На нас ни е трудно да разбираме езика на кабалистите. Самият предмет на разговора е скрит от нас, ние не знаем какво е това светлина и кли, Творец и творение, духовен свят, правилни и неправилни взаимоотношения.

Не можем да съпоставяме казаното в книгите с реалното, защото духовната реалност, устремена към отдаване не се намира в нашите усещания, които са все още егоистични.

Запомняйки думите на кабалистите, ние не достигаме тяхната същност, а говорим с шаблони, за които сме се уговорили по-рано.

Дори ако внесем в тях някакво разбиране, откъде да знаем, че то е вярно? Нали духовните състояния, за които говори науката кабала, все още не са оставили в нас усещания, впечатления.

А всичко, което се усеща от нас в нашето егоистично желание, не се отнася към духовното. За разбирането на смисъла на кабалистичните книги от нас се иска вътрешно да подскочим над своя егоизъм, да замрем в този вътрешен скок и да започнем да попиваме в себе си смисъла на техните думи.

Ето защо на нас ни е необходимо да превеждаме думите на кабалистите в руслото на чувственото възприятие. В света на Безкрайността всичко е просто: светлината напълва съсъда.

А на етапа на развитието, отдолу-нагоре, изучавайки текста, но без да го усещаме е невъзможно да си представим за какво става дума, да разберем и дори механично да запомним – нали с нас не се случва това, за което разказват кабалистите.

В резултат на учението, някои представи остават в паметта, но понеже в чувствата ги няма, ние се объркваме в тях и губим. Това продължава, докато не можем да усещаме описваните духовни състояния, според количеството на тяхното подобие на свойствата им за отдаване.

Да се постигне това е възможно само по пътя на работа с другарите, тъй като любовта към ближния води до любов към Твореца.

Пребивавайки в егоизма, сме длъжни в стремежа към връзка с другарите отначало да разкрием ненавистта, после да я поправим, докато не отидем към любовта, като към мост над пропаст от ненавист.

Благодарение на това поправяне, пропастта се запълва със светлина.

От урока по статия на Рабаш, 06.10.2010

[22722]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо всички помнят за 613-те заповеди, но забравят, че над всичко има една единствена заповед – любовта?

Отговор: Съществува само една заповед – това е напътствието да достигнем любов към ближния. Защото с това, ние подготвяме съсъда на душата за напълване със светлина и единение с Твореца.

“Възлюби ближния, като самия себе си” – това означава обединяване на всички противоположни и ненавиждани от теб желания в едно, и така, да достигнеш сила, позволяваща разкриването на Твореца и съединяването с Него. С това, ние преодоляваме цялата разделяща ни  с Него пропаст.

Заповедта за любов, се разделя на две части: “завръщане в трепета” (нивото бина) и “завръщане с любовта” (нивото кетер). На всички мои мисли и желания аз съм длъжен да направя тези две поправяния, едно след друго.

Първото поправяне е да престана да ненавиждам ближния! Защото поначало аз го ненавиждам. И поправяйки ненавистта, аз изминавам половината път – от отрицателното състояние, от ненавистта, достигам неутрално състояние, нула.

Това е степента (свойството ГАР де-Бина), на която аз нищо не искам за себе си, повдигайки се над всички свои огромни егоистични желания.

Аз не искам да причиня никакво зло на ближния! Макар, че на мен ми се разкрива, че аз съвършено безнаказано мога да му взема всичко и да го унищожа, но аз нищо не искам, само никого да не засегна.

После, с тази степен (степента ГАР де-Бина), аз се издигам към степента на любовта и поправям своите желания до ниво отдаване (ЗАТ де-Бина). ЗАТ де-Бина – това е матката на духовния парцуф, и затова аз желая да отдавам на всички и да напълня всички. Така, аз от ненавист, достигам любов.

И в крайна сметка се получава, че съществува само една заповед – на любовта, която ние достигаме с две стъпки. Защото поначало, ние сме противоположни на любовта, и преди всичко трябва да достигнем неутрално състояние – а след това вече, да се издигнем към любовта.

613-те заповеди, това е поправяне на единственото желание да се насладя, което има много свойства и затова изисква различни поправяния, но всички те са за това, да достигна любовта. Но аз през цялото време трябва да мисля за тази крайна цел, иначе няма да привлека върху себе си светлината, възвръщаща към източника.

Затова, през цялото време трябва да мисля за крайното, поправено състояние, където Аз, поправящата ме светлина и Творецът (Исраел, Тора и Творецът) – сме едно цяло.

Струва ми се, защо аз сега трябва да мисля за Твореца, Той е толкова далече от мен – нека отначало да приведа в порядък моите отношения с човечеството?!

Но ние няма да успеем нищо да поправим в обществото, докато не привлечем светлината, възвръщаща към източника. Именно тя трябва да направи поправянето, а светлината на поправянето – това е Твореца, и не трябва да забравяме за Него.

Затова, във всички “613” поправяния, винаги трябва да присъства мисълта за “любовта към ближния”, за главната заповед: любов към Твореца. Без нея ние не привличаме обкръжаващата светлина и нищо не поправяме, не съединяваме.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22637]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Какво е молбата за обединение?

Отговор: Единствената молитва (МАН), която ще бъде чута горе и ще получи отговор – това е молбата за обединение. Нищо освен това!

Тъй като ние я издигаме към мястото на разбиването, и там не ни достига само поправянето на това разединение – тоест, обединението. Молбата за това незабавно ще бъде изпълнена, ако е била правилна!

Дотолкова, доколко и как си се помолил, дотолкова  ще дойде и поправянето. И ти изведнъж сам ще вземеш участие в това, ще разбереш, какво се случва.

А всички останали молитви – те са просто вопъл в пустинята, който е предназначен да ни доведе до осъзнаването, че тези молитви са неправилни и напразни.

Това се нарича: „Всички врати са затворени, освен вратите на сълзите” – а те се отварят, само за да ни дадат възможност да се обединим.

А на какво още може да реагира висшата сила, ако ти трябва  да се издигнеш нагоре по средната линия и да съединиш заедно дясната и лявата линии.

По-рано те са били обединени в една линия, посредством идващата свише светлина – светлината е примирявала лявата линия с дясната.

Но сега светлината е изчезнала, а дясната и лявата линии са се разединили. Човек, повдигайки се отдолу на горе, трябва да ги съедини отново. Така той предизвиква действие свише в тази точка.

Първо тези две линии са излезли от Твореца, удържани заедно от силата Му (това се нарича Адам Ришон – първия човек).

След това, тези линии се разделили на дясна и лява, вследствие разбиването. И ти сега се намираш по средата между тях, с искрата, останала от това съединение.

Ако сега ти откриваш необходимост да се върнеш назад, в същото това място и издигаш МАН,  ще предизвикаш отново действието на тези две сили, или по-точно, ще заставиш силата свише да подейства на същата тази точка на съединение (О’’М – обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника).

Оказва се, че чрез своята молба, ти се издигаш в точката на съединението, и тук идват лявата и дясната сили, а отгоре към тях се спуска съществуващата някога сила на единството – обкръжаващата светлина или Творецът. И тогава всички те се съединяват, достигайки единство.

И освен това действие, няма нищо друго. За това е казано, че “всички врати са затворени, освен вратата на сълзите”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22640]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Наближава големият международен конгрес, на който ще се съберат повече от 7000 души от целия свят.

Как можем практически да осъществим правилото “възлюби ближния” на този конгрес?

Отговор: Аз смятам, че мощта на обединението, което ни предстои да открием, с помощта на Твореца, действително ще бъде потресаващо огромна и силна.

Ние подготвихме себе си и “разгоряхме” цялото световно кли и всички наши другари, които възнамеряват да присъстват на този конгрес физически или виртуално.

В течение на оставащия месец до конгреса, ние трябва много добре да се запознаем с всичко, което ще се случи тогава, все едно, че вече се намираме в разгара му.

Длъжни сме отрано да научим всички песни, цялата програма на конгреса, разписанието по дни, темата на всяка от лекциите, на семинарите, срещите, приятелските събрания, културните програми, да се запознаем с местата на провеждане на конгреса.

Длъжни сме да знаем колкото се може повече, за да освободим място за новите впечатления. Човек трябва да знае предварително и то колкото е възможно повече за всичко, което се случва на конгреса.

Не желая никакви изненади в материален смисъл. Точно обратно – нека да има духовни сюрпризи – в съединението между нас! Човек трябва да бъде отворен за тях, а не да търси – какво, къде и кога ще се случи.

Трябва всичко да е ясно, така че на човек да не му се наложи да се безпокои за нищо, и за да бъде възможно най-отворен за влиянието на обкръжението. Тогава той просто ще впива от общото въодушевление – и това ще му въздейства.

Съдейки по моите усещания, ние се намираме на хубав етап от подготовката.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22658]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От произведенията на кабалистите узнаваме, че всичко, подготвено за нас, е това разбиване, което трябва да поправим.

Затова има само една заповед – поправяне на разбиването, тоест възстановяване връзката между душите, които са длъжни да се съединят отново в една душа.

Но тъй като общата душа и нейните части, всяка душа поотделно се е разбила на много части ни се струва, като че ли ни предстоят различни многобройни действия. Но всички те, всъщност, представляват едно и също действие – съединяване.

Отначало ни е нужно да намалим своето егоистично желание и да се издигнем над него – ”в отдаване, заради отдаване”, което се нарича заповедта: ”връщане от трепета”.

А после, да поправим себе си на ”получаване, заради отдаване”, което се нарича ”връщане с любов”. ”Любов към ближния, както към самия себе си” – това е резултатът от цялото наше поправяне.

В резултата всички части трябва да се съединят в едно цяло, без никаква разлика помежду си. Тоест в действителност, има една единствена заповед – съединяване.

На нас ни предстои да разкрием още доколко всичко в този свят е предназначено и подготвено за изпълнението именно на тази заповед.

Всичко е подготвено, за да ни даде възможност да се издигнем по прост и добър път, отначало с разкриването на състоянието на разбиване, а после – с неговото поправяне.

Затова ни се струва, че е необходимо да се направят много действия: със самия себе си, в кабалистичната група, в семейството, в обществото, в света, в цялото човечество, но е нужно постоянно да се държи на прицел (намерението), което означава едно единствено действие – съединяване.

Природата на това действие е достигането на единството, което разрешава за нас голямото объркване. Наистина, иначе ние не разбираме, защо преминаваме през такива различни състояния – тежки, объркани, мъгляви и защо в живота ни преследват толкова много трудности и проблеми.

А всъщност, причината е само една – недостиг на съединяването. И лекарството във всяка ситуация е същото – съединяване.

Ако ние си представим своето настояще и следващото желано състояние ето така: от разкриващия ни се недостиг на съединяването към съединяване – то всички проблеми ще се излекуват, всичко ще се проясни, всичко ще се напълни със светлина.

И ако ние се държим през цялото време в такова намерение, то ще се издигнем над объркаността и разбиването – към действието на единството с вяра над знанията.

Тоест аз няма да потъвам в своите желания, усещания, неразбирания и тъмнина, а ще разбера, че всичко това е следствие от разединението и ако направя всичко, зависещо от мен, за да достигнем съединяването, то ще се удостоя със светлината.

От урока по статията ”Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Групата е моето копие, моята сянка –  по същия начин, както аз съм сянка на Твореца. Получавам от другарите си повече, отколкото влагам в тях.

И това не зависи от тях, от поведението им, а само от моето отношение към тях. Защото това обкръжение също е Творецът.

По този начин, Той ми е дал възможност да работя с Него, създавайки ми илюзията, че нещо съществува извън мен. Но извън мен е само Творецът.

Затова, ние трябва през цялото време да пробуждаме обкръжението, докато не постигнем състояние, в което това обкръжение да ми въздейства така, че да пожелая да се съединя с тях, за да мога чрез него да се съединя с Твореца.

Без обкръжението няма да постигна Твореца, защото то е нещо външно, в което аз ще видя образа на Твореца.

Ако не желая да се съединя с групата, тогава изобщо не съм насочен към целта, към Твореца. Защото, кой е ближният? Силата на разбиването, случило се в духовното ме е разделила на две части – „аз” и „ближния”. Защо? За да разпозная какво не ми стига за сливането с Твореца.

Ако мога да приближа към себе си това обкръжение, което ми се струва чуждо, аз съм способен да се приближа към Твореца. Специално са ми дали раздвоено възприятие, за да видя част от себе си като нещо чуждо и ненавистно.

Затова, „възлюби ближния като самия себе си” е главно правило на Тора. Тъй като само това поправя светлината – няма какво повече да поправяш. Ако ти не молиш за това поправяне – жалко за всички твои усилия. Всичко останало са безполезни викове в пустинята.

От урок по книгата „Зоар”, 05.10.2010

[#22633]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо науката кабала ограничава своето внимание върху едно единствено действие – съединяването?

Отговор: Кабала не ограничава себе си – напротив, тя се е разширила, обхващайки цялото мироздание – висшите и нисшите светове, за да ни каже, че няма нищо друго, освен съединяването.

Тя се занимава не с избрани действия, а със синтеза на всичко съществуващо. Води ни към единен принцип, обхващащ и включващ всичко в себе си.

Тя ти казва: „Не гледай ограничено на всеки проблем поотделно, независимо от това къде се случва”.

Всички те се обясняват само с една причина – липсата на съединение. Искаш да се издигнеш над проблема – стреми се към по-голямо съединяване. Ако вървиш в тази посока, значи се движиш правилно.

В основата на всяка наука лежи някакъв основен принцип. Във физиката, например, всичко се постига на основата на материята, чрез няколко елементарни частици, от които е създадено всичко.

Някога, това се е получавало чудесно: електрон, протон, неутрон – плюсът, минусът и неутронната частица между тях. И това е било всичко.

Но след това открили, че съществуват стотици елементарни частици и в цялата тази теория настъпила бъркотия. Защото ученият се придържа към един принцип и това съответства на истината, съществуваща в природата.

Науката винаги се стреми към единна картина. Простото тълкуване (пшат) е последната най-висша степен на изследване и постигане.

Когато постигнем света на Безкрайността, всичко става много просто, защото простата висша светлина ще изпълни цялото мироздание, поправеното желание. Това се нарича реализиране на единствения принцип.

А ако ни се струва, че всички наши проблеми не са свързани помежду си, тогава именно това трябва да поправим – да привлечем висшата светлина, която ще съедини всичко.

Но докато в нашия разум и сърце, във всичките ни действия съществува безпорядък, аз няма да разбирам какво става с мен, с този свят, със семейството и приятелите, с моя живот и смърт. Всеки иска да затвори очи, само и само да не вижда нищо и да не мисли за това.

Но по пътя на кабала е обратното – всичко това трябва да се приеме като разкриване на разбиването и да доведе до единство. Затова науката кабала не се разкрива, докато в човека не се пробуди духовната искра – призивът към съединяване, който Творецът ни предава.

В нас трябва да заговори духовният ген – искрата от екрана, която някога сме притежавали. Това е началото на раждането на човека.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[#22648]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи “да възлюбиш ближния като самия себе си”? Как точно трябва да направим това?

Отговор: Любовта към ближния, както към самия себе си – това значи, че целия наш свят (нежива, растителна, животинска природа и човечество), цялото мироздание, трябва да се включи в мен като моя неделима, интегрална част “като един човек с едно сърце”!

Аз присъединявам всичко към себе си и чувствам всичко като свое “Аз” – иначе, мен ме няма! Над разделящия ни егоизъм е нужно да получа сила свише, желание, способност да почувствам всеки, както самия себе си и даже повече. Тоест да почувствам, че всичко това съм Аз.

Но това Аз – не е егоистично чувство, защото ненавистта, омразата между нас остава и даже расте! И точно над тази ненавист аз ще се съединя с другите – само тогава те ще могат да се нарекат за мен “ближни”.

“Ближен”  е този, когото аз ненавиждам, но при това го обичам “като самия себе си”… “Всички престъпления ще покрие любовта” – предишната ненавист остава, но над нея се добавя любовта.

В нашия свят всичко се задвижва само от егоистичното желание – за получаване или за отдаване. В духовния свят ние се намираме между две противоположни сили: отдаване и получаване.

Егоизмът расте и паралелно на него възниква свойството отдаване – тези две свойства ми позволяват да стигна до усещането, че стоя пред гора от ненавист (Синай, от “сина” – ненавист).

Но преди това, аз трябва да премина през “Египет” – в робството на егоизма, на Фараона, да го възненавидя, да избягам от него в търсене на сили за поправянето му.

В гората на ненавистта към ближния, аз съм длъжен да отговоря, действително ли съм готов да се съединя с другите с любов, над своята ненавист, да станем като един човек с едно сърце?

Ако съм преминал през всички удари и наказания на егоизма/Фараона, аз чувствам, че вече достатъчно съм страдал и тогава се съгласявам! Защото аз вече толкова ненавиждам своя егоизъм – повече, отколкото ненавиждам ближния.

Аз се съгласявам, считайки, че това ще ми даде възможност да разкрия Твореца. Накрая аз разбирам, че самата любов и отдаване на ближния – това е моето напълване.

Аз вече не се нуждая от нищо, освен от това – самото действие ме напълва. И с това аз се уподобявам на Твореца.

От урока по статията «Любов към Твореца и творенията», 03.10.2010

[22460]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Баал аСулам пише за това, че е необходимо така да обичаме ближния, че да му отдадем последната ”възглавница”. Това означава ли, че трябва да напълваме материалните си желания един на друг?

Отговор: Но аз нямам с какво да напълвам тези желания! Откъде да взема 7 милиарда ”възглавници” за цялото човечество?

Ако всеки се безпокои само за отдаване, то той няма да има нищо излишно, а само най-необходимото, за да си обезпечи нормален живот. И какво тогава ще даде той на другите?

Има закон, че не трябва да се отдава необходимото, без което аз самият не мога да съществувам. Това се отнася до съществуването на животинското тяло, което не трябва да се пренебрегва.

И се получава така, че аз не мога да дам нищо на другите. Това не се и изисква от мен! Ако правилно организирам себе си относно процеса на поправяне, то аз няма да имам никакъв излишен грам, нито грош – аз ще живея само заради отдаване и няма да взимам за себе си излишното.

Но ние забравяме, че не е необходимо да правим нищо сами – всичко организира светлината. Ние трябва да създадем само връзката, за да действа светлината чрез нас.

Ако аз мисля за това, че у другия има – то той ще има. Това аз съм направил за него и с това съм станал подобен на Твореца, наистина съм пробудил действието отдаване.

Аз не мога да направя повече – само да пробудя светлината за действие. Това означава, че издигам МАН, молба. И моят МАН (молба) от Малхут работи така сякаш е МАД (отговор) от Бина. Аз издигам в Бина всяко свое желание с такава мощност, както ЗАТ де Бина.

Всичко се разрешава в мислите. От мен идва желанието да напълня ближния, а го напълва Творецът. Аз съм само свързващото звено между другите хора и Твореца. Такъв е създаден светът в моето въображение, за да поправя себе си.

Аз усещам, че на самия мен нищо не ми е нужно освен отдаване за ближния. Аз чувствам неговото желание над моето, а още по-горе е желанието на Твореца, възможността да Го напълня и да Му доставя удоволствие.

Ако така организирам желанията, това означава, че аз изпълнявам своите действия. Творецът ще изпълни тези действия и ние ще постигнем единството. Аз Го помолих да ни свърже в сливане и това се случи. На мен ми е необходимо само да помоля!

Творецът прави специално така, че на ближния нещо да не му достигне, за да поискам аз да Го помоля да изпълни това, да поискам да се свържа с Него и да стана подобен на Него.

Той е създал цялото зло в света и иска да изляза като защитник на всеки и да се грижа за всички. Той напълва света с безкрайната светлина, а после изчезва и ми дава възможност да върна светлината в този свят.

Но аз трябва да разбера, че това, как си представям света в моята ”матрица”, илюзиите са именно за моето поправяне.

А ако аз се опитам нещо да отдам, тоест да поправя не себе си, а света, то само ще проваля още повече света, за да осъзная впоследствие грешката си и да започна все пак да се поправям самият аз.

Ние явно виждаме, че всяка ”хуманитарна помощ” нанася толкова вреда, пораждайки тероризъм, варварство, мързел.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 04.10.2010

[22555]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва ученикът да се подготвя за всеки урок?

Отговор: Трябва да разберем, защо отделяме толкова голямо внимание на подготовката – нали с нея започва всяко учене. Да се подготвя за учене – това означава да си изясня, какво искам да постигна с негова помощ.

Тогава ученето става само средство за постигане на целта и именно подготовката определя направлението, в което се движа, когато уча. Затова подготовката е по-важна от ученето и точно това трябва да научи всеки ученик.

В науката кабала не е като в земните науки, където направлението поначало е разбираемо – искам да получа знание и толкова. В кабала на мене ми трябва да получа не знания, а да изменя себе си, доколкото мога да се свържа с другите. И цялото учене е средство за достигане на връзка с другите и, чрез тях – с Твореца.

Ако аз съм учил, всичко зная, но не съм .направил и най-малката крачка за своето вътрешно поправяне, значи, цялото учене е било напразно. Значи подготовката е била неправилна, намеренията и целите – също. Само така можем да определим правилността на намерението. А самото знание – няма значение.

Има хора, които се увличат по строежа на висшите светове и техните действия. Други повече ги вълнуват психологическите аспекти, историята, тенденцията за развитие.

Но кабалистите никога не обръщат внимание на количеството знания, защото “не с ума учим” (“ло ахахам ломед”). Всичко зависи от използването на науката за поправяне на душата.

От урока на тема „Подходът към изучаването на кабала“, 01.10.2010

[22354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→