Конгресът в Арава. Беседа на трапезата.

Творецът ни пробужда, Той изпълнява всичко и разбира се няма нито един човек по света, който би могъл сам да направи нещо. Висшата светлина прави всичко, разкрива ни се все повече и повече, и вътре в нас действа нейната сила. А ние трябва само да се стараем, колкото се може повече да ù съответстваме – да ù оказваме съдействие, да вършим всякакви вътрешни движения, за да се разкрие в нас. Това е главният стремеж.

В крайна сметка, всичко, което човек трябва да прави, е просто да не пречи. Да бъде като ”жена” (така се нарича женската сила) – съсъд в ръцете на Твореца. Така ще се надяваме, че с мъжката си сила ще успеем така да превъзмогнем себе си, че да станем като ”жените”.

От беседа на трапеза преди конгреса в пустинята Арава, 18.11.2011

[61144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Урок №1

Въпрос: Как можeм да си помогнем един на друг на този конгрес така, че всеки да може да се издигне над себе си?

Отговор: Преди всичко, ако мисля да се издигна над себе си, с това аз вече помагам на другите. Достатъчно е, че „запушвам“ своята лична „дупка в дъното на лодката“. Това първо.

Второ: Разбира се, ако мисля за другите и се грижа за тях – аз им помагам.

Трето: Моята грижа за другите се изразява в това, че аз виждам другарите си, които са вложили толкова много усилия, време, сили и пари, въпреки множеството пречки – и аз искам да достигна такова състояние, при което моите усилия биха допринесли за тяхното духовно постижение, тъй като на тях им се полага повече, отколкото на мен.

Притеснявам се за това те да не се изключат от правилните намерения, верните желания и връзката между тях. В своето желание аз се притеснявам те да не „паднат“ – и само за това мисля.

Тази загриженост  е най-добрата защита,която е възможна само за нашето състояние, за да не отпадне и един човек от взаимното поръчителство между нас и всички ние да бъдем винаги над егоизма си. Всеки трябва да живее в такава тревога, да мисли само за другарите си – като майка, която се притеснява за всичките си деца.

От 1-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ние сме обещали да се грижим един за друг, за да задържаме завоюваното в Арава и да продължаваме напред. Но какво да се прави, ако човек изведнъж открие, че е „отпаднал от темата“? Трябва ли да почувства, че е пробил дупка в общата лодка?

Отговор: Разбира се. Това трябва да бъде голяма скръб за него. Първо, не е лесно да се стигне до усещането за единство, но в краен случай, нека съжалява за това, че е откъснат от него. Второ, нека съжалява, знаейки, че всички другари вече са там. Трето, със своето отсъствие той причинява вреда на другите и цялата тази вреда се записва на неговата сметка.

По този начин той пропуска много повече от личната си грижа – защото неговата частица бездейства във всеки от другарите му, без да запълва всеки един от тях. Оказва се, че неговата вреда се умножава по броя на хората в групата.

До сега ставаше дума за егоистичните сметки, а сега да погледнем на проблема от друг ъгъл. Човек не поддържа другарите си с поръчителство, не се уподобява на Твореца и не постига свойството да Му отдава, без да работи в група. Тази духовна вреда не е толкова очевидна, но трябва да я помним.

Въпрос: Може ли да се каже, че с това човек привлича не само групата и но и целият свят към злото?

Отговор: Ако са ти дали възможност да встъпиш в поръчителство с другарите си, тогава, участвайки в общата работа ти разбира се, че привличаш света към доброто. В крайна сметка всеки човек е част от общата мрежа, а ние сме централната част от нея. Следователно като укрепвам групата, аз укрепвам целия свят в неговия духовен възход. Вярно е и обратното.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.11.2011

[61337]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №1

Няма Висш свят. Висшият свят – това е съединението помежду ни. Ако почувстваме това единение, в него усещаме Висшия свят. Той не се намира някъде извън нас. Духовният свят сам по себе си не съществува. Сами го създаваме, формираме го.

Има проста висша светлина, има и точка, стояща сред светлината, разделена на множество части. Ако обединим тази точка в едно цяло, съединявайки всички нейни части, то тя става подобна на светлината, и по закона за подобие на свойствата се обръща в голям съсъд/кли за светлината.

Излиза, че черната точка вътре в светлината на Безкрайността се превръща в огромен съсъд, включващ в себе се цялата светлина. А без съединението на нейните части ведно, няма съсъд, няма нищо, освен черна точка. „Съществуващ от съществуващото“ – това е светлината, а „нещо от нищото“ – това е мъничкото желание, все още неусещано, несъществуващо като творение.

От 1-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61221]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгреса в Арава. Беседа на трапезата.

Ние стоим на прага на много важно събитие – ще се издигнем, дори ще подскочим нагоре, имаме за това всички условия. Това наистина е особено състояние, дадено ни свише. Това не е такова събитие, което се планира дълго, обмисля се, организира се и накрая то се случва. Има ”пробуждане отдолу” (иторута де летата) и ”пробуждане свисше” (иторута де лейла), когато се дава шанс отгоре и най-важното е да не пропуснем момента!

Затова го направихме така внезапно, и хубавото е, че нашите другари от целия свят разбират това. В това аз усещам истинската висша милост, която ни е оказана – за да бъдем готови и на големия конгрес и след него, да изпълним онова, което ни е възложено за поправянето на света. Затова ни се разкриват такива възможности.

Ние много се вълнуваме. Вие питахте, как да запазите това вълнение, но то от само себе си ще дойде от всичките другари, които ще пристигнат тук – всички ще се въодушевят. И още повече ще се въодушевите, когато започнете да ловите тези ”капки на милосърдието”, капейки свисше.

Трябва от цялото това състояние да получим много голяма сила, която ще ни подготви за поправянето на света. Настъпващата година е наистина решаваща и съдбоносна. Ще се надяваме, че ще измъкнем света от онази дълбока пропаст на егоизма, в който се намира и ще го издигнем на стъпалото на Бина – всички заедно. И тогава ние също ще се удостоим да се изкачим.

Сред нас има другари, които са с нас много години и засега живеят със същата надежда. Защото те чакат общото пробуждане, общата реализация. Това е сякаш двойка, която живее и се надява да има дете, но него все го няма. И през цялото време те живеят с надеждата, че все някой ден ще имат дете. Така ние сега достигаме такова състояние, когато накрая, това може да се осъществи!

Аз съм уверен, че този конгрес ще премини много успешно, с голямо въодушевление. И основното е, това въодушевление да бъде пренесено на нашия голям конгрес и там да постигнем огромната сила на обединението. Обединението – това е наша грижа, а онова, което ще напълни това съединение – е възложено на Твореца.

Ще се надяваме, че ще достигнем такава голяма сила, такава компресия при обединението помежду ни, че наистина да ни се разкрие висшата светлина, поне в най- общ план и тогава ще осветим целия свят, което се нарича да ”станеш светлина за народите на света”. За всички онези, които все още не разбират и не усещат -тогава това ще ги приближи и ще ги привлече. И така ние ще изпълним указанието на Твореца и ще се обединим с Тях. За живота!

От беседата на трапезата преди конгреса в пустинята Арава, 18.11.2011

[61147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако искаме да усетим истинския свят, в който живеем, ние трябва да развиваме сетивата си. Тогава постепенно разбираме колко ограничен е нашия свят, разкриващ ни се чрез петте телесни, „животински“ сетива. Той зависи от тях и съществува, докато съществуват и те. Тоест, тялото – ограниченото егоистичното желание, чието битие е токова краткотрайно.

Отново и отново човек се връща с поредния цикъл и се развива в своите чувства. Всичко това е с цел да го накара да може да развие усещане за човешкото ниво на подобие на Твореца, т.е. да развие в себе си усещане за Твореца.

Това усещане също е съставено от възприятието на петте сетива, но заедно те вече са даващото, алтруистично желание, възприемащо в себе си това, което се намира отвън. Ние днес възприемаме само това, което се намира в нас, а духовния орган на чувствата улавя външната реалност, съгласно закона за подобия на свойствата.

Като калибрира външното си усещане, човек се издига над своето егоистично желание, към неговата противоположност – към отдаване. Само така той може да разбере отдаването – като противоположност на самия себе си. Според степента на този подем той започва да възприема това, което се намира извън него и така открива външния свят.

Какво може да ми помогне да усетя този външен свят? Упражненията. Ако поддържам връзка с други хора, с другарите ми по група, ако ги усещам вътре, ако се сближавам с тях, тогава започваме да се пробуждаме, да се насърчаваме взаимно, за да почувстваме другаря си по-важен, от тебе самия. Благодарение на това ние се приближаваме към извън телесно усещане. Защото духовния свят се намира там, „извън кожата ни“.

Как мога да „изскоча извън кожата си“? С помощта на групата – специални хора, които също искат да усетят реалността извън животинските си тела. Тази реалност се нарича „вечен свят“, тъй като не е ограничена от телесното съществуване и петте телесни сетива. И разбира се аз започвам да ценя такива другари – тъй като те ми помагат да получа Вечността. Благодарение на тях аз мога да развия усещане, което не зависи от моето тяло и да се издигна над себе си. Ето какво е групата.

Заради това е била разбита и общата душа. Многобройни частни души, многобройни тела в нашия свят ни позволяват по собствена инициатива да развиваме в себе си външно духовно усещане. В крайна сметка, цялата наука Кабала е предназначена само за това, да ни помогне в това.

Така придобиваме ново тяло – тяло на душата. В него също има пет органа на чувствата: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут. С други думи, става въпрос за получаващото желание с пет степени на авиют. В това тяло ние и започвам да живеем истински живот – вече на степен отдаване, непереходна, нетленна, неизменна в разпадналите се усещания  подобно на този свят.

Но сегашната материална действителност постепенно се „разтваря“ в човека. Но не, защото материалното му тяло умира, а защото той се издига над това усещане. Според напредъка ни в духовната реалност, този свят изчезва от възприятията. Той първоначално е бил представен в нашето въображение, за да можем отблъсквайки се от него да разкрием истинския свят.

От урока по статията „Поръчителство“, 20.11.2011

[61246]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №1

От писмо на Баал Сулама (№ 13): „Вие трябва да вярвате, че във всеки от другарите има множество искри на отдаването и ако всички бъдат събрани на едно място, в братско единение, в любов и дружба, това, разбира се, би било достатъчно, за да могат всички да достигнат значително духовно ниво отсега и за цял живот“.

В света не е било създадено нищо друго освен една душа. Частите на същата тази душа, искрите, се изсипват от поколение в поколение и достигат поправяне. Всичките поколения, извършили своето поправяне, се съединяват в последното поколение, което започва от нас.

Нашето поколение е особено. То трябва да съедини в себе си всички минали поколения – от Адам Ришон, през Авраам и Раби Шимон, Ари, Баал Сулам, направили големи поправяния в единната душа и подготвили за нас нейната значително най-светла част. Но освен това, ние трябва да присъединим всички бъдещи съсъди – желания/келим/, които завършват поправянето.

Ние съединяваме в себе си тези, които са преди нас, нашите праотци и тези, които са напред – нашите синове, всички заедно. Защото вече сме достигнали състояние, когато светът започва да иска поправяне – душите вече се пробуждат. И макар хората да не разбират, това не е и нужно, защото те се отнасят към тази част на общата душа, която постига поправянето неосъзнато – благодарение на съединението с нас.

Нашето задължение е да съединим в себе си всички свети искри на отдаването, поправили тази система до нас – и да завършим поправянето.

Това е необикновено време, чувстваме, че това е особено състояние. И виждаме как Твореца ни помага – дава ни възможност да се съединим и пречистим, за да се осъществи това, което желаем.

От 1-вия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Задачата на народа на Израел се подразделя на няколко етапа.

Отначало сами се повдигаме на стъпалото на края на поправянето. Затова сме излезли от състоянието Вавилон, после сме паднали на състоянието Египет и спускайки се 400 години сме получили методиката по поправянето в състоянието ”на планината Синай”. По-нататък сме се повдигнали на стъпало ”Първи храм”, което всъщност се явява отделен завършек на поправянето на дадената група.

Но в развитието на света това още не е финалът и затова сме се потопили в изгнание, после сме се изкачили на стъпало Втори храм и накрая сме отишли в последното изгнание, на стъпало на народите на света. В общата сложност, отчитайки промеждутъчните етапи, това било четвъртото ни изгнание.

Всички етапи на този път са останали в нашите решимот и ето, днес, накрая, трябва да поправим себе си. Така ще се изкачим на стъпало, още по-високо от предходното, доколкото сме се смесили с народите на света, които се присъединяват към нас в процеса на този финален подем. Така се повдигаме на стъпало на поправяне на Израел и на стъпало на общо поправяне.

От урок по статия ”Поръчителство”, 17.11.2011

[61021]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Отношението ни към крайната цел, към желаното състояние, се намира под влияние на два фактора. Първо – това е усещането за величието и важността на Твореца, на свойството отдаване. А второ –  величието и важността на творението, което е способно да достигне до такова свойство. От тези две страни идват пречки, които усещаме по пътя на напредването към целта.

Един път, егоистичното ми желание казва: ”Какъв е този Творец, че чувам гласа Му?” показвайки ми, че в тази цел, в свойството отдаване няма никаква ценност. И така то ми помага да се укрепя по пътя, защото вече ще успея да поискам светлината да ми помогне и да ми подейства. Защото цялото развитие на човешкото стъпало се случва по предварителната ни молба, за да ни окаже светлината влияние.

По такъв начин строим собствената си духовна форма. Защото всички предходни форми: неживата, растителната, животинската, не се отнасят към духовния човек. Тези сили, които се наричат ангели, духове, дяволи, са призвани да ни помагат. Както в обкръжаващия ни материален свят има сили на природата, обезпечаващи съществуването ни, така и в духовния свят има сили, подпомагащи съществуването на душата ни.

И първата пречка е насочена срещу величието на Твореца, против свойството Му отдаване. А втората пречка е насочена срещу моята форма на отдаване. Тоест веднъж ми се струва, че Творецът не е важен, а друг път, че аз не съм важен.

Да принизи Твореца е задача на Фараона, който през цялото време ни Го обрисува в такъв нищожен вид и крещи: ”Аз сам ще властвам! Защо трябва да го слушам?” така Фараонът принизява величието на целта, на величието на сливането в очите на човека.

Има и работа срещу другата пречка, когато ми се струва, че Творецът е велик и важен, но не мога да направя нищо. Творецът е праведник, а аз съм грешник. В това време Фараонът вече слиза от сцената и на негово място идват други управници, живеещи извън пределите на Египет и започват война срещу човека.

Това също са сили в ръцете на Твореца (ангелите), като Фараона. Но те говорят за величието на целта и заедно с това за слабостите на самия човек. Като разузнавачи, изпратени да проверят земята на Израел, които връщайки се казват, че целта е много велика и земята е прекрасна, какви необикновени плодове растат в нея – но кой си ти, че да я завоюваш? Опомни се, това не е за теб!

И човекът започва да го гложди, защото тези сили му показват, колко е низък и нищожен, и колко престъпления е извършил. И тогава, или се потапя в миналото си и се рови в него, или остава в настоящето, но изцяло губи всички сили и не е способен даже да помръдне пръсти – не може да се накара да отиде в група и да участва в нещо. Така работят тези пречки.

Трябва да се разбере, че имено тези ограничения моделират от нас формата на отдаващия човек. Като например статуята: единият майстор взима парче мрамор и от него извайва скулптурата, а другият отсича от това парче всичко ненужно, докато не остане необходимата форма.

Така и ние трябва да гледаме от две страни: от една страна, изхождайки от пълната форма, а от друга страна да се учим на това, което не ни достига. Един път да работим с вътрешната светлина, а друг път – с обкръжаващата, или с вътрешните и външни желания. Така човек ”извайва” самия себе си – своята форма, подобна на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 16.11.2011

[60919]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №1

Разбира се сте чували, че Ари веднъж е казал на своите ученици: „Ако днес се издигнем до Йерусалим, то ще можем да реализираме крайното поправяне (Гмар Тикун). Хайде да се съберем след час и да се издигнем, да продължим този път!“

А когато след час започнали да се събират учениците, то единия казал, че не може по една причина, друг – по друга, третия не го пуснала жена му, някой не можел заради децата, заради болест или други проблеми. И така те не се издигнали до състоянието Гмар Тикун.

Не разбираме как е възможно да получат такива пречки учениците на Ари – в сравнение със състоянието на крайното поправяне, което са можели да постигнат?

Но не разбираме какви препятствия поставят пред човека свише, за да се приближи към поправянето.

Ние не сме най-силните и не сме най-необикновените – даже сме най-слабите от всички тези велики поколения, които са били преди нас. Но живеем в особено време, и това време изисква голямото поправяне, което стана възможно да се осъществи! И затова, даже ако не сме достойни за това, не сме достатъчно силни, и не разбираме много какво правим, – но висшата сила ни сплотява и ни бута напред.

И затова не трябва да забравяме, че на нас е възложено само да се опитваме, доколкото това е възможно! А Творецът ще завърши тази работа вместо нас.

От 1-я урока на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61180]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→