Творецът постоянно пробужда човека, разкрива му скръб по Шхина и падения.

Към паденията и подемите трябва да се подхожда с правилно отношение: за какво трябва да съжалявам и за какво всъщност съжалявам?

Правя анализ и постепенно, с помощта на светлината, се устремявам към намерението за отдаване. По-рано съм чакал светлината да се разкрие в мен, а сега искам тя да ме измени.

Действително, няма смисъл да чакаме светлината изведнъж тя да засияе. Творецът се намира навсякъде, но на нас не ни достига подобие на Него, за да Го усетя.

Затова е нужно да построим порядък на своите поправяния: как да се отнасяме към себе си, към обкръжението, към учителя, към мястото на разкриване на Твореца (Шхина), което той е длъжен да създаде с другарите си и да го подготви за присъствието на Твореца.

Постепенно се прояснява, че всички перипетии в живота на всеки са устремени само към поправяне на Шхина.

И всеки трябва да се погрижи само за това. Тъй като е достатъчно да изведем Шхина на първата от 125 степени на поправяне и Твореца веднага се проявява в същата тази степен.

Той се намира в покой и Неговото разкриване зависи само от степента на нашето съответствие на Него.

От урока по статия на Рабаш, 27.09.2010

[22044]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →