Въпрос: Когато се ”вариш” заедно с групата в един сок, започваш да усещаш ненавист към другарите.

Как да приложа ”духовен” разум именно към тази специфична точка, за да се издигна над ненавистта? Какво конкретно трябва да направя?

Отговор: Вие искате да намерите решение на въпроса на това ниво, на което се намирате и не разбирате, че проблемът се разкрива, за да ви пренесе на друго място.

Ти искаш ли да решиш проблема или да се избавиш от него? Длъжен си сам да преминеш на другото място, докато там ти отново не разкриеш ненавистта и отхвърлянето и оттам също ще ти дойде да напуснеш.

В крайна сметка, за да се избавим от ненавистта, трябва всеки път да поправяме връзката между нас.

Понякога това може да се направи с помощта на трапеза, съвместно действие, някакво изкуствено изменение, понякога – с помощта на учебни занятия, а може би това ще направи времето. Но най-надеждното средство – това е молитвата.

Когато се намираш в състояние на вдъхновение, усещаш ненавистта и едновременно разбираш, че трябва да се издигнеш над нея, опитай да напишеш молитва! И нека всеки ден всички я четат в групата, като действие по обединението – това работи.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[26012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

1. Малхут и 9-те първи сфирот

9-те първи сфирот – това са свойствата на Твореца, а малхут – това е желанието за наслаждение, отнасящо се към творението. Тогава са сметка на какво изобщо малхут може да получи светлина? Единствено благодарение на това, че всички тези 9 сфирот се включват в нея.

Малхут поглъща 9-те сфирот и се превръща в 10-та сфира. С други думи, творението – малхут, става такова, като Твореца. Всичките 9 сфирот – Неговите свойства, влизат в малхут. Това става по пътя на взаимното включване.

2. Бина и Малхут

Ние учим, че цялата наша работа се извършва между малхут и бина. Малхут се повдига в бина и се включва в нея. А след това бина се спуска в малхут и се включва в нея.

Благодарение на това взаимно проникване между бина и малхут у нас се появява възможността да изправим себе си. Защото малхут, сама по себе си, – това е егоистичното желание за наслаждение, а бина е желанието за отдаване. И по този начин тяхното взаимно включване една в друга донасят на творението свойствата на Твореца.

Доколкото ние се издигаме в бина, желаейки да станем подобни на Твореца, дотолкова Творецът може да се спусне до нас и да внедри свойствата Си в нас.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[26059]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как по-бързо да се обърна към Твореца с молитва и при това да не Го съдя?

Отговор: За Твореца не е важно съдиш ли Го или не. За Твореца не е така важно благославяш ли Го или Го проклинаш, по-важното за Него е да не си Го забравил.

Ти не забравяш какъв е Творецът, че Той е добър и твори добро, че Той е причината за всички събития в твоя живот.

А ако ти не би получил сега, това е за по-добро – но не просто за по-добро: това те издига до целта. Дори ако усещанията са лоши, ти получаваш и разбираш с точност това, което е необходимо, за да се устремиш от тази точка към целта.

Как да се устремя към целта? По пътя на включване в група. Как да се свържа с група? Чрез всевъзможни действия. Какво ще излезе от това? Аз ще получа от групата много по-силни желания.

И ето тук аз ще почувствам, че нищо не струвам и че не ще мога да се издигна. Силното желание, получено от групата, ще породи като че ли противоположна реакция.

Как може да стане това? Да вземем за пример боен отряд от двадесет човека. Тук всеки получава поддръжка от всеки и с двадесеткратно умножени сили командата излиза на задание.

Но съвсем не е така в група на кабалисти. Вместо така да умножим своите сили със силите на другарите и да се хвърлим в атака, аз се чувствам двадесет пъти по-слаб, а целта става двадесет пъти по-важна в моите очи.

Ние мислим, че ще станем по-силни, включвайки се в група. А на практика, ние отслабваме, но заедно с това се проникваме от другарите, от важността на целта.

Сега аз гледам на целта като очарован, но… абсолютно не виждам възможност да я достигна. Именно така – противоположно на това, което става в нашия свят.

Групата трябва да ме поддържа, показвайки, че това е желано състояние. Към това трябва да достигнем, а Творецът ”няма да ни повали ” и ”няма да ни хвърли по гръб”, като ни остави ”бездиханни на бойното поле”.

По своето време разузнавачите, изпратени в земята на Исраел, са попадали именно в такъв капан. Всички прегрешения на народа на Исраел, тоест ”отиващи към Твореца”, са описани в Тора – само защото хората не могат правилно, тоест целенасочено да оценят/ да осъзнаят възникващите в тях впечатления за себе си, за групата, за Твореца, за пътя и за целта.

Въпреки упадъка на силите, целта е висока и важна в нашите очи. Сега е и времето, именно благодарение на упадъка на силите да закрещим: ”Къде е светлината?! Ти обеща!” Творецът обича, когато ние искаме. Това се нарича: ”Победиха Ме синовете Мои”. Тогава ние и ще получим сили.

По такъв начин, наред със слабостта и с важността на целта, групата трябва да предава на всеки увереност в това, че ние все пак ще постигнем своето.

От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25873]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ние взехме решение, че на предстоящия конгрес отиваме ва-банк. Къде се намира тази „банка”? И още по-важно – къде е ключът за нея?

Отговор: „Банката” се намира „на небето”. Но можем да я достигнем. Това е свойството Бина, отдаването. А ключът от нея – това е обединението между нас.

В нашето обединение, ние ще открием истинско съкровище, не сейф, а свойство, с помощта на което се открива съкровищницата на световете!

Ние ще го разкрием при положение, че се съединим един с друг. При обединението между нас всичко ще се разкрие на часа!

Това е чудо, което съществува в духовното, – светлината започва да свети в мига, в който достигнем до първата степен на подобие с нея.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25898]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ние знаем, че един елемент, отнасящ се към нивото „човек” е равен на цялата съвкупност от елементи на животинското ниво.

Тогава, ако в нашето поколение живее макар и един кабалист, защо ни е да се напрягаме толкова?

Отговор: За да се появи един такъв кабалист, всички трябва да се напрегнем. Защото нито Моисей, нито Авраам, нито който и да е друг не може да постигне пълното поправяне на света, тъй като човечеството все още не е преминало през процеса на взаимното включване.

Още не се е разрушила Вавилонската кула, не е станало сгромолясването на Първия и Втория Храм, не се е случило смесването на душите на Исраел с тези на народите на света.

Казано е : „Народът на Исраел излязъл в изгнание само, за да присъедини към себе си душите на народите на света”.

Душите на Исраел са длъжни да се включат в душите на народите на света, длъжни са да се смесят с тях дотолкова, че на вътрешно ниво, между тях да няма никаква разлика. Ние не виждаме това, но днес то е постигнато.

Виж колко хора, отнасящи се към народите на света се пробуждат за поправяне! И защо?

Благодарение на взаимното включване на душите. За да се случи това е било необходимо да се премине през всички периоди на изгнание и особено през последното. 

Затова, днес се пробуждат точките в сърцата. И само ние, след завършването на целия процес на взаимно включване, можем да извършим поправянето.

Ако всички, заедно положим усилия, тогава безусловно ще станем една душа. Когато казват, че поправянето ще бъде направено от един, това означава, че ще станем като един – че ние ще го задължим да се включи във всички.

С други думи, един = всички. В това се състои смисълът на взаимното включване!

От програмата „ Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[26002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабалиста вижда реалния духовен свят, то как в него може да има каквито и да е съмнения или дори грешки?

Отговор: Духовният свят не се вмества в нежива схема, която се разкрива пред тебе вече готова.

В тебе се проявяват изходните данни / решимот, а ти от тях сам строиш своето отношение към обкръжението, пълно с отдаване – групата и Твореца. Висшата светлина образува в тебе правилно отношение.

Затова, не трябва да ни учудва, че в кабалиста в духовния свят може да има съмнения, теории, догадки, както в учения в нашия свят. Тъй като именно благодарение на неяснотите и тяхното изясняване, ние се развиваме.

Аз винаги се съмнявам и вече знам от опит, че днес разбирам по-добре това, което е било вчера, това, в което вчера съм могъл да сгреша.

И изобщо, всяка степен се постига само от степента над нея, защото се ражда и се управлява от по-висшата степен.

Всеки ден Твореца става все по-понятен, както е казано от един велик кабалист: «Всеки ден в мен има един нов Творец!»

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 04.11.2010

[25918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли съм разбрал, че разума предшества сърцето?

Отговор: Ние измерваме мисълта в съответствие с величината на желанието, на което тя въздейства. Желанието се усеща в сърцето, а мисълта – в разума.

Кое е първично, и кое вторично? От наша страна желанието предшества мислите, доколкото, когато човек започва нещо да желае, тогава в него се появява мисълта как да постигне желаното.

Ако в мен няма желания към нещо, аз никога няма да мисля за това. Човек постоянно го мъчат желания от този свят и той се намира в пълен хаос, тъй като те го увличат в различни посоки.

Как да проверим мисълта, така че да не се объркаме? Мисълта може да бъде изяснена само при условие, че човек се включи в групата и получи от групата по-голямо желание.

Групата му дава други ценности, нейни собствени, и ако той се включи в група, той приема нейните ценности, нейните желания и тогава в него се пробужда мисъл за реализиране на желанията, получени от групата. Желанията винаги предшестват мислите.

Въобще, в нас няма мисли като такива, има желания! Ако има желания, има и мисли, ако няма желания – няма мисли. Колкото повече са желания, толкова повече са мислите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25998]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Киното и телевизията преминават на тримерни изображения. Така и на нас ни е нужно да се разделим с повърхностното плоско възприемане и да видим духовната дълбочина – в нашата реалност.

В моите възприятия има три измерения: ширина, височина и дълбочина. Това е моят екран. На този тримерен екран аз виждам хората, животните, къщите, слънцето, целия обкръжаващ ме свят.

Всичко това аз усещам в духовното желание. Само, че то ми рисува картината на света не в плоскост, а в обем, в мен. А доколкото около мен освен тази картина друга не съществува, аз я усещам истинска и единствена.

Такава картина е създадена при разбиването на душите/келим, когато от мен са се отделили моите части: моето АЗ – т.е. ГЕ, а отвън се намира моят АХАП, когото аз не чувствам като свой.

И ето сега, вместо проявлението на моя АХАП, аз започвам да работя с групата и да взаимодействам с другарите: те се стремят към мен, а аз – към тях.

Ние се опитваме да работим заедно, като че ли в поръчителство, и тези упражнения ми помагат да разбера, че и групата, и всичко останало всъщност са мои.

Променяйки отношението си към „външната” реалност, аз откривам, че тя ми става все по-близка и „се прелива” отвън навътре.

По този начин групата – е всъщност лаборатория, в която ние се стараем да изправим в себе си повредените желания (келим), за да придадат те на нашата реалност изгубената дълбочина.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26020]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Като отида на конгреса, оставям вкъщи всичко от този свят,  за да дойда на място на обединение, за да се преродяв нов живот. Няма накъде да бягам, пътят назад е отрязан, без никаква връзка с този свят. Светът не съществува.

Трябва да се подготвим за такова състояние. Планирам да прекарам трите дни точно по  този начин, без да мисля за нищо друго освен за това.

В къщи, на работа, в банката, в магазина – подготвям всичко, така че да не се налага да мисля за нищо през тези три дни, сякаш летя до Марс с еднопосочен билет. Нищо да не ме задържа тук вече; мостовете са изгорени.

От беседа за поръчителството, 29.10.2010

[25509]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всичките души произлизат от едно творение, една душа Адам Ришон. Всички събития произтичат в нея.

Тя се разделила на множество части, когато в нея влязло желанието, противостоящо на единството. По друг начин не е било възможно да бъде разделена на части, което пък е необходимо за поправянето

Също като царя, изпратил своето богатство отвъд морето, давайки по монета на всеки поданик, за да е сигурен в успеха на прехвърлянето, душата Адам Ришон се поправя (преминава от нашия свят в духовния) на части.

Разбиването на части се нарича „грях”, макар че всъщност, никой не е съгрешил. Просто в общата душа е била внесена сила, насочена към получаване, за да се напои с нея всяка част и да се отдели от останалите.

Оттам, работата на всяка душа се състои в това, да бъде преодоляна тази сила и собствената частица от общото богатство да бъде приобщена към единната взаимовръзка.

По отношение на мен всички останали са съвършенни, а тяхната мнима раздробеност и неизправност е следствие от собствената ми непълноценност.

Човека трябва да гледа на света по този начин, без да си фантазира, а работейки вътрешно със себе си. Тогава неговия светоглед ще се промени и той действително ще види, че наоколо цари съвършенство, а развален е само той.

По този начин човек разкрива изначалното разбиване на единната душа. Поправяйки себе си, той се завръща към нейните части в качеството на Адам, тоест придобива общо намерение върху всички части, върху всички „прегрешения”, върху цялата разделяща сила, проникнала в системата и разбила я на 600 000 души.

Поправянето се извършва от лесното към трудното, съобразно разкриващият се в дадената част авиют (дълбочина на желанието) – с други думи, съобразено с отблъскването, което тя усеща по отношение на останалите.

Защото колкото и да се извисява човек, злото начало все пак го превъзхожда. Но на него винаги му разкриват такава мяра, която той е способен да поправи. Нужно е само да се реализира свободния избор посредством обединението с групата.

От урока по статията на Рабаш, 02.11.2010

[25674]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→