Ние сме следствие на разбиването. И затова, ако искаме да се доближим до светлината, до духовния живот, до подобието с Твореца, това е възможно само за сметка на съединението. Ето защо ни прекарват през много състояния, от които трябва да се научим, че без единство няма да намерим правилните сили, средства, мисли и желания.

Много пъти през своя живот човек си е казвал, че всичко е достатъчно, и се е заклевал от този ден нататък да се вземе в ръце, и всеки миг да посвети на духовния напредък, да използва всички възможни средства, да престане напразно да разпилява живота си и да пренебрегва възможността, дадена му свише.

Но вече в следващия момент той забравя за тези мисли. Вижда, че ако идват някакви пречки, той не може да устои насреща им. И нарочно е направено така, за да го научат, че ако иска да се държи на пътя здраво и през цялото време да прави най-добрия избор, той трябва да получи силата на обкръжението.

А може да получи тази сила, ако смята обкръжението за нещо много по-голямо от самия себе си. Ако има един другар, когото той възприема на по-високо от себе си ниво, то това е както единица относно нулата, т.е. ”10”. А ако има няколко другари, то съответно това число расте.

Колкото повече може да склони себе си пред останалите, колкото по-висши му се струват, толкова повече впечатления той може да получи от тях, т.е. сила за молитва, съединение, за цялата духовна работа.

Тъй като, всъщност, той вече отменя себе си пред останалите и затова му се полага духовна сила. Но засега тази духовна сила, неговата самоотмяна и областта, където действа той с другарите си са егоистични, ”ло лишма”. И независимо от това, действията са правилни и затова работят.

Те не трябва да бъдат пренебрегвани, тъй като точно тези малки грошчета се събират за една голяма светлина: усилията му, да издигне другарите си и целта на творението, която той се готви да достигне с тяхна помощ, се натрупват все по-високо и по-високо.

От урок по статия на Рабаш, 04.07.2012

[82215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кое действие е най-ефективно?

Отговор: Това, в което намерението е по-силно. Действие, без намерение в полза на ближния – е празно, защото в действителност въздействие указва не самото физическо действие, а съпровождащото го намерение, „за какво се прави?“, или по-точно „В чия полза, моя или на някой друг?”

Затова, ако правим всички видове добри дела, като благодетели „яфей нефеш“, но без правилно намерение, т.е. за да доведем човечеството до единния образ, който е създал Творецът (Природата) първоначално, в основата на развитието ни, тогава всички наши действия ще претърпят пълен провал, защото в тях няма да има силата на светлината – единствената сила, която променя всичко. А правейки усилия без тази сила, ние произвеждаме само механични движения…

И затова е необходимо, преди да направим каквото и да е действие, да се научим на правилно намерение, за да може действието да предизвика върху себе си силата на поправяне и да се прояви желаният резултат – поправянето, от което на хората ще им бъде по-добре. Но ако правим нещо без намерение, такова действие няма правилното добро последствие и в крайна сметка, по-добре изобщо да не го правим.

Например, протестите – въпреки че в началото изглежда, че са постигнали нещо, по-ниски цени и прочее, но след година от понижението на цените нищо не е останало и хората са просто отчаяни и вече не искат да се борят за себе си.

Затова трябва да се научим да извършваме действия с правилини, желани последствия – за това е предназначено интегралното възпитание.

[82101]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал a-Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.17: Всъщност и в днешното промеждутъчно състояние ние пребиваваме в съвършенство, съответстващо и подобаващо на съвършения Творец, който ни е създал. Тялото не ни причинява вреда, тъй като му предстои да умре и да изчезне. То е приготвено за нас само за онова време, което се изисква, за анулирането му и придобиване на нашата вечна форма.

Казано е: ”Аз създадох злото начало”. Става дума за онази непоправена форма, която се разкрива в нас, за да я анулираме. С това постигаме дълбочина в творението и познаваме Висшата сила, Една, единствена и уникална. Тя действа по такъв начин и трябва да сме благодарни за това, че има условия, позволяващи ни да извършваме определени действия и да се издигаме на стъпалото на Твореца.

В нашия свят, научавайки каквото и да е, аз си оставам такъв, какъвто съм си бил, плюс знанията за онова, което е извън мен. А в духовното, всичко ново се разкрива вътре и минава по мен – по моите желания и основи.

Като следствие, аз постоянно се променям, всеки миг се раждам отново. С всяка промяна ставам някой друг. Аз, който съм бил някога, не съм свързан с миналите ми състояния, с онова, което е било преди преминалото през мен духовно действие.

Съществува единствено причинно-следствената връзка, а в останалото, моите мисли и усещания на сегашното стъпало напълно се различава от предходното стъпало.

Трябва да бъдем готови за това и целта на подготовката е вече на предварителен етап да се научим да преминаваме през различните състояния. Отчаяние, разочарование, апатия и безучастност се сменят от въодушевление и вълнение. Преминаваме през цял спектър от усещания и благодарение на това можем да се самоанализираме, наблюдавайки как при прехода към ново състояние, от предишното не е останало и следа.

Сега амплитудата между нашите подеми и падения, а също така и между различните детайли на възприятието, още не е толкова голяма. И независимо от това, моето животинско усещане може да бъде противоположно на онази оценка, която правя. Например, спускайки се на дъното, разглеждам това като изкачване на нов връх. Тъй като работата е в това, от Кого аз получавам своето падение и какво Той самият желае да направи с това за мен. А може би и обратното: възторг, като от наркотик или като печалба от лотарията, струва ми се като без изход, лишен даже от искрица светлина и хвърлящо ме в животински желания.

Усещам ситуацията не по усещането, а по нейната важност и цел. Всичко зависи не от състоянието като такова, а от оценката, която аз му давам. Следователно, първата ни работа е да преминем от усещанията към анализа на тяхната съответстваща цел. Проверявам всяко нещо, за да установя доколко то е свързано с целта, колко е близко до нея, доколко е полезно за нея. Да речем, ако е падение, което като че ли ме отделя от целта, предназначено за следващото стъпало, то аз се радвам.

По такъв начин, се стараем да поддържаме връзка с целта и да мерим всяко наше състояние с нея. В крайна сметка, искам да пребивавам в едно, съвършено състояние. А онова, което преминава през мен, само ми помага да се самоанализирам и все по-вярно да се сливам с това състояние на сливане.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 03.07.2012

[82061]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Необходимо ли е да се въведе темата „здравословен начин на живот“ в основния курс Интегрално възпитание?

Отговор: По този въпрос напоследък има статии, които предоставят статистически данни, като се набляга на това, колко много заболявания и здравословни проблеми бихме разрешили, ако се намираме в правилни взаимоотношения помежду си.

Естествено, ако се понижи статистиката за убийства, изнасилвания, както и различни социални напрежения, това съответно и ще се отрази на цялостното здраве на хората и обществото.

Но днес има и друга причина – човек  е просто по-балансиран.

Всички наши проблеми, всички заболявания възникват от вътрешен дисбаланс. Ако влезем в равновесие един с друг и всички наши системи започват да работят в хармония, след това и болестта изчезва.

Теоретично от данните от теориите за интегрирани системи на взаимодействие е ясно, че човек не трябва да боледува от нищо.

Той трябва просто да бъде спокоен и здрав човек, както когато е заспал или мъртъв, даже и този преход да не усеща. Тоест всичко трябва да бъде много лесно и гладко, защото интегралната, аналогова система преминава в такова състояние, когато от човешко ниво постепенно се спускаме на животинско, от животинско на растително и постепенно затихва. И ако се спускаш бавно по тези нива, ти не усещаш че умираш, а просто като че заспиваш, напускайки тялото.

По темата здраве са събрани хубави научни статистически материали, затова си струва да бъдат включени  в нашите лекции.

По принцип е необходимо, с помоща на  филми, да покажем на хората всички проблеми, които съществуват в съвременното общество, за да могат в действителност да открият „Уау, къде живеем! Уау, какви проблеми!“ – тъй като все още не всички разбират, сблъсквайки се с тях. Заедно с проблемите, трябва незабавно да дадем и решението.

От беседите по интегрално възпитание, 22.05.2012

[80758]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предговор към книгата Зоар“, п.19: Всички страдания в нашия свят се появяват пред нас само за да ни подтикнат да елиминираме егоизма на тялото и да получим съвършената форма на даващия желанията. Пътят на страданието сам може да ни доведе до желаното състояние.

Порочното ни желание трябва да преминава през кръгообороти, т.е. да се изменя в хода на своята еволюция. Развивайки се, то постоянно се стреми към наслаждения, докато това преследване не престане да го удовлетворява. Напротив, сега то му носи само неприятности и проблеми.

Въпреки това, страданията могат да бъдат различни. Някои от тях се крият във факта, че желанието не може повече да напълва себе си – и това още не е страшно. Въпреки това, в допълнение, то страда от своите недостатъци. С други думи, желанието страда не само от липса на наслаждение, но и от липса на жизненост. Едно е, когато липсва излишък, а съвсем друго – когато липсва необходимото. В крайна сметка, това води до смърт.

Ето защо виждаме, че желанието може да бъде насочено точно към каквото трябва. Страданията те принуждават да бягаш от тях – с други думи, насочват те точно където трябва. Едновременно с това, те не задават посока към целта, а само отблъскват от себе си. Но има и друг път – пътят на Тора. Тя разкрива целта пред самия човек, без болезнени подсказвания.

Състояние, в което се чувствам зле (зло), ме отблъсква от себе си – натам, накъдето страданието престава да бъде движеща сила. Отделяйки се на това разстояние, аз се спирам, и тогава нова болка отново ме изхвърля на безопасно разстояние – само за да спре мъчението. Това „брауново движение“ може да отнеме години и поколения. Това е пътят на страданието.

От друга страна, по пътя на Тора ми се показва целта и вървя към нея по добрия, приятен и кратък път през 125 стъпала.

От урок по „Предисловие към книгата „Зоар“, 03.07.2012

[82055]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Маями. Урок №1

Групата е извънредно важна за нас, защото е способна да стане за всеки “духовен акушер” – сила, която ни тегли и изкарва навън, от усещанията само на този свят с добавено усещане за външната реалност. Ако не е групата, то в “утробата” на нашия свят бихме получавали само страдания и натиск от нещастия дотогава, докато все пак не организираме въздействието на тази сила за себе си, раждайки се на светлина.

И поради това, дори ако нашият свят се изпълни със страдания, това само по себе си на никого не би помогнало да се роди в духовния свят, тоест да прибави “извънтелесно” възприятие. Не е достатъчна само една сила на страдания – ще ни потрябва също и втора сила.

Днес преживяваме общо духовно раждане на цялото човечество и нашата група – международната група Бней Барух е задължена да се подготви за ролята на “акушер” за целия свят. За това сега вече ни подготвят, развивайки ни по-бързо от останалото човечество. Малко ни подбутват отзад, но основно ни дърпат отпред.

За разлика от всички други, не само изпитваме бедите в този живот, а може би ще минем и без тях, но главно чувстваме тази сила, която ни тегли напред. Това е и “акушерът”, който иска да ни помогне да се родим по-бързо, за да излезем навън и на свой ред да станем “група-акушерка” за цялото човечество, помагаща му при излизане от майчината утроба. Такова е днешното положение на нещата.

Съответно, трябва да се разбере, че сме получили пробуждането само поради една причина – за в бъдеще трябва ние да помогнем на целия свят. Само заради това всеки от нас е удостоен със сила, теглеща го от нашия свят във висшия. И затова всички действия на всеки от нас трябва да се съпоставят със самия него, с неговата група, с всички наши групи заедно и с цялото човечество.

Днес човечеството навлиза в период на големи страдания и силен натиск, но няма сила, която да го изтегли навън, а има само сила, бутаща го отвътре. Вследствие на това то страда неразбиращо. Виждаме, че хората си задават насъщния въпрос: “Как ще бъде по-нататък?” – и не намират отговора. Това се отнася до конференцията на Г8 и Г20, до съвещанията на лидерите на света, до учените, философите, политолозите – всички те провеждат търсене, но поради липсата на теглеща сила, не знаят какво да правят. Всеки има своя философия, свой светоглед, но решение нямат.

За нас това е знак, че трябва да забързаме своето развитие и колкото се може по-бързо да се родим, за да им помогнем. Баал а-Сулам пише за това в статиите: “Поръчителство”, “Мир в света” и на други места. Защото, в крайна сметка, само за това ние сме предназначени. И затова, всеки от нас трябва да чувства отговорност, трябва да разбира, че съществува за висока цел и да мисли не за личната полза, а за това, да стане партньор на светлината на Безкрайността. Само чрез нас тя може да въздейства на цялото човечество и да изведе хората от утробата на този мрачен свят, така че раждането да премине без усложнения. Защото и в нашия свят раждането е много опасно нещо.

Да се надяваме, че навреме ще окажем помощ на човечеството. Защото без това, пише Баал а-Сулам, са възможни ядрени световни войни, най-тежки природни бедствия и други катастрофи. Причината е в това, че външната сила – “акушерка”, тоест нашата група не е готова да стане проводник на процеса на раждане за това време, когато вътрешният натиск, “родовите болки” се увеличават.

И затова трябва да проявим във висша степен отговорен и сериозен подход, осъзнавайки какво стои пред нас. От една страна, висшата светлина изисква от нас участие по отношение на човечеството и към всеки другар. Не можем да се родим, изчаквайки се един-друг – тук са необходими съвместни усилия, единствено по този начин ще се случи с всички. А от друга страна, човечеството се вълнува и чака нашата помощ.

От първия урок на конгреса в Маями, 23.05.2012

[81344]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Човек забравя, че през цялото време стои пред светлината, пред Твореца, Добрия и Творящ блага, без всякаква мярка. А всички ограничения, препятствия, пречки, отдалечавания, скрития, съществуват вътре в човек. Той трябва само да свали това покритие, да унищожи преградата и тя ще изчезне.

Защото всички пречки, намиращи се вътре в човек, са следствие на онзи мързел и гордост, които порочното му егоистично желание поставя пред него като преграда. Трябва да се разбере, че ако висшата светлина запълва всичко със себе си, то всички пречки произлизат от самите нас.

Ако за сметка на обкръжението: учител, книги, другари, група, всичко свързано с тази работа, той успее действително да поиска да се избави от пречките – това означава, че той я отменя. Тъй като тези негови усилия се превръщат в екран и отразена светлина. А пречката е била предизвикана от отсъствието на екран и отразена светлина, и е възникнала в човек в следствие на разбиването.

Всяко наше състояние е в резултат на разбиването, тъй като в нас няма нищо освен разбитото егоистично желание, рисуващо ни в своите изчоплени свойства всякакви картини и форми, усещания, мнения мисли, желания, които се наричат ”Този свят”.

А в мига, когато поискаме да преодолеем това разбиване, ще разберем, че преживяваме всичко това вътре в своето порочно желание, което трябва да се обърне навън. Нищо повече не ни е нужно, освен желанието да обърнем всичко наопаки, искания, наречени молитва, молба, вик, за който е казано: ”Победиха ме децата ми”, тъй като са накарали Твореца да измени това изкривено усещане и зрение на истинско.

А като се самоубеждаваме към поправяне, с това убеждаваме към оправдаване целия свят и той се преобръща. Мислим, че Творецът прави това, но това е работа на нашите собствени ръце. Светлината пребивава в абсолютен покой и винаги е готова да ни се притече на помощ, за действие. Всичко зависи от това, ще можем ли да я призовем, да я задължим към това действие.

Затова трябва да се каже: ”Никой няма да ми помогне, освен аз самият!” Тъй като всичко се намира в ръцете на човек: духовната искра, порочното желание, обкръжението, което трябва да се организира така, че да представлява система от правилни ценности, от скала за приоритети. И с помощта на всичко това той ще може да напредва и да изисква поправяне от светлината, от източника, който ще се открие в мига, когато човек действително пожелае това.

От една страна, се казва, че всичко се прави от Твореца. А от друга страна, е казано, че всичко зависи от човек. И наистина, всичко се извършва от висшата светлината, от висшата сила, но само по молба на човека. Дори когато днес страдаме и като че ли желаем да се избавим от страданията, ние действително не желаем да се избавим от тях. Защото ако бяхме поискали, то вече отдавна да сме приключили с тях.

Тоест всички действия извършва светлината, Творецът, но решението за тях взима човек. Както е казано: ”Приложил усилия и намерил” – няма друг начин това да се случи. Затова трябва да се разбере, че всички средства са известни, а така също трябва да си изясним: своето намерение, посоката на мислите и целта.

И ако човек направи правилно изясняване, ако правилно използва обкръжението и всички дадени му средства, то висшата светлина е готова да изпълни това действие в мига, когато се появи такова желание в човек.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 27.06.2012

[81750]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че само моето отношение различава сегашното състояние от следващото?

Отговор: Всичко се определя от отношението – с други думи, от намерението. Променяйки намерението, ти променяш света в своето възприятие. Разликата между този свят и света на Безкрайността е в намерението. Всички състояния се различават само по твоето отношение, по намерението. Всъщност, няма нищо друго освен състоянието на Безкрайността. Всичко останало са картини, които рисуваме с нашето намерение.

Въпрос: Днес не обичам, ненавиждам хората, с които контактувам през деня. От друга страна, ако ги уважавах, то какъвто и да е контакт с тях би ми доставял удоволствие и бих им помагал през цялото денонощие. Това ли е нужната промяна – добрата взаимовръзка, от която се наслаждавам. Или тук играе роля онази Сила, която при това ще се разкрие?

Отговор: Тя е главното. Работата не е в това, да бъдеш ”добричък” – ти трябва да се обединиш с останалите, защото в това единство ще разкриеш Твореца. В кабала това се нарича ”заповед”: изпълняваш заповедта на Заповядващия.

Като цяло, всичките ни действия имат за цел да се сравняваме с Него, подобно на това, как гостенинът се сравнява със стопанина – казано по друг начин, да доставим удоволствие на Създателя, така както Той на нас. И затова моето правилно отношение към другите трябва да бъде насочено към това, да бъде постигнато добро отношение към Твореца. А без това за какво са ми добрите взаимоотношения с обкръжаващите? – Само заради собственото благо? Това напълно противоречи на онова, което се изисква от мен.

Затова е казано: ”Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”, ”Исраел, Тора и Творецът са единни”. Съгласно този принцип трябва да изграждаме всичко.

Всеки друг контакт с други хора, кабалистът използва само заради целите на напредъка. Той изпълнява необходимите физически действия, за да се подсигури, но винаги прави разчет на това, какви сили, какво внимание се изисква от него, за да изпълни духовните действия и с това да достави удоволствие на Твореца. По такъв начин, кабалистът използва света, за да наслади Твореца.

Въпрос: И наслаждава ли се с това?

Отговор: Да: Но не заради самото наслаждение, а за да извърши нужните действия. Наслаждението престава да бъде тяхна причина.

Такова отношение променя всичко, благодарение на него виждаш духовния свят. Тъй като твоите взаимоотношения с другите и с Твореца стават много по-явни, и ти разкриваш мрежата на силите, мрежата на отношенията, мрежата на мислите, мрежата на намеренията, мрежата за действие. Тъкмо тя и съществува в действителност. Е, а нашият свят постепенно губи своята важност и самата форма, ”разтваряйки се” в тази мрежа, понеже той нищо не определя…

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 01.07.2012

[81816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Желанието за наслаждение не може да се пробуди без помощта на ”поводите и юздите” на своя ездач. То трябва да се намира под нечие управление, с една дума, да бъде като магаре, пред което окачат чувал със зоб, завързват му очите и му дават направление. Само тогава това желание може да работи.

Напредъкът и поправянето ни се извършват само за сметка на светлината. Светлината ни управлява, тя ту засилва своя натиск, ту го отслабва и ни предоставя някаква свобода. Но трябва да чувстваме и разбираме къде точно ни е дадена тази свобода. Тъй като може там, където ни се струва, че сме свободни, изобщо да не сме. Ако разбираме къде ни е позволено да реагираме и именно в каква форма, то реализираме своето участие в собственото си развитие.

Но преди да сме го направили, трябва да разкрием как светлината през цялото време твори и оживява нашето желание да се насладим, директно управлявайки ни, държейки изкъсо юздата. Всичките ú действия са насочени към това желание, което трябва да се впечатли от въздействащата му светлина и вместо да усеща, че му е добре или зле, да започне да си изяснява: ”Защо ми е добре, защо ми е зле и защо едното сменя другото? Какво искат от мен с това? Как да избегна лошото и да привлека доброто?”

Тоест, трябва да знам какво за мен е добро и какво зло, каква е програмата на онзи, който променя моите усещания от едно на друго. Как мога да Го намеря и да Го хвана, как да разкрия програмата му, да разбера неговото намерение? Основно, всички тези егоистични въпроси са предизвикани от това, че ми е зле в този живот, защото иначе няма нужда от желанието за наслаждение. Лошото усещане се нарича усещане на желанието, изискващо напълване.

Отначало се чувствам не толкова приятно, колкото би трябвало. След това, все по-малко и по-малко ми е приятно, така приятното стига до нулата. А след това става все по-лошо и по-лошо, докато стане съвсем непоносимо. Тоест състоянията ми могат да се намират в много широк спектър, започвайки от неприятното и преминавайки през нулата, да се отклонят по посока на доброто.

Така светлината си играе с моите желания за наслаждение и постоянно внася промени, за да може в тях желанието да се самопознае и да опознае различните напълвания. А получавайки такова количество вътрешни определения, то вече ще може да формира в себе си някакво отношение към тези състояния и към Оня, който ги предизвиква, и ще пожелае да Го разкрие. Защото Той е източник на цялото добро и зло, което има в живота на желанието за наслаждение. По този начин ние напредваме.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 18.06.2012

[81337]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко, което описват кабалистите, се намира в нас, в нашите корени. Според развитието си, моето получаващо желание започва да ми разкрива хоризонти, показва ми настоящето, бъдещето, миналото. Скалата на времето всъщност не съществува, тя е елемент на възприятието, част от картината на реалността, която се рисува в желанието.

И затова хронологичният процес, който изучаваме, всъщност, e поредица от състояния. От безизходност се изразяваме с термините за време, защото такъв е алгоритъмът на светоусещането ни.

Миналото, настоящето и бъдещето са състояния, по които мога да се премествам назад и напред според необходимостта, ако управлявам с желанието и екрана. По такъв начин, няма нито време, нито пространство. Всичко това са мои усещания и желания. Една категория свойства определя понятието време, а друга – пространство.

Времето, както си го представяме днес, е илюзия. В действителност аз се намирам в определено желание на неживото стъпало и това желание ми рисува картините на битието в този свят, на живота и смъртта. И независимо, че кадрите се променят пред очите ми, самото желание си остава непроменливо. Явявайки се копие на много по-високи желания, то рисува в моите усещания етапи, аналогични на духовните стъпала. Струва ми се, че живея, а всъщност, това е само проекция на духовните стъпала и смяна на ”материала” в егоистично и затова ”мъртвото” желание.

Разбира се, за Твореца не съществуват промеждутъчни състояния. Висшата светлина пребивава в абсолютен покой. Той изначално е формирал едно единствено състояние и точно това трябва да проявяваме в своето възприятие. Днес това състояние не може да се разкрие пред мен, защото не съм готов за него. И затова то се е съкратило със 125 стъпала, и аз всеки път разкривам граничещото, по-високо стъпало. Това ми позволява да правя крачки по пътя на възхода и съвършенството.

Но така или иначе, всичко се намира в мен, в моето получаващо желание. Сега времето ми се представя като външен фактор: Земята се върти около Слънцето, бягат минути и секунди …Но в духовното няма нищо външно – там се обръщаме към получаващото желание и в него осъществяваме всичките си действия.

Веригата на всички тези действия определя моето време. Ако тук са ми необходими 10 години за следващата крачка, в духовното измерение е изминала само една секунда. Там усещането за време идва не отвън, а се обуславя единствено от моите действия. Нещо повече, между тях няма интервали, защото всяко от тях предизвиква следващото. И затова, когато се издигам в духовното измерение, моите действия следват непрекъснато и времето изчезва.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 28.06.2012

[81615]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→