Наблюдавайки този свят, не разбираме неговата връзка с висшия свят – т.е. връзката между състоянието, в което се чувстваме сега, и истинското, където сме в сливане и съединение с висшата сила. Всичко зависи от правилното определение, т.е. от нашата интерпретация на това, което се случва в сърцето и разума, от разбирането на тази реалност, в която съществуваме.

Ако си представяме реалността правилно и се опитваме през цялото време да развиваме тази истинска картина и да я разширяваме, да я изграждаме все повече и педантично да я поправяме според нивото на разбирането ни, то нашата работа ще стане по-стабилна, ще ни позволи да вървим и напредваме постоянно в една посока.

Тази работа включва много компоненти, от които в крайна сметка се формира едно състояние. Но за нас сега те изглеждат несвързани едно с друго, далечни. Как мога да видя връзката между възприемането на реалността и любовта към ближния? Как да съчетая обучението си, изучаването на висшите науки – с групата? Как да свържа поправянето на този свят с подема си по духовните степени?

На човек му изглежда, че това не е едно и също. Той смята, че дори и да съществува връзка между тези неща – то тя не е пряка. Следователно, цялата ни работа е да формираме в себе си правилната картина.

Първо трябва да разкрием всички недостатъци на сегашното си възпримане на реалността и да разберем какви са неговите грешки, с какво то се различава и противоречи на  истинската картина – и през цялото време да се опитваме да го поправим. Така човек ще може да види, че в него могат едновременно да съществуват две представи: истинската картина на реалността и усещането за този свят.

Ясно е, че тук има известна двойственост и двойно виждане, но човек постепенно свиква с това. Това го кара да се промени, да се усъвършенства, така че тези две картини постепенно да се сближат и да се изравнят, сякаш в рамките на погледа или при изместване на фокуса, се превръщат в една картина.

В тази форма трябва да се работи. И не само защото не сме в състояние да си представим духовния свят, състоящ се изцяло от сили. Самите ние също не сме материални тела, а сила или свойство, желание и разум, качествени понятия, същности.

Най-малкото, трябва да се опитаме да си представим това като силово поле, вълни, силови вектори, насочени в различни посоки. Макар и да е неточна представа, защото духовният свят се състои само от качествени същности, а не от физически сили, които ние си представяме. Но това вече ще бъде прогресивна форма на възприятие.

От урока по писмо Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76410]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №5

Когато се повдигаме над своето тяло, ние се приповдигаме с точката на душата, с точката в сърцето. Ако се опитваме да съединим точките в сърцата си, ще усетим доколко можем или не можем да направим това.

Между точките в сърцето съществуват огромни разстояния, при това те съществуват над нашия земен егоизъм. Ние не вземаме под внимание този земен егоизъм – нашето животинско тяло с всичките му свойства.

Има още и егоизъм от втори тип – антагонизъм, взаимното отблъскване между нас в групата.

Знаем, че във всяка група съществува определена мрежа от взаимоотношения, както във всеки колектив. Но групата в никакъв случай не трябва да се сравнява с обикновения колектив, защото това е пагубно за духовния ни напредък!

Трябва да си изясним нашите взаимоотношения по схемата ”аз и групата”. За нас е много важен егоизмът от втория тип. Това е истинският егоизъм, защото той е противоположен на Твореца. Именно този егоизъм трябва да преобразуваме в отдаване и любов.

Трябва да разберем доколко той се явява не просто като егоизъм, а като огромно съпротивление, като резистор между нас. Тъкмо това съпротивление е егоистичното желание, което ни повдига по 125–те стъпала!

Отначало егоизмът ще ни се струва малък, тънък като косъм, а след това ще ни се види като огромна планина от ненавист.

В зависимост от това, как израстваме духовно, егоизмът между нас също ще нараства и ще ни показва все нови и нови проблеми. Откриваме, че той ни разделя все повече и повече, докато между нас не възникне планината от ненавист. И това се осъществява според степента на подема от нулата до 125-то стъпало. Ако в групата изпадаме от устрема към Твореца, тогава падаме в животинския егоизъм. А тук се намираме в човешкия, т.е. в духовния егоизъм.

Това е огромната разлика! Трябва да я различаваме така, сякаш наистина виждаме: това е животното, а това е човекът в него. С какво си имам работа сега в отношенията между мен и другаря ми? Ние се ”заяждаме” като животни или се издигаме на ниво ”Човек”?

Ако откриваме егоизъм на ниво ”Човек” – това е дар Божи! Т.е. започваме да се диференцираме, да се отделяме от нашето животинско състояние! Вече виждаме, че се ненавиждаме един друг!

В книгата „Зоар“ е казано, че същото се е случвало с авторите на тази книга – с учениците на раби Шимон. А те са се намирали на ниво ГАР от света на Ацилут, където всичко е открито! И преди да пристъпят към своите занятия, тяхната подготовка е започвала с това, че те усещали колко се ненавиждат един друг, колко ги изгаря огънят на ненавистта един към друг!

Представяте ли си какво представлява да осъзнаваш злото на своята природа? Доколко то е ярко в тях, защото те работят над себе си! И не се страхуват от това усещане, тъй като след стъпалото на абсолютния грешник се постига стъпалото на абсолютния праведник.

От 5 – я урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76210]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим идеалното състояние – общия съсъд-желание, обединението?

Отговор: Ние всички сме свързани помежду си. Когато между нас се разкрива най-първото обединение, това означава, че ние всички, колкото и да сме – милиарди или милиони, разкриваме помежду си 10- те сфирот. Такъв е строежът на системата.

А след това, тези 10 сфирот започват да вибрират и да пораждат звуци, наподобяващи струните на китара. Те постоянно се намират в движение, хармонични помежду си. Няма нито един звук, който да се отделя от общата хармония.

Така тази система ни разкрива все повече и повече съвършенството на 10 – те сфирот. А освен това, те все повече ни се представят в своите всевъзможни разновидности. Тези разнообразни разкриващи ни се форми ни се появяват, защото всяка отделна сфира се проявява в своите 10 сфирот.

И когато всичките тези 10 вътрешни сфирот, съдържащи се в 10 – те главни сфирот, също започват да си взаимодействат помежду си, генериращи висшата хармония на основните вълни, с една дума както в музиката така и в гласа, те създават цялото впечатление, предавайки вътре цялата информация за съсъда и напълващата го светлина.

Различни светлини – това в същност, са впечатленията вътре във всички тези желания, преживявани от съединението на всичките пеещи струни, от образуващите се акорди.  Цялата тази музика – това всъщност е разкриването.

Всичко е заключено вътре в съсъда. Звукът се усеща вътре в нашите желания, в органите за възприятие, а не съществува сам по себе си във въздуха. Музиката на светлината винаги се разкрива като вътрешно напълване на буквите ( матрицата на желанията), намиращи се във вътрешността на другите букви. Светлината се проявява само вътре в съсъда, на желанието, в резултат на неговата промяна.

От урока по книгата „Зоар“, 24.04.2012

[76322]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква точно е работата ни върху връзката?

Отговор: Трябва да опитам да се свържа с изучавания текст и да искам, това което той казва, да се реализира вътре в моята връзка с всички общи съсъди, с желанието. Искам да открия всички явления, за които Зоар говори, в моята връзка с групата.

Зоар разказва за неживото, растително, животинско и човешко нива на желанията – нищо друго няма. Затова, там става дума за мъдреци, пръст, дървета, животни, магарета – всичко това се отнася до четирите стадия на желанията. Не трябва да се разсейваме от този вътрешен смисъл и да мислим извън картината.

Както и да ни изхвърля, трябва с всички сили да се придържаме към вътрешното и нека в нас постоянно да е тази борба с променлив успех. Главното е да се опитва – това означава, че ти вече правиш поправяне и издигаш вътрешното над външното, издигайки го все по-високо и по-високо.

Това са най-големите поправяния, които можем да направим само ние, като най-ниския слой на системата! До сега никой не беше способен на това, дори най-великите кабалисти от миналото. Именно ние, в нашето поколение, изпълняваме тази най-важна работа, повдигайки вътрешното над външното в самата основа на системата.

От урока по  книгата Зоар, 24.04.2012

[76319]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Европейски конгрес Урок №5

Когато работя с другаря си, като служител, когато сме ангажирани с разпространение, работим заедно върху преводите, занимаваме се с апаратурата и други неща, тогава той и аз сме началник и подчинен. Това е нашето животинско състояние. И ние разбираме, че така трябва да водим делата си.

Но веднага след като влезем в групата, между нас няма никаква разлика! Ние гледаме само точките в сърцата си, само стремежа си към Твореца! В този случай разкриването на омразата е ползотворно, защото имам тогава с какво да се обърна нагоре, към Твореца за помощ, защото аз самия не мога да направя това.

В нашето земно ниво, ние някак се съгласяваме: да отидем заедно на бар, да поседим, да изясним отношенията си. В духовното, това не помага. Нуждаем се от Висшата светлина!

Следователно, колкото по-голяма омраза, по-голямо зло, откриваме помежду си, толкова по-голяма нужда имаме от Висшата светлина. Ние ще обърнем към нея нашия МАН, ще поискаме помощ, ще крещим, докато тя не дойде.

Възможно е, все още помощта да не дойде, защото не осъзнаваме достатъчно злото. В крайна сметка е казано: „Светът е създаден или за абсолютни грешници или за абсолютни праведници“. Първо, трябва да постигнеш състоянието „абсолютен грешник“. Но това се постига, когато се втурваш към целта и виждаш колко все още не си в нея. Но от степента на стремежа си – ти определяш степента на своето отчуждение!

Има хора, които са пасивни в групата, не участват във взаимното обединение. Те дори не осъзнават, че това е огромна работа, море от различни свойства и чувства, че това е силно напрежение, че не можеш дори да се приближиш до него, толкова тази работа отблъсква хората – до втръсване, до състояние на пълно безсилие!

Всички тези състояния ни водят към осъзнаване на злото: постепенно, с общата подкрепа, която е необходима тук, с взаимно поръчителство, когато чувстваш именно необходимост от другарите, и тя те задължава. Тогава можеш да достигнеш състоянието на абсолютен грешник, да откриеш своя егоизъм сред всички останали, и този егоизъм ще бъде именно неземен. Защо? Защото обединението трябва да бъде насочено към постигане на висшата цел – само към нея.

Ние не сме земна група, която иска да се събере заедно, за да прекарва времето си, да поиграе на футбол или да изгради съвместен бизнес и т.н.

Ние имаме друга задача – да достигнем свойството взаимно отдаване и любов.

И тогава се разкрива, колко много сме противоположни на това. Тази противоположност, ние трябва да почувстваме като всепоглъщаща ни.

Затова, хората, които се стремят към Твореца, разбират условието: всичко, което се случва с нас, става, за да разкрием тези състояния.

Но светлината ни помага. Тя е така устроена и така се спуска свише заедно с желанието (те са един срещу друг), че въздейства на желанието само в тази степен, в която те са способни, за да оцелеят, могат да страдат от усещане за противоположност на светлината, способни са и въпреки многото неприятните усещания, огромните разочарования, все още се стремят към обединението и целта.

Няма друг метод. Той се основава на сравнение между двете сили в природата: отдаване и получаване, светлина и желание – нищо друго няма. Това е чисто практическа, чисто научна система. Единствено трябва да бъдем по-сериозни в това, за да я приложим.

От 5-я урока от Европейския конгрес, 25.03.2012

[76207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок 5

Основното в духовната работа е да се насочиш към целта по много параметри, взимайки под внимание разнообразието на обкръжаващите условия, водещи те именно към целта.

В нашия свят е абсолютно същото. Да допуснем, че съм артилерист, стрелящ по някаква далечна цел. Аз не виждам целта, защото е отдалечена от мен на 20 километра. Доволен съм, че мога да изчисля какво количество барут трябва да използвам относно масата на заряда, за да достигне той до целта. За тази цел трябва да изчисля влажността, вятъра, температурата и хиляди други параметри. По-рано използвахме таблици, а днес всички тези многочислени условия са заложени в компютъра. Това не е проста работа.

В нашия свят правим още няколко контролни изстрела, изчисляваме грешките и чак след това стреляме.

А в духовния свят такова няма – не можем „да стреляме” и да изчисляваме грешката, улучили ли сме Твореца или не. Трябва да вземаме под внимание всички условия. За тази цел е създадена групата и има всички необходими компоненти за изчисления, за да достигнем до целта. Затова науката кабала – е наука за това, как и по какъв начин да достигнем и разкрием в нас новото свойство – свойството разкриване на Твореца.

Не ни стига само устрема напред, тъй като аз не виждам нищо пред себе си. Намирам се в такова състояние, когато не знам какво означава „напред”. Не виждам! Може би напредвам в съвършено противоположната посока? Всичко това е под знака на един голям въпрос? Какво трябва да се направи?

За тази цел съществува и егоизмът – когато се отблъскваме от него, определяме: „Какво е това „не той”?”. Ето, точно „не той” всъщност ще бъде Творецът. Т.е. егоизмът работи във всичко, освен в едно направление, противоположно на него.

Затова, за да намерим една единствена цел – свойството отдаване и любов, което се нарича „Творец” – ние се отблъскваме от противоположното. Не Го познаваме, защото всичките ни желания, включвайки любовта и отдаването в нашия свят – са егоистични и нямат никакво отношение към духовното в настоящия момент, към истинско свойство отдаване и любов. Това може да се забрави – ние изобщо не сме в това, никой и никак!

За да ни изведат в духовния свят и да ни ориентират правилно, затова съществува егоизмът, групата, обучението и накрая Висшата светлина, която и извършва над нас тази духовна хирургическа операция. Тя ни „оперира” със своите лъчи и освобождава душата ни, „пуска я на свобода” .

От 5–я урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76019]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Старайте се през цялото време да виждате две състояния: своето истинско състояние и това, което искате да постигнете. През по-голямата част от времето сме в доста сънливо, потиснато състояние и от човек зависи как ще се пробужда и насочва себе си.

Ако свише ти дават положително и отрицателно пробуждане, тогава започваш да действаш. Но ако отгоре не те призовават, то ти дремеш като в полусън. И именно тук е съсредоточена основната работа – търсенето, как да пробудиш себе си, да видиш своето сътояние в истинския свят и да си представиш желаното състояние, за да може разликата между тях да ти покаже колко си грешен и колко още много трябва да направиш. Тогава започваш да търсиш средства, за да промениш състоянието си.

Всичко зависи от пробуждането отдолу. Но енергия за него получаваме отвън, защото вътре в нас няма нищо освен машина, която се пробужда под влиянието на външна сила. Като двигател, който се върти само ако непрекъснато получава бензин или електроенергия. И щом престане да я получава, веднага спира.

Тази движеща енергия може да дойде от самия източник, от Твореца, и да накара двигателя ни да се върти. А може да дойде и по молба на самия човек. Това се нарича човешки елемент на двигателя, който сам включва себе си към източника на захранване и се активира.

Можеш да активираш себе си само с помощта на групата, поради подобието по свойства. Доколкото ще съответстваш на висшия източник на енергия, на източника на светлина, в отдаване и желание да правиш добро на другите и на Твореца – дотолкова ще можеш да се пресъединиш към източника на електроенергия, на светлина. И тогава светлината ще ти повлияе и ще стартира твоя двигател.

Жизнената енергия винаги идва отвън, чрез светлината. Ние винаги получаваме една малка искра на живота (киста де-хаюта), съживяваща ни и позволяваща да съществуваме. И в допълнение към тази искра, пробуждане свише – съгласно различни времена, периоди, общите и специфични изменения, които трябва да се случат. А всичко останало зависи от пробуждането ни отдолу – основният компонент.

Целият ни напредък се дължи на пробуждането отдолу, всички 125 степени, по които трябва да преминем, преминавайки този подем със своето желание. Трябва сами да стартираме своята машина със своя стремежът към отдаване. Правейки това, напредваме, стъпка по стъпка. И всеки път действията ни стават все по-качествени.

От урока по статия на Рабаш, 23.04.2012

[76044]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зеир Анпин – е висшата система. А Малхут – е моята система, която съм способен сам, заедно с другарите, да изградя – т.е. с желанията, които ми дава Творецът само за да се съединя с Него.

Има такива видове желания, които не принадлежат на мен, а са чужди, но те също са насочени към Твореца, както и аз. Аз не гледам лицата, а виждам само желанията, които още могат да се нарекат искри.

И тогава извършвам всевъзможни външни действия, за да се обединим. Искам да събера всички тези желания, всички малки вектори в една връзка, за да придобият сила. А заедно, вече ще бъде невъзможно да ги пречупиш, както поединично.

Ние се съединяваме благодарение на това, че всеки отменя себе си, само и само да се свърже с Твореца, с величието на свойството взаимно отдаване. Ние го създаваме помежду си, за да покажем сами на себе си и на Твореца, че сме готови за отдаване и го желаем. Нека да не е по силите ни да го постигнем и ние не можем истински да отдаваме един на друг, отменяйки своето его, но показваме максимума, на който сме способни в групата.

Ако прилагаме такива усилия и препълваме препоръчаната ни мярка, то се проявява светлината, възвръщаща ни към източника, която осъществява съединението. И тогава, вътре в това съединение (Малхут), усещаме свойството отдаване, свързващо ни със Зеир Анпин. Така разкриваме Твореца: Есод на З”А се свързва с Малхут и тя започва да Го постига.

Малхут вече не се присъединява към З”А само в една точка, а започва да развива вътре в себе си свойството отдаване, подходящо на З”А, и в същото време, противоположно на него, доколкото те си взаимодействат помежду си.

З”А и Малхут се съединяват така, че между тях се разкрива висшата светлина: Светлината Хохма и Бина – светлината А”Б – СА”Г, и тогава идваме в съзнание.

Всичко зависи от това, как сме подготвили Малхут. В степента, в която в нея се появява желание, подходящо на З”А, той започва да расте заедно с нея. Той побира в себе си нейното желание и за сметка на това расте.

От урока от книгата Зоар, 18.04.2012

[75950]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В света не са много хората, в които се е събудила духовната искра – точката в сърцето. Те са малцинство, в сравнение с останалите хора, които са привлечени само от материалните неща на този свят.

Но ако хората, които се стремят да разкрият Твореца, се обединяват, то могат да постигнат мощност, превишаваща мощността на цялото останало човечество, защото притежават качествена сила.

Можеш да бъдеш велик от гледна точка на количеството и от гледна точка на качеството. И качеството има много по-голямо значение от количеството. Така че, ако се обединят десет човека, изясняващи целта и желаещи да я постигнат, то произведената от тях заедно сила, е много по-голяма от външната сила на голямото човешко общество, на всички милиарди хора около тях.

Тя е толкова по-значителна, че те не попадат под влиянието на широкото общество, което притежава силата на количеството. Ето защо, чрез създаването на неголяма група, те могат вече да напредват. Тъй като човек попада под влияние на обкръжението – неговата единствена свобода на избора е в това, да избере подходящо за себе си общество.

Ако той все повече отменя себе си пред тази малка група, то може да бъде уверен, че по този начин ще постигне целта. Според степента на отмяна на себе си и съединяването с другарите, с повишаване на концентрацията, той ще се приближава постоянно към целта. Тъй като целта е в сърцето на тази малка група.

От урока по статия на Рабаш, 20.04.2012

[75906]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да поправя това, че сърцето не е съгласно с тези добри намерения, които разбирам с ума си?

Отговор: Ние не сме господари на сърцето си, над него властва обкръжението. Ако искам в мен да възникнат сериозни, висши мисли, аз вземам книга или гледам филм, говоря сам със себе си. Но ако искам да променя желанието на сърцето си, имам нужда от външно влияние.

Всичко зависи от това, как организираме живота си. Нормалния живот трябва да се възприема като театър, т.е. да отдаваме значение само според степента на неотложност. Длъжен съм да ходя на работа, да живея нормален живот като всички останали. Но се отнасям към това не като към реалния живот, а като към театрален спектакъл, в който има актьори, които играят ролите, определени им от Твореца, а те дори не го знаят.

А това, което може наистина да ми повлияе – е групата. В цялата реалност съществува само един начин, чрез който аз мога да въздействам, а те могат да повлияят на мен. Мога да се подготвя за по-чувствително възприемане на тяхното влияние и тогава ще го получа.

Затова цялата ми работа е съсредоточена само вътре в групата, няма друг начин да се промени сърцето на човека. Понякога хората си мислят, че могат повече да учат и тогава ще напреднат. Но обучението не заменя групата, само с помощта на групата, напредъкът е възможен.

Групата може да бъде много голяма или съвсем малка, или дори виртуална, а не физическа. Но все едно, нужно ми е обкръжение от хора като мен, заради които аз мога да отменя себе си, да им правя подаръци, да ги почитам, да станат най-великото поколение на хората. Трябва да играя спрямо тях, представяйки себе си за пълна нула, за прах под краката им.

И тогава чрез тях, ще ми влияе висшият свят, защото аз отменям себе си. И това е истинска самоотмяна, а не фантазия, като пред Твореца, пред когото всички са готови да се преклонят. И тогава виждам, колко са ефективни тези действия и как биха ми помогнали, ако бях започнал да ги правя преди, още преди много години.

Сам не разбирам, защо до сега не съм слушал това, а то е толкова просто. Тоест, чувал съм, но не съм изпълнявал. Отнема много време, докато човек най-накрая се вслушва и започва да изпълнява.

От урока по  книгата Зоар, 18.04.2012

[75953]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→