Конгресът в Торонто, урок N:5

Въпрос: Как да се уверя, че ми се е отдало да се издигна над разума?

Отговор: Да се издигнеш над разума си означава да влезеш в разума на другия.

Намираме се в света на Безкрайността. Аз съм един от всички. Оставайки вътре в себе си, аз пребивавам в своя разум – в грижа за себе си, в мисли за себе си, в стремеж към собственото благо. Такова е обичайното ни състояние. Подсъзнателно и съзнателно мислим за това.

Разбира се, в сферата на моето Аз влизат също и децата, жената, близките, другарите, възможно е даже и народът, и страната, в която живея. Това е обусловено от моята зависимост от обкръжаващите ме и от това, в каква степен съм изложен на влиянието им. В съответната степен внасям в тях понятието на своя Аз.

Какво означава подем над своя разум? Означава, че преминавам в разума, в желанието на другия, вместо да се намирам в самия себе си. Защото сега съм в негова услуга. Той е първичен за мен, а аз самият съм в качеството на изпълнител, вторичен. За мен той е като любимо дете, а аз съм буквално като негова майка.

Ето това означава да се издигнеш над разума, с други думи, да смениш реда на приоритетите: сега за мен той е по-важен, отколкото съм аз, както детето за майката. Ако това действително е така, значи съм успял.

От 5-я урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[55000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №7

Никой не се е родил просто така и разбира се, че никой не е получил духовно пробуждане лично за себе си. В духовното разчет се прави не с отделната личност, а със системата като цяло.

Затова всеки трябва да си зададе въпросите: „Как спомагам за установяването на всеобщата взаимовръзка? Как предавам пробуждането си на другарите? Как участвам в търсенето на общата програма, в разкриването на Твореца между нас? Как се свързва Той с нас?“

В крайна сметка ще открием, че се намираме в единна система, в единна връзка, в единна функция и Висшата сила се намира в нас при равни за всички условия. И тогава ще достигнем до състояние на мир, цялост, съвършенство. Всички заедно ще се обединим с тази Сила именно посредством това, че тя ще ни задейства наравно и едновременно.

Недостатъците, разкриващи се в живота ни – са недостатък на програмата на мирозданието, който вече трябва да се прояви. В покриващият я мрак ние откриваме зло, болка, объркване, безпорядък. Това ни позволява да направим ясна диагноза, подобно на лекар, който диагностицира болест. Творецът оголва симптомите пред нас посредством беди и проблеми.

Така че нека да имаме достатъчно разум и чувства, достътъчно подготовка, а най-главното – да имаме достатъчно взаимна поддръжка, за да разпознаем същността на случващото се. Когато изпитвам болка, когато се сърдя на някого и не искам да го видя, когато оправдавам себе си, доказвайки собствената си правота и неправотата на останалите – трябва да разбера, че мен ме объркват същите тези желания и мисли, които все още не са поправени за връзка с общата система.

Не трябва да бягаме от тях – трябва да работим с тях, докато не създам напълно вярно отношение към другите: от най-добрите приятели и близки, до хората, които са най-отдалечени, ненавистни и противоположни на мен.

Казано е: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Призоваваме за любов към ближния не от прекраснодушие. Истинската любов е взаимовклюването помежду ни, без всякакво различие, с цел приобщаване към тази Сила, която ни привежда в действие, към тази програма, която трябва да се разкрие помежду ни в аналогов вид: извън времето и пространството, в съединяване на всички нас в едно.

На света трябва да му бъде обяснено с всички достъпни средства. Такава е днес нашата работа между конгресите.

Надявам се, че ще бъдем по-сплотени по време на уроците. Горещо препоръчвам да се преглежда моя блог, независимо от повторението. Там превеждам мнения на много учени и специалисти и това върши своята работа, то предоставя възможност за включване в света. То ни е нужно.

Длъжни сме днес да се проникнем от желанията и болките на света, от неговите впечатления и усещания за кризата – и оттук всеки път да търсим форми за подаване, за да дадем обяснения, за да окажем въздействие, малко да подсладим хорската мъка, без да ги успокояваме, а като им показваме верния поглед за решаване на проблема. Тази работа ще отнеме много време и сме длъжни да я извършим.

От 7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто, Урок №7

Tялото се състои от различни части, които са устроени и функционират различно. Ако ги разглеждаме по отделно, е трудно да се разбере как са свързани помежду си бъбреци, бели дробове, сърце, черен дроб, мозък, петте сетивни органа, паметта, храносмилателната система… те са съвсем различни, основното тук е – общата програма, която ги свързва в едно, определя на всеки свое темпо и свои функции, установява между тях правилна връзка и им позволява да работят заедно, в единна хармония.

Програмата, обединяваща всички части на тялото, се нарича ”живот”. Тя създава вярното ниво, нашето човешко съзнание. На този принцип трябва да си взаимодействаме помежду си: различни хора, различни групи, всеки съхранява своята специфика, но над нашата индивидуалност трябва да прокарваме взаимната ни връзка. Искаме да разкрием универсалната програма, която ни обединява в едно. С това ще разкрием светлината на Безкрайността, която ни поражда, поддържа и свързва. Усещането на тази програма е разкриването на Твореца.

Освен животинското си тяло, ние чувстваме, че в нас живее човекът – твърде висока степен. Точно така, обединявайки се един с друг, разкриваме програмата на взаимната връзка на много по-високо ниво, което се явява разкриването на Твореца пред творението. И независимо от получения на конгресите мощен импулс, в прекъсванията между тях можем да провеждаме огромна работа за обединението на групите и между тях – за да донесем на света тази вест, този пример. Тъй като светът вече започва да изпитва нужда от разбиране на текущата ситуация.

Творецът се разкрива между тях в тъмнината. С нейна помощ Той показва, че не ни достига Той – и тогава се устремяваме към Него. Без това, не можем да подредим живота си. Той ни призовава към това посредством кризата и чувството за безпомощност, посредством всевъзможни неприятни усещания. А тъй като сме егоисти, ще се примъкнем към Него. Изкуствено не можем да Го разкрием, ако не се нуждаем от Него истински.

Всеки ден светът потъва в суматоха и мрак, лишавайки се от сили и надежди, губейки се даже във всекидневните работи. Това се отразява на живота на обикновените хора и постепенно в тях назрява усещането за недостатък. Поначало те не знаят какво не им достига. След това осъзнават, че се нуждаят от увереност в утрешния ден, надежда за бъдещето, гарантиране на нещата за обичайния ни живот днес.

Това не са философски откровения и не са теоретически постройки на интелектуалците. Това не е онова, което ни се разкрива над обикновения живот на хората с точка в сърцето. Ние извършваме особено търсене, свойствени за Галгалта ве Ейнаим, за съсъдите на отдаване, за онези, които се опитват да проникнат в същността на свързващата ни програма, да усетим същността на нашата взаимна връзка, до познаем действащите между нас закони. Не всички се стремят към това.

Затова човек трябва да разбере единствено как участва в процеса, от потребността да се храни, да възпитава децата, пенсия, здравеопазване, плащане на разходите… По такъв начин той се включва в голямата програма – не така, както ние. Той се нуждае от обикновени и познати неща: да си изкарва прехраната, в къщи да си включи телевизора, да посещава познати сайтове в интернет, да ражда и възпитава деца…

Точно така той ще живее и по нататък, на духовния си етап на развитие – само че с намерение за участие в общото дело заедно с останалите. Тъй като сам няма да може да се подсигури. Така действат клетките на тялото, получаващи програмата от мозъка.

Трябва да обясним на хората това, което се случва, и да ги обучим на новата специфика на поведение в новия свят, едновременно разработвайки и изучавайки я сред нас. И затова всеки от нас трябва да разбира каква отговорност му е възложена. Фактически това е реализацията на душата.

От седмия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55070]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №5 

Въпрос: Влияе ли състоянието на групата на нейната работа по разпространението?

Отговор: Аз не се занимавам с работите на нашите групи. Човек сам формира себе си, и аз не мога да го направя вместо него.

На него му поднасят трудности, добавят му гордост, объркват го. Или той вярно възприема пътя и преодолява препятствията или не. В краен случай, той поправя себе си не сега, а да речем след 50 години. Към това аз се отнасям с голямо търпение. Всяка група получава онова, което ѝ се полага, и всеки човек – също. Аз посявам, а покълването не зависи от мен.

Разбира се, състоянието на групата влияе на нейната работа по разпространението. Всичко нереализирано, което е трябвало да бъде осъществено на дадения етап, като бумеранг се връща назад, усилено няколко пъти. Тъй като групата е получила възможност но не я е използвала.

Всеки от нас отговаря за другите. Заемайки своето място в общото Дърво на живота, аз трябва да предавам светлината надолу по веригата. От мен започват разклоненията на коритата, по които трябва да потече към другите. Но, ако в мен се е образувала задръжка – коритото пресъхва. На мен ми е определено времето (t) за предаване на светлината, но аз не съм изпълнил задачата и сега цялата светлина, предназначена за моите отдаващи канали, стои ”запушена”, не тече по надолу.

При това я усещам като отрицателна сила и трябва да си платя за това. Тъй като съгласно с програмата аз трябва да отворя своя клапан, за да могат и останалите хора да пристъпят към обединението и поправката. Но вместо това съм се впуснал в лични сметки, възгордял съм се, мърляво се отнасям към своето властолюбие… Всъщност, тази сила на гордостта и властолюбието ще бъде разбита от същата тази светлина, която се е насъбрала на моя участък и не може да продължи нататък. Това налягане (Р) ще сработи и в края на краищата, ще ме взриви.

За задържането наказанието е много голямо. Тъй като аз съм преградил пътя на светлината, към останалите и съм ги лишил от нея. А междувременно, те на свой ред, са трябвало да го предават по-нататък. Възможно е да съм оставил без светлина хиляди, милиони…

В края на краищата излиза, че ако човек не се учи с добро, то ще се научи с лошо.

От 5-я урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всичко зависи от това, къде се намира човекът, под влияние на какви сили – или той се свързва с Твореца, с обкръжението, в което намира поддръжка за себе си, или се потапя в обичайния живот и тогава пребивава в друго обкръжение. Но винаги се намира под влияние на обкръжаващото го общество. И винаги има възможността да добави от себе си своя собствен избор, с когото се съотнася.

Разбира се, чрез обкръжението на масите, Творецът също му въздейства, но не пряко и не по желания начин,  и тогава човек не получава от това обкръжение стремежът да действа самият той. Напротив, масите въздействат над него, увличат го след себе си, малко го принизяват до своето ниво и човекът плува по течението.

Ако човек се намира под влиянието на правилното обкръжение, винаги му е неудобно – чувства, че трябва още нещо да добави от себе си и още нещо да направи. И тогава напредва.

Давам за пример обикновената плоча. Поставям я в грамофона, тя се завърта, свири и аз слушам музика. Не трябва нищо да добавям към нея, просто се наслаждавам.

А има и особени плочи, за упражняване на музикантите. Свири същият оркестър, само, допускаме – без цигулката. На цигулката свиря аз, заедно с плочата, на която звучи всичко освен цигулката. А там, където трябва да е солото , плочата беззвучно се върти няколко минути.

Следователно, ако слушаме ”плочата”, където свири всичко, това е обкръжението на народните маси. А ако искаме да се обединим с групата и с Твореца, там свири цялата ”плоча” освен личното ни участие. И тази ”плоча” ме кара да се намеся, като през цялото време разкривам необходимостта – мястото, където трябва да добавя солото си.

Затова има народни маси и има избрани личности – тези, които желаят да участват сами във всички процеси на развитието. Разбира се, тези хора получават пробуждане от Твореца, за разлика от народните маси. Но проблемът възниква, след като човекът получава това пробуждане: какво прави с него, продължава ли той при всяка възможност, с всички сили, доколкото това е възможно, да прибавя личното си участие.

От урок по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54683]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №4

Само като се грижим за целия свят ще напипаме нашата територия за единство. Обединението трябва да бъде в грижа за някого. Точно както, грижейки се за децата, съпрузите започват да се чувстват родители, радетели.

Затова трябва да влагаме сили в разпространението – взаимно, правилно, добре организирано. Ние използваме интервюта, клипове, песни и т.н. Трябва да създадем постоянно напълващ се ”склад готова продукция”, за да можем оттам да вземаме материали, да ги превеждаме на различни езици, и да ги вкарваме в работа.

Именно такава грижа за света ще ни свърже в едно. Можем да установим връзката между нас, само като отдаваме на другите. Такъв е духовния закон: аз не съм способен за контакт, за напредване, ако това не породи отдаване към когото и да било. Трябва да работим заедно върху това, да се организираме все по-добре и по-добре.

И не чакайте инициатива от страна на израелския център – действайте самостоятелно. В Израел сега сме натоварени със свои проблеми, това място става гореща точка на света. Така че, реализирайте собствени начинания, адаптирани към нашите условия. Тъй като ние не разпространяваме науката кабала, а знания за истинското състояние на света. Трябва единствено да се учим на точно подаване на формата и постоянно да я подобряваме по време на работа. Само разпространяването ще ни помогне да се развием.

Основни направления за работа: интернет и контакти с учените. Облягайки се на техните данни, ние се обръщаме нагоре, към правителствата, а също така и надолу, към народа. Ние се явяваме като ”двигател на идеите”, който разпространява в обществото и интернета жизнено важни знания.

Виртуалното разпространение  не изисква огромни средства. Не трябва да се прекалява с подготовката на материалите. Основното е да се донасят до хората идеите. В наши дни ключов фактор се явява простотата и бързата достъпност. На хората им харесва, когато им говориш кратко и ясно, без да изискваш, без някакви специални ефекти. Дайте да се научим на това заедно, колкото се може по-бързо.

От четвъртия урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на обикновения човек, как работи светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Това може да се обясни с всевъзможни примери, показващи, че човекът е следствие от обкръжението си. Децата, загубили се в гората и израснали заедно с животните, придобиват навиците на тези животни. А животните, живеещи заедно с хората, стават повече ”човекоподобни”. И така нататък.

Влиянието на обкръжението върху човека прави всичко. Мога да напредвам без обкръжението – така, както се променя природата и под влияние на измененията си, разкрива в мен всевъзможни нови форми на съществуване. Някога съм бил подобен на амеба, после съм станал по-сложно създание, и още, и още, докато не съм се развил до такъв човек, като сега – под въздействието на обкръжаващата среда, на природата. Променяйки се, природата променя и нас.

Ние и сега откриваме, че всичко се променя – стават взривове на Слънцето, променя се климатът, изместват се магнитни и географски полюси. Още не разбираме, какво се случва тук, не осъзнаваме още хилядите фактори, въздействащи върху нас, за сметка на които напредваме. Всичко се случва, за сметка на обкръжението. Но, това обкръжение се нарича Природа, като че ли нежива, в която нещо се променя, възможно е по някаква програма, а може и не. През цялото време искаме да узнаем това, защото смятаме, че това е случайност, а не програма. Ако сме знаели, че всичко се случва по плана на природата, то бихме се отнасяли към това по съвършено друг начин.

Днес пред нас възниква проблемът: сблъскваме се с резки, драматични изменения на климата и искаме да знаем, случват ли се тези изменения по някакъв план или са случайни. Допринасяме ли за тези изменения в природата (и на тази тема има много изследвания), или те произтичат от нея самата и са дотолкова случайни, че тук не можем нищо да преценим?

Макар че, каква може да бъде случайността?… Защото изучаваме процесите, протичащи вътре в Земното кълбо и знаем, че живеем върху тънката обвивка на горящ вулкан. Затова, възниква наистина жизнено важен въпрос: влияем ли на тези процеси или не? Ако не влияем, то е, както се казва:”ще пием и ще се веселим, защото утре ще умрем”. А ако можем да им въздействаме, то за сметка на какво е – на мислите, на желанията, на по-малко горене на въглища и газ? Учените търсят отговор на този въпрос, понеже, в крайна сметка, подозират много неблагоприятното развитие на събитията.

Глобалността на света, която се разкрива днес, накрая трябва да ни направи по-умни и разбиращи, тъй като всичко, обкръжаващо ни, представлява по себе си, единна система и ние също се намираме вътре в нея. Съществува взаимно влияние: въздействаме на външната система, а тя на нас и от нейното влияние върху нас, ние се променяме.

От това възниква решението, произтичащо от науката кабала. Можем ли умишлено да променим обкръжението, за да работи то върху нас и да ни променя в посока на същата тази цел, по добър и бърз път?

Тук възниква проблемът – трябва да променим множеството данни, заложени в разума ни: преди всичко да разберем, че се намираме във всеобхватна, глобална, обща природа, в която всички части пребивават в единение, че за целия този процес има план, тенденция, по които винаги сме се развивали. И действително, даже, гледайки на процеса на еволюцията, ще видим, че в нея има определен план за развитие. И изведнъж, забравяме за това, понеже е свързано с егото ни, което неочаквано ни прави тъпи:”Няма никой друг освен мен!”.

Ако, преди всичко, започнем да възприемаме тази картина: че има глобална, интегрална, обща система, вътре в която се намира човечеството и сме длъжни да достигнем равновесие с нея, тогава ще можем да попитаме:”Какво изисква сега природата от нас? Да достигнем равновесие, ли? За сметка на какви въздействия, на какви условия прави тя това? Възможно ли е, ние, самите да осъществим това?

И действително, започваме да разбираме, че природата не е способна да направи това сама. Може да се каже, че това е Творецът (Елоким), притежаващ разум и чувства, а можем да я смятаме за нежива, безчувствена природа – това не е важно.

Ще изпитваме въздействието само на неживо, растително и животинско ниво, само на нивото на нашето тяло. Защото на човешкото,”говорящото” ниво трябва сами да построим обкръжение, за да ни променя то чрез своето въздействие, придавайки ни нужната форма. Затова, всички страдания ще бъдат на неживо, растително и животинско ниво – на нивото на животинското ни тяло, на неговия живот и съществуване: войни, беди, епидемии.

Така ще бъде дотогава, докато не осъзная, че цялата нежива, растителна и животинска природа е всеобща глобална система и аз трябва да ѝ се уподобя на своето ниво. А да бъдеш глобален в човешки план, означава да се отнасяш към тази система като към своя, където всичко е взаимосвързано и пребивава в единство и хармония.

Тогава настъпва още един етап: аз строя обкръжение, за да ме променя, да ме направи по-глобален и по-интегрален, свързан с всички части на природата и с хората. Искам да направя това, понеже страданията ме задължават. Страданията на нивото на този свят довеждат до това да разбираме, че природата ни е изцяло взаимосвързана, интегрална и ние трябва да бъдем свързани с всички нейни съставящи.

Какво ни дава това? Построявайки, тази система, всъщност, изграждам адаптер между мен и висшата светлина, между Твореца/ Елоким – това стъпало в природата, което е по-високо от тази глобалност и интегралност, по-високо от структурата на Малхут на Безкрайността. Сякаш се уподобявам на светлината, даже не знаейки за това (става въпрос за цялото човечество, което не знае, какво именно прави). Светлината, въздействайки ми, извършва тази работа- повдига всички нас на следващото ниво.

Вместо навици и закони, които сме си поставили изкуствено, светлината действа върху нас и внася в нас системата от висшите закони, на ниво инстинкти. Това се нарича ”над знанието”: извършвам действия по обединението на своето ниво и вместо това, внезапно, получавам своята нова форма на съществуване – духовен живот на ниво инстинкти, издигайки се на следваща степен. Това се нарича ”положил усилия и намерил”.

Така повишаваме нивото си, ”модернизираме се”. Макар че, извършваме всички действия на земно ниво, стараем се да се обединим с другите, да се отнасяме с любов към тях, – природата ни въздейства, за да ни издигне още по-високо. Така, с помощта на обкръжението, ние се повдигаме. На всички предишни нива природата е правила това сама по себе си, а сега трябва да я задължим да направи това, защото така, ние придобиваме новите разум и чувства.

От урок по статията на Рабаш, 09.09.2011

[54614]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Вътре в групата може много бързо да се премине от ненавист и раздразнение към обединение, използвайки методите на Кабала. Да се направи по отношение на света, защо ли, не се получава. Какво да се направи?

Отговор: Липсва важността за поправянето на света.

Въпрос: Защо светът предизвиква такова раздразнение?

Отговор: Защото той не е такъв, както вие егоистически желаете да го видите, във вашите непоправени свойства. Тъй като, такъв ви го представя Творецът за вашето поправяне.

Въпрос: Как да включа към себе си външния свят и при това да не попадна под неговото силно влияние, и да не се отделя от групата?

Отговор: Само с още по-голямо съвместно обединение в групата.

Въпрос: Какво е необходимо да поправя вътре в себе си, за да се поправи пълното безразличие на младото поколение в света?

Отговор: Да поправиш своето отношение на любов.

Въпрос: Желанието – какво сме длъжни да желаем? Как и кога аз мога да усетя желанията на света? Как мога да увелича важността на целта? Как мога да подържам постоянната „атака“? Къде да намеря тази точка? Трябва ли действително да усещам, че тук ще бъде мястото на моето „погребение“, ако не премина към поръчителство?

Отговор: Всичко това се решава само с постоянните усилия да се обединиш с групата.

[54546]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Желанието за наслаждение е било създадено от светлината. По такъв начин светлината е първична, тя е истинска от истинското, първопричината. А желанието за наслаждение е създадено в нея и се явява нейно следствие.

Светлината е създала желанието, за да го направи съвършено, подобно на себе си. Светлината е способна да направи всичко с желанието. Защото, то е като апаратно осигуряване, в което могат да се заложат всякакви програми от най-различен и даже от противоположен характер. В зависимост от това, желанието ще се наслаждава с горчивина или сладост, с лъжа или истина, с близостта или с отдалечаването и т.н. Желанието е единствено и само това, което реагира на светлината. Както го програмира светлината, такова и ще бъде.

И ето, светлината започва да работи над желанието, показвайки му своето ”променливо” отношение. По различни начини тя формира в желанието усещането за потребност и това е първият етап. Вътре в потребността възниква напълване, а в напълването е усещането на Даващия, в усещането е отношението към Даващия, а в отношението се открива какъв съм аз в сравнение с Него. В тази верига от състояния светлината ту се проявява в желанието, ту гасне, като лампичка, която я запалват и гасят.

От това скриване и разкриване на светлината, желанието придобива все по-голямо разбиране, усещане, решимост, анализ. Вътрешният му запас се попълва и всеки път то реагира на светлината на друго ниво и в друга форма. Светлината оказва на желанието просто въздействие, но благодарение на това, отведнъж, то става все по-сложно и постоянно претърпява качествени изменения.

Не можем да охарактеризираме параметрите на тези изменения, поради липсата на съответстваща терминология. Но така или иначе, желанието действа, произлизайки от това, какво усеща в дадения момент, а също и от това, какво се е отложило в паметта му от миналите усещания. В своите действия то се базира на миналия опит. Освен това има и друга памет в желанието – заложените в миналите състояния инстинкти, които заставят да се действа по определени схеми, даже когато за това няма разумно основание.

В желанията трябва да присъстват противоположните форми: свойствата на творението и свойствата на светлината, на Твореца. Иначе светлината винаги ще управлява с желанието непосредствено. Целта на творението се състои в това, желанието да придобие разум и чувство, да стане самостоятелно, а това е възможно само в условията на противопоставяния, стълкновения, разделяне на противоположности, състоящи се от различни сили. И затова пътят винаги минава през подеми и падения в различни форми и детайли на възприятието.

Вътре в творението инстинктите са в конфликт с разума. Животните, действащи съгласно вътрешна програма, не грешат, а човекът постоянно допуска грешки там, където се издига над животните.

Виждаме това и в човешкото развитие: някои хора си създават определени навици и до края на живота си живеят като войници, изпълняващи наставления, получени още в дома на родителите им. Животът им минава повече от спокойно, стандартно, в него има повече равновесие, увереност.

От друга страна, човек, чиито инстинкти се развиват по-малко, а разумът и съмненията повече, той по-често има вътрешни конфликти, повече се учи и се променя, и затова и в зряла възраст изглежда, като дете, вечно променящ се, пълен с живот и готов да се преобразува.

И ето, тези, които са по-близо до ”инстинктивното”, в живота се чувстват по-уверени, знаещи, устойчиви. Защото те се базират на неизменните инстинкти и това им осигурява по-лек живот.

Който действително иска да се повдигне на стъпалото на Твореца, той именно търпи промени, преживява подеми и падения във всевъзможните детайли на възприятието. На този път се намира и стъпалото Фараон, който казва: ”Творецът е праведен, аз и народът ми сме виновни”. Това е много голямо и важно стъпало на човека, разбиращ, колко голяма е разликата между върха и основата на стълбата. Става въпрос за трудна работа в противоположните свойства.

И затова в живота ни трябва всеки път да се стараем да видим себе си на стъпалата на стълбата, по които се спускаме и издигаме, отново и отново. Не трябва да се страхуваме от това и не трябва да чакаме успокоение – то е по-лошо от всичко.

Промените по този път се осъществяват само с помощта на обкръжението. Сам човек инстинктивно иска да остане там, където е. И макар да не му е много добре, а то даже му е съвършено лошо – при все това не го влекат промените, постоянно се вкопчва в текущото.

Трудно е да се измъкнеш от обичайното блато и само обкръжението, въодушевяващо през цялото време човека с други ценности, ще го изкара навън. Затова трябва да укрепваме групата, за да може по-бързо да се повдигаме и да се спускаме, разбирайки, че с всеки изминал път, формираме в себе си съсъд за окончателното поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес няма голяма разлика между работата в група и в цялото човечество, между частната и общата работа, тъй като общата мрежа се е разкрила. В миналото групи от кабалисти са работили в скритие, отделно от всички останали. Те не са показвали себе си, защото е било забранено да се разкрива кабала и да се обяснява нейната цел преди същинската мрежа на общи връзки да се разкрие и да възникне нуждата от методиката за поправяне.

Затова кабалистите запазили мълчание. Но от момента, в който тази мрежа започнала да се разкрива, ситуацията станала кардинално обратна – сега ние трябва да разкрием науката кабала.

Кабалистите са предсказали това още преди тази мрежа да се е разкрила на света. Почти преди 100 години Баал а-Сулам започнал да разказва на света за нуждата да разкрием мъдростта на кабала. Той смятал, че светът трябва да се подготви предварително за разкриването на връзките, за да се избегнат войните и страданията, които преживяхме в миналия век.

Човечество преживя повече убийства и страдание през 20 век отколкото през цялата човешка история. Разбра се, било е възможно да преминем тези поправяния в различна форма. Но за сега поправянията, които висшият извършва, остават в Него и ние не знаем за тях и не ги виждам с очите си. Нямаме средство да видим поправянията, които сме постигнали на цената на такива големи страдания.

Въпреки поправянията, неговата форма е била нежелана и се е облякло в нас под висшия натиск и против нашето желание. В кабала тази връзка се нарича „ахор бе-ахор” (гръб в гръб). А трябва да стигнем до пълно съгласие и да се обърнем „лице в лице” един с друг (паним бе-паним).

В крайна сметка, по един или по друг път, ние винаги напредваме, но по нежелан начин. Сега, след като кабала се разкрива, човечеството може да се подготви за разкриването на мрежата, която ни свързва, чрез интегрирано, глобално възпитание и взаимно поръчителство, тоест чрез правилната връзка между нас.

И когато се подготвим за това разкриване, ще го посрещнем като добро и ще го възприемаме като общо поле, благословено от Твореца, а не като живот, изпълнен с опасности и заплахи. Всичко зависи само от нашия съсъд, който трябва да е преди светлината.

Ще усетите, че това поле на взаимни връзки е благословено от Твореца, защото самите вие ще искате да го благословите! Ще мислите, че всяко ново разкриване ви носи полза, защото ви доближа до общото отдаване, до взаимното поръчителство!

Каквото се е случило е трябвало да се случи. Нито сме сгрешили, нито сме направили погрешни действия – всичко се е случило според желанието на Твореца, което се е разкрило по този начин. Не трябва да съжаляваме за нищо в миналото, дори за най-болезнените събития, които е много трудно да приемем: „Няма никой освен Него”.

Но от днес нататък трябва да разберем, че всичко зависи от нас и че „никой не може да ни помогне освен самите ние!”.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011
[53518]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→