„Зоар“ е светлината, възвръщаща към Източника. Така се нарича книгата „Зоар“ (висша сияйност, светлина). Да се насладим с тази светлина можем само при условие, че сме в състояние да я привлечем и сме в подобие по свойства с нея.

Какво трябва да направя, за да постигна подобие по свойства със светлината? Тя е отдаваща, а как мога аз да отдавам? Акo се издигам във връзката с другарите си, малко отменяйки своето его, за да се съединя с тях, опитвам се да бъда малко по-близо до тях във всички видове действия, мероприятия, разпространение – по този начин постепенно придобивам форма, подобна на светлината. И според силата на приближаването си се удостоявам с това, тя да ми въздейства повече.

Светлината е постоянна в своето отдаване, но аз за сметка на своите действия се приближавам до нея, уподобявайки се на нея. Така се удостоявам с въздействието на светлината, а в резултат, личното ми, частно кли (съсъд), желание става отдаващо. Според степента на вътрешната ми промяна, когато вътре в своите желания и свойства ставам отдаващ, започвам да разкривам тези изменения, които стават в мен.

Неочаквано в мен възникват такива желания и мисли (сърце и разум), които се отличават много от тези, които съм имал по-рано. Така разпознавам в себе си тези и други изменения, все повече и повече, докато не достигна някакво ново състояние, в което чувствам: „Край, тук се измених!“ Тази промяна разкрива в мен една нова форма на обединение от свойства, желания и мисли, която се нарича „парцуф“, „Човек“ (Адам) или „Творец“, което е едно и също.

В крайна сметка, според тази нова структура – съвкупност от свойства, желания и мисли, които са възникнали в мен, разкривам своя нов вътрешен образ – Човека, а вътре в него откривам неговия корен, причината, която го е породила – и това е Творецът. Така разкриваме духовния си напредък.

Да се надяваме, че в стремежа ни към нивото Човек, което означава отменяне на егото и съединение с ближния, с целия свят, изучавайки книгата ‘Зоар“, ще се насладим със светлината, възвръщаща към Източника, и ще приемем една и съща форма – Човек.

От урок по книгата „Зоар“, 15.06.2012

[80959]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Зовът на Месията”: Рашби си позволил да разкрие тайната мъдрост, но го е направил с голяма предпазливост, позволил е неговите думи да бъдат записвани само от раби Аба, надарен с дарбата да разкрива тайното така, че само мъдреците сред синовете на Израел да разбират думите му, а мъдреците на народите на света, тъкмо обратното да не ги разбират.

Причината е следната: ако хората, които са движени от егоизъм, познаят нещо от тази мъдрост, то те няма да могат да се предвижват по-напред. На друго място Баал а-Сулам дава за пример неузрелия плод, който може да нанесе вреда на човек. Тъй като отговорите, получени без необходимост, без самостоятелен напредък в собствените свойства, само преграждат пътя.

Цялата наука кабала е скрита по стъпаловиден начин – така, че човек да я разбира съобразно вътрешното си ниво на духовно извисяване и по такъв начин да напредва. И обратно, ако е получил отговорите предварително, без да е успял да достигне до тях, това би го възпряло, лишавайки го от стимул за развитие. Тогава няма да има нужда от промяна, да придобива нови свойства и той би се лишил от възможността сам да разкрие пътя, за да се издигне в духовния свят.

Ето защо, кабалистите старателно се грижили, да не разкриват неща, които хората все още не са готови да разберат. Мъдростта се усвоява съответно с готовността: учим се да призоваваме светлината, възвръщаща ни към Източника, и според степента, в която тя ни поправя, започваме да разбираме изучавания материал.

Това става по следния начин: обединяваме се в група – да допуснем, че сме десет човека – и тогава, благодарение на силата на обединението, можем да издигнем към висшата сила молба за поправяне (МАН). В отговор, при нас идва светлината, възвръщаща ни към Източника – с други думи, обкръжаващата светлина (ор макиф-О”М). Тъкмо тя ни поправя, т.е. съединява ни в безкрайно единство и ни предава поправянето, благодарение на което разкриваме висшия свят в собствените си поправени свойства.

Да повторим реда на действията:

1. Обединяваме се всички заедно;
2. Издигаме молба за поправяне;
3. Обкръжаващата светлина извършва поправянето в нас;
4. Разкриваме висшата реалност.

Ако не сме способни на двете начални действия – с нас нищо няма да се случи. И затова кабалистите са писали по такъв начин своите книги, за да работим поетапно с тях. При първия прочит ние изявяваме своя егоизъм, след това разбираме, че това е единственият изход – подем към обединението, а след това откриваме, че и това не е достатъчно и че е нужна молба (МАН). Ако всичко това ни се отдава, то по-нататък Висшата, обкръжаваща ни светлина (О”М) довършва останалите действия.

Книгите на кабалистите ни се разкриват поетапно – и всичко това посредством обучението. На първо ниво разкривам злото, на второ ниво виждам, че не съм способен на нищо и съм длъжен да се обединявам с другарите си, а на трето ниво – че няма да ни се размине без да помолим светлината да ни обедини, защото сами не можем да го направим. Тогава идва Светлината и завършва работата. Едната половина е възложена на нас, а втората половина се осъществява свише и се нарича ”работа на Твореца”.

От урок по статия ”Тръбният рог на Месията”, Торонто,20.06.2012

[80985]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Кои усилия са средство за духовeн напредък и мога ли да помогна на другаря си в тях, или по такъв начин аз отнемам работата му?

Отговор: Усилието е това, което е над моите човешки възможности. Аз не мога да помогна на другия си и не мога да свърша неговата работа, но мога да му дам пример, за да му бъде по-лесно да приложи своите собствени усилия.

По такъв начин не отнемам неговата работа, а напротив – помагам му в нея. Колкото повече помогнем със своя пример на другаря си, за да му стане по-лесно да приложи най-голямото усилие, толкова по-ефективно ще напредваме.

С това сменяме материалните усилия с духовни! Материалната работа ти се струва необичайно тежка, а духовната – много лека, тъй като присъединяваш към нея силата на групата. Излиза, че е трябвало да преместиш товар от сто тона и ти го преместваш, но с помощта на 1 милион човека, които го влачат заедно с теб.

Не е нужно да усещаш тежестта на този товар от 100 тона, който е пред теб. Този товар ти е нужен единствено, за да стигнеш до обединение с един милион човека.

Затова никой не се нуждае от безсмислени страдания – от нас се иска единствено да разберем защо страдаме. Ако в нещо усещаш някаква трудност, страдание, неприязън – това означава, че не работиш правилно. Както е казано: ”не си ме призовавал ти, Яков”. Ако ти, с пот на чело, теглиш този товар, даден ти от Твореца, означава, че не прилагаш правилно усилия и този товар не принадлежи на Твореца, а принадлежи на някой друг. Цялата наслада от работата е в това, заради кого работим.

От урок по книгата ”Шамати”, 15.06.2012

[80884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В статията „Даряване на Тора” Баал а-Сулам ни обяснява при какви условия Тора е била дадена на хората. Преди всичко, това трябва да бъде група от хора, които искат да станат като един човек с едно сърце. Преживените страдания не им оставят място за избор – те виждат, че трябва да бягат, но да бягат осъзнато. Това не е сляпо бягство, в следствие на болката, тъй като страданията идват при тях от особена Сила, от Твореца, съгласно Неговата програма и тук се крие определена цел. Творецът преднамерено им е дал страданията. Казано е: „Аз създадох злото начало” – с други думи, създадох Фараона, който приближава синовете Исраеливи към Твореца. И затова злото начало се нарича „помощ от противоположното” –  то пробужда човека да познае Силата, която го управлява. Човек си задава въпросите: ”От къде идва това зло при мен? Защо страдам?” В крайна сметка, въпросите го насочват към основния въпрос: ”В какво се състои смисълът на моя живот?” и още повече: ”В какво се състои смисълът на нашия живот?” И тогава човек намира науката кабала.

Така той достига до получаване на Тора – започва да разбира, че тук нещо трябва да се промени. Вместо да се променя светът, стараейки се да го „свие“ под себе си, човек разбира, че светът е проекция на неговите вътрешни свойства. Измени себе си – ще се промени и той.

Тъкмо това казваме днес на всички: трябва да се поправя човекът, а не светът. Разбира се, ние не разказваме за възприемането на реалността, че външната картина се определя от това, което сме отвътре. Това за сега не може да се обясни, независимо, че вече има научни доказателства. Но по принцип, човека днес вече разбира, че му предстои да се поправи. И тогава той е готов да получи Тора като подправка – „да подправи” злото начало с тази методика, за да придобие тя по-добър вкус.

В крайна сметка, трябва да предадем форма на отдаването на изначалното получаващо желание. Ако човек е готов за това, той получава Тора, т.е. методиката за поправяне, и започва да работи. И тогава разбира същността на поставените му условия; какво е това поръчителство, всеобщо единство, какво означава неговата крайна цел – да възлюби ближния, като самия себе си. По пътя към тази цел човек разкрива своето предназначение, което се определя в първоизточниците като ”царството на свещенослужителите” и ”свят народ”. С други думи, той трябва не само сам да реализира казаното, но да бъде и отговорен за целия свят. С това човек  накланя себе си и света към чашата на заслугите и правилно прилага своя потенциал за благото на другите, правейки това, което е длъжен – т.е. разпространявайки по целия свят методиката за поправяне.

И тогава той поправя себе си – защото не му трябва нищо, освен това. Достатъчно е да работиш за нуждите и поправянето на другите – това и означава да бъдеш в ”царството на свещенослужителите”. Коените нямат никакъв материален дял, тяхно владение е Творецът, т.е. стъпалото на чистата Бина. Така и човек трябва да се вижда на висшето стъпало, където благото на ближния е негова единствена грижа, грижа над грижите и единствена цел, над всички цели. Нека в него да изплуват най-неочакваните желания, нека препятствията да се разрастват до световен мащаб – всичко това се прави, за да може над всичко това, той да се грижи за целия свят. Защото в противен случай той няма да има материал за работа.

Така човек реализира задачата ”царството на свещенослужителите” и ”свят народ” – претворява в живота поръчителството. Работата не е в това, взаимно да се гарантираме и да се подкрепяме по пътя на поправянето. Не, ние вървим към поръчителство с целия свят, отговаряме за всички и докато не помогнем за тяхното поправяне, не требва да смятаме, че работата е завършена.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал Сулам „Поръчителство“: С тази взаимна отговорност всеки член на обществото е освободен от грижи за поддържане на своето съществуване и може изцяло да съблюдава заповедта „обичай ближния както себе си“, да дава всичко, от което другият се нуждае.

Това означава, че ще получим толкова голямо удоволствие в своите усещания, че в материалния живот няма да се нуждаем от нищо друго, освен от необходимото за потдържане на съществуването ни, така както животните не се нуждаят от сладки неща, а само от необходимата за тях храна. Ако нашите желания, които не са на животинско ниво, престанат да ни объркват и се изкачим на ниво „Човек”,  ще се освободим от цялото излишество, което замърсява Земята, и ще оставим само това, от което имаме истинска необходимост, основните нужди за живота на тялото.

Човек вече не се грижи за собсвеното си съществуване, както пояснихме, защото е заобиколен от шестстотин хиляди другари, които са готови да му предоставят необходимите грижи.

Чрез съединение с другите постигаме удовлетворение на равнище „Човек”, подобно на Твореца. Тогава, разбира се, не мислим за личното си удовлетворение, а само за най-необходимото. Разкриваме Твореца във връзката с другите и затова е разбираемо влагането на всички наши усилия за удовлетворяване нуждите на ближния. За това е казано „Аз живея сред моя народ“.

Грижовното общество повишава важноста на обединението в моите очи и осигурява усещане за сигурност, че няма да ми липсват основните неща, което ще ми позволи да се грижа за всички останали.

След време това също ще отмине и ще получа всичко, благодарение на обединението на обществото. Няма да бъде необходимо да виждам системата, която дава доказателства за любовта и загриженоста към тези, които са около мен. Любовта, която чувствам към тях, ще запълни цялата празнота.

4-та част от Ежедневния Урок по Кабала 5/31/12 „Поръчителство“

[79445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общество на бъдещето, Поръчителство - Няма коментари→

Поправянето ни се състои в това, да достигнем единство между всички разбити съсъди – и тогава ще поправим общия съсъд. Единството трябва да бъде съвършено, уникално, многостранно. Ние не просто сглобяваме мозайката на двуизмерната картина.

Защото от разбиването разбираме, че съсъдите са се включили един в друг и няма нито една разбита част, в която да не влизат и останалите. Всяка случайна част е отделена от цялото, защото е загубила естествената си способност да бъде заедно с останалите. Ето това е разбитото в нея. И сега, с помощта на висшата светлина, тя трябва сама да придобие такава способност.
По-рано знаех, че съм свързан с няколко части, намиращи се около мен – като в обикновената мозайка. Трябваше само да се нагодя с онези, с които имаме обща ”граница” – и това осигуряваше благополучието на целия ни ”сектор”.
Но сега нищо вече не е така, сега аз присъствам във всички. Казано иначе, задължен съм да участвам в обединението между всички, в спойката на случайни две части. Само си помислете за какъв механизъм става дума: всичките му детайли са интегрално споени помежду си, как може да има такова нещо?
И затова, за да започнем сглобяването, включващо измервания, чувствени възприятия, взаимно участие на стотици милиарди различни комбинации – ни дават тази идея във вид на закон за поръчителството, който можем да спазваме дори на най-ниското стъпало. Като за начало, не съм задължен да установявам връзка с останалите части, които всъщност не са седем милиарда, а безброй по количество. И доколкото всяка една от тях е включена във всички, дотолкова случайно включване към когото и да било веднага се превръща в свят на Безкрайността.
По такъв начин, законът за поръчителството, под формата на който кабалистите ни поднасят методиката на обединението – е обикновен начин за реализация, позволяващ ни без объркване да осъществим не особено сложни, поетапни действия по пътя на поправянето. Днес не можем да се занимаваме със собствената вътрешна ”механика” – до нея ще достигнем по-късно, на принципа ”От Твоите действия ще Те познаем”. Вместо това се занимаваме с външни, достъпни неща, които можем да разпознаваме, за да напредваме.
Това е то поръчителството: без да се задълбочавам, което би ме лишило от възможността да поправя себе си и света, единствено трябва да бъда поръчител на онова, което ще се случи между нас. В това трябва да виждаме щастливата възможност: кабалистите нарочно са ни връчили методиката за поправяне в толкова опростен вид.
От урок по статията ”Поръчителство”, 06.06.2012

[79922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как се изгражда отношението към негативните страни на живота, без да се гледа на естествените чувства, които те предизвикват?

Отговор: Ако си включен в група, то би подходил към всичко правилно – във всяка ситуация, на всяко стъпало. Трябва да се скланя глава пред групата, да издигаш в очите си другарите като най-великите хора на поколението и да се обединяваш с тях, за да се генерира общата сила на поръчителството. Именно, изхождайки от тази сила, а не от самия себе си, трябва да се анализира ставащото. Защото, това вече е силата на отдаване, близка до светлината, до нейните свойства. Тя трябва да стане и моята отправна точка. Ако започна пътя от собственото си естество, то накъде ли ще се отправя? Назад – към своята “помийна яма”? Не, аз трябва да се обръщам към светлината, като стоя наблизо до нея.

Въпрос: Защо не е възможно започнатото да се завърши с един похват?

Отговор: Ако всичко беше така просто, тогава ти какво би правил в живота? В Пророците е казано: “В онзи ден ще се търси вината на Израел, но няма такава”. Казано иначе, ние ще търсим греховете и няма да ги намерим. А когато няма нищо повече за поправянето ти – това също е голяма беда. Любовта не може да мине без малко търкания. И така е с всичко.

В крайна сметка, всичко ще придобие завършен вид, ако правилно се присъединявам към другарите. Защото, благодарение на това, аз вярно ще усещам и ще възприемам случващото се, вярно ще се отнасям към своето състояние, към светлината и поправянето. Главното за мен е да се вкореня в групата. Такъв подход е подходящ за всяка ситуация, за старите и за новичките.

От урок по статията “Поръчителство”, 06.06.2012

[79913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между центъра на групата и разпространението към целия свят?

Отговор: Преди всичко, трябва да се стремим към центъра на групата, за да изпълним великото правило на Тора – любов към ближния. Иначе това няма да бъде център.

Чрез тази централна точка, където започва изяснението и се извършва краят на поправянето, чрез тези усещания аз се отнасям към цялата действителност и към целия свят (99%). Нали искам да видя цялото човечество в тази централна точка, и обезателно ще го видя!

Доколкото поправям себе си в центъра на групата със своето отношение към целия свят (99%), с всички положителни и отрицателни свойства, които се разкриват в него, всички натрупали се в мен мнения и усещания – в тази степен виждам цялото човечество в този център, вече поправено и готово за моята реализация. По такъв начин аз ще действам от вътрешната част на света навън, и с това създавам духовно разпространение. Така мога да видя доколко ефективно то помага на света и как светът се придвижва и променя.

Външната форма се съхранява такава, в каквато трябва да съществува този свят до самия край на поправянето, докато тази въображаема реалност не изчезне от нашето възприятие. Затова ни е необходимо да влагаме усилия и за външно разпространение. Така ще можем да определим правилно отношение към вътрешното и външното, и да разпределим своите сили. Нашите оценки се променят.

Тоест центърът на групата – това е точка, към която се стремим преди всичко, сякаш се събираме от всички светове на БЕА в Малхут на света Ацилут. А след това от Малхут на света Ацилут се стараем да включим в себе си всички желания, цялата реалност и да ги издигнем по-високо, разкриваме още повече подобни свойства, наречени Зеир Анпин, ИШСУТ, Бина и т.н. С тези нови свойства и разбиране все повече поправяме и устройваме Шхина, събирането на всички души.

Нали обръщайки се към нея със своите поправени свойства, аз сякаш я строя, присъединявам се като полезна, активна част. Шхина се радва, че повече не трябва да отделя от себе си своя орган, а може да го върне и присъедини към себе си.

От урока на тема „За семинара“, 22.05.2012

[78658]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение - Няма коментари→

”Поръчителството” е най-важната статия от всички статии на Баал а-Сулам. Тъй като тя говори за първоосновата и корените на нашата работа. Тя обяснява защо е бил създаден народа на Израел – в историята и в общия процес на развитие – защо е необходимо преходно звено в предаването на методиката за поправяне от Твореца на творението, защо тази методика трябва да премине през особена група, отделила се още в древността от останалото човечество по времето на Древен Вавилон, по времето на краха, който той символизира.

От урока от статията ”Поръчителство”, 03.06.2012

[79664]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Цялата реалност е разделена на три части: аз, духовната искра в мен, която не ми дава покой и желае да разкрия една друга реалност, и светът около мен.

Светът около мен се разделя на близки и далечни на мен хора, нежива, растителна природа, животни. И зад всичко това стои още една, по-висша сила. Засега все още възприемам цялата видима реалност като странична, неотнасяща се до мен. Макар всичко това да са части от мен самия, които засега не усещам заради разделянето, което е настъпило в моето съзнание и усещане.

Сякаш са ми сложили обезболяваща инжекция в ръката, от което тя е станала абсолютно безчувствена и не я усещам като своя. Може да я отрежат, а аз няма и да забележа – толкова е мощен анестетика.

Ето така чувствам целия свят, сякаш той не принадлежи на мен. А работата се заключва в това, да се борим против тази наркоза, против това усещане.

Това е направено нарочно, защото ако мисля, че този свят не принадлежи на мен, сякаш съм упоен, за да го изключат от егоизма ми, то аз ще мога да се отнасям към него алтруистично, отдавайки като на някой чужд. Мога да се науча да го обичам.

Не искам да насърчавам любовта към себе си – аз и така се обичам егоистично. Но сега мога да се науча да обичам другите, които са отделени от мен от тази упойка, тази илюзия за разбитост. Защото любовта е свойство на Твореца, а не свойство на творението.

С това разбиване Творецът ми дава възможност да получа такова свойство, което не ни е присъщо по природа и не ни принадлежи. Ние не разбираме какво е това любов. Но когато се опитвам да се науча да обичам тези, които са извън мен като самия себе си, т.е.  да се отнасям към ближния както към самия себе си – това се нарича любов.

Работя върху нея срещу своя егоизъм. Това е особена сила в мен, която постоянно се съпротивлява на това. Така става сблъсък между две сили, действащи в две различни посоки. Желанието привлича наслаждението към себе си, но над него е екранът (силата на моето съпротивление), който избутва наслаждението и е готов да се откаже от него.

И тогава от взаимодействието на тези две сили мога да разбера какво е това истинска любов към чужд човек, а не към собственото ми дете, моето куче или моето тяло.

А колкото повече се развивам, омразата ми към ближния постоянно расте – но над нея развивам силата на любовта. Само това и се нарича любов, ако тя се издига над омразата. Както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Благодарение на сблъсъка на двете противоположни свойства, творението е способно да придобие свойството на Твореца. Иначе това би било невъзможно и ние завинаги бихме останали в природата, с която сме били създадени.

Ако искаме да бъдем творения (нивраим), т.е. самостоятелни личности, намиращи се извън (бар) Твореца, и в същото време да постигнем Неговите свойства и високо състояние, трябва да изградим в себе си такъв противодействащ механизъм. В него ще действат винаги две противоположни сили: силата на желанието за наслаждение и на желанието за отдаване, което изграждаме сами над своя егоизъм – любов над ненавистта.

От урока по статия на Рабаш, 01.06.2012

[79576]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→