Entries in the 'Духовна работа в група' Category

Главното е да сте заедно с нас

Въпрос: Неочаквано се оказа, че голяма част от моите другари пристигат на конгрес в Днепропетровск. И без да броим мен, двама, които са нови остават. Говоря само за мъжете.

Колко души трябва да се съберат, за да се постигне онова интересно състояние, по отношение на което вие сте толкова оптимистични? – 2

За нас има ли значение количеството? – По-важно е качеството.

Естествено, ние ще положим всички усилия, за да се намираме във връзка с центъра.

Лабораторно упражнение. Според предварително обсъждане с другарите, на всички им харесва следната идея: ние искаме по пътя на концентрацията на мисълта върху едно и също нещо и едновременно, (предварително договаряйки се върху какво…) да постигнем всяко външно физическо събитие, което по никакъв начин не е свързано с нас, т.е. чудо.

Целта на чудото е да се убедим, че наистина мислим за едно и също нещо едновременно и разбира се да добавим сила на нашия съюз. Какви са вашите съвети? Може би вече има готови ходове? Какъв външен ефект трябва да изберем, за да не се пресича той прекалено явно с желанието за получаване?

Строга препоръка: съберете се заедно, наблюдавайте ни, повтаряйте всичко като нас, мислете заедно, яжте заедно, сякаш сте сред нас във всичко и с душата и с тялото (все едно сте без тялото), а най-главното – с мислите.

Само тогава ще увеличите своето желание за сметка на другите и ще получите отговор от О”М. Други упражнения – медитация, т.е. психология, тренинг в плоскостта на нашия свят, никъде по-нависоко няма да ви отведат. Успех!

[26260]

Да приближим времето на освобождението

От статията на Баал аСулам „Последното поколение”: „Ако всички народи на света се съгласят, тогава ще изчезнат войните по света, защото всеки човек изобщо няма да се грижи за собствената си полза, а за ползата на ближния.

Това е учение за уподобяване по свойства – учението на Машиаха… За това е казано: „И ще превърнат те мечовете си на палешници””.

„Машиах” (Месията) – това е най-голямата светлина „Йехида”, която идва и е способна да поправи всички. Когато в нас се появи силно желание да постигнем окончателното поправяне (Гмар Тикун), тази светлина ще се прояви с всичка сила и ще поправи всички желания.

Но дори неголемите светлини, които днес получаваме, които създават връзката между нас и ни обединяват, като ни позволяват да организираме такъв голям конгрес – всичко това е помощ свише, а не наше собствено постижение.

Всичко, което виждам пред себе си: другарите и целия този свят – това е образът на стоящият пред мен Творец, който ми се представя по този начин.

Затова, тази сила, която се нарича Машиах вече идва към нас и привлича цялото човечество от нейното последно стъпало, от последното състояние – към края на поправянето..

Но засега, това се нарича „родилни мъки на Машиаха”, разкриване на силите на Машиаха в света – най-първите състояния от целия процес на „раждане”.

Или по добрия път, или по лошия – чрез големи страдания и войни, или за сметка на собственото осъзнаване и желание да се поправим, но при всички случаи поправянето трябва да завърши до 6000 години, измервани според времето на този свят.

Този срок се определя от шестата сфира на Зеир Анпин (ВА”К) и се дели на три периода по 2 хилядолетия всеки, което изразява влиянието на З”А върху трите свята БЕ”А (Брия, Йецира, Асия). И затова в течение на това време, ние сме длъжни да постигнем поправянето.

Но от нашето време и нататък, ние навлизаме в епохата на Машиаха и по тази причина се разкрива науката Кабала. Затова днес, не дочаквайки края на срока, ние можем да поправим всички.

Както е било при изхода от Египет, който е станал след 210 години изгнание, вместо след определените 400 години, така и сега не е задължително да чакаме, кога по календара ще минат 6000 години. Можем да ускорим времето в духовното, да привлечем крайното състояние и да го реализираме точно сега.

Това означава, че „Исра-ел”, тоест човекът, стремящ се „право към Твореца”, „ускорява” времето, придвижва го напред. Затова, тук и сега, ние можем да постигнем времето на освобождението и идването на Машиаха – всичко зависи от нас!

От този момент, когато вече е завършила необходимата подготовка, информационните гени („решимот”) на последния период са започнали да излизат и се е разкрило средството за тяхното използване – науката Кабала и книгата Зоар – от сега нататък, всичко се намира в нашите ръце.

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26191]

Писмо от Лос Анжелис

Получих писмо:

Здравейте скъпи приятели!

Бих искал да изкажа благодарността ни за пътя, водещ към сливането с Твореца, който разкрихте пред нас и за всички усилия, които полагате.

За съжаление, този път няма да успея да пристигна физически и бих искал да изразя своята любов и подкрепа към цялата тази  потресаваща група, чиято работа е свещена.

Осем другари от Лос Анжелис ще вземат физичеко участие в Конгреса, а ние, останалите, ще бъдем виртуално включени през цялото време.

Обичаме ви чрез поръчителство

Моше, Бней Барух – Лос-Анджелис

[26126]

Третият не е излишен

Въпрос: Има ли разлика в работата по обединението с другарите в групата и в работата със съпругата, свързана с разкриването на Твореца между нас?

Отгвор: Има разлика. Ако двама души могат да се обединят така, че в тяхната връзка да се проявява Творецът, макар и засега това да става само във въображението, тогава те по-бързо ще стигнат до постигането на духовното.

Творецът присъства винаги, но въпросът е дали отчитаме това или не. Ако ние, чрез връзката помежду си, сме способни да почувстваме Твореца, тогава Той се разкрива. А ако Неговото разкриване може да попречи на развитието ни и да ни обърка, то Той е скрит, но винаги управлява „зад кулисите”.

Затова, зад желанията, мислите и действията на всеки човек стои Творецът, защото „Няма никой, освен Него”. Но тъй като не мога да работя пряко с него, аз нямам способността да се съпротивлявам и веднага се предавам, анулирам свободата и самостоятелността си – тогава Той е скрит. Тогава, аз виждам само човека, спрямо когото мога да се държа свободно.

Но ако съумеем целенасочено, зад всеки да виждаме Твореца, тогава, използвайки желанието си с правилното намерение, много бързо ще разкрием истинската реалност.

В работата с другарите възникват различни сметки и проблеми, а със съпругата тя е възможна. Ако мъжът и жената решат да видят зад взаимоотношенията си Твореца, както е казано: „мъжът и жената и Творецът между тях”, то тяхната връзка става целенасочена и висока. И тъй като тя включва в себе си множество форми и възможности, то те бързо напредват.

Отсъствието на Твореца между мъжа и жената, който винаги се намира между тях е коренът на всички проблеми в съпружеските отношения.

От предаването „Седмична глава”, 29.10.2010

[26067]

Крачка между световете

Има две паралелни системи на връзка между нас:

1. егоистичната, която ние сега усещаме (на рисунката е жълтата плоскост, която е по-близо към нас),

2. по-вътрешната, поправена (скриващата се зад първата – следващата, зелената плоскост). Това е нашият следващ етап. В тази система, която вече съществува, но е скрита от нас, ние пребиваваме в намерението „лишма” и в нея се намира светлината – вътрешната светлина (О”П).



Ако се съединим със следващото състояние доколкото можем, желаем да го постигнем, ние ще привлечем оттам върху себе си влиянието на светлината, която ни действа отдалеч – обкръжаващата светлина (О”М).

Как да постигнем връзка между тези две стъпала – сегашното и бъдещото, за да може оттам да ни свети обкръжаващата светлина? Между тях има разлика – от „ло лишма” до „лишма”, и е необходимо светлината О”М да извърши в мен това изменение.

Как да направя това? Като чета книгата „Зоар”. Затова кабалистите са ни написали книги. Ако се стремим да постигнем тази висша система, най-вътрешната, поправена, тясно свързана – ние четем за нея.

И не е важно, че нищо не разбираме. В това се проявява разликата между стъпалата (състоянията, световете).

Как мога да разбера висшия свят, ако не се намирам там и в сравнение с него, аз изобщо не съществувам? Разбира се, аз не съм способен да го усетя и съответно да го разбера. Но чета за него.

Кабалистите са написали на понятен за мен език нещо за другия, за висшия свят. А аз гледам тези букви и нищо не разбирам…

Но виждам, как детето с усилие се опитва да разбере този свят. И в своите усилия, в желанието си да позная висшия свят, аз извиквам от там обкръжаващата светлина О”М. В това е смисълът на четенето на книгата „Зоар”.

На нашите уроци днес, с нас стоят другарите ни, представители на повече от 50 страни. Нека всеки гледа тези непознати букви и да желае да постигне духовното, да слуша думите на „Зоар”, дори да не ги разбира.

Със своето желание да познае, да живее в това (защото става дума за душата в нейното по-висше състояние), със усилията и стремежите си, човек привлича върху себе си светлината, връщаща към източника, – обкръжаващата светлина О”М.

Тоест, по време на четенето на книгата „Зоар”, ние трябва да се съединим и да пожелаем да усетим (а не да разберем) написаното в „Зоар”. Тогава книгата ще разкрие в нас екран и на него ние ще видим всичко, ставащо във висшия свят.

От урок по книгата „Зоар”, 07.11.2010

[26163]

Всеки е важен

МАКВъпрос: Ако другарите от различни страни се обединят по интернет, ще генерират ли те същата сила, както при физическото участие на Конгреса?

Отговор: Несъмнено. Става дума за много важни за нас сили. Ние още не осъзнаваме, че в духовното силата идва не от количеството, а от качеството.

Представителите на толкова страни и народи образуват цялата палитра (Вавилон). Те са различни и това различие и съединение над него е и достигането на нашето изправяне!

Различието е предизвикано от разбиването на душата Адам, потопът на Ной, Вавилонската кула – разделението, над което сега се обединяваме.

Всеки представлява част от общото цяло, различна от другите, и, слепвайки тези части, ние, чрез светлината, изправяме разбиването – работата на Твореца „Аз създадох злото”.

Ето защо за нас е толкова важно виртуалното участие на всички наши другари. Нека в никакъв случай не ни оставят и през цялото време да бъдат с нас на конгреса.

Няма значение колко човека са се събрали заедно: двеста хиляди, двама или един от всички краища на земята. В духовното се отчита не външното количество, а неповторимостта на всеки!

От урока върху писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26147]

Правото да служиш на другарите

Как да успеем по духовния път? Няма друго средство, освен още по-голямото обединяване.

Необходимо е на обединяването да се придава най-голяма важност, да се вижда в него единственото средство.

Знаем, че имаме избор само в това, да укрепваме себе си посредством обкръжението и да се обединяваме с него. Ние го извисяваме в очите си и прекланяме глава пред другарите и целта.

Всяко действие трябва да бъде придружено с намерение: „Защо правя това? Как се опитвам да се обединя с другите? Създаваме ли кли, съсъд, място, в което да се разкрие светлината?”

На практика, помагайки в това на групата, ние изпълняваме принципа „ще направим и ще чуем”. Способни сме да го реализираме. Макар и много да не ни се иска, дори да ни е противно, въпреки това можем да се дарим един друг с усмивка, с подаръци, да бъдем вежливи и да участваме макар и да не желаем, в общото дело.

Всичко организираме сами – в това число и конгресите. Дори да имахме неограничени материални ресурси, пак бихме направили всичко сами.

Тук за нас са важни съвместните усилия – от всякъде пристигат хора и действат заедно. Само такава подготовка ще ни донесе успех.

Именно това са нашите „подаръци” – заедно приготвяме всичко, което е необходимо, от никого не зависим и не желаем да отстъпим своето участие на никой чужд.

За нас, възможността посредством външна работа да постигнем вътрешно обединение е дотолкова важна, че няма да отстъпим от това и да дадем на някой друг да свърши онова, което можем да направим сами. 

В оставащите два дни и на самия Конгрес, на нас се предоставя уникалната възможност да се обслужваме един друг. Не бива да се изпуска този шанс, защото в него е заложен успеха на цялото дело.

Именно това е обединението – така ние си „купуваме” другари. Аз се старая заради тях, а те – заради мен и заедно изграждаме общо кли.

От урок по писмо на Рабаш, 07.11.2010

[26159]

Хванати за ръката на Твореца

Въпрос: Огромна и тежка отговорност ли е да живееш в последното поколение?

Отговор: Да живееш в последното поколение не е тежка отговорност, а огромна радост – въпреки силите на противодействие, в които също виждаш помощта на Твореца, преодоляваш ги като детето, което пъхти и се старае да постигне своята цел.

Да живееш в последното поколение е много хубаво и лесно! Всички се грижат за мен, всичко е наред. Заобиколен съм от любовта на другарите и чрез тях, Творецът ме дарява с добро.

Да разкрия Лика на Твореца означава, че целият ми живот е наред – аз съм здрав, нямам никакви проблеми, чувствам се добре и комфортно. Като такива виждам и останалите, които са около мен – всички те живеят добре! Виждам пред себе си целия висш свят, който е открит за мен и  вечен.

Вече не смятам своя живот за миг, даден ми до настъпването на смъртта, без да знам какво ще се случи с мен утре – аз съм разтворен в света на Безкрайността. И защо трябва да очаквам от това някакви неприятности?! В света няма никакво зло – аз се „присъединявам към доброто”!

Именно това искаме да направим на нашият конгрес, за да окаже то върху нас постоянно добро влияние.

А всички тревоги и очаквания трябва да изтрием и отхвърлим – няма нищо такова! В мига, в който се съединяваш с другарите и искаш вътре в това съединение да разкриеш Твореца, ти вече попадаш под най-доброто въздействие на Източника на всичко добро. Освен него няма никаква друга сила, която би могла да ни повлияе.

Чрез групата, ти се включваш към най-силния и добър източник на енергия. Необходимо е само, над всички препятствия да усилиш тази връзка – това е всичко! Ще се постараем да го направим през трите дни на Конгреса и ще видим, че целият живот може да бъде организиран и подреден по този начин.

За сметка на тази връзка, ти ще придобиеш чудесна сила, с която ще можеш да успееш във всичко – в каквото и да е в твоя живот. Но само при условие, че искаш да бъдеш свързан с тази сила – защото тя определя всички действия и събития в нашия свят.

И ще разкриеш това напълно явно. Ще се чувстваш като дете, хванало се за ръката на възрастния, когото можеш да заведеш на всяко място, на което поискаш.

Както малкият син хваща за ръка баща си или майка си и ги тегли да направят за него онова, което той не е успял да направи. Така ще направиш и ти с Твореца – Той го очаква!

Надяваме се, че ще ни се отдаде възможност да постигнем това, че Той ще ни хване за ръка и ще ни помогне да изпълним всичко, което е необходимо!!!

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26177]

Последвай сърцето

каббалист Михаэль ЛайтманОт една страна казваме, че сме готови за Конгреса, а от друга възможно е, мислим, че не сме готови.

И това е правилното състояние. За това разказва Тора, такова е предверието на прехода и изхода.

Не просто гладко и предсказуемо – изходът от Египет се е осъществявал набързо, в бяг към Крайното море. Човек не разбира механизма на случващото се и в крайна сметка за него това е като чудо.

Стоейки в подножието на Синайската планина, казваме: «Ще направим и ще чуем!», сякаш някой предварително знае точно какво да се прави.

Нужно е принципно съгласие: готови сме да се стараем със всички сили, доколкото е възможно от низшия свят да разберем нуждата на висшия свят. Това старание открива вратите пред нас.

Разумът тук е безсилен. Колкото и да мъдърстваме, опитвайки се да узнаем и да разберем, по-вярно и ясно да реагираме на ситуацията – няма да помогне.

Просто ни трябва вътрешна устременост да станем като един и с това да се уподобим на Твореца – общото свойство отдаване и любов. Само със сърцето си можем да разберем, че това е всъщност спасението ни.

Надявам се, че се намираме на прага на духовен пробив, такъв, какъвто не е имало в историята на човечеството. Ще се постараем – и ще успеем!

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26129]

Рецепта за вечна младост

Въпрос: От времето, когато започнах да изучавам науката кабала и отидох в група, чувствам, че у мен расте желанието за секс и други земни наслаждения. Как трябва да работя над това?

Отговор: Написано е: „Всеки, който е по-голям от своя другар, притежава по-голям егоизъм”. В продължение на цялата наша история ние се развиваме егоистично, нашето его през цялото време расте.

В резултат, достигаме до такова състояние, че вече напълно използваме целия огромен егоизъм, който е присъщ на този свят.

Затова хората усещат отчаяние, потапят се в депресия, в наркотици, шири се терор и други беди. Ние вече не знаем какво да правим със своя живот.

Сега ние сме длъжни да си пробием път по-далече, с още по-голям егоизъм, за да достигнем духовния свят, Твореца.

Затова хората, идвайки в науката кабала, мислят, че сега ще бъдат като ”ангели с крила”, като че ли само ”крилата” не им стигат, нали никакви наслаждения от този свят вече не ги напълват.

Но когато човек започва да се учи, изведнъж в него се разкриват желания за храна, за секс, за пътешествия и за други удоволствия от нашия свят.

Защо? Егоизмът расте и нищо не можеш да направиш. И това не зависи от възрастта. Човек може да е на 80 или 90 години – без значение, той започва да усеща желания като млад.

Аз не искам да рекламирам това, иначе ще се превърнем в група на преклонна възраст.

Но на практика – няма спасение. В човек, изучаващ науката кабала, трябва да нарастват всички желания.

И доколкото основа на всички наслаждения е сексуалното наслаждение, чийто корен е съединяването на светлината и на желанието/ кли, сливането на мъжката и женската част на творението, затова преди всичко човек усеща растеж на сексуалните желания до такива мащаби, каквито не е имало преди.

По-рано е бил спокоен човек, всичките му желания са били уравновесявани. Но сега те се проявяват в такава прекомерна форма, че започват да му пречат да живее …

Всичко това е вярно и е известно, че със започването на занятията по науката кабала всички наши желания и наклонности започват да се обновяват.

Какво да се прави с това? Говорейки истината, както е известно от науката кабала, ни е забранено да се съпротивляваме на своите желания.

Не отивай против ”злото начало” направо, като че ли се готвиш да воюваш с него като герой. Ти не можеш нищо да направиш!

Само се потопи с глава в учебни занимания, в група, колкото се може повече се съедини с тях, за да може висшата светлина да ти въздейства по-силно.

Само по такъв начин ти ще можеш да преминеш това – с всички възможни пречки наоколо. И няма избор – всичко това е предназначено да пречисти намерението, мислите, за да търсиш във всички тези пречки точката на връзката с групата – нали в нея е цялата ти свобода на избор.

Затова на теб ти се дават такива състояния, за да се укрепиш още по-силно в своя избор – даже на основата на всички тези желания към парите, към секса, към семейството и към други наслаждения на този свят. На основата на това – укрепи се в групата, реализирай своя единствен избор.

Нямаш избор да воюваш със своите желания. Не прави глупости, не отивай срещу тях, наистина там не действаш напълно ти. Това не е твоята работа! На теб ти дават външни условия, за да реализираш върху тяхната основа още повече своята свобода на избор.

Това е необходимо да се разбере във всички ситуации от нашия живот. Дръж се като всички в нашия свят: дом, семейство, работа, отпуск, здраве – всичко обичайно. А цялото свое внимание насочи към единствената свобода на избора.

От урока по статията „Свобода на волята”, 05.11.2010

[26030]