Въпрос: Казвате, че на първо място трябва да поставим желанието на масите, на народа, а не собствените духовни стремежи. Но днес аз се грижа именно за своя подем и за неговите цели правя разпространение. Как да осъществя този вътрешен обрат?

Отговор: Трябва да разбирам: всичко, което ще се случи с мен, зависи от другите хора, от това, доколко ще ги приближа към Източника. А за това трябва да ги приближа към себе си – и тогава те ще ми придадат вярното желание, за да се обърна към Твореца. И затова те изведнъж стават важни за мен.

На следващият етап ще открия, че това са мои части, а след това ще се изясни, че именно те са и моята душа. Отпада всяка необходимост в моето Аз: даже да гори в огън – само да ги обезпечавам, това е най-важното. Предишното самосъзнание изчезва: моята горна половина се отнася към Твореца, долната – към творението, а аз стоя по средата, в неутралната средна третина на Тиферет, която съществува само за това, за да свързва тези две половини. С нея нищо не трябва да се прави.

Въпрос: Излиза, че се включваме към масите, за да се проникнем от техните желания и да ги обслужваме, след това работим помежду си, а отговор получаваме въобще отнякъде отгоре. Доста объркана схема…

Отговор: Схемата е проста: горе – плюс, долу – минус, а ти осигуряваш входа по средата и отваряш пътя.

Може да се илюстрира това и иначе – във вид на кран. Отляво – положителното налягане (+P), отдясно – отрицателното (-P), а ти определяш, какво ще се получи на изхода. От едната страна е народа, от другата – светлината, а по средата – Бней Барух (ББ).

Именно така е устроена природата. Това е напълно нормална, естествена схема. Нека да я отбележим с термините на науката кабала. На върха се намират Кетер (К) и Хохма (Х), по средата – Бина (Б), подразделяща се на Галгалта ве-Ейнаим (ГЕ) и АХАП, а долу –ЗОН. Горе до половината на Бина се простира системата на Твореца, а долу се намират низшите, а между тях – Бней Барух (ББ). Все същото е: горе плюс, долу минус, а ти между тях, и кранът е в твои ръце.

Това е и нашата работа. Обединяваме се в група, за да съответстваме на светлината, а долу построяваме системата на разпространение, носеща посланието за любов към ближния, за единство. Така се съединяваме с народа, за да доставим удоволствие на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2012

[74641]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №4

Важно е преди всяко занятие да формираме правилно намерение: ”За какво се учим?”. Аз не идвам ей така, сядам и слушам умни неща за строежа на Висшите светове или откъси от книгата Зоар, от статиите или от други материали – работата не е в това. Това е само средство за привличане на Висшата светлина.

Какво все пак изучавам? Аз седя заедно с другарите. Между нас се образува особена връзка, и тя трябва да бъде такава, която да ни издига нагоре в областта на Висшата светлина, към Висшето стъпало, към която устремяваме нашите общи желания – само общите! Едноличните желания, означават – егоистичните. Общите – това вече е желание за отдаване, към обединение.

Само като издигам нагоре тези желания ”МАН” (ако наистина мога да ги издигна с помощта на групата), върху нас свисше веднага се спуска Висшата светлина, която ни поправя и по малко ни сближава.

И всеки път, когато се издигаме нагоре, се сближаваме – все повече и повече. И така, докато не се съединим в една точка. Но това вече не е точка, тъй като тя се е разкрила с помощта на нашия егоизъм.

Просто ние сме го събрали заедно и затова изглеждаме като една точка, но всъщност под нас се намира огромен егоизъм, над който сме се издигнали. И тогава разкриваме в себе си Висшата светлина, вече не във вид на обкръжаваща светлина (ор макиф), който със своето влияние ни променя, а във вид на вътрешна светлина (ор пними).

За какво ни са тогава тези книги? – За да се събираме заедно и да четем за това, което се случва във Висшите светове.

Всъщност, ние не знаем какво се случва там, тъй като не отгатваме и не знаем в действителност, какви са тези действия. Но с това призоваваме да слезе върху нас Висшата светлина. Затова има ”група + Аз + книга” – и това са необходимите условия за работа.

Между мен и групата трябва да има пречки, различни въпроси, проблеми. А между мен и книгата няма никакви пречки, въпроси – и не е важно, дали разбирам нещо или не.

Все едно аз нищо не разбирам, защото в книгата се разказва за онова, което ще се случи на следващото стъпало, в духовния свят, за което нямам никаква представа. Аз само чета думи, но това е напълно достатъчно, за да призова върху себе си Висшата светлина.

В случая обучението между нас и книгата е напълно формално. Без значение е колко знае човек и колко разбира! Важно е, доколко неговото обединение с групата и с книгата предизвиква в него желание, напрежение, подем. Към какво? Към свойството отдаване.

Ако той моли за свойството отдаване, и е устремен към него, опитвайки се да не се самоизлъже и заедно с групата си изяснява, че е искал именно това, то все по-ясно си изяснява вътре в себе си, какво означава Творец – свойството отдаване, какво означава да се приближиш до него – да се доближиш до това свойство в себе си, да го изявиш в себе си. Когато си поставя това желание, независимо, че то е мъничко и лъжливо – той сам не разбира, за какво се моли. Как той всъщност може да помоли за онова, което е противоположно на неговата природа?

Но с такова постепенно устремяване той напредва. Той гука като бебе, защото не умее да говори, неправилно произнася думите и никой не му помага, освен майка му. Точно така и Творецът ни разбира. А самите ние не разбираме себе си. Мислим си, че действително като се съединим заедно, че искаме, че се молим – но къде е онова, което искаме?

Всъщност, дори нищо да не искаме, той възприема това правилно, знаейки нашето състояние, и знае, че нищо не можем да направим. Това е също като при бебето, когато майката го разбира без думи. Точно това ни трябва и на нас. Тава всъщност е така нареченият призив към Твореца, молитва или МАН.

От 4 – я урок от Европейския конгрес, 24.03.2012

[74580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1985, статия 16, „Колкото повече го унижаваха…“: В Египетската земя паднаха искрите на святостта и народът на Израел трябваше да ги поправи. И затова първо трябва да изпитват страдание и болка от невъзможността да избягат от властта на египтяните. За това е казано: „И застенаха синовете на Израел от работата, и заплакаха, и се издигна викът им до Твореца от тази работа, и  чу Творецът техните вопли“.

Необходимо е усещането за изгнание, необходими са страдания и болка – толкова силна, че смъртта да изглежда по-добра от живота, ако не мога да се измъкна от Египет. Ето такова голямо трябва да бъде желанието ми. В противен случай, това не е съсъд, не е място за разкриване на това, което търсим.

В същото време викът ми трябва да бъде силен, не само по сила, но и по качество. Трябва да знам към какво се стремя от изгнанието, какво искам да разкрия, какво се случва с мен.

По такъв начин изгнанието е много сериозна подготовка към избавлението. В изгнанието аз правя пълен анализ, изяснявайки си какво точно искам и в каква форма. Ето защо то не може да трае по-малко от четири хиляди години – по степените на четирите стадия, които ние преминаваме, формирайки своя съсъд. Едва в края на този процес можем да излезем от изгнание и действително да получим това, което сме подготвили. Тъй като висшата светлина няма никаква форма, тя и сега изпълва всичко, но ние не я усещаме. Необходимо е да придобием четирите стадия – цялостния съсъд и тогава всичко ще се разкрие.

Така че, това не е календарен период от четири хиляди години, а именно четири пълни етапа на формиране на нашия съсъд. Формите, които внасяме в него, изцяло зависят от всеки от нас. Разбира се, ние получаваме първично пробуждане свише, както е казано: „Творецът води човек до добрата съдба и казва: „Вземи за себе си това“. Обаче после съдбата на човек е в неговите ръце.

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2012

[74644]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В течение на хиляди години се развиваме на неживо, растително и животинско ниво. И това също не е проста форма на развитие, защото в нейния корен лежи разбиването на първия духовен човек, тоест разбитите души, след което във всеки отделен елемент присъстват всички останали. Така във всяка частица се появява възможност да живее: да получава, а също да отдава, да поглъща и отделя.

От съединението на тези две сили: получаване и отдаване, възникват вече всички форми на живот, форми на съществуване. Защото самият материал на желанието за наслаждение не е способен да съществува в изходния си вид. Необходима му е някаква сила срещу него – желанието за отдаване.

По такъв път върви развитието на материята, тоест желанието. Докато не стигне до човека, който също започва да се развива. Но за човека се изисква особено развитие, с присъствието на допълнителна, още по-голяма духовна сила. И затова възниква такава група, която се нарича Исраел, което в превод означава „направо към Твореца“ (яшар-ел).

Излизайки от Вавилон, тази група се спуска в Египет, за да приеме в себе си допълнително, много силно желание в състоянието, наречено Египетско изгнание. А получавайки такова допълнително желание за наслаждение, тази група вече се удостоява да работи над него заради отдаване.

От средното ниво, на което са се намирали всички народи, тази група отначало се спуска надолу – до дълбочина „минус 400 години“ на Египетско изгнание, пада на 400 стъпала (съгласно пълния цикъл на развитие – 4-ти стадий на пряката светлина). А след това тя се издига заедно с допълнителното желание, получено в Египет: излиза от Египет, получава Тора, издига се до строителството на 1-я Храм. Но след това става неговото разрушаване и падение, строителството на 2-я Храм и отново разрушение. И в крайна сметка тази група пада до дълбочината на това последно изгнание, в което сега се намираме.

Според степента на падение в Египетското робство произтича и подемът във времената на Храмовете. И всичко това, за да рухне от тази висота и достигне окончателното разбиване, съществуващо в нашето днешно изгнание. Ето такова дълбоко падение, по-ниско от което не може да бъде. И от него вече се издигаме всички заедно, с всички народи, и завършваме поправянето.

Всяко духовно действие носи след себе си материални последствия в този свят. И затова трябва да работим в този материален свят в течение на цялото изгнание.

Изгнание означава откъсване от духовния свят и неспособност за никакви духовни действия. Но благодарение на това, че извършваме материални действия с егоистично желание, не с душата, а с тялото – с това изпълняваме подготвителната работа в периода на изгнание.

Но в наши дни приключва последното изгнание и ние всички трябва да излезем на свобода. Разликата между изгнанието (галут) и освобождението (геула) – е в една единствена буква „алеф“, в разкриването на Твореца. А това означава, че трябва да разкрием висшия свят – това състояние, в което Творецът напълва със себе си цялото мироздание.

Остава цялата тази реалност, в която живеем тук и сега, трябва само да добавим към нея своето усещане, разбиране, разкриване на висшата светлина, силата на отдаване, която ще запълни със себе си всичко. А в нея, съгласно своите нови, поправени свойства, ще почувстваме висшия свят.

Тогава ще разберем смисъла на тази подготвителна работа, която сме изпълнили преди, във времето на изгнание, изпълнявайки материалните заповеди – защото не сме били способни на нищо друго. И върнали се на физическата земя Израел, от нея трябва да се издигнем на духовната земя (желание) Исраел.

Казано е, че „всяко действие оставя следи“ – даже материалното, защото над него после строим духовно действие. Едни поколения е трябвало да изпълнят материалната работа в този свят, а други поколения трябва да изпълнят духовните действия. Затова ние се концентрираме само върху духовната работа: върху намеренията и желанията на човека, върху неговото отношение към скриването и разкриването, към свойството отдаване, което той смята да придобие.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 30.03.2012

[74092]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато настъпва състоянието на тежест, на откъснатост от другарите в групата, първо трябва да анулирате своето ”аз”, т.е. да не искате по- голямото: това, което имам сега, така и да си остане.

Най-главното сега e да добавя към своето състояние връзката с останалите, да не мисля за нищо лошо, което се случва помежду ни. Аз трябва да се устремя към сближаване, да се издигна над случайните обстоятелства – това е единственото лекарство.

Като правило, човек винаги се отвлича от работата по сближаването и започва да се занимава с разпри, урежда съвещания, анализи – всичко това е излишно, с това те само вредят. В това е целият проблем.

Никакви изяснявания на отношения! Ние трябва да оставим миналото и над него сега да изградим новите връзки.

Такива състояния се дават от Твореца. Той по мъничко ни свети, предизвиквайки с това голям егоизъм и ние се озоваваме в тъмнината, независимо, че тази тъмнина я предизвиква светлината.

Затова на арамейски език ”орта”, ”ор” (ивр. – светлина) – е нощ. т.е. светлина, влияеща от обратната страна.

Ако човек правилно разбира какво му се ”пробутва” всеки път, какви проблеми възникват в него и се повдигне над тях само с устрем вътре в групата за връзка помежду си, тогава той преодолява достатъчно бързо това.

Вярната реакция съкращава времето хиляди пъти. Всичко трябва да се случва мигновено: човек получава покана във вид на тъмнина, безсилие, опустошеност, незабавно се устремява напред, без да обръща внимание на състоянието, без да го разбира и да се задълбочава в него. Основното – веднага ”чупейки си главата”, направо, без да прави някаква пауза ”да нанесе удар по зъбите на Фараона”.

По такъв начин веднага започваш да разбираш, че в това е и твоето избавление! Тебе сякаш те подтикват. Тебе те отблъсват от обединението и ти веднага трябва да реагираш обратно.

От виртуалния урок, 01.04.2012

[74480]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Зародишът отменя себе си – в това е неговата роля. Всичко, каквото и да правят с него – той приема с благодарност и винаги възприема висшия като добър и носещ благо.

Моята работа е само в това, да отменя себе си, каквото и да става: каквито и да са изменения в света от край до край. А аз, без да обръщам внимание на каквото и да било, се удържам в състояние на отдаване, ”хафец хесед”. Това означава, че се намирам във висшето, отменям своята личност, самостоятелност и не преча на Висшия да ми въздейства – нека прави с мен, каквото иска. С една дума като новородено в ръцете на майка си, което не мисли за нищо.

Ако те вземат на ръце – ти как би се чувствал? Представи си, че десет човека те подхващат и вдигат във въздуха. И независимо, че имат сили да те повдигнат, но ти целият ще се тресеш в напрежение, от това, че си се озовал върху нечии ръце. Ще се страхуваш да не паднеш, и дали те държат здраво.

Новороденото няма такива съмнения. Вие сте виждали как то спокойно спи на майчините ръце – такова е свойство на самоотмяна относно висшия. При новороденото това се случва по естествен начин. Но за сметка на такива сили, зародишът расте в майчините води. Тоест намирайки се в АХА”П на висшето, то се отменя пред него, каквото и да се случи – за добро или за зло, няма значение в какво състояние. То само повече увеличава своята преданост. Това се нарича нулево ниво на желанието (авиют шореш) и това не е проста работа, а напротив, трудна. С това ти изграждаш своята първа форма. Каквато и светлина да идва, ти само отменяш себе си, каквото и да усещаш: страдание или наслада, недостатък или напълване – и така формираш себе си, ставаш подобен на Твореца в своята първа форма, която се нарича зародиш.

Зародишът се намира във водите на майката и се оформя в духовен парцуф: 10 сфирот, напълнени със светлината Нефеш. А когато напълно завършва своята самоотмяна и повече няма какво да прави на това стъпало, с нулево ниво на желанието, то тогава трябва да напредва – и това се нарича раждане.

Разликата между тези състояние на организма е голяма, защото раждайки се, той започва да работи с получаващите желания. Той се чувства отделен от висшето. Раждането е най-значителната промяна от всички, случващи се по нашия път.

Зародишът – е всеки от нас, отменящ себе си относно останалите, които стават за него майчиното лоно. А нашият общ зародиш – е свързващото ни поле, което искаме да създадем между нас. Ако се съединяваме всички заедно, то майчини води стават за нас общото разкриване на висшите сили, вътре в които ние пребиваваме.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.03.2012

[74085]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №4

Когато достигаме света на Безкрайността, огромното зло и огромното добро се съединяват за нас в едно. Всичко, което може да възникне в нас, във всички нас взети заедно, ние пренасяме от усещане на злото в усещането на доброто, защото не се опитваме да работим с това егоистически.

По принцип става дума за психологическа методика. Нищо друго няма в нея. Но ако в обичайната психология работим с човека и се опитваме да го научим на някои методи, позволяващи му да облекчи своя живот, то тук имаме работа със светлината, която ни поправя. Аз не мога сам себе си да поправя, да се издигна до Първото съкращаване, а след това по-високо от Първото съкращаване да поставя екран на егоизма си, който се обръща нагоре – в отдаване, в свойство подобно на Твореца. Не правя това сам – привличам висшата светлина и тя го прави. Тук се крие разликата между традиционната психология и нашата висша психология: ние преправяме цялата природа.

Обикновената психология работи вътре в нашата природа, а ние работим над нея, тоест преправяме своите изконни, природни, егоистически качества на обратни. В това се състои целият принцип.

От тук трябва да е ясна цялата сила на групата, без която това е невъзможно да се направи. Няма как да определя какво е това светлина, какво е това движение към Твореца, какво е това проява на Неговите свойства. Само групата ми показва това. Ако се съединявам с нея, това означава, че съм близо до Твореца; ако се отделям от нея, означава, че се отдалечавам от Него. Опитвам ли се да подтисна всевъзможните качества в мен – означава, че съм близко до Него. Плавам ли по течението на онези мисли, които възникват в мен – означава, че се отдалечавам от Него. Ако човек е вътре в себе си, означава, че е далече от Твореца. Ако е вътре в групата (без значение каква е групата), тогава той е близко до Твореца.

За това ни е дадена групата, за това се е случило разбиването – за да започнем да се събираме от отломките и по такъв начин, дори намирайки се в нашия свят, откъснати от Висшите светове, бихме опредилили какво се отнася към духовните свойства, а какво не.

По такъв начин, вече на нивото на нашия свят, т.е. в текущите желания и намерения, аз мога да се занимавам със своето поправяне.

От 4- я европейски конгрес, 24.03.2012

[73869]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес Урок №3

Въпрос: На семинара един другар каза: „Когато бях макък, си играех с колички и за мен те не бяха игра, а реалност“. Какво ни пречи да разкрием днес, сега, че всичко, което правим – това не е игра, а е ралност?

Отговор: Ако действително играехме, щяхме да сме разкрили вече Твореца.

Цялата игра е в групата. До този ден ние не сме били така, както трябва. Ние вършехме предварителна работа. Времето не е преминало напразно. Чакахме и общото състояние и общата атмосфера в света и нашето вътрешно съзряване. Постепенно стигнахме до това, наистина да започнем да го изпълняваме вътре в групата. И такива групи ще се размножават по целия свят.

Няма друг начин за осъществяване освен в малка група от десет човека. И, ако тя е голяма –е необходимо да се раздели на по десет човека и след това да се смесят, без значение как. Няма значение с кого сте седнали, защото вие излагате навън точката в сърцето си и не ви интересува кой седи до вас. Вие не обръщате внимание на животинската същност на другаря си. Може и да не го обичате заради някакви негови природни дадености – тогава е още по-добре. Затова пък ще ви бъде по-лесно да намерите контакт с неговата точка в сърцето, а не с неговата земна част.

Така трябва да работим, това се нарича „игра на колички“.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Как да започна да усещам висшата сила?

Отговор: Започваме да усещаме висшата сила само дотолкова, доколкото можем да се настроим към нея в нашето единство. Сам не мога да я усетя.

Настройката трябва да бъде в съответствие с нея. Ако от себе си се настройвам към нея, това ще бъде егоистично настройване. Егото – ето това ще ме командва. Как да изляза от това състояние?

Необходимо ми е не само желание да изляза от себе си и да се издигна над себе си – това е индивидуално егоистично желание, което го има в милиони хора в нашия свят. Как да направя така, че да усетя самата тази сила, именно нея? За това трябва да ѝ се уподобя.

В природата съществува много прост закон: можеш да чувстваш някакво явление само в тази степен, в която се състоиш от него. Тоест, ако усещам нещо, чувам, виждам, чувствам на вкус, аромат – това е, защото в мен съществуват определени свойства, които ги има в това, което усещам. Трябва да има подобие на свойствата. Трябва да създам в себе си прибор, който да улавя съществуващите отвън честоти.

Да допуснем, че имаме радиоприемник. Какво правя, когато въртя копчето на радиоприемника? Настройвам го, генерирам в него определена вълна. И ако такава вълна се намира отвън, то антената я улавя по принципа на резонанса, подобието, и аз чувам звуци – моето ухо ги възприема.

Тоест трябва да създам в себе си приемник, в който ще има същите свойства, както в тази сила. Ако просто желая да изляза от себе си и да я усетя – нищо няма да постигна. Затова се събираме в група, където не просто желая да се издигна над себе си, а желая да се издигна над себе си в свойството отдаване, в свойството любов – това, което и се явява свойството на тази сила.

Желаещите да се издигнат над себе си, да излязат от себе си – са милиони. Но далеч още не са готови да чуят, че освен с подема над себе си, това може да се постигне и само със създаването на свойството отдаване в себе си… А това е възможно само в група, помежду си, когато се обединяваш с другите хора, на принципа „възлюби ближния…“ – тогава ти започваш да ставаш подобен на нея и можеш да я усетиш.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Въпрос: Как да отличим психологическото единство от духовното?

Отговор: Не мисля, че има голяма разлика. Психологическото единство – е предпоставка към духовно единство.

Психологическото единство – е егоистично. То е основано на това, че когато се включваме в компания (наричам това имено компания , а не група), тогава придобиваме голяма сила, големи възможности, създаваме някакво предприятие, решаваме някакви въпроси, движим се напред благодарение на егоистическото обединяване на нашите сили и качествено, и количествено. На такова ниво действат всички хора в света, всички компании, научни колективи и т.н. Това е психологическо обединение и с него работят психолозите.

А кабалистическото обединение е изградено на издигането над егоизма – аз трябва да се съединя с останалите въпреки своето его, за да мога да изляза извън своите предели. Да не привличам цялата компания към себе си, а да изляза извън себе си, и тогава това вече не е компания, а кабалистическа група. Когато излизам извън себе си в тях, и ние всички влагаме своите духовни блянове, устремявания помежду си, а егоизма отхвърляме назад, ние се съединяваме, ние се намираме в кръга. Целият ни егоизъм се отдръпва назад, остава зад нас, а всичките ни духовни устремявания, точките в сърцата, вървят напред, и се получава една голяма точка – групата.

А ако съберем нашия егоизъм заедно, то това е просто  компания.

От 1 – я урок от Европейския конгрес, 23.03.2012

[74039]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→