Какво е това намерение за отдаване? Ако работя с желанието на ближния,за да го напълня, вместо да напълня себе си – това се нарича намерение за отдаване. Работата с желанието на ближния – това означава да се стремиш да го реализираш. И тъй като желанието не е мое – това се смята за работа с намерението. Аз смятам това желание за по-висше от своето собствено, още по-скъпо, както в отношението към своето дете.

Не е важно, че желанието на другаря ми е материално, но тъй като изначално той ми е чужд и нас ни е разделял егоизмът, ненавистта, затова да прекрачиш своя егоизъм и да напълниш неговите желания се нарича работа с намерение за отдаване. Получавам това напълване отгоре заради него и го превеждам към него, т.е. получавам, за да отдавам.

Реплика: Между другото, всеки път, когато накрая проверявам себе си, откривам, че съм работил, за да спечеля нещо за себе си.

Отговор: Затова ти засега се намираш в този свят, а не в духовния. Става дума да проникнеш действително в желанието на ближния, да го поставиш по-високо от своя егоизъм, който го отблъсква. Аз моля Висшата светлина да направи твоето желание мое желание и тогава аз работя над него като че ли то е мое собствено.

Тоест получавам такава възможност свише, да получа твоето желание като „свое“, но то не е мое, а „като мое“, т.е. над моя егоизъм. Ние не разбираме тази много важна тънкост.

Получава се така, че аз работя с твоето желание и го напълвам, защото искам да се съединя с теб и с това да доставя радост на Твореца. Защото ние Му доставяме удоволствие с всички съединени части на разбития съсъд.

Oт подготовката към урока, 24.03.2014

[130733]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-разпространената грешка е да се самообвиняваш за своите собствени недостатъци. И това може да продължи години, ако не можем да се освободим от нея благодарение на поръчителството. За целта е необходим натиск от страна на групата, което да повлияе на разума ми и да освободи главата ми от грижите за самия себе си, от притесненията: какво съм направил, как съм навредил, колко лош съм бил, как съм сгрешил…

Това е такава клипа, която взима човек в плен, и можеш да се отървеш от нея само за сметка на поръчителството. Групата трябва така да ми повлияе така, че да престана да мисля за себе си, тъй като тя ще ме задължи да мисля за нея.

Ние всички преминаваме едни и същи състояния – не едновременно, а поетапно, един след друг, но на всички ще им се наложи да минат през това. Ако видиш, че другарят ти се самообвинява за недостатъците си, то трябва да му кажеш, да не съжалява себе си, а да се грижи за групата. Защото тъкмо в групата се намира неговият духовен съсъд, а не вътре в него самия.

Изобщо, за всичко отминало трябва да се каже ”Няма никой освен Твореца” и всичко се е случило по решение на висшето управление. До този момент аз нищо не съм правил и не съм решавал. А от този момент и нататък мога да си помогна само аз самият.

Но човек не е способен сам да се отскубне от тези мисли. Клипата всеки път ще го стяга в онова същото блато на разкаяния и угризения. А на високите стъпала това е още по-лошо. Само силата на обкръжението може да задържи човека над всички тези разчети, иначе той пада в клипата и дълго и болезнено страда.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какви усилия трябва да приложим, за да осъществим духовно действие?

Отговор: Усилията, които трябва да се прилагат, трябва да бъдат само за обединение – това е единственото, което не ни достига. Ние сме следствие на разбиването и затова всички наши действия са насочени само към обединението ни.

В никой от нас няма нещо, което да трябва се поправя! Това е горчива заблуда, че ние през цялото време търсим нещо в себе си и се обвиняваме. Това е клипа, която изсмуква всички сили от човек. Няма какво да поправям в себе си – трябва да поправя само връзката между нас.

Това е съдбовна грешка, която ако бихме могли да избегнем, бихме достигнали много бързо до поправяне. Проблемът е в това, че не обръщаме внимание на онова място, където наистина трябва да поправим съсъда, за да достигнем до Шхина.

Трябва да поправим само нашите връзки. Не трябва да гледаме на себе си и на другите: мога да бъда добър или лош, с ужасни свойства – но това не се отнася към поправянето. На поправяне подлежат само връзките между нас.

С една дума, това е като волейболна мрежа, в която основното е въжето а не възлите. Всички възли – това са егоистите и индивидуалистите. Те се разкриваха в нашия свят до днес и властваха със сила. Но днес вече не могат да властват, тъй като цялата сила премина във въжето. Започна нов подход.

Затова човек няма какво да поправя в себе си, а само отношението си към групата. Само така се реализира неговата свобода на избор и поръчителство. Пренос на акцента от личното поправяне към общото – това е преход от етиката и морала към науката за обединение, към кабала.

Много е важно да се усвои този подход, тъй като ние и до сега действаме като индивидуалисти и гледаме само себе си. Но това въобще не е свързано нито с разкриване на злото, нито с неговото поправяне. Затова е казано, че мнението на Тора е противоположно на мнението на масите, т.е. дори на такива еснафи, които искат да се поправят.

С това се определя подходът ни към която и да е област от живота: към образованието, културата, кардинално различавайки се от общоприетото. Получава се такова противоположно отношение, тъй като не предаваме никакво значение на това, на което всички останали обръщат внимание. Какъв е смисълът да се занимаваме с това, ако то не помага?

Затова, сега целият свят се намира в криза, тъй като цялото внимание е насочено към човека, вместо към поправяне на връзките между хората. Затова всички управляващи губят своята сила и способност да управляват, защото светът става все по-тясно свързан.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131020]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако се стремя към отдаване над знанието, ако прилагам усилия, за да се доближа до останалите и моля висшия за помощ, то всеки път получавам тежест в сърцето. Изгнанието и освобождаването следват едно след друго. Изгнание – това е падение, а освобождаването – подем. Така през цялото време ту се издигам, ту падам.

Но кабалистите ни обясняват, че ние се придвижваме и от паденията, и от подемите, както е казано: ”От Циона (от изходите, от паденията) ще излезе Тора”. Освобождение се нарича, че аз с цялото си сърце се сливам с някой друг, готов съм за връзка с него. И всичко това над своята ненавист и неприязън – аз нищо не туширам, а се придвижвам в средната линия.

А когато ми се отдаде да постигна определено съединение, то веднага усещам хлад в отношенията с човека или групата и те ми стават безразлични. Но трябва да се разбере, че това равнодушие и ожесточаване на сърцето принадлежат вече на следващото стъпало.

Онази вяра и стремеж към обединение, които съм имал преди, сега се превръщат в желание да се отделя. И отново ми се налага да работя, за да мога, с помощта на групата, с нейната подкрепа, поръчителство и светлината, възвръщаща към източника, да се върна към съединение. Но след това отново ме очаква охлаждане.

Известно е, че при нисхождението отгоре надолу Малхут на висшия парцуф се превръща в Кетер на нисшия. Затова веднага след като се издигам, достигам до своя Кетер, който се явява максимално отдаване, което мога да си представя и да си пожелая, той веднага се превръща в Малхут на висшия – в егоистично получаване. На този принцип се осъществява подемът.

Възможно е това да се обясни и от гледна точка на решимот: ако в долния парцуф е имало двойка решимот ”0/1” (решимот де–авиют и решимот де–итлабшут), то на следващото стъпало вече ще бъде ”1/2”, след това ”2/3”. По такъв начин през цялото време се извършва смяна: изгнание – освобождаване, освобождаване – изгнание, с една дума въртележка, тъй като едното се развива за сметка на другото.

Затова за нас най-главното е да не се впечатляваме от своите падения и възходи, а да мислим само за скоростта на промените. Колкото повече промени, толкова по-добре! Исраел – това е, което ускорява времето, ”осветява го”. За нас времето, т.е. скоростта на развитие – това е основното.

Не трябва да обръщаме внимание на състоянията, през които преминаваме. Не трябва да се вглъбяваме в състоянието и да се ровим в него. Тъкмо обратното – основното е повече промени.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Излиза, че смирението не е еднократно действие, а през цялото време трябва да се пречупваш? Когато се натрупа достатъчно количество такива действия, човек ще заживее ли в друго измерение?

Отговор: След няколко такива случая на смирение трябва да се образува пробив. Но никой не знае, колко такива действия ще са необходими. Ако човек е слаб, ще му дадат да извърши неособено големи действия, но в голямо количество. А силният човек може да изпълни това за кратко време, като чук, разбиващ скалата с един удар. Но все едно, това никога не се случва с един удар.

Рабаш описва това като изстрел в каменно сърце, когато всеки куршум оставя след себе си нова пукнатина в камъка, докато не пробие дупка. Колко изстрела ще са необходими – това зависи от мощта на човека, от силата на ударите, на които той е способен.

Ако групата подкрепя човек, то той е способен да издържи повече, без да избяга веднага. В този случай той може да издържи и дори да ”удари по зъбите” егоизма си в отговор на случващото се, което вече се определя като особено преодоляване. Тъй като ти се налага да биеш по зъбите своя собствен егоизъм – не някой стоящ пред теб, а онзи, който е вътре. Но човек постепенно се учи на това – ако не със съветите на учителя, то тогава на собствените си страдания.

От подготовка към урока, 12.03.2014

[130361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли вътрешно да се съгласим с всички пречки, които идват от външния свят?

Отговор: Обикновено първата реакция на човек към онова, което се случва в света – това е желанието да промени всичко, да  преустрои света, да прекрои държавните граници, да оздрави икономиката. Такава е естествената реакция на нашия егоизъм, т.е. на самите нас, която се проявява дотогава, докато изведнъж не започнем да осъзнаваме, че всичко това са само глупости!

Къде сте виждали, че смяната на една формация с друга спомага за подобряване на обстановката? Всъщност, тъкмо обратно, става по-зле. Отначало ни се струва, че всичко върви нормално, сякаш сме постигнали нещичко и всичко е наред. А не след дълго откриваме, че е станало по-лошо, отколкото преди. И това е естествено, защото не вървим към поправяне.

Сега ни остава само да осъзнаем своето неправилно отношение към света. Всичко, каквото и да се случи в света, може да бъде поправено само чрез сближаване с Твореца, защото всичко произтича от Него, за да ни подтикне към сближаване с Него. Ние постоянно се отделяме от Твореца. Ако разберем, че трябва да се устремим към Него, тогава наистина ще започнем да се доближаваме към нещо добро. Но в крайна сметка Той ще ни отделя все повече и повече, за да достигнем до пълното осъзнаване на егоизма си.

Когато започнем поне малко да се поправяме, ние напредваме към дълбините на егоизма, под формата на лява и дясна линия и вече разбираме как да действаме по-нататък. В нас се появява метод за работа с кризата, която поправяме и се издигаме над нея, приближавайки се към Твореца. Поправяйки се, ние отстраняваме кризата, без да закачаме икономиката, образованието, възпитанието, технологиите – нищо. Това всичко е само глупости, защото преобразуването на всички тези сфери не предвещава нищо добро.

Но колкото по-плътно се доближаваме до Твореца, толкова на по-голямо разстояние може да ни отдръпне от себе Си, разкривайки злото, и по такъв начин по-бързо ще преработим злото в добро. Затова не трябва да се стремим да променяме света, обществото, всички структури, сфери на дейност.

Всичко, което трябва да направим, е да променим човека, като основа за промяна на света. Именно на това трябва да се научим сами, да обясним на човечеството и да научим останалите.

От урока на руски език, 07.02.2014

[129728]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, да се намираш в непрекъснат диалог с Твореца?

Отговор: Човек трябва постоянно да прилага усилия да преведе реалността до правилна форма, вместо да я възприема такава, каквато я вижда или както я усеща в сегашното си състояние.

Дори когато вече се намира на духовно стъпало, той трябва да се старае през цялото време да се вижда на следващото стъпало и да си представя реалността, която съществува там.

За целта той започва да организира всички съставни компоненти: себе си, групата, учението, учителя, Твореца. Има три основни компонента:

• самият човек,
• онова, което е между него и Твореца – целия свят, включително и групата, учителя, всички проблеми и поддръжки,
• Твореца.

Всички стоящи пред мен форми на скритие са с една дума неясни силуети в тъмнината. Но благодарение на тях вече мога да различа, че тук все пак има нещо. Независимо, че ги виждам в неестествена, неправилна, измамна форма, но все пак вече някак ги опознавам. Това означава да се намираш в състоянието ”ло лишма”, което служи вече като подготовка. И сега аз моля тези форми да се превърнат в истински.

Ако ги нямаше тези лъжливи форми, аз не бих приложил тези усилия и не бих пожелал те да се превърнат в истински. Тоест не бих видял истинските форми и не бих разкрил Твореца. Тъй като Той трябва да се разкрие в истинските форми. Това не са Негови форми, а формите, чрез които ми се показва. Тъй като самия Него, самия Източник аз не съм способен да разкрия – трябва ми някаква спомагателна форма, АВАЯ.

Затова трябва да започна от съсъдите, които по-късно се превръщат в милосърдие. Трябва да разкрия всички лоши форми на скритието, а след това да разкрия как те се превръщат в добра, правилна форма – форма на разкриване. Тази преобърната форма е разкриването на Твореца.

Затова ние не искаме сенките да изчезнат от нашия свят. Иначе не бихме имали връзка с Твореца и никога нямаше да можем да Го усетим. Затова е станало разбиването, за да може чрез съединяване на всички форми на разбиването да открием целия разлом между нас – това е най-главното. Ние изучаваме не целия съсъд, а как той се съединява от отделните парчета, т.е. изучаваме цепнатините. Те са като връзка с висшата сила. Трябва да виждаме Твореца пред нас, разговарящ с нас с помощта на всичките тези неприятни форми на скритието, възприемайки ги като покана, призив за вярно обръщение към Твореца. И разбирайки, че когато всички тези връзки се подслаждат и негативните форми се превръщат в позитивни, то в тези форми разкриваме Твореца.

Затова цялата ни работа се състои в това посредством: учителя, групата, книгите, разпространението, да поискаме да заменим формите на скриване, стоящи пред нас, с форми за разкриване. Но във формите за разкриване трябва да се отъждествявам със свойството отдаване, с Твореца. Връзките се подслаждат в зависимост от степента, с която се съотнасям със свойството отдаване.

От подготовка към урока, 17.03.2014

[130135]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялото творение се намира в постоянно, непроменливо състояние. Но ние възприемаме и разкриваме това творение съгласно своите свойства, както човек може да наблюдава един и същ обект, без очила, с очила, с бинокъл, с микроскоп. Тоест, всичко зависи от нашите инструменти за възприятие, чрез които ние гледаме на творението.

Всичко се оценява спрямо човека. А всъщност, ние се намираме в света на Безкрайността. Помня как през седемдесетте слушах лекция на местния равин от Реховот и той ме порази с това, че разпери ръце и каза: ”Ето тук се намира бъдещият свят, тук се намира духовният свят”. Тогава не разбрах за какво говори и към какво гледа. Той беше кабалист и имаше духовно постижение.

Тогава не разбрах какво имаше предвид той. Как така бъдещият свят се намира просто тук? Той нищо повече не обясни, но тогава това много ме порази и остана в мен.

И така ние с вас се намираме в света на Безкрайността, в единственото създадено състояние и трябва да открием тези инструменти за възприятие. В това се състои цялата ни работа.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 13.03.2014

[129858]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо по време на четене на Зоар, независимо от всичките ми старания да държа силно намерение и да мисля за другарите, изведнъж изпитвам точно противоположни чувства към тях, чак до ненавист?

Отговор: Получава се, че мисля и се грижа за другарите и изведнъж чувствам, как в мен се събужда ненавист към тях. Това показва, че тази работа засега е нежелана от мен, просто заставям себе си да мисля за тях, а поради това съм обречен на неуспех.

Но това е добре, вече е изяснение, че не ми достига основата. Наистина, защо изведнъж трябва да преживявам за тях? Сякаш са ми подхвърлили чуждо дете и са ме принудили да се грижа за него, а то ми е напълно безразлично и няма никакво отношение към мен. Грижа се за него просто от състрадание, докато се изчерпи търпението ми и искам да го вземат от мен. Дотолкова ме е изморило, че просто започвам да го ненавиждам.

Докато, ако това беше моето собствено дете, всичко бих търпял и бих се грижел за него безкрайно. Тоест, любовта ми дава сили. А ако не ми достигат сили да се грижа за другарите в групата, това показва, че не ми достига любов. Това е забележително откритие!

Ако по време на четене се грижа за това всички другари да напредват и всички заедно да се удостоим с разкриване, ако преживявам с нежност за тях, като за собствено дете, то спрямо това мога да измеря, доколко съм напреднал към целта. Това е много точна скала за измерване. И разбира се, такова отношение към другарите идва, благодарение на въздействието на светлината, връщаща към източника, а не просто така. Затова, незабавно трябва да благодаря на светлината, която ме осветява и поддържа.

От урок по Книгата Зоар. Предисловие, 10.03.2014

[129544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато мисля за групата, то не виждам конкретни хора, мога да не помня лица, имена. А още повече, че хората се променят, не външно, а главно вътрешно. Затова виждам пред себе си не конкретни хора, а общото желание на групата,  на което трябва да предам много по-конкретна форма.

Затова трябва да мисля не за конкретни другари, а за цялата група, вече обединена в една интегрална сума. Отделните личности ще останат в лявата част на формулата, под интеграла, а аз мисля за дясната част на формулата, за нейния резултат – от него и нататък започвам да работя.

Въпрос: Но това обобщаване ми се струва като някакво абстрактно понятие?

Отговор: Това не е абстрактно понятие, а е най-живото! Тъкмо в обобщеното понятие група има живот, а всеки отделен човек е мъртъв. Това с една дума е като елементарните частици, атомите, които започват своето съединяване за сметка на някаква висша сила, която те самите не притежават. И изведнъж, от тези атоми се образува нещо живо, движещо се, вътре започва метаболизъм, обмяна на веществата – т.е. заражда се живот!

Една клетка получава от друга, поглъща и изхвърля навън веществата, пречещи на съединението с останалите. А онова, което им помага за съединението, те започват да търсят отвън. Всичко това е следствие на тяхното съединяване, преди което те са били мъртви, неживи, просто частици: електрони, неутрони, протони и т.н.! Това са само елементарни частици, в тях няма никакъв живот, и изведнъж благодарение на съединението помежду си те достигат такова развитие.

А след това за сметка на още по-сложни съединения се образуват вътрешните и външни усещания. Към такава необикновено сложна организация довежда съединението на органите, защото всеки е готов да приеме особена функция спрямо останалите и да не се грижи за нищо друго. Например, черният дроб пречиства кръвта, която сърцето изтласква. Но какво може да направи черният дроб без сърцето, а сърцето без черния дроб? Всички части на организма са достигнали до такова предано съединение, че всяка от тях е готова да се жертва за благото на другите.

Без който и да е от основните органи на тялото организмът няма да може да функционира: без бели дробове, без черен дроб, бъбреци, сърце, мозък. Всеки по отделно, без другия, не струва нищо. Вижте колко са се сближили и са се съединили, че са готови да отдадат живота си на другия. Всеки изпълнява само онази мисия, която му е възложена и се грижи на 100%, смятайки се за отговорен пред всички останали. Ето това се нарича поръчителство.

А дотогава тела няма. Затова общото понятие група не е абстрактен термин, а единственото, което живее и съществува!

От урока по книгата Зоар, 10.03.2014

[129541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→