Пред нас стои огромно творение. Не го усещаме, не го разбираме, не осъзнаваме неговите размери. Поради това кабалистите са получили указания от Твореца (природата) да поддържат контакт с нас по определен начин. Тези специални души вече са извършили поправяне по различни начини, почти без помощ от обкръжение, и сега преди да изтече срокът, те се обръщат към нас и ни предлагат метода за поправяне.

Те обясняват как да изградим правилно обкръжение и ние определено трябва да послушаме съвета им, защото ако изберем пътя на естествено развитие, всяка степен ще се удължи и ще изисква огромна сила. Подобно на учители в детска градина, кабалистите ни разказват за правила и условия, и ни учат на игри и упражнения. Трябва да възприемаме техния съвет като жизнена необходимост. Трябва да им се подчиня, защото иначе няма да се придвижвам. Човек не трябва да се самозаблуждава, надявайки се да намери някакви странични пътища.

Провери и виж дали участваш като отвориш книгата, но не го осъществяваш. Да видим дали след това все още ще имаш оплаквания.

„В твоите сили е да изградиш общество”, казват кабалистите. Да, ти можеш, но те мързи да създадеш такова общество, което да ти даде увереност, да повдигне важността на целта (сливане с Твореца) и средството за постигането ù (обединение с приятелите). Всъщност, само работейки в това обкръжение, ще намериш всичко необходимо, за да усетиш духовния свят.

Нека обкръжението ти изглежда като външно. В действителност, това са все твои вътрешни келим (съсъди), които са се проявили заради разбиването. Искаш ли да поправиш разбитото и да влезеш в духовната реалност? Няма проблем: приеми ги и започни да ги обичаш, така както обичаш себе си. Когато го направиш, всички тези външни келим ще се обединят с вътрешните и ти ще се върнеш към правилно възприятие, ще виждаш духовното вместо материалното. Всичко е написано и обяснено, така че осъществяването на метода е в твои ръце.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22625]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Къде в текста на „Зоар” мога да намеря описание на взаимното отдаване между мен и групата?

Отговор: Навсякъде и във всеки миг! Защото става дума само за това. „Зоар” ни описва точката на връзката между нас – душите, които се обединяват помежду си в Малхут и тогава, от връзката между тях, те осъществяват връзка със Зеир Анпин (З“А) или с Твореца (Кадош Барух Ху).

Това се нарича „Исраел (стремящият се към Твореца), Тора (светлината) и Творецът са единни”. „Зоар” описва всичко от гледна точка на връзката между тези три съставни: 1. всеки от нас, 2. всички заедно, 3. Творецът.

През цялото време става дума само за точката на връзката между тези три съставни, във всички нейни прояви – на множеството състояния при тяхното сближаване, на подема нагоре, до пълното им сливане.

Цялото богатство на духовния свят и дори всичко, което чувстваме днес, ние усещаме само от същата точка на връзката или от нейното отсъствие. Освен тази точка, нищо друго не съществува.

Същата тази точка Малхут на света Ацилут, която усеща, че не е свързана с другите и с Твореца, се нарича Малхут на този свят. Когато тя започне да осъществява връзка с тях, тогава говорим за видовете връзки между нас – и това вече е духовното.

И така – до света на Безкрайността, който усещаме също вътре в тази Малхут, вътре във връзката между трите съставни. Когато тази връзка стане безпределна – това се нарича Малхут на Безкрайността. 

Тоест само Малхут на света Ацилут, във всички нейни прояви е мястото, където се разкрива връзката между нас, а в нея – Творецът.

Затова, „Зоар” не разказва за нищо друго, освен за ставащото в нея и само добавя данни, от които можем да съставим по-правилна картина.

Както, когато гледам неясно изображение на екрана на компютъра и не знам къде е проблема. Идва специалист и ми обяснява в детайли какво точно трябва да се поправи.

Така, коментарите на Баал Сулам към книгата „Зоар” ни дават по-подробна информация за съставните, на които трябва да обърнем внимание, за да изградим цялостната картина.

От урок по книгата „Зоар”, 10.10.2010

[23080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи“, п.694: „Благословена да е съдбата на този, който се занимава с Тора по правилния начин. Благословен да е той в този свят, благословен – и в света на бъдещето.

До това място на управлението на Йеуда“, – тоест „ръката“, включена в трите линии, по силата на трите страни юг-север-изток.

Това са образуващите се в „ръката“ три връзки Йеуда-Исасхар-Звулун (както в символите, където Йеуда е сиянието на дясната линия, Исасхар – лявата линия, а Звулун – средната линия)  – за да може Йеуда да възтържествува над цялата зла сила.

Четейки Зоар, ние се опитваме да видим през тези думи, за каква именно връзка между нас става дума. Дванадесетте колена – това е общата структура на връзките между всички души.

Всички души, които осъществяват връзка помежду си, се издигат до връзките между 12-те колена – части на Малхут, общата душа. Все повече непоправени души от „народите на света“, „грешниците“, се присъединяват към тази връзка, поправят се по отношение на своето намерение и се присъединяват към системата на 12-те колена.

Затова, четейки Зоар, трябва да видим, как ние можем да се включим в тази мрежа за връзка. Ние искаме да бъдем в тази връзка и в нея да разкрием, как Творецът се отнася с нас. Ние искаме да получим от това впечатление, жизнена енергия и сила на отдаване, да открием тези действия „на живо“.

Както се казва: ние желаем да открием всичко, за което четем в Зоар.

От урока по книгата Зоар, 10.10.2010

[23074]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

На духовния път трябва да се прилагат усилия, подобно на вечно неуморното дете. То тича като лудо, прави безпорядък, чупи, разхвърля вещи.

Още не му достигат чувства, затова, счупвайки няколко пъти чашата, разбира, че тя се състои от крехки частици и се учи да я пази в ръцете си. Разглобявайки нещо на части, то се учи как да ги съчетае.

И на нас ни трябва да постигнем разбиването, което е станало преди нас, да познаем силата на разпадането. Иначе ние няма да разберем, как да съберем всички разбити души заедно.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22627]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В рамките на подготовката на конгреса, групите от северен Тел Авив и Холон проведоха забележителна среща.

Аз изпитах необикновено усещане за единство с хората, макар никога преди да не бях виждал някои от тях.

Но след това, разговаряйки с един от участниците в срещата открих, че вече не чувствам сплотяването. Излиза, че за цялата група е по-лесно да се обедини?

Отговор: Разбира се. Когато си сам, ти потъваш в своите лични свойства, вместо да се издигнеш над тях, защото ние трябва да се обединим над характерите, над нашата природа – във взаимна връзка на даващите, а не на получаващите.

Всеки излита нагоре със своята искра  и именно тези искри се обединяват помежду си. Сред тях ние разкриваме светлината, Твореца.

Когато всички са се издигнали над своя егоизъм, желаейки да се обединят в общ стремеж, ти си почувствал това. А после, разговаряйки с човека, а не от своята искра с неговата искра, ти, разбира се, си се върнал към обичайните отношения.

Въпрос: Значи силата на конгреса е в това, че участниците много по-лесно се обединяват?

Отговор: Да. Силата на конгреса е в това, че ние можем да обединим всички искри, всички наши духовни пориви, обърнати към вътрешната сила на природата, към единството между нас, към подема над материалното животно, над егоистичното желание. Тази сила на обкръжението въздейства на всички.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 08.10.2010

[22990]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Да получим силата на отдаването ли трябва да е правилното намерение при четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Нищо повече не ние е необходимо, освен силата на отдаването. В цялата реалност има само две сили: получаване и отдаване.

В силата  на получаването не изпитваме недостатък. Ако сме се подготвили правилно чрез работа в група и изучаване на кабала, на нас ни се разкрива силата на получаването – нашето зло начало.

Но ако все още не съм започнал да се организирам с групата и ученето, тогава не забелязвам в себе си егоизма против Твореца, като пречещ ми, като зло.

Първо трябва да разкрия своето зло. Но ако не виждам в себе си зло, тогава няма с какво да пристъпя към изправяне.

А когато разкривам злото в себе си, аз вече го разкривам в групата, и затова вече имам светлина за неговото изправяне. Защото в мястото където разкривам своето отблъскване от приятелите, именно там аз намирам сили за преодоляване на това отблъскване.

Въпрос: Ако не усещам необходимост да чета Зоар, трябва ли да го чета?

Отговор: Човек, започващ да изучава науката кабала, въпреки всичко трябва да знае, че именно посредством четенето на книгата Зоар, той преминава през стадиите на разкриването на своето зло и неговото изправление.

Злото ще се разкривя все повече, а той ще се издига над него все по-високо, докато не се разкрие целият ръст на злото, всичките 125 степени между нашият свят и света на Безкрайността.

Той ще се издига на височина, над разкриващото се зло, както на въжена линия към върха на гората.

Затова му е необходима тази гора – разкриващото се зло, и въжената линия – силата на светлината, която ще го издигне на върха.

И затова ние трябва да изучаваме кабала, която ни разкрива злото. Това се нарича „Аз създадох злото начало”, а след това се нуждаем от силата на изправлението, което се нарича „И дадох Тора за неговото изправяне, защото светлината в нея възвръща към Източника”, на върха на гората.

Затова в началото Твореца е казал на Авраам: „Пришълци ще бъдат твоите потомци в чужда страна”, във властта на егоизма, но ще излязат с голямо богатство, егоизма, и ще се нуждаят да го изправят, получаването на Тора, методиката на изправяне посредством силата на Твореца, светлината.

Чрез спиране на използването на егоизма (Египет), който е превърнат в „пустиня”, и след това използвайки го заради отдаване, ще го превърнат в „Земята на Израел”.

Защото има само едно желание, а поетапната промяна на намерението свързано с него, прави от това желание „Египет” (на иврит „Миц-раим” е „концентрат на злото”), след това пустинята Синай (на иврит „Синай” означава ненавист), до обръщането му в добро, в „Земята на Исраел” (на иврит „Ерец Исраел” означава желание към Твореца).

Злото начало, „Египет”, след това „отдаване заради отдаване”, „пустинята Синай”, след това „получаване заради отдаване”, „страната на Израел”. Желанието да насладиш си остава същото, ти само определяш своето отношение към него – всеки път все по изправено.

От урока по Книгата Зоар, 07.10.2010

[22830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът се скрива от нас, защото иначе, ние никога няма да излезем от своя егоизъм. Ние бихме се гордели с връзката си с Него чисто егоистически.

И затова, Той ни е дал, вместо себе си, целият този свят. Той ни казва: „Научи се да обичаш – и това ще означава, че ти обичаш Мен! И тогава, ние ще се съединим с теб, и ще ни бъде хубаво заедно!

И знай, че Аз ти давам тази игра, за да видиш, че в тези отношения с другите хора са скрити огромни средства за напредък, каквито между Мен и теб не може да има!

Защото аз съм вечен и съвършен – ти не можеш да дойдеш към мен днес с едно настроение, а утре с друго.

Аз съм закона на абсолютното отдаване, а днес ти не му съответстваш. И затова ти нямаш възможност да се приближиш към Мен, ние не можем да бъдем заедно!

Но засега, играй в този свят. Аз съм направил така, че да ти се струва, сякаш хората се променят, и ти се променяш. Аз ти давам другари, които се стремят към същото и искат да дойдат към Мен.

Това е само игра, но те могат да пробудят в теб желание за Мен. Ти ще играеш с тях, а те с теб, и ако ти ги организираш така, че те да ме търсят – това ще означава, че ти сам си на пътя към Мен.

Започни да изправяш връзката си с другите и да достигаш любов към ближния, и изведнъж ще разкриеш, че всичко това е все едно, да обичаш Твореца. Аз не мога да играя сега с теб. Но устроих за теб, на твоето ниво, цял свят! Всичко е само за това!”

Ако аз възприемам света по такъв начин, то целия този свят се превръща за мен в средство за достигане на Твореца! А иначе, както и да се отнасям по друг начин към света – ще става все по-лошо. Той все пак ще се опитва да ме пробуди в направление на Твореца.

Но вместо това, да бъде мой другар и да върви заедно с мен към Твореца – той ще действа против мен. Защото ще бъде задължен да ми разкрие, доколко аз не съм свързан с Твореца и не искам да използвам този свят заради това.

Животът ще ме удря, за да се стресна и да кажа: „Какво правиш?! Започни да ме използваш правилно!”

Затова ние виждаме, че всички опити да поправим този свят на материално ниво, го правят само по-лош.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ние говорим за общо поправяне. Но в групата има хора с голям опит, изучаващи кабала вече 10-15 години, а има такива, които идват едва сега и желаят да станат част от групата.

Как те могат да запълнят тази голяма разлика, създадена от годините учене, за да се обединят с напредналите хора в една група?

Отговор: Всеки човек, идвайки в групата, получава от нея толкова, колкото влага в нея. Ако тук седяха раби Шимон и неговите ученици, достигнали крайното поправяне, ти можеш да получиш от тях само според размера на усилията които си вложил.

Това не зависи от висотата на другарите в групата, а от твоето отношение. Ти не можеш да пиеш от източника на безкрайна висота, ти получаваш от него точно в съответствие на подобието на твоите свойства с неговите!

Пред теб е винаги безкрайността, но колко ще получиш от нея? През малка дупчица, капка по капка. Защо? Защото ти не можеш да направиш по-голям отвор (некев), в теб няма желание за това (некейва).

Затова няма значение, на какво ниво ще се намира групата. Нима след двеста години хората ще бъдат по-близо към края на изправлението, и на човек, идващ в групата, ще му бъде по-лесно?

– Не, Творецът, висшата система на управление не може да се откаже нито от грам от усилията на човек, защото тези усилия няма да му достигат в крайното изправяне, и то ще бъде незавършено.

На всеки човек ще му е необходимо да извърши всички изправяния. Кога именно ще се пробуди, – това зависи от реда на изправяне на душите в общата система. Но всички ще изпълнят същата работа.

Впоследствие, от Безкрайността, ти ще усетиш, колко идеално са разчетени всички състояния, за всяка душа, в пълно равенство между всички, независимо от това, на каква част от общата душа Адам те принадлежат. Защото всяка душа постига цялата обща душа Адам.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22736]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос от Еквадор: Какво трябва да направим, че по време на урока да се обединим с молбата за изправянето на групата?

Отговор: Човек трябва да се старае да усети, кой се намира заедно с нас. Няма разстояния в духовния път.

Ако някой стои зад монитора на компютъра, на километри от центъра, друг – в Еквадор, а някой в нашата аудитория – това е едно и също.

Всичко зависи от това, къде е сърцето на човека. Трябва просто да се старае да бъде свързан с нас. Човек се намира там, където е неговото желание. Защото освен желание няма нищо друго, външната обвивка не се взема под внимание.

От урока по Книгата Зоар, 04.10.2010

[22526]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как с помощта на предстоящия голям конгрес да се приближим към сливането с Твореца?

Отговор: Точно това е, което желаем да постигнем. Изграждаме си обкръжение, което да повлияе на всички нас, да внуши нови ценности и да предизвика срам във всеки за това, че аз все още не съм вътре в отдаването, че не чувствам себе си така, както се чувствам на конгреса.

Защото в течение на тези три дни аз ще чувствам вътре в себе си изгарящ огън, възторг и въодушевление – така че, защо не можем винаги да усещаме себе си по този начин?

И до и след конгреса аз видимо ще преживявам трудни състояния, подеми и падения, а и по време на конгреса ще има моменти, когато ще желая и няма да желая, ще бъда „за” и едновременно „против”.

Така ние се учим на това, колко се нуждаем от групата, и от натиск от страна на другарите си, така че именно благодарение на това въздействие по-бързо да достигнем сливане с Твореца. Именно това е, което този конгрес трябва да ни накара да почувстваме.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 07.10.2010

[22834]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→