В навечерието на Конгреса трябва да се съсредоточим върху три неща:

1. Увереност, че се намираме в добро, силно, правилно обкръжение и откриваме пред себе си път към взаимно обединение и взаимно отдаване.

2. Концентрираме силата на мисълта си на това, да намерим връзка помежду си.

3. Радваме се на изключителността си, на особеното ни състояние и статус, който сме постигнали.

Такъв конгрес още не е имало. Всички ние чувстваме това по напрежението, по натиска, по приятната тревога, която обхваща всеки от нас.

И всичко това идва свише, тази огромна помощ от горе, което показва, че трябва да се постараем да добавим към нея, това, което още не ни достига:

1. радост, от изпълнението на духовния подем,

2. увереност, в постигането на целта,

3. вътрешно усилие.

Трябва да се обединя с другарите ми в една мрежа, за да се прояви между нас единната сила, която се нарича „Творец”.

Цялата работа, целият сериозен анализ се провежда вътре във всеки. А на повърхността трябва да излъчваме радост, непренуденост и увереност. Смях на лицето, а в дълбина – изгарящ огън.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Желанието, работещо с екран се нарича линия, а без екран – „кръг”. Съвместната работа между линиите и кръговете придвижват желанията / душите.

Кръг и линия са две различни форми на поведение” линия – е частното, а кръг – общото.

Кръговете се отнасят към желанията така, сякаш в тях няма екран и затова те ги движат подобно на магнитно или гравитационно поле, отчитайки не степента на поправяне на самото кли – а силата, действаща в това поле. Затова кръговете могат да влияят и да придвижват желанията, които са без екран.

Докато „линията” – е желание, преминало през съкращението (Цимцум алеф) и по тази причина отнасящо се към този, който има антиегоистичен екран. А ако нямам екран, върху мен не действа линията – аз не се отнасям към нея, тъй като нямам с нея никакви общи свойства.

Затова сега се хвърляме от място на място само с помощта на кръговете – и това се нарича „обкръжение” (свива). Системата на връзки между душите ни се подчинява на този закон.

В нея действат „кръговете цимцум алеф” с ценър в точките малхут, и „кръгове цимцум бет”, с център в точките бина, където завършват получаващите желания и започват отдаващите.

На всяка част желание, всеки най-малък детайл, включва в себе си и двата вида желания, принадлежащи на цимцум алеф и цимцум бет – действат кръговете цимцум алеф и цимцум бет.

Да предположим, че в мен има желания, които могат да бъдат изяснени още сега, а има и такива, които не се проясняват до края на поправянето и съгласно това на тях ще действа едно и също поле, и не ще действа друго поле.

Т.е. ние се намираме в тези две обкръжаващи ни полета – полето цимцум алеф и полето цимцум бет. В това общо поле е заключена цялата памет, цялата програма, цялата цел и мисъл на творенията, на всички наши състояния до самия край на поправянето. А ние трябва просто да приведем себе си в съответствие с това поле.

Но как да го направя като не чувствам това поле? Това е обкръжаващата светлина – а аз не мога да установя връзка със светлината. По тази причина аз установявам връзка с желанията, с другарите ми, с някаква част от общата система и се опитвам максимално да се уподобя на нея съгласно законите, заключени във светлината.

И по такъв начин аз получавам повече въздействие от светлината. Аз ставам чувствителен към нея и затова тя силно ми влияе.

Самата светлина не става по-силна, тя е постоянна. Но аз съм длъжен да обостря усещанията си и тогава ще почувствам от това светлинно поле по-голямо въздействие. И така ще се предвижвам в това поле!

Колкото по-чувствителен съм на светлината, толкова по бързо ще плувам в това силово поле, придвижвайки се от периферията към центъра.

В центъра на полето може да има едновременно и голяма тъмнина и огромно силово въздействие – но за сметка на тази противоположност аз по-бързо ще „премина” към „пряко” действие в „линия”. Така движейки се „в кръговете”, аз достигам „линия” и придобивам антиегоистичен екран.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 01.11.2010

[25563]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние преминаваме през четири изгнания – едно след друго. Това произтича от 4-те стадия на развитие на общата душа – АВАЯ (юд-кей-вав-кей).

Още в света на безкрайността общото желание е било създадено в 4-ри стадия и затова цялото развитие и поправяне стават в тези 4-ри стадия.

Докато не достигнем до последния стадий, Малхут, ние трябва да преминем през променливото разпространение и изчезване на светлината от желанието, между степените, – и така 4 пъти. Влизането на светлината – това е избавлението (от нейното отсъствие, от тъмнината), а излизането – е изгнанието (изчезването на светлината).

Присъствието на светлината вътре в съсъда се нарича присъствие на Твореца вътре в творението или разкритие на Твореца. Затова след избавлението (обличането на светлината в съсъд/душа/желание), винаги следва изгнание на светлината, нейното излизане.

Без това е невъзможно развитието! Както е казано: Напълването със светлина и опустошението прави желанието способно да достигне целта (подобие с Твореца).

Затова още първите кабалисти са знаели какво ще се случи по-нататък с човечеството. Авраам попитал Твореца: „Как мога да знам, че моите потомци ще наследят тази земя?”. И когато получил отговор, че те ще отидат в изгнание, се успокоил, защото е знаел, че след 4-те изгнания и 4-те освобождения те ще дойдат до окончателното изправяне.

Ние сега се намираме на изхода на последното изгнание, в системата на 4-то ниво, включващо в себе си всички предишни изгнания и освобождения, и ни остава само да извършим последното, пълно освобождение (на целия Малхут), което вече наближава.

Но за освобождението е необходимо усещане на изгнанието. Още до неговото идване, трябва да включим в себе си, в отрицателен вид, пълната форма на това бъдещо освобождение, формата на поправения свят – тоест да не мислим, че тя ще дойде само за Исраел, но и за цялото човечество.

За пръв път в цялата история, Исраел, т.е. нашата световна група, излиза като проводник на висшата светлина и ние сме длъжни да се обединим, за да поправим целия свят.

А освобождението означава – пълно сливане с Твореца, свойството отдаване.

От урока по статията „За Йехуда“, 01.11.2010

[25600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Конгреса – това е нашето следващо състояние. Какво трябва да правим сега, за да го достигнем с правилното желание, с искането?

Отговор: Сега, все още, ни е необходимо усещане за недостиг, стремеж, тъга, като преди желана среща и очакване на радостно събитие.

Желанието за разкриване на връзката помежду ни, я разкрива в цялата и мощ, за да се прояви в нея силата на отдаване, Твореца, светлината, запълваща тази обща душа.

Сега ние се готвим към това разкриване, но не бива да търсим самия недостатък – трябва през цялото време да се мисли за желаното състояние и в резултат на тези търсения, от моите представи за единството, ще достигна до усещането, което ми липсва! И това ще се създаде тази пустота, това желание. Светлината създава желанието!

Този, който не търси доброто състояние –  няма да усети, че то му липсва. Защото когато го търсиш, върху теб въздейства обкръжаващата  светлина на това състояние и увеличава желанието ти за него.

Ти ще се стремиш към добри състояния, към любов и обединение и в съответствие с това ще разкриеш обратните състояния – отхвърляне и ненавист. Тъй като ние действаме в две противоположни системи: получаване и отдаване, лява и дясна линия.

Човекът – това е обратния отпечатък на Твореца, формата на егоистичното желание. А всичките светлини, които ни въздействат, само обръщат нашата форма наопаки, довеждайки ни до истинската форма –от „заради получаване” към „заради отдаване”. Това прави светлината с мен. Но в началото винаги разкривам обратната, егоистичната форма.

Ако се стремя към добрата форма, тогава задължително ще дойде падението и аз ще разкрия ненавистта, пренебрежението.

Но не трябва нарочно да се потапяш в злото за да си изясняваш. Тази егоистична форма сама ще се прояви и ще те накара да я изучиш.

Доколкото ще се опитвам да се избавя от нея, дотолкова ще я изуча във всичките и детайли, за да мога да я трансформирам в отдаване.

От урока по статията „За Ехуд“, 01.11.2010

[25603]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво се изисква от мен на Конгреса? Да се гърча в мъките на собственото си раждане или да се гърча в мъките на раждането на другаря?

Отговор: Нито едното, нито другото. Нека всеки се грижи за това, да се включи в обкръжението. По този начин човек анулира себе си и се изпълва с желанието на другаря. Ако всеки прави това, ние автоматично пристъпваме към по-дълбок пласт от нашите взаимоотношения.

Представи си многослойна „баница”. Отгоре виждам участниците на Конгреса, по-надолу – другарите, а още по-надолу – обединените искри.

Аз искам да проникна с поглед колкото се може по-надълбоко – в свързващата ни мрежа, която се разпростира през всичките пластове до Безкрайността. И това зависи единствено от мен самия.

Мога да подскачам от нетърпение или да стоя тихо, но каквото и да правя външно, главното е максимално да се концентрирам върху желанието да разкрия нашата вътрешна връзка, която, безусловно, съществува между всички творения. Разкривайки нея, аз ще разкрия всичко останало в нея.

Заради това аз се отричам от себе си, стремейки се да се потопя все по-дълбоко и по-дълбоко, за да стана част от общата мрежа, да се влея в нея. Това намерение, тази вътрешна концентрация е достатъчна, за да започна все по-ясно да чувствам реалността, истинността на всеобщото единство.

В нашия свят наблюдаваме следствията на глобалните взаимовръзки, сходните мисли и явления, просветващи в различни хора и места. Но всичко това са следствия, „върхът на айсберга”. А там, в дълбочината, нас ни свързва неразривна, желязна връзка.

Именно нея ние трябва да разкрием. Този стремеж е достатъчен – вътре в него ще се прояви останалото: желанията и разкритията, които ще ни поведат надълбоко.

От урока по статията на Рабаш, 01.11.2010

[25544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

…Някога съществуваше мнение, че именно сърцето движи кръвта по цялото тяло. Но изследванията показаха, че това не е така.

Каква гигантска мощна „помпа” трябва да е нашето сърце, за да придвижва кръвта по целия организъм!

Защото съществуват такива тънки капиляри, че само огромна мощна помпа може да изтласка кръвта през тях и то при условие, че стените на кръвоносните съдове ще издържат на такива налягания!

Впоследствие учените разкрили, че сърцето само задава ритъма, не повече. Всичко останало извършва самият организъм.

В неговата кръвоносна система, в целия този „тръбопровод” съществуват клапани. От свиването на мускулните влакна, капилярните тръбички отварят клапаните и позволяват на кръвта да циркулира в нужното направление, – самите те работят като помпа.

Казано с други думи, цялата тази кръвоносна мрежа оживява сама себе си. Това е жива взаимовръзка и, всъщност именно тя, а не сърцето, осигурява функционирането на тялото. Сърцето само ръководи този процес, задава ритъма.

Оттук трябва да се разбере, че в системата на свързването на душите, цялата работа е възложена на нас. Именно ние трябва да направим връзката между нас жива, навреме отваряйки и затваряйки „клапаните”, създавайки налягане в нужните места, за да придвижваме вътрешната светлина О”П ( духовната жизнена енергия) между нас.

Защото когато чрез своите търсения, чрез вътрешната си работа, внасяме живот в тази система, – само тогава разкриваме в нея жизнената сила. А до нашето разкриване, цялата система представляваше мъртво образование, „капка семе”, на която и предстои да се развие.

При това нищо не се разкрива в готов вид, – нищо готово няма. Съществува само това, в което ти вдъхваш живот. И главния принцип е взаимодействието, поръчителството, по примера на биологичния ни организъм.

От подготовката към урока, 29.10.2010

[25408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Рабаш пише, че само, когато човек направи всичко по силите си, ще се обърне за помощ към Твореца.

Но как да живееш с мисълта, че не си направил всичко и затова все още не си достоен да се издигнеш.

Отговор: Никой не е направил всичко, което е могъл. Продължавай да се стараеш и „на място” ще видиш, че нормата е изпълнена.

Клипа винаги ще говори в теб, че направеното е недостатъчно: „Знаеш ли, почакай до следващия конгрес”. А ти трябва да й отговориш: „Не ме храни със закуски! Тук и веднага!”

Кой ще те въодушеви да дадеш такъв отговор? Обкръжението. Именно то увеличава силите на човека, когато прекланя глава и се обединява с другите.

От урок по статия на Рабаш, 01.11. 2010

[25533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява нашата взаимовръзка?

Отговор: Връзка е, когато аз те гледам и ти започваш да разбираш за какво мисля. Връзка е, когато ти си на десет метра зад мен, а аз чувствам с гърба си, че ти си там.

Има много видове връзки между нас, много полета, в които си взаимодействаме. Електрическо, магнитно, биохимично, поле от желания, мисли, намерения – всички тези полета ни свързват.

Всички живи тела създават около себе си полета и ние взаимодействаме с тези полета. Понякога успяваме да осъществим контакт, а друг път не сме способни  да го направим – всичко зависи от степента на съответствие на нашите полета.

Но има особено поле, което е мощно и високо – духовната връзка между нас. Това поле покрива, обхваща всичко останало и затова се нарича „Творец”.

Именно него трябва да разкрием. Но по същество, всички полета се отнасят към едно универсално поле, което е искал да открие още Айнщайн.

То свързва нашите мисли и желания и чрез него ние си въздействаме един на друг. Ако се концентрирам върху тази възможност, ако поискам да разкрия нашата взаимовръзка, тогава ще установя, че взаимно си влияем и ще я използвам за всеобщата взаимовръзка.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25505]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→

Въпрос: Когато създаваме група, трябва да обръщаме внимание на външните неща сякаш се грижим за бебе. Как да не загубим вътрешното усещане по време на този процес?

Отговор: Всяка група се сблъсква с този проблем и всички членове на групата задава този въпрос.

Живеем в свят на материални действия. Колко часа на ден прекарвам в задоволяване на естествените ни нужди като спане, ядене, къпане? Колко часа на ден трябва да работя, да изпълнявам задълженията в къщи и т.н.? И колко време ми остава за себе си и за моето духовно напредване? Може би ми остават един – два часа на ден, ако успея да се отделя някак от всичко останало.

Така е устроен нашият живот. Кой го е устроил така? Може ли Творецът наистина? Защо Той ни е направил с влечение към това материално, животинско съществуване? Защо не ни е направил като ангели, необременени от грижи за нашите тела, дом и деца, така че единственото нещо, което трябва да правим е да  изградим връзки един с друг?

Все пак, в действителността всичко е различно. Каквато и работа да извършваме, дори работа, която не е свързана с групата, е чиста духовна работа. Ние просто не знаем за нея и не я разбираме. Изпълнявайки отговорностите на служител, на семеен човек, на гражданин и т.н., аз се поправям. Аз може да не виждам как точно го правя, но въпреки всичко, това е така.

Позволено ми е да посветя на духовното само малка част от живота си. Извършвайки поправянето, ако вместо да уча, работя върху организирането живота на групата, така аз подкрепям и подсилвам връзката в нашата обща система.

Разбира се, не може да забравим за това, че бремето е справедливо разпределено между нас. И по-общо казано, това е обширна тема, към която обезателно ще се върнем.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25275]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да успея през деня да мисля за другарите си, ако не усещам, че те мислят за мен?

Отговор: Трябва, независимо от тях, да се включиш в групата и да приемеш за факт, че всички в нея мислят за теб.

Тогава ти ще разкриеш, че това наистина е така. Другарите ти ще ти се разкрият на по-висока степен. Нека дори това да са обикновени хора, но ти ще усетиш, че вътрешно те вече са обединени.

Всичко зависи от теб – от това, как ти възприемаш другарите си, а не от това, как те осъзнават себе си.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25523]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→