Мисля си, че усещам нещо, но всъщност нямам никакви лични чувства. Всяко чувство е сбор от чувствата на всички души на Безкрайността. Това се нарича духовен съсъд.

Духовният съсъд не принадлежи лично на мен; той е онова, което разкриваме между нас. А това, което разкривам в себе си, се смята за животинска степен и Кабала не говори за това. Всеки от нас е животно. Но начинът, по който се свързваме помежду си, е точно това, което се нарича духовна връзка. В духовното само връзката между нас има значение.

Тази връзка е разбита; въпреки това тя се отнася към духовното. За това ние можем да си осигурим удобен животински живот, въпреки че той няма нищо общо с духовното. Духовността започва с изясняване на нашата взаимна връзка.

И не просто всяка връзка – само тази, която е насочена към разкриването на Твореца. Аз желая да опозная Твореца. Затова разбирам, че са ми нужни други хора, защото от любов към другите ние стигаме до любов към Твореца. Това е единствената причина, поради която Творецът е разбил душите ни.

От урока по статията „600 000 души”, 26.09.2010

[21978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигнем до вътрешния вик? Има ли придвижване без вик?

Отговор: Безусловно, няма придвижване без вик. А до вика за помощ може да се достигне само с помощта на обкръжението. Сам, човек не е способен да достигне до такова желание.

Тъй като викът трябва да бъде устремен към отдаване, аз съм длъжен да се приповдигна над своя егоизъм, а този подем е възможен само, ако завиждам на другарите си.

А иначе над какво да се повдигна? Как и къде да отскоча от своето его? Невъзможно е да издърпаш себе си от блатото, дърпайки се за косите, или, както са казали кабалистите – „затворникът сам не може да се освободи от затвора”.

Само с работа по обединението, аз извличам своята точка в сърцето от егоизма, желаейки да я съединя с другите. Моите усилия нарастват постоянно, тъй като аз приемам все по-голямо въодушевление от групата и чрез нея получавам светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината идва чрез духовната система от Арих Анпин (А’’А) през Аба ве-Има (АВ”И) и Зеир Анпин (З”А) към Малхут (М). Малхут – това е Шхина, общността на всички души.

Доколкото под парса душите се намират в разбито състояние, то там няма никаква възможност за получаване на светлина. И затова ние се повдигаме към Шхина, към събранието на душите, стремящи се към съединение и отдаване и там получаваме въздействието на висшата светлина. Там е мястото на нашата среща.

Въпрос: Викът това също ли е групово действие?

Отговор: Викът е резултат от натрупването на общите усилия на групата. На човек му е необходимо външно въздействие, за да достигне до собствен вик. Необходимо е съчетание на едното с другото.

При това човек чувства, че вика от името на общността. Защото той се нуждае не от каквото и да е, а от обединение, и се моли не за спасение от несгодите, а за свойството отдаване.

Неговият вик е индивидуален, но е насочен към единство, към връзка с другите и Твореца. Това са законите на духовния свят – мястото на обединение над егоизма.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 01.10.2010

[#22347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: За какво да молим Твореца?

Отговор: Молбата може да бъде само за едно – за светлина, връщаща към Източника, за сила.

Аз не мога сам да се променя. Цялото човечество постепенно стига до отчаяние от тези опити. Днес става ясно, че в резултат ние само повече се объркваме – дори в системи, които сами сме изградили.

Действително, в работата си ние трябва да стигнем до отчаяние. Това не е просто. Както пише Баал аСулам, няма по-щастлив момент в живота на човек от мига, когато той напълно се е отчаял от собствените си сили. Тогава, виждайки, че няма изход, той се обръща към Твореца и Творецът му отговаря, защото неговият вик е пълноценен.

А дотогава, докато няма желание, светлината не действа. На пътя към него има 125 степени. Ако се изкача на първата степен, ако ми липсва светлина, макар и в минимална степен, тогава тя ми въздейства. По този начин влизам в зоната на светлината.

На петата степен, моята потребност се увеличава и светлината действа в съответстващо количество – нали съм по-близо до нея. Такъв е законът в зоната на светлината.

Докато се намираме долу, ние нямаме искане. Когато то възникне, светлината тутакси сработва. Нали тя е създала желание и го поддържа. Никога желанието не може да направи нещо само.

В такъв случай, как може то да поиска светлина? В желанието има искра от светлината, останала в него от разбиването на душите. Тя те пробужда, увлича те към светлината, макар че желанието те тегли надолу.

Докато искрата не се е проявила, от човека нищо не се изисква, него просто го егоистично развиват. Но ако искрата се е запалила, светлината прекъсва работата си и ти предоставя възможност да Го помолиш.

На този етап те довеждат там, където можеш да раздухваш своята искра, докато сам не пожелаеш въздействието на светлината.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 01.10.2010

[22348]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Няма в сокровищницата на Твореца друго богатство, освен трепета пред Твореца“ (Шамати, статия 38).

Има три стъпала на развитие:

Първото стъпало е този свят – светът, в който се намираме.

Второто стъпало е периодът (нивото) на подготовка. В него се намират хората с точка в сърцето, развиващи нейната важност над този свят, над егоизма.

Третото стъпало е връщането (поправянето) посредством трепета, стъпалото Бина, хафец хесед, на което човекът става праведник. Тук се случва реалното поправяне на 613-те желания на душата в «отдаването заради отдаването».

Четвъртото стъпало е връщането (поправянето) заради любовта –  стъпалото на съвършения праведник. Тук, 613-те желания се поправят в «получаването заради отдаване» – подобието на Твореца.

Стъпалото на трепета е много важно – това е пролога към подобието с Твореца. Светлината постепенно увеличава егоистичните желания на човека, а той се издига над тях, предпочитайки да асоциира себе си с точката в сърцето. А след това, на стъпалото на любовта, той започва да използва своите желания за «получаване заради отдаването».

По такъв начин, стъпалото на трепета представлява съсъд, в който на следващия етап, на стъпалото на любовта, човекът получава разкриване на Твореца, светлината на Безкрайността.

Етапите на развитие се редуват, а ние трябва за се грижим постоянно само за трепета. Тъй като «трепетът» е неуморната работа над екрана и отразената светлина, за да останем през цялото време над своите желания.

Разбира се, цялата работа се извършва от светлината, но от нас трябва да излезе молбата за това. В групата, тази цел също трябва непрестанно да се извисява, да се поддържа единството и връзката, в която ще се създаде общ съсъд – намерението заради отдаване, издигането на всеки над неговия егоизъм.

По този начин ние си помагаме един на друг, обединяваме точките в сърцата си и създаваме от тях наш съсъд за получаване на богатства. И когато нашето единство се реализира, в него веднага ще се разкрие светлината.

Oт урока по статия от книгата „Шамати“, 01.10.2010

[22352]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е основният принцип на напредването?

Отговор: За да разберем по-добре духовната работа, трябва да започнем от края. Последната точка, целта – “сливането” – се постига чрез въздействието на висшата светлина върху човека.

В продължение на целия духовен подем (поправянето на егоизма от неговата начална точка до пълното поправяне), трябва още в самото начало на пътя, в началната точка на поправяне на егоизма, да възникне осъзнаване, че само висшата светлина може да ме поправи.

Тоест да осъзнаеш злото, както е казано ’’Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне’’ – това е изходната точка.

И тя е най-важната, защото в нея се различават вярващите от кабалистите. Вярващите не виждат злото в себе си, затова не се поправят, а изпълняват действия, за да отидат след смъртта си в рая.

А кабалистът знае, че възможност да разкрие висшия свят, му се дава само сега, и че телесната смърт няма да му разкрие нищо повече – няма нито рай, нито ад след смъртта.

Когато човек се откаже напълно от всички възможности да достигне целта, чрез различни увъртания, пътища и способи, и се отдаде единствено на висшата светлина и разчита само на нея – значи, той е излязъл на изходната точка по стълбата към Твореца.

По нататък, на човек му предстои да положи усилия, за да влезе през всичките врати, да се убеди, че те не водят към висшия свят, и да достигне до последните, вечно отворени – Вратите на сълзите, и да влезе през тях.

А дотогава има много егоистични кръгове за разкриване на злото: учение, егоистични мъдрости, разпространение – всичко което поискаш, само за да не се преклониш пред светлината, което сам не си в състояние да сториш, и само висшата светлина е способна да те поправи и повдигне към свойството отдаване.

Да ускориш това осъзнаване на злото, можеш само с помощта на групата. Да осъзнаеш, че злото в егоизма е не самото желание да притежаваш за себе си, а е в това, че този егоизъм е против Твореца и не ти дава възможност да достигнеш целта.

Трябва да свържем “групата”, “учението”, “разпространението” – само затова – за да осъзнаем по-бързо, че само въздействието на висшата светлина ще ни спаси.

[#22312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако цялата Тора (кабала) говори само за любов към другите, тогава защо трябва да поправим себе си? Не е ли достатъчно просто да имаме добро отношение един към друг? Защо трябва да се тревожим за нещо друго?

Отговор: Ние съществуваме на най-ниското, животинско ниво; ние просто живеем и умираме („животно” означава „живо” същество). А нашата задача е да се повдигнем до нивото на човек, да станем „подобни” на Твореца.

Но как да се издигна през всичките 125 степени, за да постигна това състояние? За това има особена скрита сила: Тора, светлина. Ако тя ни въздейства, ние се развиваме и повдигаме от животинското ниво, което сега възприемаме като омраза към другите, до човешкото ниво на любов към другите, което е равнозначно на любов към Твореца.

Началното (1-то) и крайното (125-то) духовно състояние вече са установени – аз съм наясно какво представлявам в този момент и какво трябва да стана. Затова няма смисъл да размишлявам над условията, които са ми дадени сега, или над моята природа. Нищо не зависи от мен и всичко вече е записано в корена на моята душа. Аз просто трябва да се концентрирам върху това, как да се предвижа и да се поправя.

 Аз трябва по-малко да се съсредоточавам на самите състояния, без значение дали упреквам себе си или се чувствам добре – за това е необходим само един миг, след който трябва веднага да се устремя към върха. Ние не можем да поправим себе си с „учтиво поведение” или „добри маниери”. Дори на най-малката степен ние поправяме себе си с „любов”. Иначе това няма да бъде поправяне, което се нарича „заповед”.

Затова е казано, че главното правило в Тора и всичките нейни заповеди са любов и всяко поправяне на желанието за получаване е малка част от постигането на тази любов. Няма нищо друго освен любов и омраза – разбитите желания да получа заради себе си и поправените желания заради отдаване. 

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 27.09.2010

[22065]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Кабала, Тора - Няма коментари→

Сега, Творецът е скрит от нас и затова, аз мога да Го търся само чрез групата, която стои между мен и Него, както е казано: „От любовта към творенията – към любовта към Твореца”.

Ако се насоча към тази група и чрез нея си изяснявам всички отговори по отношение на нашето обединение и поръчителство, тогава ще пренеса своите желания в групата и там ще мога да видя накъде са насочени – към отдаване или получаване.

А в замяна, аз получавам от групата усещането за важността на Твореца, и искам или не, това също става важно за мен.

Започвам да мисля, че Творецът е велик и си струва да бъда около Него, че това е най-голямата награда. Тоест те променят моята ценностна система, поставяйки на първо място отдаването и Твореца, а на последно – моето егоистично получаване.

По-нататък започвам да работя, за да увелича величието на отдаването, докато то не нарасне дотолкова, че да се превърне в пълно взаимно поръчителство, когато всички ние ставаме като един.

Когато макар и в малка степен постигнем усещането за този „един човек”, това означава, че сме преминали границата (махсом), отделяща ни от висшия свят.

Тъй като групата става като един, то съгласно закона за съответствието на свойствата, тя започва да усеща в себе си онова свойство, което определя цялото мироздание – Твореца.

Аз нямам никаква друга възможност по друг начин, извън групата да намеря определенията за духовното – какво е светлината, тъмнината, нощта, денят.

Защото идвам напълно объркан от своя живот и не разбирам какво е важно в него и какво – не. Нямам представа за сметка на какво е възможно напредването, какво искам от този живот и какво иска Творецът от мен.

Нямам никаква конкретна посока, а се разпилявам на всички страни и дори не разбирам накъде се хвърлям във всеки момент.

И само групата ни помага да намерим една главна посока, а не ученето, което може да ни обърка – може да ми се стори, че получавайки знание, аз напредвам духовно, и че усвоявайки материала – ще вляза в духовното.

Колкото по-добре човек осъзнае, че движението към Твореца е вътре в групата, която му е дадена засега вместо Твореца, като модел на духовния свят, толкова по-бързо ще напредне.

От урок по статия на Рабаш, 01.09.2010

[#22308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Отнася ли се жената на един човек към тези „ближни” или „приятели”, които той трябва да „обича, както себе си”?

Отговор: Нашият живот в този свят е устроен така, че и в семейството трябва да се свържем заради духовната цел. Това е следствие на най-високия и най-яркия духовен корен, който се отнася към всеки човек в този свят.

В резултат на разбиването, нашите души са се отделили и са станали противоположни една на друга. Това се отнася не само за „човек – Творец” или за „група – Творец”, но и за „мъж – жена”. Ние достигнахме до стадия на разбиване на семейството и съпружеските двойки трябва също да реализират принципа „обичай ближния, както себе си”.

Това работи между съпрузите по същия начин, както и към другите хора. Когато мъжът и жената се удостоят с такава връзка, тогава между тях ще се възцари Шхина, Творецът. Това означава, че във всички техни действия, от най-материалното до най-духовното, те ще се стремят да останат в едно намерение – да бъдат свързани единствено чрез взаимно отдаване, Твореца.

Всеки човек може да разкрие това – имено затова Творецът е разделил първия човек на две части: Адам и Ева. Тази възможност е вече заложена вътре във всяка съпружеска двойка в този свят. Аз съм уверен, че ние трябва да поправим тази част. В края на краищата, докато не доведем всичките поправяния до техния завършек на най-ниската степен, на нивото на този свят, поправянето не може да съществува и във висшето.

Не е достатъчно да се чувстваме свързани помежду си. Ние трябва да се свържем във всичките наши материални дела в този свят до идеалното им състояние, като в света на Безкрайността. И тези два полюса: нашия свят и света на Безкрайността ще се свържат и всичко ще се върне към съвършеното си състояние. Ние трябва да свържем тези два свята: най-висшия и най-нисшия.

Поради това в семейния живот и в отношението на човек към децата и към възрастните всичко трябва да се случва съобразно с духовните закони. И разбира се, когато жената и мъжът учат заедно кабала и могат да достигнат такова отношение и намерение един към друг, тогава това разкрива възможност за уникална работа, която е възможна само между съпрузите.

От урока по статията „Любов към Творец и творенията”, 28.09.2010

[22129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какви са признаците за добра връзка между приятелите?

Отговор: Жизненият дух между тях, подемите и въодушевлението независимо от текущите състояние – всички това сочи към добра връзка между приятелите.  Светлината извършва различни действия върху нас, разкрива омраза, разединение и разбиване между нас. След това тя ни поправя. После отново разкрива разбиването и отново го поправя. Това продължава докато станем напълно поправени.

Разбираме, че преминаваме през различни състояния по този път; някои от тях, за разлика от други, са по-приятни и по-понятни. Ние винаги ги оправдаваме, тъй като те произлизат от Добрия и Творящ добро, от няма никой освен Него. Просто трябва да се опитаме да съхраним обединението и да поддържаме общия дух – нашия жизнен дух.

Това всъщност е желаното състояние. Имено тук са разположени всичките 125 духовни степени – в съхраняване на връзката и жизнения дух над подемите и паденията. Когато между душите се разкрият разделението и единението, тогава разкриваш целия разказ на Тора, през който трябва да преминеш.

Ти разкриваш там злото начало, Египет, изгнанието и причините за тях, цялата дълбина на злото, което възниква от разбиването, и редът на поправяне. Там разкриваш действията, водещи към обединението – „праотците” и „синовете”. Разкриваш душите, т.е. нашите части, които са взаимосвързани до някаква степен. Разкриваш цялата история, за която четеш, под формата на процесите, през които преминаваш. Ти се отъждествяваш с всяка душа и разкриваш нейния път на поправяне.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2010

[21954]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо са нужни приятелите? Защо не може просто да се обърнем към Твореца и да се издигнем с помощта на Обкръжаващата светлина?

Отговор: Никой от нас не може да се обърне към Обкръжаващата светлина, към Висшата сила, към Твореца, освен ако това не стане от мястото на разбиването, изясняване на връзката с групата. Човек не може да се свърже със светлината директно поради липсата на подобни свойства, дори липсата на противоположни. Затова е нужно молбата да се извърши заедно с приятелите – или чрез единение или чрез липсата на такова.

Творецът е създал желание за получаване и това не се е променило. Това е което наричаме свят на Безкрайността и където всички ние заедно съществуваме. Под света на Безкрайността съществуваме в състояние на разделение; ние не знаем и не разбираме, напълно сме отделени от духовността. Тези състояния са включени едно в друго и се проявяват само в нашите усещания. За да постигна Безкрайността, аз трябва да направя следното: 1) да стигна до състояние на отделеност; 2) да разкрия, че сме разбити и 3) да се издигна до мястото, където всичко сме заедно.

Немога да се обърна директно към Твореца, защото Той е силата, която съществува в поправеното Кли. Аз или моля за силата да бъда поправен заедно с всички останали, или ако вече съм постигнал връзка с другите, се обръщам към Твореца. Няма Творец без творение и няма Висша сила без Кли.

От урока по статия на Рабаш, 26.09.2010

[21960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→