Въпрос: Ако всичко направим правилно, то след първите слаби удари хората ще разберат, че ние имаме отговор.

Отговор: Именно ние трябва да им поднесем ”бонбончето”, за да видят веднага: тук има надежда, обяснение спасение.

Таза работа е възложена на нас, няма на кого повече да разчитаме. Хората не са способни да чуят вестта за духовния подем, те са на друга територия, те просто не разбират, какво искаме. И даже когато разберат – сами няма да могат да направят това. Поправката ще дойде само от нас. А на тях ще им обясним, че без това няма да се размине.

Системните поправки идват в готов вид от страна на Галгалта ве Ейнаим, а на останалите им трябва само да се съгласят с тях, да ги приемат. И трябва да бъдем достатъчно изкусни в разпространяването, За да могат те да поискат това, да приемат добре тази идея, тя да им бъде, като помощ.

Хората не могат да се променят сами, 99% не са способни на това. Затова в края на предговора към книга Зоар Баал а-Сулам пише, че висшата мъдрост ще се излее чрез Исраел върху народите на света. Тя ще потече отвътре навън. Масите сами няма да се надигнат, за да я разкрият. В най-добрият случай те ще отворят сърцата си за нейния изливащ се поток. Да даде Бог това да се случи, те да го направят и ние да имаме какво да изливаме за тях.

Това ще стане, ако започнем да работим заедно с тях, с най-голяма интензивност. В разпространяването ние не искаме нищо от тях, освен да осъзнаят текущата ситуация. Нека даже да не са разбрали всичко, но ние ще създадем контакт. Благодарение на разпространяването ние от наша страна, намираме допирни точки.

От новороденото не се изисква нищо. За него ние трябва да осигурим пеленки, шишенце с биберон. И още, ние не очакваме от него смислени реакции – те ще дойдат п-късно, когато то порасне.

От урока по вестник ”Народ”, 22.09.2011

[55379]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Неживата природа съществува вече милиарди години, растителната – стотици милиони, милиони години се развива животинския свят, докато накрая, след някакви 200-300 хиляди години се появява човека.

Но и човек дълго време се развива просто като животно, благодарение на силата на природата, която го е създала без да го пита, какво той иска да прави. Така ние не по своя воля изминаваме неживата, растителната и животинска форма на човешкото стъпало, докато не достигаме стъпалото човек в човека.

Какво отделя човека от предходната степен? Различието между животното и човека е в това, че човек не действа само съгласно инстинктите, сляпо подчинявайки се на природата. Животът на животното напълно се определя от неговите инстинкти, предавани от поколение на поколение. Раждайки се, то след няколко дни се изправя на крака и е способно на самостоятелно съществуване.

На човек му е необходимо обкръжение, за сметка на което той израства! Ако го оставиш в гората, без човешко обкръжение, той израства като истинско животно и само външно ще напомня за човека. Той няма да може да говори, нито да ходи изправен на два крака. Тоест човек е напълно зависим от обществото, от обкръжението: в каквото обкръжение се развива – такъв и ще стане. Неговото развитие не е програмирано окончателно в природата, а изисква напълване от обществото на другите хора.

Човек няма такива източници, които да са достатъчни за съществуването му. Той не умее, като кучето например да разпознае лечебното растение, което му е нужно в даден момент, или да се опази от вредното. Той не може като животното, да действа чрез вътрешната инстинктивна програма, гарантираща неговото съществуване. Всички знаем, какво се получава ако оставим новороденото без надзор. Животното е много по-умно от него, то не греши – а човека греши постоянно.

Тоест животното е надарено с всички инстинкти, а човек само на най-ниско ниво. Но пък затова, животното не може да се научи на много неща, а само на някои минимални команди ( да се дресира). Дори да живее стотици хиляди години редом с човека, кучето си остава куче, защото действа съгласно инстинкта си.

Докато човек, който не притежава такива природни инстинкти, е длъжен да овладее формите на поведение от обкръжението и тъкмо за сметка на това се развива. Затова човек се е развил толкова много за тези хилядолетия, в сравнение с животните, които живеейки около него, на практика не са се изменили.

Но нали и човек всъщност, е бил просто животно! Но в него е било заложено много важно допълнение – способността да се развива за сметка на обкръжението. И ако той използва обкръжението за своето развитие, то може да постигне високи успехи.

Затова при неживата, растителната и животинската природа няма никаква свобода. А при човека, който може да добави своето допълнително развитие за сметка на определено обкръжение – има свобода на волята. Защото той може да промени обкръжението и благодарение на това, сам да се промени.

И затова само относно човека има съд и висш разчет: кой е той и как използва онези възможности, които му е дала природата, реализирал ли е подарената му свобода на волята, определяща цялото му развитие.

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55517]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок 7

Съществува леко решение: започвайте да разпространявате. Занимавайки се с разпространение, вие забравяте за себе си. Даже хората, които нямат връзка помежду си започват да контактуват. Колкото повече знания за единството разпространявате в света, толкова по-бързо напредвате. Забравете за всичко, което става с вас лично,  – изключение правят насъщните нужди. Всичко останало обърнете навън – това ще предотврати всички търкания и раздори между вас.

Така съпрузите изцяло се отдават на проблема с болното им дете, грижейки се за него. Тяхното внимание се пренася навън, и там те съсредоточават всичките си усилия. Тази обща беда ги обединява.

Та започнете да се грижите за своето ”болно дете”-  за света. Това ще охлади канала на страстите между вас. Безполезно е да се поправят нашите взаимоотношения направо. Да превключите навън без остатък, на практика да се потопите в практическа работа – и тогава внезапно ще видите, как трябва да се организират нещата вътре. Грижата за вътрешните работи на групата ще сработи, само ако това е необходимо за работа с външния свят. Едва тогава ще разпределите всички и всичко по местата им.

Нека само необходимостта от външното разпространение да опредили, кои сме ние и с какво се занимаваме. Тогава действително ще работим за да отдаваме.

Да вземем пример от Бина: нейната горна половина е устремена да отдава на Твореца, а долната и половина е усремена да отдава на света, а самата тя – е средната част на Тиферет, или решението и да се раздели на две части. Така трябва да се разглежда всеки от нас и всяка група.

От  7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55271]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Основното в нашите беседи на кръглата маса е да обясняваме, че взаимното поръчителство не се постига само, а е резултат на сериозното изучаване на взаимната зависимост на природата –за внедрения в нея човек, като съставен  интегрален елемент.

И само такова съчетание между природата и хората, когато всички бъдат в абсолютно равновесие, т.е. човек ще получава и отдава в обществото в пълна хармония, както това се прави от клетките в организма, – се нарича взаимно поръчителство.

Но преди всичко трябва да се учим на елементите на поръчителството: взаимна отстъпчивост, връзка – над всички разделящи ни противорвчия, които егоизмът специално ни устройва. Трябва да възприемаме противоречията между нас, като упражнения, над които трябва да се издигнем – и по такъв начин да израстем, както порастват децата, благодарение на своите игри.

Ето, в това се заключава напредъка ни към състоянието на взаимното поръчителство, т.е. пълната взаимна връзка, като в единния здрав организъм.

В това се състои целта на цялото творение – затова според степента на достигане на връзка, ще усещаме взаимна любов, отдаване, сливане, участие, желание да съединим онова, което ни е липсвало. Нищо не се премахва, всичките елементи на противоречия си остават, а над тях строим взаимоотношенията.

Тази методика на съединение, въпреки противоречията трябва търпеливо да се обесни – и в човека, ще се извършва постепена еволюция на съзнанието, с усвояване на общата взаимна връзка над проявяващите се противоречия.

Това е дълък път по възстановяването на разбитото съединение помежду ни – по такъв начин се предвижваме, достигаме пълното поправяне на човечеството и неговото съединяване с природата в едно цяло.

По такъв начин, достигаме Малхут на света на Безкрайността, в която се събират всичките и противоречия, противоположности, пълния егоизъм и едновременно над него пълния алтруизъм – и в нас се проявява осъзнаването на Замисъла на творението.

[55154]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Подбор съвети относно изучаемите принципи на духовната работа от сутрешния урок

Поради това че е чуждо, чуждото тяло умее напълно да се отмени (анулира) – и така става най-важната част в организма на висшето. Ако отмениш себе си абсолютно, във всичко относително цялата световна група, общия съсъд, то ще видиш, как ще започнеш да получаваш от всички без всякакви ограничения!

Светлината се разкрива само в моето отношение към някого, във връзката между нас двамата. Светлината – това е впечатление в съсъда на моята душа, която отвътре усеща всевъзможни изменения, подобно вибрацията на струната, пораждаща гласа на цигулката.  Затова ние трябва сами да създадем в себе си отдаването и любовта, за да почувстваме вътре в нея нейния вътрешен корен, който се нарича Творец.

Целият ни живот е игра, в която ние придобиваме разум, позволяващ ни да разкрием Твореца. Нашия егоизъм е страшно хитър и опитва да ни подкупи с всякакви средства. Той се хвърля ту в една, ту в друга, противоположна посока – и това е голяма помощ за нас от Твореца. Този, който иска да разкрие неговите замисли, ще разбере, че целия живот пред него е – игра. И във всеки миг Творецът ни дава възможност чрез нашите мисли, желания действия, да се срещнем с Него като партьори в играта. И тогава целият живот за нас ще стане едно увлекателно приключение.

Аз трябва да разбера, че всичко, което се случва в отношенията ми с другарите ми се дава за да разкрия вътре в това играта на Твореца.

Природната склонност към такива игри не помага да се придобие природна хитрост. Защото там е необходим само директен подход. И тази хитрост, която ще се разкрие, трябва да разбиеш имено със своята прямота.

Това е най-видно в отношенията с другарите – ще успее ли човек да сломи своята гордост, така че наистина да се свърже с другите и да изгради от всички тях една система. Ще успее ли той да не взема връх над тях и да не се разкрива само на половина или на четвърт, оставяйки си възможност да властва. Само ако той напълно се разкрие, тогава ще открие правилната хитрост на своя егоизъм.

Но ако започне да хитрува там, където става въпрос за духовната работа и където той трябва да се съедини с другите, и вместо това се опитва да ги използва за своя изгода (както на него ще му се струва) – с това ще излъже самия себе си. С това ще нанесе вреда както на себе си, така и на групата. Трябва да се препазваме от такива хора и да ги държим на страна, за да не им даваме възможност да вземат власт над нас и да ни объркват.

Най-голямата полза от това, че ние не виждаме огромната работа, която извършваме е  – това да не ни обърква. Много добре е, че тази огромна светлина, която ние предизвикваме е скрита от нас.

От друга страна аз трябва да развивам желание за отдаване. И въпреки че виждам, че не получавам никаква изгода от своята работа, обратното – аз искам да я продължавам.

Не трябва да се притесняваме за голямата дълбочина на желанието да се насладим (авиютът). Трябва да се стремим само към малкото състояние (катнут), към Галгалта ве-ейнайм, към чистото отдаване, към степента Бина, а не към голямото състояние (гадлут). Голямото състояние ще дойде само, в тази мяра, в която ти ще успееш на практика да отдаваш на другите.

Ако към мен не дойде отдолу чужда молба (МАН), моят АХАП така и ще остане да си дреме, и аз ще усещам единствено своите Галгалта ве-ейнайм. Само ако другите поискат да получат от мен, моя АХАП ще започне да действа, и аз ще достигна до голямото състояние (гадлут).

Подготовка за урока

Книгата Зоар говори само за връзката между нас, и по време на четенето ние трябва единствено да отблъскваме от себе си тези образи и отношения, за които разказва Зоар.

Индикатор за правилния път: доколко аз искам да видя връзка между нас през всичките тези думи, букви и предложения, и доколко аз не се откъсвам от тази идея въпреки всичките пречки, които се разкриват пред мен.

Народ

Желателно е колкото се може по-бързо да се продемонстрира на хората, че “спреведливото разпределение“ без глобално възпитание не се явява справедливо и не дава решение. Без коренни промени в обществото ние няма да се справим с нито един от съвременните проблеми.

Днес ние можем да се потопим в противопоставяне на силите, действащи в човешкото общество и да разпалим война в света. Но има и друга възможност: да разберем, че противоборстващите сили са призвани в крайна сметка да се примирят помежду си. А щом е така – нека да го направим  по-отрано, без да се затрудняваме с кръвопролития, които в края на краищата, ще ни насочат към същото това място за обединение. Ние можем да направим всичко на време.

Тук няма да помогне преразпределението на пари и ресурси от богати към бедни. Спреведливото преразпределние за всекиго е различно, справедливо по своему, и затова води до войни и силово съперничество. Така че нека разберем, какъв ще бъде следващия етап за развитие, каква форма ще приеме нашето окончателно единство. И ако ние го създадем предварително, сега, ще избегнем войната, която стои на пътя. Ще я “прескочим“, за да се окажем на добрия етап от единението.

Как да преминем от сегашния си етап на развитие към алтруистическия? Равенство и справедливо разпределение – това не са просто думи, зад тях трябва да стои голяма подготвителна работа по възпитание на масите и по създаване на нови социални мрежи – реални, не виртуални. Тези неща са далеч от очевидното, и еволюцията не ни води към тях по естествения път. Тук тя изисква от нас осмислено участие и озъзнаване на собственото зло.

Не е възможно да се премине от егоистичен към алтруистичен строй по вече набраздената схема. Тук е необходимо усещане и осъзнаване на злото, тук има потребност от промяна на състоянието – независимо от нашата природа. А това значи, че ние трябва да се приготвим за вътрешен преврат: да изградим обкръжението като фактор на въздействие, да използваме науката кабала като средство, като инструкция за работа, и да сформираме пирамидата, така че водещата, чувстващата, разбиращата част да оглави процеса.

Пред нас е моментът на преврата, точката на раздвоение. Да се премине от егоистичен строй към алтруистичен, към отдаване, към справедливо разпределение, към социална справедливост и взаимно поръчителство може единствено по два начина:

• Посредством тежки беди. Сами по себе си те няма да помогнат, от проблеми на нищо няма да се научиш. Но те ще повлекат след себе си анализи и изводи.
• Посредством разпространение, благодарение на което хората ще разберат: че друг изход няма, трябва да сменим тенденцията.

Ние с вас се намираме точно в този момент, и тези състояния трябва да се реализират сега.

[55249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Намираме се на прага на ново състояние. Ще мине ли гладко преходът към него или той ще бъде съпроводен от сътресения?

Отговор: Това е нещо, което не мога да предвидя, защото то зависи от нашия свободен избор. Нещата могат да се развият и в двете посоки. Ако напредваме правилно, ще напредваме към позитивното, бидейки привличани към доброто. Иначе природата ще ни подтиква отзад с бедствия, които може да включват дори и световна война.

Да се надяваме, че ще изберем добрия път. А за да се случи това, трябва „да си напишем домашното” по най-добрия възможен начин. Освен ученето, също трябва да даваме това, което сме получили, работейки по разпространението и обяснявайки на хората какво се случва. Трябва да създадем материали и да ги поставим навсякъде, включително в интернет и в средствата за масова информация.

Всеки човек, който учи кабала, трябва да мисли за това, как да я предаде. Трябва да разберем колко ужасно би било да имаме тази възможност, а да не я реализираме.

От 1-вия урок в Ню Йорк, 11.09.2011

[54543]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №7

Никой от нас не е стигнал до кабала случайно. Всеки са го разбудили за да работи активно по разпространението в света, да прокарва единството. Получавайки от нас тази вест, хората ще я предават по-нататък. Не трябва да им обясняваме цялата система – достатъчно е това, което съответства на тяхното желание.

Хората трябва да възпитават децата – и ние им разкриваме как трябва да се провежда правилно, глобално възпитание, което изисква от нас съвременна общочовешка система. Ние разказваме как да се построи система на връзка между банките, търговските фирми, промишлените компании, правителството…

Всичко трябва да се измени, но на дадения етап не всички искат да знаят какво придобиваме благодарение на това на по-висшите степени, докосвайки се с висшата програма, с Висшата сила, разкривайки висшето измерение, живота, лежащ над материалното битие. В човека още не са съзрели подобни желания – и чувайки за това, той веднага ще ни съотнесе към групата на мистиците.

Хората трябва да поправят проблемите си тук, в този свят и затова трябва да се обръщаме към тях аналогично. Ние им обясняваме принципите на новия живот, на новия свят, новите програми, инсталиращи се в човечеството.

До 1995 година желанието ни се е развивало по експоненциал – и накрая се е наситило. Егпоизмът е достигнал своя максимум (max) и повече не нараства. Отсега нататък той ще става интегрален, сумарен (Σ) – и на всички нас ще ни се наложи да станем единно цели, от седем милиарда да се свием до един. Съобразно това действат нови закони.

Само ние, във взаимната връзка, в работата между нас, можем да проявим контурите на новото човечество и зконите на неговия живот.

През цялата история философите, политиците, социолозите, учените, психолозите са изучавали човешката природа. Самите те, притежаващи огромен егоизъм, са се изкачвали нагоре по пирамидата на социалната йерархия, където всеки човек заема своето място по въздействие на обществото.

Да допуснем, първият егоист – е главата на правителството, по-надолу – членовете на парламента и т.н. Така, че големите егоисти разбират човешката природа, те знаят как да преуспеят и как да заработят, да се добият до своето – и затова те винаги са определяли законите на егоистичното общество.

Но днес, начело на обществото трябва да бъдат хора с друг поглед върху живота, с глобален, с интегрален поглед, хора, умеещи да влияят върху гражданите, за да се обединят помежду си.

Тъй като сега, когато сме достигнали до егоистичното си напълване в интегралния свят, успехът ни зависи от степента на нашето единство. По-рано всеки е печелил за сметка на приятелите, а правителството е приемало закони, така че да не се унищожим едни с други. Но днес цялото общество, всички структури на властта, всички закони трябва да се преобразят. Гражданите трябва да се учат на правилно обединение, съответстващо на висшата програма.

Кой знае за това, освен нас? Именно ние трябва да разкрием тази връзка между нас. Кабалистите затова са ни предали всички необходими материали. И ние трябва да обясним това послание на масите. С помощта на учените, които много бързо се съгласяват с думите ни, доколкото ги виждат вече претворени в живота, ние предаваме посланието на правителствата, а също така го прокарваме и сред народа.

Така всички ще започнат да осъзнават необходимостта от обединение, което ще позволи да се спасим всички от тоталната криза, заплашваща да ни стрие като прах. С други думи, ние обясняваме на хората как да подобрим техния материален живот.

Ежедневното участие в разпространението е изискване за всеки човек от групата ни. Основен „плацдарм“ е интернет. Всеки е длъжен да влезе във връзка с отговорните за това, за да се включи в тази работа.

От 7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55264]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок N:7

Бедите на съвременния свят ни водят до построяване на ново обкръжение – състрадателно и грижовно. То се отнася към всички еднакво и на преден план обезпечава всички с нормален начин на живот. За това в света има всички необходими ресурси.

Защото светът е устроен така, че всеки може да получи това, което му е необходимо за материалния живот. А всичкото останало напълване ще дойде от взаимовръзката ни, от усещането на висшата светлина, от човешката степен, намираща се над животинската.

Сега трябва да реализираме това в народа. В близката година ще видим как инстинктивният призив към това ще изведе хората на улиците и площадите с различни изисквания. А от правителството няма да има отговор. Даже най-богатите страни ще открият, че хазната им е празна. Висшето управление устройва всичко по такъв начин, че само в единството ще намерим разрешение на проблема. Няма да ни помогнат революциите, няма да помогне преразпределението на благата в полза на бедните, това вече го минахме. Подобни мерки само разрушават промишлеността и търговията. Решението е в обединението.

Трябва да се обяснят тези принципи, да се донесе това знание до хората, това разбиране, докато не свикнат с верния подход, с правилния поглед на нещата. Защото пред нас е новата система, в която встъпваме като в матрица. Предишният свят го няма повече.

Много учени вече пишат за това. Човечеството се доверява на науката и затова трябва да ги привлечем на наша страна и да ги поставим на преден план. Те разкриват интегралната система, за която говорим, и с тяхна помощ можем да убедим всички в необходимостта да се променят, да станат интегрално общество. Можем да покажем, че само в това е решението на проблемите ни.

“Как да направим това? – ни питат. – Как да променим себе си?”. За това Баал а-Сулам пише в статията ”Свобода на волята”. За пръв път в историята имаме възможност да действаме самостоятелно. Това се отнася и до нашата група, и до човечеството като цяло: трябва да се построи такова обкръжение, което ще ни подобри.

Как да го построим? Трябва да търсим такава система, която е между нас. Сами я формираме, досещайки се и представяйки си каква трябва да бъде. Искайки да проникна в устройството ѝ, всъщност задавам въпрос за това, какво е това Творец? Как управлява взаимоотношенията ни? Как действа между нас? Как ни свързва? Как действа замисълът на творението, обхващащ всички нас заедно?

Формирайки схемата, която е вярна за мен, намирам в себе си желание да разкрия Твореца. Както детето, сглобявайки коли и кораби от детайлите на конструктора, става по-умно имено благодарение на това, че само се старае да направи нещо вече съществуващо. Действайки самостоятелно, разбира и създава свои произведения, техен творец е. Така и ние преминаваме към съответствие с Твореца, обединяваме се с Него, разбираме Го.

Вдигайки се от материалния свят, постепенно построяваме света на Безкрайността, минавайки по нашия път през пет свята. И всеки път се сблъскваме с разни скривания, за да може още по-изкусно да дострояваме тази конструкция, докато не бъде готова цялата система. Казано е, че Творецът е създал света на Безкрайността и го е разрушил, а хората го поправят, събирайки и изграждайки го отново по пътя отдолу нагоре.

Това трябва да разберем. Пред нас има много работа, голяма система и е нужно да се отнасяме внимателно към всеки по света и в живота: всичко ми се разкрива, за да може сам да реагирам правилно.

Главното е да не очаквам положителни промени по света, защото промените могат да бъдат само към по-лошо. Трябва да добавяме към случващото се максимум усилия от своя страна и от това всеки ден ще постъпва положителна реакция, за която ще чуваме по новините и не само.

Това, което ще направим днес, утре ще се отрази на света. Имено така се случва всичко. Ще усетите влиянието си върху света, ще почувствате, че ключът е във вашите ръце. Тук е важно да не напредвате под натиска на страданията отзад, а да теглите света напред. Благодарение на тази сила, действително ще намерим правилния темп.

От 7-мия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55259]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Създадени сме като единна система от обща душа и всички зависим един от друг. Но висшата светлина е довела този общ съсъд до разбиване и затова тези парчета падат все по-ниско и все повече се раздробяват и се отдалечават едно от друго.

Когато самите те достигнат до дъното – от дълбочината на падането започват да се пробуждат. Тази същата светлина, която ги е накарала да паднат, сега ги пробужда и ги притегля обратно нагоре.

Този подем се състои от няколко етапа и отначало се случва на неживо, растително и животинско ниво, където съсъдът действа неосъзнато, изцяло подчинявайки се на светлината. Но на човешката степен вече трябва да разкрием собствения си стремеж.

У всеки има желание и то е създадено от светлината, ”от нищото”, като обратно изображение на светлината. А стремежът е това, което трябва да развием в самите себе си. Този стремеж е истинското творение, което се пробужда и само добавя своите намерения, усилия, любов.

Всичко това не е пряка реакция от въздействието на светлината, а резултат от търсенето ѝ. Разбира се, тук все едно светлината действа скрито, но има такова добавяне, което се изисква от самия съсъд, развиващ се до последния, 4-ти стадий, а имено личния стремеж и любов.

За нас това се изразява в работата ни против своето егоистично желание, което се проявява, когато искаме да се обединим. В нищо не усещаме, че егоизмът ни е против – освен в обединяването в група, отменяйки себе си пред силата ѝ, за да достигнем общото свойство на отдаване, което ще се възцари в нас и означава разкриване на Твореца.

Ако човек по такъв начин се прицелва, което се нарича:”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”, то в тези усилия той разкрива съпротивлението на своя егоизъм против поправянето. Той трябва да продължи с всякакви способи, с всякакви спомагателни средства, по всякакъв начин да се опитва да разкрие в себе си макар и някаква готовност за обединение.

Сякаш платноходен кораб, който не може да плава направо срещу вятъра. Но има такива особени платна, които му помагат да плава по синусоида, на зигзаг и така да се напредва, срещу вятъра.

Точно така трябва да постъпва и човекът, когато разкрива, че не е способен да върви срещу егоизма си, пречещ му да се обедини с групата, за да отмени себе си пред нея и да разкрие там общата сила на отдаване. Обаче, той е способен да направи това, лавирайки, с всевъзможни обкръжаващи, вспомагателни способи.

Тези спомагателни способи се наричат построяване на обкръжение, което ще му влияе. Това ще стане това корабно платно, което ще го прекара на зигзаг срещу вятъра и така ще напредне.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 21.09.2011

[55284]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво става след края на поправянето, когато се издигнем над всичките 125 стъпала – там някакъв нов процес ли започва?

Отговор: Когато се издигнем до края на поправянето, тогава ще видим. В момента не разбираме какво означава дори и първото духовно стъпало – доколко духовният свят е противоположен на материалния. Както е казано: “Аз видях обратния свят“.

А какво става след всички духовни стъпала и след края на поправянето е невъзможно дори да си представим. Там в нас ще има съвършено други инструменти на възприятието – а не просто нещо по-голямо от сега, за да можем да го сравним някак.

Точно както днес не сме способни да говорим за интегралния свят, в който ще мисля за всички, и да възприемам всички само заедно. Сега не знаем какво означава това. Не можем да си представим, че ще виждаме целия свят като един единен организъм.

Всяка мисъл, обращение, всяко желание аз автоматично, отвътре ще възприемам като свое. Защото “Аз“ – това е любов към ближния! И всичко сякаш че се намира в мен.

Но наистина ли те се намират в мен? Не! Чувствам между нас разстояние от 125 стъпала на омраза. Толкова огромна се разкрива омразата, защото е казано, че “Колкото по-високо е човек – толкова по-голям егоизъм придобива“.

Защо кръглите келим (келим игулим) заемат такова огромно пространство? Заради големината на омразата! Цялото това пространство – това е разкриващата се омраза. И него трябва да запълня с любов – над тази ненавист.

Ненавистта раздува сферите, отдалечава ги от централната точка навън (“екстра“) – а сега със своята любов трябва да ги завърна обратно вътре (“интро“). Правя това над тяхната отдалеченост.

Искам да приближа ближния към себе си – и го приближавам, чувствам, че сякаш той е близко, сякаш се намира в мен. Но всичко това става “сякаш че“ – над всичкото това разстояние, което остава между нас – само “скъсявам“ това разстояние, но не го изтривам!

Дълбочината на желанието (авиют) не се унищожава и затова вместо една малка точка, в мен се получава огромна сфера – отгледана от тази омраза, която отделя нашите точки една от друга.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 10.08.2011

[55056]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→