Въпрос: Истина ли е, че любовта към ближния е възможна само по отношение на желанието към духовното, но не е необходимо да напълвам неговите материални желания?

Защото виждам, че сега не съм готов да разделя с него дори парчето месо, което е на масата.

Отговор: Засега, за нас е достатъчно да се обединим с ближния в неговото желание да постигне Твореца.

А след това, ти ще се чувстваш така, сякаш на масата, редом с теб седи твоят малък син – нима ще можеш да му вземеш късчето месо и да го изядеш сам? Така ще се отнасяш към целия свят.

Ти не разбираш, защо е нужно това и какво в крайна сметка ще получиш? Отговорът на този въпрос, тоест целта на отдаването, ние обикновено забравяме и по тази причина, това действие ни се струва изкуствено. Ти ще чувстваш, че си подобен на Твореца и че му доставяш удоволствие, постигайки такова поправяне!

Сега, изобщо не изпитваш такава потребност и затова, действието отдаване изглежда безпричинно, насилствено. Няма друга цел, освен подобието на Твореца.

Защото на теб само ти се струва, че целият свят страда и че има бедни и нещастни хора. Когато поправиш себе си ще видиш, че всички те са богати и щастливи, умни и здрави. (Виж статията на Баал Сулам „Скриване и разкриване на Твореца”)

Ние не разбираме каква е тази илюзия – да виждаме страдания в света. На всеки човек специално му показват уродливия свят, за да му дадат усещане колко още трябва да се поправи, за да види съвършенството.

Ние виждаме, че всеки мисли по различен начин и има собствено мнение. Откъде произлиза това? От това, че всеки вижда различна картина на света. Защото в света няма никаква картина, няма форма – всичко се разкрива вътре в свойствата на човека!

И когато започна да разкривам истината, тогава разбирам, че зад всички картини на този свят, които възникват пред мен като миражи в пустиня, стои една Мисъл, проектираща ми такава реалност. И формата е неустойчива като фата-моргана, витаеща във въздуха и през цялото време – променяща се.

А да преминеш през всички тези призраци и неизвестност можеш само, ако се опираш на групата, която през цялото време изправя твоя фокус на виждане към истината.

Истината – това е постигането на силата, управляваща цялата фата-моргана, за да разберем как тази сила създава всички форми и защо. А ние  да се обединим със самата сила, от другата страна на видимата картина на този свят и да работим заедно.

Както е казано: „Всичко би дал човекът, за да намери истината”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 03.10.2010

[22930]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – да действам само заради Твореца? Това много силно ме дразни – сякаш съм длъжен да работя за някого…

Отговор: Този „някой” е абсолютния закон на природата, общата сила, включваща в себе си цялото мироздание и теб.

Освен този закон не съществува нищо повече! И, когато ти „отдаваш”, правиш това  „не заради някого”, а за да установиш този закон над всички творения, за да се разкрие за всички.

На Твореца това не му е нужно – Той не получава нищо. Той е желание за отдаване, което не може да получава. Самият Той не може да бъде усетен в теб, а ти усещаш само своите представи за Него.

Законът за отдаването е като стена – той не чувства нищо, можеш да го смяташ за нежив. Това е закон на природата – абсолютният закон на отдаването, от който чувстваш реакции в себе си.

Ти не Му правиш услуга! Не Му е необходимо да се прикрепиш към Него и да Го обичаш – Той не усеща нашата работа така, както ние я усещаме.

Дори не можем да говорим за Неговата същност – тя е непостижима. Всичко, което говорим за Него – това са нашите собствени усещания. Това, как Го усещаме в своите непоправени или поправени желания.

Затова, не може да се каже, че аз работя за Него. „Прилепи се към Твореца”, „Обикни Твореца Свой” – става дума за мен, за моето поправяне и тогава аз ще постигна доброто.

Затова са ни дали група, по отношение на която ние трябва да работим, вместо да работим с някакви абстрактни принципи – със сила, която е невъзможно да се почувства или с условие, което всеки нагажда както му се иска.

Вземи науката кабала. Това е програма, показваща ти как е необходимо да се отнасяш към човешкото общество. Построй според тази програма своето отношение към обществото и по този начин ще постигнеш пълното си поправяне.

Любовта към творенията, която ще разкриеш благодарение на светлината, връщаща към източника, ще бъде твоето отношение към Твореца.

Вместо да действа по отношение на не усещащата се светлина, душата се е разбила и нейните части действат вместо светлината – по отношение една на друга.

И затова, те имат възможност да се свързват, да действат заедно и да проверяват какво не могат да направят по отношение на абстрактната сила.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво се подразбира под сливане с Твореца?

Отговор: Сливането – това е голямо поправяне, съединяване за сметка на подобието на свойствата, на „формата”.

Не е необходимо да променяме самия материал на желанието за наслаждаване. Но той има егоистична форма (намерение), която се нарича „зло” и е противоположна на Твореца.

Самото желание за наслаждаване не се смята за лошо и противоположно на Твореца – както цялата нежива, растителна и животинска природа.

И докато човекът не почувства, че е противоположен на Твореца, също не се смята, че в него има „зло начало”.

Преди всичко трябва да разкриеш, че твоето намерение, „формата” на желанието е обратна на Твореца. Иначе в човека няма зло – той просто действа съгласно своята природа.

За зло, в кабала се смята свойството, което е противоположно на Твореца, на Доброто, на Светлината. Можеш да усетиш злото само, ако ти се разкрие свойството на доброто, на връзката, на любовта. Тогава човекът вижда себе си като противоположен на това свойство.

Тогава той става „човек”, макар и още да е лош. И това се случва само чрез изучаването на науката кабала. А до този момент, в човека, както и във всички егоисти по света, няма какво да се поправя. Това не е онази форма, която се нуждае от поправяне.

Необходимо е да се поправи само разрива между мен и Твореца. Именно тази, обратна на Твореца форма, аз трябва да обърна в добра, подобна на Него.

И когато, както е казано, ние станем подобни на Него във взаимното отдаване, тогава ще постигнем съединението, което се нарича „сливане” (двекут).

Тази вътрешна работа (разкриването на злото, разбиването и неговото поправяне) се извършва само за сметка на светлината, която бива привлечена по време на груповите занимания с кабала.

В един от своите кръговрати, човекът внезапно усеща „бодване в сърцето” – „искрата”, която го тегли към някакъв нов, нематериален живот.

Той иска да се издигне над обикновеното земно съществуване и стига до обучението в група. И с течение на времето започва да усеща доколко не съответства на отдаването.

От  този момент започва да  разбира, че неговата природа е противоположна на Твореца. Именно тогава може да се каже, че в него се е появило „осъзнаването на своето зло”.

А хората обикновено мислят, че „зло” означава да бъдеш лош в обществото, а не да си срещу единението на всички с Твореца.

Кабала не поправя земното зло изразяващо се в това, да не преведеш старицата през пътя или да не дадеш милостиня, защото то не може да бъде поправено, а непрекъснато ще расте, докато  не изкореним духовното зло.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да организирам своя живот, за да бъде той изцяло насочен към разкритието на Твореца?

Отговор: Лесно можеш да провериш и организираш обикновения живот: просто трябва да се увериш, че не нанасяш никаква вреда на останалите чрез своите материални действия.

Тоест, ти не можеш да бъдеш крадец, престъпник, да живееш на чужд гръб – и в същото време някак си да действаш за отдаване и да разчиташ, че вървиш към поправяне.

Главното е да поправиш себе си така, че в своя живот да не вредиш на останалите, дори и косвено, да не вземаш нищо от другите. А останалата работа вече е в намерението.

Трябва, разбира се, да помогнеш на другаря да си намери работа, но същността на нашата работа се ограничава в духовната област, духовното обединение.

Не трябва да действаме както всевъзможните „алтруистични” и „духовни” организации, оказващи „хуманитарна” помощ чрез, което те унищожават хората.

Те размножават паразити, крадат възможността на хората да бъдат независими и да се обезпечават сами. А това е изгодно за самите организации.

Затова, правилото за приближаване към Твореца е: аз се грижа за материалното, дотолкова, че да осигуря необходимото за съществуване, а останалите мои усилия са насочени само към разкриване на Твореца и обединението с другарите.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22747]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз се намирам между силата на светлината и силата на тъмнината. С други думи между силата на желанието за отдаване и силата на желанието за получаване. Те са ми дадени, за да мога от тях да извлека правилното обяснение.

Правилното обяснение на тези сили се нарича „душа” или „Адам”. Събирам ги, преди всичко от доминиращата сила в дясната линия, силата на светлината.

С тази сила се обръщам към разбитото егоистично желание, противоположно на духовната реалност и му придавам формата на светлината.

Следователно желанието винаги трябва да бъде съкратено, неутрализирано: аз не го използвам заради получаване. То не е мое, то – не съм аз, а нещо чуждо за мен.

Аз се извисявам над него със силата на светлината. А след това според моето разбиране за отдаване, придавам на желанието тази форма.

Само обкръжението може да ми помогне в това. То през цялото време ме запазва от хитростите и уловките на желанията, с  които работя. С всички допустими средства обкръжението ще ме удържа над тях.

Да бъда над своите желания  означава да бъда в желанието на обкръжението и да съм подложен на неговото въздействие.

Да отъждествявам себе си с другарите ми, да се стремя към единство и любов, аз поправям изкривеното в своето възприятие, приближавам  към себе си това, което, като че ли се намира извън мен и започвам да усещам вътре в себе си цялата реалност.

Всеки детайл, всяко правило е тук, за да се приближим към правилното възприятие на реалността.

Свързвайки в едно вътрешното и външното, аз анулирам своето его, внасям ближния в себе си. И тогава възниква общото поправено желание, в което усещам Твореца.

Докато съм разединен с ближния, Творецът е скрит, защото Той се намира в нашето обединение. Окончателното поправяне ще ми покаже: аз –това е цялата реалност и Творецът е в нея.

От урока по статията на Рабаш, 05.10.2010

[22621]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме напълно откъснати от духовното, от свойството отдаване, но имаме „демонстрационен тренажор” – група, част от човечеството, готова да бъде във взаимно отдаване, за да се уподоби на светлината.

Затова, можем да проверяваме себе си само по отношение на групата. Доколкото сме готови да й отдаваме, дотолкова и ще познаем себе си.

Това е правилна по своята основа работа, защото страничният човек ни замества Твореца, светлината. Тъй като ние го ненавиждаме и даваме само, за да извлечем изгода.

Но ако разбираме, че единствената възможност да стигнем до светлината е отдаването в групата – дори да е егоистично, тогава то привлича светлината на поправянето.

Защото за поправянето не се  изискват намерения (мицвот ло црихот кавана), а самите действия на отдаване в групата ще доведат до поправяне – според правилото „Направи и ще чуеш” (наасе ве нишма). От действията ще постигнеш свойството бина (шмия, ли шма).

Вследствие на това, вместо оценяването „сладко-горчиво”,  ние преминаваме към скалата „истина-лъжа”, желаейки да приемем другарите си като поправени, велики и само в себе си да виждаме лъжливи свойства.

По такъв начин, ние разполагаме с условия за поправяне – група, в която можем да се поправим от пълния егоизъм и да проверим себе си по отношение на нея – доколко съответстваме на светлината, на Твореца.

Защото Творецът преднамерено е разбил нашето кли и ни е дал възможност да почувстваме неговите части като нещо чуждо – за да се научим да се отнасяме към тях като към Него. В тази чужда част, Той е внесъл противоположното свойство отдаване и затова ние го ненавиждаме.

Цялата трудност на поправянето се състои в това, че аз трябва да се задължа да проверявам себе си по отношение на обкръжението, което по егоистичен начин  не смятам за важно.

Но именно това определя величината на егоизма в нас. А, проявявайки го в себе си, няма да избягаме от това усещане, а ще го привлечем към поправяне – с действията в групата и молба по време на обучението.

Излиза, че работата свързана с групата, пробужда скритата в нея светлина, Твореца, който е подставил групата вместо Себе си, за да можеш чрез групата, да Го помолиш за поправяне на своето отношение към нея.

И така, пред нас има всичко на всичко две скрити стъпала: групата, която е открехната съвсем малко и Творецът, който е напълно скрит.

Работейки в групата, ние трябва да разкрием в себе си неприемането, откъсването от нея, а след това с помощта на заложената в нея светлина да разкрием своето поправяне. В крайна сметка, групата и Творецът се спояваме в едно цяло, за да може съсъдът и светлината да бъдат единни.

От урок по статия на Рабаш, 06.10.2010

[22719]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това, че ние извършваме отделните неща, но не преминаваме към общото?

Отговор: Можем да изпълним всичко, което съпътства поправянето – действия (провеждане на събрания на другарите, да се учим, да помагаме на групата и на другарите), да се суетим като мравки в мравуняк, но главното е какво искаме да постигнем с това?

Искаме ли единение, поръчителство, любов – такава връзка между нас, в която ще разкрием Твореца?

Ние забравяме за това! Човек се труди, а после пита: „А къде е възнаграждението?! Къде е духовността? Къде е силата на отдаването?” И не разбира, че още нищо не е направил за това.

Той е вложил много сили, извършил е много действия за разпространение, т.е. действително е придвижил светът към поправяне и в общ план също се е придвижил.

Не е избягал от този път и постепенно натрупва в себе си правилното желание. Т.е. с времето, той ще стигне до истината – ще разбере, че не му достига правилното намерение.

Но днес забравя, че всяко действие трябва да бъде съпроводено от това намерение! И затова все още не е постигнал духовно разкриване…

И така той разтяга времето! Казано е, че за да се влезе в духовния свят се изискват 3-5 години за подготовка на намерението – а в наше време и по-малко! Но всичко зависи от обединението помежду ни и от правилното намерение.

Сега разполагаме с такива условия, за които по-рано можехме само да мечтаем. Никога по-рано в света не е имало толкова благоприятни условия за разкриване на Твореца – има книги, средства за връзка, другари – единомишленици по целия свят.

Не достига само най-важното – намерението да отдаваме, а това е най-трудното. И в него се корени причината, поради която светът още не ни усеща като източник на светлина.

А всичко зависи само от намерението във всеки от нас – дори в най-малкото действие. В това не може да има никакви компромиси.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 06.10.2010

[22755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Първоначално З“А и Малхут са 6 сфирот З“А и точката Малхут. А всички светове и парцуфим, от света на Безкрайността и до З“А, са предназначени само за Малхут!

Малхут, това е творение, което засега е само точка – „точката в сърцето“. Трябва да го израстем!

Как расте творението, и какво за това трябва да направи висшият? З“А пробужда в Малхут, в тази точка, която се е прилепила към неговото Хазе (гърди), усещане на съд и ограничения (диним), тоест желания, изискващи напълнение, така че тя да се събуди и да започне да расте!

Тези ограничения идват до Малхут от майката-Бина. Чрез горните сфирот, ГА“Р де-З“А, те попадат в Кетер на Малхут. Той се нарича Рош Ашана – начало/глава на годината, началото на Малхут, която се нарича „година“. С това започва нейното пробуждане.

Всичкия останал неин растеж произтича за сметка на низшите сфирот на З“А, неговия НЕХ“И. За това той трябва да достигне състояние на голям, което му се дава от майката-Бина, благодарение на „тръбенето в Шофар“.

От това в него се пробуждат собствени желания, сфирот НЕХ“И, това произтича в „10 дни (сфирот) на разкайването“ между Рош Ашана и Йом Кипур.

В тези „10 дни“ Малхут всеки път получава от НЕХ“И на З“А възбуждания, за сметка на които укрепва така, че стига до състоянието „Йом Кипур“.

Да ни пробудят към голямото състояние може само посредством ограниченията, защото само благодарение на тях, светлината Хохма, чувстваме колко още ни е необходимо да изправим в себе си, за да подготвим своите духовни съсъди. Защото ние ги притежаваме, но те са разбити!

Отначало те се пробуждат чрез ограничения без всякакво „подслаждане“, но след това идва светлината Хасадим и ги подслажда (страдания от любов).

Именно подслаждането означава изправление… Казано е, че Твореца е „Създал злото начало и Тора като негова подправка“. Да се добави подправката към егоистичното желание, означава то да се подслади така, че да е възможно да бъде изправено и използвано. Преди това желанието е било „горчиво“, но ако към него се добави намерение заради отдаване, тогава то се подслажда, и то вече може да бъде използвано и напълнено.

Това е смисъла на „подслаждането“ на съда. Съд, това е желанието за получаване на наслада заради себе си, а подслаждането – същото желание, но с намерение за отдаване. Трябва само да се смени намерението – и това е всичко!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 06.10.2010

[22727]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако влизайки в аптеката видя пред себе си опашка от 70 души, ще отида да свърша другите си покупки, и ще се върна след час, когато ще е дошъл моя ред.

Защо сега трябва да се занимавам с духовна работа, ако не зная кога точно ще се поправя? За какво ми е нужно това? За сега мога да се завърна към заниманията си в този свят…

Отговор: В духовния път няма насилие! Щом не искаш – заминавай! Не си заслужава да оставаш и да пречиш на останалите. Щом сериозно си решил, че не желаеш да вървиш по този път, кажи на другарите си – те ще те разберат и ще ти пожелаят успех.

Ако смяташ пет години да се занимаваш с по-доброто си устройване в този свят и после да се завърнеш към укрепналата вече група и заедно с тях да продължиш по пътя, това са лъжливи надежди.

Защото след пет години ще трябва да положиш сто пъти повече труд: за да компенсираш твоето петгодишно занятие с егоизма и да догониш групата, в това което е изминала за тези пет години.

Така, ти не съкращаваш, а удължаваш своя път. Мислиш, че ще се присъединиш към групата, която се намира в духовното, и веднага ще ти стане по-леко?

Но тогава ще имаш ли по-голямо подобие на свойствата с другарите? В теб ще се прояви още по-голямо различие!

Тъй като те ще се отдалечат на хиляди километри напред, а ти ще се върнеш десет километра назад. Разстоянието ще се увеличи! И в резултат, ти ще трябва да чакаш на още по-голяма опашка…

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22745]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От желанието, сътворено като нещо от нищото, Твореца е създал света на Безкрайността.

Там желанието е слято със светлината в окончателната форма, която Той е пожелал и установил. Това съвършенство се държи под Неговото влияние.

След това Твореца е разделил тази структура на части: желанието и светлината и ни ги е дал за да ги ползваме.

Сега трябва да използваме желанието и светлината, така, че да достигнем целта, т.е., да се уподобим на Твореца. Всичко е в нашите ръце: след като сме разбрали, какво се изисква от нас, ние можем да го направим.

Заповядай, вземи и построй. Имаш всички необходими условия, за да сформираш постепенно същото това състояние на света на Безкрайността.

Но отнема много време да се разбере тази работа, да се почувства. Какво е това светлина? Какво е това желание: мисъл или действие? Какво се нарича действие?

Човек е объркан и невеж, дори повече, отколкото едно малко дете в началото на жизнения му път. Необходими са години, за да се разберат само основите: същността на материала от което е създадено творението, същността на силата, която е необходима за промените.

Организирали са ни текущото ни състояние за нашия най-интензивен и ефективен напредък. Това не са изкуствени условия, а естествено заключение на всички степени на развитие – света, от който можем да започнем да строим себе си, да формираме нещо ново с помощта на желанието и светлината.

Намирайки се на животинско ниво, аз имам възможността да изградя създание, отнасящо се към следващата, човешката степен и обладаващо духовна, а не материална форма. Аз използвам две сили: желанието и светлината, съчетавайки ги по такъв начин, така че от тях да се роди трето нещо.

Именно в мен, такъв какъвто съм, е заложена способността да го осъществя. По какъв начин? Посредством организиране на обкръжение. „Обкръжение“ се нарича представата за тази утопия, която искам да реализирам.

Трябва да си представя съответната картина и силно да поискам, тя да се реализира в действителност. Уточнявайки детайлите й, увеличавайки точността, проявявайки връзките и противоречията в нея, в един момент „изпълнявам нормата“ – и тогава тя се реализира в действителността.

В това е същността на моята „игра“: аз полагам усилия, и още и още, докато това не произтече. И така всеки път, издигайки се все по-високо, прониквайки все по-дълбоко, разбирайки и чувствайки все повече.

От урока по статията на Рабаш, 05.10.2010

[22631]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→