Въпрос: Ние постоянно чуваме, че трябва да се обединяваме и да търсим  Твореца, но не можем да приемем това като практическа работа. Какво конкретно трябва да правим?

Отговор: Ако външните действия са полезни за вътрешните процеси, ние сме длъжни да ги изпълняваме.

Ползата може да се прояви в бъдещето: аз цяла година извършвам външно действие, за да може като резултат от своите действия да достигна по-вътрешен духовен пласт, казано по друг начин, да се приближа до свойството на Твореца – отдаването, осъзнавайки колко съм далече от това, чрез своето желание да започна поправянето на намерението от „заради себе си” на „отдаване”.

С други думи, „края на действието” трябва да е „ в началния замисъл”: или ми се казва какво да направя и аз го изпълнявам „над знанието”, или действам така сам. Във всеки отделен случай изпълнението касае самия човек.

Но ако към неговото действие не е присъединено намерението „заради обединяването на групата”, колкото и важно да е намерението няма да донесе полза. Защото именно работата над намерението е работата на Човека.

Невъзможно е да я заобиколим, тъй като природата на света e – желанието да се наслаждаваш и желанието да наслаждаваш; мисълта, намираща се до него; тяхното съединение и взаимопроникване. А освен желанието и намерението нищо не съществува!

Желанието да получава на низшия влиза в желанието да отдава на висшия във вид на МАН (молба за поправяне) и желанието да отдава на висшия слиза в желанието да получава на низшия и го напълва като МАД (поправящата светлина).

Тогава между тях се извършва взаимно обединяване: Бина в Малхут и Малхут в Бина – Твореца в творението и творението в Твореца, докато не достигнат пълно равенство. Това е цялото изпълнение!

Къде се случва това? – Само в мисълта, в желанието, във вътрешното усилие!

Разбира се, това е най-трудно от всичко. На някой му е по-лесно да работи умствено, на някой му е по-тежко, но духовната работа в еднаква степен е трудна за всички – и за учените, и за дърводелците, та тя се извършва в душата, а не в разума.

Ние, все пак, извършваме някакви външни действия и те ни обединяват в правилното намерение: защо правим това? Защо заедно, а не по отделно? Защо искаме да разширим кръга на участниците? Това ни дава жизненост и въодушевление.

А без намерение в усилията ние сме „събрание на насмешници”, защото и най-важната работа без намерение е лишена от смисъл!

От урока по статията на Рабаш, 31.10.2010

[25698]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Духовното изисква съвършенство и радост, но понякога в групата, ние потискаме радостта. Как се съчетава това?

Отговор: Ти попадаш в групата след обичайния „цивилен” живот. Там си се радвал на храната, секса, семейството, парите, уважението, властта и знанията. А тук са те поставили пред цел, която не постигаш и пред хора, които не избираш.

Във външния свят сам си решавал с кого да работиш, и с кого да почиваш, а тук пред теб са лицата на другарите. Погледни, ще ги приемеш ли в компанията си? Но изход няма. Още повече и изгода също няма. Ти не намираш нито причина, нито място, нито повод за радостта, с която си свикнал във външния свят.

Сега трябва да промениш всичките си представи. За какво съм тук? За какво са ми тези хора? Как да намеря напълване за себе си? Каква е целта? Доколко е важна тя?

Събирайки и правилно степенувайки тези въпроси и техните отговори, ти трябва просто да се взривиш от радост, да полетиш на седмото небе от щастие.

Защото се намираш на единственото правилно място, в компанията на правилните хора, които се стремят към същото, към което и ти – към възвишената цел, която сам не можеш да постигнеш. Погледни – те са се събрали заедно, специално за теб. Те съществуват единствено, за да придобиеш съвършенството.

Тогава, гледайки другарите, ти започваш да ги обичаш. Те стават важни, близки, скъпи за теб. И целта не е вече толкова непостижима. Ако се обединим, ще я намерим между нас. Тя не е в далечна галактика, а тук, зад разделящите ни прегради, които трябва да разрушим.

Целта е да разкрием в нас светлината. Но тя не може да протича, докато в мрежата има пробив. Заради разкъсаните кабели, през никой от нас не може да протече духовния ток. Дай му възможност да засияе, затвори веригата!

Всичко вече е подготвено за нас и само, ако гледаш правилно на случващото се, непременно ще се изпълниш с радост.

От урок по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направим, за да разкрием Шхина между нас на Конгреса?

Отговор: Само едно – обединение. От нас не зависи нито едно действие, освен сбижаването между помежду ни. Благодарение на него между нас се разгаря въодушевление, което ще ни помогне да се обединим.

Ние се обединяваме вътрешно. Прегръщането не е задължително, макар външните действия да помагат. Преди всичко трябва да разбера, че ще изляза в духовния свят и ще придобия живот на по-висше стъпало само, ако се издигна към по-високо и мощно желание за възприемане на всички като свои части.

Но тук възниква чисто псохологически проблем, защото аз ги отхвърлям. Значи трябва да променя възприятието си, своето отношение, да разкъсам вътрешната преграда между мен и другите.

За тази цел, аз трябва да се сбижа с другарите, за да могат те да ми въздействат. Тогава те ще влеят в мен своите идеи, своята цел – единството, в което всеки разкрива висшата реалност.

Ето защо ние организираме Конгрес и се обединяваме с всички сили. Ето това е практическата кабала.

Преди хората са мислели, че кабала предсказва бъдещето и се занимава с нещо свръхестествено. Нищо свръхестествено няма тук, освен преобразяване на нашата егоистична природа в алтруистична.

От урок по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо аз не усещам в равна степен с всички вътрешното напрежение, духовния заряд?

Отговор: Разбира се, че аз усещам всеки различно.  Зависи от това, доколко в моето днешно егоистично възприятие те ми се струват близки или далечни.

Някои аз просто не забелязвам, в други намирам нещо привлекателно, а трети отблъсквам.

Работата тук е в моят характер и дори в настроението, в множеството детайли, случки и произшествия, за които съм слушал, които съм наблюдавал или съм чувствал.

Това за нищо не говори. В действителност, по духовния път, в нас постоянно нараства усещането, че всички сме равни, че няма разлика между бели, черни, червени или жълти, между красиви или грозни.

Националност, език и характер – всички тези външни признаци изчезват, защото те се отнасят към ограниченото възприемане на свойствата в нашият свят.

Както и да е бил възпитаван човекът, както и да са го обучавали – всичко това е външната обвивка. Докосвайки се до неговото желание, аз разкривам там духовната искра и даже неговото място в общата система от души. Чувствам го точно, като част от моето собствено тяло.

И тогава отношението се променя: всичко придобива важност. Както майката обича еднакво всички свои деца, отделяйки на всяко толкова внимание, колкото му е нужно.

Защото всички ние сме части на съвършената система, а в съвършенството не може един детайл да е по-важен от другите.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26024]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам пише в статиите си „Изгнание и освобождение” и „Поръчителство”, че се намираме на прага на окончателното духовно освобождение и народът на Исраел (всеки устремен към разкриването на Твореца), трябва да служи за проводник на общото поправяне на света.

Всичко случващо се в днешно време е предназначено само за реализирането на крайната цел и за това трябва да се настроим.

Нужно е да се създаде общество, съюз, виртуална държава, която да живее само по духовните закони и да не взема пример от нищо във външния свят.

Тази държава трябва да съществува не физически – това е съюз на душите, съществуващи по законите на отдаването, без да поглежда назад. Това е единственото условие.

Ако хората могат да постигнат такива отношения, те ще разкрият помежду си висшата сила и ще станат духовен център на света, към който могат да се присъединят всички.

Тази група/държава трябва да изгради в себе си свои системи, необходими за постигането/реализацията на целта – пълно поправяне.

Необходимо е да се създаде образователна и възпитателна системи, призвани да създадат човека, да се създаде социална система на кабалистичен принцип, която да поддържа човека в нужда, болест, старост, осигуряваща работа, правна защита. Съгласно принципите, дадени от Баал а-Сулам в статията „Последното поколение”.

Трябва да се изследват и изграждат системи за преходния период – от кризисното състояние на човечеството до състоянието „Ново поколение”.

Днес, ние се приближаваме към създаването на такава духовна система помежду си. И всичко започва от духовното към външното, материалното. Във външното не трябва да се прави нищо, за което не сме готови вътрешно.

Както няма смисъл да се изгражда Третия Храм, както искат някои, докато не изградим в себе си това духовно състояние (мохин де-яхида)

Ние няма и да можем да го изградим, защото не разбираме какъв трябва да бъде той. Само от по-висшето стъпало, от постигането на стъпалото Трети Храм, може из основи да се опознае и създаде низшето стъпало.

Затова, само в зависимост от нашия духовен напредък могат да се изграждат материалните връзки на този свят. И колкото по-високо се издигаме и разберем по-добре вътрешните духовни връзки между нас, толкова по-успешно ще усъвършенстваме изградените от нас материални системи.

От урока по статията „Изгнание и освобождение”, 04.11.2010

[25962]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: ”Грош по грош се събират в голяма собственост”. Всеки човек ли внася своя ”грош”? Или това е нашият общ ”грош” на пътя към целта?

Отговор: Човек събира тези ”грошове” – малките желания, получени от всички другари.

Обединявайки се с тях и стремейки се да влезе в поръчителство, той намира желанията на всички и те се съединяват в него, придавайки сила на пътя.

Но дори това все още не е достатъчно. Сила у мен има, ”материал” няма. Този ”материал” се проявява на малки порции: в мен парче по парче разкриват егоизма и аз го преодолявам, според количеството на появяване на тези порции.

И тук също ”грош по грош” се събират в голяма собственост.

От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25888]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо за егоизма е болезнено да се анулира?

Отговор: Това зависи от важността на целта. И в нашия свят ни се налага да анулираме себе си: на работа – да следваме указанията на началството, у дома – да ухажваме децата, да обезпечаваме семейството и т.н.

След всички задължения ми остава час-два лично време. Излиза, че аз постоянно анулирам себе си – от безизходност, защото трябва да живея. Но аз получавам възнаграждение в същия този егоизъм!

А тук, ние се отказваме от егоизма, за да получим ”нещо по-важно”: духовен живот, вечност, съвършенство, хармония. Засега ние не усещаме важността на това като възнаграждение . Обкръжението трябва да ме убеди в това.

В нашия случай – аз съм избрал обкръжението, свързан съм с всички. Никога в историята не е имало такова състояние, в което се намираме  сега .

Ние сме първото поколение на поправянето и вече сме се удостоили да получим методиката и да започнем да я реализираме заедно между хиляди другари.

Какво е останало да се направи? – Да анулираме себе си! Ако ние направим това заедно, то на всеки ще му бъде лесно. Именно така и ще стане!

От лекция в Деня на единството, 31.10.2010

[25854]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да укрепвам групата и другарите, ако ми се налага да действам виртуално?

Отговор: Е и какво ако е виртуално? Разстоянията не са пречка, и не трябва задължително да се държим за ръце. Да не би да мислиш, че ако те познавам по лице, и познавам характера, то познавам самия теб?

Ти как ни намери? – Чрез интернет! И според теб, беше случайност? – Всъщност, твоите желания са свързали теб с общата система Адам – връзката на всички части в света заедно.

В тази система има множество общества/кръгове по интереси/желания: научни,банкерски, делови, семейни и т.н.

Но в нея съществува още и особен кръг, обединяващ всички тези, които се стремят към целта на живота, към познание за това, заради което си струва да се живее.

Тези хора географски са навсякъде, а също се намират и в обикновените кръгове, но в същото време, съставляват помежду си, даже без да усещат и осъзнават, свой кръг – поле на вътрешна взаимовръзка. Ще го обозначим с жълт цвят.

Когато човек усети, че целта го зове, той започва да контактува с това поле, излиза от своето обкръжение и влиза в този кръг. Ето така и ти си ни открил в интернет.

И сега тази нова връзка продължава да укрепва. Дори и да не сме се виждали или познавали един друг по-рано, с течение на времето ние все повече влияем един на друг, и всеки ден ти получаваш мислите и желанията на милиони хора от целия свят, които също като теб са се замислили за целта на творението – и по този начин се намират един друг.

От урока по статията на Рабаш, 04.11.2010

[25869]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ние трябва да се постараем да построим такова постоянно състояние, все едно се намираме на вечен конгрес, под впечатлението на хиляди хора, събрали се на едно място.

Такива „електрически вибрации” аз трябва да чувствам, намирайки се във всяко време и на всяко място. На това духовно силово поле не му влияе разстоянието! То зависи от нас, ние можем да направим това състояние постоянно.

Именно това поле на духовна връзка и посока – се нарича кабалистична група – и всеки се намира под влиянието не на 7000, а на милиони наши другари по света.

Преди всичко, ние създаваме група от няколко хиляди ученици, където всички са свързани заедно в нашата обща мрежа. И ако част от тази група достигне състояние на поръчителство, тя започва да проектира това излъчване навън, то вече не може да бъде спряно.

Това се нарича истинското разпространение на кабала. И всеки ще има възможност да дойде, да види, да разбере, да провери – дали това му пасва или не; и може би днес не, но утре вече – да.

Този конгрес трябва да ни даде пример за такова състояние, което трябва да направим постоянно и да се издигаме все по-високо и по-високо. Това именно ще бъде влиянието на обкръжението върху човек, а ние трябва да го създадем.

Ако обкръжението определя цялото мое бъдеще и цялата скорост на моето духовно развитие, то аз трябва да се вълнувам само за това как да направя това обкръжение по-силно – за да може през цялото време да ме вдъхновява и да ме дърпа за ухото напред.

И тогава, естествено, аз ще дойда на конгреса, защото за сметка на какво друго мога да напредвам – аз нямам никакво друго средство освен това. Аз ще дойда, но ние сме длъжни да организираме такова обкръжение постоянно! Защото няма друг двигател на духовното развитие!

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 04.11.2010

[25958]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Природата на човека е напълно егоистична. Затова той сам не може да я промени и се нуждае от външна сила, която да го промени. Тази сила може да бъде извикана единствено в групата, чрез изучаване на науката кабала.

„Действително, аз признавам, че не е по силите на човек да измени своята егоистична природа, със собствени сили, да обърне желанието за получаване само за себе си на противоположното, така че да не получава за себе си, а всички действия да извършва единствено заради другите.

Но точно заради това Творецът ни е дал и науката кабала (Тора) и действията в групата (Заповедите), в опитите за изпълнение на които, не за собствена изгода, а за да доставим удоволствие на Него, ние променяме своята природа” (Баал Сулам. Статия за завършване на Книгата Зоар)

[25907]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→