Наближаващият Конгрес – това е конгрес на обединението. Ние искаме да създадем такова единство, в което да разкрием висшия свят, това означава, силата на общото сплотяване да се издигне над личния егоизъм на всеки.

Нека всеки да почувства, че в този подем се крие ново усещане за новия свят, порив за ново измерение, където ние ще съществуваме в отдаване, а не в получаване, като тук.

Втората половина на реалността живее по закона на отдаването, в отличие от реалността на нашия свят, съществуващ по закона за получаването.

Обединявайки се един с друг, ние искаме всеки да получи от групата големи сили, които да му позволят да излезе през „гърлото на бутилката” и поне малко да усети света живеещ по принципа на отдаването.

И дори след това да паднем обратно, това е без значение, с времето такива излизания ще се усещат. Човек ще започне да привиква с битието между двата свята и да разбира какво става с него, докато неговите усилия не се увенчаят с успех и стане постоянен жител на духовния свят.

От урока по статията на Рабаш, 31.10.2010

[25415]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да се обърна към групата, ако каквото и да правя, в своите мисли, аз си оставам егоист? И как на конгреса можем да усетим обкръжаващата светлина и да я направим вътрешна?

Отговор: Да се включа в група означава да постигна общото желание така, че да нямам нито мисли за себе си, нито лична цел, мнение, а само общи – „като един човек с едно сърце”. Тоест аз не искам да усещам себе си и да съдя със собствения си ум, а само да бъдем всички заедно.

Аз не знам какво значи „общи мисли и желания”, но нека това бъде нещо, отнасящо се към всички. И доколкото ние се съединяваме заедно, в едно сърце и в един разум, дотолкова това се нарича група, иначе не! И благодарение на това съединение ще можем да напредваме.

На конгреса, ние много силно си въздействаме един на друг и ако човек поиска правилно да се възползва от тази сила на всеобщо вдъхновение, ще може да се смеси с останалите желания.

За тази цел е необходима сериозна вътрешна работа, усилия. И тогава, той ще може да се присъедини и да почувства общия разум и чувства, в които участват всички души, вече постигнали в нашия свят всички духовни стъпала.

Ако се съединим помежду си дори на някаква част от процента, чрез това, вече ще се включим в цялата обща система от души и всички те ще започнат да ни въздействат – кабалистите от всички поколения, пророците, ще започнат да работят заедно с нас! Ние ще навлезем в мястото, където се намират те и ще се обединим с тях в един общ разум и чувство.

Можем да бъдем редом с тях, като деца, но все пак ще притежаваме същото усещане и разум, и ще започнем да постигаме общата душа.

И тази връзка ще остане завинаги, дори ако после изчезне от усещането ни! В нас вече ще бъде записано, че сме я постигнали!

В духовния свет нищо не изчезва – всичките ти постижения се записват на твоята сметка, дори ако после изгубиш това усещане, за да можеш да се издигнеш едно стъпало по-нагоре. Но това стъпало е вече твое!

От урока по статията „Съзидателният разум”, 28.10.2010

[25207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако човек е достоен за духовен напредък според разчета на общата система от души, тогава светлината го води напред, към самореализация. По този начин, той бива доведен в група и трябва да вярва, че тя му е дадена свише.

От този миг нататък, той има свобода на избора – да се укрепи сред другарите. Това поражда няколко положителни момента:

1. Човекът излиза от себелюбието. Светлината спомага за израстването на човека, издига го над егоизма и го връща към източника, за да се включи в общата мрежа и там да разкрие Твореца.

Необходимо е да се разбере, че ние и сега сме в единната мрежа, но не можем да го усетим, тъй като сме прекалено приземени. Не ни достига чистота, изострена възприемчивост, за да видим системата, в която се намираме и сега.

Според написаното в книгата „Зоар”, нашите очи са обърнати навътре и затова не виждаме реалното положение на нещата, не разбираме къде се намираме.

Нещо повече – ние презираме това изостряне на усещанията, отхвърляме го и не си позволяваме да станем малко по-чувствителни към връзката между нас.

А тя присъства вътре в нас – трябва само да се вгледаме внимателно и ще я разкрием. А след това, благодарение на разкриването, ще започнем да получаваме светлината, връщаща към Източника.

В крайна сметка, не светлината идва към нас, а ние отиваме към нея. В зависимост от степента в която човекът е привлечен към системата от връзки между другарите, той се сближава със светлината.

Защото общата система е неизменна и съвършена, но се проявява постепенно, съобразно това колко сме възприемчиви към светлината. Тя е постоянна и на нас са ни необходими само желания, насочени към нея

2. Групата помага на човека да се съпротивлява на външната среда. Сега той може да се спаси от властта на заобикалящия го свят, който чрез своите желания, мисли и цели въздейства на всеки.

Човекът влиза в групата, включва се в нея, иска да ѝ се подчини и получава други мисли, желания и цели, избавяйки се от външния диктат.

3. Човекът получава сили от цялата група и сега, самият той представлява силата на нейната обща душа. Разбира се, това прави стремежът му към светлината мното по-голям от онзи, който го е довел в групата.

С такъв мощен импулс към светлината и поправянето, човекът привлича въздействието на светлината върху себе си и тя го издига от неговото егоистично намерение – ло-лишма към алтруистичното намерение – лишма

От урок по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „Матронита”, за която говори Зоар?

Отговор: Матронита е Малхут. Общото желание да сме подобни на Твореца се нарича Матронита. Творецът (Кадош Бар Ху) е общото име на светлината НАРАНХАЙ, която ни напълва.

Но ние не можем да почувстваме самата светлина. Какво е светлината Нефеш? Как да кажа нещо за нея? Сега опитвам нещо и усещам сладък вкус – наричам го светлината Нефеш. После опитвам друго и усещам по-сладък, по-дълбок вкус, с различни вътрешни нюанси, и го наричам светлината Руах.

Как да ги измеря? Измервам ги чрез растежа на моето желание, което трябва да разкрие допълнителен вкус в новата светлина Руах в сравнение със светлината Нефеш. Колко желания участват в усещането за светлината Руах? Да предположим, че е имало пет желания, за да разкрия светлината Нефеш. Сега са нужни повече от двадесет, за да разкрия всички допълнителни нюанси на усещане, което се нарича светлината Руах.

Но как измервам тази светлина? Спрямо това, колко усещания все още трябва да задействам, за да я разкрия. Затова може един човек да слуша опера, да и се наслаждава и да усеща цяла гама чувства, докато друг човек, седящ до него, да гледа часовника си и нетърпеливо да чака да свърши.

От урока по книгата Зоар, 31.10.2010

[25441]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Работейки в групата върху обединението на приятелите, дори и на най-първата степен, ни помага да добием общ стремеж за издигане над нашето егоистично желание. Чрез общата ни връзка получаваме висшата светлина, висшата сила, коятони влияе и повдига.

Говорим за система, която работи като посредник: Ако се стремим да станем част от нея, тогава висшата светлина работи чрез системата, и ни повдига. След като се свържем в обща система, тя ще се напълни с висшата светлина.

От урока по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25426]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Пустинята“, в която излизам от егоистичното робство е всъщност групата. Тъй като намирайки се във взаимно отдаване и наслаждавайки се от това, че отдавам на всички – това за мен е истинската «пустиня» и «оскъдния хляб» (питки, маца).

Ако можех да получавам егоистично наслаждение от отдаването, аз с радост бих отдавал, за да получавам! Но да отдавам «заради отдаването» без всякаква корист, не мога.

Не съм способен на такова действие, не мога да мръдна пръста си «с енергията на отдаване». Не получавам никакво подхранване, нима двигателя може да работи без гориво, без електричество?!

Егоистичното получаване ми дава огромна енергия от всякакъв вид: калории, джаули, ватове. А отдаването нищо не дава! Движа си ръката заради получаването, но веднага щом открия, какво е това отдаването – аз застивам и не мога да се движа по нататък.

В този момент, когато по средата на действието узная, че то е поради отдаване – аз замирам, застивам… и нищо не мога да направя. Могат да ми викат: «Е, направи го, остана още едва едва…!» – но аз нямам сили.

Затова не можем от своя Египет да видим красотата на духовния свят и да го пожелаем. Само групата ни внушава колко важно е духовното – тя мами егоизма ни, уверява го, че в духовния свят ще му бъде по-добре.

И доколкото всички ние сме вътрешно свързани и си влияем един на друг, аз приемам тази измама – така, както до тогава мен са ме мамели с наслаждения от този свят, действайки чрез гордостта ми, сладострастието и честолюбието.

И аз изведнъж започвам да желая духовното толкова много, че съм готов да захвърля всички егоистични придобивки, «цветущите градове Питом и Рамес», пълните котли с риба и месо и да бягам в пустинята, с една торбичка брашно на гърба.

Затова цялата ни работа се състои в това, да внушим един на друг, че духовния свят е най-доброто, което може да съществува! Макар по отношение на днешните ни егоистични желания това да е абсолютна пустиня и обикновен хляб.

И за това не трябва да се отчайваме от състоянията на падение – тъй като това е истинското ни състояние, което трябва да бъде преди пробива! От една страна аз реално оценям ситуацията и разбирам, че не желая да отдавам, аз ненавиждам това и не го приемам.

Едновременно с това, то е толкова важно, че каквото и да става, искам да го постигна и смятам живота без духовното по-лош от смъртта! Такова отношение ни внушава обществото.

От урока по статията „За Ехуд“, 31.10.2010

[25448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпреки, че се намираме в единна система, връзката между нас е разкъсана. Дават възможност на човека да почувства зачатъка на неговата връзка с всички и това усещане представлява живота в нашия свят.

Едновременно с това се появява възможност да обновявам и засилвам тази връзка в посока на отдаване, за да живея. Ако не го направя, духовната искра в мен угасва.

А след това ми дават ново желание, нова искра – с други думи, аз извършвам кръгооборот и идвам в нова реалност.

Тук ми разкриват друга връзка с общата система Адам Ришон и аз отново се чувствам живеещ в нашия свят, в един или друг период, в рамките на такива или други взаимоотношения между хората. Това вече е друг шанс, на друго ниво на желанието, на друго ниво на взаимовръзки.

Ако отново не съумея да реализирам ситуацията, отново ме преместват на друга степен на взаимовръзка – с други думи, аз извършвам кръгооборот, за да се появя в друго поколение, в друго време и да получа още една възможност да се обединя.

Всеки път ми разкриват определено ниво на взаимовръзка с другите хора, за да намеря начин да се обединя с тях чрез връзките на любовта. В този свят, принудително ми определят минималното ниво на връзка.

Ако пък аз сам намеря една или друга степен на връзка, основаваща се на любов, то вместо нашия свят, ще усетя много по-висока и интензивна форма на битието – духовен и вечен живот.

Сега, вместо върволици от решимот, създаващи в мен усещането за постоянна смяна на живота и смъртта, аз сам непрекъснато възобновявам връзката с другите и се издигам над поредицата „презареждания“. Връзката повече не се къса и животът не се прекъсва със загубата на тялото.

Така или иначе, всичко е включено в единна система, където действа законът за правилното взаимодействие на частите. Този закон е Творецът, любовта.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25284]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В какво ще се изрази нашето всеобщо включване по време на конгреса?

Отговор: Взаимовключване между нас има не само на конгреса, а и в ежедневието ни. Сутрешният урок – това всъщност е нашата взаимовръзка в концентриран вид.

Едновременно с нас учат хиляди хора от целия свят. Ние учим от едни и същи източници, от един и същ материал, четем блога, отговаряме на въпроси в системата на духовния стимулатор, заедно пеем, с една дума, живеем в една тематика. Благодарение на това ние се свързваме един с друг.

И с всеки ден това взаимовключване става по-дълбоко, докато достигнем до състояние на поръчителство.

Какво е това поръчителство? Това е такова минималното ниво на взаимовръзката между нас, което съответства на първата духовна степен, когато висшата светлина може да освети духовният ни съсъд.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[25351]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Излизането от изгнанието – това е излизането от нашето егоистично желание, издигането от него с вяра над знанието, от „ло лишма” (заради себе си) в „лишма” (заради Твореца), от любовта към себе си – в любовта към ближния.

През какво преминаваме при подготовката за този изход и по време на бягството от своето „желание за наслаждаване” към „желанието за отдаване”? За нас е много важно да знаем това, защото сега се приближаваме именно към такова състояние.

 „Ето оскъдния хляб, който са яли бащите наши в земята египетска” (Пасхалната Агада).

Когато се намираме в своето его, ние ядем „оскъдния хляб на бедняка”, защото сме като просяци по отношение на духовното и получаваме само мъничко светлина, минималната искра на живота („киста де-хаюта”), така нареченото „тънко светене” („нер дакик”) оживяващо целия наш свят.

И това не е онзи хляб, който ядат в Египет – в Египет хранят добре! Нашето его ни дава всичко – моля, наслаждавай се!

Но щом като поискаме да постигнем духовния свят, още на изхода от егоистичния „Египет”, започваме да вкусваме от „оскъдния хляб”, защото не разбираме как можем да постигнем отдаването и какво хубаво има в него.

Аз не чувствам неговия вкус – всичко е сухо и безсолно, като тази проста питка – само брашно и вода! Именно такъв ми се струва духовния свят, към когото вървя.

И заради това, аз трябва да бягам от сития Египет, от всички блага – от гърнетата, пълни с риба и месо, които са тлъсти и апетитни, за да се храня с оскъден хляб в пустинята?! Към това ли се стремя?

Но това е наистина така и затова е казано, че „заповедта за обезсоления (оскъдния хляб, маца) била дадена на синовете на Исраел още преди тяхното излизане от Египет – като олицетворение на спасяването, през което им предстои да преминат, движейки се бързо”.

„Движейки се бързо”, защото по друг начин е невъзможно да излезеш от егоизма! Духовното се представя по такъв непривлекателен и отблъскващ начин, че излизането към него трябва да бъде спешно, за сметка на принуждаващите външни сили, измъкващи от егоизма, защото сам не съм способен да напусна този чудесен свят – такъв, какъвто ми се представя в моето егоистично желание. 

А духовният свят се представя на моето его тъмен като в рог – в него няма нищо привлекателно за моя егоизъм и аз не искам да го видя!

Затова, бягството може да бъде само „бързайки” – изведнъж ме изхвърлят оттам. Да се надяваме, че и с нас ще се случи така!

От урока по статията „За Йехуда“, 31.10.2010

[25458]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Любовта – това не е само отдаване, но и получаване. Защото, когато някой извършва отдаване спрямо мен, то аз съм длъжен да получа.

Иначе вместо любов ще се разгори ненавист. Ако отблъсна подаръка на този, който ме обича, – това вече не е любов.

Въпрос: Какво получавам и какво давам?

Отговор: Готовността си, и не повече. Ние сме длъжни да създадем помежду си връзка, подобна на Твореца. Така че, ако пребиваваме в любов, то между нас се разкрива висшата светлина, съгласно закона за подобие на свойствата.

Ти си длъжен да подготвиш кли – вид връзка, и не повече. Тогава сработва закона за подобие, и в тази връзка се възпламенява светлината, разкрива се Твореца.

Достатъчно е да пожелаеш това, защото ти и си желание. По този начин, ти приготвяш мястото, правилната връзка между частиците на системата – и тогава Творецът вдъхва в нея живот.

От урока по статията на Рабаш, 29.10.2010

[25280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→