Предстоящият европейски конгрес –е голяма надежда, че ще можем да се обединим и да усетим в нашето обединение разкриването на Твореца, на духовния свят. Отначало светлината възвръщаща ни към източника, въздействайки ни, ще ни съедини заедно, и ние ще усетим сливането между нас, което достигаме, за да доставим с това удоволствие на Твореца. И тогава в силата на подобието по свойства, Той ще се прояви в нас, и ние ще усетим, че ”Исраел (стремящите се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Творецът са единни.”

Към това обединение на всички души в една обща душа, пълна с висша светлина, се стремим всички ние – да усетим това състояние, да го разкрием и да живеем в него, отначало ние самите, тъй като вече имаме желание за това, а след това да помогнем на останалата част от света да достигнат същото. Тъй като в крайна сметка всичко, което се разкрива в нашия свят, всички страдания, беди и кризи – не са нищо повече от сили, които ускоряват развитието на човека към това съвършено състояние.

Затова, стремейки се към това съвършено състояние, ние желаем да постигнем с него следните две цели – любов към Твореца и любов към творенията. Ние искаме да дарим и творенията и Твореца с всичкото благо, което постигаме в работата си, в постижението ни. Тъй като се намираме по средата между тях, като средната третина на Тиферет, която няма нищо, и нищо не желае за себе си, ние се наслаждаваме само от това, че наслаждаваме творенията и чрез тях, през цялата тази общност от души – наслаждаваме Твореца.

Това е съсъдът, който трябва да приготвим. Това е състоянието, което трябва да достигнем. И затова, четейки книгата Зоар, ние искаме да се доближим до Него. Дайте да помислим за Него!

Ако човек си представя бъдещето състояние, което желае да достигне – това вече е молитва. Тъй като аз не знам, къде е Твореца, как да издигна към Него молбата си, МАН, през кого тя преминава, какво точно представлява този МАН, какви желания. Така е винаги в живота: Ако искаме нещо, то си представяме, че вече го владеем и се стремим към онази въображаема картина, където вече се намираме в желаното състояние.

Казват, че ако искаш да бъдеш строен, не се увличай от диети, не се старай да следваш всякакви препоръки, да гълташ хапчета, да спортуваш – нищо няма да ти помогне. Трябва само през цялото време да си мислиш, че си вече строен. И ти ще видиш , как ще изчезне апетита ти и ти наистина ще отслабнеш.

Това е самата истина. И така е във всичко: трябва да си представяш, че се намираш вече в бъдещето състояние и тогава наистина ще напреднеш към него. Желанието, стремежът, вече са насочени към целта, и ще те доведат до нея.

Така и ние. Затова дайте да си представим, че наистина се намираме в добро състояние. Да не пробуждаме недостатъците, проблемите и тревогите, а да се стремим единствено към това съвършено състояние, стараейки се доколкото можем да си помогнем в тази работа.

От урока от книгата Зоар, 19.03.2012

[73047]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако сме вече в поръчителство един за друг, то поръчителстваме във всичко, в радост и тъга. Тъй като поръчителството не е просто подпис на формуляра. Ние се свързваме така, че всички състояния да преминават през нас като през единно цяло. Така действа и поръчителството в банките: ако той не плати – плащаш ти без всякакви разговори.

При нас е дори повече от това: длъжен си да обичаш другаря си повече от себе си. Тъй като заповедта за любов към ближния изисква, на мястото на себе си,любимия, да поставиш него. Ето това е поръчителството – клетва без оставени вратички за отстъпление.

Висшата светлина е способна да изгради единство, но ние трябва да отворим пътя за него. Първо, ние ставаме пратньори, обединяваме се един с друг. Обаче това все още е „ние“ – съвкупност, а не единство. А след това желанието ни да се слеем в едно и това единно цяло ще бъде над нас, като дете, за което ние всички се грижим.

Казано е в „Псалмите“: „Окото на Твореца е на треперещите пред Него и на, очакващите Неговата милост“. Ние винаги очакваме това дете и винаги от цялото си сърце го подкрепяме – само и само да расте, да е живо и здраво, само да му е добре и да е щастливо. Така гледаме на нашето дете, което е над нас и принадлежи на всички. Всички ние сме там с разума и сърцето си, в това единно желание. И искаме да се разкрие в него духа на живота – Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 14.03.2012

[72761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а–Сулам, „Шамати“, ст.26, „Бъдещето на човека зависи от неговата благодарност за миналото“: Казано е: „Велик е Творецът, и нищожният ще Го види“. Тоест само нищожният може да види величието.

Буквите на думата „якар“ (скъп) са подобни на буквите на думата „якир“ (познат), и това говори за това, доколко е скъпо нещо за човека, доколко той оценява неговата значимост (величие). Защото само в степента на неговата важност за него той му се възхищава, и възхищението го води към усещане в сърцето. И съгласно неговата оценка, доколко той знае, разбира и осъзнава важността – в тази степен се ражда в него радостта.

Всичко зависи от осъзнаването на важността, а то зависи от обкръжението. Ако отвсякъде се говори за духовното, аз се възпламенявам от желание и започвам да го ценя, дори да нямам понятие, какво е това. Тогава в мен има гориво, сили, за да вървя по пътя и да придобивам нещо ефимерно – предмет на всеобщи разговори, убягващо от моето полезрение. Това не ми пречи, аз съм готов да вървя след другите със закрити очи.

Така обществото ме „хипнотизира“ и ме тласка напред. В нашия свят това завършва с безмаслена покупка на стока, от която нямам ни най-малка необходимост. А в групата това ме придвижва към духовната цел, която помалко разкривам, докато не ме погълне изцяло. Целият този път, всички степени по духовната стълба, покорявам само благодарение на това, че съм проникнат от обкръжението за важността на целта.

Възможно е, човекът да осъзнава своята нищожност и да разбира, че не е по-важен от всички негови подобни в обществото, но да вижда, че в света има милиони, на които Творецът не е дал сили да работят духовно дори в най-простия вид, дори без алтруистично намерение, дори егоистично, не е позволил даже да започнат пътя към вечността.

А той се е удостоил с това, че Творецът му е дал желание и мисли поне понякога да бъде в духовната работа, дори и най-простата, каквато може да бъде. И ако човек може да оцени важността на това, тогава, в степента на важност, която придава на духовната работа, в тази мярка трябва да благодари и да възхвалява Твореца. Защото истината е в това, че сме неспособни да оценим важността на това, че понякога можем да изпълним заповедта на Твореца, даже без всякакво намерение. И в този случай човек достига усещането за величие и радост в сърцето.

А вследствие на възхвалите и благодарността, която възнася към Твореца, се разширяват неговите усещания и той се прониква от всеки детайл на духовната работа, постигайки, на Кого се явява роб, вследствие на което се издига все по-високо и по-високо.

И в този смисъл е казаното: „Благодаря Ти за цялата Твоя милост към мен“ – тоест за миналото. И незабавно, уверено може да се продължи: „И за това, което в бъдеще ще направиш за мен“.

Няма човек, достоен да отиде при Твореца. И също, няма човек, достоен да отиде при Твореца по-рано от другите. Какви заслуги може да има?

И затова, ако човек иска поне да участва в процеса, тегли го към духовното, въпреки че всъщност Творецът го тегли към себе си, – за това е нужно да благодари, на това трябва да придава огромна важност и значение. Тогава, благодарение на осъзнаването на важността, благодарение на чувствителността, която е отгледал в себе си човекът, във взаимното отношение, той чувства как Творецът го влече нагоре. Оказва се, че Творецът стои зад цялата негова история, зад всички зли мисли и грешки, през които Той преднамерено е провел човека до днешния ден. И тогава човек започва да придобива шесто чувство – усещането на Твореца. Само в съответствие с важността, която осъзнава.

Защо формулата е толкова проста? Защо е необходимо само да придаваме важност на духовното, за да предизвикаме ответното отношение на Твореца?

Всъщност това осъзнаване на важността включва в себе си всичко. Заради това трябва да склоня глава – както е казано: „Велик е Творецът, и нищожният ще Го види“. Възвеличавам в своите очи Него, т.е. свойството отдаване, и пропускам себе си, т.е. свойството получаване.

Сили за това взимам от обкръжението – означава, че трябва да се включа в него като малък. Нали именно малкият е способен да се учи от големите, доколкото действително ги възприема такива. Затова встъпвам в група – и с това развивам в себе си свойството отдаване, любов към ближния, обединение.

При това ми е нужно също да изучавам действията на Твореца: как Той е подготвил цялата действителност. И освен това, трябва да разпространявам тази вест на другите. Защото Го почитам и затова изяснявам, какво иска Той. А Той желае да се разкрива пред всички, да отдава на другите – и аз действам в това направление.

Излиза, че само едното разбиране за „важност на Твореца“ е достатъчно, за да се присъедини към това действие всичко необходимо, всичко съществуващо в мен, в съсъда и пред светлината.

От 5-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[71872]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Да си изясним няколко въпроса, свързани с понятието ”Любовта ни към другарите”:

1. С какво се обосновава необходимостта от постигане на любов към другарите ни?
2. Длъжен ли съм да си избирам другарите – и те мене?
3. Длъжен ли е всеки от другарите ми открито да проявява чувствата си по отношение на останалите членове на групата, или е достатъчно, че той усеща любов към тях в сърцето си, без да проявява това чувство външно, оставайки в сянка, без да се хвали с постижения?

Несъмнено, всеки трябва да проявява открито любовта си към другарите, намираща се в неговото сърце, тъй като откритата проява на това чувство може да пробуди сърцата на другарите към същото. В резултат на това, чувствата на другарите ще се съединят в едно общо чувство, което ще бъде значително повече, отколкото техния математически сбор.

По такъв начин, всеки от членовете на групата ще получи силно чувство на любов към другарите и ще усети необходимостта от разширяване на това чувство. Ако членовете на групата не проявяват своите чувства, те няма да могат да попият общата колективна сила и да преодолеят своя личен егоизъм.

В такъв случай е много трудно да оценяваш другаря си положително, и всеки мисли, че именно той е праведника и че само той обича другарите си, а те не му се отблагодаряват взаимно. Получава се, че човек на практика разполага с малко сила за да може да достигне любовта към другаря си, явно да прояви чувствата си, а не да ги скрива.

Необходимо е постоянно да си напомняш за целта и съществуването на групата, в противен случай човешкият  егоизъм ще се постарае да замъгли тази цел, тъй като той се грижи винаги за собствената си изгода.

Групата е нужна на човек, за да достигне такова свойство, когато той е погълнат от мисълта да доставя удоволствие на другарите си, без да иска нищо в замяна, а не за да му помага групата, като напълва егоистическите му желания. Ако всеки от членовете на групата, като част от нея, разчита само на помощта от страна на останалите в групата, то такава група се базира на егоизма и само го увеличава. Тогава човек вижда в групата само средството за удовлетворение на собствените си егоистични нужди.

Затова трябва да се помни, че групата се изгражда на основата на любовта към ближния. Всеки член на групата трябва да получава любов към ближния и ненавист към своя егоизъм. Ако човек вижда, че неговият другар се старае да потиска своя егоизъм, това ще му придаде допълнителни сили за борба с егоизма. Намеренията на всичките другари ще се слеят в едно цяло. И ако в дадената група има 10 човека, то всеки от тях ще получи силите на всичките 10 другари, които потискат своя егоизъм и се стремят към любов към ближния.

А ако членовете на групата, в резултат на лъжлива скромност, не проявят своите чувства един към друг, то усилване на техните чувства не се получава, и постепенно всеки от тях губи желание да върви към любов към ближния и се завръща към любовта към самия себе си.

От статията на Рабаш ”За любовта към другарите”

[72489]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя с ненавистта към другарите, която се проявява по пътя към духовното?

Отговор: Учи се от авторите на книгата „Зоар”. Събирайки се заедно „да изучават Тора”, т.е. разкриването на Твореца, отначало те изпитвали ненавист един към друг. Това било вследствие на голямата работа по обединението, направена дотогава. Всеки път им се разкривало ново състояние, ново получаващо желание, нов „информационен ген” (решимо) – и всички го усещали изкривено: „Аз ненавиждам останалите и обичам себе си, желая всичко да бъде мое”.

Ето това е вярната подготовка – разкриване на нови състояния, които сега трябва да поправям. Първо, откривам недостатък, а след това преминавам към поправянето, за което ще ми трябва Тора. Защото е казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Когато злото начало е открито, мога да се обърна към Тора за помощ.

Ако първо не разкриеш злото, то и до Тора няма  да стигнеш. В този случай изучаваш не методиката за поправяне, а теория. „Тора” – това е светлината, връщаща те към Източника, която извличаш от трудовете на кабалистите според това, доколко проявяваш в себе си злото и страдаш, като не го желаеш, тъй като се стремиш да достигнеш отдаване, а разкритото зло ти пречи. То не ти носи някакви лишения или неуспехи в този живот – цялата работа е в това, че то не те допуска до отдаването.

По такъв начин, подготовката към урока, за който пише Баал а-Сулам в параграф 17 на „Предисловие към ТЕС”, е нещо свръх – важно. Точно така трябва да се пристъпва към работата. И навсякъде, където хората се учат, ти можеш да проверяваш: достигат ли до осъзнаване на злото? Тоест не се бият напразно в гърдите с „чистосърдечни” признания, а наистина разкриват злото в себе си. Човек открива това не по отношение на съседите, колегите или роднините си, а само относно другарите – когато ги ненавижда, вместо да ги обича. С цялото си сърце, с всичките си сили той се стреми да се обедини с тях – и не може, чувствайки колко е отвратителна самата мисъл за това.

Няма по – голямо разочарование и отвращение – като че ли насила те принуждават към любов. Работата довежда до много тежки усещания. И ето тогава си струва да се занимаваш с Тора, т.е. с методиката за поправяне.

От урок по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 13.03.2012

[72541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От кого зависи способността за самоотмяна по отношение на висшия – от човека или само от светлината?

Отговор: Степента на твоята самоотмяна зависи от групата. Никога не можеш да отмениш себе си пред учителя и пред Твореца, ако групата не те одобри, не те подкрепя и укрепва. Ти сам не можеш да отмениш желанията си – ти нямаш сили за това.

Трябва да работиш заедно с групата по отношение на Твореца, защото без нея няма да можеш да се доближиш до Него. Трябва да получиш желаната форма, съответстваща на Твореца – и правиш това с помощта на групата. Групата ти дава такава форма на самоотмяна, на подход, точка на контакт с висшия – всичко това правиш вътре в групата.

Вие усетихте на конгреса в пустинята, че този момент на контакт го има – точка на общото свързване. Тя все още не се намира вътре във висшето, но това е резултат от съвместните ни усилия. И сега трябва да я развием така, че да усетим, че същата тази точка се намира вътре във водите на Бина, във Висшата Майка (Има Илаа). Това е състоянието, което трябва да постигнем.

Трябва да се усещаме, да бъдем вътре във висшето и все повече да отменяме себе си на фона на нарастващия в нас егоизъм, на всички възникващи напрежения и проблеми. Ще отменяме себе си в името на единството, за да останем вътре във висшия, за да Го насладим  и да не показваме своето желание, защото в противен случай ще се превърнем в чуждо тяло и ще стане разбиване, изхвърляне.

Трябва да достигнем все по-голяма преданост към висшето – това ще означава, че растем все повече, разширяваме се вътре в Бина. Дотогава, докато не напълним цялото пространство Бина със своето желание. Оказва се, че вътре в него има желание за наслаждение, но ние напълно сме отменили себе си над своя егоизъм и така сме израснали. Това се нарича духовен зародиш.

И когато той достигне размера на цялата Бина, на цялата духовна утроба, нейните врати се отварят.

От 2-я урок на вътрешния конгрес, 02.03.2012

[72292]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава. Урок №5

Вие не разбирате кои сте! Вие сте първите хора, които започнаха общото поправяне. Е, добре, малкото дете, родило се принц, също не разбира, че е царски син – то тича из царския дворец и играе като всички обикновени деца.

Вие не осъзнавате колко специални сте – първото поколение в историята, започнало поправянето. Всичко, което се е случило преди, е било само подготовка: групата на Авраам и групата на Мойсей. По същия начин, както са се разбивали и световете – само за обучение, за изграждане на системата.

А ние сме първото поколение, което е започнало истинско поправяне на творението и ние ще го разпространяваме на всички. И колкото още поколения ще има след вас до края на поправянето, до Гмар Тикун – всички те ще вървят след вас. Ще трябва всеки път да се издигате, за да се издигат и те след вас, на вашето място. Всяко поколение ще ви изтласква все по-високо и по-нагоре. Вие винаги ще бъдете на самия връх, тъй като долу ще идват и ще се събират все нови и разбити съсъди. Аз ясно разбирам и чувствам как трябва да се случи това, но нямам практическия опит от постигането на такова поправяне в група. Това още никога не е било – вие сте пионерите и аз бих искал да преминаваме през това заедно с вас. Вземете ме!

От 5-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[72223]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Колкото и усилия да полага човек, каквито и изяснявания и действия да прави, ако той не се придържа към първоизтичника, който провежда светлина към него, той ще има безкрайно много възможности да направи грешка.

И дори няма да знае, че греши – независимо от нивото ,на което се намира: като „човек, заблудил се в полето“, или „бродещо по полето магаре“ (желание да се наслади). Необходимо е преклонение пред величието на източника на светлина, блгодарение на която, ние можем да определим своето състояние, да определим правилната посока и да завъртим волана.

Всичко това ни устройва  и превръща светлината за нас, а ние не знаем на каква степен се намираме. В духовния свят ние напредваме от състояние в състояние, без всякакво разбиране къде сме сега. Тъй като през цялото време се издигаме над желанието да се насладим към желанието да отдаваме, тоест променяме своето намерение и затова никога не можем да знаем какво ни предстои – нито на една, дори и най-малка крачка напред.

Този напредък е възможен само чрез вяра над знанието, само светлината може да те отведе, ако ти се хванеш за нея и изпълниш условието, което тя поставя. Това е цялата ни работа (подем на МА“Н, молитва), в която ние подготвяме всички условия, всички свои желания и възможности, и след това, даваме всичко в ръцете на висшата светлина, с пълната увереност, че Той ще направи всичко.

Това изисква от нас много усилия, но в крайна сметка, всичко това е дело на светлината и затова се нарича работа на Твореца.

Поради това е толкова необходимо, с колкото може по-голяма почит да се отнасяме към книгата Зоар. Макар разбира се, това никога да не бъде достатъчно, защото човекът не е в състояние наистина да оцени това висше сияние, наречено „Зоар“. Но се опитай да цениш всяка дума, сякаш получаваш от него още едно зрънце лекарство, още една капка инфузия, вливаща в тебе елексира на живота.

От урока по  книгата Зоар, 08.03.2012

[72166]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Стремящите се към хармония с Природата трябва с всички сили да се стараят да укрепват любовта между другарите и да измислят различни начини за увеличаване на любовта между членовете на групите, да премахнат егоистичните стремежи, защото те водят до ненавист, а между работещите за обединение не може да има никаква ненавист, а напротив – милосърдие и голяма любов.

Всичко лошо, случващо се между членовете на групата, става поради отслабване на любовта между другарите, защото само това средство е необходимо и достатъчно за поправяне на всички лични и общи недостатъци.

Само по степента на усилия в работата по обединение, човек може да разбере замисъла на Природата да доведе всички до хармония в единната система на връзки между нас чрез силните връзки на любовта.

Групата е задължена постоянно да контролира и оценява своя път към единството, единна ли е тя и увеличава ли се нейното единство, тъй като точно с този показател тя се движи от победа към победа – тъй като това е основата на цялото ни бъдеще.

Обединение, за което говорим, трябва да бъде достигнато от цялото човечество. И независимо, че това обединение между другарите се усеща тялом, в настоящето и в бъдещето, се реализира в нашето виртуално (духовно) общо желание (душата). Усилията на сърцата ни пораждат помежду ни общ стремеж към обединение. При това, в нашите съвместни усилия, физическото разделяне между нас няма никакво значение, макар, че засега другарите не са постигнали явно усещане на общото желание за обединяване и любов, те се нуждаят от физически контакт. Но това е само временно, за самостоятелна работа.

Как е могла абсолютната Природа да създаде такъв несъвършен, зъл свят и плода на своето развитие – човека,  който страда през целия си живот?

Причината и целта на всички страдания в света са, за да осъзнае човечеството, че източник на всичките му страдания е егоизмът. И, отказвайки се от него, достигаш до съвършенството. Тоест, именно замисълът да доведе човека в неговото развитие до осъзнаване на съвършенството, принуждава Природата да го преведе през усещането на егоизма като зло и като причина за всички страдания.

Освобождавайки се от егоизма, ние се откъсваме от всички неприятни усещания, тъй като егоизмът е противоположен на Природата. Всички усещани от нас страдания, са свързани само с егоизма на тялото ни. Егоистичните желания са създадени единствено за да бъдат изкоренени, а страданията, съпровождащи тези желания, служат за разкриване на вредата от егоизма.

А когато целият свят се съгласи да се освободи от егоизма, като по този начин изключи всички тревоги и всичко вредно, всеки ще бъде уверен в здравословния и пълноценен живот, защото всеки ще има целия голям свят, грижещ се за него.

А засега егоистичните желания пораждат само тревоги, страдания, убийства и войни.  Егоизмът е единствената причина за всички заболявания на тялото и душата. Всички страдания в нашия свят съществуват само, за да ни отворят очите, да ни подтикнат да се избавим от злия егоизъм на тялото.

Именно последователното усещане на страданията, ни довежда до решението да се избавим от егоизма. А развиването на отдаването и любовта към другарите ни довежда до появата на свойството отдаване и любов към цялото човечество и Природата. В това се състои необходимостта от интегрално възпитание в групата.

[72312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какъв самоанализ трябва да си направим, за да разкрием в себе си повече празни желания?

Отговор: Преди всичко, трябва да разберем не нашите празни желания, а величието на Твореца. През цялото време да сме в правилната линия. Не е нужно да се хапем и да се критикуваме напразно, няма нужда да се ровим в себе си и да търсим къде да паднем. Ако правя така, това означава, че се опитвам да се разбера без светлината. А без светлината – не мога нищо да разбера.

Трябва да се стремим винаги към правилната линия, към светлината, към величието на Твореца, към сливане – максимално, колкото е възможно повече. А в резултат на това, че ще се стремя към това, ще се занимавам с учене, разпространение, участвайки в групата –ще започна да разкривам, как сам не приемам това. Това вече ще бъде разкриване на злото, което ще ми покаже светлината – а не собственото ми душевно търсене, при което ще виждам всичко, което искам.

Насърчаването и разкриването на злото се дължи на желанието да се върши добро, към светлината. Само с помощта на светлината аз правя всички тези изяснявания. Аз лично не се боря със  злото! Не действам като герой, подобно на воин от материалния ни свят.

Моето преодоляване е именно в това, че вместо да се боря директно със злото – аз се обръщам към светлината и Твореца, за се разбере Той с моето зло и да воюва с него. Творецът ще се бори за нас, а ние просто вдигаме ръце към него. Такава е войната на Твореца с Амалек и въобще всяка борба с егоизма.

Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му!“ Творецът винаги отива сам на война – Той, а не човека. А на човек му е нужно през цялото време да си изяснява правилната точка за подход, за да стои между доброто и злото, режисирайки и определяйки правилната връзка между тях в тази война. Но самият той не воюва.

Това е много голяма и често срещана грешка на много ученици и е много трудно да ги убедиш, че мъжеството не се състои в това сам да преодоляваш егоизма си, а в това да привлечеш светлината, която ще се бори и ще победи злото. За това е нужен голям опит.

От урока по статия на Рабаш, 29.02.2012

[72231]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→