Творението – това е силата на общото ни желание за наслаждение, стояща срещу силата на отдаване. Това са две противоположни сили, както „плюс“ и „минус“, северния и южния полюс на магнита. Цялата Вселена е резултат от взаимодействието на тези две сили.

И ако тези две сили се срещнат и се обединяват за извършване на работа, производство на енергия, резултатът е в този вид, в който са те: на неживо, растително и животинско ниво, то те ще се възпроизведат в нашето усещане реалността, която се нарича този свят.

Но ако в резултат на своето развитие, започваме да чувстваме необходимост да използваме тези сили не така, че силата на получаване да властва над силата на отдаване, а напротив – силата на отдаване да вземе превес над получаването, защото нейните възможности в този случай са безгранични – то нашето развитие ще ни издигне на степента на силата на отдаване и ще започнем да се чувстваме във висшата система, във висшия свят.

А вместо това, ние все още виждаме картината на този свят, чувстваме се във властта на егоистичните сили и вместо сили, си представяме реален материал. Егоистичното желание ни рисува такива картини на неживата, растителна и животинска природа, които наричаме този свят. И от всичко това ни е трудно да си представим духовната реалност. Всеки, който е бил в това разкритие, казва, че може да не се чака, докато се случи чрез естествено развитие, което, разбира се, всички в крайна сметка ще постигнат – всички части на желанието за наслаждение. Но можем сами да ускорим своето развитие, за да постигнем желаното състояние в рамките на няколко дни, месеци, години. Както е казано: „Своя свят ще видиш приживе“. Всичко зависи от това, как ние самите се опитваме да се обединим. И да се обединим не за да съберем по-голяма обща сила,  а с цел да постигнем сила, която е над нас.

Тоест, не се обединяваме, за да съберем заедно силите на всички участници, както в спортен отбор или военен отряд. Ние искаме да разкрием във връзката между нас ново качество, което липсва във всеки от нас и се нарича отдаване.

Ако разкрием това свойство между нас – не вътре във всеки, а в неговия стремеж към другите, което се нарича отразена светлина, Хасадим, то в него ще открием устремената към нас сила, наречена Творец. Вътре в светлината Хасадим се разкрива светлината Хохма – в силата отдаване, излизаща от нас, разкриваме висшата отдаваща сила. Така че, всичко зависи от това, как всеки от нас ще се опита да се измъкне от себе си и да се издигне на степен отдаване на другите.

И не трябва да се заблуждаваме, че сякаш сме в състояние да излезем от себе си и така да се обединим с другите, за да им отдаваме, да разкрием висшата сила в стремежа си да излезем на повърхността. Това е невъзможно! Защото тези свойства ги няма вътре в нас и никакви мои усилия не могат да извлекат от мен това, което го няма в мен. В мен няма отдаване!

А какво има вътре в мен? – Напълно противоположно свойство, като следствие на разбиването, което именно затова е било извършено в моя корен, още преди моето създаване. Всичко това е било, когато разкрия в себе си тази противоположност, да пожелая истинското свойство отдаване. Аз трябва да го поискам от висшата сила, защото само тя може да обърне моята егоистична сила, моето его в отдаване и любов.

Така омразата ще се превърне в любов. Но най-важното е, че в процеса на тази работа установявам връзка с поправящата ме сила – с Твореца.

От урока по статията „Поръчителство“, 22.02.2012

[70658]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В духовната работа има различни „съдии и надзиратели“. Едни действат до придобиването на първия екран, което се нарича преходът на махсом. Тези съдии и надзиратели работят в пряка и обратна форма, т.е. увеличават желанието ни за наслаждение, което е подобно на това, да присъждат на човека по-голямо наказание. А той трябва да се издигне над това и да покаже в своя защита „заслуги“, показващи, че той иска да се откъсне от този егоизъм.

И не просто да си затвори очите за него, а да го осъзнае, докато не разбере, че е длъжен да се помоли за помощ, да повдигне МА“Н. Защото от дълбоката пещера егоизмът не може да избяга сам, а само в степента, до която човек се обръща с молитва, приемайки го като затвор. И тогава започва да моли да му помогнат да излезе.

А след това, вместо страдания в този свят и усещане за тъмнината на пещерата, му дават наслаждения, за да не иска да излезе от пещерата. Той си остава в егоистичната пещера, която изведнъж започва да му се струва като богат дворец, просто рай – и се питаш защо ли ти трябва нещо друго? Така отглеждат човека, предлагайки му всичко, което поиска: „Искаш ли, получавай всички съкровища на бъдещия свят тук, в този свят – всичко, с изключение на единство с останалите, заради сливане с Твореца“.

Така изкушават човека и трябва да разберем, че и тази проверка идва от съдиите и надзирателите, за да може в крайна сметка да му осигурят необходимостта от екран, който ще му позволи да излезе от пещерата, защитавайки се с броня, с екран от своя егоизъм и егоистични наслаждения.

Какво е това човек: това е голямо желание, което ние рисуваме като съсъд – а над него е най-голямото наслаждение. И целият въпрос е само в това, има ли той екран, разделящ едното от другото: голямо желание, глад, студ, тъмнина, безсилие в желанието да се наслади – а над него са всички наслаждения. Как може да устои пред тях? Или той ще ги вземе, или ще моли за екран срещу тях, за да се напълни именно чрез сливането с Твореца.

Цялата ни работа се осъществява чрез съдии и надзиратели. Има много различни видове от тях, за които може дълго да се разказва – но нека да ги опознаем в реалния живот.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2012

[70544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата работа на ”свещенослужителите” (коените), за които е писано в Тора толкова много, всъщност е посветена на грижите за другите. Струва ни се, че това са някакви ритуални служби в Храма, които се водят от първосвещеника (Коен а-гадол) заедно с Коените и Левитите, а целият народ им прислужва, принасяйки жертвоприношения. Но те учат народа и ръководят цялото поправяне, тъй като Творецът го очаква именно в тези най- дълбоки и  отдалечени от Него слоеве на желанието.

Ние мислим, че свещенослужителите са нещо откъснато от народа, някъде там горе. Тъкмо обратното, ”царството на служителите” са онези, които са между народа и се грижат за него, като за младенец, докато не се надигне и порасне до крайното сливане с Твореца. Задължението на Коена е да просвети народа до това състояние.

Светлината въздейства на горните слоеве на желанието, които се наричат Коени, Левити, Исраел. И тогава тези слоеве на желанието работят над останалите слоеве. Тази пирамида не се променя до самия край на поправянето. Но когато в края на поправянето идва светлината ”много действаща и събирателна” (рав паалим умекабциел), тя превръща цялата тази пирамида в кръг.

А дотогава се съблюдава особен ред на поправянето, протичащо винаги отгоре надолу, през всичките светове до самия край, до разбитите души – и от тях обратно нагоре.

Съгласно дълбочината на своето желание (авиют) душите получават различно управление: през световете Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Или даже изобщо се изключват от личното висше управление, което се нарича стъпало на този свят. Затова онзи, който се намира в нисшите светове, трябва да бъде управляван от много по-висока степен: Коени, Левити, Исраел, които трябва да подсигурят грижите, учебния процес, да възпитават народите на света. (Така се наричат четирите нива на желанието.)

Народите на света страдат на своето стъпало от материални, земни проблеми. Но това страдание е без изход, тъй като тези проблеми нямат решение. Формата на страданието е материална, но неговата същност е духовна, защото то няма друго средство за изцеление освен движение и сливане с Твореца.

Затова трябва да организираме обща система на новото образование и да се погрижим за всички. И само благодарение на това, ние самите ще се удостоим със сливане.

Трябва да разберем, че целта на творението изначално е била насочена към цялото човечество. И затова, стремейки да се обединим помежду си, сме длъжни да помним винаги за какво правим това: за да донесем методиката за поправяне на целия свят, който с всеки изминал ден разкрива, че се озовава във все по-безнадеждно състояние. Светът вижда, че му е необходима методика за поправяне, а нея я няма. Затова сме длъжни да я разкрием за самите себе си, а след това да я предадем на света.

От урока по статията ”Поръчителство”, 19.02.2012

[70523]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм от виртуална група. Ако за конгреса ми потрябва поръчителството на двама другари, кой ще ми го подпише?

Отговор: Засега нека ти бъде неспокойно заради това.

Освен мъжете, от Египет са излезли и жените, и децата, и старците. Разбираш ли, че отиваш на конгрес в качеството на ”жена”, ”дете” или ”старец”? Разбираш ли, че в това е твоето предназначение – да се отречеш от себе си, доколкото е възможно. Ти не знаеш как да се обединиш с другарите – така, както жената не умее да се обединява. Но си много загрижен това наистина да се случи – тъй като жените с всички сили подкрепят това единство.

А може би си ”роб”, т.е. подчиняваш се на своя егоизъм, но си готов да служиш и да помагаш с каквото ти кажат. Нека търсиш личния успех, нека да желаеш духовното за себе си и да не можеш да се избавиш, да се откъснеш от егоистичните грижи за собственото си добро бъдеще. Но си даваш сметка за това, разбираш, че се намираш в робството на своето себелюбие и заедно с това, искаш да се приобщиш към духовната атака.

”Робът” се намира под външна власт – над него царства Фараонът или Творецът, което е едно и също. Тъй като Фараонът е средството на Твореца. И ако ти все пак искаш да бъдеш съпричастен, то идваш на конгреса, осъзнавайки своето стъпало, и над него полагаш всичките си сили, за да бъдеш заедно с другарите.

Така или иначе, прилагаш максимум усилия, а твоите възможности не зависят от теб – те се подразделят по градация. Настоявал си съвсем малко – ”дете”, малко повече – ”роб”, още повече – ”старец”, още повече – ”жена”, още повече – ”мъж”. Силите ти ги дават отгоре, а ти трябва да ги приложиш всичките, за да се приближиш и да се включиш. Работата не е в твоето ниво, важно е именно това. Човек, който се стреми с всички сили да бъде заедно с нас, подобно на дете, стремящо се към възрастните, 100% не пречи, а само помага.

Така че, където и да се намираш, пристигай.

Въпрос: При какви условия човек заминава на конгрес като ”мъж”?

Отговор: Ако човек присъства на всички сутрешни уроци, плаща си маасера, участва в събранията на другарите или във всички групови дейности и с всички сили работи в масовото разпространяване, като с това той  изпълнява съветите на кабалистите. Такива са минималните физически условия, които още не се отнасят към духовната работа. Това е необходимото.

А освен това, наистина ли той се отрича в душата си от себе си пред групата, за да усети потребността от обединението? Тази потребност трябва да породи в него вик за помощ, на който ще се отзове висшата светлина.

По такъв начин външните условия нищо не говорят за духовните нива, те са необходими, но не са достатъчни. Можем да ги спазваме независимо от духовните състояния. А освен това, има достатъчно условия, които си задължен да изпълниш вътрешно.

От урока на тема ”Устав на конгреса в Арава”, 20.02.2012

[70376]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Заради предстоящия конгрес аз изпитвам прекалено силен страх и напрежение. Няма усещане за радост и любов – единствено изисквания и заплахи. Вече не ми се иска и да отида. Защо съм в такова състояние?

Отговор: Защото никога не си мислил, че конгресът – това не е пикник. Винаги си идвал на конгресите ни като на фестивали, наситени с лекции, представления, концерти, танци, храна… Ако човек се пробужда в резултат на тези действия, за него те са плодотворни и сериозни. А ако не, той може просто да се радва на живота, не може да стигне до същността.

Както и в древността, някои са идвали в Храма, защото там винаги е имало прясно месо и хубаво вино. Други са отивали там с някои по – различни  мисли.

Днес насърчаваме човека да разбере къде се намира. Всеки трябва да разбере и да приеме това, във всеки трябва да живее дълбока тревога. Тора дори дава примери за външни признаци на такова състояние, описвайки сътресения, мълнии и пр.  Наистина е така  .

И при това, такъв важен статус трябва да предизвика у нас радост. Макар и чрез свойствата преодоляване (гвурот), но на теб ти се разкрива по-висока степен – ако, разбира се, си достоен за нея. А ако не си – тук ще намериш мястото на своето погребение. Е, решавай, струва ли си да идваш?

Качеството е по-важно от броят на участниците. Едно нещо е масовото разпространение на принципа на взаимното поръчителство, а друго – духовният подем в пустинята.

Ако човек дойде тук като на пикник, той ще причини на себе си вреда. Разреждайки нашите сили, пречейки ни със странични мисли и желания, по-късно той ще получи наказание за това. Такъв човек не трябва да идва. Това е място само за тези, които са настроени най-сериозно.

Ще разбера хората, които според здравия си разум ще си останат в къщи. Точно това ще бъде и сериозно отношение: човекът се страхува, не е сигурен в себе си, разбира, че вътрешно е още слаб.

Е, какво пък, може би след две хиляди години, ще му се предостави още един шанс?

От урока на тема „Устав на конгреса в Арава“, 20.02.2012

[70380]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Желаейки да мислим за любовта към другарите, Рабаш е написал статии за групата. Аз разбирам, че рав Аба е написал Зоар в такава скрита форма по исторически причини. Но защо ние, желаейки да мислим за любовта ни към другарите по време на четенето на книгата Зоар, я оставяме в същия този вид, а не я довеждаме до нивото на статиите на Рабаш?

Отговор: Да допуснем, аз идвам при майстора и го моля да настрои цветовете на екрана на моя компютър. Той вижда изображението на екрана и казва: ”Добре аз ще го настроя. А ти почакай”. Гледам: той отваря компютъра и започва да се занимава с разните там пиксели, кодове, от които нищо не разбирам. Изведнъж виждам някакви си йероглифи на екрана, редове от кодове и цифри… ”Питам: какво правиш! Помолих те да настроиш само жълтия цвят, и малко белия. Защо се занимаваш с тези числа? Аз не съм се пазарил с тебе за това!”

Но доколкото той разбира, че точно това трябва да се направи, то отива на нивото на силите и определя всяка сила, всеки вектор – какъв трябва да бъде относно останалите – и с това променя цветовете на екрана.

Ти сякаш питаш: защо единия кабалист е описвал цветовете, а другия- описвал цифрите? Всеки изразява онази единна реалност, но в друга форма. Казвайки истината, езикът на цифрите, решимот ( информационните данни), т.е. езика на кабалата, както пише Баал а-Сулам, – покрива всичко. Тъй като в духовното има само Сили: сила на получаване и сила на отдаване и решимо. Освен това друго не е необходимо.

След това ти се впечатляваш от собствените си желания в една или друга форма, а някой друг се впечатлява по друг начин. Но главното е да запишеш впечатленията. А всеки ги записва според характера си – има лирици, има и физици, като в нашия свят.

От урока по книгата Зоар, 12.02.2012

[69836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Човек преминава през различни етапи в своето духовно развитие. В началото, той сякаш не е жив – включва се в групата, която започва да му влияе и да го развива. А той още не е способен на самостоятелни движения и не разбира къде се намира.

Така минават няколко години, докато не осъзнае, че има работа и трябва активно да действа, всеки миг да изяснява в каква посока гледа. От този момент той престава да бъде нежив и се превръща в растение. Започва сам да расте, за сметка на грижата за самия себе си, благодарение на съединението с другите, изпълняване на съветите на учителя, вниманието в пътя.

Той вече сам се опитва да постави себе си под влияние на обкръжението, защото е изяснил, че групата – това не е просто събрание на хора, а притежава особенна вътрешна сила, която е необходима за неговото развитие. Така той става „растение“, нали започва да извлича от групата, сякаш от почвата, сили за своето развитие, за да се включи още по-силно в тях. Разбира, че плодове растат на възрастното дърво, а дървото расте само при условие, че човек се включва в групата.

Израствайки, той желае да получи плодове, които се явяват съединение, любов, взаимно отдаване и разкриване на общата сила на отдаване, в която се разкрива Творецът. Това все още е на растително ниво.

Но след него има още и животинско ниво, когато той вече може да управлява и да взима върху себе си част от грижата за връзката между всички. Това вече не е „дърво“, израстнало на едно място и пасивно, относно човека, който се грижи за него.

Човешката степен в човека – това вече е този, който се грижи за дървото. Но и животинската степен в човека – вече не е просто дърво, а такова, което само се стреми да расте и се опитва активно да участва в цялата система. Човек вижда общите неизправности и се опитва да ги подчини. Той вижда как не само да поправи себе си и относително пасивно да се включи в системата – но и как да помогне на другите, от което се включва в общите връзки и поправяне. Това може да се отнесе към животинската степен.

А след това има и човешка степен, когато, съгласно своите действия, вече се слива с Твореца. И се получава, че основата на цялото наше развитие – това е грижата за „дървото“.

Като начало, това е достатъчно, за да се раздели животът на материален и духовен. На материалния свят трябва да се отдава това, което е необходимо – не повече и не по-малко. А на духовната работа – всичко останало, без ограничения.

От урока по писмо на Рабаш, 08.02.2012

[69196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Говорейки за „светлината“, имаме предвид явлението, което се случва в желанието. Това означава, че на мен ми се иска да направя някому добро без разчет за някаква печалба. Проверявайки себе си, виждам, че действително съм лишен от всякакъв импулс за лична изгода. Това е светлината: в мен дословно се облича нов дух, и искам да благодетелствам – да обичам ближния само заради неговото благо, доколкото с това доставям удоволствие на Твореца.

Работейки в групата, извиквам светлината, възвръщаща към Източника, която в моето „тяло“, тоест в желанието, създава това явление наречено „светлина“. Така обкръжаващата светлина (ор макиф) въздейства на желанието, за да може то да усети в себе си проявлението на светлината.

Въпрос: Откъде идва обкръжаващата светлина?

Отговор: Тя идва от по-високото стъпало. Още не съм способен да я приема вътре, и затова тя „ме обкръжава“, подготвя моето желание, моя съсъд, за да влезе след това в него. Тази светлина също се намира в мен, но засега не в усещането. Тя действа някак отдалеч: в мен нещо зрее, но аз го чувствам само косвенно – по резултатите.

Така или иначе, всичко се намира в човека – цялата светлина и всички светове, включвайки и света на Безкрайността.

Въпрос: И за да почувствам това, трябва да работя в групата?

Отговор: Трябва да следваш съветите на кабалистите – което се нарича, да вярваш на мъдреците и да изпълняваш техните препоръки. В групата те довеждат свише, и ти започваш да работиш в нея, дори не задавайки въпроси. И чак след това в теб се появява свободен избор, когато вече разбираш произтичащото и започваш да осъзнаваш: „Аха, ето какво било! Трябва да обичаш другарите си…!

Вие пристъпвате към взаимна работа, от „учебен кръжок“ – ставате едно цяло, получавате едно сърце и една мисъл, влагате общо единно усилие, играете един пред друг, за да пробуждате желанието в приятелите и да издигате в техните очи важността на Твореца. И тогава хората разкриват „полето, благословено от Твореца“. Те вече не блуждаят в полето, като синовете на Яков, а получават силата на Йосиф, която ги събира (осеф) и ги превежда през Египет в земята на Исраел. В това се състои нашата работа – оттам и започва изборът.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 12.02.2012

[69564]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако на всяко духовно стъпало трябва да добавяш от себе си все повече любов, то как се прави това?

Отговор: Такива стъпала са още далеч от нас, но от самото начало получаваме за това инструменти-желания – благодарение на това, че се издигаме над своето его, опитвайки се да се съединим с групата, другарите, да постигнем взаимно поръчителство и сливане.

Това вече е построяване на духовните съсъди, които могат да бъдат по-високо от личната сметка. Упражнявам се в общата сметка, опитвайки се да почувствам как за мен другият може да бъде по-важен от самият мен. Това вече са първите стъпки в направление към любовта.

С тези стъпки, преди всичко, строим в себе си способност на любов – отначало е просто желанието да почувстваш другия както самия себе си, а след това – повече от себе си, и започваш да живееш в него, искаш да го напълниш. Така достигам състояние, когато светлината Хасадим запълва целия мой съсъд и така постигам любовта.

Започвам да приемам желанието на ближния (АХА“П) и да работя над него така, че неговото напълване става моя единствена грижа. Така постигаме преданост на душата и абсолютна любов.

А намирайки се в абсолютната любов, през цялото време търсим какво още можем да добавим към нея. Когато постигаме някакво стъпало, Творецът ни разкрива още една и още една пуста област – по-високите стъпала. Но когато стигнем до съвършената любов в света на Безкрайността, мисля, че от пълната взаимна любов и отсъствието на недостиг, видимо ще се открие ново измерение по стъпалата над света на Безкрайността. Това вече е зад пределите на любовта.

Защото съгласно нашето разбиране и разум, абсолютна любов не може да съществува. Ако има само бяло или само черно, творението изгубва своите усещания. Това е, което става със сина, усещащ абсолютната любов на бащата. Той няма какво да постига, няма над какво да работи – няма никакво пусто, незапълнено пространство, ако той чувства, че никакво негово действие, от най-лошото и до най-доброто, няма да измени отношението на бащата към него.

Това е проблем – нали той всеки път трябва да разкрива реакцията. В това взаимодействие: отдаване и получаване – той чувства самия себе си. А иначе нищо не усеща. Бащата със своята безкрайна любов анулира сина и затова Творецът се скрива.

А как ще бъде това в края на поправянето – сега е невъзможно да се каже. Видимо ще се разкрие ново пространство, в което творението ще се издигне към някакво по-високо съществуване – вече след сливането с Твореца и абсолютната любов, напълно усещайки Твореца.

Понятието свят на Безкрайността включва в себе си наистина безкрайни възможности…

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 13.02.2012

[69643]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има състояния, от които без помощта на другарите, не може да се излезе, а има и такива, които зависят от самия човек – как да отделим едното от другото?

Отговор: Да получаваш от групата е равносилно на това, да получаваш от Твореца, защото Той се облича в цялата тази реалност, която се намира извън мен. И ако другарите ме вдъхновяват и ме пробуждат, това е все едно, че Творецът ме е пробуждал.

Но това няма да бъде мой съсъд. Духовният съсъд е добавка, която получавам от тях според моето изискване, с моето усилие ”да си купя другар”. И тук всички се подчиняват на точния разчет: колко сили съм вложил, колко съм поискал от тях – и колко съм получил.

Колко съм получил, благодарение на нашето съединение, на стремежа ни към връзка, работейки над разума, доколко се смятам за по-малък от всички, за ”нула”, а останалите за повече от мен, за ”единица” – такова пробуждане ще получа, с една дума ”1” с много нули след него – 1+0000000000…. С това се измерва моят духовен съд.

От само себе си нищо не се получава, а само с точен разчет: отчита се моето желание, желанието на другарите или желанието на Твореца, силата, получена от мен, от тях или от Твореца. Всичко е отчетено точно.

А ако аз се пробуждам от това, че случайно чувам песента на другарите или от някакви разговори, то това не се смята за резултат от моята работа. От това мога да се вдъхновя и да разпаля своето желание към духовното, намирайки се под голямо впечатление, и да поискам да се обединя с него, но всичко това ще бъде за тяхна сметка.

Зачита ми се само ако аз сам развивам своя устрем, без да гледам на това, че не усещам никакъв интерес и бих предпочел да не ставам от леглото, и изобщо да не се движа, но аз се грижа, как да прибавя от себе си някакво си движение от мен към тях. Иначе това няма да бъде мое желание.

Затова на човек може да му се стори, че е направил много. Но ако би видял своята истинска сметка, то е вероятно да не открие никакъв ”доход”. Целият духовен свят съществува единствено като ”производен” на усилията ни, като ускорение. А ако се движа с постоянна скорост, то това е равносилно на стоенето на едно място. Броят се само добавките, производните, ускорението.

И ускорението не трябва да бъде постоянно – защото това ще бъде спиране. През цялото време трябва да се върви с добавяне. Ако можехме да разчетем тази ”формула”, щяхме да видим, че не сме вложили много в своята сметка…

От урока по статия на Рабаш, 16.02.2012

[69956]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→