Въпрос: Що за чувство е „сливането с групата“? Как и къде го усещаме?

Отговор: Представи си, че гледаш не хората, а вътрешната конфигурация от връзки, която съществува между тях, тази сила, която работи вътре в тях. Опитваш се да проникнеш през тях в тази сила и да се съединиш с нея. И там, вътре в тях, откриваш тази сила, в действителност ти откриваш Твореца.

Тази обща, свързваща всички сила е и светлината или Твореца. До нея трябва да достигнеш. Егоистичното ти отношение към себе си, ненавистта ти към обкръжението, те отделят от тази сила, от Твореца. Веднага щом разбиеш тази външна обвивка, ти се съединяваш с Твореца – Той се намира винаги вътре в групата.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56081]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Празниците и особените дни, за които се говори в кабала – това не са дати от обичайния календар, а достигнато от човека на своето особено лично състояние, когато той прави принципна вътрешна равносметка със самия себе си. И ако човек достига до такава равносметка – значи за него наистина настъпва ново начало, което се нарича нова година, Рош Ашана. Така той достига и до празничната молитва.

Всеки празник – това е душевна равносметка и молитва, защото няма нищо друго, освен поправянето на желанията ни. Но началото на новата година е особено с това, че идва след множество изяснявания. То не настъпва докато човек не провери напълно всичките желания, които ще му се разкрият – тъй като всяко висше стъпало включва в себе си всички предишни като малка част от себе си.

Но когато човек прави равносметка на всичките си действия и мисли, той вижда, че не е постигнал успех, не напредва, че въобще не е създаден за духовно извисяване. Овладяват го тежки мисли относно духовното и съмнение, завист по отношение на другите – той иска да е по-високо от тях и мисли: „Защо те, а не аз?”

И след множество такива сметки, изцяло загубвайки се в тях, той, най-накрая чувства, че му е необходимо ново начало. Няма изход, всичките тези сметки, изяснявания, критика, завист, ненавист – не се променят с години. И единственото, което му остава – това е молитвата, вик за помощ, защото тук може да помогне само висшата сила.

А до тогова, човек вижда себе си изцяло изгубен. Той вижда, че целият свят не е съгласен с това, което той прави и самият той не разбира, какво се случва с него и какъв е този път. Цялата негова критика  произлиза от егоизма му.

Затова в молитвата се говори за напомняния – за необходимостта да проанализираш всичките си желания и постъпки и за надуването на рога /шофар/ – защото ни е необходимо да извисим духовния си път независимо от всичко /„шуфра” – на арамейски език е „красота”/. И тук, за да напредваме, трябва просто да се обърнем към първоизточниците.

В света има множество мнения, множество хора, които влияят на човека и му внушават своите мисли, дърпайки го в различни посоки. Но над себе си трябва да се постави строг съдия и през цялото време да се прави сверяване с първоизточниците, в степента на разбиране на написаното, независимо от своето его, от желанието да се издигнеш и да спечелиш, да станеш повече от другите – а напротив, желаейки единствено да получиш силата на отдаването и да се разтвориш в този народ, вътре в който обитава Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2011

[55785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: Възнаграждението за умствения труд е по-предпочитано, отколкото за физическия, трудът на сръчните е по-предпочитан от този на несръчните, ергенът трябва да получава по-малко от обремененият със семейство, работните часове трябва да бъдат еднакви за всички, а също така и разпределението на продуктите на труда трябва да бъде еднакво за всички – как да обединим в едно тези противоречия?

Как да се въведе справедливо разпределение, ако всички сме различни? При различните хора има различна производителност на труда. Невъзможно е да се предявят към тях еднакви изисквания и да оценяват усилията им по еднакви критерии. Излиза, че у нас няма даже основа, база за построяване на справедливо общество.

Това трябва да се обясни на тези, които призовават по улиците за социална справедливост. Как да я определят? С какво да отмерят? Всички, по природа, се отличаваме един от друг и нямаме критерии за сравнение, значи никога няма да достигнем до справедливо разпределение. Защото, за да се подели всичко правилно, трябва да се намираме на стъпалото на Твореца.

Фактически, справедливото разпределение е това, което всеки от нас получава днес. Защото във всеки миг от живота си получаваш това, което ти дава Творецът. Точно това е справедливост, това е, което ти се полага. Той ти определя абсолютно точна мярка.

Творецът създава за теб всички условия. Нека да не се съгласяваш с Него и със системата, обаче Той ти дава всичко и ти казва:”Работи, започвайки от тази точка, където стоиш. Съгласно свойствата на душата си, ти трябва да се намираш имено в това състояние. За теб е оптимално и можеш да напредваш само оттук. Започни да работиш и ще получаваш все повече. А засега си получил всичко необходимо за по-нататъшните стъпки – по справедливост и по всички правила.”

Даже Фараонът е признал: ”Творецът е праведен, а аз съм грешен.” Макар и да не си съгласен, да не си осведомен, да не си готов, но всичко е така, както трябва да е.

Но в такъв случай, нима можеш да се отместиш от мястото си? Ако получаваш определеното, то къде да се поместиш? Само към отдаване.

Ако искаш да напредваш, променяйки себе си, обкръжението, обществото, света, тогава трябва да се учиш от Твореца на това, какво означава да бъдеш праведен – да се обръщаш към всеки и да помагаш на всеки да върви към справедливо разпределение по стъпалата  на все по-голямо отдаване.

На всички стъпала, съвсем до края на поправянето, на нас справедливо ни разпределят това, което ни се полага, съгласно абсолютно точен разчет. И затова на духовната стълба е невъзможно да се изкачиш на ново стъпало, докато на 100% не се съгласиш с всичко, което се случва, с други думи, докато не придобиеш съсъдите на отдаването и не се съгласиш, че това е справедливостта.

Какви могат да бъдат след тази демонстрация? Какви изисквания? Подобрете обкръжението, подобрете връзката между вас и ще се издигнете на по-висока степен на справедливост. На текущата степен ви се полага имено това, а на следващата ще получите нещо друго. Какво? Започнете да извършвате отдаване един на друг и ще видите. Защото светлината е винаги тук. Просто, издигайки се заедно с обществото, получаваш повече, а спускайки се – по-малко.

Така че, от какво да се крещи на улицата? От собственото неразбиране на случващото се? От кого ще изискваш справедливост, ако всички ние седим в една лодка? Такива призиви никога няма да доведат до нищо добро. Египет и Либия са нагледни примери за това.

И затова преди всичко трябва да се разбере: ние винаги се намираме в поправена система и можем само да напреднем в нея към все по-възвишено състояние на взаимно поправяне. Пребиваваш в света на Безкрайността и получаваш от него толкова, колкото съответства на твоята степен, колкото можеш да възприемеш. Той те напълва, в него има всичко, от което някой ден ще пожелаеш да се насладиш.

И при това ти крещиш, че ти е малко? Получи повече, предоставили са ти такава възможност. Започни да се обединяваш с другите, и колкото по-здрава ще е връзката ни, толкова повече ще получим. А без взаимно поръчителство, никога няма да усетим щастието. Можеш да ходиш на демонстрации и да устройваш революции, но нищо няма да излезе от това.

От урока по вестник ”Народ”, 28.09.2011

[56049]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Светът вече вижда краха, очакващ го в близкото бъдеще. Но, освен нас, никой нищо не прави, и нищо хубаво не възниква…

Отговор: Ако работехме правилно, светът вече щеше да се е събудил от съня. Той няма да се събуди, ако ние не го разбудим. Само ние сме виновни за ставащото. Хората са неспособни да се опомнят сами – те се събуждат, само ако ги тресеш.

Това касае всички без изключение, включвайки световните лидери и специалисти. В някой от тях вече има искра за разбиране, въпреки, че те малко разбират за ставащото, виждат ситуацията, но все още не променят образа на мисленето, още не осъзнават, че да се променят трябва самите те, а не светът. Преди, егоистично сме променяли света, а сега трябва да се промени самият човек. Има учени, които показват това, но само с първо външно приближаване, сами не разбирайки, какво стои зад техните думи.

Тук е и необходима нашата работа – включително до това, че този учен да седи на урока, заедно с теб.

Да разтресем „материята“ на човечеството можем само ние. И поради това, към никого не предявявам претенции. Създаването на СМИ, правилно въздействащо на обкръжението, – също е на нашите рамена. Всичко е възложено на нас, и на никому другиго.

И поради това, гледайки на света, аз се уча само на едно: как да се приближа до това „дете“ и да занеса до неговата уста лъжичката с хранителна смес. Тук всичко зависи от нас.

Въпрос: Какво още не правим?

Отговор: Не разпространяваме. Как влияеш на света? Как му предаваш това, което получаваш на уроците? Не правим достатъчно. Защото, на нас е възложенаена цялата работа по поправянето: да организираме себе си, да организираме мрежата от връзката между нас, да я разпрострем между всички наши групи по целия свят. Защото, имаме стотици групи, милиони хора ни слушат, въпреки че не излизат на връзка.

Но, защо ли, все още, не ни достигат силата и мъдростта, за да изградим системата по подобаващия начин. Ние все още не можем да доведем до света посланието в такава обвивка, която да го привлече и да внесе в него новата програма. Хората не са виновни за нищо, те не могат да направят нищо, макар и готови да усвоят повече, отколкото ние им даваме.

От урок по статията „Една заповед”, 23.09.2011

[55496]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Има ли някакъв трик, от който мога да се възползвам, така че през цялото време обществото да ме насочва, независимо от всички пречки, които ми поставя  моя егоизъм?

Отговор: Това е един много интересен момент. Виждаме, че по протяжение на цялата история, и до ден днешен, човек е ставал все по-умен, от поколение в поколение. И тази мъдрост се натрупва във всяко поколение, а не в самия човек.

Да допуснем, човек е изживял определните му 70 години, завършил е живота си и се ражда отново – в следващото поколение. Но защо той се ражда съвършено неразумен, и губи всичкиящя си жизнен опит, навици, всичко, което е получил в предишния си живот? А от друга страна за какво умираме, щом бихме могли да пренесем със себе си всичката възприета мъдрост от поколение в поколение?

Животните работят по инстинктивно заложената в тях програма. Те се раждат и на тях не им е необходимо да се учат, те вече притежават всички нужни им инстинкти. Но при човека тези инстинкти не съществуват, и как тогава аз мога да предам от поколение в поколение всички постигнати от мен успехи в изучаването, натрупаната информация, знанието за обкръжаващата среда, обществото, целия опит?

И Творецът ни е приготвил особен метод. Развивайки се като животни, само на материално ниво, ние не бихме могли да пренесем от живот в живот никаква натрупана информация, която сме придобили като хора (хора в материалния смисъл, тоест на неживо, растително, животинско и човешко стъпало).

Но сега ние излизаме на последното четвъртото стъпало от човешкото развитие – и в това е причината за глобалната криза, кризата в обществото. Понеже ние чувстваме, че сами не съответсваме на тази глобалност, не сме свързани с обществото на таова ниво и и не го използваме, за да изградим самите себе си.

Природата изисква от нас да се развиваме в много интересна форма: ако аз съм свързан с обкръжението и се развивам за негова сметка, тогава аз построявам в себе си нови стъпала на постижението чрез моята връзка с това общество. По такъв начин аз ставам “Човек“, тъй като придобивам желание за отдаване. И тогава цялата ми работа, всичките ми знания и постижения, всичко с което съм се сдобил за 70 години на моя живот – остават в обкръжението.

А когато умра и се родя отново, започвайки новия си живот, аз се свързвам с всичката тази информация, оставена от мен като в хранилище и продължавам! Тоест всяко стъпало сега, ако ние правилно се свързваме с обкръжението, ще бъде изграждането на още по-високо стъпало.

Не започвам отново да откривам Менделеевата таблица и всички останали закони. Ако аз по естествен начин се свързвам с обкръжението, то ще получа от него всички знания, които съм достигнал преди и съм оставил в обществото. Аз съм останал там, всъщност съм се съединил с тях и съм установил контакт!

По такъв начин ние виждаме, как сами запълваме всички недостатъци, празноти оствени от природата в човека, в сравнение с животните. Такъв чудесен способ ние приготвил Твореца за духовен напредък. И в течение на няколко години или въжно е на няколко живота, аз се издигам на самия връх и не губя нищо – нито един малък детайл, изучен някога дори в този материален свят.

Новороденото се ражда и започват да го учат да контактува с обкръжението, тъй като раждайки се то притежава само неживо, растително и животинско стъпало и трябва бързо да премине всички тези стъпала. Но след това то така ще се развие, както е било казано по времето на Храма, когато целия народ на Израил се е намирал в духовно постижение: “нямало е дете, от Дан до Беер-Шев, което на шест години да не е знаело законите на святостта и нечистотата“.

Защото всички тези постижения се съхраняват в обкръжението, с което в течение на своя живот аз се съединявам и ставам едно цяло. Там се намират всички мои постижения, цялата духовност – а физическото тяло живее и умира, тъй като то е само външната форма намоето проявление.

И всичко това е много актуално днес, защото ние сами все още не знаем, на какво високо стъпало ние съдено да се издигнем.

От урок по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трудността, която усещаме в нашата работа, насочена към това да отменим нашето его и да се постараем да се свържем един с друг – произтича от факта, че ние не чувстваме важността на тази работа.

Даже напротив, всичко е устроено така, че чувстваме презрение: „Защо да се съединявам? С кого?..“. Гледам тези хора. Лицата им, характерите им – и не чувствам нужда да се обединя с тях. Намирам се в такова скриване, че реалността пред мен ме отблъсква от съединяването.

Затова кабалистите препоръчват да се изгради среда, група – главно с цел да тя да започне да ни разкрива важността от обединението, значението на любовта към приятелите. В крайна сметка, доколкото това ще бъде важно за мен – дотолкова ще мога да се откажа от себе си и да започна да се свързвам с другите хора. А ако аз не се опитвам да намеря сили, за да почувствам значението на обединението, мога да се въртя много години и дори да не се доближа до другите, за да бъда свързан с тях чрез сърцата ни. И тогава, разбира се, аз нищо не получавам и нищо не разбирам.

Чувал съм много оплаквания от хора, които дълго време се учат с нас. „Занимавам се с това в продължение на много години. Какво се случва с мен? Защо не напредвам?“. Не им отговорям, но наистина бих искал да им кажа: „Вие сте тук в продължение на десет години?! Аз те виждам, сякаш идваш току що…”

Присъединил ли си се към групата? Опитваш ли се да изградиш Шхина – мястото, където ще се възцари висшия свят, ще се разкрие в теб? Грижиш ли се за съсъда, достоен за разкриването, за което сега питаш? Това е твое задължение! Направи ли го?…Тогава защо броиш десетте години? Може би през всичките тези години си се връщал назад, а не напред?..“

Самият човек не прави проверката правилно за това колко усилия е вложил, за да се свърже с другите хора, а пресмята години според астрономическия календар в съответствие с въртенето на Земята около оста си и на Земята около Слънцето. Но дали самият човек се е преобърнал няколко пъти, за да се постигне целта? Или си е останал какъвто е и, значи не е минала и една година.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55758]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава всички да се откажат доброволно от всичко заради духовната цел?

Отговор: Доброволен отказ на всички заради духовното означава да си поставиш за цел да достигнеш до отдаване, само това свойство да се възцари в теб и да престанеш да усещаш себе си. Сега не усещаш Твореца? Ето така няма да усещаш себе си – каквото и да се случи.

Както и да ти се карат, каквото и да говорят за теб – никакво външно въздействие няма да ти влияе.

Егоизмът ти все повече ще нараства, но през цялото време ще се издигаш над него със силата си на отдаване. И тогава в нещо ще бъдеш подобен на Твореца.

Виждаш, че ние може да Го ядосваме, да Го разтреперваме – а Той не ни обръща никакво внимание. Как му се удава това – нима висшата сила е лишена от чувство и разум? Не, това е просто абсолютното свойство на любовта и отдаването, което е над всичко. Всичките престъпления ще покрие любовта!

Всичко казано можем да смятаме като подготовка за началото на Новата година. Сега може да се каже, че сме готови.

Това не са леки състояния и колкото по-нататък напредва човек, толкова по-дълбоки стават те. Както в спорта, на финал излиза най-подготвеният да достигне до целта. През цялото време се извършва все по-щателен подбор – количеството се сгъстява и по такава йерархия ние достигаме до финала. И не трябва много да се преживява, че някой е отпаднал по пътя – макар че това е много жалко, но такъв е светът, такава е природата.

От урока по статия на Рабаш, 26.09.2011

[55880]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Науката кабала не е справочник на егоиста, не е борсов пътеводител на новата реалност, не е инструкции по използване на нова операционна система за свои интереси.

Изучавайки кабала, аз осъзнавам, че трябва сам да се изменя и друг изход за мен няма. Ние трябва да приведем себе си в съответствие с новата система, осъзнато и без уговорки да влезем в нея, да оставим всичко старо назад и да преминем Рубикон, зад който е новият свят.

Ето защо кабалистичната методика са разкрили и разработили хора, устремени право към Твореца (яшар-Ел) и наричащи се „Исраел“. Така тя им се е разкрила, така те я подават на света и всеки в света трябва да знае това.

Означава, че няма да ни помогне самото поръчителство – обичайното солидарно поръчителство. Нашите призиви за обединяването са първият етап по пътя наистинското поръчителство. И, колкото по нататък се придвижваме, толкова по-ясно виждаме, че на нас ни е необходимо вътрешно поправяне, в съответствие с новата система. Ние поправяме не природата и не света – ние поправяме себе си.

Кабалистичната методика е противоположна на това, което е било по рано. До този момент Природата ни е движела отвътре: ние винаги сме реализирали своето растящо егоистично желание. Този стопанин е притежавал абсолютната власт над нас, и ние предано сме изпълнявали всички негови заповеди. Той е бил толкова голям, че е заемал цялото полезрение, закривал е очите ни и ние постоянно сме живеели с неговите мисли, без да правим никаква разлика между него и себе си.

Сега в нас се заражда ново отношение към егоистичната природа. Откриваме, че със своята власт тя ни разрушава, че тя е лош стопанин. Защото, в резултат, оставаме на служба при него без всякакво възнаграждение. Властта на егоизма се оказва лоша и ни води към опустошаване. А от друга страна, ни се разкрива друга власт – желанието за отдаване…

Много неща още трябва да поставим по местата за себе си и да предадем на света. В нашите думи, обърнати към хората, се крие светлината, връщаща към Източника. И не е важно, колко разбират те, – светлината вече действа в системата на нашата взаимовръзка.

Затова, ние сме задължени да излезем на улицата, да работим в социалните мрежи, да пускаме материали – колкото може повече. Ние не чакаме да ни разберат веднага, ние не съдим за успеха на разпространението по първата реакция на аудиторията. Отдаването за нас е само по себе си възнаграждение, защото то носи на хората светлина, връщаща към Източника.

От урок по вестник „Народ”, 22.09.2011

[55359]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Празниците и особените дни, за които се говори в кабала – това не са дати от обичайния календар, а достигнато от човека на своето особено лично състояние, когато той прави принципна вътрешна равносметка със самия себе си. И ако човек достига до такава равносметка – значи за него наистина настъпва ново начало, което се нарича нова година, Рош Ашана. Така той достига и до празничната молитва.

Всеки празник – това е душевна равносметка и молитва, защото няма нищо друго, освен поправянето на желанията ни. Но началото на новата година е особено с това, че идва след множество изяснявания. То не настъпва докато човек не провери напълно всичките желания, които ще му се разкрият – тъй като всяко висше стъпало включва в себе си всички предишни като малка част от себе си.

Но когато човек прави равносметка на всичките си действия и мисли, той вижда, че не е постигнал успех, не напредва, че въобще не е създаден за духовно извисяване. Овладяват го тежки мисли относно духовното и съмнение, завист по отношение на другите – той иска да е по-високо от тях и мисли: „Защо те, а не аз?”

И след множество такива сметки, изцяло загубвайки се в тях, той, най-накрая чувства, че му е необходимо ново начало. Няма изход, всичките тези сметки, изяснявания, критика, завист, ненавист – не се променят с години. И единственото, което му остава – това е молитвата, вик за помощ, защото тук може да помогне само висшата сила.

А до тогова, човек вижда себе си изцяло изгубен. Той вижда, че целият свят не е съгласен с това, което той прави и самият той не разбира, какво се случва с него и какъв е този път. Цялата негова критика  произлиза от егоизма му.

Затова в молитвата се говори за напомняния – за необходимостта да проанализираш всичките си желания и постъпки и за надуването на рога /шофар/ – защото ни е необходимо да извисим духовния си път независимо от всичко /„шуфра” – на арамейски език е „красота”/. И тук, за да напредваме, трябва просто да се обърнем към първоизточниците.

В света има множество мнения, множество хора, които влияят на човека и му внушават своите мисли, дърпайки го в различни посоки. Но над себе си трябва да се постави строг съдия и през цялото време да се прави сверяване с първоизточниците, в степента на разбиране на написаното, независимо от своето его, от желанието да се издигнеш и да спечелиш, да станеш повече от другите – а напротив, желаейки единствено да получиш силата на отдаването и да се разтвориш в този народ, вътре в който обитава Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2011

[55785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Трябва да се провери, има ли в теб ненавист към враговете и противниците ти, или ти разбираш, че тях ги управлява Твореца, който по такъв начин те защитава, за да не ти позволи да се съединиш с мнението на еснафа и материалния свят, и ти помага да следваш само духовните първоизточници. Така трябва да се очистиш, проверявайки всичко, което става с теб. Да не съжаляваш, да не се грижиш за нищо, освен за чистотата на пътя, за да се съвместят целта на твоя живот и целта на творението в един общ прицел.

Няма значение, ако видиш, че си бил объркан от различни егоистически разчети. Винаги требва да смяташ, че в изминатото до сега – ”Няма никой освен Него”. А от този момент и по нататък: ”никой не може да ми помогне, освен аз самият да си помогна”. Ако ти се намираш между тези две условия, то може да се каже, че си дошъл до началото на новата година – до новото начало.

Но като крайна цел, заложена още в началото на замисъла, трябва да бъде постигането на любовта към ближния. И ако имаш с някого лични сметки –ти вече не се намираш на вярната пътека. И ако искаш да се издигнеш над другите, да придобиеш знание, напълнение, или даже искаш да отдаваш – също трябва да провериш, не е ли това отдаване егоистическо.

Така твоите разчети ще стават все по-чисти и накрая ще достигнеш първия ден на новата година, в който е бил създаден човека. Всичко започва от това да създадеш самия себе си.

И така ще бъде всеки път: годината има четири глави, и всяка глава има свой разчет и ново начало, докато човек не завърши всичките си поправяния. А проверката е в това, доколко е неподкупен вътрешния му съдия – честен и остър, мъжествен воин, готов да се повдигне над всичките си лични разчети. А това не е лесно. Тук трябва един разчет над друг – до такава дълбочина, която е позволена само на човека.

Но всичко това не е за да се самоизяжда човек, а тъкмо обратното, за да се стреми в ”В Светлината на Твореца да види светлина”. Винаги трябва да се стараеш в Светлината да виждаш любовта към ближния и относно този еталон да се самопроверяваш.

И да не обръщаш внимание на всичките си стълкновения с другите, тъй като може Творецът по такъв начин да те обърква, карайки те така да виждаш останалите, или обърква тях, насочвайки ги срещу тебе. Както е казано: ”Не съди другия, докато не попаднеш на неговото място” –  може те да са много по-високо от теб, а ти още да не си дорасъл до тях, за да ги разбереш.

Бъди винаги доверчив към Твореца и с това върви напред.

Затова, ако имаме учението на Рабаш, неговите статии и обяснения, как да се съединяваме в групата, а също и статиите на Баал а-Сулам и другите кабалисти, посочващи ни пътя и съдържащи Светлина, възвръщаща ни към Източника – то колкото повече се самопроверяваме, съгласно тези първоизточници, толкова по-вярно ще напредваме. Основното е да не се страхуваме!

И не трябва да се плашим, че пътят е така труден и отрупан с толкова много съмнения, които пробуждат егото в нас, водещо постоянни сметки. Не трябва да се гледа на това, а да се стараем по-скоро да достигнем покаяние – душевните разчети, и да се издигнем към началото на новата година – към нова степен. Тъй като до целта достига онзи, който пренебрегва заради нея всичко останало.

От урока от статия на Рабаш, 26.09.2011

[55778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→