Въпрос: Как трябва да се отнасям към жена си, за да можем да усетим между нас Твореца?

Отговор: Старайте се всичките отношения между вас да бъдат само, за да можете да разкриете между вас Твореца. Това гарантира абсолютен мир вкъщи, и е полезно за всеки, дори според чисто егоистични интереси.

Това е едно много ефективно средство, което ориентира човека правилно относно целия му живот. Защото групата и другарите засега за него са като изкуствено образувани, цялото човечество се усеща още по-далече, а вселената – въобще далеко. Жената е най-близкото, както е казано: „Жената на човека е като тялото му”.

Но от друга страна, ти изведнъж разкриваш, че имаш партньор във всичко! Благодарение на Твореца ти започваш да усещаш, че срещу всяко едно твое движение, има нейно движение.

Каквото и движение да произхожда: в ума, в сърцето или физически – във всичко произтича синхронно движение, все едно че Творецът, разкривайки се, слепва две отделни половинки във всичките им детайли и форми.

Трябва само да се опитаме да разкрием между нас Твореца – силата, която ни съединява, и която искаме да постигнем, като следствие от нашия съвместен живот. Защото иначе целият този живот ще бъде просто едно животинско съществуване.

Ние двамата искаме да разкрием между нас силата на съединението – третата съставна, допълваща ни дотолкова, че да станем като един!

Когато Той ни съедини в едно, ние ще Го включим в себе си, и ще бъдем едно цяло, именно затова, защото Той се намира вътре в нас и ни изпълва.

Това се нарича: „Мъж и жена и Творецът между тях”. Той присъства във всичко, което съществува между тях. А освен това няма нищо, защото желанието на всеки един е насочено към другия. Това е точно както отношенията на Зеир Анпин и Малхут: той целият е насочен към нея, а тя – към него.

Творецът е отделил всички частни сфирот на Малхут и е направил от тях Хава (Ева), затова на целия ръст на духовния парцуф съществува точно съответствие между З”А и Малхут, на едно ниво един срещу друг във вечно, непрекъсващо се сливане.

Няма в единия такива свойства, които да ги няма в другия. Но да се залепят един с друг е възможно само чрез светлината АБ-САГ, която идва и ги съединява, поправяйки единия на по-голямо отдаване, а другия –  на по-голямо получаване.

И за да се съединят, те заедно се издигат в Бина, която се нарича Елоким, Творец, и Той им дава сила за съединяване и след това ги изпълва.

И те изпълват не един другиго, а техните общи желания, и от това се ражда „детето”, като следствие от съединението, следващия духовен парцуф, новото състояние.

Затова е казано: „Бащата (Аба) дава бялото, майката (Има) дава червеното, а Творецът – дава душата”. Той се намира между тях и изпълвайки ги, дава на душата новата степен.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 28.09.2010

[22122]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Във всеки от нас има искра – желание да разкрием Твореца! Ние обединяваме нашите искри, но това не е достатъчно за Неговото разкриване.

Наистина, тези искри са егоистични – идват от разбиването на бившето сливане. Ние полагаме усилия и ни се разкрива, че жадуваме Твореца ”заради себе си”, поради свои интереси.

Това е вече постижение – нали сме открили разбитото желание, за което е казано от Твореца: ”Аз създадох злото начало”. Това е важно откритие – на самото зло начало. И с нашите ”искри”, устремени към Него, ние се обединяваме в група.

Полагайки усилия да се свържем, в учението, ние откриваме своята противоположност – поправената Шхина и Твореца – светлината ни показва това.

В общите желания за разкриването на Твореца ние откриваме разбитото ”място”/желание и това е голяма радост – тъй като откриваме същността на разрушението.

Оттук можем да направим рязко движение към поправяне – да пожелаем Твореца не ”заради себе си”, а за да Му доставим удоволствие.

Тогава алтруистичното намерение ще превърне ”нашето място” в поправена Шхина. Ние ще я възродим от изгнанието и по този начин разкриваме Твореца в нея.

Цялата работа се заключава в поправянето на желанието. Отначало ни е необходимо голямо желание, а после – поправено желание. За това е и предназначена науката kабала.

От урок по статия на Рабаш, 27.09.2010

[22038]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Струваше ни се така просто – нека силата на светлината ни поправи за любов към ближния!

Защо е толкова сложен процесът на поправяне? – Сложността е в това, че целият този процес е скрит, а той е скрит, за да ни даде свобода на волята.

Свобода – това означава, срещу моето желание и разбиране, когато аз не искам това пряко!

Животинското ми тяло не се стреми към това, моят егоизмът не ми е помощник в това. Аз трябва да намеря нова мотивация за напредване, която не произлиза от собствените ми свойства – иначе само би пораснал животинският ми егоизъм.

Причината за напредването трябва да бъде извън мен – в обкръжението. Необходимо ми е да използвам за напредването нещо, което не принадлежи на моето егоистично желание и в това е цялата трудност.

Ако това не беше така, то всеки би се стремил към поправяне – на кого не му се иска да получи съвършенство и вечността на Твореца, да види съдбата си от началото до края и да я управлява.

Всеки би се съгласил да смени този временен свят с вечен. Но човек чувства, че това е твърде високо, трудно и недостижимо.

И всичко е заради това, че ни е нужно тук да разкрием точката на нашия свободен избор, който се нарича ”средната трета Тиферет”.

На нас ни е ясно, какво е това любов и какво е това ненавист, но какво е това неутрално състояние, ”средна трета Тиферет” – това е неразбираемо.

И на всяко стъпало трябва да правя избор от такова състояние, иначе не ще бъда незавиим по отношение на Твореца.

Какъв е смисълът да се създава нещастно творение, страдащо в този свят, да му се дава знание за това, какво е съвършеното състояние и то да трябва само да използва средството (Тора), за да премине от лошо състояние в добро?

Всяка машина би направила същото, ако има добро и лошо средство. От лошото се отива в доброто – тук няма никакъв свободен избор.

И по тази схема на двете линии действат религиите. Разликата между кабала и религията е в свободния избор, в третата линия.

Затова е нужно да се намери такава точка за изпълняване на действията на човек, която да не зависи от него и от земния му избор, за да не иска той полза за себе си.

Ако ние намерим такава точка и действаме от нея, означава , че свободно изграждаме себе си, независимо от предишната си природа. Ние ”отрязваме” себе си от нея и сами ”раждаме” себе си, а не Творецът.

И в тази независима точка е цялата трудност. Тя през цялото време ни обърква и изтрива всичко, което преди миг сме разбрали и чувствали, отново ни потапя в ”мъгла”.

Нали искат да ни въведат в съвършено друго жизнено измерение, да ни разкрият истинската реалност, вместо безсъзнателното състояние, в което ние днес се намираме.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията” , 27.09.2010

[22062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да остана насочен към целта, ако през цялото време имам някакъв физически проблем, който отнема цялото ми внимание?

Отговор: Има различни случаи. Съществуват телесни или душевни проблеми, грижи и тревоги, както при всеки човек. Обръщайки се към човека, Творецът му изпраща цяла съвкупност от тези проблеми и с това го пробужда.

Не е важно, в каква точно ситуация се намира човек. Цялото това състояние, във всичките му съвкупности, той получава от Твореца и от това състояние е длъжен да се отнесе към Него.

Човек е длъжен също да разбере, че ако има проблем със здравето, той трябва да посети лекар, ако има финансови проблеми – трябва да си потърси работа и така нататък.

Но като цяло, ако проблемите се разрешат, това става само, защото човек трябва вече да бъде в други състояния, за да напредва.

Всяко състояние е правилно за по-нататъшното ни напредване. Но ние трябва да го поправяме и на земно и на духовно ниво – като едно цяло.

Забранено ни е да разделяме света на две части – „това е за мен, а това – за Твореца”: „Сега се заемам с бизнеса, със земните си дела, а после, когато се завърна към Него, ще пожертвам нещо за благотворителност и ето вече ще съм чист’’.

Няма такова нещо! Ако говорим за поправяне на намерението, то тук няма и минутка за губене. Във всички състояния и проблеми, в които пребиваваме, ние сме длъжни да отправяме молба към Твореца.

Тази молба трябва да бъде не за самия физически, семеен или друг проблем, а винаги да е насочена към най-високата цел, защото по този начин тя несъмнено ще включи в себе си всички по-нискостоящи грижи, тревоги, болести и беди.

Защото всички те се обединяват в названието „страдания” и са предназначени само за това, да настроят човека към правилното направление.

Ако сега имахме възможност да снемем от човек някое страдание – липсата на средства, тревогите за здравето или семейството, той би се отклонил от пътя, не би вървял в точно съответствие с това, както го направлява Творецът.

Затова ни е забранено да се месим пряко в този процес. Трябва да помагаме на човека да се справя с тези проблеми, но самия той трябва да знае, че такъв е пътя, и че всичко това му се изпраща от Твореца – „Добрия и Творящия добро”, и че „Няма никой освен Него”.

Той е длъжен да приеме всички състояния, да се справя с тях правилно, с всички възможни средства – и на земно и на духовно ниво, и с помощта на групата.

Но както е написано, забранено е да се молим, за това „моите грешници” да умрат – само за да се върнем към Твореца. Тоест, необходимо е да поправим всяко наше състояние, правилно да използваме дори отрицателните пречки, защото те просто са най-полезни за поправянето.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2010

[22056]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи“, п.442: А в края на поправянето, когато цялата Малхут бъде поправена, тогава ще се върне зивуг ГАР де ГАР, т.е. (Творецът) ще влезе във висшия Йерусалим.

Чрез това стават ясни думите: „Клех се Аз на Давид, раба Мой”. Тази клетва е за това, че (Творецът) няма да влезе във висшия Йерусалим, докато не влязат Исраел в низшия Йерусалим.

Става дума за поправянето на третата линия. Двете линии, двете сили, ние получаваме свише. Но способността да отсечем лявата линия, да привлечем дясната, след това да съчетаем дясната и лявата по правилен начин в средната линия – всичко това получаваме само съгласно модела и формулата, която разкриваме помежду си.

Защото аз не знам какво е средната линия. Не ми я поднасят готова свише – иначе няма откъде отново да създам себе си, да осъществя своето търсене, да положа усилия, да извърша разкриване по пътя.

Средната линия е нещо много неясно. На теб са ти дали две сили – заповядай! Но и с едната, и с другата светът може да бъде разрушен.

Как стигаме до състоянието, в което намираме правилния начин за съчетаване на двете линии – в екрана де-хирик, отдолу нагоре? Как изобщо пристъпваме към съединяването на тези две противоположни линии?

Тук е чисто и просто работата между душите, защото това може да се осъществи само във връзката между тях. Дясната и лявата линия съществуват под формата на естествени сили, а създаването на средната линия може да бъде започнато само във връзката между душите.

Това може да бъде наречено „групова психология”. Тук, в търсенето помежду ни, ние трябва да намерим начина, по който да създадем вярното съчетание, правилното смесване на тези две линии във връзката между нас.

Проверката на нашата работа се състои в това, че ако помежду си разкрием правилното намерение заради отдаване на Твореца, при което става разкриването, тогава постигаме средната линия и получаваме възможност правилно да използваме тези две линии.

От урок по книгата „Зоар”, 27.09.2010

[22051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всяко духовно търсене се увенчава с успех, само ако го осъществявам чрез връзките на разбитите келим.

Ние се намираме в този свят, а над нас са световете БЕА, и още по-горе е Малхут на света Ацилут. Тя се нарича „събрание на Исраел”, това е място на обединение за тези, които са устремени право към Твореца.

Човек е длъжен да се издигне от този свят към световете БЕА, където се разкрива разбиването и към Малхут на света Ацилут и да пожелае да се съедини с другите, както по-рано, да разкрие Твореца в общата взаимозависимост.

Иначе е невъзможно да издигне своята молба още по-нагоре към Зеир Анпин и Бина. Няма друга възможност за духовната работа.

Сега съм отдалечен от духовното и никак не се отнасям към него. Защото не съм разкрил желание, в което мога да разкривам духовния свят. Преди всичко ми е нужно да намеря правилното желание.

Цялата реалност се състои само от материала желание и осветената в него форма. Желанието може да бъде материално (т.е. егоистично) и духовно.

Духовният материал се отнася към отдаване и се проявява във връзката между другарите, между тези, в които има искра устремена към отдаване.

Отначало те разкриват между себе си разбития материал, злото начало, а след това го поправят със силата на светлината, която се корени в разбитите келим, в разбитите отношения между тях.

Всичко започва само след това, когато ние намерим връзката между нас. Само така можем да се издигнем в духовния материал.

Него го няма в никого поотделно, той е заложен в първичната негативна връзка между нас, в злото начало, което ние разкриваме и започваме да поправяме. С него започва и началото на духовния път.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2010

[21957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал аСулам обяснява в статията „Поръчителство“, че без помощта на другарите, никой няма да може да достигне целта, защото той няма да има гориво, няма да има „духа на живота“.

В духовния път трябва да се запасим с желание, след като сме разкрили разбиването между нас. Силата на ненавистта ни разголва злото начало.

Дори Зоар говори за това, как другарите от групата на раби Шимон разкриват ненавистта между тях, и чак след това, светлината, предизвиквана от съвместното учене, стигат до любовта, степен след степен!

Целта също ще я узнаем чрез нашата взаимовръзка. Постепенно възстановявайки връзката между нас чрез светлината, ние разкриваме 125-те степени, до сливането с Твореца, самия Творец, силата на светлината, възвръщаща към източника.

Ако не изхождаме от разкриването на мястото на разбиването и неговото поправяне, то нашите действия няма да имат никакво отношение към духовното.

В действителност, имаме един единствен контакт с духовния свят – това е мястото на разбиването на връзката между нас. За него е казано: „Аз съм създал злото начало“. Именно него трябва да намерим, да го разкрием. Затова всичката ни работа изцяло е посветена на проявата на качеството на връзката между приятелите по пътя към разкриването на Твореца. Аз – приятелите – Твореца (Исраел – Тора – Творец).

Ние търсим между себе си такава връзка, в която може да се крие Творецът. Това е ключът, който отваря вратата към Него.

Поправяйки отношението ни към нашата взаимовръзка, ние намираме свойството отдаване и любовта, и така разкриваме Твореца.

Само в това другарят помага на другаря. Въобще, само в това се състои нашето единствено действие, а всички останали са принудителни, марионетни. Не трябва нищо да изискваме един от друг, освен желанието за помощ.

От урока постатията на Рабаш, 26.09.2010

[#21964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Много е трудно да усетим духовното изгнание. Защото за това трябва да се усети противоположното му състояние на духовното освобождение. А затова е необходимо да се усети обкръжаващата светлина О“М (Ор Мaкиф) – неявното усещане на свойството отдаване.

Какво е това „Шхина (проява на Твореца) в изгнание“? Как да скърбим за нея, да съжаляваме за отсъствието на мястото на разкриването на Твореца? Т.е. да съжаляваме не за Неговото разкриване, а за моето несъответствие, за да мога да го разкрия. Да съжалявам за своите качества, а не за приятното усещане на разкриването.

Разбира се, никой не е против да му се разкрие Твореца, но да страда от несъответствието с Твореца може само получилият О“М (обкръжаваща светлина – Ор Мекиф).

Никой не изпитва нужда от Шхина: ако има Творец, нека да се разкрие, защото е ясно, че това ще е за добро. Но никой не усеща скръб за мястото на това разкритие.

Разликата е огромна. Разкриването на Твореца се възприема егоистично, като напълване. А мястото на Неговото разкритие трябва да бъде създадено от нашите стремежи егоистично да разкрием Твореца, обръщайки тези стремежи за разкриване в намерение да го направим „заради Него“. Това е подготовката на мястото и свойството, което ще позволи на Твореца да се разкрие.

Така е и в нашия свят: всяко явление се проявява в мен, съгласно свойствата ми. Само след като съм адаптирал възприятието си към външното въздействие, аз мога да го разпозная, според степента на нашите общи свойства: неговите органи на въздействие и моят сетивен орган. Всичко зависи от поправянето на инструментите на възприятие.

„Шхина“, това е мястото, което трябва да бъде създадено от нас от натрупването на стремежите ни към Твореца и поправено в намерението ни за отдаване.

Преди всичко, трябва голямо желание да разкрием Твореца за наше благо (Ло ли шма), и само след това човек разбира необходимостта от поправянето, тогава той използва обкръжението и съвместното учене и  привлича поправящата светлина.

След време, той започва да разбира, че успехът е възможен само в случай на подобие на свойствата, само в намерението за отдаване, което ще му позволи да се адаптира към разкриването на Твореца, свойството отдаване.

Сега, когато има какво да поправя, настъпва етапа на поправянията.

От урока по статията на Рабаш, 27.09.2010

[22048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът постоянно пробужда човека, разкрива му скръб по Шхина и падения.

Към паденията и подемите трябва да се подхожда с правилно отношение: за какво трябва да съжалявам и за какво всъщност съжалявам?

Правя анализ и постепенно, с помощта на светлината, се устремявам към намерението за отдаване. По-рано съм чакал светлината да се разкрие в мен, а сега искам тя да ме измени.

Действително, няма смисъл да чакаме светлината изведнъж тя да засияе. Творецът се намира навсякъде, но на нас не ни достига подобие на Него, за да Го усетя.

Затова е нужно да построим порядък на своите поправяния: как да се отнасяме към себе си, към обкръжението, към учителя, към мястото на разкриване на Твореца (Шхина), което той е длъжен да създаде с другарите си и да го подготви за присъствието на Твореца.

Постепенно се прояснява, че всички перипетии в живота на всеки са устремени само към поправяне на Шхина.

И всеки трябва да се погрижи само за това. Тъй като е достатъчно да изведем Шхина на първата от 125 степени на поправяне и Твореца веднага се проявява в същата тази степен.

Той се намира в покой и Неговото разкриване зависи само от степента на нашето съответствие на Него.

От урока по статия на Рабаш, 27.09.2010

[22044]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

600 хиляди души са части от една обща душа, създадена от Твореца. Това единствено създадено творение се е разделило на части, което наричаме «600 хиляди» души – но става дума не за количество, а за качество на връзката между нас.

Когато Творецът създава желание да се наслади, в него всичко е единно – един Творец, един съсъд, една светлина – всичко, като едно цяло.

Но в това състояние, не усещат  нито желанието, нито светлината, нито разделянето, нито връзките, дали съществува творение или не съществува – това е пълно отсъствие на усещания.

Тъй като всяко усещане в творението може да бъде само на основата на противопоставянето, което включва егото и това, което то усеща.

А за това е нужно да усети разликата между светлината и съсъда – тяхната пълна противоположност и връзка. Но при съединяването на съсъда със светлината, тяхната разлика не се унищожава, а над ненавистта се добавя любов.

Двете свойства трябва да се разкрият, а дистанцията между ненавистта и любовта, тъмнината и светлината (ненавистта се разкрива като тъмнина, а любовта като светлина), дават на творението усещане за реалност, разбиране, къде то се намира и с кого е свързано.

Затова, само светът на Безкрайността не е достатъчен, за да се формира творението и да го направи самостоятелно съществуващо.

Едва след като творението премине целия процес на развитие, започвайки от първото състояние до второто и завършвайки с третото, тогава то разбира своето първо състояние, става независимо, подобно на Твореца и затова се нарича Адам.

В началото, в състояние 1 – то е било само капка семе. След това творението разкрива разбиването и неговото поправяне. А достигайки до поправяне – достига до съвършенство.

То вече не се счита за капка семе, а притежава мощност на 600 хиляди души и е една голяма, самостоятелна душа.

Шестстотин хиляди – това са шестте сфирот на Зеир Анпин, умножени на 10 сфирот всяка още на «10 000», сила на подема ЗА към  Арих Анпин, управляващ всички поправяния. В резултат се получава 60х10.000=600.000.

Затова общата душа, общото окончателно поправено състояние се нарича «600 хиляди души».

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.09.2010

[21991]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→