Ако по време на падение не извършваш правилните действия, издигаш пред себе си двойна бариера. Едната бариера е трябвало да я преодолееш при разкриването на новата празнота. Но ти си я отблъснал и си казал, че не е по силите ти да я преодолееш.

Сега ще ти се наложи да чакаш дотогава, докато Творецът отново не те призове, т.е. в теб ще се разкрият нови условия за поправяне на този същия проблем, но в друг вариант. Творецът подменя един ангел, една сила с друга и дава на човек нова възможност за напредък.

Човек действа вътре в съвършената система и е задължен да изпълни своята част, зависеща от него, за да подсигури съществуването на цялата система и нейния напредък в осъществяване на целта. Това движение се осъществява от цялата система, където всеки елемент се пробужда и зависи от останалите съгласно реда на поправянето отдолу нагоре, по веригата на информационните гени (решимот).

Ако човек не реализира своето решимо, какво ще се случи? Получава се така, че другите ще бъдат принудени да изпълнят неговите задължения вместо него. С това, човек нанася огромна вреда на всички, ако не изпълнява тези задачи, които се разкриват пред него. С това вреди на цялата система, на цялата група. Той не дава на групата да напредва и сякаш я извежда в кръговете за наказания, карайки я да прави допълнителни поправяния, за да изпълни онова, което той не е отработил.

Те са принудени да го влачат на раменете си, с една дума, както в боя, когато тежко ранения се налага да бъде носен на носилка. Това е много печално състояние за групата.

Доколкото цялата система е затворена и изходът на решимото определя кой трябва да действа първи, а кой след това, и как сме свързани помежду си, то всичките ни действия са зависими и следват едно от другото. От онова, че не си изпълнил навреме задачата си, преклоняваш себе си и целия свят в посока на обвинението, вместо в посока на оправданието. Ти стоиш на стрелката на везната и я накланяш ту в едната, ту в другата посока, носейки отговорност за целия свят.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 24.09.2012

[88939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се усети правилната връзка?

Отговор: Правилната връзка е само тогава, когато усещаме връзката помежду ни, а не самия себе си. Това е точно обратното на случващото се днес.

Ако не се обвързваме със себе си, ще почувстваме връзката между нас, т.е. общият орган, който живее и съществува. Всеки един от нас няма да се чувства като отделна клетка, a ще се усеща включен в цялото тяло, и ще дава от себе си, докато не се почувства част от цялото тяло. Това ще означава достигане на връзка помежду ни.

Колективното чувство на живота в общия организъм, който не принадлежи на един човек, а е резултат от връзката между нас, това чувство се нарича Творец.

Нарича се Адам (един човек), неговото завършено състояние се нарича Творец, светлината на живота, силата на взаимното отдаване.

От сутрешния урок по писмо на Рабаш, 20.09.2012

[88654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Системата от връзки помежду ни се разкрива постепенно, благодарение на факта, че се свързваме. В тази обща мрежа чувстваме нашите желания, които постепенно започват да се обединяват, както и общата сила, изграждаща се в тях.

Тази сила е Светлината, която се разкрива чрез нашите желания и е образът на Даващия, който е от външната страна. Ние Го изграждаме и разкриваме. Това изображение е наречено Творец (Боре), което означава ела и виж (Бо-Ре от иврит)

Творецът съществува само ако го изградим в своите желания, намерения, стремежи и усилия.

Може да изглежда странно, тъй като е казано: „Аз съм първият, Аз съм и последният“, „Няма никой, освен Него“, „Неговата слава изпълва целия свят“. И след всичко това се казва, че човекът изгражда Твореца?

Все още се подготвяме да повярваме, че трябва да разкрием Твореца, който е скрит като със завеса, която се движи и Го скрива. Но това само ни показва, че ние сме тези, които изграждат формата, с която наричаме Твореца.

От  урок пописмо на Рабаш, 20.09.2012

[88661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как групата може да ме пробуди?

Отговор: В това се състои част от нашето поръчителство. Трябва да чувствам, че ако не пробудя другите, то и те няма да направят същото за мен. Тъкмо в това е основният проблем, защо заспиваме и не напредваме, и изоставаме от света. Вместо да теглим света след себе си към поправяне, ние изчакваме, докато светът не прояви до край своето заболяване, разбиването.

Ако в някой твой близък, например в детето ти, се проявява ден след ден някаква опасна болест и то се чувства все по-зле – ти би ли чакал спокойно до пълното му влошаване? Нима не би търсил лекарство за него и не би настоявал да го изпие?

Преживяваш ли така за целия свят? Ако не, то не изпълняваш своята мисия. Групата не те пробужда, и ти не я пробуждаш.

От урока по писмо от Рабаш, 14.09.2012

[88533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако нищо не ми помага да се пробудя и ме обхваща пълно безразличие?

Отговор: Трябва да се разбере, че дори ако не мога да се пробудя отвътре, все още мога да изиграя външно пробуждане и по този начин да пробудя другарите си вътрешно. Ако говорим за величието на Твореца, ще се запалим и ще се пробудим. И така е във всички действия. Достатъчно е, срещу заплащане, артисти да изиграят пред мен театрална сцена за възхищението и вдъхновението от духовната цел и аз съм впечатлен от това.

Има история за кабалист, живеещ в едно еврейско селище, който канил в дома си певци и улични музиканти, за да свирят за него. Жена му се карала, защо им дава последните пари, които имали, защото след това те самите няма да имат какво да ядат. А той отговарял, че няма с какво друго да съживи душата си.

Жената се чудела как те могат да го вдъхновяват – та той е голям човек, уважаван равин, а те са просто скитници и пияници, които сега ще купят водка с получените от него пари и ще се напият. Но той отговарял, че това не е важно. Те му свирят за пари, защото искат да пият, а той слуша, за да се пробуди за духовна работа.

Така че, трябва да намериш другари, които да играят пред теб, дори от личен интерес – главното е да те вдъхновят.

От урока по писмо на Рабаш, 14.09.2012

[88530]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако в мен не възниква желание да моля за обединението на другарите, а тъкмо обратно?

Отговор: Това е знак, че не си се подготвил. Преди всичко, трябва да принизиш гордостта си, да се принизиш пред обкръжението и да започнеш да усещаш, че другарите ти са велики хора, вървящи напред. А ти си останал сам някъде там, далеко, с една дума, спящото бебе, което са го забравили в количката.

Всички вече са заминали далече напред, а ти в своята гордост си мислиш, че си особен и затова си се откъснал толкова напред. Но не – те са напреднали, а ти си останал назад. Трябва преди всичко да осъзнаеш това. Откъсването от връзката с обкръжението е първата причина за всички неуспехи.

Целият проблем е в това, че във вас няма желаниe, напрежениe. Така е, защото не анализирате това, което е важно. Трябва постоянно да се прилагат усилия за това. Ако мисля за нещо през цялото време, то става най-важното за мен и аз няма да забравя за него по време на учението.

А освен това, цялата група, като едно цяло трябва да работи така, че да пробужда във всеки важността на духовната цел. Това се нарича взаимно поръчителство, когато си внушаваме един на друг, че няма нищо по-важно от отдаването. Ако всички се намират в летаргичен сън, то един човек не може да върви срещу силата на цялата група и той също заспива.

Проблемът е в това, че сте свикнали да се движите с чуждо гориво – вместо, всеки да пробужда останалите, а след това от тях да получава много повече, отколкото е вложил. Групата трябва да работи с усилвателя на всяко частно желание.

Но аз виждам, че всички чакат кога аз ще накарам този кораб да се движи от моите викове и налягане. А без това той лениво се поклаща на вълните и чака кога ще го тикнат напред. Щом престана да тикам, тутакси всички поглеждат към мен, защо съм спрял. В такава форма не е възможно да се напредва.

От урока по книгата  „Зоар“, 11.09.2012

[88296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще стане, когато се съединим? Как ще работи това?

Отговор: Това е такова съединение, което се изгражда над усещането за раздяла. Тъй като ние сами сме го постигнали, а постижението се основава на сравнението на двете противоположни състояния. При техния конфликт, в съпротивлението между тях разкриваме своето постижение.

То е като резистор в електрическата верига, който сякаш се противопоставя на връзката между две точки, поставя препятствие между тях. Но ако свържем тази мрежа с двата полюса, създавайки потенциална разлика, то именно чрез това съпротивление, можем да разберем що за разлика е това: какво има в единия полюс и какво има в другия, анализирайки техните различия и отношения един към друг. Всичко това се изяснява именно чрез съпротивлението, по силата на противопоставянето.

На тази основа е построена системата на живота – от съединението на противоположни частици. След това, тези частици започват да се съединяват в атоми, атомите в молекули – всичко се съединява на основата на противоположните свойства: плюс – минус.

Благодарение на различните съединения между положителните и отрицателните елементи възникват различни материали. Такива вътрешни противоположни свойства са характерни за всяко вещество, за всички елементи от Менделеевата таблица. И поради това, тази връзка между плюса и минуса е много сложна и разнообразна. В нея има такива специални свойства, които превръщат тези структури в живи клетки. Това вече не е статична система, където плюса и минуса са свързани с неизменни отношения помежду си, а такава, в която това отношение започва да се изменя. Оттук възниква основата на живота.

На нисшия сега се дава възможност не просто да съществува в сливане с висшия, както в самото начало в света на Безкрайността или в раздяла с Него, както след спускането на световете до този свят – но започва и да изпълнява собствени действия по отношение на висшия. Това вече е изменение от неживо на растително ниво, а след това на животинско и накрая – човешко. Така се извършва подем по стъпалата.

По този начин възниква животът в нашия свят, а точно така става и в духовния свят, при напредване на човека и премахване на преградите, които го отделят от Твореца.

От урока по „Статия към завършване на книгата Зоар“, 13.09.2012

[88394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигнем до хората, ако те не са готови да ни чуят?

Отговор: Няма никакъв проблем да достигнем до всички. След като нишките на взаимовръзките са разпънати между всички нас и те са на твое разположение – моля, влияй, въздействай на тази мрежа отвътре. Никой в света, освен в тези, които имат точка в сърцето, няма толкова мощен достъп до вътрешната мрежа на връзките между хората.

Всички взаимосвързани, целият свят блуждае в общите чувства и мисли – но на материално, „животинско“ ниво. Що се отнася до силите, които променят реалността, до там не достига нито един от седемте милиарда души – всички те са под контрол.

Можеш да действаш активно във вътрешната мрежа, свързваща всички заедно, при условие, че искаш да го направиш правилно, да допринесеш за нейния напредък, развитие и разкриване на хората. Тогава можеш да се включиш към тази мрежа и да добавяш в нея своето желание, молитвата си. Моля – имаш възможност, защото имаш точка в сърцето, както и всички останали другари по целия свят.

Всички сме свързани с тази вътрешна мрежа и чрез нея насърчаваме доброто развитие. За да може светът да напредва не под влияние на негативни импулси, ние самите поне малко дърпаме напред. Колкото ние помагаме на Силата на природата, наречена „Творец“, да движи света, толкова привеждаме негативното подтикване отзад в позитив, който ни води напред. В Кабала това се нарича „склонявам себе си и целия свят към чашата на оправданието“. В резултат, болезнените убождания и ударите в гърба се сменят с приятни приключения по пътя напред.

Въпрос: Значи работата не е в думите, които казвам на някого. Дори и човекът да не вслуша, ако имам правилно намерение, то работи ли отвътре?

Отговор: Разбира се. Не е необходимо да са те чули с ушите. Все пак трябва да пробуждаме хората чрез външни средства, но истинското, най-силното разпространение се осъществява, разбира се, чрез вътрешната мрежа. Ако укрепвахме вътрешната връзка между нас, светът щеше да бъде различен.

Това повдига въпроса: колко сили трябва да отдаваме за усилване на вътрешната ни връзка и колко за външна? Ако наистина можехме ефективно да вложим цялата си енергия във вътрешната връзка – така бихме и направили. Но не сме в състояние за това, така че преминаваме и към външна връзка, която отново ни помага да се обединим и да взаимодействаме.

От урока по статията „Мир в света“, 13.09.2012

[88314]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя доколко молбата ми е правилна?

Отговор: Нямаш такава възможност за проверка, тъй като за такава оценка трябва да знаеш коя молба е правилна, за да я сравниш с твоята, която е неправилна, и да направиш разлика.

Единственото, което можеш, е да търсиш начин за сливане. Сливане означава, че молбата е била правилна. Стреми се да си представяш това състояние и така проверявай. Но това се отнася повече към усещанията, тъй като всяка молитва се заражда от чувствата, а не от разумното разбиране.

Молитва се нарича МА”Н (женски води) и посочва доколко моето желание да се насладя е готово да се съедини с желанието за отдаване в една молба. Произтича само отмяна от страна на желанието за наслаждаване, което се присъединява към желанието за отдаване.

Тъй като с желанието си да се насладя искам това, което е добро за мен. А желанието за отдаване, което мога да намеря в своя свят – това е желанието на групата. И ако желанието на групата става по-високо за мен от моето собствено, това означава, че се издигам както Малхут в Бина. Включвам се в Бина, в желанието на другарите и съм готов с всички сили да действам така, както е нужно на тях. А ако не ми се отдаде, то за това си има молитва.

И е разбираемо, че не мога да го изпълня, тъй като моето желание да се насладя постоянно расте. Затова всеки път издигам молитва, МА”Н. Аз искам да издигна своята Малхут в Бина – да се включа към желанието на останалите и да им служа, за да мога чрез това да достигна до служене на Твореца, от Бина да се издигна в Кетер, но не мога да направя това.

За да се осъществи това, моля в своята молитва. Моля се да дойде светлината, възвръщаща ни към Източника, и да ми помогне да се присъединя към Бина, към отдаването, към вярата над знанието, за да стане за мен сливането със свойството отдаване повече от това с Малхут, по-високо от моите собствени желания и разсъждения.

А ако не чувствам в себе си потребността от такова сливане с групата, това означава, че не съм мислил за това преди и не съм се подготвял за молитва. Добре, с какво съм дошъл на урока? Какво още може да се направи, освен това? Всичките ми желания, мисли, устреми, дела – всичко, което образува моето ”Аз”, преди всичко това, трябва да издигна молба за служене на ближния. Това е най-първото поправяне.

От урока по книгата „Зоар“, 11.09.2012

[88155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Откъс

Първо, на всички трябва да е ясна целта: резултатът от събранието трябва да бъде достигането на свойството на любовта към другарите, когато всеки от тях ще се пробуди за това да обича другиго. В понятието любов има 2 нива:

1. Естествена любов – за нея човек не трябва да прилага усилия. Трябва да се пази да не наруши природата.

2. Любовта, възникваща вследствие на това, че един прави добро на другия. Също е естествена, защото подаряващият подарък предизвиква с това любов към себе си. Затова, когато се събира група, която иска заедно да работи над любовта към другарите, всеки трябва доколко е възможно да помага на другия.

Всичките другари са различни, и макар всички да имат различни причини за лошо настроение, в едно всички са равни: всеки от тях има нужда от добро настроение.

Затова на всеки е възложено задължение да мисли с какво може да създаде добро настроение на приятеля, за да може след приключване на срещата, всички да се усещат бодри и окрилени, заобиколени от общата обич. В противен случай, у всеки ще възникне желание повече да не идва на такива събирания.

От това следва, че всеки трябва да се старае да внесе в групата приповдигнато настроение и надежда, да придаде енергия на групата, за да може всеки неин член да си каже, че сега започва нова страница в работата си. И макар че до идването на събранието той е бил разочарован, сега другарите са му предали дух на живот, пълен с надежди, че ще постигне с тяхна помощ ново състояние, защото е получил сили от групата и е изпълнен с увереност в успеха. И винаги в групата трябва да има радост, увереност, защото другарите изучават законите на природата и приложението им за постигане на най-съвършеното състояние.

Ако човекът свари групата в падение, трябва да ги оправдае и да се постарае по всякакъв начин да ги подкрепи. Да ги накара да говорят за величието на целта – за разкриването на съвършенството на природата, чрез своето уподобяване на нея в свойството на отдаване и любов, в работата срещу своя егоизъм, който им рисува неуспехи, специално с цел те се издигнат над него.

Сам човек не може да се издигне над егоизма си и тази мрачна картина на живота, която той ни рисува. Виждаме, как целия свят е потънал в проблеми и депресия. И само усещането на целевата насоченост на такива състояние ще ни издигне над това. И колкото по-голяма е групата и нейната външна (женска) подкрепа, толкова по-силно е нейното влияние на всеки другар.

Всеки трябва да се усеща като най-малък от всичките другари – тогава ще може да получи впечатление (за бъдещето) за величието на целта от всички.

Всеки трябва да превъзнася достойнствата на другарите и да ги почита, сякаш те са най-великите хора в поколението – тогава обкръжението ще въздейства върху него и ще му дарява силите и важността на целта. И тогава качеството на групата ще натежи над най-голямото външно количество с ниските му цели.

Ако на някого е необходима помощта на другарите, той трябва да каже за това на най-близкия си другар, а той трябва да поговори с групата, но не по време на събранието.

Ако човек вижда, че другарят го пренебрегва и още повече, когато разбира за злословието му – той трябва да се наведе, да го оправдае. С помощта на това усилие той плаща, както е казано „купи си другаря“. Ясно е, че всички сме егоисти, но аз желая да изоставя тази природа, затова не ми е важно, че другарят говори лошо за мене и ме ненавижда. Желая да купя обичта на другарите, за да премина поправянето, да обикна другия и да стана подобен на природата. Затова, когато човек полага усилия и оправдава другаря, той получава от природата сили да обикне всеки другар.

[73443]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→