Въпрос: В природата има общи закони на развитие: раждане, съзряване, максимална ефективност и угасване. По същите тези закони ли се развива групата?

Отговор: Безусловно, ние преминаваме през тези състояния в личното си и групово развитие. И все пак, начинът, по който се развива групата е малко по-различен.

От една страна, тя постоянно се разширява, а от друга страна, преминавайки в духовната фаза, започва да се обединява с Твореца.

Тогава отмира нейната материална част, т.е. намерението заради получаване, а с намерението заради отдаване, групата влиза в Твореца и там, в своя корен, тя съществува вечно.

Разбира се, като резултат, понятието „група” изчезва, защото то бива заместено от понятието „Адам”, единната душа.

Групата (квуца) е все пак нещо ограничено – тя представлява съчетание (кибуц), алианс на душите, обединени в резултат на въздействие.

Когато тя пристъпи към сливането с Твореца, душите съществуват една в друга без да изчезват и единството между тях също не изчезва, като едновременно с това всичко става единно цяло.

От беседата на 24.07.2010

[22194]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да размекна сърцето си?

Отговор: Чрез работата в групата, примерите, които показваме един на друг, светлината, която искаме да привлечем при ученето.

Други начини няма. Не търси средства за духовно придвижване там, където ги няма – нито в психологията, нито във всевъзможните науки и методики. Цялата работа става в групата.

Има другари и има учене. Доколкото успеем да реализираме съветите на кабалистите, толкова ще се запише в нашия актив.

Няма къде да се скрием от мястото на разбиването, от мястото на нашата взаимосвързаност. Откривайки егото, ние откриваме в него цялата дълбочина на разбиването на духовната система – само помежду ни.

И точно тук, между нас, сме длъжни да разкрием обединението, жизненият дух, радостта и стремежа към целта.

Ключът е във взаимопомощта. Аз съм длъжен да се уча от примера на другите и да им показвам примери, заедно, ние трябва да четем за това.

Отвличайки се в търсене на други рецепти, освен тези, които са ни предали кабалистите, ние само се объркваме. Няма други средства, освен книги, учител, другари.

Заедно сме длъжни да търсим възможност за разкриване на нашата връзка или нейните недостатъци, да разкрием и осъзнаем необходимостта от поръчителството, енергията, взаимната поддръжка и Твореца между нас.

Ако фокусираме цялата работа на едно място и се фокусираме в това място, то много бързо ще дойдем до резултата – или ще се предадем или ще преминем през теснината и ще достигнем целта.

От урока по статия на Рабаш, 26.09.2010

[21952]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се характеризира сегашния етап пред ноемврийския конгрес?

Отговор: Мисля, че се намираме в състояние на подготовка за скок, длъжни сме да сплотяваме силите и да оказваме натиск върху себе си, да се готвим и да се свързваме под действието на натиска.

Ако се подготвим успешно, то на Конгреса ще усетим вътрешно разкритие.

Най-малкото, ако за новите той не бъде реално разкритие, то ще е чувствено: те ще разберат същността на кабала, необходимостта от обединение, илюзиите ще избледнеят, всичко ще стане едно цяло, ще изчезне объркването, всичко ще се сведе до една обща картина, ще се прояви единствено действащата Сила, всички „декорации” ще останат само като връзки между нас.

Нали светът, е илюзия, скриването е там, където не съм свързан с Твореца, там аз виждам всевъзможни образи.

От беседите 24.07.2010

[22191]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Човек трябва да се стреми да напълни себе си така, както напълва другите, а не така, както те напълват него.

Аз те напълвам, чувствам твоето желание и напълване вътре в него и от това усещам наслаждение.

Моето напълване – това е усещане за твоето напълване, затова аз искам да те напълня колкото може повече (както майката се напълва от това, че е нахранила детето си).

Аз не искам да напълвам себе си направо – а само като напълвам ближния. И тук не се говори за това, колко храна е погълнало моето животинско тяло – става дума за напълване на душата.

Душата се напълва така, че аз чувствам как напълвам другите, напълвам Твореца. Тогава аз съм подобен на Него – нали Той се наслаждава така, че ни доставя удоволствие. А ако ние не можем да приемем от Него наслаждение, то Той страда със страданията на Шхина.

Творецът се наслаждава от нашето напълване – ние можем да Му дадем само възможността да ни напълва. И аз също съм длъжен да достигна такова състояне, това да бъде единственото, което желая.

Но това изглежда някакъв парадокс – как е възможно ”да се напълниш с отдаване”? Затова е и необходима любовта, която съединява всички заедно.

Ако между нас няма любов, то не може да има напълване от отдаване. Аз трябва да чувствам неговото желание по-важно от своето собствено!

Както за майката е по-важно това, че чувства своето дете, както собствените си усещания. Ако нещо го боли, майката усеща това вътре в себе си. Това е природната любов.

Ето такава любов трябва да достигнем с помощта на светлината – нека да ни поправи. В резултат, ние получаваме такива желания, каквито има Творецът, и ще достигнем духовния свят.

Представи си, че имаш милиарди деца и има с какво да ги напълниш – наистина на теб ти се отваря каналът за безпределната светлина.

Какво наслаждение получаваш, усещайки всички техни желания като свои и тяхното напълване! С това ти сам ще се напълваш и всеки път с ”620 пъти” повече – нали ти си изградил тази любов над ненавистта.

Затова сега, напълвайки ги, ти чувстваш не този 1 грам наслаждение, който те са получили, а 620 грама. Аз присъединявам тези части на душата към себе си и ги усещам като самия себе си.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 27.09.2010

[22189]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Привличаме ли повече околна светлина О”М, ако се занимаваме в група, и получават ли я всички еднакво или всеки според количество на своя стремеж?

Отговор: В групата се събират всички наши усилия. Когато много хора се свързват в група, ние създаваме помежду си особено „място”, където всички се намираме във взаимно отдаване.

На това място се проявява и околната светлина. Тя и по-рано е била там, но в скрит и пасивен вид. Тя и сега остава скрита, но вече активно действа на нашите стремежи да се обединим.

Отначало всички се намираме в полето на светлината, но не го усещаме. Там, където можем да построим връзка между нас и да се уподобим на светлината, според количеството на нашите усилия, ние пораждаме нейното въздействие.

Тя ни поправя, а когато възниква свойството отдаване между нас, тогава тя явно се разкрива.

Всички заедно, стремейки се към взаимно отдаване, разкриваме присъствието на силата на отдаване. Но всеки разкрива тази сила на отдаване, светлината, съгласно своите индивидуални свойства и според количеството на усилията за обединение в групата.

Затова е необходима съвместна работа. Сам човек никога не може да разкрие околната светлина – нали е необходимо да положи усилие да отдава на някого, да създаде място за разкриване на светлината.

От урока по статия 8 от книгата „Шамати”, 06.09.2010

[22209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да съществува такава връзка в семейството, за която е казано: „Мъжът и жената и Твореца (Шхина, Божественото присъствие) между тях”?

Отговор: Това означава, да желаем, всички връзки помежду ни да се осъществяват чрез висшата сила и да съзираме в съпругата – партньора, който ни е дал Твореца.

Както е попитал Адам след грехопадението: ’’Нима не Ти самият ми даде тази жена!’’ Затова в отношенията на човека с неговата жена присъства Твореца, и ние тепърва ще разкриваме това.

Ако мъжът и жената са така взаимно свързани – това е мощно средство за разкриване на Твореца. Голям успех е, ако на човек му е предоставено такова поле за работа.

И за да я реализира, не се изисква много време – нужни са само няколко минути на ден, а цялото останало време човек трябва да посвети на работата в група и учението.

Всяка връзка се осъществява на своето ниво, но всички връзки ги обединява едно – всички те се случват заради това – да разкрием в тях Твореца.

И сред приятелите в групата, ние също желаем да се случи това – да се възцари помежду ни Твореца. Това е целта на обединението в групата или в семейството.

Това са различни нива на връзка, все със същата Шхина, и всички, които за мен са от другата страна на Нея: жената, групата, приятелите, целия свят – това всъщност са части от моята собствена душа.

За жената така е и написано – че Твореца е взел част от душата на човека и му е направил от нея помощник против самия него.

Така и целия свят, в резултат от разбиването, се оказва срещу мен, като ’’помощ от обратното’’ – и той също е част от моята душа.

Сега аз чувствам това като изцяло извън мен, отделено от мен, но заради Шхина, присъствието на Твореца, всичко това се обединява за мен в едно цяло. Ако аз привличам висшата светлина, Твореца, средната линия, то Той обединява всичко това заедно.

И ако потърсим, къде се достига най-дълбокото и обстойно обединение: между мъжа и жената или между приятелите в групата или въобще в цялото човечество и мироздание – то най-вътрешното съединение е между мъжът и жената.

От урока по статията ’’Любов към Твореца и творенията’’, 28.09.2010

[22126]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „връзка в сърцето” между другарите в групата?

Отговор: Известно е от науката Кабала, че разбиването е станало, за да може да се поправи Малхут.

Защото, ако Малхут не включи в себе си желание за отдаване (келим Бина), то за нея е невъзможно да се поправи.

При взаимното си проникване, Малхут и Бина постепенно поправят Малхут, освен нейната основа – „каменното сърце” (лев а-евен), което се поправя най-накрая.

Малхут поправяме за сметка на включване свойството на отдаване, Бина, в свойството за получаване, Малхут. В душите, това става за сметка на взаимното им проникване една в друга – до пълното смесване на всички и поправяне на едните за сметка на другите (Исраел – Народите на света, във всеки).

Нашите поправяния могат да се осъществят само при включването един в друг. Да поправиш себе си – означава да поправиш взаимното си проникване с всички части на общата душа.

Основата на поправянето – това е само в поправяне на разбитите връзки между нас. От това произтича целия устав на групата, законите, към чието спазване трябва да се стремим, както ни съветват кабалистите, според техните разбирания за висшия свят.

Всичко това идва от поправянето на келим, които трябва да се включат един в друг, а това се постига с усилията към съединението, които привличат светлината, поправяща взаимното проникване.

От природните закони на разбиването, поправянето, съвършеното състояние – произлизат всички съвети на кабалистите, описани в техните книги.

Те говорят за това с думите: „Обединете се, провеждайте събрания на другарите, разбирайте настроението на другаря” – но ние трябва да разберем, че това произхожда от необходимостта да се включим един в друг, за да можем заедно да привлечем обкръжаващата светлина, която ще поправи връзката между нас.

От урока по Книгата Зоар, 28.09.2010

[22113]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да стигна до състояние, в което искам и мисля само за едно нещо? Как да се грижа само за това да намеря мястото за разкриване на Твореца, за да Го насладя и да желая това със сърцето и с ума си?

Отговор: Такова състояние е свръхчовешко; то е над моята природа. Неспособен съм да го постигна и не го искам. Не предвкусвам нищо от това, което ще усетя, ако разкрия Твореца. Когато става дума за подготовка на място за Него, отдавайки Му, , все едно че прогонвам всички възможни наслаждения, като остава само слаб вкус.

Как мога да изменя  отношението си? В крайна сметка, мястото за разкриване на Твореца трябва да съществува в моето желание. Аз трябва да го желая до болка; трябва да искам да усетя наслаждението на Твореца.

За да направя обекта на моето безпокойство нещо противоположно на мен, аз трябва да променя себе си. И кабалистите казват, че има сила в света, която може да направи това. Но първо трябва да се подготвя и да се помоля; трябва да извърша работата, която наистина зависи от мен, не нещо свръхчовешко, а работа, която е по силите ми.

И така започвам подготовката с други като мен чрез правилното учение и обкръжение. Тук всяко действие е по силите ми. Усещането може да не бъде много приятно и може непрекъснато да бъда в търсене, но все пак намирам гориво за придвижване.

Намирам гориво чрез фалшиви състояния, главно чрез завист. Когато погледна приятелите, ревнувам. Те са по-добри и по-умни от мен. Може би някои от тях вече усещат духовната реалност. Кой знае, може да стоя до някой, който е вече там, докато съм все още игнориран.

Ако съберем средствата, за които говорят кабалистите, ако се опитаме да ги приложим в обкръжението и да се издигнем над разума с помощта на завистта, тогава ние наистина поправяме Шхина – мястото, на което ще получим разкриването на Твореца заради Него.

Това е възможно. Аз трябва само да извърша възможно най-много механични, безвкусни действия, като скланям глава пред обкръжението. В това „покорство” пред приятелите се крие ключът към успеха.

От урока по статията на Рабаш, 27.09.2010

[22041]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи“, п.442: … Защото от деня на разрушаването на горния Храм, Твореца се заклел, че няма да встъпи във висшия Йерусалим, докато не встъпи Исраел в низшия Йерусалим.

Затова е казано: „Свят в твоята среда, няма да дойда Аз в града“. Макар и свят в твоята среда, но въпреки това, няма да дойда Аз в града, т.е. във висшия Йерусалим, докато не встъпят Исраел в низшия Йерусалим.

В детството също са ни разказвали за всевъзможни неща, които не разбираме. И всеки път отново и отново са ни обяснявали, какво трябва да правим или мислим така или иначе.

Същото е и при четенето на книгата Зоар. Просто ни разказват за нещо скрито от нас, което не знаем и не осъзнаваме, но постепенно то влиза в нас.

Това е най-естествената форма на обучение за всеки човек и не е важно в какъв свят е и какво изучава.

Защото, към новите за него знания и усещания, той няма никаква предварителна подготовка, няма правилни инструменти, свойства на възприятия (келим). Необходимо е да ги развие – разум и чувство, после да усети новото явление и след това вече – какво само по себе си  представлява то.

Затова такъв етап, когато ние като оглупели, четем или слушаме за нещо неизвестно за на, е винаги първи и трябва да го ценим.

Към децата се отнасяме така по естествен начин. Ние разбираме, че така трябва да бъде. И отново и отново им обясняваме.

Проблемът е в това, че при детето има стремеж да узнае, да се научи и да види от нас големите, да вземе пример, а ние възрастните в своето духовно възпитание трябва сами да създадем такъв стремеж в себе си. Това е само за сметка на завистта в групата.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2010

[22053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Първото поправяне на желанието е отдаване заради отдаване. Това означава, че аз съкращавам използването на своето желание, защото е егоистично, като не желая да причинявам зло на другите, както е казано: „Не прави на другите онова, което самият ти ненавиждаш!”

Но дори в това ограничение за използване на егоистичното желание се съдържа поправяне, тъй като аз не просто спирам да извършвам лоши действия. А ако имам възможност да открадна така, че никой да не разбере, тогава какво ще ме спре?

Трябва не просто да се отделя от всички желания, сякаш ги няма. Поправянето продължава и след това – трябва да почувствам каква вреда ще причиня на ближния, как ще страда той!

Именно усещането на това страдание, не трябва да ми позволи да открадна, както е казано: „Не прави на другите онова, което самият ти ненавиждаш!”

В мен проникват желанията на ближния. В началото, осъзнаването на злото сякаш ми връзва ръцете, за да не крада, но след това ме освобождават и ми дават всякакви възможности да крада до безкрай всичко, което принадлежи на другите, и дори на Твореца! Всичко ти е позволено и няма да има никакви последствия за теб!

Но аз вече започвам да усещам „страданията на Шхина”, чуждите страдания – как, ако открадна, отнема, убия ще бъде така, сякаш са обрали и убили мен. Чувствам в себе си чуждата болка – като че ли причината е в мен! Сякаш, по отношение на тях аз съм Творецът, създал злото начало. И по този начин възниква връзка между нас.

Аз, като че ли ставам Бина, майката, която чувства всички желания на децата, и цялото зло, което им причинява, ако не се грижи за тях. И също така осъзнава какво добро може да им даде, ако се погрижи за тях.

А след това ни се разкрива вторият етап на поправянето: как можем да отдаваме на ближния. Тук вече, човекът става предавателен канал между света и Твореца.

Чувства, че само той може да им предаде напълването. И престъплението не е в това, че ще открадне от тях, а че не напълва техните желания. Ето това вече се нарича любов към ближния, като към самия себе си.

Именно върху себе си, човекът трябва са усети двата стадия на поправяне: „Не прави на другия онова, което е ненавистно за теб” и „Възлюби ближния като себе си”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 28.09.2010

[22132]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→