Конгресът в Ахзив (Израел), урок № 1

Днес се намираме пред изкачването на ново стъпало.

Преди милиарди години нашата Вселена се е зародила от Големия взрив, започвайки от простата материя, която по-късно се развива в растителна и животинска. И ето сега стоим пред изкачването на човешкото стъпало. Според термините на науката кабала, ние още не сме достигнали това стъпало. То се отличава от животинското по качество, по самата си същност. Човек възприема действителността не със своите пет животински органа на чувствата, той живее не с онова, което влиза в него – той живее със способността да излезе сам извън себе си и чрез ближния да разкрие реалността, която се намира отвън и не зависи от неговото тяло. Така навлизаме в новото битие.

Днес сме изправени пред проблема: как да се обединим един с друг във взаимно поръчителство, което ще стане ”пропуск ” за нагоре?

Тази възможност вече е заложена в еврейския народ – отговаря науката кабала. Та нали сме преживяли кризата на древния Вавилон преди 3700 години. Там се е получила също такава ситуация, както и днес – и ние можем да я използваме като пример.

В онези времена хората също не знаели какво да правят. Техният всекидневен живот се разстроил, те открили в себе си ненавистта един към друг, толкова силна, че не било възможно да живеят заедно. Техният егоизъм нараснал, устремил се към небесата, подобно на Вавилонската кула. Те престанали да се разбират помежду си, сякаш заговорили на различни езици. И тогава един от жреците на име Авраам започнал да събира група, основана на взаимното поръчителство – група, която по-късно, в последствие станала народ – Израел.

Ето и ние, казват кабалистите за нашето време, ще трябва да направим абсолютно същото. Загубвайки в изгнанието цялото си достояние, ние сме престанали да бъдем народ. Тъй като ще станем „народ“ само на основата на взаимното поръчителство и любовта към ближния, както към самия себе си, на принципа на другарството. Падайки от това стъпало, сме се лишили от усещането на висшия свят и разбирането на книгите, написани на неговото ниво. Всичко е скрито.

И сега, казват кабалистите, сме длъжни да се върнем към взаимното поръчителство.

Сред нас има хора с точка в сърцето, които изпитват естествено привличане към това, без да са зависими от състоянието на света. Добре или зле вървят работите на материално ниво, на тях все нещо не им достига и те се присъединяват към изучаването на науката кабала. Това са нашите другари в Израел и в целия свят. За тях кабала е част от живота: те се учат как да се обединят и постигнат духовния свят – онова, което се намира извън нашето тяло.

А останалите ще се присъединят под натиска на кризата, когато ситуацията в света се влоши. Така е било и по времето на Авраам, Ицхак и Яков, когато в земята на Израел е настъпил глад, когато животът станал съмнителен, лош и подтикнал хората към разкриването на духовния свят. Така ще бъде и днес, но не само в Израел, а в целия свят. Всички ние стоим на прага на голямата криза и на големите промени.

От 1-я урок на конгреса в Ахзив, 01.09.2011

[53400]

Filed under: Движението "Поръчителство", Древен Вавилон, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Трябва да разберем, че целият проблем се заключава в нас. Струва ни се, че сякаш не ни чуват? Защо не ни разбират? Защото все още не сме достигнали такова ниво, за да ни чуят и да ни разберат. Трябва да поработим над себе си.

Никой не издига стена между нас и масите. За всичко това, което ни се представя като препятствие, трябва да видим съдействие и поддръжка. Проблемът не е в другите – ние трябва да се усъвършенстваме и да се приповдигнем, за да видят хората и да поискат да се сближат с нас.

В спънките трябва да видите помощта. Защото те ни показват, че все още не сме готови за обучаването на народа.

Въпрос: Какво трябва да правим в групата? Защото да вървим към взаимно поръчителство между нас става все по-трудно.

Отговор: Разбира се. Това е признак за напредък. И трябва, както преди, да възвисяваме важността на целта в очите си.

Въпрос: Опитваме, но не се получава…

Отговор: Тогава повикайте помощ. Изискайте силата отдаване. Чуйте от другите вестта за величието на отдаването и я поискайте.

Намираме се в критично, много, много добро състояние. И в тази точка трябва „да натискаме” още и още. Не знаеш какво стои зад всяко такова „натискане”. Всички фактори, акумулиращи се отвън и отвътре, събитията във външния свят и в нас самите, икономиката, политиката, безопасността – всичко започва да се концентрира и трябва само да даваме на този процес вярната посока.

Както пише Баал а-Сулам, всички проблеми трябва да се решават на основата на един единствен принцип на поръчителство. Представете си: седим зад кръглата маса като едно семейство. Всички, със затворени очи, взимат от общата чиния пари и не искат повече. И всички остават доволни.

Тъй като всъщност не е важно на кого по колко раздават. Проблемът тук не е в държавните комисии – благодарение на поръчителството, винаги ще бъдеш доволен от това, което си получил. В това се и заключава решението.

А всичко останало е необходимо само за да проверят правилността на твоите намерения. Физическото действие на тялото на парцуфа е само признание на решението, което е взела неговата глава. По такъв начин просто удостоверяваш, че си направил правилната преценка. И изобщо не е важно какво ще се случи после на практика. Защото ако достигаш взаимовръзка, всички резултати от нея ще бъдат добри. Тогава за теб всичко ще се допълва свише и няма да чувстваш недостатък в нищо.

А освен това, те чака благословение на материално ниво – разцвет и успех, който ще усетиш веднага. Защото законите на природата сработват без забавяне. А в дадения случай става въпрос за законите, които действат в желанията и мислите мълниеносно. Това не е ураган, който се движи към крайбрежието няколко дни, а пробив, чиито резултати ще бъдат видими още на следващия ден.

От урок по вестника „Народ”, 31.08.2011

[53191]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: От многочислените беседи и обсъждания, в които участваме, става ясно, че днес практически не са останали идейни хора. В някои има „болна“ тема, но е трудно да се намерят крайно леви или крайно десни.

В повечето от събеседниците просто няма твърдо мнение, което те биха били готови да отстояват. Хората леко се съгласяват с нас, особено когато от посланието ни се носи топлина и сърдечност. Излиза, че пътят е открит?

Отговор: Започни да раздаваш пари – и ще видиш какво представялват твърдите убежедения.

А ако говорим сериозно, хората днес се чувстват като в мъгла. Те са загубили посоката, принципите и целите, те не знаят къде се намират. Това е естествено усещане за съвременният човек. Освен за пари, няма за какво друго особено да се спори. Разликите между партиите се изглаждат и понякога остават чисто номинални.

Днес, ако искаш да се сдобиеш с нова идея, нова посока, ще ти се наложи да постигнеш съответствие с Природата, да станеш интегрален. Тъй като егоизмът ни на индивидуално ниво е завършил развитието си.

Между другото оттук произлиза и кризата в науката – тя отстъпва. Свиват се дори програмите за изследване на космическото пространство. Егоизмът се е спрял и не може да постави някаква голяма цел. Откритията на века завършиха – остава само техническото развитие.

Можем да получим нов разум и ново чувство само от обединението. Някога посредством обединение еврейският народ е достигнал висота на духа – само благодарение на осъзнаването на взаимовръзката между хората, на нивото на сближаване и отчитане на интересите. Именно оттук и произлизат законите, описани в кабалистичните книги, там сме намерили такъв разум и такова чувство, което и до сега, независимо от изгнанието, съхранява в нас някои отличителни черти.

Ситуацията не се е изменила и днес: дори материалният успех е възможен само на основата на взаимното включване, на обединението с другите. По такъв начин, работата ни действително се облекчава. Тъй като сякаш не се сражаваме за висшите идеи, а за цели „с местно значение“, заради които на хората хората в крайна сметка ще им бъде по-леко да постъпват – особено ако отстояваме своето така, сякаш става дума за висша материя и основополагащи принципи.

От урока по вестник „Народ“, 31.08.2011

[53195]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В Тора през цялото време се среща образът „на полето”. Поле се нарича Малхут, Шхина – връзката между нас, както е казано: „Поле, благословено от Твореца“.

Когато се разкрива връзката между нас, човек започва да чувства пробуждането и да търси смисъла на живота. Това се нарича „да се луташ в полето“, защото човек чувства, че се е объркал и не знае какво да прави със самия себе си и с това поле, което изведнъж се е открило пред него. Той пита: „Какво е животът и за какво ни е даден?”.  Чувства пред себе си някакво неизвестно пространство.

В днешно време това поле се разкрива за много хора. Постепенно се разкрива връзката между нас, изграждането на Шхина, общата душа. И затова някои изпадат в депресия, като не разбират за какво да живеят, взимат наркотици, развеждат се – хората не знаят какво да правят с живота си. А цялата причина е връзката, разкриваща се между нас – това е полето, Малхут.

А този, който има по-силна връзка с това поле, по-ясно усеща посоката и започва целенасочено да търси. В зависимост от светлината, която човек получава от Малхут, от построяването на Шхина, може да се чувства или в полето на вечния и съвършен живот, или обратно, в тъмнината. Това е като мрежа, в която се намираме, управляваща всички нас и цялата вселена.

Всичко зависи от това, как човек приема това въздействие: като благословия или проклятие. Усещайки, че пред него e “полето, благословенo от Създателя“, човек мисли, че всичко, което се случва с него, идва благодарение на връзката му с това поле. В това поле действа светлината и подчертава и разкрива на човека тази нова структура, мрежата, в която той пребивава.

И ако човек приема това като благословия, тоест разбира, че Създателят благославя такава връзка, включването в това свързващо поле, то той започва да разбира как да работи с егоизма си, със своите качества.

Основното е да се съединим по-силно с другите. И не да зачеркваме себе си, а напротив, „да преобърнем” свойствата си и да ги използваме с цел да повдигнем всички останали, да ги събудим, да ги подтикнем напред към взаимната връзка, към възвишаването.

От страна на природата, ни се разкрива висшата сила, Шхина, полето – а сега ние, от своя страна, трябва да подкрепим това разкриване, да  вложим своите усилия, за да се разкрие тази връзка, благодарение на нас самите. Това е разликата между „пътя на страданията“, който ни се разкрива по естествен начин, и „пътя на светлината“, когато сами предизвикваме разкриването на това поле.

Това поле свързва всички нас, всички части на реалността, всички светове, включвайки всички вътре в себе си. И ако то ни се отваря от само себе си, това ни носи страдания – и лични, и общи, поражда всевъзможни кризи, войни и проблеми. Затова ни е необходимо „сами да събудим изгрева“, тоест да изискаме разкриването на това поле и тогава то ще стане наистина благословено свише.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Преди всичко, трябва да разбираме особената ситуация, в която сме се оказали. Знаем от науката кабала, че някои действия се осъществяват отгоре, а другите трябва да изхождат отдолу, от страна на творението – иначе няма да бъдат творения. Не е възможно да родиш дете и да се отнасяш към него така, все едно че още се намира в корема на майка си. То е излязло навън, за да става все по самостоятелно, да се изявява, да проявява своите желания, свойства, действия, да се изгражда като човек.

Така е и в духовното развитие. При разпространяването на духовните светове, действията се осъществяват свише и всички те включвайки разбитите съсъди, са насочени натам, за да може творението отдолу от тъмнината, от подготвителния етап, противоположен на съвършенството, да проверява и сравнява своите състояния със съвършените състояния и да направи своя свободен избор.

Трябва още да изясним, какъв е този свободен избор, каква е тази ситуация, в кои случаи творението прави анализ и предпочита съвършенство за своето его. Това никак не са прости неща, свързани са с разнообразни прояви, разрези, детайли, възприятия, координатни оси и т.н.

Но като цяло, съществуват два подхода: Първият се осъществява свише, за да се подготви за човека всичко което е необходимо, духовните светове и парцуфите, а също така този свят с всичко, което се намира в него. Вторият подход се осъществява отдолу, когато човек го тласкат напред, за да се развива, докато изминавайки хиляди еволюционни години на развитие в качеството на социално създание, той не достига до повратната точка, която се ознаменува в кабалата като 1995 година. Тази дата е като жалон на върха на етапите, знак, че човек вече е задължен да разбира къде се намира и какво се изисква от него.

Тъй като реалността му не е случайна, и той не е хазяин в нея – съществува система, с която е длъжен да постигне съответствие. А затова трябва да я изучи, да я опознае.

Процесът се осъществява свише, отнел е хиляди години за развитие, включвайки изгнанието на еврейския народ и неговото завръщане в земята на Израел. Тези събития, изобщо всичко, което се е случвало до сега, е било подготовка, която дори не обсъждаме. Нашата задача е отсега нататък осъзнато да участваме в случващото се: да издигаме МАН, т.е. молитва за поправяне, с други думи казано, да издигаме сфирата Даат към висшия и т.н.

И така, свише са поставени определени условия, а ние от своя страна трябва да задействаме правилното желание за развитие, да искаме сили, да анализираме, да се учим – всичко. Тъй като няма какво да вземем нагоре, освен исканията си, но те трябва да са насочени към отдаване. И признак за това е – насочване към единство с ближния. В такъв случаи не допускам грешки и се устремявам към отдаване.

Този свят ми е даден – като външна, мнима картина. Но освен нея, нищо друго не ми е дадено. Ако с помощта на моята въображаема реалност мога да поема по верния курс към истинския свят, намиращ се от другата страна на тази илюзия – толкова по добре. Нека мъглата се разсее след това – важното е, че още отсега, промъквайки се през него, аз държа вярната посока към целта.

От урока от вестник „Народ“, 30.08.2011

[53094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да убедя егото си, че съм на прав път, независимо от това, че то не се напълва от обединението с останалите?

Отговор: Трябва да разкрием напълването от единението, тъй като то се намира във връзката между нас, но се разкрива не в получаването, а в стремежа на всеки човек да отдава на другите. А ако ти имаш намерение да се обединиш с другите, желаейки да използваш тази обща връзка за собствено благо, то ще получиш тъмнина и, разбира се, удар. Сега това все повече ще се разкрива пред очите на всички хора и най-важното – на държавите. Всяка страна, всеки народ, всяка случайна егоистическа сила, действаща вътре в свързващата ни мрежа, която все повече ни се разкрива – ще открие, че е губеща повече от всички. И няма да знае как и за какво, докато не получи методиката за поправяне.

И затова, това състояние е опасно, тъй като държавите могат да стигнат до сблъсък или до война. Сега виждаме в целия свят как държавите, даже без да се крият, действат открито една срещу друга, всяка се опитва да спаси само себе си. Америка – срещу Европейския съюз, срещу Китай, а те – точно обратното и т.н.

Тези тенденции са много опасни. Тъй като вместо да се обединят, да се включат правилно в общата мрежа, такива големи и силни конгломерати действат тъкмо обратно. Затова, разбира се, кризата ще дойде при тях във всевъзможни форми във вид на удари от страна на Природата, икономиката или друг вид катаклизми. Това предстои да се разкрие.

Но ако мрежата на нашата връзка вече се е разкрила, сме задължени колкото се може по-бързо да ускорим и да дадем на света методиката на кабала. Такова състояние и по-рано се е разкривало на всеки етап от нашето развитие – да речем при излизането от Египет. Защо е възникнала необходимостта от напускане на Египет бързо, на часа? – Защото е започнала да се разкрива тази свързваща мрежа и тогава се изсипали десетки удари.

Всичко това зависи от голямото разкриване или скритата връзка между нас – Шхина, откриваща се повече или по-малко. Такива състояния сме преминали вече нееднократно в нашата история. Затова имаме такава готовност за така нареченото пълно освобождение – да разкрием тази мрежа и да се включим в нея по правилния начин.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 30.08.2011

[53046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как работата ни се съчетава с действието на светлината възвръщаща към източника?

Отговор: В групата ние трябва да разберем, че действаме и се обединяваме с цел да достигнем свойството на отдаване, за да се възцари то между нас.

От друга страна човечеството като цяло не трябва да се безпокои за това. То просто трябва да мисли за по-добър живот, тази задача му е по силите. В неговата картина за света засега няма ”Творец”, тоест съвършеното свойство, което искаме да разкрием във взаимовръзките си.

“Творецът” това е разкриващият в Малхут образ на отдаване, Зеир Анпин на света Ацилут. Важно е да се помни, че постигаме не него, а явленията, които поражда в Малхут, и не повече. Съответно не трябва да си представяме Твореца като нещо външно. Няма Творец без творение. Това е много важно: ако макар и само за секунда си Го представиш някъде там, отвън, извън себе си, тогава се намираш в идолопоклонничество.

Виждаш, колко е объркан светът и колко далече е от истинската картина.

Обаче сега повече не е и нужно. Не случайно Баал а-Сулам пише, че всички могат да останат верни на религиите си, главното е хората да се обединят. Благодарение на това обединение в тях ще се възцари силата на отдаване, ако обезпечим правилното намерение. Затова се и наричаме ”Исраел”, което означава ”право към Твореца” (яшар–ел). Ние сме главата на парцуфа, а народите на света – неговото тяло.

Главата е намерението, а тялото действието. Народите трябва да извършват действия. Какви? – Действия по отдаване. Само така ще постигнат равновесие по между си, но не повече. А ние ще работим над намеренията, и тогава чрез нас светлината ще се разпространи върху всеки. Защото с тях заедно съставляваме общата духовна ”конструкция“.         

Из урока по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52742]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако съм паднал, какво трябва да направя, за да продължа да напредвам?

Отговор: Когато си паднал, преди всичко съжаляваш за това и желаеш да излезеш от падението, да се издигнеш над своята природа, която повече не можеш да търпиш. Дори оправдаваш това падение и разбираш, че „Няма никой освен Твореца”.

А после постепенно забравяш за това и се връщаш към обичайното състояние, мислейки, че не е нищо страшно, всичко се случва. И така – до следващия удар.

Колко удара ще са необходими – зависи от това, доколко ще се присъединиш към този разум и от това, колко работиш над своите падения с помощта на групата. Тя трябва да стане резерв за теб, който акумулира целия твой разум през времето, когато напълно се намираш във властта на чувствата, за да го уравновесява.

И обратно, когато попадаш под властта на хладния, сух разсъдък и дори не знаеш как да оживиш чувството в себе си, за да се вдъхновиш от духовното, получаваш чувствени впечатления от групата.

Но никога не можеш едновременно да притежаваш и чувството, и разума. Ето защо ни е така необходима връзката с групата, която може да компенсира липсващата противоположност и някак да ги съедини двете. При условие, че се склоняваш пред групата и си готов да приемеш нейната горчивина, тогава можеш по някакъв начин да съединиш в себе си сърцето и разума.

Макар на практика те да не се съединяват, защото все още не се съединяваш с групата истински, но все пак тя ти влияе отдалече. И това косвено, „обкръжаващо” влияние ти позволява някак да включиш в себе си двете противоположности. А това вече ти помага малко да разбереш какво е духовното и какво означава съединяването на тези два полюса, когато чувствам и едновременно разбирам духовното – на едно и също място.

Това е изключително особено усещане, в което има разбиране. В нашия свят такова нещо почти не се случва.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 08.08.2011

[52735]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Отчитайки страданията и ударите, с които светът се сблъсква, от кой момент ние като група, ще започнем физически да се готвим за масовата, глобална криза? Не е ли време да помислим за закупуване на обща земя, където ще сформираме кабалистична община, ще живеем и ще произвеждаме продукти за изхранване?

Отговор: Не бива да се отделяме от света, напротив, да бъдем с него, за да го увлечем към поправяне. Освен това, за да създадем правилно селище е необходимо болшинството от нас да са придобили свойството на отдаване и любов, иначе ще създадем кибуц, колхоз, а не обществото на бъдещето – кабалистична община.

[52443]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Когато се обръщаме с молитва нагоре, то издигаме искрите от разбиването, от което сме произлезли. Искрите са парчета от екрана и от отразената светлина, а след разбиването, попаднали вътре в разбитите желания. А сега трябва да съберем и да вдигнем тези искри.

Не създаваме нищо ново, работата ни се състои само в това да подбираме, сортираме и правилно да съединим парчетата. Тези изяснения правим за сметка на разни действия, с които се опитваме да изясним желанията си и свойствата, скрити вътре в тези желания: за какво работи моето желание, заради получаването или отдаването?

Така започвам да сортирам желанията, доколкото съм способен да направя това. Работя върху себе си, в групата, по разпространението, за поправянето на света и на самия себе си, тоест над вътрешните си и външни желания. Опитвам се да ги съединя в едно цяло, за да построя там правилна система.

А после трябва да отделя това, което не ми е по силите да направя, от това на което съм способен, и именно да се прилепя към него, да съсредоточа вниманието си върху това.

Не трябва непременно да се хвърлям и да поправям всяко свойство, не с всички явления съм способен сега да работя и да мисля за отдаване на ближния и на Твореца. Трябва да се съсредоточа върху това, къде съм способен и главното е това да ми помогне през цялото време да остана в правилното намерение.

И когато приключа с това изясняване, започвам да събирам разбитите парчета заедно, доколкото ми се удава да присъединя всичко към групата, ученето, разпространението и към Твореца, заради когото правя всичко това.

През цялото време се старая, за да може всеобщото свойство на отдаване, което се нарича закон на природата или Творец, да стане моя цел. Защото разбирам, че целия свят и моята вътрешна неизправност, и всичко случващо се трябва да е само за това, за да ме подтикне към тази цел. Всичко е започнало заради това и  всяко мое действие трябва да се присъедини към същото това направление и да стане част от процеса на поправяне!

Ако разбирам, че ”няма никой, освен Твореца”, и няма друга причина за действията ми, то започвам правилно да възприемам ежедневното си съществуване, всичко случващо се с мен, с моето обкръжение, със света. Всичко се съединява ведно и виждам, че ми е необходим целият свят и всичко е създадено само с цел да ме доведе към отдаване.

Така напредвам: изяснявайки, разделяйки, събирайки, присъединявайки всичко, което може към една цел. Около тази една точка се измъчвам ден и нощ, докато не пристъпя към молитва (МАН) – когато всичко се натрупва до краен предел, което се нарича ”сеа” и тогава получавам отговор на молитвата си.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24. 08. 2011

[52519]

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→