Въпрос: Колко време трябва да продължи семинара, тъй като настъпва момент, когато силите са на изчерпване?

Отговор: На последния семинар усетих, че централната група загря и достигна до общо движение, до започване на работата по обединение едва след 50–та минута.

Това е липса на подготовка и надежда, че аз ще сътворя нещо.

А аз нищо не мога да сътворя. Само предлагам темата, подтиквам, настройвам всички, като музикален инструмент, а вашата работа е да свирите. Но вие не успяхте да се настроите бързо и да се разсвирите.

За да осъществите това, трябва да се изолирате от самите себе си, да се докоснете до другите, да се съберете заедно, да си представите, че всички сте пресовани в едно тясно пространство. След това трябва малко да се отдръпнете и да запълните мястото с любов така, че да останете напълно единни и чрез това обединение да започнете обсъждането.

А тук до началото на обсъждането нямаше никакво обединение, никаква подготовка към семинара, независимо, че преди това обсъждахме такава тема. Всички излязоха в почивка и почивката изтри всичко. Като цяло, публиката не беше подготвена!

Хората трябва да отиват на семинар като на особено събитие. Те трябва да разбират как да се подготвят за него и да се включват към него. Трябва да преживяват всяка една минута, ако тя минава без обединение, с помощта на което те обсъждат и започват да усещат онова, за което говорят.

От виртуалния урок, 27.05.2012

[79601]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да заплатя на Твореца за моето поправяне, сякаш плащам на доктора за операцията? Каква работа се очаква от мен?

Отговор: От теб се иска само да се обединиш – в нашия свят друго няма. Тази работа за учудване е проста. Плащаш със своите усилия: трябва да се обединиш с всички и да обикнеш всички, за да можеш от любов към творението да достигнеш да любов към Твореца. Стреми се да достигнеш до великото обобщаване на Тора: ”възлюби ближния като самия себе си” – обобщаване, което включва всичко в себе си, и ще се напълниш с Тора, със светлината на Безкрайността.

Това ни се струва толкова просто, но е най-трудното за нас. Може много дълго време да се въртиш около тази точка, сякаш куче гони опашката си, без да ти достигат силите за обединение. Ще намираш различни причини да отлагаш за следващия ден и да поставяш различни условия.

Човек не постига сам обединението, но трябва да се стреми към него и да действа заради него. Да допуснем, аз те прегръщам без да изпитвам към теб никакви симпатии, но тъкмо затова съм те избрал. Тъй като чувствам доколко това действие е противно на моето желание. И тогава тази разлика между действието и желанието привлича светлината, която ми донася новото желание.

Известно е, че хората осиновяват чужди деца, а след това прилагат за тях толкова усилия, че започват да ги обичат като свои собствени. Ако човек се жени за жена с дете, то трябва да приложи повече усилия, отколкото ако детето беше негово. Защото ако детето е мое, то от само себе си ще усети, че съм му баща. Но чуждото дете не ме смята за баща и аз знам, че то не е мое дете, и затова трябва да вложа в него много повече усилия. Боя се, че то ще ме пренебрегва, ще ме ненавижда – тъй като ми е чуждо.

Но благодарение на това, че влагам в него много повече, започвам да го обичам като родно, в което не съм вложил толкова. Всичко се определя от приложените усилия, така че няма какво да се прави, трябва да се работи.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 31.05.2012

[79509]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво даряването на Тора се различава от получаването на Тора в контекста на празника Шавуот?

Отговор: Тора се връчва свише, а дали долу я получават – това е въпрос. Затова Шавуот се нарича празник на даряването на Тора: ако си изминал предварителните етапи на подготовка, ти се дава шанс – подаряват ти Тора и трябва да я приемеш, да я получиш при определени условия.

По описанието на събитията виждаме, че не е достатъчно просто да стигнем до планината Синай – трябва още да видим, че това е планината на ненавистта (сина). Казано иначе, връщаме се от дясната линия в лявата. Би ни се сторило, че това не ни е нужно след бягството от Египет, когато вече сме се отделили от егоизма. Но Тора не се дава просто така: трябва отново да събудя в себе си ”Египет” – своето зло начало – и заставайки срещу тази планина, да го съединя с Твореца, със светлината, която може да ме поправи.

И тогава виждам условия, проявяващи се срещу светлината и моя егоизъм, виждам какви отношения трябва да се установят между тях, за да може ”тъмнината да засияе като светлина”, за да може моят егоизъм да се уподоби на светлината, напълно обличайки се в отдаване.

За това безусловно трябва да получа много сили за отдаване отвън, защото ги нямам и няма да ги имам. Как да ги получа? Готов съм да се обединя с всички другари в условията на поръчителство и тогава това ще ми придаде връзка с общата сила за отдаване – с други думи, с висшата светлина или Твореца. Така се разкрива главното условие: ако го приемем, ще тръгнем към светлината, към живота, а ако не – тук ще бъде ”мястото на нашето погребение”. Това е условието за поръчителство – анулирам се единствено за да се обединя.

Ако приемам това средство, т.е. поръчителството и целта на творението – взаимното поправяне на всички желания за отдаване, до сплотяването в едно цяло на принципа ”Исраел, Тора и Творецът са едно”, тогава получавам методиката, ръководството, наречено ”Тора”.

А по-нататък навлизам в пустинята и започвам да се поправям. Всеки път ми се разкриват все нови части от Египет в лявата линия, всеки път намирам в себе си нарушения, грешки, злосторничество – и ги поправям, издигайки се на степента Бина. Когато все пак се изкача на това стъпало след ”четиридесет години в пустинята”, тогава ще имам право да работя с егоистичното желание, получавайки, за да отдавам. Това вече е работа в земята Исраел – т.е. в желанието устремено направо към Твореца (яшар – Ел).

Осъществявайки тези поправяния, построявам Храма – особен съсъд, в който привличам светлината, възвръщаща към Източника и към напълване със светлина. Така достигам до края на своето поправяне.

А след това веднага се пробуждат новите желания, които не се отнасят към Исраел. От къде са се появили в мен? Работата е в това, че аз не съм имал предвид всички желания, отбирайки и поправяйки само част от тях, за да включа Малхут в Бина, и нищо повече от това. Сега, когато се пробуждат желанията на самата Малхут, виждам, моят Храм стои в земята на Исраел, т.е. в Малхут, която се е присъединила към Бина. Но това не е достатъчно. Тъй като трябва да разпространяваме алтруистичното желание на целия свят, да върна Малхут от степента Бина на своя ”територия”.

По такъв начин, Третият храм ще се изгради от желанията на целия свят, които преминават през пълното поправяне. От тук е ясно: всички събития на нашата история са били само подготовка за окончателното поправяне, което ние днес осъществяваме.

От урока по писмо на Рабаш, 25.05.2012

[79012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Отгоре, от съвършеното състояние се спуска стълба, разделяща света на стъпала, а светлината на порции, чак до нашия свят – до пълното скриване. Скритията са създадени, за да може, растейки, да ги напълваме с нашето осъзнаване, със своите усилия и работа.

Вместо да използваме получаващите желания, трябва да започнем работа с отдаващите, тоест да се наслаждаваме не заради себе си, а заради отдаването. Благодарение на това, човек придобива свобода и независимост, знание и усещане, което се намира в света на Твореца, във висшия свят.

А за да докарат човек до такова състояние, започвайки от определен момент на неговото развитие, който настъпва в наши дни, на него започват да му показват скритието, някаква мъгла, объркване, безсилие. Имаме усещането, че вече не можем с отминали свойства и сили да напредваме, разчитайки желанията си, усилията си, да планираме действията си и да постигаме успехи.

Няма за къде да се стремим, защото върху света е паднала сянка. Но тази сянка всъщност е скритието, която трябва да компенсираме и да запълним със своите усилия. Знаем, че това скритие ни се дава преднамерено – не за да ни отблъснат от добрата цел, а напротив, като помощ, за да ни доведат до доброто, но осъзнато, чувствено, като разбиращи, възрастни хора.

И съответно, трябва да определим подходящата форма за напредване, да си изясним какво се иска от нас, как да организираме всички средства, които ще ни издигнат над скритието. Не отменяме скритието, а се издигаме над него.

Всичко зависи от това, как човек възприема своите състояния. И тук както е казано: „Да помогне човек на ближния” – групата трябва да даде на всеки сили и постоянно да му напомня, че ”Няма никой освен Твореца”, и че трябва да се изкачваме по стъпалата на отдаването с вяра над знанието.

И тогава тези скрития ще се превърнат в сянка на светостта, благодарение на която придобиваме желание за отдаване, наричани свети. Ако ние и цялата група забравяме за това, то това вече е проблем. Тъй като вече не прилагаме усилия да се издигнем над скритието, не му благодарим, не го приемаме като желано, като трамплин за подем. Вместо това се сърдим на скритието и молим то, както и всички неприятности в живота ни, да бъде премахнато.

Скритието може да бъде много силно, но човек трябва да помни, че няма никой освен Творецът. А от него самия се иска само правилно да установи връзки с групата, за да издигне молба и да привлече светлината, възвръщаща ни към Източника, и тогава той ще постигне сливане над скритието. По такъв път той ще напредва.

В противен случай, това ще стане за него сянка на нечистите егоистически сили, която ще го доведе до голямо падение и няма да му позволи правилно да реализира себе си. Каквото и да се случи, трябва отново да се издигаме и да започваме всичко отначало. И главното е да си очертаем рамка: ред на обучението, работа в групата, която при всякакви условия да напомня на човека, че негово задължение е да отдели своята сянка от нечистата сянка на клипа.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 28.05.2012

[79182]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато искам да се явя на изпит или да кандидатствам за работа, в мен автоматично се появява страстна „молитва“, силно влечение към желания резултат. Защо и  по пътя към Твореца това не се случва?

Отговор: С други думи, кога в теб се появява истинската причина за молба към Твореца? Да допуснем, че с теб се е случило нещо много неприятно. Например причинили са ти обида, и дори такава, че си готов да потънеш в дън земя, стига да не се появи пред другите. И при това нищо не можеш да направиш. В такова напълно безнадеждно състояние, получаваш „подарък свише“ – започваш да чувстваш, че няма никой освен Него, че Творецът ти го е изпратил с определена цел: трябва само да се обърнеш към Него и да помолиш това да не се случи.

Обръщаш се към Него с тази молба и изведнъж чувстваш срам: „Какво искам? Да избегна нещастието? Или все пак да бъда с Твореца? Нека са страха и срама, ако само по този начин съм свързан с Него“.

Така напредваме: нужен ни е страха от нашето собствено егоистично желание, с което не мога да се справя – и тогава наистина Творецът ни е нужен.

Готов ли си за това? Искаш ли това да се случи? Но без възражения и облекчения.

Въпрос: Значи от намесата не може да се избяга?

Отговор: Присъедини се към групата и заедно с другарите си ще полетиш напред като ракета. Защото тогава вместо срам и други „животински“ неприятности, ще получиш повече пречки, причинени от неспособността да обичаш другарите си, да се обединиш с тях. Трябва да полагаш усилия, но не може да се постигне това.

Така или иначе пречките са необходими. Защото няма да се обърнеш към Твореца, докато не видиш и най-малка възможност да поправиш себе си по друг начин. Само пълната безпомощност ражда в тебе молба към Него. Което означава, че трябва да повишаваме своето желание, стремежът към единство, издигайки го над всичко останало. Тогава ти  откриваш, че можеш да постигнеш всичко, което искаш – само не и това. И разликата между стремеж и реалност ще предизвика в теб вик към Твореца.

Въпрос: Какво трябва да се случи в групата, че ситуацията да е достигнала необходимото загряване?

Отговор: Прилагай всички възможни усилия и изисквай групата да работи върху себе си. Именно това се нарича „поръчителство“.

От урока по статията „Поръчителство“, 30.05.2012

[79340]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия стремеж да се издигнем над егоизма си, за да съответстваме на природата, на нейните свойства отдаване и любов, трябва да се пазим от отлагане на своето поправяне “за по-късно“, към което ни подтиква егоизмът ни, чувствайки нашето съпротивление на него. Отлагащият своето поправяне от “днес“ за “утре“ едва след много години разкрива грешката си в липсата на напредък.

Причината за този пропуск е в пренебрегването на усилията за любов към другарите – необходимо и достатъчно средство, за да поправим нашия егоизъм.

Нужно е да осъзнаем каква велика сила е скрита в единството на групата и във всеки от другарите – тъй като имаме работа не с другарите и с групата, а с великата природна сила, в която се намира всеки един от нас и само илюзията за света около нас и неговите части ни объркват и скриват от нас великите сили и свойства на природата, нейната система за нашето управление, за да достигне всеки един от нас свойствата ѝ отдаване и любов.

И ако съединим във видението, във всеки преставител на природата, нашите сили, то в това братско събрание, в любовта и дружбата ще разкрием силите, изменящи ни до подобие с висшата сила на природата.

(По писмото от книгата “Плодовете на мъдростта“, стр55, писмо 13, 1925 г., откъс)

[79150]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „център на групата”?

Отговор: Център на групата – това е център на цялата ни действителност, най-вече нейната духовна точка. Действителността съществува не сама по себе си, а във възприятието на човека, който я постига. Да постигна реалността така, че тя да се оформи образно в мен, може само в центъра на групата – там, където анулирам своя егоизъм и се обединявам на равно с останалите.

При това, преднамерено се променям в нашите отношения: понякога се прекланям пред другарите си, виждайки в тях най-добрите хора на поколението, а понякога се възвишавам, за да им дам нещо от мен. В резултат, гледайки на групата отгоре или отдолу, изграждам равно отношение към нея. Равенството изначално не съществува, то е плод на моята работа.

От една страна, с всички сили се стремя да бъда над другарите си, за да им помагам, а от друга страна, слагам себе си по-ниско от останалите, за да живея само от онова, което получавам чрез тях. И благодарение на тези два полюса внезапно откривам какво е това, да си равен, независимо, че по-рано не съм си го поставял за цел и не съм забелязвал тази точка.

Виждам себе си безкрайно високо и едновременно с това безкрайно по-ниско от другарите си – и изведнъж намирам онзи център на групата, където всички са равни, разкривам, че той съществува в реалността.

Моят материален живот се отдръпва назад и остава само предаността, поръчителството, сливането с останалите. Усещайки това, привличам все повече и повече светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина, която запълва цялото „пространство” на моите свойства. Разкривайки все повече сили, все повече подкрепа, все повече загриженост от околните, чувствам, че ме формират – това всъщност е „центърът на групата”.

В него наистина откривам групата, другарите. И няма значение какво те разкриват сами – в моята реалност всичко си е тъкмо така. Тъй като светът на Безкрайността вече съществува, а спускането в този свят е само за да изградим в нас стълба със стъпала към духовното разкриване, осъзнаване, разбиране, усещания. Когато тези стъпала се появяват в човек и той започва да се изкачва по тях, тогава той вече не зависи от никого: всички са достигнали до края на поправянето, аз стоя пред мястото, където царства светлината на Безкрайността и всичко зависи от мен, цялата действителност е в мен. Там разкривам истината. Но тази истина зависи и от моето собствено влагане, от моята преданост към групата, учителя, първоизточника, която трябва да се проявява на дело.

Няма нищо, освен „центърът на групата”. Откривам, че той трябва да стане център за целия свят – място за събиране на всички души, на всички повреди и поправяния. Това е Малхут на света на Безкрайността, с всичко, което и предстои да побере, да включи в себе си. Казано иначе, когато човек се отдава на тази Малхут, на Шхина, желаейки да станат неразделна част, той сам става Малхут и с това предизвиква нейното обединяване с останалите девет първи сфирот, т.е. с всички светове, чак до Безкрайността. По този начин напредваме.

От урок на тема „За семинара”, 22.05.2012

[78599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Практическо обединение - Няма коментари→

Човек усеща възникващите в него желания и само изхождайки от тях възприема реалността, усеща я и живее в нея. Светът се усеща от разкриващите се в човека информационни данни (решимот) и затова хората не се разбират помежду си, тъй като всеки вижда, чувства, възприема и разшифрова случващото се съгласно собствените си потребности.

А освен това, няма два еднакви момента, защото в нас през цялото време възникват нови желания, съответно с тях и мислите. Тоест възприятието на реалността постоянно се променя – човек никога не остава същия. От това трябва да се разбере, че нямаме никаква възможност да съдим нито сами за себе си, в своите собствени състояния, нито пък за някого друг.

Тъй като всеки човек се управлява от онзи зародиш на желанието, което в този момент се пробужда в него. Единственото решение е да се научим как над всички тези желания да се стремим към общността и съединението. И ако всички заедно се включим един в друг, то можем да достигнем общия знаменател, който се нарича център на групата, на единството, на точката на съединението, Малхут, събранието на всички души, стремящи се към Твореца (Кнесет Исраел).

Не е възможно да се съди за частните свойства и възприятието на всеки човек в даден миг, защото това е предопределено свише. Има хора, които идват да се учат, защото искат да получат знания, и научават записаното наизуст. Има такива, които търсят нови усещания, възможности за разкриване на висшата светлина, ангелите, духовете.

Има хора, които по своята природа са близки до този метод и инстинктивно се стремят към съединение, а други, прекрасно изучили всички статии за групата, не могат да разберат, че това се отнася за тях и трябва да се реализира от тях самите. Или пък са съгласни да го реализират, но чисто външно, като религиозен обряд, вместо да го вложат в сърцето си.

Всички хора са различни и поради това не можем да съдим човек. Неговото поведение произлиза от корена на душата му и има много пътища, водещи към Твореца. Затова единствено трябва да се стремим всеки човек максимално да се намира под влиянието на правилното обкръжение, което ще му помогне да напредва по своя път, със своя скорост. А какво ще се получи – каквото се получи.

Трябва да бъдем по-търпеливи един към друг, към онова, което засяга духовното развитие. Тъй като точно тук човек притежава свободен избор – само в това, да се присъедини към правилното обкръжение. А това зависи от решимото, което ще се развие в него, как светлината ще му влияе. И скоростта, и редът на движение при включването в групата много се различават от човек до човек.

Има хора, които бързо схващат тези принципи и са готови за съединяване. Но това може да бъде тъкмо защото те притежават слабо желание, което не прикрива от тях ценността на единството. А в другите живее много голямо егоистично желание и затова им е трудно да разберат, че цялата духовна цел се разкрива вътре в съединението с останалите.

Те не са способни да предадат някаква важност на обществото и затова напредват по друг път – по-голямата част през тъмнина с голям труд. Но след това изведнъж става пробив.

От подготовка към урока, 23.05.2012

[78688]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво е разликата между урока и семинара?

Отговор: Семинарът служи като подготовка за урока. И затова всеки урок също трябва да прилича на семинар, тъй като за него трябва да се подготви общо намерение, стремейки се да станем едно цяло, едно общо желание, съответстващо на една обща сила. Без такава предварителна подготовка, това ще бъде изучаване не на Тора, а на някаква мъртва наука. Изучаването на Тора означава разкриване на злото, което има нужда от поправка. А поправяне на егоизма протича за сметка на съединение с другите и постигане на любовта, и поправяне на разбиването. Затова всеки урок трябва да стане като добавка към семинара и да води към още по-високо състояние.

На тези семинари ще се научим как бързо да се подготвяме за уроците. И тогава целият ни живот ще се превърне в един безкраен семинар. Тъй като никога няма да загубим усещането за единство и постояно ще продължаваме да се съединяваме, изяснявайки всички детайли в този съвместен съсъд/ желание, разрешавайки всички житейски проблеми: материални, духовни, като едно цяло. Действайки от центъра на групата, можем непрестанно да създаваме чудеса.

Семинарът е изясняване на нашите намерения, съединения, необходимостта от сплотяване между нас, взаимното поръчителство, задълженията, отговорностите ни един пред друг и цялата всеобща група, дълг относно нашите учители, първоизточници и целия свят. И всички заедно – това определя отговорността ни и дълга ни по отношение на Твореца.

Със своето обединение в кръг, създаваме в централната точка такова място, през което да преминем зад границите на материята. Всичко е в ръцете на групата. Затова не е толкова важна самата тема на обсъждане, а основното е как се стараем да се обединим за нейна сметка. Тоест това е само средство за намиране на все по-голяма връзка.

Всички светове, парцуфим, сфирот, решимот се изясняват само в центъра на групата, където се разкриват всички стъпала на духовната стълба. Но едва сега започваме работа от самото и начало и всички тези семинари ще влязат в архива, за да се използват след това от всеки човек в света, чувствено да участва в тази работа и да напредва. Целият свят трябва да стане една група около кръглата маса, едно семейство.

От урок на тема “Въпроси от отминали конгреси“, 20.05.2012

[78416]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако привикнем към лъжите и измамите, то вече не можем да не лъжем нито другите, нито даже себе си, даже насаме – и вече не можем да определим къде е истината, а къде лъжата.

И макар да ни се струва, че мамим другаря си – в действителност лъжем природата, защото всички се намираме в нея, в нейната сфера и имаме работа само с нейните сили. Само че забравяме и не осъзнаваме това. Но системата от природни сили реагира на нашата лъжа и затова получаваме обратни отрицателни реакции.

Природата специално е създала в нас илюзията за отсъствие на пълното ѝ управление над нас, за да се усещаме съществуващи отделно от нея – защото иначе бихме ѝ се подчинявали напълно и нямаше да можем да станем самостоятелни. Но всъщност тя винаги и във всичко ни управлява.

И затова, лъжейки другаря си, всъщност лъжем системата на управление на природата, а огорчавайки го, огорчаваме нея. И обратното, ако човек привикне да говори истината, това му носи полза в отношенията със системата, която го управлява, и той постепенно започва да я усеща, влиза в двустранни усилия и действия с нея, до пълното осъзнаване на сливането.

(откъс от статия 67 на Баал а-Сулам, „Отдели се от злото“, книгата „Шамати”)

[78627]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→