Важно е да покажем на всички от каква страна се раздухват тези вълнения, които проехтяха в Израел в последно време. Направляващата сила идва зад граница и в нейните планове е да изтрие Израел от картата на света. Защото се изискват доста пари, за да се изведе половин милион на улицата и е ясно, че те не се вземат от въздуха. А в държавата няма закон и инструменти, за да се разследва откъде се вземат тези пари и да ги спре.

Макар че не си струва да се задълбочаваме във всичко това, а просто да се занимаваме със своята работа. Но за това е необходимо да се знае при какви обкръжаващи условия се намираме, за да подходим правилно към тях, да се организираме и да действаме правилно. Но не искам да насочвам вниманието върху това повече от необходимото, не искам да държим това в своя ум и сърце.

Главното, което е необходимо да помним, е, че когато виждаме събитие, ставащо в света: в Русия, в Америка, в Израел и навсякъде – ние стоим срещу Твореца! Това е единствената висша сила, която дирижира всичко, ставащо на тази „сцена”, с всички тези изпълнения.

Той ни проектира цялата тази картина и трябва да играем срещу Него, а не срещу Америка, Русия, някакви леви или десни партии и политически деятели. Нима работата е в тях?  Нужно е да се чете картата по тези правила, които учим, и да работим с реални сили, които действително действат на тази площадка.

Не управляват американците, които искат да променят мира в своята страна – управлява Творецът. Но Той ни дава тази възможност и показва къде трябва да действаме ние самите. Нима всичко това са независими „играчи”, действащи по своя воля: Америка, Русия, Китай? Кой придвижва тези фигури по шахматната дъска? – Творецът! Той иска аз да разгадая Неговата игра и от това да разбера как трябва да напредна – в посоката към Него!

Защото играя с Него – не играя срещу тези пешки. Няма за какво да ненавиждам коня или царицата, или просто пешката на дъската. Трябва да играя срещу Твореца. И тогава ще видя, че съвсем не ги ненавиждам! Те просто ме ориентират, като ми помагат точно да разбера чрез цялата тази шахматна партия, чрез тяхното подреждане върху игралната дъска каква е моята единствена правилна крачка сега, която да направя към успеха. И Творецът иска да спечеля!

Така трябва да гледаме на картата – иначе каква ли още сила можем да победим в такава ситуация? Бедните хора, които гледат на това само като на външни събития, са объркани, като не разбират какво да правят. Затова науката кабала се разкрива в нашите дни – „едно срещу друго е създал Творецът”.

Ако Той ни отваря една стъпка от страна на злото, то срещу Него се разкриват добрите сили, с помощта на които може да се справим с това зло. И така растем – напредвайки по двете страни на стълбата, докато ангелът на смъртта не се превърне в свят ангел. Но отначало той се разкрива като истински ангел на смъртта.

От урок по вестник „Народ”, 25.09.2011

[53730]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

За нас е необикновено сложно да изменим представите, които са се събирали в нас през целия преживян живот – просто е невъзможно. Така и оставаме със старото възприятие и макар да ни се струва, че вече се променяме, то нищо не се придвижва. А сега ни е необходимо да сменим стария възглед с нов – в целия свят. Но от къде да вземем това ново възприятие – интегралния възглед?

Да допуснем, че целият свят би поискал утре да се превърне в интегрална, свързана мрежа, за да работи всеки с пълна енергия за обществото. (Макар че днес никой не иска и не го чувства така, но хайде да помечтаем.) Но от къде да разберем как да построим такава система – как трябва да сме свързани и да взаимодействаме помежду си?

Как да построим такава държава и общество, промишленост, търговия – тъй като всичко това трябва да съществува, докато живеем в материалните тела. Затова трябва да организираме цялата система на отношения, обезпечаващи нашия живот на земята, за да удовлетворим потребностите на своето животинско тяло.

За това са ни необходими множество системи – и как да ги построим по законите на отдаване, когато всеки е свободен и свободно действа за максимално отдаване на другите? За да знае всеки какво да прави и работи в такава идеално организирана машина, където всички колела се въртят съгласувано? Това ни се струва като някаква утопия и как реално ще завърши такъв преход?

Може да се напише такъв роман, но как рационално да представим икономическата система, която е необходима в такова общество, структурата на държавата, правосъдието, целият този механизъм от големи елементи до най-малките винтчета? Обезпечаването със стоки, грижата за престарелите, семействата, децата, строителството, културата? Всичко това не е никак просто да се организира, защото всичко трябва да работи като „перпетуум-мобиле” без обикновеното за нас гориво!

Всичко трябва да работи с друга енергия – с любовта към ближния. Но откъде да се вземе тя? Ако просто ми я дадат свише, както днес любовта към собствените деца, то аз отново ще работя автоматично като машина – така че в какво е разликата? Вместо егоистичната любов ще ми действа любовта към ближния – какво ще се промени?

Тоест, необходимо ни е да построим едното над другото, за да работи за противодействие, за възвисяване, за да усещаме себе си между двата свята, двете желания, за да се повдига всеки през цялото време над своя егоизъм, теглещ го обратно към земята.

Не е лесно да се изгради такава система, за това не е достатъчна една революция, която да обърне всичко нагоре с краката и вместо едни роботи да направи от нас други – днес ни управлява егоистичното желание, а утре ще ни движи желанието за отдаване. Но тук няма голяма разлика, това се нарича да бъдете свети животни, които нямат избор как да действат.

Затова Баал а-Сулам пише, че е нужно да седим и да се учим, да придобиваме знание за това, как да изградим дори не себе си, а цялата тази система, целия свят и как това да се направи от всички заедно, съгласно това ново устройство! Именно такова строителство ни прави подобни на Твореца!

От урок по вестник „Народ”, 06.09.2011

[53827]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава “да се отчаяш от работата и да завикаш към Твореца?

Отговор: Обикновено, човек за всичко се надява на себе си. След това, от безизходност, му се налага да се осланя на групата. После, отново поради безизходност, той се осланя на висшата сила. А след това за него не остава друг изход, и той е принуден от молбите за самия себе си, да премине към изяснение на намерението за отдаване. Така го насочва програмата, заложена вътре в него, неговата вътрешна АВАЯ, докато неговото обращение не приеме все по-правилна посока.

Това се нарича страдания, водещи човека към правилната цел, защото “което не направи разума, ще направи времето“ и “страданията ще размекнат егоизма“ – по такъв път напредваме. Всеки път, когато правим някаква “грешка“, тя ни довежда до разкриването на по-правилното състояние – така е организирана вътре в нас веригата от информационни гени (решимо).

Затова, накрая достигаме състоянието, за което е казано: “И се отчаяли синовете на Израел от тази работа и завикали към Твореца“ – тоест, човек постепенно, стъпало по стъпало, все повече се отчайва, напредвайки по веригата от състояния, свързани като причина-следствие. Докато не достигне правилното, пълното отчаяние, разбирайки, че сам нищо не може да направи, и че “Няма никой освен Него“ – тоест никой, освен Творецът, няма да може да му помогне. И Творецът не е някаква външна магическа сила, а една особена реалност, която се разкрива вътре в човека.

Тя се разкрива само при контакт и обличане в човека. Затова той започва да желае, това свойство, намерението за отдаване, да започне да го управлява.

Казано е: “Да нямаш чужди Богове“, тоест, трябва да си изясним, че във всичко ни управлява сам Творецът – и като външна, и като вътрешна власт в нас. Това си изясняваме благодарение на сливането с Него – от контраста на противоположностите, които тогава ни се разкриват.

И това е най-трудното, тъй като ние разкриваме новата действителност, в която съществуват две власти – но те се обединяват в една. И това сега трябва да направи цялото човечество.

До днес аз считах себе си за единствената власт, стояща срещу обществото, природата: нежива, растителна, животинска и човешка, и се старех да управлявам всички тях в своя полза – доколкото ми беше възможно. Аз все пак ги вземах под внимание, но само колкото да оценя, способен ли съм аз да се справя с тях – както предварително разбирам, че не мога да повдигна прекалено тежък куфар.

Аз бях главното и решаващото звено в тази система, и всичко накрая преминаваше през мен. И дори и когато се подчинявах на някоя външна власт: правителството или обществото – това бяха мои мисли, решения и желания.

Но сега вече, аз съм объркан, тъй като виждам, че това не са мои мисли, не са мои намерения и не са мои желания! А решението може да бъде мое, но само при условие, че знам как да работя с обкръжението. За мен има една много малка зона на свобода, която се нарича “средната третина на Тиферет“. И всичко, което се намира в мен и извън мен, освен това особено тънко отношение към обкръжението, трябва да отнеса към Твореца.

Не по своя воля  хората, които са срещу мен, искат да ме бият, или прегърнат – това не са техни действия, а действия на Твореца. И моето лично поведение: действам ли правилно или не правилно, грешник ли ще съм, или праведник – също не се определя от мен, а от външната сила. За първи път през цялата история на нашето развитие, ние разкриваме, че съществува чужда власт, с която трябва да работим в много специален начин.

И колкото по-бързо се постараем да разкрием тази власт и да започнем да си сътудничим с нея – толкова повече ще преуспеем, ще спечелим и ще икономисаме страдания.

От урок по статията от книгата „Шамати“, 07.09.2011

[53913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Оставяме ли на хората елемент на избор, като им обясняваме законите на интегралния свят?

Отговор: Не, защото тези закони не зависят от нас. Представете си фантастичен сюжет: към нас се приближава кораб на извънземни и от рано предупреждава, че при пристигането си, трябва да достигнем взаимно поръчителство. Който не достигне това, както се казва, на нищо да не разчита. Така действат законите на природата: внезапно се разкриват над нас и заставят да си дадем отчет за ставащото.

Условието на Природата е неоспоримо. Стигнали сме до етапа на единната система, чийто закон е взаимовръзката на всички части. Това е и взаимното поръчителство – с други думи, взаимната поддръжка, правилното участие в общия живот, взаимното разбиране и взаимното уважение, другарството. Облечете това в различни думи, нека те бъдат топли и да сгряват сърцето, но не забравяйте да уведомявате хората за факта, че това е непоколебим закон и няма къде да се избяга от него.

От нашите обяснения зависи днешният и утрешният ден. Необходимостта от поръчителство вече няма да изчезне, ще нараства от ден на ден и ще изисква реализация от нас. Общата система се затваря и се споява все повече, взаимовръзката става все по-тясна, предаването на данни по линиите на комуникациите между нас набират сила, настойчивост, интензивност.

Все по-ясно ще разпознаваме тези процеси и с успех ще се сдобие онзи, който ги разбере и приеме. Във всяка част от света, във всяко общество, в промишлеността и в търговията, във възпитаването на децата – във всяка сфера сполука ще съпътства онзи, който съумее правилно да използва тази интегрална система, който сам стане интегрален. Той ще придобие верен подход и вярна равносметка, правилно ще съставя договор, ще преуспее във всичко, имайки вътре копието – отпечатък на външната система.

Днес нямаме това съответствие и затова сме в криза: вътрешно съм егоист, а системата ми се разкрива вече обединена, вече обхващаща всичко. В резултат, не мога да се отнасям правилно към когото и да е и към каквото и да е.

Следователно Природата ще ни постави пред неизбежна необходимост. Но все пак, с обяснения трябва да се смекчим това сурово послание. Нашата работа е не да заставяме човека, не да му извиваме ръцете, а да сгряваме с топлота, въпреки неминуемите промени.

Процесът се променя кардинално, ако се приведем в съответствие със системата. Представете си, че народът се постарае да достигне поръчителството, взаимното участие. Това ще породи в нас огромно желание да помогнем на хората. Те са като децата и въпреки че не се обръщат към нас, ние се проникваме от тяхното желание, което не можем да удовлетворим. То ще ни разкъсва отвътре с родилни болки и по такъв начин ще извикаме най-мощната сила, за да станем нейните проводници. И ето, вече и за нас, и за тях се разкрива Творецът.

Макар те все още да не чувстват, че това е Той. На началните стъпала това се представя не от Висшата сила, а с разбирането на природата на нещата и силите, действащи в света, с проявяването на всеобщата взаимовръзка и на взаимното въздействие. Изведнъж въздухът ще стане по-гъст и човек ще придобие по-общо разбиране, по-общо усещане заедно с другите, единство без думи.

И това вече е разкритие. Защото човек получава нов разум, ново чувство, разгръща своето обновено възприятие и внезапно забелязва това, което не е съществувало за него преди.

Ние стоим на прага, това е много вълнуващ период. Аз много се вълнувам, защото така не е било никога в историята, а днес ни задължават на това. Чакам да достигнете накрая това, което желаете. Това е шанс за целия свят: днес можем да ускорим и да съкратим целия процес. Надяваме се, че ще намерим успех.

Досега сме напредвали не със собствен разум, не благодарение на собствени правилни решения, а с помощта на Висшата сила – и всички нас са довели до тук. И това е много важно.

От урок по вестник „Народ”, 04.09.2011

[53607]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направя, за да се съединя с желанията на другите хора? Достатъчно ли е просто да го искам?

Отговор: За обясненията са нужни практически действия, за да разбере всеки, в крайна сметка, защо му е зле. Подобно е на това, как постъпваме с малките деца. Ако детето се е ударило и плаче, то преди всичко, трябва да му обясним поради каква причина е станало, за да се предпазва от това следващия път.

А после трябва да се обясни как да поправи случващото се и как да постигне успех именно за сметка на опита от тези грешки.

Сега целият свят е попаднал в такава особена ситуация, когато се разкрива висшето силово поле – връзката между всички нас. А човечеството не е готово за него, то не му съответства със своите свойства. Затова тази разкриваща ни се мрежа предизвиква усещане за разбиване, крах, криза и в нас нищо не се получава, всичко е непонятно, всичко е като в мъгла, объркано.

И преди всичко, като на малко, объркано дете, трябва да обясним  каква е причината за случващото се и за целия процес. Едни ще започнат да разбират по-рано, други по-късно и общо, това се нарича „осъзнаване на злото” – първият етап на поправянето. На човек му казват: погледни, защо на теб не ти е добре!

А сега, хайде да погледнем какво да правим, за да ни бъде добре. Ако останеш в това състояние като сега и не положиш никакви усилия, за да се приведеш в съответствие с мрежата, която ни се разкрива, то няма да ти се удаде да достигнеш добър живот.

И тук се разкрива методиката, науката кабала, която обяснява на човека в какво е причината за злото и как да го избегнем. Постепенно започваме да разбираме, че това зависи от правилната и добра връзка между всички хора – така нареченото взаимно поръчителство, защото по такъв начин привеждаме себе си в съответствие с тази мрежа.

Колкото по-добре подходим към нея, толкова по-добре ще се чувстваме. В крайна сметка, от лошото усещане започваме постепенно да се приближаваме към доброто.

А ако напреднем още повече, е възможно да се подготвим толкова добре от по-рано за разкриването на тази мрежа, че да вървим от успех към успех. Всичко зависи от нашата подготовка.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53522]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Зоар ни разкрива Шхина, връзката между нас, във всевъзможни форми и образи, на различни езици, описвайки различни ситуации.

Ако искаме да се отъждествим с това, което четем, даже не разбирайки за какво става въпрос, това означава, че желаем да опознаем изучаваното, че се стремим да бъдем в тази мрежа, свързваща душите, която Зоар ни разкрива – в събирането на душите, стремящи се към Твореца, в светата Шхина. Под ”свята” се подразбира, че тази мрежа действа във взаимно отдаване, във взаимно поръчителство.

Тогава, четейки Зоар и желаейки да разкрием тези явления на Шхина между нас, привличаме към себе си светлината, възвръщаща към източника, към Твореца, от тези същите състояния, скрити от нас зад думите в Зоар, защото искаме да се приближим към същата тази мрежа от правилни връзки между всички.

От урок по книгата Зоар, 30. 08. 2011

[53062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко, коетоние желаем да разкрием, разкриваме не със свои сила, в нашия сегашен съсъд за възприятия – желанието да се наслдим, а в свойствата за отдаване. Материалния свят се разкрива в свойствата за получаване, а духовния свят – в свойствата за отдаване.

В нас ние нямаме свойства на отдаване, и затова ние не можем да видим, усетим нищо от духовния свят.  Всичко явления, които усещаме, ние възприемаме в нашето желание да се насладим, насочено “към себе си“. А духовния свят се усеща в желанието за отдаване, на изхода от желанието да се насладим, “извън себе си“.

Как можем да се приближим към това, ако тези две форми за възприятие са обратни една на друга? Кабалистите казват така: постарай се да играеш на отдаване, да се упражняваш че го правиш, извършвайки  заедно с другите едно действие – всеки, заедно с всички, се стреми да излезе “от себе си“, от своето его към другите. Представи си този стремеж, доколкото си способен.

В този стремеж, мислейки за това, че излизаш от себе си към другите, ти започваш да постигаш, усещаш, опознаваш какво е това духовен свят. Нищо от това ти не разбираш, не можеш да проанализираш, да провериш, да оцениш действията си. но тези усилия постепенно изграждат в тебе “мускули“, които вече се намират в теб, само че ти никога не си ги използвал.

Ако ти все повече полагаш усилия, то тъй като в теб, в твоята точка в сърцето, като в капката семе, са заложение всички възможни части на твоето бъдещо, голямо тяло на душата – за сметка на тези усилия то се развива. Защо? Защото твоите усилия да излезеш от себе си към ближния се натрупват със силите на всички останали заедно, обединени в общия стремеж, – и по този начин ти пробуждаш тези “мускули“.

Тъй като всеки човек в групата, мислейки за изхода от себе си към другите, по този начин добавя сила за своите особени “мускули“ от всички останали. Излиза, че всеки започва да увеличава своите “мускули“ поради способността да се развива и да излиза от себе си.

Получава се, че във всеки човек има само точка на изход от себе си навън – обобщен стремеж. Но всички останали, които се намират около него и също така мислят за изход от себе си, – точно те, включвайки се в него, изграждат в него (и така всички – за всеки) строежът на бъдещия парцуф на душата. Това не означава, че те му дават нещо от своите “мускули“. Те му давата сили за развитие на този информационен ген (решимо), който се нарича негова точка в сърцето, капката семе.

Излиза, че нито един от нас не може сам самичък да се развива в никое направление, в нито един “мускул“ от 613-те наши сили, наши желания, а само за сметка на взаимното включване в другите. За да ни обезпечи такова взаимно проникване, Творецът ни изпраща другари, наставници, стачки, войни, проблеми, натиск – най-различни ситуации. Ако на основата на всички тези проблеми ние работим правилно, то колкото  по-изострени, драматични се усещат в нас тези ситуации, в толкова по-високи, здрави стъпала на подема те се превръщат.

Затова ние трябва да присъединяваме към ученето си всевъзможни ситуации, възникващи в групата и у всеки човек, неговите трудности във вътрешната духовна работа и да видим доколко може да се напрадва именно на основата на проблеми и затруднения.  Ние виждаме това от разказите в Тора: всеки път се разкриват все по-големи проблеми, а над тях стават все нови и нови подеми. И така – докато не достигнем пълнотопоправяне – (Гмар Тикун).

Затова, четейки Зоар, трябва да се съсредоточим на това, всички заедно да желаем да излезем от своето его към другите. По този начин всеки от нас израства всоя съсъд/желание – духовния парцуф, който се изгражда именно от взаимното вклчване на всички.

От урок по книгата ‘Зоар“, 06.09.2011

[53813]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят е прието да се преклоняваш пред този, когото считаш за важен. Защо в духовното е толково трудно да склониш себе си?

Отговор: В нашия свят, ние се склоняваме пред важния човек, защото печелим от това. Нашият егоизъм винаги изпълнява такива действия, които са му изгодни. Ако човекът е влиятелен, силен, богат, то за мен е изгодно да се склоня пред него и да бъда около него, да му услугвам, тъй като знам, че обичайно малкия получва от големия и затова разчитам и аз да получа нещо от него.

Нормално така действаме в нашия свят. А ако не то – получаваме удари, които ни запознават с този принцип. Да допуснем, че аз не желая да слушам какво ми говори полицая – и тогава получавам глоба или повикване за съда и наказание, и така следващия път вече ще го послушам. Тоест в нашия свят е егоистически изгодно да слушам силния, но ако аз не разбирам това, то животът ще ме научи с удари.

Обаче, относително Твореца това не работи – защото Той е скрит! Защото ако на теб ти се разкрие Неговото свойство отдаване, ти би бягал след него, както крадец, който бяга пред тълпата и силно крещи: “Дръжте крдеца!“

На теб ще ти се струва, че ти обичаш Твореца с всичкото си сърце и душа – тъй като можеш толкова много да получиш от Него. И кой не би искал да се прилепи към такава сила, която направлява целия свят? Разбираемо е, че така би направил всеки.

Ето затова Творецът не може да ни се разкрие колко е велик, могъщ и щедър. Той може да се разкрие единствено като образец на свойството отдаване, което самите ние трябва да придобием. Но тогава ти няма да Го поискаш и би избягал от Него. Затова Той по никакъв начин не може да ти се разкрие: нито от добрата, нито от към лошата страна –  нито от страна на напълването, нито от страната на намерението.

Единственото, което ни остава – това  е работата с обкръжението. Творецът ни дава малко начално желание за отдаване., но всичко останало ние трябва сами да разкрием, чрез обкръжението, което трябва да ни вдъхнови за отдаване, да помогне на нашето желание към взаимно поръчителство да израсте. Цялата наша работа идва с обкръжението и почти не касае висшата сила. Само в тази мяра, в която ние вклаждаме в ученето, обкръжението, разпространението – ни идва и помощта, пробуждането свише.

По друг начин е невъзможно. Защото в противен случай ние бихме се прилепили към Него, желаейки да го погълнем, или пък бихме избягали от Неговото свойство отдаване, плашейки се от необходимостта самите ние да станем такива.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.09.2011

[53599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем книгата Зоар, къде трябва да се стараем да намерим връзката между нас – в разума или в усещанията?

Отговор: В усещанията. А ако не сме способни, то разумът трябва да помогне. Но преди всичко трябва да се стараем да намерим чувствената връзка.

Зоар ни описва онази връзка между нас, в която ние съществуваме. Тази връзка ще се разкрие като Малхут на Безкрайността, пълна със светлината на Безкрайността, присъствието, разкриването на Твореца. Към това трябва да се стремим.

Затова четейки Зоар, ние се стараем да си представим правилната връзка между нас. В наши дни необходимостта от такава връзка за цялото човечество вече започна да се разкрива явно. Затова науката кабала се разкрива за всички, изисквайки от нас, малко по-рано получилите пробуждане и започнали да се занимават с нея, да започнем масовото и разпространяване, за да могат всички да разберат, какво се намира в криза – тоест във връзка, която по-рано е работила, а сега не работи и трябва да се намери нова връзка между нас.

Тази нова връзка е невъзможно да се разпознае по естествения егоистически начин, както по-рано. Защото тази връзка вече съществуваваща в глобално- интегралната система, пронизана от взаимното поръчителство, в някаква степен се разкрива в света. Затова пред нас възниква проблема: разкрива се най-добрата връзка между нас, а ние все още се отнасяме към нея егоистично. Разрива между желателното състояние, вече разкриващо се в света, и истинското, в което пребиваваме – това е то кризата.

Четенето на книгата Зоар, изучаването на цялата наука кабала и всичките ни усилия трябва да ни доведат до такова състояние, че да се уподобим на тази мрежа от връзки, разкриваща се между нас. Тъй като тя се разкрива вече многократно поправена, отколкото ние, в нашето разбито състояние. И ние, анулирайки ситуацията, казваме, че светът е взаимосвързан, а ние – не.

От урока по книгата Зоар, 05.09.2011

[53716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: В постинга „Скритата сила на Зоар“ Вие писахте: „Зоар“ е невъзможно да бъде изучавана от сам човек – а само в група. Така е била и написана, от група кабалисти в пълно единение на десет души.

Десетте кабалисти, написали „Зоар“, съставлявали съсъдите на десетте основни сфирот. Всеки от тях представлявал една сфира, особена сила от целия съсъд (кли), създаден от Твореца.

Самостоятелното слушане и четене на книгата „Зоар“ може ли да привлече обкръжаващата светлина?

Отговор: Всеки контакт с текста, дори ако просто четете без да знаете как да привлечете нейното въздействие (см. „Предисловие към ТЕС, п. 154), все едно, работи върху вас, но в много малка степен. А ние винаги се стремим към максимален ефект на поправянето – това се достига виртуално или физически в група.

Въпрос от английския блог: Аз живея в калифорнийската пустиня, където няма нито една група, занимаваща се с кабала. Не искам да се отказвам от изучаването на кабала, която открих, когато бях вътрешно опустошен и отчаяно търсех отговор на въпросите за Бог.

Толкова много е било дадено до сега и изведнъж се оказва, че можем да се занимаваме само в група. Аз имам книги, интернет, остра депресия и непреодолимо желание. Какво да направя? Да оставя занятията – все едно да кажете на жаден за вода: „Ти имаше чаша с вода, а сега забрави за нея и се върни в пустинята и умри“. Моля ви, помогнете!

Отговор: Уверявам ви, че виртуалната връзка с нас по време на уроците и физическото присъствие на американските конгреси е достатъчно за духовния напредък!

[53433]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала - Няма коментари→