Въпрос: Каква е разликата между възприемането на Зоар и Учението за Десетте сфирот?

Отговор: Това е различният език. Не е възможно да се разбере Зоар, ако зад всеки израз не се различава съответстващата картина, облечена в нашето желание/намерение.

Ако чета приключенски роман за откритието на нови земи, у мен съществуват готови образи на неживата, растителната, животинската, човешката природа.

От тези форми съставям картината, която авторът описва. Представяните от нас картини са подобни.

А Зоар описва неизпитани от нас приключения в неизвестен ни свят. Ако нямам такива духовни форми (свойства, действия), то аз въобще не зная за какво чета – сякаш е написано на неизвестен за мен език.

В Учение за Десетте сфирот (ТЕС) се описват повече конкретни свойства и действия, събития, в които действат две сили/желания ”за” и ”против”.

Всъщност, става дума само за две свойства – отдаване и получаване, които се намират в различни отношения помежду си. И ние можем да си ги представим като притегляща и отблъскваща сила, тяхното взаимодействие.

Това, разбира се, е по-просто и по-малко обърква, отколкото описанието на Зоар. ТЕС постоянно ни демонстрира необходимостта от екран, сила за отдаване.

Зоар проектира на нашия материал/желание картините на висшия свят. Сякаш някъде, много далече, се прожектира филм, но аз не мога да го гледам.

В стремежа си да видя, аз задавам въпрос: Какви инструменти, свойства не ми достигат, за да приближа тази картина и да я почувствам.

Стремежът предизвиква в мен въздействие  от тази далечна картина. А ако стремежът се увеличава многократно за сметка на обкръжението/групата, то аз реално усещам приближаването на картината.

И спасението все пак идва от книгата Зоар, в нея е скрита най-силната светлина, връщаща към източника.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 03.10.2010

[22432]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В нощта на „Ошана Раба” („възвишена молба”, седмия ден от празника Сукот) е прието да се провери „сянката”, т.е. екрана, с който човек след това може да получи светлината. Как е образуван този екран?

Отговор: Всеки един от нас представлява егоистично желание. Когато желаем да постигнем духовното, ние се обединяваме в група. Естествено, никой от нас не желае да се занимава с упражнението „отдаване”, но всеки има „искра” над своите егоистични желания, която ни дърпа към неизвестното.

Кабалистите ни обясняват, че ние се намираме в поле от „светлина”. Полето обхваща цялата реалност и ни оказва влияние по начин, по който „искрите” се пробуждат във всеки човек. До степента, до която те са възбудени, те си взаимодействат с полето от светлина, което ги насочва, и хората започват да се събират на физическо и/или виртуално място, в последствие желаейки да се обединят. Това се нарича група – връзка между хората чрез техните духовни желания. Егоизмът остава зад всички и те се обединяват чрез общия стремеж към духовното.

Ако започнем да се стремим към общо отдаване, ние пробуждаме влиянието на светлината в общите усилия и започваме да се променяме. Постепенно, започваме да усещаме по-големи егоистични желания, но в същото време тяхното значение пада в нашите очи и ние се издигаме в духовното желание по скалата на ценностите.

Построяването на Сука (колиба) означава повдигане на свойството отдаване (покрив) над желанието за получаване. Ние желаем да отделим отдаването от получаването, така че светлината да не влиза в егоистичните желания чрез покритието на Сука.

Светлината ни поправя по такъв начин, че всички наши духовни желания се намират на покрива на Сука-та, а егоистичното желание остава вътре. С други думи, ние скриваме в сянка егоистичното желание. Изграждаме покритие над всяко едно желание, тъй като не желаем да използваме тези желания егоистично. Създавайки такава „сянка”, ние придобиваме духовно усещане, в което чувстваме духовната реалност – света, който възприемаме със свойството отдаване.

От урока по статия номер 8 от книгата „Шамати“, 06.09.2010

[22205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Придвижвайки се по духовния път, ние започваме егоистично да ценим свойството отдаване. То ни дава свобода и напълване, което ни позволява да не зависим от нищо .

Това отношение към свойството отдаване се нарича „ло ли шма”. А след това, под въздействието на светлината, свойството отдаване, само по себе си, става ценно за нас. Това отношение към свойството отдаване се нарича „ли шма”.

За да достигнем това, ни е нужно само да изпълняваме съветите на кабалистите. Точката в сърцето ни довежда в ново обкръжение, в групата, и искаме ли го или не, ние започваме да се обединяваме с другите.

Благодарение на тези действия, ние веднага извикваме върху себе си обкръжаващата светлина (О”М). Тя винаги се намира около нас, но сега ние я привличаме умишлено.

Колкото повече усилия прилагам за да се обединя с групата, толкова по-силно ми въздейства светлината и аз започвам да получавам нови впечатления.

В крайна сметка аз достигам до оценката, че отдаването – е хубаво. Такова ми се вижда сега това свойство: високо, особено. В това е и въздействието на обкръжението.

Защото обкръжението – това не са хората. Нашите усилия, нашите общи желания, ни позволяват да привлечем светлината, връщаща към Източника.

Всички се намираме в океана на светлината и можем да го привлечем към себе си. Ето, това е правилното обкръжение – обкръжение, помагащо ми да привлека светлината, а също самата тази светлина.

Тя ни въздейства, даже ако ние не правим нищо, но в този случай процесът тече бавно, в естествения темп на развитие на решимот.

Ако ние започнем да привличаме светлината посредством учене, разпространение и единство с другарите, то пробуждаме върху себе си това обкръжение.

От урока по статия 8 от книгата “Шамати”, 06.09.2010

[22215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да помогна на другаря си да придобие правилно намерение?

Отговор: Новият, когато дойде в кабала, той не вижда, не слуша, не усеща, как и за какво се говори – той е потопен в своите си мисли и желания.

Той сяда, учи се заедно с останалите – като младенец, който току що се е родил и нищо не възприема, не разбира в какъв свят се намира. Или е като загубил съзнание – като болен.

Помня себе си след аварията, когато лежах в безсъзнание, и понякога идвах за малко на себе си и слушах някакви гласове около мене и дори можех да им отговоря, но не виждах и изобщо не реагирах.

И това е подобно на човека, идващ да се учи – той сякаш присъства и не присъства. Нужно е време и грижа за него, подобно на грижата за тежкоболен или за младенец -грижата, която  може да му помогне поне малко да напредне.

Ако помощта не помога, тогава се налага да оставим човека в покой и да му дадем време сам постепенно да се приведе в порядък – може би, това ще отнеме няколко месеца, а понякога и няколко години – докато не започне да слуша кабала, а не себе си.

Кога всъщност човек започва да слуша за първи път? – Когато чувства, че съединението с другите му открива духовни усещания, че именно там се намира входа в духовния свят.

Затова, колкото по-голямо и по-силно е обкръжението, толкова по-силно то ще ускори развитието и ще повлияе на човека, заставяйки го той самия да побърза.

От урока по книгата Зоар, 31.08.2010

[22307]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато се издигаме над своето его и се свързваме с другите възли на любов и отдаване, тогава последователно преминаваме всички стъпала на Бина.

Първият стадий на Бина е «ГАР де-Бина» – нежеланието да използвам своя егоизъм, страхът да взема, да не навредя – макар да ми дават възможност да правя всичко това безнаказано. Така, аз постепенно се издигам над своя егоизъм.

Вторият стадий на Бина е «ЗАТ де-Бина» – дават ми възможност да почувствам, че всичко зависи от мен и аз започвам да страдам от това, че не мога да ги напълня, както е казано: «Кравата желае да кърми телето повече, отколкото то иска да суче».

Започвам да усещам желанията на другите и да ги присъединявам към себе си – усещам целия свят като част от себе си.

Но това не е егоизма на майката, получаваща наслаждение от това, че е нахранила детето си – аз действам над ненавистта, която не изчезва! Всеки път извършвам поправяне на своето отблъскване от ближния.

Усещам желанията на другите като чужди и ненавистни и едновременно с това, благодарение на светлината и силата на поправянето, започвам да ги чувствам като свои. Всички съединения се извършват само за сметка на анти-егоистичните екрани.

И когато започна да отдавам на другите, през цялото време чувствам колко вземам от себе си и предавам на тях, как се опустошавам от това, и как се напълвам само от това, че напълвам тях!

Това е поправяне над поправянията – път, обратно нагоре, в света на Безкрайността.

От урока по статията «Любов към Твореца и творенията», 03.10.2010

[22456]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам, че мога да ненавиждам своя егоизъм. Но откъде в мен изведнъж се появява любовта към ближния?

Отговор: Любовта идва в резултат на поправянето, над екраните, върху екраните. Но нищо не изчезва – желанието за наслаждение расте през цялото време, ненавистта и отдалечаването от останалите се увеличава, а над това е любовта!

Когато постигнем света на Безкрайността, ние ще почувстваме безкрайното отдалечаване между нас, а над него – пълната връзка. Затова тази, създадена от нас връзка се нарича „620” пъти (питара”х) по-голяма от изначално съществуващата.

Както е в електрическата мрежа – необходимо е съпротивление, за да бъде извлечена енергия от нея. Трябва да приложиш сила, за да извлечеш тази енергия. Само тогава тя ще извърши работа и ще даде положителен резултат.

От една страна е необходимо съпротивление, а от друга страна – и някакво действие. Ако ги свържеш заедно, тогава можеш да извършиш работа, получавайки източник на енергия – лампичката започва да свети.

Тя свети, защото вътре в нея има спирала със съпротивление и колкото по-силно се съпротивлява на светлината, толкова по-ярко свети!

Тези две сили, работещи заедно, но противоположни една на друга нагряват спиралата и тя започва да излъчва светлина.

Всичко се основава на съпротивлението. То трябва да бъде съхранено във всички явления. Според него, ние измерваме мощността – това следва от основното желание за наслаждение, стоящо срещу светлината.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 03.10.2010

[#22453]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да получи един студен като резултат от обучението с вас: знание или някакво отношение към учението?

Отговор: Основата цел е да усвоим метода, защото методът на кабала се различава от всички останали учебни методи. Всички други  начини на учение притежават определен, материален критерий, чрез който човек може да оцени своето предвижване. В спорта, училището или науката оценките, които човек получава, определят неговия успех.

Но методът на изучаване на кабала е различен, защото тук човек се подготвя да започне да усеща друг свят. Как може да провери колко близо е той до скрития от него свят? Оценяването се прави чрез групата – до каква степен човек се чувства свързан с другите, чака разкриването на Твореца точно чрез това обединение и желае целият свят да се обедини. С други думи, степента на единството на човек с очакванията на Твореца към него, близостта му с Неговите мисли и планове определят до колко близко е той до своята реализация.

Скриването продължава да действа докато неговите мисли, действия и желания станат 1/125 подобни на тези на Твореца. В този момент той ще Го почувства на първата степен на разкриване.

От урока на тема „Подход към изучаване на кабала”, 01.10.2010

[22356]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Когато имам връзка с някого в нашия свят, аз чувствам любов или омраза, но какво се случва в духовната връзка? Какво е усещането за разкриване на Твореца?

Отговор: Духовните явления са отдаване. Това са отношения на взаимни връзки на съединение, любов и взаимно проникване един в друг. Ние изграждаме между себе си връзки на обединение и любов и тогава разкриваме светлината, която преди това е била скрита в тази връзка.

Тази светлина поправя нашите връзки, придава им форма и създава от тях „място” или „желание за отдаване”. След това разкриваме дори по-голяма възможност за отдаване на това „място”, а основната сила във вселената – Творецът – се разкрива във възможността за отдаване.

Но всичко това се случва на едно място, в нашето единство – Творецът всеки път става по-ясен – в зависимост от степента на нашето ново свойство на отдаване и любов.

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.09.2010

[22036] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Има ли преимущество съвместното обучение в едно физическо място пред виртуалното обучение чрез телевизията или Интернет?

Отговор: Без условно, ако човек има възможност физически да присъства на урок в някакъв наш център, и да приеме отговорност върху себе си редовно да посещава занятия, тава действа по-ефективно от виртуалната връзка.

Но ако няма възможност физически да присъства на урока с другарите, значи висшето управление е устроило за него такива условия и той нищо не губи от присъединение към урока по телевизията или Интернет.

Но това е само при условие, че така е направено от Твореца и че човек се намира някъде далече от всички учебни центрове. Но ако човек е в Израел, аз не си представям такава ситуация, в която той не би могъл веднъж седмично да посещава занятия в един от нашите учебни кампуси, намиращи се из цялата страна.

От урока на тема „Подход към изучаване на кабала”, 01.10.2010

[22353]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Чувствате ли вие, че нашето развитие върви с променлива скорост, с резки движения?

Отговор: Вярно, развитието никога не протича линейно и равномерно, винаги има резки движения.

Така това се проявява в нашите усещания заради несъвършената работа и ще продължава до окончателното поправяне.

Сменят се хубави и лоши периоди, редуват се война и мир, ние в това действително изпитваме внезапни промени. Развива се периодичност на свойствата.

Същото това се отнася и до изграждането на  парцуфа, който се дели на пет степени на авиют (дълбочината на желанията).

Всяка степен има свой екран и своя светлина, те са построени дискретно, стъпаловидно, а не линейно. Всичко идва на порции, на капки, а не струи в постоянен поток.

Ето защо периодите биват позитивни и негативни и трябва да се използват различно. Ние се учим на това от собствения опит.

От беседата от 24.07.2010

[22192]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→