата, където се разкриват всички стъпала на духовната стълба. Но едва сега започваме работа от самото и начало и всички тези семинари ще влязат в архива, за да се използват след това от всеки човек в света, чувствено да участва в тази работа и да напредва. Целият свят трябва да стане една група около кръглата маса, едно семейство.

От урок на тема “Въпроси от отминали конгреси“, 20.05.2012

[78416]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако привикнем към лъжите и измамите, то вече не можем да не лъжем нито другите, нито даже себе си, даже насаме – и вече не можем да определим къде е истината, а къде лъжата.

И макар да ни се струва, че мамим другаря си – в действителност лъжем природата, защото всички се намираме в нея, в нейната сфера и имаме работа само с нейните сили. Само че забравяме и не осъзнаваме това. Но системата от природни сили реагира на нашата лъжа и затова получаваме обратни отрицателни реакции.

Природата специално е създала в нас илюзията за отсъствие на пълното ѝ управление над нас, за да се усещаме съществуващи отделно от нея – защото иначе бихме ѝ се подчинявали напълно и нямаше да можем да станем самостоятелни. Но всъщност тя винаги и във всичко ни управлява.

И затова, лъжейки другаря си, всъщност лъжем системата на управление на природата, а огорчавайки го, огорчаваме нея. И обратното, ако човек привикне да говори истината, това му носи полза в отношенията със системата, която го управлява, и той постепенно започва да я усеща, влиза в двустранни усилия и действия с нея, до пълното осъзнаване на сливането.

(откъс от статия 67 на Баал а-Сулам, „Отдели се от злото“, книгата „Шамати”)

[78627]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин получаващото желание извършва отдаване?

Отговор: Човек има възможността да работи със своето получаващо желание и да отдава за благото на ближния. В нашия свят такива неща се случват, когато усещаме зависимост от някого и се стремим да му доставим удоволствие – или за да получим непосредствена изгода, или за да избягаме от някоя беда. Или възприемам ближния като своя част, ако става дума за дете или любим човек – в такъв случай, наслаждавайки го, сякаш наслаждавам себе си и дори повече от това. Тава е едно от въздействията на висшата светлина, която ни носи съответното усещане.

И обратно, ако светлината изчезва, човек се спуска на дъното на своята природа, напълно изгубвайки връзка, дори привързаността си към най-близките хора. Когато ни отнемат чувството за близост и радост, остава само чист егоизъм, без каквито и да е сантименти към каквото и да било, и тогава не се съобразявам с нищо, с изключение само на възможната загуба, която може да ме сполети.

И в същото време, висшата светлина може да ми повлияе така, че внезапно в мен да се случи ”движение по фазата”: ще поискам на другия да му е добре. И не заради това, че ще ми донесе някаква изгода, не егоистично – просто ще пожелая на него да му е добре.

Как може да се случи това – не знаем. Но кабалистите ни разказват за тази възможност и още повече, казват, че сме длъжни да я постигнем: ”Друг изход за вас няма. А ако не искате да се вслушате в това, ще дочакате страданията и, искате или не, ще го направите.”

Така или иначе, новите алтруистични отношения към ближния могат да ми бъдат предадени само от висшата светлина. Сам, аз никога не ще придобия това.

– Тогава нека светлината да действа!

– Не, – ми казват – тя ще ти окаже въздействие единствено при условие, че го поискаш.

– Но как да поискам това, щом съм егоист?

Затова са ти дали ”точка в сърцето” – нещо друго, освен егоистичното ти желание, прашинка разбиране. Все пак признаваш, че отдаването е нещо особено, и тази свещичка не е запалена от теб, но гори в теб и те пробужда.

А освен това, на тази точка, или свещичка, се излива висшата светлина – и те води към групата, на занятия, поставя те в такова обкръжение, което ти дава възможността да се уподобиш на действията по отдаване, на формата отдаване. И ти като малко дете подражаваш на възрастните: дали са ти малко желание – не губи време, използвай го. С това привличаш светлината, която ще ти повлияе силно и внезапно ще придобиеш нови свойства. Тогава ближният ще бъде по-важен от самия теб – другарите, човечеството, природата и Творецът.

Светлината прави всичко това, ако издигаме молба за поправяне и правим ”добри дела” – т.е. заедно играем на отдаване, сякаш го желаем, и благодарение на това достигаме до молитва, до искане: ”толкова много сме направили – а къде е резултатът?” Тогава и започваме да се молим, осъзнавайки, че само светлината ще ни предаде формата на светлина. Така напредваме.

Днес нямаш никаква връзка с отдаването, освен тази игра. За да повлияеш на светлината, трябва да си подобен на нея, което е възможно само чрез обединение в групата. Такава е единствената форма на отдаването, която можеш да изразиш, да демонстрираш в нашия свят, за да се уподобиш на светлината и да предизвикаш нейното въздействие.

– Добре, хванали сме се за ръце и много искаме да се обединим. Какво трябва да направим?

– Това не е достатъчно. Тъй като не се обединявате като футболен клуб – а искате да усетите нужда от отдаване, скланяте глава един пред друг, сплотявате се. За какво? За да дойдете при Даващия. А за това трябва да знаете пътя, трябва вярно да се изгради отношението към Него. Така че, заповядайте, вземете книгата и прочетете как се прави това. Искате да станете големи – четете какво пишат големите, как те постъпват, как се приготвят за отдаване на Твореца.

Ако наистина искаш това – тогава играй, като малко дете, което иска да прилича на големите. Обединете се с другарите по равно, желаейки да достигнете поръчителство като израз на взаимно отдаване, устремете се нагоре, към отдаване на Твореца, възползвайте се от първоизточниците – и заедно вървете към целта.

Тогава ще получите въздействието на светлината, възвръщаща ви към Източника, и ще постигнете желаното. А без светлината нищо няма да се получи. Само пробуждаш желанието колкото се може по-вярно, по-ефективно, интензивно, докато то не ”напълни чашата” – не достигне определеното количество от усилия, за да стане светлината от обкръжаваща – вътрешна. Казано по друг начин, в твоето желание Той ще внесе свойството отдаване и ти ще възприемеш това усещане като самата светлина, като живота, като жизнена енергия.

Ако сега дойде усещането за отдаване, то ще ти се стори като ад. Разликата е в това, че като се поправиш, ще бъдеш съгласен да отдаваш, ще се радваш. А днес светлината би ти доставила само страдания, би ти донесла мрак, подобен на смъртта. Тъй като светлината хохма не е облечена в светлината хасадим, като нож ще отсече целия ти живот.

Малко количество такава светлина предизвиква нашите падения, карайки да търсим възможности, да се стигнем до милост. Протягаш се нагоре, молиш другарите и светлината за мъничко от свойството отдаване, което да те изкара от падението – и с това молиш за милост (хесед), за обличането на светлината хасадим. Когато тя идва, получаваш малко от жизнената сила и излизаш от пропастта.

И така светлината, възвръщаща към Източника, се различава от светлината, която не те възвръща към Източника, с това, че ти предава екран, т.е. готовност да търпиш отдаването и дори да го приемеш като реален живот.

От урок по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 21.05.2012

[78503]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да почувствам групата в резултат от семинара?

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо следващият етап за работа ще бъде обединението между групите? Как това е свързано със съединението вътре във всяка група и с индивидуалната работа на човек?

Отговор: Всъщност, съединението започва в група от десет човека. Човек е създаден така, че да възприема тъкмо такова количество хора. Десет е удобно, кръгло число, и не особено голямо, но не и малко. Това се нарича ”минян” – това, което може да бъде „преброено“ (лимнот). Възприятието ни е устроено така, че да възприема именно такъв вид система, тъй като тя точно се облича на нашия вътрешен строеж (десет сфирот).

А по време на урок, когато говорим не за нашите собствени впечатления, а за общи работи, четейки и обсъждайки материали, там може да участва много голяма група, дори целият свят. Затова на семинарите се събират групи от по десет човека, а на урок – неограничено количество хора, които са способни на такова изясняване и обсъждане на кабалистичен език.

Трябва само да се безпокоите това да не се превърне в рутина. За тази цел трябва през цялото време да си напомняте за желанието и величието на целта. Всеки път ще си говорим за още една, нова черта от разкриването на Твореца.

Чрез обединението ни в групата създаваме ”Един” – общ за всички нас, но не принадлежащ на нито един от нас, а само на всички заедно. Това е Висшата същност, ”обобщението”. Не просто нашият сбор – а и някакво допълнение към него. Тъй като за да се стигне до тази сума, всеки би трябвало да се откаже доброволно от своя егоизъм. От всички тези отмени на егоизма се изгражда понятието Един, намиращия се над нас. Така изграждаме своето висше стъпало.

Ако се бяхме съединили просто като егоисти, за взаимна изгода, за да построим нещо или да победим, с една дума, като футболен отбор, то би се получила проста сума от нашите усилия. Но ако отменяме своето его, изграждаме нов, общ съд, над всички нас.

Той принадлежи на всички нас, на онези десет, които седят в кръга, провеждат обсъждания, отменят себе си, възвеличават групата и другарите. Висшата сфера Кетер се определя от това, как аз слушам всички останали, как поставям групата, Твореца, Целта над себе си. А себе си оценям ниско и се принизявам пред другарите – с това се определя моята Малхут.

След това, когато всеки си изясни тези две точки: Кетер и Малхут, ги съединяваме заедно. И ако всеки прави това с мощност, достатъчна за първото стъпало, за разкриване на светлината, то той се проявява в този промеждутък – между обединените в Кетер и обединените в Малхут. Между тях се получава вътрешно осветяване, тъй като сме отменили самите себе си.

Нека това все още да не е съкращаване и да не е екран, но светлината вече се разкрива и започва да работи според нашето противопоставяне на собствения ни егоизъм и на желанието ни да се обединим. Тъй като тези два принципа вече са духовни. Възвеличаваме духовното, отдаването и пренебрегваме материалното получаване, извършвайки действия, на каквито сме способни, с една дума, като малките деца.

И тогава десет човека, допълващи се един друг и готови да се съединят, създават голямо напрежение, дистанция между обединения Кетер и обединената Малхут, по такъв начин изграждат своя общ духовен съсъд.

А когато вече изградим този съсъд между нас десетимата, разбираме, че всички останали другари, по целия свят, прилагат също такива усилия. Всичките ни съвместни усилия се събират, без значение броя на всяка група.

Ако след нашите усилия се съединим в своя кръг, искаме да включим към себе си и останалите групи, и накрая се обединяваме всички заедно. И тогава действително се образува огромен, мощен съсъд, способен да разкрие първата степен на светлината, съгласно подобието на свойствата. Колкото е по-голяма дистанцията между общия Кетер и общата Малхут – толкова е по-голям съсъдът, и е възможно той да е вече достатъчен за първото разкриване на светлината.

Светлината се разкрива в дискретна форма, на порции: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Ехида. И ако я разкриваме, то тя ще се открие на всяка група и във всеки човек, съгласно личните му усилия – в един повече, а в друг по-малко, спрямо вложените сили.

Затова трябва да се стремим да присъединим към себе си всички групи и отделните другари и дори целия останал свят, тъй като той притежава огромен съсъд. Именно там се намира непрекъснатото желание за наслаждаване и ако то се присъедини към нас дори в пасивна форма, ще ни добави още много материал. А ако ние, с нашия стремеж към духовното, работим над този материал, ще получим голяма допълнителна мощ.

От урок на тема ”Въпроси от изминали конгреси”, 17.05.2012

[78232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки миг можем да чувстваме обновяване в себе си, а не само веднъж годишно. Истината е, че ние често се обновяваме,  но не го усещаме, заради неспособността си да го възприемем, поради отсъствие на съсъд (кли). Всеки ден с нас стават чудеса и ние се оказваме пред планината Синай – не ни липсва обновяване, защото пред нас се намира целият свят на Безкрайността! Всичко зависи само от нашата способност да го възприемем, от нашите желания.

Благословено е такова обновяване, което човек може да усети – всичко се разглежда по отношение на постигащия. Така че ние трябва да работим върху нашата чувствителност и способност да възприемаме. В нас непрекъснато се пробуждат нови информационни гени (решимот) и преминават много състояния, но засега ние се развиваме в тях само пасивно, на животинско ниво, без да усещаме същността на тези изменения, без да постигаме мощта на стъпалото, на връзката с Твореца.

Разликата е, като да съм купил от магазина нещо ново, донесъл съм го у дома и съм го поставил в стаята, или съм донесъл растение, или кученце, или при мен е дошъл човек да ме посети. Точно така чувствам , че ме водят в двореца на Царя – но като какъв? Като някакъв неодушевен предмет, растение или животно? Или съм подготвил желанието си така, че съзнателно да вляза и да разбера къде се намирам, благодарение съответствието  на своите свойства като човек, подобен на Твореца, на Господаря?

Всичко зависи от готовността ни. Има много състояния, които преминаваме несъзнателно: в нежива, растителна или животинска форма, и затова не усещаме в тях обновяване. За обновяване се счита само промяната,  която преминава човек: като постигащ, разбиращ, чувстващ, за да се уподоби на Твореца.

От подготовката към урока, 18.05.2012

[78305]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На конгреса открих, че нямам желание да се съединявам с никого. Как да получа такова желание?

Отговор: Това, че нямаме желание за съединение, е естествено. Живеем в свят, в който от ден на ден нараства отчуждението и разединението. Хората се крият зад екраните на компютрите, мобилните телефони – зад всички средства, които създават илюзия за връзка вместо реално съединение.

Но така повече ни харесва! 99% от всички устройства са създадени да помогнат на човечеството да избягва връзката с останалите. Те ни създават илюзията, че не трябва да се срещаме очи в очи един с друг. Достатъчно е да погледнем малкия екран, да натиснем някой бутон – и това е всичко. Никой не гледа другия. Хората вървят по улиците като зомбита, насочени към своята дестинация, и на практика не разговарят.

Целият свят се отчуждава все повече и повече. Моето его ме кара максимално да съкратя връзките с останалите. Трябва ми отделна квартира, да се храня отделно. Създавам средата си за обитаване така, че да имам всички удобства вкъщи и да не завися от никого. Скоро цялата домашна работа ще се извършва от роботи и никой няма да ми бъде нужен. Човек се чувства най-добре, когато е сам. Ако изведнъж му стане скучно, ще изпрати е-мейл или ще позвъни на някого.

При такава форма на развитие на нашия егоизъм, стремежът към съединение е противна форма на материалната ни природа. И е разбираемо, че хората, които идват на конгрес за да се обединят, изпитват неудобство. А колкото е по-развит човек, толкова е по-голямо неговото съпротивление, както е казано: „онзи, който е по-висш от другаря си, притежава и по-голям егоизъм”.

Това отблъсква много от новите, а също така и от старите, добри и силни ученици, и ги изхвърля извън борда. Трябва да разберем, че това е естествена реакция на всеки човек. И ако някой си отива, то това не означава, че не е готов за духовен път, а просто не е получил от другите достатъчно подкрепа и търпеливо отношение.

Всеки трябва да получи възможност да работи на конгреса или да вземе някакво участие, а останалото – времето ще направи постепенно. Ако човек има голямо егоистично желание, не е способен веднага да възприеме, че трябва да бъдем свързани.

Обикновеният човек с удоволствие ще се съгласи да поседи заедно с останалите и да попее. Но за индивидуалиста, в който живеят много по-силни желания като: егоизъм, гордост, властолюбие – това е неприемливо и нетърпимо, и той ще избяга. Затова на такива хора трябва да се даде възможност да поврат на бавен огън. С една дума, както се приготвя храна: всеки компонент се приготвя отделно за различно време, а след това всичко се смесва заедно, в един казан. Така и в групата има различни хора и всеки има свое време за сваряване! А след това всички се обединяват и ще се варят заедно.

От урок на тема ”Въпроси от отминалите конгреси”, 18.05.2012

[78308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Докато се намираме от тази страна на махсом, не виждаме причините за нашите действия и ни се струва, че сме самостоятелни. Всъщност резултатът е предрешен и сам предизвиква действията.

Въпрос: Но е казано, че дори отплатата да е гарантирана, въпреки това, трябва да изпълняваш задълженията си. Това ли е всъщност независимостта, свободната воля?

Отговор: Да даде Бог да достигнем това и да видим, че целият свят на Безкрайността се разстила пред теб. И става ясно, че каквото и да направиш, Творецът ти дава цялото благо – но подобно на гостенина, седящ пред стопанина, си готов да получаваш от него какво ли не само чрез съкращение и екран.

Въпрос: И всеки път човек трябва да приема това решение: ”Сега ще стана и ще направя това, което трябва”?

Отговор: Разбира се. И тогава ти се разкрива отдаването от страна на Твореца. Искат да те научат да получаваш, за да отдаваш. От страна на Твореца няма никакви ограничения, но Той прави това, за да те изведе на Неговото стъпало, където придобиваш разбиране, осъзнаване, а не просто напълване, което е само средство. Дали ще получиш повече или по-малко – е само средство, а целта е да достигнеш сливане.

Сливането не е напълване, а наслаждаване от това, че съм подобен на Твореца. Той стои над игрите на светлините и съсъдите. Това всъщност се явява реализацията на точката в сърцето, висшата наслада.

От една страна, казваме, че целта на нашето развитие е сливането. А от друга страна, казваме, че целта на творението е наслаждението. Излиза така, че сливането е равно на наслаждението.

Всъщност винаги става дума за степен на наслаждение. Тъй като желанието е съсъд, който усеща единствено наслаждение. Наслаждението стои зад случайните детайли на моето възприятие. Например, различавам цветовете според това, в каква степен те ми доставят удоволствие.

Във всеки случай измерваме наслаждението и често се основаваме на неговата форма, защото имаме еднаква структура. Горе и долу, сила и слабост, топло и студено – всичко това проверяваме по този принцип, всичко произтича от реакцията на желанията за напълване или от тяхното отсъствие.

Нашето желание се дели на много страни и оттенъци, разпределящи се по петте сетивни органа, по съответните спектри и стъпала. Така или иначе, освен желанията, друго няма. За мен всичко се отчита от усещанията, дори най-неутралните неща. А което не докосва моите усещания, не го усещам, не го разпознавам. Към всеки детайл на моето възприятие се присвоява ”емоционална отметка” – това и отчитам. Зад всичките думи и описания стои чувството, състоянието, в което пребивава моето желание. На това е основан нашият език.

Въпрос: Познавам наслажденията, които ме напълват. Знам към какво се стремя. Но какво означава ”да бъда подобен на Твореца”? Какво е това напълване? Чувство за принадлежност към нещо велико?

Отговор: Ако вземеш съкровените трепети на сърцето си и се постараеш да ги вградиш в центъра на групата, реализираш точката в твоето сърце.

Въпрос: Това ли означава да бъда подобен на Твореца?

Отговор: Да. Тъй като центърът на групата е образът на Твореца. Такава картина се очертава в твоите съсъди. Не знаеш какво е това светлина сама по себе си. Светлината за теб е явление, разгръщащо се в съсъда – желанието. Когато нашите съсъди – желания са обединени, когато всеки се отрича от самотата и иска да спои всички точки в едно, това е всъщност образът на Твореца. И тогава сме слети с Него.

По такъв начин, ако съм слят с групата, значи съм слят с Твореца. Там, вътре, между другарите, са заложени всичките щрихи на Неговия портрет…

От урока по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 17.04.2012

[78128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→