Трябва да се устремим към единство и постоянно да „бъдем“ в тази точка, докато не добием своето, докато не почувстваме духовния свят, който се разкрива в обединението, съгласно закона за подобие по свойства.

Ден след ден разкриваме нови подробности, нови щрихи по пътя. Много явления се проявяват в резултат на натиск. Така че, ние трбва да „натиснем“ в определена степен – и тогава ще ни се разкрие светлината, затворена вътре.

Въпрос: Що за натиск е това?

Отговор: Натискът е търсене, както е казано: „В нощта на леглото си потърсих Онзи, когото обича душата ми.“ Лежа в мрак – с други думи, всички части на духовния ми Парцуф са на едно ниво и аз съм лишен от светлина, лишен от разбиране. Въпреки това, аз търся: Кой ми изпраща тези състояния? Защо? Какво иска от мен? Как да се свържа с Него? И тогава Той се разкрива.

Въпрос: Но къде тук е натискът, налягането? Това търсене е приятно приключение…

Отговор: Ако не усещаме натиск – е лошо. Поръчителството трябва да го осигури за всички. Това изисква вътрешен „натиск“, неизбежен, неотклонен въпрос: „Ще бъдем ли в състояние да достигнем целта или не?“

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 31.07.2012

[84368]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: По какви признаци може да се определи, че Зоар ми въздейства?

Отговор: Признаците се проявяват в това, че аз започвам да усещам, доколко групата става важна за мен, грижата за благополучието на другарите, за тяхното съществуване, за съединението с тях, стават за мен все по-необходими, доколкото средствата за постигане на целта стават за мен важни, като самата цел, тъй като вътре в това средство ние постигаме целта.

С други думи, няма цел, която да се разкрива в средството, както ние си мислим сега. Творецът (Боре)  е „”Ела и виж” (Бо–ре). Правилният ред за връзка на душите, който ние разкриваме – това е образът на Твореца.

Тоест групата не е средство за разкриване на Твореца. Сама по себе си групата става Творец. Това се разкрива, като ”Той и неговото име са единни”, едното с другото се слива и не може да има между тях никаква разлика.

И няма никаква възможност да направим разлика между ”Аз” и ”групата”. Това е такова единство, че ти се разтваряш там, и теб те няма. А вярната връзка между нас, свързващата ни мрежа образува схемата на висшите светове и превръща всичко в Малхут на Безкрайността. В съответствие с това ние се изкачваме по стъпалата на разкритието на светлината, силата за отдаване, преливащи се вътре в системата, като вечно течение на жизнената сила и енергия.

И не е възможно да се различи едното от другото, защото всички явления на светлината са същите тези съсъди/желание, които действат отвътре в такава форма. Няма светлина, която да се разкрива като нещо чуждо вътре за системата. Напротив, сама за себе си системата започва да свети, както е казано ”И тъмата ще засияе, като светлината”. И това се нарича светлина. Нищо не идва отвън. Правилните действия на съсъда – засияват. Няма светлина извън съсъда.

От урока от книгата Зоар, 30.07.2012

[84249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Важно е да се изясни точно, в какво можем да променим желанието си за наслаждение под влияние на светлината, за да не разчитаме на своите сили напразно. Всичко, което можем да направим да ускорим своето развитие, използвайки групата като увеличително стъкло, което приближава към нас въздействието на светлината, това е единственото възможно за нас действие, а друго и не ни трябва.

Започвайки работа с групата, ние се научаваме да фокусираме, да събираме всичките лъчи на светлината, възвръщаща ни към източника, за да преминат точно през центъра на групата и да бъдат насочени към желанието ни за наслаждение. Тъй като тогава, това егоистично желание ще се промени благодарение на светлината.

Ние искаме да изучим, как се случва това: как този лъч светлина, преминаващ през увеличителното стъкло, се увеличава, концентрира, усилва, и попадайки след това върху желанието, го прекарва през четирите стадия на развитие. Тогава ще видим, как в желанието за наслаждение изведнъж стават такива промени, че то става противоположно на себе си. Започва да живее не вътре в себе си, а се издига над своето желание, по-високо от съкращаването и екрана, към отразената светлина – към отдаването вместо получаването, и така достига до поправянето.

Тази работа по ускоряване на развитието на нашето желание за сметка на светлината, възвръщаща ни към източника, ни дава възможност и сили да разбираме и постигаме цялата система. Би ни се струвало, че е просто ускорение, но именно в него ние откриваме всички средства, всички детайли на творението и процесът на неговото развитие. Тъй като преминавайки през всеки детайл ние трябва да ориентираме групата в нова форма.

Фокусът, който настройваме с помощта на лупата, всеки път се променя, преобръщайки се обратно в сравнение с предходното, зависещи от новите вътрешни и външни условия. Ние през цялото време променяме действието на групата върху нас, а нея я регулираме съобразно светлината, Твореца. В резултат на това вътре в себе си  изграждаме нова система, над своето желание за наслаждение. Групата става за мен моя свят. Вместо миниатюрното желание за наслаждение, аз получавам целия свят, голямата, мощна система на света на безкрайността.

Благодарение на заключеното в нас желание, ние имаме възможността да постигнем тази система, наричаща се ”група” – безкрайна в своя краен вид и по такъв начин получаваме средство, издигащо ни над егоизма.

А пълното стъпало за отдаване се нарича преданост на душата. Това означава, че човек напълно се е откъснал от своето желание за наслаждение и се казва, че отдава цялата си душа. Разбираемо е, че всички тези етапи на поправяне извършва светлината, а от нас се иска единствено да насочим неговото действие върху нас чрез групата – да съединим тези три съставни в едно, за да застанат всичките в една права.

Тогава няма да останат съмнения, че ние искаме да се доближим до природата на светлината и затова, си представяме групата точно по такъв начин, и искаме чрез нея светлината да ни подейства. В крайна сметка всички тези съставни се съединяват в едно цяло.

А след стъпалото на предаността на душата се разкрива стъпалото на любовта, когато човек разбира, какво се е подразбирало под цел на творението ”да насладиш сътворените”. Това понятие се разкрива само в съвършената отразена светлина. Но до  тогава, на човек не му е известно намерението на Твореца относно творението.

Ние постепенно се изкачваме по стъпалата. Изпълвайки някакво условие, благодарение на това ние разбираме още малко от намерението на Твореца относно творението. Така напредваме: първо поправяне на желанието посредством светлината, възвръщаща ни към източника, а след това постигане замисъла на творението.

От урока по статия от книга ”Шамати”26.07.2012.

[84030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е, че ”увереността е одеянието на светлината”. В основата на всичко лежи желанието. Но самото желание не е способно на нищо, ако светлината не му въздейства. И най-големият праведник, изкачил се по много от духовните стъпала, пада и се завръща към животинското си състояние, ако светлината престане да му свети. Той ще се спре много по-лошо от останалите. Независимо, че това е доста значимо състояние, защото е голямо, но със знака минус – противоположно на светостта.

Докато има светлина – имаме увереност, а като спре да свети – увереността изчезва. Всичко зависи единствено от светлината, осветяваща човека. В това състояние той ще има силата да се издигне, нещо да каже. А когато светлината изчезне, то човек загубва дори паметта си, какъвто е случая с Баал Шем Тов, който дори не можал да си спомни азбуката. Човек престава да разбира, в кой свят се намира, съществува ли висшият свят и Твореца.

Тоест всичко зависи от мощта на светлината, достигаща до нас и въздействаща на материала, на желанието. Затова е казано, че ”мъдростта идва с опита”, а също така, ”приложил си усилия и си намерил”. Но цялата тази работа, усилията, преодоляванията са насочени към едно единствено действие: да ускорим влиянието на светлината върху нас. Тъй като всичко зависи от нея. Ние се опитваме да се подготвим така, че светлината да не изчезне.

Разбира се, дори тя да изчезне, то в крайна сметка случайните тежки състояния ще са ни от полза. Но ние трябва да направим всичко зависещо от нас, да бъдем по-близко до нея, да се прилепим и да заприличаме на нея.

Целият път е предопределен, а ние имаме сили само да ускорим своето движение напред. А скоростта зависи от онова, доколко всички ние искаме да реализираме новата форма, следващото стъпало да се реализира между нас. Върху това са съсредоточени всички сили.

Увереността е осветяване свише, а ако то изчезва, то не остава никаква увереност, усещане, разбиране. Както е казано в Псалмите на Давид; ”Скрил си ти своето лице, и аз се изплаших.” Затова трябва да постигнем такава връзка помежду си, за да задължим светлината да е винаги между нас.

Всички заедно, с общи усилия и с помощта на светлината можем да създадем помежду си такова свойство за отдаване, любов, обединение, че тази светлина никога да не престане да ни свети. Ето това се нарича увереност, взаимно поръчителство.

Така достигаме състоянието, в което висшата светлина винаги ще ни свети. Независимо, че всеки ще се изкачва и ще пада, люлеейки се на всички посоки, но благодарение на многото взаимни действия, случващи се всяка секунда и на различни места, ние постигаме стабилност. Ние не само, че не падаме, но тъкмо обратното, само се изкачваме все по-нагоре и по-нагоре. Нашите падения също се превръщат в подем – едното за сметка на другото, събиращо се от всички в общата касичка.

Така ще постигнем увереност, друг начин няма.

От урока от книга ”Шамати”, 25.07.2012

[83928]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как нашето обединение е основа за разкриване на духовните етапи?

Отговор: Всеки етап е свят, който чувстваш, свят, изтъкан от връзката между всички души. Първоначалното свързване, произтичащо от света на Безкрайността, постепенно намалява, докато не претърпява разпадане и не е разбито напълно в нашия свят. И сега оттук започва изкачването по същите тези етапи на свързване. Само трябва да го покажеш.

„Материал“ на душите е желанието за получаване, а връзката между тях е точно тази система, която ние изучаваме. Десет сфирот, духовни парцуфи – всичко това са различни начини за връзка между душите.

Като цяло, от това се създава единното цяло, когато се издигаме към Малхут, света на Безкрайността и всички връзки на 100% са пропити от отдаването, без никакви пречки и недостиг. Тогава съпротивата изчезва при прехода между нас и връзката се осъществява с безкрайна скорост, незабавно. Това е състоянието на Безкрайността.

В крайна сметка, сливането означава нещо просто: това, което е в мен – в същия миг е в теб, и обратно. Тази комуникация е безгранична, не се ограничава от рамките на времето и съпротивата на егоизма. „Резисторът“ между нас изчезва и желанията ни свободно си взаимодействат в своята цялост.

Въпрос: Как трябва да стане това на семинарите?

Отговор: Сливането ни на семинарите – това е усилие: искаме да се включим един в друг толкова тясно, колкото можем изобщо да си представим, така че всеки да загуби усещането за себе си и да почувстваме единното желание, единната мисъл, единното цяло. Въз основа на тези усилия, от гледна точка на единството, ние мислим за решаването на въпроса, поставен от учителя. Тъй като ключът се крие именно там, в обединението.

Към това се стремим по време на семинарите – с помощта на обединението да намерим отговора. Всеки път в търсене на решение ние искаме да го открием чрез единството, без привличане на някаква логика. Още повече, сега няма логично да проучваме и анализираме думите на кабалистите.

Без обединение няма никакъв смисъл да седим в кръг. За какво ни е нужен тогава? За интелигентен разговор или научен дебат? Не, задачата е само да се реализира обединение между нас на нивото на чувствата, за да създаде то ново качество. И тогава в общото усещане ще се състави представата.

Семинарът е предназначен за да се създаде общ съсъд, принадлежащ към по-високата степен. Опитваме се с всички средства да я достигнем. Е, ако няма решение, значи не сме успели.

Безполезно е да се напомня за обединението по пътя – то трябва да е първоначалната настройка. Възможно ли е да дойдем на семинар, не за да се обединим, и в това единство да открием следващото стъпало или поне решението на въпроса, който води към него?

От урока по статия на Рабаш, 13.07.2012

[83843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: За да опише нашето състояние, Баал а-Сулам дава пример с червей, който живее в ряпа, и в края на краищата излиза на светлина. Например, два червея решават заедно да излязат от ряпата. Но по пътя единият от тях попада в отчаяние. Защо се случва това?

Отговор: Това се случва защото Творецът  изпраща ’’трудности в сърцето”, а червеят не е съгласен. „Защо? Защо има трудности по пътя? Защо не е по друг начин?”  Гордостта е тази, която снижава човека и го изхвърля от пътя.

Въпрос: Какво трябва да направи в тази ситуация другият червеѝ?

Отговор: Да се опита да помогне колкото може. Но не е по силите му да върши работата на друг.

Главното тук е да наведе глава, да снижи нос и да приеме неизменните закони на природата. Днес не ги разбира и няма значение колко силно крещи – нищо няма да промени. Може да проклина закона за гравитацията, нима от това ще стане ”по – добър” и ще спре да ти въздейства?

Необходимо е да разберем, че се намираме в свят с неизменни закони и само спазвайки ги, можем да напредваме. Съпротивлявайки се, законите ще работят по съответен начин. Това е разликата между пътя на Тора и пътя на страданието.

Едно и също се случва и в нашия свят, но тук живеем в общество със изкуствени закони, за това всичко изглежда като покупко-продажба, че всичко може да се “удвои“,  и само трябва да изчакаме подходящия момент.

От друга страна, погледнато в посоката на Твореца, откриваме, че няма нищо фиксирано и абсолютно. Или работим с Него по добър начин, или по лош начин – междинен вариант няма.

Така когато червеят  усети “трудностите в сърцето“, необходимо е да разбере, че няма избор. Проблемът е в празните надежди, че лошото състояние ще отмине от самосебе си, и доброто ще доѝде само. Помнете казаното: “Това, което умът не направи, времето ще направи.“ Но това ще се случи само полагайки усилия през това време, въпреки ума и липсата за разбиране на случващото се.

По време на буря няма смисъл да се седи и чака доброто време. Необходимо е да реагирам, макар и объркано, без да разбирам, деѝствайки, да положа усилие. Тогава времето ще направи това, което умът не може.

С други думи, с повече деѝствие, правим това, което умът би направил без забавяне.

От 4-a част от Ежедневния Урок по Кабала от 12/7/12 “Въведение към книгата Зоар“

[82783]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е необходимо толкова време, за да се отчая от своите сили? Защо не ме ”обезсилят с един удър“?

Отговор: Защото си упорит. Ти все пак се надяваш да постигнеш успех самостоятелно и не ни вярваш, когато ти казваме, че това е невъзможно. Същото се случва и с целия свят.

Въпрос: Какво ни предстои?

Отговор: Ще дойде краят на илюзиите – трудни времена. И затова трябва много бързо да подготвим нашите другари, да направим от тях лектори и наставници. Аз съм много доволен, че вече е положено началото, и процесът е задвижен. Трябва с всички сили да продължаваме да действаме в това направление.

Тъй като, в крайна сметка, в Израел хората трябва да разберат, че сме на прага на много тежък период. Очакват ни много сериозни проблеми, много по-сериозни от тези на масовите демонстрации. Това засяга и социалния аспект, и външните инсинуации от САЩ. Разказват ни за ”големия ни приятел” зад океана, а такъв приятел няма – тъкмо обратното, той постоянно се стреми да ни бутне в бездната.

Така че трябва да успеем да покажем на народа, че спасение има – да им покажем с всички възможни средства. Времето не чака. След няколко месеца ще настъпи такава ситуация, когато това послание ще трябва да живее сред народа. И затова трябва да формулираме своите обяснения, да разпространяваме материали, да издаваме книги и брошури. Тъй като думите ни вече са актуални и хората виждат как се сбъдва онова, за което отдавна вече говорим.

Днес от нас се иска максимално продуктивна работа в областта на разпространението. Това е наш дълг. Решението трябва да бъде доведено до народа. Тъй като никой друг освен нас няма да има решение – и това е опасно, защото народът ще се отчая от безизходицата. Трябва да издигнем нашия флаг високо и да обясним, че спасение има, че това не е просто шанс, а именно решение за надежден изход от сегашната ситуация и великолепен подем.

Да съберем сили, защото настъпва съдбоносно време. И хората ще започнат да проявяват по-голяма предпазливост и разбиране, те ще станат по-достъпни за нашите обяснения.

А през това време трябва да изработим още по-близка до народа методика. ”Вълната” ще се надигне в близките месеци, ще настъпят беди и проблеми – и хората ще знаят, че има решение, позволяващо препятствията да се преодоляват веднага, всеки път достигайки до ново равновесие. Така ще можем да даваме пример на целия свят.

Въпрос: В какъв срок трябва да утвърдим системата за интегрално възпитание в САЩ?

Отговор: Предполагам, че разполагаме с половин година, до декември – януари. А може би и по-малко. А това, което засяга Израел – мисля, че става въпрос за два или три месеца. Тъй като ситуацията продължава бързо да се влошава.

Обаче трябва да се разбира, че всичко зависи от нас. Осъзнавайки това, човек става и се захваща за работа. Ако заедно с цялото международно кли решим да достигнем единство и чрез него да привлечем светлината, възвръщаща ни към Източника – нищо в нашия свят не би ни попречило. Всичко, каквото се случва тук, каламбур, криза и безнадеждност, е нищо в сравнение с главното. Така че – напред.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 17.07.2012

[83471]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Нито един проблем няма да се реши, ако не изхождаме от точката на нашето единство. Тя е основата, от нея трябва да се започва всичко. Към нея присъединяваме всяка дума, всяко свойство – всичко, което пожелаем. Тъкмо към нея, точката на единението.

И затова не може да се задейства нито една мисъл, докато не си определил тази точка. Първо се утвърди в нея, а след това започни да мислиш как да я укрепиш, как да разшириш нейната власт над другите свойства, как да направиш от нея кръг.

Това се осъществява с помощта на обкръжението. Ако ти създадеш тази точка и работиш, за да включиш в нея другарите, тогава тя се разширява правилно и ти не забравяш за главното.

Въпрос: Защо състоянията се затягат? Защо усещаме тежест?

Отговор: Тежест изпитваш в своите материални, егоистически желания. Когато ти е леко и добре – то ти се радваш. От друга страна, ако напредваше чрез взаимна връзка с останалите, то би се радвал, когато става по-тежко.

Въпросът, защо състоянията се затягат, сам по себе си е егоистичен. На човек, който напредва, не му се дават такива мисли. Той се пита само едно: ”Как в сегашното състояние да се уверя, че извършвам отдаване без каквато и да е лична изгода? Трябва ми само знак, че наистина Ти доставям удоволствие – знак, че съм напълно откъснат от самия себе си. Не ми трябват нито усещанията, нито облекченията – само да знам, че действам правилно.” Ето какво е отдаването.

Въпрос: По какъв признак познавам, че това ми се е отдало?

Отговор: По светенето хасадим, което ще получа. То няма да ми даде нищо друго, освен действието отдаване. Тогава ще разбера и ще почувствам, че Творецът не знае нищо за моите усилия и достижения, та и никой друг не знае за тях – и от това ще изпитам още по-голяма радост. Тъй като това е признак, че наистина съм откъснат от своя егоизъм.

Въпрос: Как да затвърдим такъв подход в сърцата ни?

Отговор: Само посредством общото мнение на групата. Нужна ни е ”разпръсната във въздуха” вест за това, че отдаването е отсъствие на всякакви насрещни искания. На мен ми трябва само вярно направление и сили за пътя, а самият път е сякаш път с еднопосочно движение.

А след това, поправяйки по такъв начин всичките си желания, аз ще се изкача на новото стъпало и ще започна да се наслаждавам от отдаването. Това вече не ще го опишеш с думи – получавам заради самото отдаване и се наслаждавам, обаче моето наслаждаване се усеща не в обичайните желания, при все това, че все пак го има там…

Въпрос: Какво е това ”общото мнение на групата”?

Отговор: Това е общият устрем, поставящ отдаването над всичко. Всички трябва да знаят, че това е така, трябва да говорят за това, макар и изкуствено, един пред друг, да издигат важността на Твореца.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 15.07.2012

[83071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Китайската мъдрост говори за две сили – Ин и Ян – представляващи негатив и позитив, или женско и мъжко начало. Свързано ли е това по някакъв начин с кабалистичните понятия? От къде са тръгнали тези представи?

Отговор: Това е открито при всички: нашият свят се състои от две противоположни сили, проявяващи се във всички сфери и на всички нива. Техният баланс определя състоянието на материята, а нивото – нейната същност, изразена в нежива, растителна, животинска или човешка природа. Всичко зависи от съотношението на противоположните сили в системата и тяхната взаимовръзка. В неживата материя балансът е неизменен, в растителната той придобива динамика и започва да се изменя, а на животинско и човешко ниво тази динамика се усилва.

Това, което китайските мъдреци са разкрили преди хиляди години, е истина. През цялата история са откривали тази истина и в други части на света. Но това няма отношение към духовното – става дума за явления от нашия свят, поддаващи се на изследване с помощта на традиционната наука, която се основава на намерението за получаване.

От друга страна, „духовното“  е намерението за отдаване. То е абсолютно откъснато от нашия разчет, от природата на нашия свят. И тук науката кабала играе роля на средство, на инструмент, на „приспособление“, позволяващо да издигне човека от реалността на получаването в реалността на отдаването. Кабала обяснява как да бъде премината тази граница между получаването и отдаването, а по-нататък – душата учи човека, доколкото той вече знае за какво става дума.

Няма друг метод способен да осъществи това преобразяване, този преврат в човек, да го преведе през Рубикон. Аз сам не мога да изтребя собствения си егоизъм, а кабала ми дава възможност да предизвикам външната сила, която да ме промени на отдаване, за да поставям ближния над себе си и чрез това да му доставя удоволствие.

Днес ближният ми е най-малкото безразличен, да не говорим за ненавистта или користното използване. В действителност, именно ненавистта се обръща в любов и колкото повече е тя, толкова повече любов може да породи. Но освен кабала, в света няма друго средство, с помощта на което можем да предизвикаме тази сила, която да измени погледа ни върху нещата.

„Хайде да си помагаме един на друг“ – предлагат прекраснодушните добряги, и ние трябва много да се пазим да не ни сложат на един ред с тях. За разлика от тях, ние не сме утописти – напротив, казваме, че човешката природа е глупава. На кръглите маси за момент изпитваме потребност от единство и веднага откриваме, че не можем, а и не желаем това.

Тогава достигаме до две крайности: от една страна, струва си да се обединим, а от друга страна, сме неспособни на това. Какво може да се направи? Ето това е истински въпрос и ние трябва да достигнем до него.

Обясняваме това дотолкова, доколкото хората са способни да възприемат и да издържат. Не разказваме, че не е възможно да се обединим със собствени сили, докато те самите не видят това. Ще ни се наложи да направим изменения в нашата практика, в съвместните мероприятия, семинари, кръглите маси, в системата на обучение, в интегралното образование и възпитание. Постепенно ще разработим методиката.

Във всеки случай, друг път за света няма и не може да има. Колкото и дълбоки да са познанията за Ин и Ян, това няма да даде решение. Но те могат да бъдат използвани като отправна точка за нашето разпространение в Китай.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 15.07.2012

[83066]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Маями. Урок№1

Въпрос: Вярно ли е, че от нас се иска само вътрешна работа – вътрешно намерение да изпълним желанието на другарите, а не физическите?

Отговор: Да, но как мога да бъда уверен, че съм направил всичко правилно и че не залъгвам сам себе си? Ако потвърждавам това с физически действия в този свят, мога да бъда уверен, че моите намерения са правилни.

А иначе мога да ти разправям колко те обичам, обаче как да проверя дали това е вярно? И дори не за това, че те лъжа – а че не съм уверен дали не лъжа сам себе си. Какво да направя, за да бъде това истина?

Затова се намираме в общество, във физическия свят. И ако действието и намерението вървят заедно, ръка за ръка – това доказва, че действаме правилно, искрено, без да лъжем.

Ако не съм готов за действия, а само възнамерявам да отдавам на другарите си, това означава, че моето намерение е лъжливо. И ако само действам, без правилно намерение, и не възнамерявам да достигна до Твореца чрез другарите, тогава това действие е лъжливо и в крайна сметка го правя заради себе си.

Затова е необходимо такова състояние, което съществува в нашия свят, където трябва да изпълняваме физически действия и към тях можем да добавим духовно намерение за отдаване.

Намирайки се в групата, имаме възможност да се самопроверим. И затова е бил създаден този свят – най-ниското стъпало, на което можем да изпълним действието фалшиво: да се усмихваме един на друг, да помагаме, сякаш извършваме отдаване, но всичко това само за собствени нужди, за лична полза. Ако започнем да работим в групата над своите намерения и да притегляме светлината, желаейки да достигнем до отдаване на Твореца чрез групата, то започваме да виждаме своите истински намерения. Тук е необходимо съчетаването на двата свята: на този и духовния свят заедно.

Затова достигаме света на Безкрайността, издигайки се по всичките 125 стъпала, само при условие, че съществуваме в този свят, във физическо тяло. А ако за своя живот не сме успели да се издигнем, то се връщаме обратно в този свят. Тъй като сме задължени да съществуваме едновременно в двата свята: с намерението в духовния свят, а с физическите действия – в материалния.

Затова днешното състояние е уникално: в материалния свят сме достигнали такова състояние, че той ни подтиква да развиваме намерението за отдаване. Иначе няма да можем да оцелеем. Хората наричат това криза, а ние го наричаме нов път, нов етап в развитието на човечеството, с помощта на който трябва да разкрием духовния свят и да го присъединим към материалния.

Само човек, занимаващ се с кабала, е способен на това. Затова трябва по-бързо да се развием, за да обучаваме света. Светът не може да направи това самостоятелно, защото контактът с висшите светове може да се установи само от тези, които имат точка в сърцето, стремеж към духовното извисяване. И затова трябва да мислим за целия свят и да ускоряваме своето развитие.

От 3–я урок от конгреса в Маями, 23.06.2012

[81350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→