Въпрос: Къде е границата между реализацията на вашите съвети и сляпото поклонение?

Отговор: Границата е критичния анализ. Човек, който работи правилно, който не се съгласява с учителя, изпитва към него ненавист, антипатия и най-голямо презрение – и едновременно с това го преодолява, издига се над себе си, с душа и сърце приема величието на учителя и се самоанулира напълно пред него.

В поклонника медалът има само една страна, той се прекланя без каквато и да е критика. Той бяга от всяка неодобрителна мисъл като от огън. Но вътре в самите нас нещата не стоят така. Това не значи, че трябва изкуствено да предизвиквате в себе си протест и отблъскване.

Просто започни да се сближаваш с ближния и ще видиш колко много го ненавиждаш. Ненавистта трябва да се проявява съобразно потребността от любов, в противен случай тя няма да бъде съзидателна. Ние не я разпалваме, тя сама идва.

В това се състои проверката: любов и ненавист действат заедно, паралелно една на друга, а човек работи в средната линия, над тях двете.

От урока по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54691]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Торонто. Урок №1

В кабала 1995 година е посочена като преломна. Дотогава свобода на избор са имали само кабалистите – хората с точка в сърцето, които се развиват с личен темп. Обаче, примерно от 1995 година цялото човечество навлиза в нова фаза на развитие, за което се изисква самостоятелно да изградиш себе си, реализирайки свободния си избор, който ни се разкрива за пръв път.

И ето, ден след ден аз виждам как силите, оказващи своето въздействие върху мен, увеличават натиска. Това е признак, че вчера не съм реализирал техния натиск правилно. Та защо да не се движа в такт с тях, или да изпреварвам тяхното темпо?

Аз не мога да се предвижвам без натиск отзад и без да ме дърпат отпред. Това е – животинската форма на развитие.

От друга страна, човек се развива по-иначе. Получавам отрицателен (-) натиск от отзад, от егоизма, който расте в мен съобразно времето (t). И при това самостоятелно търся позитивното (+), което ме дърпа напред: какво може да бъде благото? Не това ”благо”, което ми диктуват, – а сам търся и проверявам, в направление към какъв идеал имам сметка да се развивам (?).

Това е то степента (Адам), подобен на Твореца: постоянно търся Висшата сила, висшата идея, настоящата цел, която си струва да се достигне. На всяко стъпало на развитието, през цялото време, се подлагам на натиск и през цялото това време продължавам своето търсене.

Но може ли да се избегне страданието, натиска отзад? За какво ми е то? Възможно ли е, да задраскам цялото това егоистическо развитие? Разбира се, няма да ми се отдаде да анулирам своя растящ егоизъм, обаче искам да напредвам по-бързо, отколкото той ме натиска от зад. Искам да премина към ”страданията на любовта”, виждам минуса отпред, изпитвам собствената си потребност за развитие: ”Защо все още не съм там?”

Така, вместо дебелият черен минус да е отзад, вместо бедствията, войните, болестите и всичко останало, аз генерирам за себе си ”добър (-)” минус. Това също са страдания, но вече ”страдания на любовта” – тъй като аз се наслаждавам чрез тях, те са ми мили. Благодарение на тях, аз се готвя за срещата с Любящия. И нека все още да не съм там, но се стремя напред към нещо добро. Аз съм празен, но усещам напълването, което ме очаква напред.

Ето това е желателния път, по който можем да вървим. Тук всичко зависи от нашата работа: нашата група трябва да предава на човека точно такава форма за развитие. Ако ние не направим това, светът ще продължи да страда. Той не разбира по-големия, той въобще не е способен да напредва без импулс от наша страна.

И затова ние трябва да сменим силата, която ни развива: да изберем силата, дърпаща ни отпред, вместо силата която ни тика отзад.

От 1-я урок от конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54930]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Торонто. Урокът преди конгреса

Въпрос: В какво се състои целта на разкриването на злото между другарите в групата?

Отговор: Между нас цари злото. Всички връзки, които ни съединяват са – лоши. На нас ни се разкрива разбитата система. Разбита – това не означава, че тя се е разбила на отделни части. Разбита – означава, че цялата ѝ работа е напълно противоположна на вярната. Т.е. сама по себе си системата посочва своята вярна формула.

Та нали ако не се разкрие злото, няма да разбира какво представлява неговата противоположност? Затова, докато не се беше разкрило цялото зло в нашия свят, в 21-ви век, ние не говорихме за глобалното, интегралното, всеобщото, за пълната криза. Злото помалко разкриващо се тук и там, се струваше не дотолкова страшно.

Сега се е разкрила цялата тази система, но в злото и това зло е във всевъзможни форми, проявления, направления, във взаимните връзки, във всичко съществуващо – противоположно на доброто.

За това е казано: ”Аз създадох злото начало”. Разкривайки това зло, ние виждаме Кой го е създал. ”Аз създадох злото начало”. – казва Творецът, -”Аз си играя с тебе сега”. Аз ти поднасям разбитата форма. А ти трябва да видиш в нея, че тя е разбита, противоположна на правилната, и че Аз специално съм я направил такава разбита – от правилната и съвършена, каквато тя е била по-рано”.

Творецът казва: ”В началото беше доброто. Аз го разбих със светлината, за да извършиш ти обратното действие – с помощта на същата светлина, да направиш от злото добро”.

Защо получаваме всичките тези лоши състояния? Защото, обръщайки това зло в добро, с това аз познавам Твореца – тази висша сила на отдаване, ставам мъдър, чувствителен, разбиращ, включващ в себе си цялата реалност. Аз самият ставам като Твореца. Аз извършвам работата на Твореца, приемайки я върху себе си. Затова сме получили разбитата система.

От урока Преди конгреса в Торонто, 16. 09.2011

[54833]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Торонто. Урок преди конгреса.

Въпрос: Възможно ли е да се обясни просто как осъществяваме изхода от самите себе си?

Отговор: Ние пребиваваме в Природата. Цялата тази външна Природа сама по себе си представлява отдаване (+). А ние сме ѝ противоположни. Всички ние пребиваваме в получаване (–).

Как да се изменим? По същия начин, по който се изменят децата, когато растат. Трябва да създадем един вид адаптер, който постоянно ще ни приближава към даващата Природа, превеждайки ни по 125-те стъпала на съответсвието и поправянето.

Този адаптер трябва да построим сами. Създавайки го, всъщност сами формираме духовните свтове. Казано е, че праведниците се явяват партньори на Твореца: Той е създавал световете и ги е разрушавал, а праведниците поправяли тези светове. В нашия корен вече са заложени всички необходими предпоставки.

Така че тябва според големината на нашата възможност, да изграждаме общество, в което всички извършват отдаване, всички обичат, всички потдържат правилни взаимоовръзки. За тази цел трябва да изучим това, което е казано от кабалистите, вече достигнали това.

Трябва да се замислим над това, какво означава свойството на съвършеното отдаване, какво е това – да се пребивава над желанието, в кои наши отношения трябва постоянно да виждаме промените към по-добро. Казано на кратко, тук, между нас – не само между телата, а и между нашите желания – се стараем да изградим системата на взаимното отдаване, взаимното поръчителство.

Преди всичко, трябва да се определи злото: всички сме егоисти, противоположни на отдаването. След това търсим възможност да се издигнем над себе си, да преодолеем злото и да преминем към отдаване – както е казано: “Не прави на другия това, което е омразно за теб“.

След това ще преминем към следващия етап на поправянето и ще установим между себе си такава връзка, че всеки ще поиска да напълва желанията на другите както майката, която се грижи за своето дете. Получавам желанието на ближния вместо своето собствено. Поставяйки своето желание на служба на неговото желание, получавам онова, което иска той, и му го отдавам. Така всичко преминава през мен към него. Това вече се нарича: да получаваш заради отдаване или да обичаш ближния както себе си.

Така, поетапно вървим към целта.

Трябва да се разбере, че кабала – това е най-практичната наука. Тя ни е дадена, за да я реализираме в нашата взаимовръзка, тук и сега. Това е първото условие, за да поставим правилно себе си в съвремения свят. Затова светът се намира в криза и ние се намираме в криза – всичко това е, за да разпознаем работното място. А останалото вече зависи от нас.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54871]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Торонто. Урок преди конгреса

Въпрос: Какво означава да се чувстващ отдаващ?

Отговор: За усещанията не можем да питаме, защото ако чувствам – то чувствам. А това, което не чувствам – засега не съм способен да усетя. И затова няма отговор на въпроса: „Какво означава да чувствам това, което не усещам?“.

В нашия свят ние можем да задаваме такъв въпрос с надеждата да получа намек за нещо подобно, вече познато ни. Но да се пита за усещане, което никога не е било в мен, в никаква форма, и няма на какво да се уподоби, е безсмислено. С какво може да се сравни това, на какво прилича?.. Няма на какво.

Задавал съм такъв въпрос на своя учител, Рабаш. Той каза така: „Първото духовно стъпало – това е светлината, вместо мъничката искра, създала целия този свят, всичко намиращо се в него, цялото наслаждение, изпълващо цялата материя на неживата, растителна и животинска природа, за цялото време на съществуване на реалността, в протежение на всички поколения“.

Може да се каже по-просто. В света има седем милиарда човека. Всички техни наслаждения, събрани заедно – това са мъничка искра в сравнение със светлината, която ти постигаш на първото духовно стъпало.

Но това не е по количество, а по качество. Ти усещаш в това постигане на вечността и съвършенството. И само тогава си способен да ги оцениш. И всичко това е съгласно желанията, които си подготвил.

Въпрос: Но как може да получиш цялата тази светлина и да не се „взривиш“ при това?

Отговор: Ти няма да се „взривиш“, защото преди това подготвяш желанието. Желанието трябва да предшества светлината. Въпросът е правилен. Ако сега се опитам да погълна цялата огромна светлина в себе си, в крайна сметка ще ме „размаже“, както атомен взрив. Но това е, ако ние я получаваме в егоистичните желания, поглъщащи в себе си.

А ако изляза от своето его, в отдаващите желания, придобивам неограничен съсъд и светлината само преминава през мен към другите. Тя не се спира в мен. Аз се наслаждавам от това, че тя преминава през мен към другите. Според степента на това, как присъединявам към себе си желанията на останалите, аз ги напълвам, и светлината преминава през мен без да спира. Затова аз се наслаждавам и в мен няма проблем с това, защото не задържам светлина, тя преминава чрез мен по-нататък. Светлината не може да се спре нито за миг, в мига в който спре и изчезва.

Затова методиката на получаване на светлината се нарича „наука кабала“ – наука за получаването. Защото ти можеш да получаваш светлина само при условие, че я провеждаш към другите. Тогава не си ограничен, и оставаш вечен и съвършен.

И затова е невъзможно да получиш светлината егоистически. Ако подходиш към това егоистически, то усещаш още по-голяма тъмнина.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да сме уверени, че ако сега се обединим, то веднага ще видим най-доброто в живота? А ако е обратно, ако стане по-зле?

Отговор: Доколкото се стараем да се обединим, получаваме малко по-голямо разкритие в усещанията, в разбирането, получаваме облекчаване на всичките ни състояния, в това число и материалните. Всичко това зависи само от нашите усилия.

Дори Ари, някога преди да умре е казал на своите ученици, че ако те действително са искали да напреднат, то него не биха го отделили от тях и той e нямало да умре. А сега той умирал, защото все още нямало нужда от него – той не им е нужен. Те викали: ”Как така не си ни нужен!”. Но всъщност той им бил ненужен и си заминал – престанал да се въплъщава в материално тяло.

Но ако имаме желание да напредваме към отдаване, към обединение, незабавно ще видим положителните резултати. Независимо, че ги виждаме в не егоистично напълване – иначе никога нямаше да излезем от своя егоизъм. Виждаме в отдаване, в способността ни да се обединим – в онова устремяване, което разкриваме. Това се нарича отразена светлина, вътре в която се разкрива пряката светлина. Тъй като съм искал да бъда в отдаване, в съединение и сега разкривам, че съм способен на това. Виждам напредъка си в отдаването – това е моята награда.

И ако се намирам в отдаване, то и в материалния свят ще видя подобренията – в нормалния живот. Това е законът на природата, успехът ти е гарантиран. Има хора, които нямат никакви проблеми с пари и здраве, но не са доволни от своя живот. А ще достигнеш такова състояние, когато ще бъдеш доволен от всичко. И наистина ще имаш всичко! Творецът и силата на светлината нямат никакви недостатъци. Той може да ти напечата колкото искаш долари.

В онзи миг, в който променим своя подход – веднага ще видим следствията, почти на същото място. Ако започнем да се доближаваме до поръчителството с целия народ, то ще видим как ще започне успокояването на нещата: върху нас ще престанат да падат ракети, ще спре инфлацията, по пътищата ще намалеят катастрофите – ще се нормализира всекидневният ни живот. Говоря съвсем сериозно.

Тук действа един и същ закон, който се разкрива на същото това място, където ти действаш. Трябва само да се уподобим на Него, да променим подхода си, всеки според мярката на собственото си разбиране – а повече от това не се иска от нас.

Баал а-Сулам пише в статията ”Мир”, че ако сме приели закона за поръчителството, то за броени години бихме постигнали пълен разцвет във всичко: относно здравето, жизненото ниво, отношението ни с децата, с управлението на държавата, отношението на народа към правителството, безопасността.

Тъй като всичките ни проблеми произтичат от недостига на подобие с природата. Няма друг закон, освен природното равновесие, подобието по свойства. Творецът е създал желанието за наслаждаване и е посочил към него: ”Ето го, то трябва да е подобно на Мен!”. И от тогава всичко се върти около това – няма нищо повече, започвайки от първото съкращаване и решението да стане като Него. Това се нарича закон за подобието. А ако не искаме да го изпълняваме, ще страдаме, за да може да го изпълним.

Само в това ни е дадена свобода – да изберем за сметка на какво искаме напредваме; с помощта на камшика или със сладост. Моля, избирай.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54603]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко, което трябва да направим е да се обърнем с желанията си към Висшия, да отправим молитва (МАН). Но тя трябва да бъде молитва за поръчителство, а не „дай ми квартира, дай ми продукти, които да са ми достъпни“. Ако тя не бъде стремеж към поръчителство – няма да можем да я отправим нагоре – тя трябва да бъде насочена нанякъде. Не мога просто да моля: „Дай ми добавка към заплатата“ – това няма да помогне.

Затова, преди всичко, трябва да се учим на поръчителство. Всички трябва да узнаят, че само за сметка на нашето обединение, ще преуспеем всички. Този елемент е необходим във всяка молба. Във всяка, дори и най-житейската молитва, поръчителството трябва да бъде включено – във всичко. Искам квартира, защото нямам – получавам я за сметка на поръчителството. Искам всичко, което ми е нужно за живот, за здравето, отпуска, пенсия, безплатна детска градина за децата ми – и всичко това го получавам, но при условие, че облека земните си нужди в такава обвивка, че те се постигат за сметка на нашето обединение.

Тъй като обединението е това, което се разкрива в природата, показвайки ни, че тя е глобална и интегрална. Нищо не можеш да направиш против това, на нас също ни е нужно обединение. Иначе няма да можем да пристъпим към решаването на нищо. Всяка молба, с която сега се обръщаш, всяка нужда може да бъде удовлетворена само при условие, че съответстваме на това, което става с нашето човешко общество – т.е. правилно да се съединим.

В крайна сметка, трябва да пожелаем да тръгнем в тази посока, нищо че все още не се получава да се обединим. И нека не ви се струва, че никой не иска да слуша за него. Хората искат да се съединят, те са готови да слушат за това – дори ако не слушат днес, утре сами ще заговорят за същото това съединение. Така работи това, затова и не е нужно нищо повече. Ако в човек, в главата му, се появи дори и бегла мисъл за поръчителство – достатъчно е. А всички останали негови грижи са естествено за насъщния хляб, защото преди всичко трябва да се храним всеки ден.

Всички молитви в крайна сметка ще се излеят в много прости нужди: жилище, храна, здраве, безопасност. Всичко останало не е толкова важно – главното е да има къде да живеем, с какво да се храним, физическо здраве и безопасност. Това са основно грижите на човека. Но ако всичко това го обличаме в такава обвивка, когато поне малко разбираме и усещаме, че само заедно можем да разрешим тези проблеми – това вече е достатъчно.

Всеки разбира, че съединението е изгодно дори от чисто материална, рационална гледна точка – ако се обединим и си помогнем един на друг и бедни, и богати, всички заедно. Получава се такава атмосфера в народа, че хората сами ще поискат да поделят, да въведат по-голяма справедливост в обществото. А това също ще работи и над разбирането ни, там където не виждаме никакво рационално решение. Затова нямаме избор, можем да решим проблемите си само по пътя на взаимното поръчителство – и рационално, и над всякаква рационална логика.

Ако обясним това на всички, така че всеки да свърже надеждите си и всички свои стремежи с постигането на поръчителство – това вече ще бъде истинска молитва, на която ще се получи отговор. Аз мисля за изварата, но в комплекс с поръчителството, мисля за квартира, за безопасност и ги свързвам с поръчителството, с общото обединение. И тогава молитвата ми се издига и достига до Висшия.

Иначе не достига до върха. Нима Творецът ще седне да слуша моята молитва само за квартирата или за изварата? Той сам ме е лишил от всичко това, именно за да присъединя към тази молба елемент на поръчителство. И тогава то ще бъде истинско искане – искам извара за своя корем, а освен това – искам поръчителство за душата. Това вече е свойството Бина – така на най-ниското ниво се съединяват Бина и Малхут. Едното желание идва от корема, а другото – от сърцето: извара + поръчителство. Едното без другото не може да бъде.

И тогава отправяме МАН – молитва, която се приема свише. А иначе има да крещиш на Твореца: „Трябва ми извара!“, а Той отговаря: „ Знам, самият Аз съм ти я отнел“.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54621]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Очевидно е, че обстоятелствата ни подтикват към обединение, като че ли за преодоляване на кризата, а всъщност е за поправяне на нашата природа и издигането на ниво „човек“. Каква е разликата между обединението в група и обединението между хората и в света?

Отговор: Цялата наука кабала ни разказва, как да се обединим в група. И това е била методиката по време на изгнанието (галута), когато са се обединявали малко количество кабалисти в групи. За това са писали Ари, Рамхал, Рабаш, Баал а-Сулам. И цялата наука кабала се е реализирала в група, в обединение – и от обединението са усещали висшия свят, това, което се усеща в свойството отдаване, развивано заедно в групата.

Днес от състоянието, което се постига в група, трябва да се излезе към състояние, когато всички наши групи  се обединяват в една – и тази обща група се намира вътре в човечеството, като негова част.

От друга страна, дошло е време за обединение вътре в Израел – това, за което пише Баал а-Сулам. Но, откъде може да се започне? – От тази кабалистична група, която работи над своето обединение, и изхождайки от него, обяснява на народа, в какво е необходимостта от обединението – защо възниква такава необходимост, вече не отвътре в човека, от точката в сърцето, а с подтик от природата, когато всички, Израел и особено народите по света, усещат натиск, проблем, обща глобална и интегрална криза, и затова са подтиквани отзад чрез страдания към обединение.

Виждаме, че в наше време възниква необходимост от обединение не затова, че в нас възниква индивидуалната потребност, точката в сърцето, а затова, че ни принуждават обстоятелствата, историческата необходимост от обединяване, да станем единно цяло, пример за света – да станем „светлина за народите в света“, както е заповядано в Библията.

По-такъв начин, продължаваме нашето движение от същата кабала, от Авраам и от неговата методика, от народа на Израел в древността, неговото обединение във взаимна любов, и постепенно осъзнаваме, че днес трябва да достигнем такова състояние – да се върнем към своите корени и да продължим вече обединението от нас към целия свят, който се е развил от този Древен Вавилон, който не е пожелал в своето време да приеме методиката за обединение от Авраам.

По-този начин, вътре се намира кабалистичната група, тя се занимава с кабала – хора, водени от потребността на душата отвътре, а около нея се групира народът, който усеща криза, натиск отвън, и поневоля приема поправянето върху себе си. А около народа се групира светът, с помощта на нашите групи в света, които се отнасят и към вътрешната група, и към народите в света.

Вътрешната група се нарича „Кабала ле-ам“ и се занимава с кабала. Народът на Израел трябва да приеме формата на група, не кабалистична, а като обединение в едно семейство „Взаимно поръчителство“ („Аравут“). Това е нашето движение. Поправянето на душата е за групите, а за народа – обединението „взаимно поръчителство“.

Изхождайки от необходимостта за прокарване методиката за обединение, трябва да се обръщаме към правителството, към всички инстанции, където можем да прокараме тази идея, да се обръщаме към министерството на образованието, да се занимаваме с възпитанието на хората чрез учени, да привличаме учени, които ще потвърждават днешната криза, необходимостта от обединение, изхождайки от обективните социални причини, от реалността. И така да се обръщаме с помощта на учените надолу и нагоре, нагоре – към правителството, надолу – към народа, да привличаме учените на нашите симпозиуми и да предизвикваме интереса на СМИ.

[54353]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Тайната на Тора””, п. 217: Значението на Тора в този ден. Както е казано „И те чели в Тора (учението на Твореца), тълкувайки и обяснявайки, и разбрали прочетеното.”

Тайните на Тора се разкриват само между нас. Ако съумеем да създадем пространство помежду си, което: от една страна, да се определя от степента на омраза между нас, отделяйки ни един от друг, а от друга страна – над омразата, създадем връзка помежду си, то тогава омразата ще ни даде силата на съпротивление, „резистора”, а връзката между нас ще бъде „токът”, който ще пропуснем през него.

Тогава на основата на „резистора” с протичащия през него „ток” се разкрива работата: можем да управляваме двигателя, да го нагряваме или охлаждаме – всичко, което желаем. Тези две противоположни сили, които действат една против друга, могат да ни донесат полза.

Всичко зависи от вида на съпротивлението, което се разкрива между нас – отблъскване, омраза, отчуждение – те във всеки миг се разкриват по различен начин. Егото непрекъснато се взривява, проявявайки се в много противоположни форми. Искаме да останем в същата връзка и любов, но тъй като нашият егоизъм постоянно се променя, то и нашите отношение се променят.

Светлината е в пълен покой, но нашето желание за наслаждение постоянно се изменя, проявявайки се във всякакви форми, без никаква почивка. Затова постоянно разкриваме нови състояния, наречени „парцуфим”. Следователно, ако искаме да разкрием тайните на книгата „Зоар” или на Тора, те ще се разкрият единствено във връзката между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 31.08.2011
[53175]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→

Конгрес в Ахзив (Израел), урок №1

Трябва да разкрием място в сърцето и разума за истинската грижа.

Всичко останало трябва да стане принудително за мен. Живея в този свят и по необходимост се занимавам с неговите работи, но моята истинска, съкровена грижа е за главното. В крайна сметка, аз съм човек и искам да постигна нещо. За мен, освен парите и ежедневните проблеми, е важно нещо друго  в живота. На това трябва да придадем много по-голямо значение, отколкото на всички други перипетии в живота.

Мога да работя, да пазарувам и да бъда на приятни или неприятни събития – това не е важно. Най-важното е да имам в сърцето и разума място, в което искам да се издигна. Ако има такова място, то трябва да присъединя своите другари към тази неизбежна грижа. Когато мислим един за друг и се подкрепяме, то това е и групата. Всеки един е загрижен всички да имат същите мисли и същите грижи. Искам те да се грижат за най-важното нещо и тогава – аз също ще се грижа за него.

Нашата обща грижа е да построим духовния съсъд, правилното желание, да издигнем молитва за поправяне. Когато то набере достатъчно количествена и качествена сила, тогава в мрежата, разпростряла се между нас, ще разкрием това, което искаме да постигнем – висшата реалност – и ще придобием сила, здраве, сигурност и просперитет…

Дори днес еврейският народ разчита повече на чудо, отколкото на твърда основа. А междувременно ние имаме особен съсъд, благодарение на който можем да прогоним всички беди и трудности, и цялата ненавист. Ние и само ние държим ключовете за успех и добър живот за всички. Именно затова целият свят и нашите съседи няма да ни оставят на мира.

На нас ни е дадена възможност, и само ако достигнем взаимно поръчителство, нашето обединение ще стане световен център на доброто. Така че, нека го направим заедно, грижейки се с радост един за друг.

От 1-я урок на конгреса в Ахзив, 01.09.2011
[53410]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→