Нашето състояние сега е като преди изхода от Египет. И колкото по-близо се приближаваме до изхода, толкова по-плътно пресовано става времето – по-наситено с действия, събития, произшествия.

И затова, човекът е изпълнен със съмнения – всичко се смесва в него: аз, Фараонът, египтяните, народът на Израел, вътре в Египет и извън него – всичко това са мои вътрешни състояния.

– Ако се намирам вътре в своето его – това се нарича Египет.

– Ако искам да се издигна над егото, значи искам да избягам от египетското робство.

– Ако над мен властва моето егоистично желание, съмненията – това означава, че над мен властва Фараонът.

– Ако искам да избягам от него и да го погледна отстрани – значи съм Моше (Моисей).

Всички тези състояния преминават бързо през човека и ако той осъзнае, че се намира под такива въздействия – това е прекрасно. Той ще направи много бързи и значителни изяснявания – с добра скорост.

По време на конгреса, ние попадаме под въздействието на общото голямо въодушевление, което притежава огромна сила. Затова, трябва само да продължим и да не позволяваме на състоянието да се успокои. Главното е да бъдем радостни – дори ако ни се струва, че онова, което се случва не е много приятно и е тревожно.

Нека лошите мисли и съмнения да са много повече от добрите мисли и яснотата. Именно в това се състои вътрешната работа – необходимо е да се напредва. И не трябва да се забравя, че най-дълбоката тъмнина се усеща преди пробива, преди излизането от Египет.

Не е необходимо да чакаме тази тъмнина, а трябва през цялото време да мислим за светлината и бягството. Но едновременно с нашия стремеж към светлината, с разбирането и по-силното усещане, възможна е напълно противоположната тенденция и потъване в тъмнината, в мъглата, объркване. Така трябва да бъде и ние заедно ще преминем през тези състояния!

Хайде да си помогнем един на друг, показвайки, как приемаме всички състояния с радост. Радостта е най-мощната сила, защото въпреки всичко, което се случва, ти се радваш, че извършваш работа за Твореца и напредваш духовно.

Необходимо е да преминем през трудните състояния, за да се измъкнем от своето его и да се издигнем над него. Желая ви успех!

От урок по статията „За Йехуда“, 01.11.2010

[25574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.297: „А в часа, когато бил построен Храма, украсил се Творецът с този венец и се възкачил на Своя престол, Малхут.

А от момента, в който бил разрушен Храма, Творецът не се украсява със Своя венец и тази наслада, светлината на Бина е скрита.”

В духовното няма време – става въпрос само за стъпала, доколко можем да преминем от стъпало на стъпало, премествайки се между прорезите на духовното.

Затова бъдещето, настоящето или миналото, днес, утре или вчера е време на разрушаване. Храмът или другите времена – всичко това говори само за нашето положение на същата тази стълба с духовни стъпала.

Подобно на кинолента, която можем да изгледаме, пропускайки пред погледа си миналото, настоящето и бъдещето.

Разликата между всички тези състояния се определя от нашата способност да отъждествим себе си с мрежата на връзките между нас.

От силата на нашата връзка с тази мрежа зависи положението ни на стълбата, състояща се от стъпала – какъв вид на нашата връзка можем да разкрием.

Степента на връзката в общата мрежа определя степента на разкриване на висшия свят и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 01.11.2010

[25555]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В последно време получавам много писма за това, че хората са в такова голямо въодушевление, вълнение и напрежение, каквито не са усещали преди нито един конгрес.

По-рано те са пристигали заради удоволствието, в радостно очакване, а сега, освен това, се усеща тревога.

Това е резултат от нашата връзка. Никога по-рано не сме работили над връзката помежду си толкова решително и окончателно. Ние не сме изучавали така усилено всички статии на Баал Сулам – ”Даряването на Тора”, ”Поръчителство” и други, не сме издигали важността на връзката на такава висота.

Сега, поради нашето взаимопроникване, всички се ”заразяват” един от друг с вътрешни вибрации, предават един на друг желания, въодушевления, впечатления. Именно взаимното включване донася на всеки такова усещане за напрежение.

Сега без да заглушаваме това усещане за вътрешно безпокойство, ние трябва да го напълним с радост и увереност, че достигаме нещо велико.

Желанието, което ние сме създали с такова взаимопроникване, от което засега усещаме само вътрешна тревога и безпокойство, ще запълним с увереност, с поръчителство и с радост, с напълване.

Но всеки трябва да бъде радостен, че цялото това вътрешно безпокойство идва от това, че той започва да чувства повече другите и общата развълнуваност се предава на него. Сега това е много осезаемо.

От урока по Книгата Зоар, 31.10.2010

[25435]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ще бъде ли нашият конгрес нашия изход от егоистичния Египет?

Отговор: Трябва да сме уверени, че ще бъде! Без съмнение! Ние се събираме на конгрес, съединяваме се, всички усещаме колко е важно това, без да обръщаме внимание, че  не ни привлича отдаването на другаря и отдаването на Твореца.

Условието за изхода е да се храним с ”маца” (оскъден хляб, безквасен хляб) именно в богатия, благополучен, сит Египет, просмукан от мазнина.

Изгнанието започва от момента, в който го усетиш. А връщането от изгнание  не е смяна на местожителството, а изход от този бивш за теб Египет  към разкриването на Твореца, към разкриването на свойството отдаване в теб, което започва да ти свети.

Затова сега, преди освобождението, на нас ни е необходимо да почувстваме, че не ни достига духовната свобода! И тогава да тръгнем към разкриването на Твореца и висшия свят – на свойството отдаване в нашите желания.

Всичко се случва вътре в едно и също желание, а не с преместване от едно място на друго. Самата Ерец Гошен, бившата най-благополучна област на Египет се превръща за нас в Синайската пустиня.

В духовния свят няма място – всичко става вътре в желанието, което преминава тези състояния: Ерец Канаан, слизане в Египет, добър и лош Египет – седем сити  и седем гладни години, бягство от Египет в Синайската пустиня, а през нея – в обетованата земя – всичко това се случва на едно място, в желанието, само че в зависимост от нашите усещания в него.

А когато след ”40 години” постигнем в това желание стъпалото Бина, тогава вътре в пустинята разкриваме земята на Израел (”течащо мляко и мед”) и окончателно поправеното състояние – всичко на едно място, което се нарича централна точка Малхут на света на Безкрайността. Всъщност, променя се само гледната ни точка по отношение на това желание и неговата оценка.

Доколкото пожелаем да се включим в Малхут, свойството на 9-те първи сфирот – съгласно това тя получава всевъзможни качества: от лоши до най-добри. Всичко зависи само от Малхут, от нашето желание да усвоим свойствата на висшето и да станем като Него. Всичко се случва само вътре в желанието на човека.

От урока по статията ”За Йехуда”, 31.10.2010

[25445]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Напълването, което аз чувствам от време на време – това получаване с намерение за мен самият ли е? Тъй като аз не усещам екран…

Отговор: За сега – да, защото това са впечатления от обкръжаващите светлини, във все още неготовите желания (келим), които са неспособни да възприемат тези светлини, да ги превърнат от външни във вътрешни.

Вътрешната светлина може да се получи само с помощта на екран – съгласно моите способности да възприема чуждото желание като свое. Големината на присъединеното желание (авиют) измерва големината (дебелината) на екрана.

Да допуснем, че аз мога да проникна в 10 грама от твоето желание, да го възприема като свое, така че то да се намира в мен като зародиш (ибур), и да се грижа за него.

Тоест, според степента на връзката „твое – мое” – това са тези 10 грама на твоето желание, които аз мога да напълня. Това, което аз усещам в твоето желание, напълнено от мен се нарича мой вътрешен свят, О”П.

След това, аз изведнъж чувствам отблъскване – появило се е допълнително разкритие на егоизма ми – и над него аз се свързвам с предишните 10 грама на желанието и се грижа за него въпреки егоизма, т.е. с увеличен екран – това вече се нарича „кърмене” (катнут, еника) – когато нас ни разделя голямо разстояние, но аз все пак го преодолявам.

След това аз усещам още по-голямо отблъскване – и отново се издигам над него – и това вече е стадият „съзряване” (гадлут, мохин).

Относително кого това се нарича ”зародиш”, „кърмене”, „съзряване”? – Относително мен, тъй като аз извършвам тази работа. А ти може би дори и не знаеш за това…

Така ние оценяваме големината на екрана и се впечатляваме от обкръжаващата, О”М, или вътрешната О”П светлини.

От урока по Книгата Зоар, 31.10.2010

[25438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да спрем надпреварата за наслаждения в този свят и да придобием чувствителност към обединението помежду ни?

Отговор: Външната надпревара ще преустановим тогава, когато се включим в група и започнем да живеем нейния живот.

Баал аСулам и Рабаш обясняват, че от този свят ми трябват само най-необходимите неща. Това не означава, че трябва да се ограничим с елементарните насъщни потребности, а да използваме онези, които са ни нужни за нормалния съвременен живот. Ограниченията основно се отнасят до СМИ.

Ако информацията е нужна за разпространяване на кабала, за професионално напредване, то това се смята за необходимо.

Никой не забранява гледането и слушането на СМИ, не изисква изолиране от света. Трябва да знам обаче, как да избирам информацията, защото аз несъмнено я попивам.

Не е възможно да допусна нещо в себе си и то да не остане в мен. Ако съм пропуснал нещо през себе си, тази информация, тези впечатления вече се намират в мен.

И затова, трябва предварително да се ограничавам каква инфомрация ще получавам. Иначе съм широко разтворен за целия свят и той се настанява в мен.

Връзката с хората е необходима, но в строго определена степен. И тази степен се нарича „необходима”, „насъщна” за духовния напредък.

Разбира се, не трябва да влизам в манастир или да живея в пещера, но не бива и прекалено да се разкривам пред бъркотията, която ми носи светът.

А във всичко останало, искам да се подлагам на въздействието на своето обкръжение и на първоизточниците. Благодарение на правилното намерение и помощта на групата, аз придобивам по-силно желание и по-ясно виждам целта.

От урок по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Любов към ближния като към себе си, означава, че аз се прониквам от желанията на ближния, като от своите собствени и дори повече.

Подобно на Бина, аз «поглъщам» желанието на ближния със своите АХАП, за да го обезпеча с всичко, което той желае. Това е любовта. Така майката обича своето дете.

За това ми е нужно да постигна стъпалото Бина, преминавайки през стъпалото «хафец хесед» (излизане над/от своите желания). Отначало, когато в мен се пробужда точката в сърцето, аз придобивам свобода на избора, постъпвам в група и се уча, като при това оставам в егоистичното намерение «ло-лишма».

След това се повдигам на първо ниво на алтруистично намерение «лишма», което се нарича «хафец хесед». На това стъпало на Бина, отначало придобивам желанието за отдаване – Г“Е, а след това – желанието да получавам, за да отдавам – АХАП.

Издигам се над планината на егоизма на нулево, първо и второ стъпало – Г“Е, а след това – над планината на егоизма на трето и четвърто стъпало – АХАП.

И ето, сега аз задействам своя АХАП, за да се отнасям към другите така, както Бина се отнася към Малхут. Това вече е съвършеното намерение лишма – стъпалото любов.

Защо любов? Защото се включвам в другите, приемам техните желания и ги обслужвам.

Така ние постигаме любовта към ближния и в нея разкриваме любовта към Твореца, ознаменуваща края на поправянето.

От урок по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние всички се намираме в онова египетско робство, за което разказва Пасхалната Агада – извън духовния свят.

Затова трябва да осмислим и установим доколко сме готови за възможността за бягство, която може да ни се открие във всеки момент – и ще съумеем ли да избягаме тогава?

Защото на този етап вкусът на духовната работа се усеща от нас като сух и безвкусен хляб, а любовта към другарите има горчив вкус, който не желаем. Всичко това означава, че се намираме в изгнание от духовното.

Ние чувстваме, че духовния свят е много по-високо, а аз съм изгонен от него, защото не мога да го оценя и да разбера колко е хубав. В своите сетивни органи аз го чувствам лош – т.е. намирам се в тъмнина.

И не самият Египет е тъмен, Египет сам по себе си е огромна и богата империя, бляскава и изобилна. Тъмнината идва оттам, че, намирайки се в този Египет, аз търся духовното и относително него се чувствам в изгнание, то за мен е като „безвкусен хляб”.

Аз чувствам това състояние, единствено ако искам да изляза от Египет, и трябва да се съглася да ям такъв безвкусен хляб, за да се подготвя за бягство.

Аз ще се съглася да бягам, ако почувствам, че Египет ми носи египетските наказания и аз повече нямам сили да търпя това състояние. Аз чувствам, че действително искам да се съединя с другите, а Фараонът не ми позволява!

Аз искам поне малко да се измъкна от това египетско робство, да достигна някаква форма на отдаване – аз чувствам, че само в отдаването има живот! Но засега се намирам в „ло лишма”, в егоизма, и искам да победя, да избягам от Фараона, който ми носи нещастия.

Такова отношение трябва да бъде формирано в групата, че да закрещим от толкова тежка работа, точката на Моше е започнала да ни дърпа напред, а Фараонът се е проявил окончателно, давайки ни да разберем, че егоистичното използване вече няма да ни донесе нищо добро в бъдеще.

Защото точката в сърцето е достигнала такова пълно противопоставяне с егоизма, че ние не можем да търпим всичко това повече.

Ние сме се съединили един с друг и сме повдигнали значимостта на духовната цел на такава висота, че повече не можем да се намираме вътре в своето его. Ние искаме да излезем от него!

Нека ми предстои да се храня с безвкусен хляб – няма значение! Аз трябва да бъда в отдаване! Защото цялото напълване, което дава Египет, е на животинско ниво, а аз не искам да живея повече, единствено за да храня своето животно! Аз искам да живея човешки живот, заради човека в мен!

Всички тези сметки ме водят към бягството, но самото бягство е чудо свише.

От урока по статията „За Ехуд“, 31.10.2010

[25455]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос, който сега всички задават! Как на предстоящия конгрес може да бъде постигната правилната връзка и да бъде получено добро влияние от обкръжението?

Отговор: Всеки пристига без никакви ангажименти, няма никакъв натиск, главното е да се почувства, колкото се може по-свободно. Пристигам на конгреса, загърбил всички вълнения и се намирам там, все едно нямам никакви проблеми. Струва си да се подготвиш по този начин – все едно отиваш на пикник, в отпуска, без никакви грижи.

Хубаво е, разбира се, да се научат песните и да се проучи страницата за подготовка на конгреса в интернет. Но важното е да дойдеш с усещането за абсолютна свообода, на такова място, на което никак не те притиска, а обещава само наслада и свобода. Именно това състояние означава приближаване към висшата светлина.

В духовния свят няма напрежение, нито проблеми или тежки задължения – нищо! Човек трябва да дойде открит за радостта! Сега получавам много въпроси и писма – хората преминават през трудни състояния и чувстват стрес, съмняват се: да ходят ли на конгреса или не, подходящо ли е това за тях. Някои чуват за поръчителство и се плашат, мислейки, че не са способни на това. Някой е чул, че там се приготвят да получат „светлина”, а не знаят какво е това.

Хората не разбират, че става дума просто за единението, до което сега трябва да стигне целия свят! А ние искаме да го ускорим, докато върху нас не са се стоварили ударите на природата.

Благодарение на единението, което се опитваме да осъществим, ние ще постигнем усещането за висшия свят, за висшия живот. Такова единение лекува от всички нещастия и проблеми.

Баал аСулам пише в края на „Предговор към книгата „Зоар””, че отдалечаването ни един от друг е източник на цялото зло, на всички страдания, болести и беди. И обратно, ако започнем да се сближаваме, ще се изчистим от проблемите на всички нива: материални и духовни.

Затова, идвайте свободни и радостни – никой с нищо не ви ангажира! Не е задължително дори да си носите усмивка, ние ще ви я организираме на място, ще видите.

От урока по статията „Свобода на волята”, 29.10.2010

[25304]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Нашият основен проблем се състои в това, че недооценяваме силата на мисълта. Необходима е вътрешна концентрация към обединение в единна мрежа, където всички сме заедно. Там ще намерим същността на Тора, методиката, нейната вътрешна сила.

Този момент още не е достатъчно изявен, недостатъчно оценен и важен в очите ни. Не му отделяме внимание.

Материалите ги знаете така, че нямате равни. Предприемат се множество действия. Обаче у всеки не достига вътрешна концентрация навътре към себе си.

Защото аз не се обединявам с тази група, която виждам с очите си. Аз се съединявам с общия стремеж към взаимност, към взаимовключеност, към отдаване.

Това прилича на „облак” духовна енергия между нас. Него трябва да търсим, към него трябва да се стремим.

Аз не се ровя в другаря си, опитвайки се да напипам неговата точка в сърцето. Тя се проявява в самия мен – тук аз намирам вътрешната същност на групата.

Всичко се прояснява в мисълта и именно мислената концентрация не ни достига. В ежедневието тя отсъства или е недостатъчна.

Ние съдим по външните действия, а това е неправилен критерий. Потапяйки се по-дълбоко, аз мислено се концентрирам върху това, което трябва да ми разкрие вътрешната връзка – да се разкрие като някакъв замисъл, желание, система, в която живея.

Затова кабала се нарича вътрешна наука. Баал аСулам много пише за разума, за разсъдъчния анализ. Именно по пътя на мислената концентрация ние идваме до вътрешната яснота.

И въпросът тук не е в това колко някой е умен, а в това колко той се старае. Нашите усилия трябва да се съсредоточат върху това вътрешно търсене.

Общото поле на нашето желание се намира между нас, в нас. Нека то е скрито, но то е там. По пътя отгоре надолу всичко вече е подготвено и сега аз трябва да го разкрия, движейки се отдолу нагоре.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25402]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→