Гордостта, повече от всичко друго, ни пречи в работата, тя ни кара да мислим: ”Аз ще ръководя, аз ще управлявам”. Това се проявява в най-примитивна форма, както е прието в света, когато човек не дава възможност на другите, опитвайки се да ги задмине, когато не е готов да върви наравно с тях.

Но на нас ни трябват открити отношения, когато аз се старая да бъда нито по-високо, нито по-ниско от останалите. Тъй като по-ниско също не е добре, това не се нарича другарство. И по-високо – също не е добре.

Трябва да бъдем наравно – т.е. да престанем да чувстваме себе си! Аз усещам себе си, ако съм над или под, но ако съм наравно с останалите, то усещам не себе си, а само връзката между всички нас и плувам с тях по течението.

Такова трябва да бъде усещането ни непрекъснато. То понякога се появява при нас по време на конгресите, при различните срещи и мероприятия – но ние трябва да го поддържаме постоянно. Тъкмо това усещане на връзката между нас трябва да се превърни в светлина и в разкриване на Твореца.

Засега това е само чувство, че ние сме съединени и обединени – това е само изграждане на съсъда. Но всъщност този съсъд достига състояние на отдаване, и тогава ще усетим в него светлина.

От урока по книга ”Шамати”, 20.09.2011

[55168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако си пожелаваме един на друг добър окончателен подпис и хубава година, то вътре в тези думи е заключена висшата сила, тъй като сме свързани един с друг чрез съвместната подготовка, с правилен списък, където сме описали всичките си свойства на бял фон.

Белият фон е същото това поръчителство, което може да се представи, като ”белилото” на групата, относно което изяснявам своите желания, свойствата си и виждам доколко те са ѝ противоположни и пригодни за съединението ми с групата. И все пак завършвам този списък и не се предавам, а продължавам и продължавам да анализирам своята противоположност.

Тази работа от последния месец преди началото на новата година се определя от условието: ”Човекът, стремящ се към Твореца (Исра – ел), светлината възвръщаща към Източника (Тора) и висшата сила Твореца – са единни”. Исраел – е човекът, желаещ да достигне съединение с останалите, Тора – е светлината на поправянето на егоистическото начало, която се разкрива само чрез работата в групата. Защото само в нея се проявява Егоизма ми – като черно на бял фон, ако си представям групата съвършено ”бяла”, поправена.

И ако искаме да достигнем тази обща ”белота” да разкрием Твореца във връзката между нас – Той се проявява и ние получаваме Неговия ”Подпис”.

Всичките тези ”записи” записваме на сърца си – всеки на своето. Сърцето на човека – това са неговите”613” засега непоправени желания, злото, разбитото, непоправеното сърце. И се стремим да го поправим. А поправянето се състои в това, да съединим сърцата си. Бъдещото състояние е съединение на всички сърца, на всичките ни мисли, така че разумът и сърцето да се сливат в едно цяло, и ние всички ставаме един човек. С надеждата да постигнем такова състояние и всеки да напише своето писмо…

И ако го пишем така, то това не е просто писмо – ние пишем Тора в своето сърце. Защото цялата Тора всъщност ни разказва за разкриване на злото в нас и за поправянето му, което в такъв случай получаваме отгоре, от висшата ”белота”. Затова отделяме черното от бялото, за да пишем с него на белия фон. Но трябва да научим свойствата на самото ”бяло“ – на обкръжаващата светлина. И цялото това обучение да пишем – е едва само подготовка, за да дойде обкръжаващата светлина и да ни освети отвътре.

Черното ще си остане черно, а бялото ще си остане бяло – както основите на нашето изграждане. Но ние включваме в себе си и двете и навлизаме все по-дълбоко навътре, в тъй наречените ”тайни на Тора” – там, където черното и бялото се сливат в едно. Такова сливане вече е невъзможно да бъде описано в писмо. А онова, което не се изразява в писмото, точната форма на записа, не са дописани ”некудот”(точки), ”таамим” (вкусове), ”тагин” (коронките над буквите) – така е, за да ги попълни сам човека, за сметка на своята вътрешна работа и да ги добави към буквите.

Всъщност ние скриваме своята чернота относно групата, представяйки си я окончателно поправена, в съвършено ”бяло” състояние. А завършвайки тази работа, усещаме, че сме достигнали такова състояние, когато Творецът трябва да завърши окончателно работата ни и да се подпише.

От урока по статия на Рабаш, 25.09.2011

[55672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кога разбирам, че отдавам, а не получавам?
Отговор: Разбираш, че отдаваш, когато почувстваш, че всичко това се извършва от силата на светлината, обличаща се в теб и че чрез теб действа Твореца. А ти си инструмент в ръцете на онази сила, която се е облякла в теб. Тогава наистина ще отдаваш.

Отдаваш, когато чувстваш, че с радост се намираш извън себе си – в другите и там изпълняваш висшите действия. В теб действа светлината. Има такъв вътрешен дух, който те тласка и направлява. Това е такова усещане, което не може да се сбърка с нищо друго! Но то идва в резултат на всичките предходни действия, които изпълняваш над силите си. Основното е да желаеш да отдаваш! Сякаш се опитваш да включиш тази машина, отново и отново – докато накрая не заработи!

От урока по книгата ”Шамати”, 14.08.2011

[55574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам защо напълването е скрито от нас, но защо и връзките ни един с друг са скрити?

Отговор: Връзката и напълването са неотделими.

Какво е светлината? Как можем да обясним какво е това чувство? Изведнъж чувствам някакъв вид вибрации по отношение на някого: омраза, любов, страх, загриженост. Тези вибрации не са дошли отвън, а са се родили вътре в мен, в моето отношение към този човек.

Те се появяват, защото изграждам особена връзка с него и работя върху нея. Тогава, когато се свържа с него, чувствам особени впечатления проявяващи се като вибрации в моите желания, усещания и свойства. Това се нарича светлина.

Светлината не идва отвън, за да се облече в мен, а се разкрива в мен, в моето отношение към някого. Просто така тя не може да се разкрие – това е невъзможно. Тя може да се усети само в моята връзка с някой друг, например, когато му давам усещане и той го получава, или обраното.

Трябва да има връзка, обединяваща двама души, вътре в която се усеща някакъв вид вибрация или впечатление, наричано светлина. Това е като въже или тръба, която ни свързва и която се простира от единия до другия, през която тече ток.

Оказва се, че светлината е съсъдът, който изпитва всякакъв вид промени в себе си. Не се променя самата светлина, а желанията и впечатленията, които се усещат в желанията. Но светлината не идва отвън.

Това е като вибрация на струна, която дава звук на музикален инструмент. Това се нарича светлина. Затова трябва да създадем любов и отдаване вътре в себе си и тогава вътре в тази любов и отдаване, ще усетим вътрешния и корен, наречен Творец.

От урок по „Учение за десетте сфирот”, 20.09.2011

[55269]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Майами, урок №1

Въпрос: Как трябва да подходим към масовото разпространение и какво трябва да променим в начина, по който сме действали досега?

Отговор: В някои хора стремежът да разкрият съвършената реалност се пробужда от само себе си. Това са хората с „точка в сърцето”. Те задават въпроси като: „Каква е целта на моя живот? За какво живея? Какво ми дава живот?”. По никакъв начин това не трябва да ги депресира или може би само малко. Но най-важното е, че те вътрешно горят. Чувстват, че има нещо скрито от този свят, че нещо друго действа в реалността.

В действителност всеки се изправя пред този въпрос – повечето хора го заглушават, но не всеки може да го направи. Тези хора биват „завлечени” на нашия бряг, подобно на електричен заряд в магнитно поле, който се движи към своя източник, носен от силата на привличане. Хората идват при нас без да знаят как или защо. Работата е там, че всички сме в едно поле от информация, природа или план на творение и точно ние имаме основните източници, които произхождат от там, отговорите на неизбежните въпроси.

Условно обозначаваме тези хора като 1% от човечеството. Броят им расте от ден на ден и те се пробуждат по целия свят: в ледения север и в нигерийското село, в Япония, Китай, Чили и в сърцето на Европа… Точката в сърцето не зависи от географията. Това е знак за нов етап на развитие. Постепенно тя ще започне да се пробужда във всеки, но засега ние сме първото поколение, което се стреми да открие за какво живее. Нашето егоистично желание е достигнало етапа, където изисква да постигне смисъла на съществуването си.

Това вече е въпрос, задаван от човек, а не от животно, чийто единствен интерес е само да уреди живота си по най-добрия начин. Точно човекът в нас пита „За какво живея?”. За такива хора имаме готов метод. Те започват да учат и да получават обяснения.

Но какво да правим с другите? Никога не сме мислели, че ще трябва да се обърнем към онези, които не питат за причината и целта на живота. Но събитията, които се случват днес, ни задължават да действаме. Кризата е тук и човечеството се озова в задънена улица, а световните лидери не знаят какво да правят, сякаш са малки деца. Те се събират на конференции на Г8 и Г20, но няма отговор. Взимат мащабни решения, но не сработват.

Проблемът е, че светът се е затворил в глобална система, а те не са глобални. Обратно, те са индивидуалисти и егоисти. Затова не знаят как правилно да подходят към съвременните глобални проблеми.

Науката кабала казва, че в тези времена трябва да излезем в света и да разпространим знанието за новата ситуация в него. Очевидно трябва да действаме без да притискаме никого и без да гледаме високомерно на хората, а напротив, да бъдем възможно най-приятелски и да подхождаме към хората както е най-удобно за тях. Трябва да им дадем обяснение на факта, че сме влезли в нова система на взаимовръзка и затова всички предишни форми на връзки вече не работят.

Трябва да научим тази нова система и да разберем какво означава нашата световна взаимовръзка. Това е подобно на едно ново работно място, което се управлява по правила, които не познаваш и трябва да усвоиш. Отнема ти време да свикнеш с приетите норми на общуване, да разбереш системата, да намериш точките на контакт в нея, да започнеш да натискаш правилните бутони и да получаваш правилните реакции… И това е просто една нормална ситуация в нашия свят.

За разлика от това, новата взаимовръзка, която се разкрива между нас днес, е противоположна на нашата природа. Тя не съвпада с моето вътрешно свойство и не мога да я изуча. Първо, трябва да се променя вътрешно и само тогава ще мога да разбера тази интегрална връзка, която се разкрива навсякъде днес: на работните места, в индустрията и производството, политиката и икономиката, и във всички връзки между нас, включително и в семейния живот.

Затова първото нещо, което се изисква от мен, е желание да разбера. Ако аз, егоистът, влизах в нормална егоистична компания, тогава с времето щях да устроя правилните връзки. Но днес влизам в интегрално общество, в което всички са взаимосвързани като клетки в тяло, дори ако не го усещат още. Това значи, че трябва вътрешно да изградя себе си наново, да получа поправяне.

Излиза, че човечеството се намира в критично състояние. Днес всеки трябва да се промени и да разбере какъв вид връзки са се спуснали до нас. В тази мрежа се мятаме като риби, неспособни да избягаме световната връзка. Без да разбираме тази връзка, няма да можем да направим нищо в нашия свят. В крайна сметка зависим един от друг и затова, без да разберем тези нови закони, няма да сме способни да правим договори, да поддържаме банковата система, производството и търговията, да разменя храни и знание…

Вратите, които бяха отворени за нас преди, се затварят и механизмите, които са работили, спират. „Криза е”, казваме, но това не е обикновена криза и затова не можем да я контролираме. Това необикновено, нестандартно и напълно ново състояние е онова, което трябва да обясним на света.

Освен това, трябва да обясним как можем да се променим в хармония с новата, глобална система. В крайна сметка, по същество, природата ни кани да станем интегрални части от нея. Преди всеки един раздуваше своя егоистичен „балон”, поглъщайки ресурсите на обкръжението. Но днес, въпреки огромния егоизъм, трябва да установим взаимовръзка и обединение сред нас, основани на принципите на взаимната помощ и подкрепа, подобно на частите на едно тяло. А това е крайно противоположно на нашата лична изгода.

Затова за да се променя, трябва да въвлека външен натиск или казано иначе, да изградя обкръжение. Подобно на родителите, които бдят с кого се сприятелява детето им, защото неговото обкръжение днес и определя, кой е той утре. Така изкуствено трябва да формирам обкръжение за себе си, което да ми влияе от всички страни. Правейки това, сякаш издърпвам себе си за косата от блатото, защото създавам прекрасно, правилно обкръжение за себе си, за да отгледа то правилния подход в мен и да ме насити с нови, глобални, интегрални ценности, които нямам.

Изграждам това обкръжение изкуствено, но когато то ми повлияе, аз действително се променям. Тогава добавям нови „тухли” към него, за да ми даде дори повече подкрепа, за да бъде дори по-обединено, взаимосвързано и глобално, и така да ми влияе повече.

По този начин формирам себе си и се издърпвам от егоизма и индивидуализма в общото обединение. В същото време, изучавам огромната природна система и по същество изпълнявам работата на Твореца. Няма откъде да взема пример освен от книгите, написани от кабалисти, които вече са правили това. Още повече съвременните учени, ни обясняват каква е глобалната природа.

В края на краищата, ние словно сякаш играем: превръщаме себе си в игра, от която порастваме. Същото е както малките деца растат и поумняват, докато „играят”. Действайки така, започвам да разбирам тази огромна система и от там виждам как да изградя новите механизми на нашите връзки.

Така излизам от кризата и започвам да разбирам, че това въобще не е криза, а игра, разпръснат конструктор „Лего”, който трябва да сглобя. Като сглобявам парчетата на разбитото цяло, подобно на дете, се развивам, докато не достигна нивото на цялата тази система.

За първи път в историята се сблъскваме с необходимостта да изградим сами ново, човешко общество, да създадем система на правилна взаимовръзка от малки егоисти. Правейки това, ще разкрием тази система и ще започнем заедно да живеем в нея с общ разум и чувство, и тогава ще се издигнем до разума и чувството, които са над настоящия, индивидуален живот на всеки един от нас. Това ще бъде разкриването на скрития свят.

Трябва да извършим тази работа сами в нашата глобална система. А също трябва и да го обясним на другите. Човечеството ще трябва да осъществи това. Иначе няма да преминем кризата. Тя ще оказва изключително силен натиск върху нас, докато не изпълним тази задача, подобно на родителите, които притискат децата си да учат.

От 1-вия урок в Маями, 14.09.2011

[54618]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние не можем да вървим направо, но сме способни да построим обкръжение, което ще ни влияе и от положителната страна, и от отрицателната. В положителната страна: обкръжението разкрива в човека допълнителни желания, завист, стремеж да достигне това, което имат другите.

А в отрицателната страна: обкръжението показва на човека, колко той е по малък от останалите, колко не може да бъде заедно с другите, колко е против всички, колко го измъчват усещанията за неговата нищожност и тревогите за това, какво ще бъде с него.

Тоест обкръжението подтиква човек от положителната страна и от отрицателната, придвижвайки го напред по „зиг-заг“, срещу вятъра – по направлението към целта. Така, той разкрива допълнителен стремеж, в допълнение към първоначалното желание, което е заложено в него от страна на самото творение, в информационните гени (решимо), пробуждани в него от Твореца. По такъв път преминава неговото напредване.

Основно, тази работа се състои в построяването на обкръжение, влияещо върху човека. Получава се, че той сам строи това влияние, и в тази степен – разкрива себе си за това влияние на обкръжението. Ако той не влага своите сили в групата, то няма да се открие пред нея.

Това се вижда от пример с човек, грижещ се за деца или домашни животни. Колкото повече влагаме в някого, толкова по-близък и по-любим става той за нас. И ето защо, ние започваме много чувствително да реагираме на неговото обратно въздействие, откривайки себе си за любовта и връзката.

Точно така става, и с обкръжението – колкото повече влагаш в него, толкова по-скъпо ти става то. И тогава, ти ще отвориш себе си за въздействието на обкръжението, като построиш средствата,  които ще накарат да напреднеш на зиг-заг срещу твоя егоизъм – към целта на творението.

С това ние завършваме своите усилия до пълната степен, за която е казано: „Не вярвай, че някой е полагал усилия, но не е намерил желаното!“

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2011

https://www.laitman.ru/group/55280.html

[55280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигна необходимостта от Твореца, ако вътре в себе си се чувствам пълна нула спрямо Него?

Отговор: Нашата работа е не да се ровим в себе си, а да се занимаваме само с обкръжението. Повече няма над какво да работим, само над отношението, приближаването, съединяването с другите, както това следва от разбиването на съсъдите.

Творецът е това, което се разкрива в поправените ни желания. За тях трябва да се погрижим, а светлината се намира в абсолютен покой. Доколкото привеждаме желанията си в съответствие със светлината, със свойството отдаване, дотолкова те разкриват това свойство отдаване и това се нарича разкриване на Твореца пред творението.

Как радиоприемникът може да улавя и възпроизвежда звуците – защото този звук го няма във въздуха? Но за сметка на това, че възбуждаме в радиоприемника същата тази радиовълна, която присъства отвън, две такива вълни, съгласно подобието на формата си, се обединяват и влизат в ”резонанс”. По такъв начин те пробуждат вътре в приемника съвместен резултат, който ние чуваме като глас.

Тъй като не можем да чуем радиовълните – те се намират в такива диапазони, които нашето ухо не долавя. Но към тази основна, ”носеща” вълна има някакво допълнение,”хармоника”. И ако постигаме подобие с основната вълна, то започваме да чуваме тази хармоника, гласа, скрит вътре.

На такъв принцип работят всички наши органи на чувствата и точно така трябва да се настроим за връзка с Твореца.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 22.09.2011

[55354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Има качества, които са дадени на човека инстинктивно от природата, съгласно заложената в него програма: умен или глупав, бърз или бавен, честен или нечестен, срамежлив или нагъл. Съществуват хиляди различни свойства на характера, които са ни дадени по рождение, които вече не можем да изменим.

Но заедно с тези вродени свойства, заложени в нашето животинско тяло под формата на природни инстинкти и правещи ни различни един от друг от самото рождение, има още и такива, които можем да изменим. И тогава ще можем да работим с тези природни свойства, с които сме се родили и ще можем правилно да ги използваме за своето развитие.

Рош а-Шана (глава на новата година) – означава начало! То може да се случи когато и да е, във всеки един миг. Във всеки един миг трябва да видя себе си така, сякаш отново съм се родил.

Получил съм от природата някакви качества, без да знам защо са ми дадени точно такива свойства и желания и към какво ще ме повлече бъдещето – не съм собственик на това и не си струва да преживявам. То е над моята власт, не мога да изменя характера на животинското си тяло, което се е родило с такива инстинкти и наклонности. Какъвто съм се родил – такъв съм и не трябва за това да съдим и обвиняваме човека – той не е виновен. Така както и добрите вродени качества – не са негова заслуга.

Но трябва да разграничим точно какво е нужно да добавим към това сами. А да добавим можем само с помощта на обкръжението. Ако остана в гората сред дивите животни, то ще израсна звяр като тях. Интересно е, че дори продължителността на живота ми ще бъде такава, каквато е на животните, които са ме приели в стадото си.

Има случаи, когато дете, израснало сред вълци или маймуни е живяло толкова години, колкото е характерно за тези животни. До такава степен е развита в човек способността за приспособяване към обкръжението, да се свързва с него и да се възвръща към животинско ниво, ако то се развива под влияние на животните.

Ако се поставим в човешко обкръжение, то с това определяме и начина по който се проявяват формите, предадени ни като инстинкти. Може да съм прахосник, лъжец, сластолюбец и лентяй, но за сметка на правилното обкръжение да използвам всички тези качества в правилна форма – против егоизма и за поправяне на обкръжението, което ще ми помогне да направя именно природната хитрост.

Става така, че тези свойства, с които сме се родили, се отнасят към общата система и се определят от това място в мозайката на общата душа, откъдето произлиза частната ми душа – тази сфира от десетте основни сфирот на Малхут на Безкрайността, където се намира моят корен. И над това нямам власт.

Но мога да повлияя на себе си така, че всеки път да избирам по-добро, особено обкръжение, вместо животните, вместо да израстна в диви джунгли или на пазара. И, ако се коригирам съгласно него и изисквам то да става все по-добро и да ми въздейства с по-голяма сила, ако се прекланям пред такова обкръжение и се поставям под негово въздействие, то мога да изменя всичко! И няма да се жалвам, че съм се родил с такива свойства, които не ми оставят никакъв избор.

Човешкото обкръжение определя всичко за нас, а не инстинктите и миналите състояния. Затова изобщо не трябва да се взема под внимание точката на своята природна основа.

По този повод ние празнуваме Началото на новата година (Рош а-Шана). Тя започва с това, че разбирам, че всички мои свойства, всички природни начала – са дадени свише и никак не ми пречат да постигна духовната цел. И ако аз, именно с всички тези свои качества, се реализирам правилно и направя това, което съм длъжен и способен да изпълня, то непременно ще достигна до правилна реализация.

Точно тази точка на постижение, на истинско начало, ние празнуваме. Защото, започвайки с нея, аз мога да строя обкръжението – главен и единствен фактор, който ще оформи от мен човек, Адам – тоест „подобен“ (а-доме) на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55507]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашето общо състояние, в което всички пребиваваме свързани в едно, се нарича Малхут на Безкрайността, Шхина. Шхина е ”място”, където се разкрива висшата светлина, наричаща се ”Шохен” съгласно своите действия – Той се възцарява, и се поселява в нея.

Ние – това са желания, свързани помежду си с общо свойство – отдаване. И затова съгласно това свойство ние разкриваме висшата светлина, която ни напълва.

Затова, докато не се усетим съединени заедно, съществуващи в състояние на съвършено поправена Шхина, поправена мрежата между нас – ние пребиваваме не в разкритието, а в скриването в Шхина, в нейното изгнание. Този съсъд не е разкрит и затова се нарича ”Шхина в изгнание” – в изгнание, в прикритие от нас.

От 6-я урок от конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55456]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да молиш Твореца? За това трябва да се облечеш в неговите свойства?

Отговор: Под молба се има предвид, че аз търся, искам и даже моля за своята промяна, тъй като трябва да проявя желанието си. Аз осъждам себе си (това означава да се молиш – ”леитпалель”) и изследвам какви свойства не ми достигат и как мога да получа сила за отдаване.

Аз изяснявам, че тази сила се намира вътре в обществото. И затова, ако вляза в това общество и поискам да се облека в другарите с цялото си сърце и душа, да се съединя с тях чрез най-вътрешната връзка, за да се разтворя там напълно – то там ще намеря силата за отдаване. Именно затова се моля.

Моля се за достигане на такова състояние, когато ще видя всички съвършени, и свързани (обединени). Те се наричат Шхина, общо събрание на душите (Кнесет Исраел). Аз искам да съм там и се моля да се реализира в мен това съединение, в което се обединяват (конесет) всичките души, устремени ”Направо към Твореца” (Исраел, яшар-ел).

Но не се обръщам към някаква си външна, независимо съществуваща сила и желание, към някакъв си въображаем образ. Всички молитви са обърнати към Малхут (от света на Ацилут или от света на Безкрайността) – към съединяване между нас, вътре в което ние разкриваме взаимното отдаване. Аз искам, да ми се разкрие такова състояние и за това моля.

И тука има много тънък момент, за да не започнем да си представяме някакъв си идол или образ – само състояние, в което се намираме съединени и включени един в друг, свързани със съвършеното отдаване!

По-вярно е да се нарече не сила, а свойство –онова, което аз сам имам намерение да придобия. Това са много тънки различия, но те определят честотата на моя подход, и затова стават принципни.

Казано е: ”Няма никой освен Него” – но ние трябва да си го представяме, като свое състояние от съвършената система. И тогава можем да бъдем уверени, че няма да сбъркаме.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 22.09.2011

[55348]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→