Въпрос: Как трябва да реагирам на въздействието, което оказва върху мислите и чувствата ми околната среда, за да се съсредоточа върху целта?

Отговор:  Във въздействието на обкръжението си, аз трябва да виждам не хората, а Твореца.  Най-важното е това. Когато това се случи, можем да говорим за моята реакция. Това е първото и най-важно условие, после е по-лесно. Разбира се, по-късно също се очакват трудности, но първо трябва да установя, кой присъства в тези отношения.

Отношенията ми са само с Него, няма друг освен Него. Той ми влияе чрез всички заобикалящи ме хора, чрез целия свят и дори отвътре, чрез самия мен. Той не влияе на моето животинско тяло, а на точката в сърцето ми.

Всичко, което се случва в моето тяло, всичките ми желания, всичко, което чувствам вътре в мен и извън мен, всичко, идващо от хората, които са близо или далеч от мен, от приятелите, познатите, от всички различни кръгове около мен, е предназначено да повлияе на точката в сърцето ми. Всичко това е въздействието на Твореца върху мен.

Всички влияния идват от най-външния кръг. Заобикалящата светлина преминава към мен през различни филтри, и стига все по-близо и по-близо до мен – през висшите светове, този свят, човечеството, групата, учителя, до най-вътрешната сфера – моето его, така нареченото „сърце“. И всичко това е влиянието на Твореца, насочено единствено към най-съкровената „точка в сърцето“.

Всичко останало няма значение. В крайна сметка, светът се нуждае само от тази духовна искра, чрез нея той иска да получи съответната реакция от мен.

Преди всичко трябва да стигна до решението, че всичко, което идва отвън и отвътре, не ме интересува, сякаш не съществува. Просто трябва да намеря тази вътрешна точка, а останалото е само мост, водещ от Твореца до мен.

Ако днес, през целия ден, се придържаш към тази мисъл, че Творецът въздейства на твоята точка в сърцето, и няма нищо друго освен това, тогава мога да продължа да обяснявам по-нататък …

УОт урок по  ’’Предисловие към ТЕС’’ 06-01-2013г

[97489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как става поетапното изменение, при което ближният става по-важен за мен от самия мен? Какво усещам на този етап?

Отговор: Такава промяна в човек се случва с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Условно, можем да разделим този процес на четири етапа.

1. Изобщо не усещам ближните, това са ”неопределени”, съществуващи, но безжизнени образи, с които нямам никакви общи чувства. Като че ли общувам с тях, прегръщаме се, пеем, но това са само кукли покрай мен – така ги усещам.
2. След това, в зависимост от това, доколко започвам егоистично да чувствам безпокойство, че не напредвам, се замислям: ”Какво ще се случи с мен?”. Така страдам, прилагам усилия, но още не чувам, че трябва да се съединя с другите. Това преминава покрай ушите ми: ”Красиви думи, но вече сме ги чували…”

Реалността, учението, всичко, в което аз лично се намирам, става все по-важно за мен, но онова, което засяга отношенията ми с приятелите – все още не разбирам, как от връзката между нас може да се получи нещо. Това ми се струва като някакъв морал или нещо напомнящо ми религиозните заповеди.

3. Затова в мен възниква голямо пренебрежение към всичко, което правят приятелите ми в групата: обединяват се, танцуват, пеят. Аз не съм способен на това. В моите очи то изглежда лекомислено и ако се съгласявам с тази потребност, то е само поради това, че това създава хубава, приятна атмосфера: трябва все пак някак си да подкрепя приятелите си, за да не се разотидат, затова се събираме на трапези, за да се сплотим и да привлечем и други хора. Така мисля аз.

4. Изхождайки от това, че в края на краищата нищо не се получава, и виждайки, че всички изведнъж стават по-умни в моите очи, започвам да се замислям: ”Какво правят те за това?”. И започвам да чувам, че обединението  е важно. Разбира се, това е от въздействието на светлината, а не просто следствие от съвместните действия с приятелите ми. Но доколкото все пак съм участвал с тях по някакъв начин, идва обкръжаващата светлина. Започвам да смятам действията, свързани с обединението, с приятелите ми, за полезни, но чисто теоретични. Говоря за това, мога да чета и слушам за груповата работа малко повече, а по-рано дори не обръщах внимание на тези статии. ”Въведение в науката кабала”, ”Учението за Десетте Сфирот”  – това е друга работа, а такива статии, като ”Последното поколение” ми припомняха комунистическите идеи.

Постепенно, под въздействието на обкръжаващата светлина, започвам да разбирам, че трябва да работя срещу своето его, да го преодолявам. Тогава започвам да забелязвам, че да го преодолея и да се съединя с приятелите си е едно и също, че по друг начин не може да бъде извършено – само мястото, наречено „група” и само по отношение на приятелите ми.

По-рано въобще не съм оценявал тези външни действия, дори съм ги пренебрегвал, по-добре никога да не бяха съществували – толкова съм ги изолирал. ”Защо въобще е това обединение между хората? Изобщо за какво става дума…? Дори ме е срам, че това е описано в кабалистичните книги.”

И изведнъж започвам да виждам, че вътрешното съдържание на тези действия наистина е такова и всичко е подчинено на реализацията на обединението – обединението на нашите вътрешни частички, а не на телата ни.  Продължавам да пренебрегвам физическото обединение, както и преди. Ако това не ме довежда до съединение на точките в сърцето, със същото пренебрежение, дори с по-голямо, се отнасям към всички тези ”трикове” и призиви: ”Дайте да се обединим! Нека да поседим заедно на трапезата, да побъбрим!”

Започвам да се отнасям по друг начин към обединението, разбирайки, че то се осъществява между точките в сърцето, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, и затова трябва да бъда в група. Това не е раздумка в бара, където хората се прегръщат, пеят и им е весело. Тук ние също седим заедно, можем да си пийнем и да се прегръщаме, но нашето намерение е да се обединим не телесно, или с някаква егоистична идея, а да се постараем да доближим нашите точки в сърцата, и да помолим светлината да ги съедини всички в едно. Светлината въздейства спрямо нашите приложени съвместни усилия, спрямо желанието ни да ги обедини.

Така напредваме. Основното е да преминем тези етапи, в които виждам, че реализацията в групата е необходима за съединяването на точките в сърцата под въздействието на светлината. Оттук нататък човек вече не пренебрегва обединението, той знае, че духовната реализация е такава, и нейният по-нататъшен път става все по-ясен. Независимо, че сега той изпитва друга трудност – как да откъсне своето ”Аз” от онази точка, която предава на обединението, как да придаде важност на намиращото се отвън, а не на собственото си ”Аз”. За това също е необходима светлината. Но това е следващият етап на нейното въздействие и в него също има няколко подетапа.

От урока по книгата Зоар, 07.01.2013

[97565]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В кабала ”тяло” на парцуфа се нарича желанието за наслаждение заради отдаване, а ”душа” – светлината, която го напълва. За да придобием душа, построяваме обединението между нас, т.е. от получаващото желание формираме отдаващо. За това се свързваме с групата над егоизма, отказваме се от егоистичното желание и го обръщаме в противоположни действия. С това получаващото желание работи заради отдаване.

Преобразуването от егоизъм на отдаване се осъществява от Твореца, ако аз Го задължавам на това чрез работата си в групата, в обкръжението – както е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”. Той ми въздейства и тогава моето желание за получаване може да работи на отдаване. И вече се отнасям към другарите си по съответстващ начин и ние оформяме връзката между нас, построявайки формите за отдаване от ”дебелината” на егоистичното желание, която се превръща в чисто алтруистично желание.

Желанието за получаване се подразделя на пет слоя ”дълбочина”, или авиют – от нула до четири. А в него има и ”духовен зародиш” – точка в сърцето (.), която постоянно ме безпокои, ”тресе” ме. За да я реализирам, влизам в групата и привличам светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина (ор макиф О”М).

Преди всичко, тя извършва в мен Първото съкращение (Цимцум алеф) – Ц”А, благодарение на което мога да не вземам под внимание своето желание за получаване. А след това ще мога дори да работя с него за отдаване, но вече не в ”дебелината” (авиют), а в честотата (закут), която също се подразделя на пет степени. И съответно придобивам пет светлини: нефеш, руах, нешама, хая и йехида – отдолу нагоре: НаРаНХаЙ.

По такъв начин, моето желание за отдаване се формира от желанието за получаване, което съм имал по-рано. Това желание за отдаване се нарича съсъд на душата (нешама). Защо точно нешама? Защото до това ниво получаваме светлина на постоянна основа, използвайки авиют на нулевата, първата и втората степен (НаРаН), а светлините хая и йехида  са непостоянни и достигат до нас във вид на светлинки (ХаЙ).

И така, съсъдът на душата – това е чистото даващо желание, а светлината, която го напълва, светлина нешама. Като цяло, това е моята душа, която постепенно привлича към себе си целия егоизъм. А това означава, че желанието за получаване не изчезва – само изменяме неговото приложение.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 06.01.2013

[97495]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е ползата от това, че човек полага усилия и се опитва да ускори поправянето си, ако все едно, целият му път вече е прeдопределен, всички поправяния, през които той трябва да премине, всички негови грешки и престъпления?

Отговор: Ако не правиш усилия, никога няма да преминеш през тези грешки и поправяния. Да речем, учиш се в трети клас и трябва да преминеш в четвърти. Но ти не искаш да се учиш и не те допускат в четвърти клас! Тогава какво се случва? Ще получиш наказание и лошо отношение от всички: родители, учители, училищното настоятелство на училището. И ще повтаряш същия клас, докато не изпълниш всички задачи и не си готов да преминеш в следващия.

Да не би да си спечелил от мързела си? Защо питаш каква е ползата от всичките ти усилия? Не можеш да преминеш към следващия етап, докато не си завършил предишния, защото не си подготвил съсъда за него. Как можеш да почустваш как се реализира в теб следващата степен?

Невъзможно е да се премине на следващата духовна степен „по фаворизация“. В нашия свят това е възможно, но в духовното не. Тъй като нямаш сетивни органи – ще трябва сам да ги развиеш, във възходи и падения, преминавайки през объркване и проблеми, вземайки решения и правейки грешки, опитвайки се да пробиеш с разни способи – като малко дете, което се учи на нещо.

В противен случай няма да има напредък, това са законите на природата. Следователно няма да има никакво снизхождение и милост, прошка за това, че си сгрешил поради незнание. Това е прието само между хората, а ние се подчиняваме на определен, ясен процес, където всичко е предопределено, стъпка след стъпка.

Невъзможно е да се премине на следващ етап, без да е завършил предишният, докато не си получил впечатление, знание, усещане от него, докато не се е врязал в паметта ти и не си готов да вървиш напред с този опит, събрал съсъда, в който сега чувстваш всички явления в самия себе си. Едва след това можеш да напредваш.

В нашия свят не става така, тук хората намират всякакви заобиколни пътища, тъй като те изобщо не разбират своите състояния. Когато дойде светлината и освети състоянието ни, ще разберем неговата причина, защо става така и за какво, каква е ползата от него, как да се отнасяме правилно към него. А до тогава, действаме на сляпо, в съответствие с  животинските си инстинкти.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 30.12.2012

 [96882]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 6

Въпрос: В статията „Мир“ пише: „Магазинът е отворен и магазинерът дава на кредит. Бирниците обаче се връщат всеки ден и събират данъка от човека, независимо от това, дали той го осъзнава или не“. Каква е правилната такса?

Отговор: А какво е получаването? Какво получаваш от магазина? Крадеш и не знаеш какво?

Целият си живот, всичките си мисли, чувства, всичко, което непрекъснато преминава през теб, ти получаваш от този магазин: от първия атом до последното, най-голямо твое постижение.

Създаден си по определен начин, с определени физически, вътрешни, психологически, духовни, умствени свойства, за да се трансформираш. Получил си знания за това, получил си условия. Намираш се на място, което е заето със собствена трансформация. Побързай  към подобие с Твореца. С това плащаш за това, което получаваш.

Или човек прави това принудително, при постоянни, последователни удари и винаги страда. Но със страдания той нищо не изплаща. Той просто идва до осъзнаването, че трябва да плати – необходимо е да промени себе си. Това може да отнеме още 100 години.

А ти имаш възможност да започнеш да се променяш сега и с това да оправдаеш своето съществуване – това, което получаваш от магазина.

Плащането се извършва в съответствие с нашите разумни действия, за да станем подобни  на Твореца, чрез начина, по който променям света по Негово подобие.

Променям не само отношението си към всеки, но и образованието и възпитанието, разпространението – целия свят, но най – вече себе си.

От 6-тия урок на конгреса в Новосибирск, 09.12.2012

[96608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Може ли по време на семинара да поговорим за проблемите, които възникват между мъжката и женската част на групата в съвместната работа.

Отговор: Не разбирам. Какви проблеми могат да съществуват между мъжете и жените? Не е ли ясно, че трябва да си помагаме един на друг? Да не би мъжете да имат скандални искания?

Въпрос: Те искат нашета подкрепа, твърдят, че не я усещат.

Отговор: О! И са в правото си. Това е основната задача на женската част на групата, без нея мъжете не са в състояние да напредват. Само жените можете да направите това, вътрешната част на вашата душа е специална.

Подкрепата е в това, да не се разпръскват във всички посоки, а да успокоят нещата директно и да подкрепят мъжа така, както майката успокоява детето. Като цяло, трябва да играят ролята на майка. Мъжката група има нужда от майка, която да балансира и смекчава, правейки нещата по-лесни. Това е работата на жените.

От 1-ви урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[94945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Науката кабала и философията„: Всички познати, незабравими картини всъщност са непостоянни и съвсем не съществуват благодарение на собствените им свойства, а само отхвърлят и обличат форма под въздействие на определени фактори. Основа на материята е криещата се в нея сила.

По време на урок четем за силата, „рисуваща“ ни материята, която в действителност не съществува. Ако при това се държим заедно, ако мислим за тясно сплотяване на групата и искаме да проявим общата сила между нас, тогава разкриваме целия свят и живеем много по-ясен, по чувствен, по-интензивен живот отколкото днешния.

Това не е фантазия. Пробуждай тези сили. Сега се взираш сънено в приятелите си, а те в теб. Ами разбудете тези сили заедно – и ще разберете, че между вас лежат светове и че всичко зависи от степента на вашето свързване, сцепление в чувства и разум, в стремеж и порив, в желание заедно да усетите своята вътрешна същност. Внезапно ще видиш как абстрактната сила се превръща в нещо конкретно, осезаемо.

По-рано си забелязвал само „грубите“, материални сили: топло, студено, налягане и т.н. Но в човек са заложени сили, много по-тънки и мощни от тези, които действат дори в микрокосмоса, на суб-атомно ниво. Тези тънки сили ти разкриват истинската материя. Навлизайки в тази област, откриваш, че там  е началото и краят на всичко, там е цялото творение с неговата програма. А тук няма нищо освен външната, фалшива картина, която е призвана да те обърква и направлява към поправяне чрез лъжливи стимули, без да ти отнема свободата на волята и без да те превръща в робот.

Това разбиране трябва да ни устремява към главното – към развитие на тези сили, които са заложени между нас. Те са най-мощното „оръжие“ против цялото зло, срещу всички проблеми. Дори във въображаемия свят субатомните сили са много по-мощни от обикновените сили в микросвета. За да сблъскат частиците в колайдера, е нужна огромна енергия. Ние стъпваме в областта на нашите лични сили, действащи между приятелите. Тяхната мощ неизмеримо превишава възможностите на този свят.

Ето какво представлява истинската сила. Трябва само да се доберем до нея и да се научим да я управляваме. Тъй като без намерение за отдаване заради ближния, тя, разбира се, не ще се прояви.

Въпрос: Значи, в мен има сили, позволяващи да се разкрие нова реалност? Как да ги намеря?

Отговор: Започни да действаш, да прилагаш старание да оправиш връзката с приятелите си и да скланяш глава, като им позволиш да протегнат нишката за връзка към теб. Започни да ги събуждаш, за да ти донесат величието на целта. Тези усилия трябва да се прилагат ежедневно, ежесекундно, тъй като желанието за получаване се обновява постоянно и всеки път иска обновяване на целия наш комплекс от отношения. В това се състои работата.

Ако можеш по-правилно да ги пробуждаш и да строиш сили, свързващи те с другарите – силата на отдаване и силата на получаване – то ще откриеш, че взаимоотношенията между вас са много по-важни от материалния свят.

Това ще се случи, защото се учите, защото чакате светлината, възвръщаща към Източника – и тя ще ви окаже своето въздействие. Внезапно ще присвоиш най-висшата ценност във вашите взаимоотношения, а след това пряко в тях ще започнеш да разкриваш нова, духовна материя, много по-реална, отколкото тази, която те обкръжава днес. Тя ще бъде толкова мощна, тежка, убедителна, съществена, че ефимерната, илюзорна картина на нашия свят, ще се стопи на нейния фон.

От урока по статията „Кабала и философията“, 18.12.2012

[95768]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да подготвиш своите съсъди?

Отговор: Това означава да подготвим съсъдите си за получаване на напълването, с една дума, да вземеш чиния, кофа, или какъвто и да е обем. Съсъдът (кли) се нарича желание, в което можеш да получиш напълване. Това не е някакъв нежив съсъд, а твоето желание.

Насочено ли е това желание към онова, което ти се полага да получиш съгласно реда на стъпалата? Ако то не съответства на нашата цел, то няма какво да предоставиш за напълване, сякаш си донесъл чувал и се готвиш да го напълниш с вино. Но това е невъзможно, защото е неподходящ съд за напълване с течност.

Желанието трябва да бъде именно към правилното напълване, а това означава, всеки път към все по-голямо свързване между нас. Във връзката помежду ни ние пораждаме все по-голямо желание за обединение, за да може в него да се разкрие любовта на Твореца и да пробуди такава любов в нас към Него.

А подготвителната крачка към достигане на любовта ни към Твореца – това е постигане на трепета в нас. Трепетът – това е поправяне на отдаващите желания, на Г”Е, а любовта е поправяне на получаващите желания, на АХА”П.

Сам по себе си съсъдът не съществува като такъв. Той е следствие на нашето съединение, за това са необходими най-малко ”десет човека” за постигане на действащ съсъд. Съсъдът ще е действащ, ако се стремим максимално към нашето вътрешно съединение, желаейки да разкрием свойствата на взаимно отдаване вътре в него, с помощта на което ще можем да достигнем любов към Твореца.

Трябва да дадем на светлината нещо, над което да работи. Ние не и даваме такава възможност! Това се нарича: ”Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. Няма го човекът, защото не сме създали такъв образ чрез нашето съединение. Ние се протягаме към това, забравяме, това не ни се струва отнасящо се към нашето дело и не попада в главите и сърцата ни. А щом няма правилно намерение, то е жалко да хабим времето за учене – по такъв път не ще можем да се издигнем по-високо от неживото ниво на светостта.

Затова ние наистина оставаме в мъртво състояние: и от ден на ден повтаряме едно и също, като неживи.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 27.12.2012

[96661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 6

Въпрос: Молитва е това, за което плаче сърцето ми. Вие често давате за пример десетте мъдреци, които са изпитвали омраза преди да разкрият любовта. В действителност, в този момент тяхната молитва е била да се заличат един друг, а се е разкривала любовта. Как е възможно това?

Отговор: Това не е тяхната молитва. Творецът е направил това. В книгата Зоар е казано, че всеки път преди началото на съвместната им работа, нейните автори са изпитвали изгаряща омраза един към друг. Трябвало е заедно да се съсредоточат в намерението, да се издигнат над тази омраза, да разкрият в себе си любов и въз основа на това ново ниво, да пишат книгата. И така през цялото време.

В тях са възниквали милиони различни причини за изключване от връзката, от групата, да не говорим за факта, че омраза на такива нива – това са ужасни клопки, поставени от Твореца.

Въпрос: Разбирам, че в мен няма такава омраза. Но когато изпитвам силна неприязън към приятеля, аз трябва да се удържа в това, да се спра и да се опитам да се издигна над нея, да разбера, че ми я дава Творецът?

Отговор: Първо, трябва да определите откъде е това у вас, да осъзнаете, че това не сте вие. Вие сте един винт, механизъм, в който сега са поставили някакви данни и вие ги усещате в себе си, вярвайки, че те са ваши. Откъде са се влезли? – От Твореца. Той е въвел във вас тези данни, за да може поправяйки ги на обратни, вие да откриете връзката с Него, че Той ви се разкрива именно в групата, именно в омразата, в отчуждението.

Ако групата е безразлична, е много трудно да се работи с нея. Трябва по-бързо да се прескочи този етап. Омразата дава своебразно разтърсване, а състоянието на безразличие е доста неясно.

Започнете да работите именно за връзката между вас и ще видите сериозни сили на отхвърляне.

От 6-я урок от конгреса в Новосибирск, 09.12.2012

[96551]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Целият свят по същество е сила, а не материя. Придай важност на силата на мислите си, на силата на своето отношение към приятелите. Именно тя действа в реалността. Със своето отношение към другите ти поправяш, изменяш света. Никой няма да устои на това. Ако от сутрин до вечер мислиш и се грижиш само за единството на приятелите си, което ще донесе благо за нас, за света и Твореца, то с това осъществяваш мощно действие, несравнимо с каквото и да е друго.

Силата на мисълта, силата на желанието – това е главното. И ако ги задействаш съобразно целта на творението, то ще оказваш много по-силно въздействие от обикновения човек.

Въпрос: Може ли това да бъде доказано?

Отговор: Работата е в това, че не искам да доказвам това на себе си. Защото доказването ще ми даде егоистична увереност, а аз, напротив – искам да въздействам с тези сили върху приятелите си така, че да не видят резултата. Искам да помагам, да обединявам, да обичам, но да не съм сигурен за отплатата.

Защото ми е нужно нещо друго: готов съм да заплатя със своето отношение към приятелите, за да разкрия само едно – чия воля изпълнявам. Искам да разкрия Твореца и да Му доставя удоволствие.

И тогава – да наметна покривало върху резултата, за да не ме подкупи тази награда. С това достигам до тази точка, от която Той е започнал – точката на отдаване.

Въпрос: Защо това не ме привлича?

Отговор: Защото тази истина е противоположна на нас.

Въпрос: Как да напредвам тогава?

Отговор: Чрез малки измами на всяка крачка. Криеш от себе си истината и играеш със самия себе си, сякаш те влече към някаква награда.

Въпрос: Какво може да ме застави да мисля по цял ден за приятелите си?

Отговор: Осъзнаването на важността: „Ще спечеля чрез това, ще постигна духовното, а иначе целият живот ще прекарам в подсмърчане. Искам да получа нещо от живота. Казано е: „Вкусете и почувствайте, че Творецът е добър“. А къде е Той? Как да Го вкуся? До вечерта трябва да успея, каквото и да става…“

Казват ти: „Ако се грижиш за приятелите си, ако преклониш глава пред тях, ако се присъединиш към тях, то ще разкриеш духовното“. И ти си готов за това, представяш си награда по свой вкус, както е казано: „Възпитавай детето според неговия път“. Представяш си примамващата те псевдодуховност: някакви места, полета, сили – и те влече към тях.

Всеки рисува своя картина. Помоли приятелите си, да ти обяснят целта и нейната важност. Трябва да почувстваш вкус в любовта – моли за това.

От урока по статията „Кабала и философията“, 18.12.2012

[95859]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→