Книгата „Зоар“,  глава ‘’Берешит–2’’, т.172: Да създадем Човека (Адам). Откъс от ‘’Да създадем човека по образ Наш и подобие Наше” дава  указание  за това, че човек се състои от шест окончания, включващи всичко – както Хохма, така и Хасадим, по висше подобие, т.е. по подобие на Зеир Анпин в света Ацилут.

…Хасадим се отнася към свойството захар, а светенето на Хохма – към никва. И захар достига съвършенство посредством светенето на Хохма, с помощта на никва, а никва – посредством хасадим, с помощта на захар. И тогава човек става единствен в света и властващ във всичко, така, както и висшите ЗОН.

Мрежата, посредством която е изградена връзката между нас, се нарича ”Адам’’ (Човек) -не желанието за наслаждение само по себе си, а връзката между желанието и свойствата. Затова е казано:  ”Да създадем Човека по образ Наш и подобие Наше”. Тоест „Да създадем Човека”  – в степента на отдаване, която се разкрива във взаимното обединение между частните души, в свързващата ги връзка. В нея има Хасадим и Хохма, мъжката (захар) и женската (никва) част. Всичко това изучаваме в книгата „Зоар“.

Затова, четейки „Зоар“, трябва да си представяме как в нашите връзки – поправени или разбити, но проявявайки се в нас в някаква форма – се разкрива система, която се намира в това свойство.

И не е важно, ако те ни се разкриват в своето разбито състояние – както в групата на раби Шимон се е разкрила ненавистта  в цялата си сила.

Главното е, че това не е равнодушие. А дали е добра или лоша сила, това вече не е важно. Самата мощност на силата говори за степента на изясняване. И винаги на тази степен има и лява, и дясна линия – две противоположни свойства – и зла, и добра сила, които след това се съединяват в средната линия.

Затова не трябва да се боим от разкритие на злото. Трябва да ”благодарим за лошото, както и за доброто”. Главното е това да бъде целенасочено разкритие, колкото може по-високо, мощно и изяснено.

От урок по книгата „Зоар“, 12.07.2012

[82778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всички „плаваме“ в информационното поле. То е извън времето, пространството, преместването, то е постоянно. Не усещаме това поле, защото се различаваме от него по свойства. Но ако се обединяваме, то според степента на нашата взаимовръзка ставаме подобни на това информационно поле, единни като него, и започваме да улавяме информацията му.

А ако всеки е отделен и не е обединен с другите, то в това информационно поле той улавя само малка информационна част, която всеки усеща като „нашия свят“, изолиран е в своето информационно поле – това, което се намира само в него, в неговата индивидуална, егоистична част.

А в момента, в който се съединяваме, минималното множество е двама („миют а-рабим – шнаим“), то веднага попадаме в съответствие с това информационно поле, започваме да го усещаме в минимална степен, наречена „нефеш де-нефеш“. И така нататък. Тоест степента на съединяване усещаме по закона за подобие с това поле – Твореца, правейки от себе си сетивен орган.

[82297]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Човек трябва да открие всички не поправени съсъди на желанието. Той разкрива това само искайки да достигне отдаване. Следователно човек, който все още не е започнал своята духовна работа и не се е свързал с групата, за да достигне до отдаване на Твореца, не се доближава до злото.

Следователно злото, за което кабалистите говорят, не се намира в нашия свят. Нашите желания се стремят към телесни наслаждения: храна, секс и семейство, и към човешки наслаждения: пари, уважение и знание. Всички тези желания са на „животинска” степен.

Злото начало започва от по-висока степен – когато човек се стреми към обич, единство и взаимна подкрепа. Действайки в това направление, той разкрива все повече и повече злото начало. В същото време, светлината се разкрива и поправя желанието. В последствие, човек достига до състояние, в което не може повече да понася злото, и от тази точка започва да работи в посока поправяне на злото.

Тук има две степени: Бина, което означава „отдаване заради отдаване” (поправяне на 248-те желания) и Кетер – „получаване с цел отдаване” (поправяне на 365-те желания). На края човек поправя цялото зло.

Злото се разкрива за първи път, когато човек започне да прави първите стъпки към отдаване. Злото не се разкрива в нашия свят; то не се разкрива на този, който не привлича поправящата светлина. Обикновеният човек мисли, че не се нуждае от поправяне  – това е неговата природа; неговите желания не са на пътя на правилната връзка.

Истината се разкрива в наши дни. В центъра на човечеството са кабалистите (предците ни) и ние, Бней Барух, сме около тях. Никой друг не се стреми да отдава. Хората ще получат „проблясак” от нас и ще разберат, че има само един път – обединение.

Човек, който оформя система на взаимна връзка, е този, който разкрива злото начало, силата на съпротивление, своето не желание за поправяне и непривлекателност на идеята. Няма друг начин. Ако човек не разкрива връзката си с останалите, с групата, то и не може да разкрие злото. Злото начало се разкрива в разбиването на връзката между нас. Величието да разкриеш цялата материя на творението, наклонноста към злото, се разкрива от тези, които се стремят към „Гмар Тикун“ (краят на поправянето).

От урок по „Предисловие към книгата Зоар“, 10.07.2012

[82584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава посоченото в книгите изискване да научиш себе си да изпълняваш Тора и заповедите, които в случая ще ни помогнат да придобием втора природа – любов към ближния?

Отговор: Заповеди се наричат действията по поправяне, които искам да извърша. Отначало трябва да разкрия в себе си какво трябва да поправя, както е казано: ”Не е възможно да се изпълни заповедта, ако преди това не си я нарушил.” Тоест, преди всичко, откриваме недостатъка в нас, злото начало, и тогава виждаме какво трябва да поправим.

Поправяне на желанието за наслаждение в желание за отдаване се нарича изпълнение на заповедта, защото така е заповядано от Твореца. А това може да бъде реализирано само за сметка на светлината – сила, която се нарича Тора.

Тоест, дадени са ми всички условия за разкриване на егоистичното ми начало, работейки с моите другари и изяснявайки своето отношение към тях. А когато разкривам своето его,  разбирам, че то се нуждае от поправяне. Тъй като това е истинското зло, защото ме отделя от Висшата Сила, от Твореца.

И тогава използвам силата на групата. Ако имаме желание да се обединим, за да получим силата на поправянето (Тора), то ние я получаваме свише и тя ни обединява. А стъпалата на нашето единство се наричат изпълнени заповеди. Тоест с такива последователни порции аз изпълнявам заповедта на Твореца, Неговото желание относно мен и накрая стигам до това, че моето желание за наслаждаване става отдаващо и, съгласно подобието по свойства, в него се разкрива силата на отдаването, Творецът.

Всичко това се реализира направо на място, там, където се намирам, на тази земя, а не някъде в небесата, както ни се струва.

От урок по  статията „Даряване на Тора”, 01.07.2012

[82863]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Каква молба достига до Твореца?

Отговор: Преди всичко, трябва да се разбере, че ако молбата не изхожда от общата молитва, то тя не се приема. Хората викат към Твореца от дълбините на сърцата си, от това че са съкрушени и заплашени от смъртта – нищо не помага. Защо? – Защото тяхната молба не преминава през филтъра, съгласно който се приема само онази молба, която произлиза от общата система, от съединението между нас – без значение дали е за добро или за зло, но засягащо това съединение. Молитвата е задължително обща, а личната молитва не се приема.

Въпрос: Как мога да свържа своето желание с желанието на някой друг, когато аз изобщо не усещам?

Отговор: Постарай се да го усетиш или плачи, че не го усещаш. Тъй като разбираш, че твоето лично желание не оказва никакво въздействие. Ако идват двама – ”Прекрасно! Какво искате? Да установите връзка помежду си? Да се обедините? Вие карате ли се? Изяснявате ли отношенията помежду си? Това е добре!”

Защо от този момент нататък е настъпило времето за поправяне на света? – Защото хората започват да усещат, че връзката между тях не е наред. Нима по-рано да е била наред? – По-рано просто я нямаше. Днес усещаме, че тя е порочна, и че трябва да се поправи. Затова отсега нататък започва поправянето.

Ако не взимаме под внимание връзката между нас – няма значение под каква форма – то няма какво да се прави, няма с какво да се явим пред Твореца. Аз лично нищо не мога да направя – в мен няма нищо за поправяне. Да поправим можем само връзката между себе си и останалите.

Въпрос: Някога Вие обяснявахте за системата, която ще преобразува неистинската молитва в истинска. Имахте предвид личната молба или общата?

Отговор: Няма лична молба! Ако аз викам сам – това не означава, че моята молба е лична. Важното е за какво викам – това определя дали молитвата ще е обща или не. Може би моля сам, но моля за обществото – и тогава това се нарича обща молитва.

Масите мислят, че ако се съберат 10 човека (на иврит минян), то това е молитва. Не. Може да е един човек, но той да моли за връзка, за поправяне на системата – и тогава това се нарича обща молитва.

Затова когато пристъпваме към занятията, е много важно да се въоръжим с правилна молба. Иначе учението ни отдалечава и вместо еликсир на живота се превръща в смъртоносна отрова. И виждаме, че хората се разделят, разбягват се, падат. От къде произлиза това? – От онази светлина, която действа в неправилна форма, донася ти тъмнината, т.е. води те към целта по дългия път.

От урок по книгата „Зоар“, 12.07.2012

[82775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Има три правила при обединяването:

– създай си Учител,

– купи си приятел,

– оценявай всички хора откъм хубавата им страна, оправдавай ги.

Вижда се, че не е достатъчно да “си създадем Учител” и “Да придобием приятел”, а също така трябва да се отнасяме добре и да търсим оправдание за всички хора.

Трябва да се направи разлика между понятията “създай (направи)”, “придобий” и “оправдавай”. Думата “създай (направи)” предполага практическо действие, без излишни премисляния. По принцип разумът се противопоставя на действието, а “създай си” предполага действие дори в разрез със собствения разум.

Ако човек приема насочването на природата за обединяване против своето собствено егоистично желание и прави това без най-малките колебания, това се нарича “действие”.

Трябва да го правим не заради егоистична изгода, а за да изпълним съзнателно висшия закон на природата, да се приближим осъзнато към целта. В такъв случай природата играе ролята на наш Учител, когото си представяме велик, съвършен управляващ цялото сътворение.

От казаното дотук произтича, че човек трябва да започне от понятието “създай си Учител”, т.е. трябва да приеме върху себе си властта на управлението на природата над всичките си разбирания, противно на желанията на тялото си.

След това трябва да “придобие приятел”. “Придобиването” предполага да се откажеш от нещо, което си имал (пари, например) и получаване в замяна на нещо ново. За да достигнеш сливането с другарите и с природата, на човек ще му се наложи да се откаже от егоизма си, т.е. да “заплати”. С думите “придобий приятел” се подразбира придобиване на сливането с групата и с природата.

Но преди човекът да “си е създал Учител”, т.е. да е приел властта на природата и на нейния закон за интегрално обединяване върху себе си, не трябва да преминава към следващия етап – “придобий Приятел”, т.е. към стадия на сливане с “Учителя-природа”. Но след като човек си е “създал Учител”, може да започне да изисква от егоизма си, да се откаже от желанията си. По този начин може да “се придобие” сливане с природата и да се изпълнява нейният закон за хармонията в единството.

Колкото повече човекът осъзнава величието на природата като “Учител”, толкова повече това му дава сили да върви напред, към етапа “придобий си приятел”. Колкото повече чувства човек величието на “природата-Учител”, толкова повече ще може да изисква от егоизма си да се откаже от неговите желания. Всичко това е необходимо за това, човек да може да се слее с “Учителя”. Човек трябва да разбере, че Той е длъжен да направи всичко и да се откаже доброволно от всичко, само за да достигне сливането с природата.

А ако човек вижда, че не е по силите му да преодолее желанията на егоизма си, т.е. смята се за слабохарактерен – това не е истина, а просто още не осъзнава величието на “Учителя”, т.е. не разбира важността на властта на природата над него, и затова няма сили за преодоляване съпротивлението на егоизма. Когато разбере цялата важност на целта на развитието си и неговата необходимост, това ще му даде сили да се откаже от егоистичните си желания и намери сливането с природата.

Например, човек е много уморен и отива да си ляга. Будят го в 3 часа за работа с групата. Ясно е, че той ще отговори, че няма сили за това. Но ако през нощта събудим дори един уморен и болен човек с известието, че домът му гори, той веднага ще скочи на крака и няма да мисли, че е без сили, че е болен и т.н., а веднага ще се хвърли да гаси пожара и ще вложи всички сили, за да спаси себе си, близките си и имуществото.

Затова този, който наистина се опитва да си “създаде Учител” и вярва, че от това зависи живота му, може да преодолее всички препятствия, изникващи на пътя му. Колкото повече усеща, че това е живота му, толкова повече сили ще има да се бори с препятствията.

Според казаното излиза, че на този етап всичките усилия трябва да ги насочваме, за да се съсредоточим върху осъзнаването на величието и важността на “Учителя-природа”. Защото само в степента на усещане на величието й, човек е в състояние да преодолява мързела на егоизма си.

Ако човек не усеща вкуса на живота, той може и да избере смъртта. Защото човек не е в състояние да търпи страдания, т.к. това противоречи на Целта на творението, която се състои в това да наслади човечеството със съзнателен хармоничен живот. Затова, когато човек не вижда нищо хубаво в живота и не се надява на промени към по-добро, той завършва живота си със самоубийство, защото няма цел в живота.

Така че, не ни стига само достигането на условието “направи си Учител”, т.е. усещането за величието на природата. Когато в нас се появи това чувство, всички ще можем да достигнем целта – да се слеем с Нея.

А сега да изясним условието от гледна точка на  любовта към приятелите:

– създай си Учител,

– спечели си приятел,

– оценявай всеки човек от по-добрата страна.

Обикновено, когато казват “приятели”, то имат предвид двама човека, с приблизително еднакви способности и черти на характера. Тогава тези хора лесно намират общ език и дружат помежду си.

Да предположим, че двама души се занимават с нещо заедно. При това, всеки от тях влага в това начинание по равно пари и сили. Тогава те си делят и доходите по равно. Ако един от тях влага повече пари или повече сили, то си делят приходите на неравни части. Получава се, че единият от приятелите е “по-високо” от другия. Така че, двамата трябва да са равни по способности и по свойства.

Но от друга страна, можем да се учим само от онзи, който е “над” нас. Така че, за да вземеш нещо от другия, трябва да смяташ, че той знае повече от теб. Но тогава този, другият, вече не е приятел, а Учител.

Затова трябва да се съчетават понятията “създай си Учител” и “придобий приятел”: всеки от другарите трябва с нещо да отстъпва по отношение на другите. Така, както любещият баща се отказва от почивка, за да спечели още пари за детето си. Но в този случай любовта е естествена. Такава я е създала природата, за да се поддържа съществуването на света.

Но любовта към другарите не е естествена и са необходими много усилия, за да възникне. Тук изниква правилото “придобий приятел”: когато човек осъзнава, че за достигне целта на развитието си, ще му е необходима помощ, която може да получи само от другар, той е готов да потиска егоизма си, за да направи нещо хубаво за другаря си.

Човек започва да разбира, че най-важното нещо в усилията му против своя егоизъм се явява постигането на хармонията с природата в свойството отдаване и любов към човечеството и природата.

Затова може да се намери другар, който да е на едно нива с него. Но след това от другаря си трябва да направи Учител – т.е. да смята, че другарят му се намира на по-високо от него ниво.

Но човекът не е способен да усеща приятеля си като Учител, а себе си като ученик. А тогава не може да се учи от него. Затова се казва “направи”, т.е. практическо действие, когато човек трябва да застави себе си да повярва, че другарят му наистина е по-високо от него.

Затова първото условие, което всеки член на групата трябва да достигне, е усещането на това, че ти, самият си най-незначителният от всичките другари. Тогава ще можеш да оцениш тяхното величие. Както е известно, “големият” не може да се учи от “малкия”. Само “малкият” може да възприема от “големите”.

Така виждаме, че всеки от другарите трябва да се смята за най-незначителния. Това трябва да прави, въпреки егоистичното си мнение, и това се нарича “направи си Учител”. Това означава, че всеки от членовете на групата трябва да смята другарите си за “Учители”, а себе си – само техен ученик. И това е много тежка работа.

Има правило, че недостатъците на другия винаги са очевидни, а собствените недостатъци – не. А тогава изведнъж се налага да виждаме у другия само хубавите му качества, да се вслушваме в мнението му. Егоизмът на човека не се съгласява с това и са необходими големи усилия, защото тялото винаги иска да върви по линията на най-малкото съпротивление. По-лесно му е да пренебрегне думите и делата на другите, само да не влага усилие.

Затова тези усилия се наричат “създай си Учител”, т.е. ако другарят ти стане за теб учител, ти ще си задължен да го слушаш, даже ако това противоречи на желанията ти. Разумът на човека се противопоставя на това и обикновено подсказва на човека, че сам той може да бъде учител за другите, а те – негови ученици. Затова се казва с това условие “направи”, т.е. без участието на разума.

“Оценявай всеки човек откъм хубавата му страна” – т.е. винаги търси възможността да го оправдаеш. Ако човек вече е “придобил другар”, т.е. избрал си е няколко другари от групата, а с другите не желае да дружи, как все пак, трябва да се отнася към тях, въпреки че не са му приятели? Очевидно е, че не си ги е избрал за приятели, защото не е намерил у тях хубави качества, т.е. оценил ги е по-ниско от себе си. А как да се отнасяме към всички хора, въобще?

За това говори правилото “оправдавай всеки човек”. Защото това, че той не вижда в него хубави качества е не тяхна, а негова вина. Това означава, че още няма способността да види положителните качества на другите.

Всички хора са добри, достойни, а човек, който разкрива истината, започва да разбира това. Но докато не вижда това, все пак, трябва да оправдава другите хора. Човек не трябва да има никакви претенции към поведението на другите. Но не трябва да се учи да заимства от другите хора освен от членовете на групата!

(По статиите на Рабаш “Създай си Учител и придобий приятел” и “Намери си приятел”)

[72613]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

В наши дни се разкрива моментът на истината: целият свят прилича на детска градина без възпитател. Той не знае къде да се намеси и с паника наблюдава как изчезват познатите ориентири.

Това е забележително състояние. Вече отдавна говорим за него, независимо, че предполагахме, че то ще настъпи по-бързо. Сега трябва да предотвратим смутовете и безредиците, които могат да се получат в следствие на бъркотията.

Тъй като ни заплашва много болезнена криза и световна война. Ние се свличаме към нея, съгласно законите на света. Днес онези, които ”управляват” света, са загубили някогашната си сила и затова сега се замислят: ”А дали да не започнем бойни действия, за да започнем всичко на чисто, отначало”. Несъмнено има възможност за поправяне на ситуацията, да се предотврати войната, ”да омекотим” пътя – и успехът в това зависи от нас. Както пише Баал а-Сулам, ако не спрем това свличане, човечеството ще започне световна ядрена война.  Такъв е естественият ход на нещата, воден от егоизма, ако в него не се внася светлина.

Още повече, Баал а-Сулам споменава за Четвърта световна война. Това означава, че ще има кой да я води след Третата. Това възможно ли е ? Напълно. И дори много скоро.

Какво трябва да се направи? Да продължаваме с разпространението и да укрепваме единството. Трябват ни тези две мощни сили, способни да променят баланса.

Помислете си за това хубавичко. Нужни са ни колкото се може повече учители, повече възпитатели, повече ако може лектори, и ние с всички сили се подготвяме за тяхното реализиране сред масите.

Ситуацията е критична. Тъй като до сегашните прояви на кризата – това е само връхчето на айсберга, съвсем мъничко в сравнение с онова, което ни спестяват. Елита харчи огромни сили и средства, за да скрие истинското положение в света. Поради липса на друг изход, те капка по капка освобождават информация чрез медиите.

Освен това, към икономическите бедствия се прибавят екологичните: Изправени сме пред тежки катастрофи, сравнявайки ги с някогашните, а някогашните са нищо пред днешните. Очаква ни недостиг на вода, на продукти, самото ни съществуване на Земята е под заплаха. Работата не е в това да се лишим от ”хранителните запаси”, да намалим храната, да живеем в една стая – не, ситуацията е много по-лоша.

Въпрос: Значи ли това, че през целия си живот, трябва да отдам всичките си сили на обединението и разпространението?

Отговор: Да. А в останалото да се ограничим до най-необходимото – онова, от което ти с радост би се избавил, но не можеш, защото то е необходимо на тялото.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.07.2012

[82587]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Това, което човек прави самостоятелно, не се взема предвид, тъй като той не може да направи сам никакво духовно действие. Духовно – това означава, насоченост към поправяне на разбиването, в посока на съединение, което изисква общата сила. Ако той прави нещо сам – го ръководи егоизма му, защото той не е способен на нещо друго.

И затова такива усилия не се вземат под внимание. На човек може и да му се струва, че е вложил много усилия, толкова много е направил, мобилизирал е огромна сила, но от това няма никакъв смисъл и то не се взема под внимание. А след известно време, започва да се оплаква, че не вижда никакъв напредък и че нищо не се получава, разочаровайки се от собствената си способност да достигне духовното. Но това не означава, че той не може – просто нищо не е направил правилно.

Понякога това може да отнеме 10-15 години, да се опитваш да разбереш къде се намираш и накрая да чуеш това, което са ти казвали още от първия ден, в който си дошъл. Но само  няколко години по-късно човек осъзнава, че духовната сила може да бъде получена само от групата, от обкръжението – според степента на самоотричане пред тях.

И той е в състояние да направи това самоотричане –  дори не само в мислите, в желанията, а и в простите физически действия. И колкото повече той се прекланя, толкова повече ще възприема от останалите мислите и желанията, насочени към духовното. Това ще бъдат духовни мисли и желания, защото човек ги е получил за сметка на отмяна на своя егоизъм!

Така той постепенно ще напредва стъпка след стъпка, за което е казано, че малките грошове се натрупват в един голям капитал.

Ето защо любовта към другарите – е необходимо и единствено условие, което може да служи като лост, нашият трамплин за достигане на целта. И ако човек не прави от себе си „нула“ по отношение на „1“-цата на другаря си, то не ще успее да получи духовна сила и да продължи с нея.

А да продължи – означава с нейна помощ да отмени себе си и отново да се впечатли от групата, а чрез групата да се свърже с Твореца. И става така, че по отношение на групата аз съм като дете към възрастните и получавам от тях величието на целта, чрез тях се обръщам към Твореца. Така напредвам отново и отново по извивките на спиралата, това, което се нарича „в кръговете“.

Няма никакви други шансове за напредък. Тази мрежа, единственият съсъд, който се е разбил, е точно тук, пред нас. И въпреки, че ние не можем активно да работим с 99% на този съсъд, защото те не искат да станат партньори в тази работа, но има другари, които Творецът ни е довел и ни е събрал заедно, да си помагаме взаимно и като отменяме себе си, да получаваме сила един от друг. А с нея ще продължим пътя си към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 04.07.2012

[82212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Във всеки от нас има 613 желания, които се отнасят до връзката ни един с друг, която трябва да поправим. Преди всичко, трябва да видя, че всички те са егоистични и че искам да използвам ближния и да използвам Твореца.

Направлението: „Исраел, Тора, Творецът“, т.е. от любов към творението към любов към Твореца, отначало работи в обратна форма: използваме Твореца и творението за собствено благо. Трябва преди всичко да разкрием това и то се разкрива при условие, че използваме правилно и творението, и Твореца.

На първия етап, желаейки да достигнем общата връзка с цялото мироздание през творенията към Творецът, откриваме в това своите престъпления и подлост, и така разкриваме злото начало. И това не се случва един път, а през цялото време, според степента на напредък, се разкрива малка част от егоизма. Искаме неговото поправяне, а в светлината на поправянето откриваме още малко от егоизма и пак искаме неговото поправяне.

От Твореца чрез групата идва светлина, осветява, поправя разкритото от нас зло и в следствие на това откриваме в себе си нови, по-силни и жестоки вълни на егоизма. Така напредваме от малките грешки към по-сериозните, а след това от не големите престъпления към по-големите, които постепенно се разкриват и поправят.

Но винаги се стремим към любов, към съединение, към обединение на Исраел, Тора и Твореца едно цяло. Искаме Творецът да е свят, „отделен“, особен, т.е. свойството отдаване винаги е било начело на ценностите за нас. Така става напредъкът.

И главното в тази работа е да разберем, че всички поправяния са съсредоточени извън човек. Неговият духовен напредък се извършва извън него. А извън него са само Шхина и Творецът, който я напълва.

На човек му се струва, че около него е целият свят: неживият, растителният, животинският, човешкият, но това е само негова илюзия, въображение. В действителност, всичко това не съществува. Когато човек започне да разкрива истинската реалност, открива, че тя цялата е лишена от духовен живот, а я оживява само висшата сила – Творецът, който стои зад всички тези образи и сенки. Сами по себе си те са само обличания, обвивки, които нямат вътрешно напълване.

Да се надяваме, че истината ще ни се разкрие бързо и ще започнем истински да работим с Твореца през тези одеяния.

От урока по статия на Рабаш, 09.07.2012

[82496]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Основното в нашата работа е упоритостта. Не трябва да се пренебрегва нито един момент и никакви случайни, най-малки възможности, на което е основан принципът: ”Приложил усилия и намерил.”

А човек обикновено започва да преценява и да прави егоистичен разчет, както в нашия живот: струва ли си сега да ставам и да вървя на работа? И решава, че за двеста долара той е готов да стане, а за петдесет – няма смисъл да прави усилия.

Възможно е, от гледна точка на егоизма, това да е правилен разчет, но ако се говори за работа с отдаване, трябва да се отчете, че нашата печалба е в това, колко ние даваме, доколко напредваме по посока към Твореца! И тук дори един грош може да стане не грош, а милиарди долари. Всичко зависи от величието на онзи, на когото отдаваме това.

Затова разчетът трябва да се води за отдаване, а не за получаване. А в разчета за отдаване колкото по-нищожна и по-неважна ни се струва работата, толкова повече тя може да даде. Защото нашите усилия и преодоляването на пренебрежението, многократно увеличават тази малка работа.

Онова, което в моето материално, егоистическо зрение ми се представя за дребно и не толкова важно, придобива голяма възможност, която получавам в замяна за малките усилия, ако използвам всичко това за отдаване. Защото всичко се решава в мислите. От мен се иска само не голямо усилие, за да преодолея своите съмнения, струва ли си да се занимавам с такива не особено важни неща. Но ако го изпълня и започна да работя над онова, което в моите егоистични очи не ми се струва толкова важно, то извършвам вече духовно действие.

И независимо, че от егоистична гледна точка ми се струва, че съм направил някакво мъничко дело, но за отдаването то има огромно значение. А ако сега започна да мисля за онова, на кого отдавам – съгласно това и ще бъде оценена моята печалба. Основното е величието на Твореца. Моят стремеж е да постигна не самия Него, а точно Неговото величие, което ме извежда от скритието и ми позволява да постигна разкриването.

Защото разликата между скритието на Твореца и Неговото разкриване се определя само от едно условие: пренебрегваме ли Го или се опитваме да усетим Неговото величие. Само това променя нашето желание и ни води към разкриването.

От урок по статия на Баал а-Сулам, 03.07.2012

[82139]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→