Ню Йорк, урок №2

Въпрос: По какви критерии трябва да се избира група, за да се напредне в духовното?

Отговор: Днес, за да напредне в духовното, човек трябва да избере такава група, която действа по разпространението. В наши дни само чрез широкото разпространение може да се излезе в духовния свят. Такава е ситуацията, която действа вече няколко години, но едва сега се проявява в пълната си мощ.

Трябва да се избере такава група, където хората  да мислят по – малко за себе си, разбират какво правят и вземат пример от централната група. Важно е те да не са склонни към разединение, по-малко да разчистват сметки, а вместо това – да се вдигнат и да тръгнат да разпространяват нашето послание.

Ето каква група трябва да се избира. А от тези, които постъпват обратно и се впускат в разправии – дръжте се по-далеч. Добрата група не гледа навътре, а навън.

От 2-я урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54441]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ние усещаме неотложност във вашите думи. Но защо аз не съм състояние реално да почувствам тази интегралност на света, за която вие говорите? А вместо това възприемам думите ви, по-скоро като една плашеща концепция, а не като абсолютна постоянно усещаща се истина?

Отговор: Трябва да се чете моя блог, да се слушат занятията и да се четат всички изказвания на учените – практически всички вече започват да говорят за интегрална взаимовръзка в света и вече по-голямата част от тях говори за необходимостта от обединение (казано с наши думи – взаимно поръчителство).

Въпрос: Ако нашата световна група се обедини това ще доведе ли до незабавно наклоняване на везните към доброто в света? Или преходът на човечеството към добрите взаимоотношения (арвут) ще отнеме дълъг период?

Отговор: Духовните действия се проявяват мигновено, въпроса е само в това, кой ги наблюдава…

Въпрос: Как да успеем да усетим света, за да съумеем да усетим собствената си ответственост за него?

Отговор: Чрез своите усилия да се обединим с групата, ние след това преминаваме към света.

[54458]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Къде се съприкосновяват Висшият и нашият свят?

Отговор: Нашият свят и Висшият свят се съприкосновяват в желанията на другите хора, които мога да присъединя към моите желания, за да станат те като мои. Затова има условие ”Възлюби ближния като себе си”.

Моето исконно желание е само точка, в която нищо не мога да получа, в нея няма обем.

Ако мога да присъединя към себе си желанието на някого, другиго и да го приема като свое, тогава действам много интересно: аз моля да ми дадат светлина, за да го напълня. Светлината идва, минава през мен и аз напълвам това желание. Ако по такъв начин присъединявам към себе си още повече желания и още, и още, то достигам света на Безкрайността.

Светът на Безкрайността – това са всички точки на всички сърца. Тогава през мен преминава цялата светлина на Безкрайността и я усещам във всичките останали – в чуждите, струва ми се, желания, тъй като съм ги присъединил към себе си, и те са станали мои.

От тук става ясно, в какво се заключава призива: ”възлюби ближния като самия себе си”: ”ти” (егоистът) ”възлюби ближния”(всички останали, за да ти станат близки) ”като себе си”(присъедини към себе си желанията им).

Тогава ще пропуснеш през себе си цялата Висша светлина. Ти ще я получиш в тези желания, които си присъединил към себе си – те са твои. По такъв начин достигаме вечността, съвършенството, света на Безкрайността. В това се и заключава цялата ни работа.

Из виртуалния урок, 04.09.2011

[54220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Във вестник “ Народ“ виждаме, че като не се е ограничавал с кабалистични трудове, Баал a-Сулам е направил рязък завой в страна на масите, обърнал се е към народа и към света. Всъщност и ние ли днес вървим по-неговите стъпки?

Отговор: Преди всичко, кабалистът трябва да изпълни базовата работа, за да има нещо, с което „да излиза” навън. Баал a-Сулам е написал “ Учението за Десетте Сфирот“ и тълкуванието „Сулам“ на книгата „Зоар“, а също и други материали от базов характер.

Но, в крайна сметка, науката кабала е нужно да се претворява в живота, да се реализира, за да се разкрие това, за което тя говори. И работата е само между нас. Сега, в своите егоистични взаимоотношения, ние разкриваме помежду си текущата реалност, а в алтруистичните взаимоотношения ще разкрием духовния свят.

Той не е някъде там, зад облаците – той се крие във връзката между нас. Нагласявайки връзка, противоположна на настоящата, ние разкриваме духовния свят, противоположен на този свят. И тогава встъпваме в тази вътрешна връзка, във вечния свят, извън зависимостта от тялото и от материалните събития.

Трудно ни е да разберем това, и въпреки това, то се осъществява по-пътя на поправянето на взаимоотношенията между хората в реалността на днешния ден.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох методика към него като подправка, тъй като, криещата се в нея светлина, връща човека към Източника“. Кабалистичната методика е нужна за това, за да поправиш в себе си лошото отношение към другите – на добро и да обикнеш ближния, както себе си.

Но защо е нужно това? По тази причина, че благодарение на това, аз разкривам Твореца. В своята връзка с ближния, в любовта към него аз разкривам Твореца. И тогава се сливам с Него по свойства, като преминавам в по-висшето измерение, намиращо се не някъде, а именно в добрата взаимовръзка между нас.

За да помогнем на хората по-този път, днес ни се разкрива лошата връзка, кризата. И това е забележително състояние, „перлата“ на историческото развитие: ние сме неразривно свързани един с друг, и нашата връзка е лоша. Не ни се удава да я прекратим, без значение колко сме се старали. Тя само ще укрепва, разкривайки все повече и повече злото, което ще ни и застави да поправим ситуацията.

Така, нас ни дърпа напред прекрасната тенденция към разкриването на злото. Едната страна на монетата вече се е разкрила. И затова кабалистът, завършващ „теоретичната“ част, се нуждае от практика. Естествено, че Баал а-Сулам е започнал да пише статии за това, как да се реализира кабалистичната методика на практика. Неговият син и последовател, Рабаш също е написал море от статии за работата в група. Други възможностти просто няма.

Решението се разкрива именно в поправянето на взаимовръзката между хората – в най-отблъскващата и ненавистна за нас работа. Какво да се прави, а тя и води към добро.

От урока по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Любовта е чувство. Можем ли да го измерим?

Отговор: За тази цел съществува особен измервателен уред състоящ се от екран и отразена светлина.

Неслучайно ние се раждаме егоисти. В мен има комбинация от 613-те егоистични желания, в които аз искам да използвам обкръжаващите ме за моето собствено благо – всекиго поотделно и всички заедно. След това над тези желания аз градя ново отношение, променяйки ги в любов. И тогава посредством тези същите желания, които по-рано са били егоистични, аз, напротив, напълвам другите.

По такъв начин, моя егоизъм ми придава формата на бъдещото отношение – все още отрицателна, но с нейната помощ аз преустройвам себе си на отдаване. Ето защо в началото аз пребивавам в егоизъм, а след това, съпротивлявайки му се, създавам негово точно копие, печат. Така ненавистта (синá) се преобразява в любов, или, изразявайки се с кабалистични термини, планината Синай става планината Мориа.

Въпрос: Но предизвикваш любовта по желание в себе си. Аз не съм властен над нея.

Отговор: Властен си.

Аз разкривам тъмнината в себе си, виждам колко глупаво и ужасно е отношението ми към другите. По този начин аз точно проверявам и замервам своето зло начало, а след това моля за неговото поправяне, и към мен идва светлината.

В това се и заключава работата на моя духовен съсъд. В него има глава, която проверява, колко аз мога да получа заради отдаване на ближния. Именно в главата на парцуфа аз изграждам връзката с ближния: ти и аз. И тогава в тази връзка между нас аз според това колко голяма е мярата на силата ми те напълвам. При това си водя точни замервания на своя егоизъм и съпротивата ми на него, т.е. екрана. После задействам отразената светлина съобразно с това, колко мога да ти дам, и само в нея аз обличам пряката светлина – наслаждението.

По такъв начин, ние работим заедно: ти, аз и Твореца:

• Той трябва да ми даде сили, за да може, моят егоизъм, желаещ да използва тебе, да се преобрази в желание за отдаване.
• Той трябва да ми даде връзка с тебе, така че аз да разбера твоите желания и да ги приобщя към себе си заради отдаване.
• А след това аз моля Твореца и за самото напълване – тъй като иначе аз нямам какво да ти дам.

По този начин ти за мен ставаш средство за разкриване на Твореца. Тъй като работейки над теб, аз поправям своите желания и ги разширявам на отдаване – а за това ми е нужен Твореца, който да ме поправи и да ме напълни по пътя към теб. Ето че излиза, че ти за мен си много важен и скъп: без теб аз не мога да установя връзка с Твореца.

От урок по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54154]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика между личната вътрешна работа и работата в група?

Отговор: В духовното няма отделно лична работа о отделно групова – това е една работа.

Ако аз се намирам само под една власт – в пълна власт на своя егоизъм, то нищо не може да се направи. Такава реалност се нарича този свят, и в такова състояние в мен няма никакви шансове да го изменя.

Да изменя своето състояние означава да променя “мястото“. Тоест нужно ми е да построя ново място – нови духовни чувства и разум. А това е възможно само за сметка на съединението.

Моята лична работа е в това, че аз полагам усилия за съединението с другите. И за това аз подбирам такива хора, които на свой ред да помогнат на мен – те се и наричат група. Затова тук има и моя лична работа и групова, но всъщност – това е една обща работа. Защото аз не мога без тях, а те не могат без мен – така ние сме устроени от самото начало.

Нямаме друга работа освен това – да се съединим и вътре в това съединение да почувстваме нови духовни явления. В тази големина, в която аз  поискам да присъединя тяхното вътрешно желaние към себе си – аз поправям своето желание. Защото моя духовен съсъд се намира извън моето “Аз“ – във всички останали.

Нужно за мен е да съединя това, което в моето съзнание ми се струва отделно и отделено от мен, закрито от стената на моя егоизъм, завист, омраза, честолюбие – моето желание да властвам над останалите, да пренебрегвам всички, да управлявам, да използвам.

Така моето его нарочно ми показва различни форми на отделеност и пренебрежение спрямо ближния, за да построя аз над това мост на любов към него. И колкото повече напредвам, толкова по-силно ще почувствам, че презирам останалите, отблъсквам ги и искам да ги използвам за моя полза.

Правя това с удоволствие или просто виждам, че то е необходимо, че и аз ще пострадам ако не се възползвам от останалите. Чрез такива състояния ни превеждат и ни поставят пред необходимостта да използвам ближния и да го пренебрегна, за да спася себе си от неприятности. А аз трябва да разбера, че всичко това са упражнения и разиграване, над което аз трябва да се издигна, за да преодолея егото и точно над него да се съединя с останалите.

Егоистичната сила ме води към съвършено безизходни състояния и ме уговаря: виж, ако ти не го направиш в ущърб на другия, ти самия няма да успееш да просъществуваш! А цялата наша работа е за това – да се издигнеш над нея. Затова, този принцип се изразява с тези общи думи: “Възлюби ближния, както самия себе си“ – над всичката завист и омраза, над над желанието да използваш останалите.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[54212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не съществува деление на лична и групова, обща работа – всичко е една работа, когато виждам частите на свотя душа като чужди и ненавистни. И трябва да преодолея целият този дим и мъгла, които ме заблуждават, и ме карат да си ги представям като ненавистни врагове или в краен случай като мои роби.

Не е толкова просто, защото работя над духовния си съсъд, докато не го събера целия и не го присъединя към себе си. А това е възможно само със силата на любовта, издигаща се над цялата ненавист и отблъскване, което изпитвам по отношение на него.

И цялото това разделяне си остава – като съпротивление във верига по която пропускам електрически ток и токът и съпротивлението заедно извършват работата на двигателя, въртят двигателя! В резултат на това действие се разкрива светлината – духовния свят.

А сега между нас съществува пълен разрив, като в отворена верига. Това не е дори обратна връзка. Аз не обичам и дори не ненавиждам останалите – те просто са ми безразлични. Но когато започнем да работим, за да се приближим един към друг, тогава усещаме как се разкрива ненавистта, отблъскването.

Само след тежката работа в египетското робство, в своя егоизъм, от степента Яков (малкото състояние) достигаме до планината Синай (планината на ненавистта). От тази планина на ненавистта вече можем да получим светлината, възвръщаща към източника, която се нарича „Тора“ – сега вече има над какво да работим.

А този, който не е започнал да се съединява и докато се ръководи от чувствата в този свят, стараейки се помалко да използва другарите си, както на всяко друго място, той още дори не е започнал своята работа. Може би той дори не се опитва да ги използва, защото е направен с такъв характер, който иска да бъде в дружба с всички. Но това нищо не дава за напредъка.

Тъй като е написано: „Донеси хляба си от далече“ – именно от разделеността и отблъскването. И тук няма частна и обща работа – трябва да присъединиш към себе си всички, които ти се струват като чужди части на реалността, докато в съединението на тези части не разкриеш, че цялото мироздание се намира вътре в теб.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[54210]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашата реалност се състои от две части. Материалната реалност: нежив, растителен, животински свят и хората, които възприемам в петте органа на осезание – не е нужно да поправям. Тя си остава да съществува, а аз съм длъжен да поправя само своето отношение към създателя на тази реалност – към светлината, Твореца.

В степента, в която оправдавам Твореца и достигам до отдаване, в тази степен аз използвам тази материална реалност във всички нейни форми и с това поправям именно духовната част на своята реалност.

А тази част, която се отнася към този свят остава и не се поправя. Тя ще бъде поправена едва в края на поправянето, защото се намира в такива области на желания и свойства, които се поправят само заедно с „каменното сърце“ (лев а-евен) – в заключително всеобщо сливане.

Затова през цялото протежение на духовната стълба, по която се повдигаме, ние оставаме в материалния свят и вътре в него усещаме духовната реалност – своето отношение към Даващия, дотолкова, доколкото можем да се доберем до своята черна точка в океана от бяла светлина.

И в наши дни ние трябва да видим състоянието в света като много ефективно за напредване. Тъй като много хора вече чувстват своя живот черен, неспокоен, не добър, оставящ ни в безсилие и неразбиране. Такива са условията на играта, които ни налагат свише – на цялото човечество, за да започнем да се отнасяме към целия този живот, като към упражнение, зададено ни свише, от страна на природата, с помощта на която цялото човечество ще се издигне на по-високо измерение.

Затова трябва да преминем от теоритическо изучаване към практика и да разберем, че най-накрая дойде времето, когато можем да се занимаваме с практическа кабала. В света се разкрива духовна система от връзки между нас, която иска да се намираме във взаимно отдаване, взаимно участие, поръчителство.

И тази мрежа е упражнение свише, с помощта на която трябва да видим своята противоположност на това отдаване. Поради това то се разкрива като тъмнина, а ние трябва да приведем себе си в съответствие с тази мрежа, която Творецът иска от нас да поддържаме.

Затова трябва, колкото се може по-бързо да изменим мнението си, че кабала е нещо откъснато от света и да видим, че кабалистите съвсем не мислят така. Баал а-Сулам пише, че всичко се реализира именно тук и сега, за сметка на нашия живот. Накрая достигнахме особеното състояние, когато ни задават такова упражнение. Тоест предоставена ни е особена ситуация, след всички предишни животи, за да напреднем по-бързо към тази цел.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.09.2011

[54036]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Поръчителство - Няма коментари→

Като вземем под внимание днешното състояние в света, напредъка ни ще бъде бърз. Виждате по новините как нарства темпото. Бързо ще преминем този период, тъй като светът се нуждае от нашия напредък. И затова е нужно с всички сили да се държим и да не се отклоняваме от пътя.

Сега е много важно работата по места, масовото разпространение. Ако ти успееш да се свържиш с някой, за да извършиш отдаване по отношение на него, то през тебе бързо протичат всички необходими етапи. Обръщам се към всички групи в Израел и горещо препоръчвам да работят по разпространението. За това пише и Баал а-Сулам, за това пишат всички кабалисти. А и без тях виждаме, че няма друг път. Само така ще разкрием висшата реалност.

Поправянето на 613-те желания от получаване на отдаване – е и нашата работа. Всичко останало е обвивка, обичаи, които са били необходими по времето на изгнанието. Но истинската методика, която прилагаме изначално – е вътрешното поправяне. Вече сме го правили, докато не сме паднали от степента на братска любов в безпричинна ненавист по времето на рав Акива. В нас има решимо – духовни гени, останали от това време и ще ни бъде лесно да се върнем.

Ето защо към нас предявяват изисквания, ето защо целият свят оказва натиск върху нас. Той и сам не знае в какво е проблема, но чувства, че проблема се крие именно в нас. Така че трябва да действаме колкото се може по-бързо. Тъй като по този начин ще отстраним всички наши беди. Всички съседи ще дойдат да ни помогнат, вместо да ни обстрелват с ракети. Всичко ще бъде точно така и кабалистите пишат за това. По същество, враговете са „помощ от противното“, те оказват натиск върху нас, за да се замислим за живота.

Трябва да се помни, че всичко идва от една Сила, че няма никой освен Него. И съответно сме длъжни да реагираме на случващото се. Какъв е смисълът да крещим и внасям раздор? Какво поправяме? Единственопто наше поправяне е да се обединим и да станем „светлина за народите“, да покажем на целия свят пътя за поправянето. Тъй като светът днес е безпомощен, най-добрите негови умове не знаят как ще бъде.

Именно сега настава нашето време. Изпълнявайки своята работа ние ще заслужим всеобщо уважение и благодарност. И затова трябва повече да разпространяваме, повече да обясняваме и самите ние да даваме правилни примери. Навлизаме в период на практическа кабала, цялата същност на която е – поправянето на човека.

От урока по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54151]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В днешната сложна ситуация в Израел и в света става ясно защо Баал а-Сулам настоява, че първо трябва да седнем на чиновете и да учим. Това ни е нужно; иначе няма да можем да се отнасяме правилно към случващото се.

Това не означава, че трябва да обичам враговете си – „всеки ще трябва да плати за делата си”, а аз няма за какво да ги мразя. Трябва да знам само едно нещо: как мога да подготвя себе си за обединение и в какви форми. Само това може да пречупи омразата – само чрез тази връзка, вътре в която се разкрива висшата сила.

Ако се разкрие, ще излекуваме всички тези зли сили. Просто нямаме избор. Творецът ни притиска толкова много, защото иначе никога няма да стигнем до точката, когато висшата сила, светостта ще властва в нас. Без това, нямаме никакъв шанс за спасение. Надявам се, че ще успеем да предадем това на народа едновременно с натиска, който се прилага над нас сякаш отвън, тоест от горе, и ще можем да постигнем обединение.

Всъщност това се нарича войната на Гог и Магог. Чрез всички народи и използвайки всеки момент и възможност, Творецът ни притиска и ние трябва да се обединим. Това е като изходът от Египет: натискът расте и расте, докато вече нямаме никаква алтернатива и избягаме. Иначе не искаме да напуснем робството на нашия егоизъм и сме готови да останем и да живеем в него завинаги.

Затова нямаме изход, ще трябва да преминем през всички „египетски наказания” и натиск. Колкото по-добре ги разберем, толкова по-малко ще се материализират тези удари. Те ще бъдат по-вътрешни – с разбиране, осъзнаване, търсене и анализи, и ще бъдат по-бързи на следващото стъпало. Ако ударът се усеща в материята, той е милиарди пъти по-суров и дълъг.

Разликата между нивата е такава, че цялото неживо ниво е равно на едно растение! Опитайте се да оцените тази пропорция: едната чаша на везната съдържа цялата нежива материя на вселената, а другата – една тревичка. Можете ли да си представите колко огромна разлика е това, ако се издигнем само една степен в нашите анализи и поправяния, а да не говорим за издигане от животинското на човешкото ниво! И можем да направим това вместо ударите, които ни очакват на неживото ниво.

Представете си колко много удари и страдания ще трябва да преживеем на неживото ниво… Затова цялата ни работа сега е само да се издигаме и издигаме по-бързо. За да направим това, трябва да седнем на чиновете и да се научим да разбираме какво се случва с нас и със света, и защо. Трябва да обясним това на себе си и на целия свят. Нямаме друго оръжие освен обяснения. А ситуацията просто ни задължава.

От урока по вестник „Народ”, 05.09.2011

[53725]

Filed under: Баал Сулам, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→