Европейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Струва ми се, че ми се удава да задържа мисълта, че всичко идва от Твореца. Но никак не мога да разбера, как да приемам пречките, които ме обграждат с любов? С разума си мога да разбера, че това е добро. А с любовта как? Къде е тази любов?

Отговор: Вие не довършвате своите действия, затова не усещате любовта. Вие разбирате, че навярно, това е от Твореца, и видимо това е добро. Но какво ще направиш, ако това е пречка – нека така да бъде: ще приема къде да се дяна. Вие не завършвате с любов. Вие не обработвате тази пречка заедно с групата в обратен вид, когато усещате в тази пречка проявата на любовта.

Подобно е на родители, които наказват детето, а то трябва да осъзнае, че те това го правят от любов към него. Те наказват не него, а неговия егоизъм, а от него искат тъкмо обратното, да отгледат нещо по-висше от неговия егоизъм. Когато то се раздвоява на две части: това е моят егоизъм, а това съм АЗ, и разбира, че пречките са срещу егоизма, тогава неговото АЗ се доближава до Твореца и усеща любов.

Представете си, че сте умно дете и разбирате: ”Родителите ми трябва да ме накажат, защото иначе, аз ще постъпя лошо. Те не наказват мен, а само ми дават възможност да преодолея егоизма си”.

Реплика: Когато бях дете, дори такава мисъл не ми е минавала, че някой с мен  постъпва с любов. Аз просто виждах наказанието.

Отговор: Е, тогава е време да поумнеете! Трябва да пораснете!

Трябва да достигнете състоянието, когато най-големите проблеми и страдания ще усещате, като голямо добро и любов. Говоря напълно сериозно. Всичко зависи от вашата настройка, и само от нея! Ние се намираме в полето на голямата, добра светлина. В света няма нищо, освен нея. Огромна любов и огромно добро! Ние възприемаме това неправилно, затова усещаме противоположни чувства. Ако вие се пренастроите, и добавите към това вашето осъзнаване, то ще почувствате вместо ненавист – любов, вместо зло – добро, вместо страдания – наслаждаване.

От 3–я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73948]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Не е важно, че седите в редове зад бюрата си, вместо да се прегръщате в кръг. На столовете седят само физическите тела, но вътре трябва да бъде усещането за кръг – огромно съединение по целия свят. И точно, както са ни обградили с кръг жените, така още по-далеч зад тях стои целият свят. А ние трябва да се стремим да приведем всички до една точка на контакт.

А физическият порядък няма значение. Аз не мисля, че учениците на Раби Шимон са седяли в такъв равен кръг. Ако това беше така, то все пак щяха да се запазят и до сега тези правила по време на изучаване на Тора. Кръгът просто означава, че всички са равни – съединяват се другарите и създават обща молитва.

Всичко, от което се нуждаем е да молим светлината, възвръщаща към източника. Без това, ние нямаме никакви шансове дори на милиметър да излезем от егоизма си – нито един от нас. Само светлината може да ни помогне.

Затова е безсмислено да задавате въпроси как да направите това. Ти нищо не правиш, дай на светлината да работи! Но винаги трябва да осъзнаваш, че всички твои действия са нужни, за да привлечеш светлината, която ще направи всичко.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 27.03.2012

[73816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Рабаш, от статията ”Цел на групата”: Ако се обединим около общата цел, във всеки от нас ще се появи голяма сила, която ще ни помогне да се издигнем над егоизма си, към обединение.

Тази голяма сила ще се появи в резултат на сбора от нашите мънички сили, дори не сили, а самото устремяване.

Работата не е в това ”че всеки от нас е с малка сила” , както е написал моя Учител. Работата е в това, че не ни трябва количествено увеличаване, а качествено изграждане. Това не означава, че ти, аз или някой друг имаме по един грам усилие, и се събираме за да имаме 3 грама – не, работата не е в грамовете. Работата е в това, че ние преодоляваме егоизма си, егоистическите съпротивления между нас. И когато се събираме чрез тези егоистически съпротивления, ние събираме не 3 грама, а много пъти по вече!

Обединението трябва да бъде качествено. Не може просто да събереш двама или трима и да получиш обща сила – на нас не ни достигат качество,за да се обединим помежду си.

Това, което създаваме по между си е физическо поле, което като сензор (относно своята чувствителност) открива общото поле на Твореца, запълващо цялото пространство. И тогава го усещаме вътре в нас. Това означава, че работата не е в силата на всеки, а в онова взаимно устремяване, което ние създаваме.

С това могат да се занимават изтъкнати личности, притежаващи знания, с добра вътрешна подготовка, силни със своите качества, но ако те не започнат да се обединяват помежду си в името на разкриването на това поле за взаимно отдаване, за да се съединят с цялото човечество и Твореца, то при тях нищо няма да се получи.

В кабалата се говори не за количествено съединяване, а за качествено.

Затова, ако няколко човека, малка група или даже само двама, правилно се настройват помежду си, те могат да достигнат най-високо качество на съединение и да се издигнат на най-високото стъпало на стълбата. Нагнетяването на това поле, което достигаме, зависи само от нашето взаимно устремяване над нашия егоизъм. Колкото по-високо се издига силата на нашето сближаване над егоизма – толкова от това ще зависи качественото, а не количественото проявяване на Твореца или светлината между нас, т.е.: Нефеш, Руах, Нешама, Хая и Йехида.

Аз помня как Рабаш написа тази статия. Аз го попитах: ”За какво да говоря с групата, когато се съберем за първи път?” . Той седна на пейката в парка, където се разхождахме с него, аз му дадох станиола от опаковката на цигарения пакет, защото нямах нищо друго под ръка, и на обратната и страна той започна да пише тази статия.

Така тя попадна в нашия архив. В този си вид, тя и досега се съхранява в нашия архив. С това започна всичко.

Наистина, освен тази сила за сближаване, ние нищо друго не можем да предложим, нито на себе си нито на човечеството. Ние трябва само да я възвишаваме.

Най-главното е първото усещане! То е – раждането на новото, както се ражда младенеца.

Всеки акт на раждане в някаква степен е опасен. Виждаме, как ражда жената и в това действие се крие определена опасност. Ние очакваме това с голямо напрежение, независимо, че сме толкова умни и толкова напреднали в медицината. Независимо, че разполагаме с ултразвукова апаратура и всякаква друга апаратура, но сам по себе си този акт на раждане е особен от страна на природата: под натиска на напрежението.

Това се случва днес и с нас. Така, че всичко зависи от това, доколко ще се напънем и ще родим себе си на следващото стъпало.

От 1 – я урок на Европейския конгрес, 23.03.2012

[73617]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Такава необикновена атмосфера, каквато беше на семинара по време на конгреса в Литва, трябва постоянно да присъства по време на уроците. Човек през цялото време трябва да се намира в такова усещане. Няма значение, дали присъства физически в кръга, прегръщайки другарите си, или те, намирайки се просто заедно, усещат своята връзка, без каквито и да било прегръдки, или даже на разстояние.

Разбира се, това е сложно, но вие вероятно вече усетихте, че е възможно да се излезе за малко зад ограниченията на материалното пространство и да не бъдем свързани с времето. Тази връзка остава да съществува като че ли във въздуха.

Трябва през цялото време да съхраняваме такава атмосфера: по време на урока, при всички мероприятия, дори и на работа. Без значение е къде работи човек: във фабрика, за някой собственик, но чрез всичко случващото се той се намира в контакт с Твореца, и Го търси. Във всяко случайно състояние той трябва да прилага усилия, за да разкрие висшата светлина, както, ако физически се намираше между другарите си.

А след това ще можем да усетим, как при всички такива опити разкриваме своите връзки с голямата група кабалисти, от всички поколения, които работят заедно с нас и продължават тези усилия. Всичко това се намира по-високо от материалните ограничения.

Ние се подготвяхме за такива семинари, сядахме по определен начин, но всичко това бе формално. Онзи дух, който усетихме тогава, трябва постоянно да го поддържаме, през цялото време на учението. Основна награда са самите усилия, а не силните усещания, които вие очаквате. Трябва да се цени не възнаграждението за извършената работа, а самата работа.

Затова не трябва да се чака, кога ще се завърнат онези трогателни и вдъхновени състояния. Основното е да се намираме в тяхното търсене, и не заради приятните усещания, а за подготовката ни за разкриване на Твореца, да Му доставим удоволствие. Такава възможност се явява като наша награда. Ето, това вече е много по-близко да състоянието за отдаване, ”лишма”.

Ще се постараем да направим така. Аз се извинявам, но както е прието, децата искат това, което им харесва повече, а родителите им дават онова, което смятат за необходимо. И това не винаги съвпада. Дайте да приложим усилия, за да постигнем още по-правилна форма. Трябва да се цени възможността да се прилагат усилия, а на усещанията, да се направи съкращаване –  и тогава ще дойде усещането за отдаване.

От подготовка към урока, 27.03.2012

[73813]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Основна статия на кабалистическата методика е ”Няма никой освен Него”. Тази статия е настройка за нашата точка в сърцето, на устрема ни към разкриването на Природата, на нейната висша и вечна хармония, на нейната интегралност, глобалност, където всичко е абсолютно взаимосвързано и представлява една обща целеустремена картина.

Обикновено в нашия свят ние не можем да обхванем всичко това в нашия частен егоизъм. Ние разделяме природата на множество науки (съществуват 184 науки). В природата това го няма. Ние не можем да изучаваме всичко едновременно. Ние разчупваме природата на дребни ”парченца” и изучаваме: биология, зоология, геология, астрономия, и т.н. – изобщо голямо количество науки.

Нашата индивидуалност, егоизмът ни – е много тесен, затова той може да възприема само конкретни неща, а да възприема цялата природа – схоластически, той не може. И затова не сме в състояние егоистически, с нашите петте материални сетивни органи да усетим цялата картина, интегралната сила. Тя не се усеща от нас не влиза в нашите сетивни органи.

За тази цел ние трябва да развием нов орган за усещане, който ще включва в себе си, всички досегашни сетивни органи но ще се отличава от тях с това, че ще може едновременно да се усеща абсолютно всичко, едновременно, заедно като едно цяло. Такава трябва да бъде настройката ни. Тоест вместо да се гледа наляво, надясно, нагоре, надолу, точно по определените координати, насочвайки своя егоизъм и фокусирайки се върху някакво явление, ние напротив, премахваме целият този фокус, целият си егоизъм, и се опитваме да видим природата такава, каквато е. В това се състои настройката.

За тази цел съществува групата и специалната методика. Настройвайки се по такъв начин, ние изведнъж започваме да усещаме, че премахвайки егоистическия фокус от света, ние започваме да гледаме на него открито, без да желаем да отмъкнем нещо от него, а излизайки от себе си в света, без ограниченията на тялото, с неговите пет сетивни органа, с разбирането ни, със своите ограничени възможности да възприемаме всичко съществуващо в природата. Тогава ние започваме да усещаме, че наистина сме обкръжени от огромна сила – обща, вечна, съвършена, която се нарича Природа или Творец.

Това няма никакво отношение към религията, към вярванията и мистиката. Това е само методика, която помага на човека да се преповдигне над тесногръдото отношение към света и да погледне на него без ограничението на времето и пространството, над предвижването, т.е. да преминем зад областта на нашето естество, за да не ме ограничава тялото.

А за да не ни ограничава тялото, ние се опитваме да се организираме в групи, където взаимната помощ между другарите ни дава възможност да излезем от себе си и да започнем да усещаме нещо извън нашето тяло, сякаш не съм в тяло.

И започвайки да се усещам извън тялото, ние получаваме представа за това, какво е да живееш извън тялото си.

От 3–я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73741]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какъв успех очаквате от конгреса?

Отговор: Очаквам да почувстваме първата форма на човека, носена от нас – тоест Творецът, разкриващ се в нашето съединение. Но нека да е ясно разкритие, а не нещо мъгляво, когато всеки чувства само зараждането на някакво ново състояние, както беше усетено на конгреса в пустинята и дори още преди него.

Това трябва почти да се реализира така, че да почувстваме вътре движение, възцаряващия се в нас дух, променящите се действия на светлината.

Ако светлината не се движи, ние не я чувстваме, у нас го няма дъхът на живота. Необходим е Руах (дух, вятър) – изменение, а не степента Нефеш, която остава неподвижна. Това, което почувствахме по-рано, беше първата, неподвижна степен. А сега ни трябва Руах, малки изменения вътре, които дават усещане за живот!

В крайна сметка, ние, творението, чувстваме само изменението между две състояния и по разликата проверяваме и разбираме всяко свойство. Нашето възприятие работи на основата на противопоставянето, нужно му е движение, така че едното да се отличава от другото. Затова нека се надяваме, че ще можем да усетим в себе си дъха на живота. От него вече се ражда творението, а не от Нефеш.

Нефеш – това е като капка семе, идваща от бащата. Но когато започва да расте, тя придобива свое собствено съществуване. Ако в нея има едно ново движение, освен тази първоначална капка семе – това вече е живот, нов организъм. Това вече не е бащата, а самият зародиш. Ето такива осезаеми промени в себе си очакваме– само тях усещаме като живот.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 21.03.2012

[73393]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Трябва да се концентрираме вътрешно, за да бъдем заедно като едно сърце, като едно желание, една мисъл, за да се прояви между нас точката на единството, която един от нашите другари нарече ”бясното чувство на любовта, пропълзяваща по време на конгреса в Арава”. Тази точка трябва да хванем отново.

Не само трябва да я хванем отново, но и да я усетим, да я разкрием много повече, отколкото тогава, когато тя се прояви за първи път. Поначало тя се проявява просто като точка, като нещо, вътре в което се намирам аз.

Но след това тя постепенно като че ли се притваря, заличава се от всевъзможни проблеми и усещания от нашия свят. Но тя никъде не изчезва, това вече сме го постигнали, това вече е наше.

А сега трябва да направим така, че в тази точка да усетим съвършено ново измерение: неговата сила, неговото желание, източника на нашия живот.

Тогава ще усетим как всичко това работи около нас. Ще видим силите, стоящи зад хората, как те управляват всички: как се движат хората, техните мисли, техните желания, телата им. Ще видим как всичко това се задвижва и води към един поток – към постигането на Твореца.

Ето това трябва да видим най-напред, дори и да не го разберем, трябва да се пропием от това състояние.

Въпрос: Каква вълна очаквате вие?

Отговор: Аз очаквам, че хората ще дойдат подготвени, максимално запознати с това, което трябва да се случи, разбиращи същността на самия конгрес, неговата цел, способни бързо да се включат един в друг.

Не са нужни никакви лични познанства. Аз мога да не познавам никого. Аз знам само че всички са пристигнали, за да се обединят и в това обединение да видят, да усетят над нас висшата степен – следващото ниво на света.

Въпрос: Какво се изисква от тях?

Отговор: Изискването е само едно: да оставят всичко, каквото имат, зад пределите на мястото, където се намираме ние. На това място трябва да гори едно единно желание – към единство, подобно на светлината, и да се прояви светлината в него. Това е всичко!

Въпрос: А какво се изисква от онези, които няма да присъстват на конгреса, които седят зад екрана?

Отговор: Онези, които стоят зад екраните, препоръчвам да направят така, че да не усещат екрана, а да чувстват себе си и нас заедно, да се издигнем над разделящото ни пространство и виртуалните връзки: независимо че се виждаме и усещаме само чрез техническите средства за връзка, да почувстваме, че сме едно сърце и то се намира на едно място. За него няма място нито във Вилнюс, нито където и да било – то се намира над нас, над всичките материални препятствия като например времето, пространството и разстоянията.

Ние сме заедно! Надявам се, че в края на тази седмица ще го почувстваме и на това единно място ще усетим явяването на Твореца.

От виртуалния урок, 18.03.2012

[73358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Да възлюбиш ближния като себе си – е основен закон в интегралната Природа и в човешкото общество. Съблюдавайки го, с това ние съблюдаваме всички закони на природата или иначе казано, всички закони на природата са включени в този закон. Излиза, че ние няма какво повече да правим?

Целта на Природата – е да доведе всичките и части до пълна хармония и равновесие. С това човек достига максимално комфортно състояние. А всички събития, които трябва да изминем, се реализират само за да може човек да достигне съзнателно до такова състояние.

Ние трябва да изследваме целта на природата и пътят за постигането и. Това е залог за нашия успешен живот. Постоянното поддържане на този принцип от науката ще ни даде увереност по пътя, увереност в това, че в него сме обезпечени от поддръжката на природните закони. Това осъзнаване на успеха, в случай на изпълнение на закон на природата или на нещастието, в случай на неизпълнение, трябва да се усеща в нас ката трепет и страх. Това гарантира нашия добър път.

Затова трябва да осъзнаваме законите на природата като обективни и определящи ни към осъзнато изпълнение. Именно в осъзнатото им изпълнение се състои развитието на стъпалото ”Човек” от нивото на ”Животното”. Тъй като през всички предходни стъпала на развитие сме изминавали неосъзнато, подгонвани от развиването на егоизма в нас. А днес природата ни принуждава да се развиваме самостоятелно, осъзнато, над егоизма, в овладяването на противоположните му свойства отдаване и любов.

Как човек може да получи това ново свойство – желанието за отдаване и при това да разбере, че желанието да получава за себе си му наврежда много? А нали това противоречи на природата на човека – той не може да направи нищо, от което няма собствена изгода?

Съществува само един изход – няколко човека, които имат стремеж да се освободят от властта на своя егоизъм, да се съберат заедно, в една група. Всеки член на тази група трябва да се нивелира относно другите. Доколкото има стремеж да достигне свойството отдаване и любов всеки член от групата, и единственото, което нямат, е сила да го реализират, то обединявайки се в група и потискайки своя егоизъм по отношение на другарите, те създават нова същност. Ако например, в групата има десет човека, то тази същност ще има силата 10 пъти по-голяма отколкото е имал всеки по отделно.

Но това ще се случи при условие, че събралите се в групата ще мислят как да потиснат своя егоизъм, а не как да го напълнят. А от любов към другарите всеки ще може да усети стремежа да изпълни закона на природата, защото с това те я довеждат до пълно равновесие и хармония.

По статия на Рабаш, ”Любовта на другарите”

[72521]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Науката кабала е методика, която ни се разкрива днес за нашето реализиране, за разбиране на единната система за устройството и управление на мирозданието, която ще ни помогне да се справим с проблемите и бедите. Програмата на природата специално ни въздейства, за да усвоим и осъзнаем целия този обем, в който се намираме. И затова ние изучаваме науката кабала.

По принцип, към това състояние ни подгонва природата вече милиони години. И независимо, че ние все още не усещаме този обем на сътворението, съществуват материали, които ни разказват за това, а също така съществуват групи в които да започнем тази реализация, до колкото в групите ние можем да изграждаме някакво си подобие на Вселената, на микро космоса.

Ако се съединяваме помежду си така, че вътре в нас, вътре в нашето обединение да съществуват сили на взаимодействие над нашия егоизъм, тогава ние постепенно ще можем да достигнем до онова състояние, когато ще изградим вътре своеобразен полигон- място като в изследователска лаборатория. Само изследвайки нашата връзка с останалите, изхождайки от правилните действия между нас, в тази лаборатория, с тази връзка между нас започваме да усещаме проявата на Висшата сила между нас и постепенно да я разкриваме.

Ние ще я разкрием така, както физиците разкриват тайните на Природата с помощта на огромни приспособления, инструменти, ускорители. Само че този ускорител, трябва да бъдем самите ние, нашето обединение, нашата група, където създаваме онези условия, в които ще се прояви Висшата сила и от своето скрито състояние ще стане явна. С това по принцип, ние се занимаваме.

В това сме първопроходци. Целият останал свят усеща, че с тях трябва да се случи нещо, че стои пред нещо, което няма своето рационално решение в нашите обичайни свойства, и инструменти. Ние не можем днес да подходим към решаването на нито един световен, частен или личен проблем – дотолкова те са свързани, взаимно свързани, а от друга страна, са нерешими на наше, земно ниво.

Затова е толкова важно, колкото се може по-бързо да усвоим науката кабала, да я реализираме, както в отделните групи, така и в нашата обща група за да разкрием Висшата сила, да започнем явно взаимодействие с нея и ”да прокарваме” тази методика в света. Тогава ще знаем, как по-добре да я преподаваме, да я поднесем и разкрием пред света, за да не бъде това голословно.

Ние примерно чувстваме, разбираме как да направим това, защото имаме вече някаква вътрешна предразположеност, която вече сме развили. Вече сме се родили с такава предразположеност, с точка в сърцето. А останалото човечество за сега не претижава такава. И затова ние трябва да демонстрираме метода на кабала на тяхното ниво.

Само тогава ще можем да увлечем след себе си света, а иначе това ще е драматичен път на търсене. Затова нашето устремяване към обединение – е практическо приложение на нашето учение.

От виртуалния урок 05.02.2012

[72771]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

От урок на Рабаш: Там, където недостига духовно величие – се появява възможността да се прилепят нечистите сили. Все едно човек да иска да стане сутринта за урок, а да е обладан от различни мисли и разчети: ”За какво да ставам? Какво ще науча? Каква ще ми е ползата от това?

Щом възникне недостатък на духовно величие, веднага идват такива мисли и превързват човека към леглото – така че да не може да стане… И затова ни е необходима съпровождаща сила, която няма да ни даде да паднем.

Имено такава съпровождаща сила липсва на всички групи, както и на всеки човек тръгнал по този път, точно поради това ние падаме един след друг. Както е казано: ”Хиляди идват да се учат, но само един достига светлината”. Тава означава, че отпадат 999….

Възможно е, те да не отпадат напълно, но вътрешно отслабват и се съгласяват да се мотаят и така и не достигат до целта на своя живот. Те не възразяват, че трябва да се търси отговор на въпроса за смисъла на живота, но се ”състаряват” и не намират в себе си сили за това. И всичко това е, защото не са си изградили поддръжка, такива ”перила”, които да ги поддържат, да не им дават да падат. Това е много важно.

С една дума сякаш сключваме съюз за взаимопомощ, между групите. Затова е толкова важно да се знае, какво се случва във всяка група и да си помагаме едни на други.

Както се казва, ”никой не е пророк в отечеството си”, и другарите от другите групи понякога могат да помогнат и да повлияят на човека повече, отколкото намиращите се редом. Тъй като близките приятели той може да подозира в някакъв личен интерес, да ги обвинява в користни интереси, да ги обвинява в користни намерения. А по отношение на други групи такива чувства не възникват в него. Той вижда, че хора от разни места започват да говорят за него, да показват колко е важен той за тях, а от друга страна, разбира, че трябва нещо да оправи в себе си. Както е казано: ”Стражи и пазачи си сложи на всички врати”.

Това е много важно. Тъй като обичайно, след всеки наш подем – няколко човека падат от този път, защото винаги след издигане следва опечаленото сърце. Трябва да се пазим!

От подготовка към урока., 18.03.2012

[72991]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→