Европейски конгрес. Семинар №1

Въпрос: Вие казвате, че трябва да си представяме, че сме в поправено състояние. От къде да взема увереността, че си го представям правилно?

Отговор: Не е възможно да си представите вярното състояние! Тази представа се създава постепенно от светлината. Само и единствено от светлината!

Опитите ни са като на малкото дете, което упорито все нещо прави, не се получава, но то не се отказва. Виждали сте колко упорито то играе или се опитва нещо да направи. В случая то започва да мисли, чувства, да придобива навици и започва да разбира, а по-късно става опитен, възрастен човек. Само по този начин!

Тук няма нищо ново. Използваме същата светлина, както и по-рано – в детството, когато сме се опитвали да станем възрастни. Използваме същите принципи, заложени в природата. Нищо друго няма! Това е един и същ закон!

Правиш опити да строиш с кубчета, но те все падат. Опитваш се да подредиш легото, но не ти се отдава. Скачаш, бягаш, правиш нещо като маймуна. Но тези твои усилия привличат Висшата светлина – онази скрита сила на природата, която те развива.

Тя ни е развила на нашето животинско стъпало и вече сме станали възрастни хора. И сега по същия начин играем тази игра за изкачване на следващото стъпало, за да може същата тази сила да ни издигне до нейното ниво.

На каквато игра играеш, такъв и ще станеш! Това е пътят!

Днес ние с вас играем играта ”да се уподобим на Твореца”. И това ще даде резултат, ако продължим да играем. Играта е тази, с помощта на която човек израства. Трябва да си представяш, че си вече там! Да се виждаш, че си вече възрастен – това е най-главното: ”А какво означава да си на следващото стъпало”? – нали искаме точно това. Ето, реализирайте това желание! Фантазирайте си: ”Какво в същност означава това?” Играйте тази игра! Само че сега играете на основата на вашите знания.

Четете много статии, слушате уроците: какво означава ”висше стъпало”, ”свойството отдаване”, ”над егоизма”, ”екран”, ”решимот”, ”парцуфим”, ”светлината хасадим”, ”светлината хохма” и т.н. Какво означава всичко това? Как се осъществяват преходите? Опитвате се през цялото време да си представите, че вече сте там – и вие ще станете такива! Това е принцип, по който действа цялата природа. Няма нищо ново, нищо по-различно от порастването на децата.

От 1- я семинар от Европейския конгрес, 23.03.2012

[75898]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да оцениш напредъка си, и относно какво?

Отговор: Напредъкът се оценява по това, доколко оправдавам и ценя другарите си, доколко ги възприемам като велики, особени и съвършени хора. Доколко виждам в тях проявата на Твореца и искам в мен да се отпечатат техните свойства.

Искам да стана следствие на техните желания, тъй като това се нарича възпитание вътре в обкръжението. Онова, което те отпечатват в мен – това и ще бъде формата на Твореца, на човека (Адам) в мен.

Разбирам, че трябва да се отнасям към тях именно така, но едновременно с това, не ги виждам такива. Това са две усещания, които нямат връзка помежду си. От една страна, аз усещам другарите си като велики и особени, не различаващи се от Твореца. А от друга страна, разбирам, че се отнасям към тях съвършено различно.

Тъкмо това определя моето отношение към Твореца. Ако пренебрегвам групата, всъщност безусловно пренебрегвам Твореца. Това е едно и също. А ако искам да се променя за сметка на обкръжението, то все едно, че се подлагам под въздействието на Твореца.

Ако мога да съвместя тези две впечатления: ненавиждайки и презирайки другарите, а в същото време, да ценя, почитам и да ги възвишавам, то придобивам тези две полярни точки. Едната става Кетер, а втората – Малхут и заедно те построяват моя духовен съсъд.

Получавайки такъв съсъд, вече разбирам, че такава е моята природа и мога да реша, че се намирам в изгнание. Тъй като вече виждам целта, изискваща от мен да се съединя с групата и да се оставя на нейното влияние. А от друга страна, откривам колко съм далече от това – не мога и не искам това съединение, през цялото време забравям за него.

По такъв начин виждам колко много ми вреди егоизмът и не ми дава хармонично да се влея в обкръжението, тоест да се включа в него, като негова интегрална част и съвършено да се разтворя в него. А това би означавало, че преодолявам махсом (бариерата), отделяща ме от духовния свят.

От урок по статия на Рабаш, 19.04.2012

[75729]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В каква форма трябва да се работи, така че това да е над моя егоизъм?

Отговор: Засега ни е трудно да си го представим, защото дори стремежът към отдаване при нас е егоистичен. Но това също е добре и се нарича ”ло лишма”.

Ако отдавам, за да спечеля още повече, то това се нарича особено развит егоизъм в нашия свят.

Недоразвитият егоист просто взема за себе си, като крадец, заплашващ те с пистолет и заграбващ всичко за себе си – така действа най-простото наивно его.

Ако те ограбва банката така, сякаш ти помага, давайки ти заем, а след това виждаш, че на твоя гръб те добре печелят, то това вече е много по-голям и развит егоизъм. Затова в историята на човечеството отначало е имало много войни, грабежи, хората са били принудени да се крият зад градските стени.

Но след това започнали да поумняват, да се лъжат едни други, да крадат на законни основания. Човек вече прави разчет и вижда, че няма смисъл да се прилага оръжие и да се пролива море от кръв, щом може всичко да бъде направено иначе, да се сключи сделка, която да му донесе още по-голяма печалба. Но всички тези разчети за сега се случват в това същото желание за наслаждение.

Когато достигам до желанието да отдавам, моите действия се наричат „ло лишма“,  защото независимо че ги извършвам егоистически, аз се опитвам да действам не заради себе си. Просто нямам избор, тъй като се намирам в изгнание, под робството на моя егоизъм и затова съм принуден да го слушам и да мисля за себе си.

Понякога се стремя толкова силно да отдавам, да се обединя с останалите, а след това виждам, че всичко съм правил заради себе си, а ако нямах свой интерес – нищо не бих направил, не бих могъл дори да си помисля за това. Но аз вече не се съгласявам с това и се старая да направя някакво алтруистично действие, затова то се нарича ”ло лишма”. Това е сто процентова духовна работа, тъй като човек не вижда, че се намира в изгнание, под властта на своето его.

Той действа така, защото няма друг избор и е задължен да премине през този процес, като достигне достатъчно голяма скорост, за да получи пълно желание, съвършена нужда от отдаване. Затова трябва да действаме още докато сме в състоянието ”ло лишма”, желаейки да проявим всички състояния, цялата тази ситуация, в която се реализира истинското отдаване (лишма), и да се постараем физически, душевно, вътрешно, с цялото си сърце, да участваме в това действие, заставяйки себе си да се включим в него.

Нека поне в някаква степен да ми се отдаде да мисля за отдаването, а всичко останало да бъде егоистично, но все пак съм опитал. И затова се нарича духовна работа, дори знаейки, че действам заради самия себе си, но поне във външните действия прилагам цялото си старание да действам заради отдаването. Затова то се нарича ”ло лишма” – духовна работа, а не просто лъжлив алтруизъм, както това се случва в нашия свят.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75386]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Поправяне няма да има, докато човек не разбере, че трябва да се изкачи на следващото стъпало. Той винаги трябва да си представя такова решение, сякаш не се намира в сегашното състояние, а в следващото, че е достигнал вече висшето стъпало, издигнал се е с помощта на светлината, възвръщаща го към Източника.

Обикновено искаме да поправим своето състояние спрямо мястото, на което се намираме в момента. И това ни спира, защото си мислим, че състоянието е дошло специално, за да го поправим.

И с това се объркваме сами, тъй като всички ситуации ни се дават, за да се издигаме над тях в следващото състояние. За сега няма какво да поправяме в текущия момент. Поправянето на състоянието се състои в това, че аз се издигам от него нагоре.

Това е много трудно да се разбере, защото в нашия свят няма такъв подход, но в духовното това работи така. Тъй като всички състояния ни се дават не за да ги поправя човек – а за да поправя себе си. А да поправиш себе си можеш само ако се издигнеш над което и да е състояние, което се нарича да вървиш винаги с вяра над знанието.

Всеки път, когато усещам в себе си някакво неправилно, не истинско разбиране или свойство, аз възприемам това като покана да се издигна над него. И по такъв начин виждам, че всичко което се случва с мен, идва единствено, за да ми покаже недостатъците. А тяхното изпълнение и поправяне се случват на следващото стъпало и не става никога в настоящото състояние.

Всички проблеми, които виждам относно себе си, този свят, другарите, Твореца, ми се струват не добри и несъвършени – това са маркерите на онези места, където трябва да се издигна над тях и да се прилепя към голямото отдаване. Така ще напредвам дотогава, докато не достигна съвършеното отдаване.

От урока от писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2012

[75600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Като се стараем да се обединим в група, ние не просто пробуждаме светлината, а светлината, връщаща ни към Източника. Тя не ме поправя, но ми предава нови детайли на възприятието. Нейната задача е да ми покаже, че съм напълно откъснат, противоположен, раздробен, потъващ в ненавист и лежа на самото дъно. Преди всичко, аз осъзнавам точно това.

Освен това, светлината ме кара да почувствам, че спасение няма, изход също. В нашия свят няма такава сила, която да ми помогне да се поправя, независимо от това, че като ли че се опитвам да се обединя с другарите си и да ги обикна.

Но продължавам да работя и да прилагам усилия – заедно с голяма ненавист към разединението и с голямо желание за обединение. Посредством светлината започвам да осъзнавам, че това е много важно. И тогава тя ми отваря вътрешната, най-важната точка – знанието за онова, че само Творецът може да ми помогне.

По такъв начин, достигам до две неща: от една страна, ненавист към злото, а от друга, любов към доброто, т.е. към абсолютното отдаване, когато искам ”буквално да се измъкна от собствената си кожа”, посрещайки останалите. Вече съм придобил това огромно желание, потребност от единство и любов. И като добавка към този зов на сърцето, придобивам знание, че никой няма да ми помогне, освен Творецът.

Така и става, че придобивам нужда от помощта на Твореца. От начало съм предполагал, че заедно с другарите си ще ”разкъсаме махсома”, а сега излизам от плоскостта на тази потребност, прониквам по-дълбоко в природата и откривам криещата се там вътрешна Сила – единствената, която е способна да ми помогне. Чувствам, че в сърцето ми се е родило желание, обърнато към Твореца.

И този връх е пик на моята работа на материалното стъпало, с всички съществуващи тук средства. От този момент нататък вече съм фиксиран към Твореца: ”Как да помоля, да поискам, да се задължа, да Му се примоля за Неговата помощ?”.

Това желание, на свой ред, получава своето развитие: за кого е предназначена помощта на Твореца? По време на работата започвам да разбирам, че досега съм искал да се възползвам от Него, като заплащане, а всъщност, промените ми трябват, за да Му отговоря. Така, променяйки се отвътре, започвам да променям нашите взаимоотношения, докато над всичките си лични разчети не поискам всевъзможните промени да Му доставят удоволствие, само и единствено на Него.

Това вече е – да служиш на Твореца: аз работя съзнателно, направлявайки плодовете на тази работа към Него. И тогава моля да Го усетя. Моля се не като сега, не за мое собствено благо, а тъкмо обратно, казвам Му: ”Не се разкривай, защото моето получаващо желание ще започне да се наслаждава. Разкрий ми само онова, което ще е за Твое благо. Това е единственото, което искам да знам”.

Така от плоскостта на нашия свят аз преминавам към друга работа, която се провежда с Твореца. При това действам както по-рано с групата, но вече като едно цяло с нея.

От урока ”Въведение в книгата Зоар”, 20.04.2012

[75857]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Европейски конгрес. Семинар №1

Ние не можем да бъдем едновременно и в егоистични и в алтруистични намерения, желания, цели. Това са две противоположни свойства, които взаимно се изключват. Така че, ако превъзнасям отдаването, светлината, излизането от себе си, подема над себе си, и ако все още чувствам как другарите ми ме подкрепят, ако чувствам колко това ще ме защити, вдъхнови, напълни, ако чувствам от това радост, любов, напълване – в мен не остава никакво място да мисля за себе си, аз просто се разтварям в тяхната грижа и любов.

Така че, когато хората са в това състояние, те привличат върху себе си обкръжаващата светлина. Тя постепенно ги повдига и ги довежда до това състояние. И тогава в човека задължително отмира грижата за себе си. Той съществува на земно ниво в степента, в която просто трябва да поддържа своето съществуване – не повече от това. И това условие е най-удобното за тялото ни, за егоизма ни.

Тогава всички усилия на човека задължително се оформят и натрупват само в едно направление – към отдаване. И в него – в това намерение за отдаване, в светлината Хасадим, той започва вече да усеща разкритието на Твореца, напълване, топлина. Той открива напълно различни свойства, други възможности. Те се появяват изведнъж, от нищото. Преди това той просто не ги е усещал, но сега ги разкрива.

Трябва да се опитаме да съчетаваме усилията си, като деца, които играят заедно на една игра – не един срещу друг, а заедно, и да не забравяме, че именно съвместните ни впечатления, взаимното ни проникване, свързването ни един с друг, ни осигурява силата на подем.

От 1-я семинар на Европейския конгрес, 23.03.2012

[75712]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: А какво ако работата в групата и обучението ми носят егоистично удоволствие? Как да се отнасяме към това?

Отговор: Човек не може да се помръдне от мястото си, без наслаждение. Ние никого не вкарваме в манастир, не го подтикваме да живее като Диоген в бъчва и да спи на гола земя, ограничавайки се с хляб и вода. Става дума за вътрешни изменения, които можем да осъществим в своята природа изключително с помощта на външна сила – светлината, която поддържа живота в цялата Вселена. С общи старания, при правилна организация, ние заедно можем да повлияем на тази сила, за да промени нашето начало.

И днес просто приближава такъв момент от човешкото развитие, когато ние сами ще направим това, предварително оформяйки молба, молитва, намерение – или светлината ще трябва да го направи без нашата молба. Тук ние имаме избор. Реализирайки го, ще вървим пред вълните на промяната, ще ги пожелаем и ще помолим Твореца да ни даде сила за отдаване. Ако не осъзнаем своя избор, ще ни застигнат бедствия и ще ни го отнемат, системно изпращайки ни поредица от страдания. А после отново ще настъпи период, когато ще ни се наложи да разберем, че е по-добре да се стремим към отдаване, отколкото да останем в получаване. Тъй като тук получаваме удари, а там – ги няма.

По този начин заповаме този път с много примитивна, „евтина“ степен – със сметка за печалбата. В крайна сметка човек живее с егоистични чувства. Но тогава, когато към егоизма се добави втора сила, между тях започва да проблясва нещо ново.

Нашият проблем е в това, че не познаваме природата на духовния съсъд, не виждаме неговия блясък и уникалност. На думи излиза така, че ние просто преминаваме от една власт към друга. „Там ми беше лошо и затова избрах нещо по-добро“ – нима това е избор? И особено това, че ако по-рано, страдайки, съм проклинал Твореца, сега, когато ми е добре, Го възхвалявам?

Ние не чувстваме точката на свобода, криеща се в средата на Тиферет; където можем да действаме с разбиране (Даат). Тъй като „Човек“ – това е сфирата Даат. Изграждаме го от две владения – и след това започваме да разбираме, че Творецът ни е дал най-големият, „свръхестествен“ подарък, който не е свързан нито с естеството на получаващото желание, нито с естеството на желанието на даващия.

В крайна сметка отдаването, това също е власт, която ни свързва с подчинение. Но разбирането (Даат), което формираме между две владения, премахва всичко. То премахва началото на творението, заложено в даващото желание и необходимостта да преминем през получаващото желание, за да предпочетем отново отдаването, а след това да използваме тези две сили…

Даат издига човека към Кетер и по този начин сякаш скачаме над точката на сътворение. Вярно е, че действаме, на базата на параметрите, определени първоначално от светлината. Но в точката Даат ние се повдигаме над тях. По такъв начин, човек, вървящ към целта, открива, че Творецът е създал за него специална възможност да се издигне над собственото си сътворение, да се издигне над параметрите, над условията и законите, действащи между две желания, между получаването и отдаването, между доброто и злото, които не му оставят избор. Ние се издигаме над всичко това – към определена точка, предшестваща решението на Твореца за сътворението.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75334]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата Тора всъщност говори само за намеренията – за това, как човек трябва да насочи своето желание, да го обработи, форматира и организира така, че то всеки път да достига все по-голямо съответствие със светлината.

Светлината не слиза в своя прост, абстрактен вид – тя вече е оформена по специален начин. И влизайки в желанието, тя му придава своята форма. Затова те трябва да бъдат с подобни свойства.

В нашия свят, водата свободно се влива в някакъв съд и приема неговата форма. Но в духовния свят не е така. Там това няма да се случи, докато формата на напълване и формата на съсъда напълно не съответстват една на друга, което се нарича сливане, пълно подобие на свойствата, съгласно условията, съществуващи на това стъпало. А на по-високото стъпало трябва да се достигне още по-точно подобие, на следващото – още по-точно. И така все по-точно и по-точно. Докато формите на съсъда на съвпаднат със светлината, те не се съединяват.

Затова през цялото време е необходимо да търсим каква форма трябва да приемат желанията, за да съответстват на формата на светлината.

Светлината винаги е добра и творяща благо, винаги еднаква и намираща се в абсолютен покой. Казано е: „Аз своето АВАЯ не меня“. Това означава, че Неговото намерение винаги е едно и също. Всички изменения се случват в нас и затова именно ние в съответствие със своето състояние трябва постоянно да търсим в каква форма трябва да бъдем, за да подхождаме на светлината, Твореца.

Ако искам да се харесам или обичам някого и очаквам взаимност, аз през цялото време мисля как трябва да изглеждам, как да говоря, как да се държа подходящо, за да получа одобрението му. Същото трябва да правим и по отношение на светлината.

Нали Той ни поставя условия, които се наричат духовни стъпала. На всяко стъпало е заложена определена светлина, в особена форма, облечена вече в своя съсъд. А ние трябва със своите одежди да и се уподобим и тогава е възможен контакт: между светлината, нейните одежди на по-високо стъпало, и желанието, алтруистичните одежди на светлината на по-ниските стъпала. При тези условия те се съединяват.

На това е посветена цялата Тора, няма нищо повече. Започвайки с най-ниската степен на нашия свят и нагоре до най-високото състояние, всичко се определя само от подобието на съсъда със светлината. Това съответствие се нарича намерение – към какво се насочва и какво иска да достигне съсъдът: към каква форма на съединение, към какво търсене вътре в себе си и какво е изменението му относно светлината. В нашата реалност нищо друго не съществува.

Само ни се струва, че в нашия свят съществуват някакви материални предмети, объркващи ни и замъгляващи цялата същност на нашите действия. С каквото и да се занимаваме в този свят, имаме работа само с формите на нашето съответствие със светлината.

Езикът на кабала говори за това ясно и открито, обяснявайки какви вътрешни изменения трябва да направи в себе си човек, за да достигне разкриване на общата светлина. И ние, изучавайки кабала, трябва да го пробваме върху себе си, при което узнаваме: подхожда ли ни тази дреха и ако все още не, какво трябва да бъде нашето съединение?

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 08.04.2012

[74967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако се уча чрез интернет, въздейства ли ми светлината, възвръщаща към Източника?

Отговор: Дори в нашия материален свят има неутрино – частици, които преминават лесно през материята, почти без да губят скорост.

Висшата светлина се намира навсякъде в абсолютен покой. В това явление също така няма прегради в нашия свят, то е над неговата природа. Така че, ако искаме да предизвикаме действието на светлината, ние трябва да бъдем осезаеми за нея – с други думи, да бъдем подобни на нея по свойства. В същата степен ние се включваме в светлината и получаваме резултата от нейното въздействие И затова нашата работа е насочена към това, все повече и повече да се уподобяваме на светлината.

Самата светлина няма никаква форма, и нашия съсъд, желанието ни, трябва да приема именно свойство подобно на нея. Получаващото желание се състои от множество пластове, степени и затова неговият напредък към подобие на светлината протича поетапно. Задачата ни е – постоянно, от степен на степен, все повече и повече да се уподобим на светлината. Тъй като целта на творението е да постигне пълно подобие с нея. Оттук и името на нашата наука, „Кабала“ – означава получаване. Тя учи на това, как да получиш, да абсорбираш в себе си всички свойства на светлината.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.04.2012

[75228]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Висшата светлина пребивава в пълен покой, т.е. няма защо да се притеснявам, че ще се промени нещо от нейна страна, а трябва да променям само себе си и своите желания.

Независимо, че се казва, че желанията изменят светлината, има една единствена светлина. Светлината се разделя на пет лъча съгласно това, че желанието се разделя на пет части, и затова усеща едната светлина, сякаш са пет различни светлини. Съсъдът се променя и затова се усеща, че сякаш светлината се променя.

А ако всичко зависи от желанието, това означава, че целият успех зависи от неговата подготовка. Как ще се подготви желанието? Ще бъде ли готово за действие, т.е. за среща със светлината – така и ще бъде. Затова подготовката решава целия резултат от действието.

А какво ще бъде действието, ние не знаем – може да бъде още по-голямо падение в Египет или едно от Египетските наказания?! А е възможно да бъде преминаването на Червено море, което също не е приятно приключение, или бягство от войските на Фараона, или даже получаването на Тора на планината Синай. Всички тези ситуации едва ли могат да се нарекат приятно развлечение – всичките те преминават с много тревога, срахове и ненавист, в огромно напрежение. Но подготовката определя ще можем ли да преодолеем всичко това.

Затова, сега трябва да се мисли не как ще премине самият конгрес, а как да се подготвим за действие по обединението. А стъпалото, което ще ни се разкрие там, вътре в това съединение – ще ни покаже къде се намираме: може би все още сме в Египет, може да сме вече на изхода от него или дори зад неговите предели!

Всичко зависи само от подготовката на желанията (на нашите съсъди, инструменти), а светлината се намира в неизменен покой. Според това, как ще се подготвим, как приемаме формата и, за да и съответстваме, ще усетим такова въздействие.

Ще видите, че за подготовката не възникват никакви препятствия – тя винаги е благословена и води напред. Тъй като самото действие – това вече е среща със светлината, която може да ни доведе до съвършенно противоположни резултати, в сравнение с онези, които сме очаквали. Резултатът винаги ще е от полза – но на нас може да ни се стори като удар!

Както, например, Египетските наказания, които означават етапи от пътя на духовното раждане. И ние можем да ги извървим за един миг, едно след друго, за времето, нужно за един конгрес…

От урока на тема „Въпроси и отговори за конгреса в Бразилия“, 09.04.2012

[74963]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→