Въпрос: Как да се обърна правилно с молба към Твореца? Навсякъде се натъквам на своя егоизъм. . .

Отговор: Трябва да разбереш едно: всичко е готово за твоето раждане, но ако ти не започнеш да действаш, да се сражаваш – Фараонът ще те държи заточен и няма да ти даде да излезеш на свобода. Твоят егоизъм, от една страна, ти дава възможност да се развиваш, а от друга страна, не ти позволява да излезеш.

Иска се външен натиск, големи страдания, войни и бедствия – само за да поискаш да се родиш. Духовното раждане не е механичен процес, то е невъзможно без твоето желание. Ти отвътре отваряш ново желание и тогава усещаш новия живот. Без това няма да преминеш към следващия етап.

И затова има две възможности: или ще те притискат факторите за развитие, или ти самият ще организираш натиск върху групата. Тогава Фараонът, който не ти дава да си поемеш дъх, става доброто обкръжение. И то също натиска и налага задължения. Повече от това, ти сам изискваш от другарите – докато не закрещиш: ”Искам да се родя!”.

И така, всичко е готово за раждането и всичко зависи от теб. Ясно е, че сега се намираме във вцепенение, в дрямка. Как да се пробудим? Затова трябва да пробуждаме всички. Трябва да прилагаме усилия – тъй като те не минават безплатно, а се събират в критическа маса.

Пътят към раждането, ако го ускоряваш – не е поетапно изкачване на върха, когато се изкачваш все по-нагоре и по-нагоре. Вместо това преживяваш възходи и падения, докато тяхната сума не те доведе до точката на раждането. При това, то се случва внезапно, ти до последно нищо не знаеш – и изведнъж се появяваш на света и бягаш от египетската тъма.

По такъв начин не трябва да растеш в нарастващи беди и схватки. Стигат ти само няколко схватки, които предизвикваш сам. Тъй като правиш това осъзнато и осмислено, виждаш какво се случва с теб и затова не трябва да се издигаш по стъпалата на страданието.  Разбирането на процеса покрива, компенсира неговите беди – и от мъки те се превръщат в копнеж по светлината. Ти  изнуряваш от нетърпение: ”Защо още не съм се родил?” – вместо това да страдаш от войни и прочее материални бедствия. Малката болка на човешкото стъпало ти спестява огромното нещастие на неживото, растителното и животинското стъпало.

Нищожното усилие в осъзнатия напредък е милиард пъти по-ефективно от принудителните усилия по дългия път без ускорение.

От урока по статия от ”Мир”, 27.01.2012

[70136]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако желанието идва от обществото, а светлината от Твореца, тогава какво изобщо зависи от мен?

Отговор: Аз – това е този, който организира всичко това. Иначе, къде ще бъде моето „Аз“, ако си остана такъв, какъвто ме е създал Твореца? „Аз“-ът на човека, не се намира вътре в него, а зависи от това, доколко той привлича, поглъща това, което е отвън.

Аз самият – не е моя „Аз“, а това, което е създадено от Твореца. А освен това, Той ми даде точка, чрез която, мога да привличам към себе си, да поглъщам желанията от обкръжението, а чрез обкръжението – от Твореца. И ако аз го направя чрез собствените си усилия, всичко това е мое.

Но трябва сам да получа това от обкръжението, а не просто да чакам кога обкръжението ще ми го осигури. Ако идвам на срещата на другарите и те се радват, плачат, пеят, танцуват –аз съм впечатлен от това. Но желанието ми е било дадено от Твореца, външното влияние на това желание е оказало обществото и в резултат, аз седя и плача с всички заедно или се радвам и смея. Но къде съм аз самият в това?

„Аз“ започва от там, където сам започвам да извличам вдъхновение – от всичко, с което обществото ми въздейства и което Творецът е направил за мен. Аз влияя на обществото, включвам се в него с това желание, което ми е дал Твореца и изведнъж разкривам там своето его – нежеланието да се съединя.

И сега ние разбираме каква помощ ни оказва нашия егоизъм. В края на краищата, ако не беше той, аз не бих могъл със сила да вървя срещу него и нищо не бих спечелил на своя сметка. Но когато вървя срещу егоизма си, опитвайки се да се съединя с другарите и да извлека от тях желание, вдъхновение, то колкото повече егоизмът ми се съпротивлява, а аз, независимо от това идвам в групата и търся – тогава това, което получа, ще се счита за мой духовен съсъд.

Довеждат ме в групата и Творецът чрез нея ми дава пробуждане. Това все още не е „аз“, колкото и да горя от желание за духовното, колкото и да плача. Това е все още само едно въздействие(1). Получил съм пробуждане свише, от Твореца, точката в сърцето и тя ме доведе в правилното обкръжение, където започвам да се впечатлявам от останалите.

Всичко, което правя в групата съгласно своето природно желание – е егоистично, заради използването на другите в мой интерес. Но ако сега, въз основа на всичко чуто, започна съответно да се отнасям към обкръжението (2), то тук ще почувствам своето съпротивляващо се его. Егоизмът се надига и просто не ми дава да напредна.

И макар да работя с желание, получено от обкръжението и от Твореца, но поради факта, че егоизма ми пречи, аз вървя против него и независимо от всичко се включвам в обществото, и всичко, което сега получавам от обкръжениети (3) се счита мое!

Егоизмът – това е моята „помощ против себе си“. Ако не беше той нямаше да имам възможност да проява своето „Аз“ и бих действал като марионетка, като кукла, която движат с ръка, намираща се вътре.

От урока по  книгата Зоар, 16.02.2012

[70088]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава ”Да доставиш удоволствие на Твореца”?  Та нали Творец – това е свойството отдаване? На кого тогава доставям удоволствие?

Отговор: Така ти си представяш своя свят: във вид на образи, по отношение на които може да се прави нещо, получавайки от тях ответна реакция. Ти не чувстваш, че зад всичките тези фигури стои Творецът, че всички те са само образи, персонажи, които Той оживява, представя ги пред теб в милиарди кадри.

Свойството отдаване – това е Даващия. И ти изграждаш отношението си към човека не по външността му, а по качествата му, по неговите свойства и същност. В очите ти той е съставен от множество детайли, но как се проектира всичко това: в плът или в някакъв образ? Опитай се да си представиш образа на човека “във въздуха“, а не в тяло. Извлечи от него всичко духовно – неговите желания, страсти и помисли – още повече, че те и без това не се намират в животинската плът. Абстрахирай се от тялото и се обърни към същността на човека.

А след това, по същия начин, се обърни към Твореца. Разликата между тях е в това, че същността на Твореца е съвършенна и всеобхватна, тя управлява всичко. Това е универсалната Сила на Природата, общия закон на Природата, нейния общ разум, който изцяло е добър и твори добро. Разумът е добър, а неговата производна Сила твори добро.

Не трябва да се объркваме с това, което се проявява пред погледа ни. Време е да преминем към същността на нещата. Тела няма, вечно в човека е неговата същност – с нея искам да установя връзка. Възможно е и тя да ми се представя като “привидение“, но в действителност тя е безкрайна. Всички наши същности – това са различни страни на Малхут на света на Безкрайността. Обединявайки се, всички те с една дума се “разпростират“ по нея и в случая я изграждат, създават поправения съсъд.

Не забравяй: на групата трябва да се гледа със вътрешно зрение.

От урока “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 14.02.2012

[69767]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Когато човек идва в науката кабала, той не разбира защо му трябва човечеството. Кабала казва, че над нашия свят действат сили, които го изобразяват в нашето възприятие. Ето защо ни се иска да отлетим някъде в неизвестността, към Твореца, към Неговата духовна система…

Съответно, човек възприема и учебния материал  лично, за своя сметка, без да изпитва желание да се обедини с другите. Това е първоначалното, много ограничено възприятие, с което всички ние започваме пътя си, като егоисти.

Само след няколко години, в резултат на въздействието на обкръжаващата светлина, осъзнавам, че действително трябва да се обединя с другарите и в тяхната вътрешна взаимовръзка да разкрия светлината. Ако мисля за себе си, светлината действа обратно: тя ми показва колко греша – и тогава виждам, че е необходимо да се обединя с групата. Там, в нейните дълбини, ще намеря висшия свят.

Това е една много голяма революция в съзнанието. Човек започва да осъзнава, че духовния свят не е просто някъде, а във връзката между хората, в място с абсолютно анти- егоистични координати.

Тогава възниква проблемът: как да докажа това на себе си, как да се приближа до правилното отношение. Това трябва да бъде толкова важно, че всичко друго да изглежда излишно. Отсега нататък аз се фокусирам само на групата, на обединението в нея. Само тя е пред очите ми и нищо повече. В крайна сметка, завися от това. Това е вторият етап.

И тогава започва третият етап, още по-труден, когато се оказва, че е необходимо да се провежда масово разпространение. „На какво основание? Та ние отиваме към Твореца. В началото исках да отида при Него сам, след това осъзнах, че е нужна група. Но защо изведнъж аз трябва да се занимавам с всички останали? Един милиард китайци, един милиард индийци, половин милиард южно-американци, половин милиард европейци, африканци… Какво общо имат те? Кой  за кого се грижи там? И защо трябва именно аз да се грижа?“

Тук обясняваме на човека, че той, групата и цялото човечество трябва да се обединят, за да се уподобим на Твореца. Още едно препятствие, с което той не е съгласен: „С другарите, с групите по света, ние имаме една цел, а с останалите – не“.

И това е вярно. В крайна сметка е казано: „Исраел, Тора и Творецът – са едно“. Аз – това е „Исраел“. Групата – е „Тора“, светлината, връщаща към Източника. И заедно отиваме към Твореца.

От друга страна, останалите 99% се намират долу и са привлечени от земните си наслаждения. Така че, защо са ни нужни?

В отговор, отново и отново ни обясняват, че ние сме преходно звено и трябва да станем „царство на свещенослужителите“, т.е. да обучим цялото човечество на това, какво е взаимно поръчителство, интегрално обединение. Тогава ще присъединим масите към себе си, като АХАП към Галгалта ве-Ейнаим (Г“Е), и ще обединим всички хора с Твореца в десет сфирот.

Много е трудно да се обясни това на другарите по група. А нали точно в групата се намира полето на нашата дейност, тук е източника на всичко и тук ние разкриваме всичко. Тук се показват кръговете: АХАП, ние, Творецът – всичко е вътре, всичко завършва в групата, в един съсъд, изтъкан от единството на точките в нашите сърца. Една част идва отдолу, друга част – свише.

Нашите групи не разбират и не искат да преминат към програма на поръчителство за масите. На човек му е много трудно да разреши за себе си тази противоположност, да види как различни неща се съединяват в едно. Но постепенно всичко ще се оправи…

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 14.02.2012

[69764]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

За да станем подобни на Висшата светлина, имаме известен пример: трябва да се учим с намерение, за да ни подейства светлината, и в нас да възникне това желание, вътрешното устремяване, вътрешния порив – повече нищо не трябва.

Струва ни се, че това е много просто, тъй като всичко вече се намира пред нас. Даже по земните мерки е ясно, че човек който  обича нещо или някого , стреми се към нещо или към някого – желае да отдава. Това го препълва, като любовта на майката към своето дете. Вижте колко е щастлива, че в нейните ръце е това малко създание – това я поглъща цялата. Нищо друго не й трябва  – само любовта към него я изпълва цялата.

Щом имаме такива примери в нашия живот, защо ни е толкова трудно да изпълним това условие на отдаване и любов – духовно? То трябва да е насочено навън от нас , а не към нас, не за нас. Ето това е проблемът.

Затова, за да формираме в себе си движение напред, навън от себе си , ни е нужна определена тренировка, определени навици, които можем да придобием, само ако се опитаме да се обединим помежду си.

Но опитите да се обединим ни довеждат до разочарование, защото ние се опитваме да го постигнем сами. Неведнъж  сме се опитвали да направим това, и разбира се, нищо не се получаваше.

В резултат, след многократни, самостоятелни опити да се обединим: ” Къде е нашата взаимна отговорност, взаимното отдаване, взаимното поръчителство? Къде ни е духовния съсъд?” –и т.н., започваме да усещаме, че тук нищо не може да ни помогне. Вдигаме ръце, предаваме се, и ни остава единствената надежда – ако отгоре дойде светлината и ни поправи.

Но светлината не идва – не идва защото ние не я викаме, не я молим. Ние молим, всъщност, за напълване. А можем да се доближим до светлината, само ако се опитаме да се обединим помежду си. Когато започнем да извършваме помежду си действия за обединяване и обезателно по равно, защото любов и взаимно отдаване може да има само между равни, тогава ще усетим вътре в нашето обединение, вътре в нашия кръг, че не ни достига Висша помощ.  Всъщност, точно Тя не ни достига.

Днес просто си спомняме, че има още нещо, което може да ни помогне. Аз чувствам по време на урока по своите ученици, че те изведнъж започват да си спомнят: Ах, да!  Необходим ни е още и Твореца! Ние сами не можем нищо. Трябва да отдаваме, а не да получаваме, да не чакаме, кога при теб ще дойде нещо, а да се устремяваме към отдаване и да приложим към това определен опит…Правилни опити за достигане до отдаване може да се получат само вътре в групата.

Групата може да бъде виртуална, може да бъде физическа – това е без значение. Но всичко трябва да бъде построено на връзката с другарите. Не трябва да изпускаме този момент. Сега всичките ни лични движения са насочени навътре в себе си. Струва ни се, че те се движат от нас към другите, но това не е вярно, съвсем не е реално, защото се осъществява егоистично.

Само ако аз, заедно с другарите започна да се устремявам във взаимно поръчителство към нашия общ център, към общата цел, опитвайки се да се организирам, за да се появи във всички едно общо желание, едно общо устремяване, една обща молитва, тогава вътре в себе си ще открием, че там ”седи” Висшата сила, Творецът. Гледайки Го, ние трябва да направим така, сякаш у нас съществува едно единно желание към Него, едно единно устремяване, една обща молба и изискване и всички ние заедно, като един, се устремяваме към Него със сериозно изискване.

Творецът чака, той желае това изискване. Именно то Го принуждава да ни даде помощ във вид на специална сила за отдаване и любов, т.е. да се засели в нас. Той нищо не дава и никъде не остава. Той изпълва всичко, затова Той трябва просто да се прояви в нас. Такова Негово проявяване в нас се нарича разкриване на Висшата светлина – силата наотдаване, на любовта, на Висшето стъпало.

Трябва всички заедно да изискваме това. Постоянно да изискваме и да изискваме, но заедно, относно нашия център т.е. нашето единно желание в което откриваме необходимостта от Твореца.

Тогава ще видим, че всичко, което сме правили по-рано, е било само  за да достигнем до състоянието, когато всички заедно ще се обединим в общо изискване за разкриването Му пред нас, и че само разкриване свойството на любовта и отдаването ще ни спаси.

От виртуалния урок, 29.01.2012

[69629]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво могат да направят жените, за да помогнат на мъжете в подготовката за конгреса в пустинята и по време на конгреса?

Отговор: Жените трябва безмилостно да оказват „натиск“ върху мъжете. Те трябва да възбудят в себе си много ясно чувство, че ако мъжете не им донесат желаното, то това е просто катастрофа.

Да предположим, че мъжът е тръгнал да получи работа, и въпросът дали той ще работи е от критично значение за семейството. Защото в противен случай, в къщи няма да имат какво да ядат, няма как да се поддържа къщата. Семемейството веднага ще падне повече или по-малко на едно скромно ниво на съществуване – до такава степен, че ще бъде принудено да се изсели на улицата.

Така трябва да се чувства жената, че ако мъжът сега не донесе заплата вкъщи, тогава ние нямаме с какво повече да съществуваме. Това трябва да се чувства като най-ужасната криза, като разбиване!

Ако жените пожелаят с такива чувства да въздействат на мъжете, за мъжете няма да има никаква друга възможност, освен действително да изпълнят това. Ето защо е казано, че изходът от Египет се осъществява именно благодарение на жените. И получаването след това на методиката за духовно извисяване на планината Синай – също е благодарение на жените.

Натискът над мъжете трябва да бъде мек, не по груб начин, в противен случай това ще доведе до рязка съпротива от тяхна страна. Всичко трябва да бъде лесно – както обикновено жената може без думи да оказва натиск върху мъжа. Това е, от което имаме нужда.

От виртуалния урок, 29.01.2012

[69531]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да постигнем правилна молба по време на конгреса в пустинята? В мен през цялото време се променят различни желания, и аз се страхувам, че няма да ми се отдаде да достигна до правилната мисъл.

Отговор: До планината Синай човек идва достигайки такова вътрешно състояние, като Моисей, Аарон, коените (свещенослужители), левити, народа на Израел – 600 000 мъже, каква само сила. Но въпреки, че я има – на човек все още не му е ясно, че тя съществува вътре. А освен това, там в него има и жени и деца. Има даже египтяни, избягали заедно с останалите от Египет, но без да имат нищо общо с народа на Исраел, т.е. ”стремящите се към Твореца” (яшар – ел).

Между тях даже се е оказал ”великия сброд” (ерев рав)  – т.е. вътре се крият такива нечисти сили (клипа), които сега не могат да бъдат поправени, а само след това, след цялостното поправяне. И всички те стоят пред планината Синай – пред получаването на Тора.

Кой трябва да получи Тора? Всеки я получава в такава мярка, колкото му е необходимо – съгласно тези стъпала. И затова, има силни мъже под предводителството на Моисей, стоящи пред всички (точки в сърцето), и има желание, което просто се присъединява към тях. А има такива, които само да се появи възможност, то още утре ще ти отлеят от злато телец и ще се обявят срещу Твореца, срещу Моисей или изобщо ще поискат да се върне Фараона, да извършат такава революция.

Толкова различни желания оживяват в човека – все пак той достига да планината Синай. В противен случай той е неспособен да дойде! В себе си той носи Египет, дори Вавилон, целият изминат път – всичко това се намира вътре в човека. А сега той достига така нареченото противостоене пред планината Синай, носейки цялата тази тежест със себе си – той още никога нищо не е поправял в себе си! Само понякога е усещал такива свойства, които се наричат Вавилон, земята Ханаан, лоши и добри постъпки – едно срещу друго.

Той е бил затворник, хвърлен от Фараона в ямата, и е бил малкия Моисей, седящ на коленете на Фараона и израснал в неговия дом. Избягал е от двореца на Фараона, убил е египтянина и е пострадал от своя, Израелски народ. Всичко, което е написано в Тора, се намира вътре в човека, който сега стои в пустинята Арава… – всичко това се е случило с него.

Затова за нас е важно, как може по-добре да се подготвим за обединението. Ако вие поискате да се намирате в поръчителство, то ще получите светлината възвръщаща ни при Източника. Вие още няма да сте получили поправяне. Даряването на Тора – е само началото. На теб сега ти дават само методиката за поправяне, а от сега нататък, започваш да реализираш поправянето, съгласно тази методика.

Това е получаването на книгата за инструкции, обясняваща, как да направя поправянето. Именно за това трябва да бъдем готови, повече не е нужно. Аз трябва да знам, че отивам да получа сили за такава правилна връзка с групата, вътре в която, ще разкрия Твореца, духовния свят, висшата система, висшето измерение.

От нас не се иска вече да бъдем праведници и истински другари, усещащи любов един към друг. На мен ми трябва само готовност за това, изискване, за да си направя истински разчет и да закрещя от дълбините на сърцето си, че искам промяна. Ето това е всичко…

В мен има желания от всички нива: започвайки от Моисей до великия сброд – всички те се намират с мен. И разликата между Вавилон, земята на Ханаан, Египет и Синайската планина – е само във изясняването. Това е все същото желание, само, че по-ясно изявяващо се и затова вместо Вавилон, започващо да се нарича земята на Ханаан, вместо земята на Ханаан – Египет, вместо Египет – Червено море, Синайската планина и т.н.

Но това е все същото желание, само, че изминаващо различни състояния, носещи такива наименования.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2012

[69496]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Заповед“ на езика на Кабала – това е поправянето на желанието, създадено от Твореца. Желанието се развива с помощта на светлината, която му въздейства в четири стадия на своето разпространение. В резултат, желанието се „раздува“ до безкрайни размери и получава всичко, което светлината иска да му даде: любов, напълване, изобилие.

В началото желанието е било малко, като капка семе. А след това любовта го „раздува“ в огромна топка. И ето, чувствайки любов, в някакъв момент желанието изведнъж усеща, че самото то е противоположно на нея. Тогава то веднага „спатъхва“ и отново се връща към точката.

Какво се случва с цялата тази любов, която е чувствало желанието? Тя се превръща в страх, в благоговение, в негов ограничен свят. Желанието не може повече да понесе всичко това, което е получило от Корена чрез четирите стадия и затова намалява себе си.

След това то се опитва да се справи със ситуацията – да намери подобие, да се слее със същото чувство. Тъй като това чувство  е същността на прозрението, на разкриването на Твореца, Негова същност. И сега, желанието се опитва да се „раздуе“, да се уподоби – малко повече, и повече… В началото то осъществява поправяне в петте парцуфа на света Адам Кадмон (А“К), а след това преминава към НеХИ де-А“К, за да може, в крайна сметка да придобие светлината хасадим в Никудим, място в света Ацилут.

По-далече то не може да продължи и става разбиване: желанието открива, че неговите свойства не му позволяват да постигне съвършена любов. Въпреки това, от друга страна, това му дава усещане и разбиране и то строи света Ацилут (А) и световете БЕА.

По този начин ние постигаме предишното отношение, което сме изпитвали в света на Безкрайността – с други думи, постигаме любовта. Към това се стремя, постоянно проверявам и измервам, в каква степен съм достигнал любовта.

Ето защо Творецът е създал групата: аз имам другари, имам кого да обичам. „Упражнявай се на тях, проверявай резултатите – казва Той – и ако достигнете до правилна взаимовръзка помежду си, то Аз ще се разкрия във вас“.

Творецът е разбил общия съсъд и днес ние представляваме една разбита група. По този начин, Той ни дава възможност, по пътя на поправянето между нас, да Го разкрием и Му се насладим. От наша страна, готовността да обичаме се нарича „съсъд“, а от Негова страна, готовността да обича се нарича „светлина“. И в резултат те се срещат: нашият поправен съсъд – това е „светата Шхина“, „Събранието на Израел“ и Твореца идва в него.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 09.02.2012

[69398]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо говорим повече за усещането на недостатък? Защо забравяме, че всъщност ни очаква полза, която ще извлечем?

Отговор: С други думи: ”Каква ще ми е ползата от това?”

Всъщност и това е вярно, трябва да извисяваме отдаването в своите очи. Това се нарича ”ло лишма”. Тъй като от една страна, аз искам да достигна целта – абсолютното отдаване, в което моето ”аз” ще се разтвори без остатък, а от друга страна, откъде да вземем гориво за това? Как да направя поне крачка към това, което просто ме анулира?

И затова трябва все пак да си представяме нещо, свързано с получаването. Без това напредъкът е невъзможен. . Тогава какво, самозалъгвай се – но като трета страна, сякаш ти лъжеш някой друг. ”Да, аз отивам към беззаветното отдаване, аз нищо няма да имам, на мен нищо не ми трябва, аз искам само да се включа към ближния, да го обикна без каквато и да е полза за самия мен… затова изпитвам прекрасно чувство, ще завладея духовния свят, вечността, съвършенството…”

Лъжи себе си, за да не останеш без сили. Да, но това не е лъжа. Тъй като Творецът е добър и твори добро, целта на творението – е наслаждаването. Но наслаждението е в такива желания, които днес не ме привличат. Освен това, както пише Баал а-Сулам, ние трябва да държим баланс между силата за получаване и силата за отдаване. Колкото получавам, толкова трябва да отдавам – с това аз възвръщам цялата природа в равновесие, а равновесието – е най-доброто състояние. Става дума и за нашето здраве, и за екологията, и за човешкото общество, и за семейния живот. Вместо да се развеждат, хората ще живеят в мир и любов и заедно ще отглеждат децата си. Човек ще се издигне над краткия си живот и ще види целия безкраен процес, великия път, отрязъка,от който той сега преодолява.

Когато ти постигаш равновесие с Природата, очите ти се отварят и виждаш всичко. Време е да започнеш уравновесяването в дадената ситуация, търси баланс между получаването и отдаването в себе си в другарите по света. Тъй като ти разкриваш едно от 125-те стъпала – най-ниското, нулевото.

Цялата ни история, цялото ни развитие, самата човешка еволюция ни води към състоянието, в което нагледно се проявява дисбаланса. Какво ли само не ни очаква в бъдеще: епидемии, войни и т.н. И всичко това, за да ти покажат, колко не си балансиран. Много учени говорят вече за необходимостта от хемостаза.

Та ето, уравновесявай се сега в текущото състояние – и ще се издигнеш на следващото стъпало. А там отново ще ти се наложи да изграждаш равновесие. Тогава ще видиш, че всичко това – е единен комплекс, единна Природа, Творец, Единна Сила. И тогава ще ти е по-лесно да поддържаш равновесие с нея. В това се състои нашата работа.

И така, който иска да е здрав, сит, щастлив на него ще му се наложи да установи равновесие.

От урока по статията ”Мир”, 10.02.2012

[69437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каквото и да правя, зад това винаги стои сметка за лична изгода. Ето защо, аз съм противоположен на Твореца – и поради това не мога да Го разкрия?

Отговор: Няма. Сега ние сме в период на подготовка, в състояние на ло лишма. Над него е махсом. То е едно много особено състояние. От една страна, на пътя към махсом ти постоянно изясняваш целта: „Какво е това да отдаваш? Доколко е добро или лошо това? Кой е Твореца?“ А от друга страна постоянно мислиш: „Какво ми дава всичко това?“

Точно това е ло лишма: ти напредваш и всеки път трябва да оправдаваш в собствените си очи този напредък. Никой не ни принуждава да надскачаме себе си. Взаимодействието на съсъда и светлината, което започва в света на Безкрайността е довело до разделянето на системата на две. Тя се е разделила на души и светове, на съсъди и светлина – и тези две линии, в съответствие с една от друга се спускат надолу. Сега трябва да ги присъединя към средната линия, да ги използвам като юзди за връщане обратно, към точката на своето раждане в Безкрайността.

Ясно е, че системата отговаря на всичките ми нужди и сегашните обстоятелства, тя не изисква от мен никакъв фалш. Наистина съм егоист, който иска да използва целия свят за своя собствена изгода, да обере всеки, да лъже всички и т.н. Ако още не съм разкрил това, ще разкрия, че всичко си е така. Само трябва правилно да се уеднаквят всички тези  неща, за да могат получаването и отдаването да бъдат уравновесени съгласно сегашната ми степен.

Аз съм готов да се включа в групата, за да заработя за себе си добро бъдеще, в духовния свят. Аз не запушвам устата си, а правя анализ. Ние не крием нищо нито от себе си, нито от другите, в противен случай подходът ни би бил несериозен и непрактичен. Върху себе си изучаваме силите, действащи в Природата – сили, които са призвани да ни водят напред към целта. И трябва да се провежда изследване, без да се колебаем и без да се крием.

От урока по статията „Мир“, 10.02.2012

[69430]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→