Включвайки се в група, аз сякаш извършвам присаждане на душата от едно място на друго: от тялото, в което се намирам сега – в друго тяло.

Привеждам своята душа от усещането за това, че сега се намирам в това тяло към усещане, че се премествам в друго тяло. И това друго тяло се нарича група.

Но групата, това не са лицата на другарите ми, не са самостоятелни единици, повече или по-малко съединени един с друг. Това е нова система, и дори не тази система – това е ново желание, което се намира извън мен.

И това е най-поправеното желание, което се намира в Края на Поправянето. В него няма никакъв недостатък – в него присъства Твореца, който изцяло го напълва.

На това огромно съвършено желание не му достига само едно: моето включване в него, моето «вживяване» тук, подобно на трансплант, който трябва да премине процес на постепенно приживяване в ново тяло, да бъде почувствано от другите части, да отмени себе си пред тях, да съедини с тях своите входящи и изходящи съсъди.

По такъв начин присадения орган все повече и повече се запознава с тази система, включва се в нея и започва да функционира заедно с нея, разбирайки, че всичко зависи от него, от  това, доколко той се е «сродил» с нея, станал е нейна неотменна част – буквално губейки себе си в нея. И това се нарича, че той постига Малхут в света на Безкрайността – последната степен на поправяне.

Според степента, в която аз се включвам в това ново желание (групата), което се нарича «Шхина» – мястото, където пребивава Твореца, там разкривам Него.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[27089]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки конгрес е съединение на множество хора: начинаещи и напреднали, много различни, но обединени от една цел – да разкрият смисъла на живот, да узнаят къде се намира това място, къде сме длъжни да пристигнем, това място, заради което действително си струва да се живее, за да не премине живота ни напразно.

Това е предназначението на науката кабала – да ни доведе до най-важната и централна точка – разкриване на Твореца от творенията. Разкриване означава, че тук, в този живот, в този свят ние достигаме нивото, статуса на Твореца.

За да направим това е нужна голяма сила – в никой от нас няма такава сила, тя присъства само в обединението между нас. И Творецът е направил това преднамерено.

Защото ако аз съм длъжен да Го постигна, то трябва да имам същата тази природа, като Неговата. Да се приближа до Него означава да придобивам все повече и повече Неговите свойства.

Защото се приближавам към Него не физически, а душевно и все повече разкривам Него в своите нови свойства, които са същите, както в Него. А как да придобия тези свойства? – На мен ми казват, че те са противоположни на моята природа. Но аз не знам какво означава «противоположни».

Аз знам какво е «бяло» вместо «черно». Но какво означава «противоположни», ако изцяло и напълно пребивавам само в едната природа?

Творецът е разбил цялата действителност на две части: аз и това, което се намира извън мен. И аз ненавиждам това, което се намира извън мен, или го обичам, но само за да го използвам за свои цели.

Така на конгреса ми дадоха възможност да се съединя с много други хора, които се намират отвън. Ако започна да ги възприемам като своя част, разбирайки, че съединявайки се с тях ще достигнем до една цел – то с това съединение ние ще формираме, ще създадем, буквално ще построим такова свойство както и в Твореца. Това се нарича поправяне на духовния съсъд.

Ти и аз ще започнем да се съединяваме и тази връзка между нас, която по рано е била отблъскване, ненавист, пренебрежение, завист, власт на единия над другия и т.н. ще се превърне в любов, в съединение.

И това съединение достигаме не в теб или в мен, а между себе си! Това съединение става кли, в което ще можем да усетим Твореца: ти и аз – двамата заедно!

В това кли ще усетим своя духовен живот. То е подобно на кръв, циркулираща между клетките и органите в телата ни, носеща им кислород – живот.

Защото нашето тяло живее благодарение на тази циркулация, благодарение на връзката, съществуваща между всички негови части. Всеки орган отдава на другите, мисли не за себе си, а за другите. Така е устроено нашето тяло на животинско ниво. И именно такава връзка сме длъжни да достигнем на ниво «човек» – съзнателно, по свое желание.

От 7-я урок от конгреса, 11.11.2010

[27106]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да съхраним радостта в падението?

Отговор: Всичко зависи от това, каква е твоята цел. Помня, как в детството се изкачвахме на хълм и се пускахме от него с шейни. И на нас ни беше весело не при изкачването, а при слизането.

Така че, цялата работа е в целта. Ако знаеш, че падането ти разкрива нов материал, с помощта на който да изградиш своето следващо стъпало, нима това няма да ти достави удоволствие?

Когато дойде объркаността и неразбирането, когато всичко пред очите се „размива”, аз се радвам. Защото след мрака ще придобия ново знание, ново чувство, нова близост, ново разкриване.

В падналия върху мен мрак, в помрачените чувства, в мъглата на съзнанието, аз се наблюдавам отстрани, отделям се от объркаността и унинието, и по тях измервам бъдещия подем.

По същия начин раби Шимон, усещайки се като „Шимон от пазара” разбрал, че се намира пред издигане към окончателното поправяне.

И въпреки, че ние все още не сме постигнали това стъпало, винаги когато те обхваща безсилие, когато пелена скрива слънцето, ти трябва да виждаш в това подготовка. Така се проявява материалът на следващото стъпало, който е все още нереализиран, още не придобил нужната форма.

И тогава, не чакай нещото да се случи само, не оставай на едно място събирайки сили, а напротив – започвай да работиш. Старай се веднага да преодолееш препятствието и да се измъкнеш дори от най-незначителния мрак. Именно благодарение на това, целият материал, който трябва да участва в процеса, ще се включи в работата.

Ти имаш възможност ежедневно да извършваш системна подготовка с помощта на групата и ученето. Оставай във връзката през целия ден, не изпускай духовната нишка, дори тя да идва от слушалките на плейъра. И нека ти напомнят за целта, защото в падението, ти се изключваш от нея.

Ако през цялото време се намираш под влияние на правилната среда, дори при засилване на негативите ще можеш да видиш състоянието си отстрани и да го анализираш. Това ще ти позволи по друг начин да се отнасяш към случващото се. Радостта произтича от това, че изграждаш следващото състояние.

Само пълното разкъсване на духовната връзка, предизвикано от недостатъчна подготовка, те лишава от възможността да работиш. Можеш да се подготвиш по този начин за всеки миг от живота така, че никога да не излизаш от доброто въздействие. Ако наистина цениш групата, радостта никога не ще те напусне.

От урок по статия на Рабаш, 19.11.2010

[27083]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никой, освен мене, то защо съм длъжен да отида на конгреса, да се обединявам с всички и да обичам всички?

Отговор: Затова, за да стигнеш до възприемане на истинската реалност – на практика, в своите усещания.

Затова ти си длъжен да дойдеш, да видиш, че всички ние съществуваме и да изпълниш всички действия затова, за да „престанем да съществуваме”.

Въпрос: Но Вие казахте, че тук няма никого…

Отговор: Но това казах и аз! А ти сам си длъжен да дойдеш и да се убедиш в това, че тук няма никой освен тебе. И тогава ще бъдеш като Малхут на света на Безкрайността.

От 6-ия урок на конгреса, 10.11.2010

[26529]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как историята на Давид и Бат-Шева се проявява в груповата работа?

Отговор: Въпросът е правилен. Ние не работим просто над личните желания на човек, а над желанието, което е между нас. Именно това е било разбито и то трябва да бъде поправено.

В общото желание за поправяне всеки човек е със своя собствен егоизъм, който въобще не влиза в разчета. Вътре в мен има желание на животинско, растително и неживо ниво, които не подлежат на директно поправяне. Те ще бъдат поправени до степента, до която аз работя на човешкото ниво.

Това, което трябва да се поправи, е връзката между нас, нишките от връзка между нас. Това общо желание е зло по отношение на теб – намерението заради отдаване.

Остави всичко останало и работи само над човека в теб. Адам, този, който трябва да бъде подобен (доме) на Твореца. Всички останали желания автоматично ще го последват.

Затова цялата ни работа е извършена в групата. Малхут, Бат-Шева, е общото разбито кли, за което трябва да намерим поправяне, обединение. Спускащата се висша светлина АБ-САГ идва и взима част от светлината от нас. Така преминава Урия, светлината йуд-хей. Единствено вав-хей остава, с която можем да работим.

Тогава Давид взима една част от Зеир Ампин, която е предназначена за поправяне на Малхут, и започва да работи. Представлявайки екран (масах) с намерение заради отдаване, той поправя Бат-Шева и достига правилния зивуг, единство с нея, за да достави удоволствие на Твореца.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 18.11.2010

[26918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Кога постигаме максимално използване на нашето намерение да се свържем?

Отговор: Сега седя на урока и се старая да мисля за нашето свързване, за да може светлината, скрита в книгата «Зоар» да дойде и да ни съедини, и аз да усетя, че всички ние сме свързани заедно.

Щом като се почувствам свързан с всички, усещам свързващата ни мрежа – в нея веднага разкривам духовния свят.

Когато чувствам единството между нас – в него, аз чувствам духовното! Това се нарича изход от Египет. Повече нищо не е необходимо! И то е толкова близо…

Но аз не мога да се намирам в това намерение, в този стремеж повече от един миг. Защо? Защото другите не мислят за него! Аз имам нужда от подкрепата на обкръжението.

А обкръжението мисли за какво ли не: един – за своята баба, при която скоро ще отиде, друг – за своите проблеми в работата, трети е задрямал, иска да спи и т. н.. Всеки със своите проблеми. И никой не мисли за свързването…

Затова, аз мисля сега за нашето единство, грижа се за него и призовавам „чудотворното свойство“ (сгула), за да ми се разкрие, че всички ние сме свързани заедно и се намираме в свойството отдаване.

Искам общото свойство отдаване, това висше свойство да властва над мен! Но освен това решение, нищо не мога да направя, тъй като не получавам  подкрепа от обкръжението. Какво да правя?..

Тук не са достатъчни общите усилия и задълженията на другарите един пред друг, така, че всеки да се старае да бъде в това намерение. Задължението ни един към друг се нарича „поръчителство“.

И ако мислим само за това, как да разкрием единството помежду си, светлината ще дойде и ще го направи! Тъй като ние, сами не можем да се свържем. Но можем да мислим, това да се случи.

А ако не можем да мислим за това, значи, не си въздействаме един на друг чрез  величието на целта и нейната важност.

Само над тази точка трябва да работим – и толкова. Нямаме нищо освен това. Всичко се намира тук, пред нас, толкова близо… и ние разкриваме вечността, съвършенството, целия духовен свят…

Само при условие, че вземем решение, всеки да се грижи за другите, за да не забрави никой за това намерение.

Само единство – нищо повече не е нужно! Нека светлината да ни свърже и в нашето единство ще се разкрие Творецът! Ние ще отдаваме на Него, а той – на нас. Всичко се случва в нашето свързване. Там, ние ще усетим духовния свят, Твореца, Безкрайността.

От урока по книгата « Зоар», 19.11.2010

[27027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: След конгреса усетих някакъв блокаж – невъзможност да се съединя с другите и да напредвам. Възможно ли е по този начин да се проявява разкриването на Твореца и това зло да е Неговата обратна страна?

Отговор: Да, Фараонът е обратната страна на Твореца, която се нарича „помощ против Него”. По този начин, той ти помага и ти не трябва да го забравяш!

Когато се чувстваш сънен, потиснат, нямаш сили да си помръднеш ръката, трябва да помниш, че всички разкриващи се проблеми са целенасочени – те ти помагат да напредваш към целта! Трябва само да стиснеш зъби и да вървиш срещу тях. Творецът ти поставя препятствие. Той казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз съм ожесточил неговото сърце!”

Самият Той е направил Фараона по-жесток, и с всяко наказание ще го прави все по-несговорчив. Ти отиваш при Фараона като Моше (Моисей), държейки Твореца за ръка и гледаш отстрани как те спорят помежду си. Какво можеш да направиш, когато тези два великана – добрият и лошият се сблъскват, а ти се оказваш по средата, между двете сили на природата – дясната и лявата.

Но в края на всяко наказание, Фараонът отстъпва и се съгласява да те пусне от изгнанието, на свобода – тоест пред теб се открива пътя към духовния свят. Ти искаш да излезеш и виждаш как отново се връщаш към властта на Фараона, с още по-голямо ожесточение, и как те натоварват с още по-голяма работа и проблеми.

И тук ние забравяме, как преминава целият процес. Безполезно е да се бориш със своя Фараон и няма смисъл да спориш с другарите. Обърни се към Твореца! Защото Той самият признава, че е ожесточил сърцето на Фараона. Той от самото начало е създал егоизма и Тора, като средство за неговото поправяне. Ако искаш да го поправиш, обърни се към Твореца и той ще ти даде оръжие за тази борба.

Докато не убедиш своя Фараон, няма да излезеш от своя Египет! Всички групи през цялото време забравят за това и започват да спорят и да се съдят помежду си. Фараонът се забива като клин между нас, за да се издигнем над разкриващия се в отношенията ни един към друг егоизъм.

В началото, когато групата се създава, в нея всичко е чудесно – просто изпитваш умиление, когато я наблюдаваш, като че ли е новородено бебе. А после, то започва да расте и да проявява своя характер.

Трябва да разберем, че всичко това е правилно! По този начин се разкрива нашата природа и ще се появят още по-големи проблеми и тежки удари. Именно това е разкриването на Фараона.

Колкото по-силно се обединим срещу него, срещу нашия общ егоизъм, това и ще определя нашия успех. И тук трябва да повикаме на помощ всички средства – Твореца, другите групи, ученето. Само по такъв начин ще напредваме!

От урока по статията „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да проверя, че вървя в правилната посока?

Отговор: Ти никога няма да разбереш това. Защото трябва да знаеш точно къде е крайната цел и къде си ти, тогава можеш да приложиш правилното направление, по правата линия между две точки.

Но ако не знаеш къде са тези две точки, какво можеш да направиш? И ти никога няма да го узнаеш!

Затова ни е дадена групата – като единствената възможност да се движим към целта. Ти трябва да се включиш в нея и колкото по-силно се присъединиш, толкова посоката ти на движение ще е по-вярна.

Как можеш да го провериш? – В този миг, в който действително започнеш да се съединяваш с тях, в това съединение между вас ще разкриеш Твореца. Той ще ти засвидетелства, че сега вървиш в правилната посока и това не е фантазия!

Това свидетелство е първият потвърждаващ факт и едва тогава можеш да бъдеш уверен, че си вървял в правилната посока. А дотогава, както се казва: „Полагах усилия – и намерих”…

Усилията те въвличат в изучаване на първоизточниците и в групата, а всичко останало е спомагателна работа.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 18.11.2010

[26941]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това светлина на изправянето, къде се намира и как да се присъединя към нея?

Отговор: Ние се намираме в съвършена реалност, създадена от Твореца, но относително нас тя се представя другояче.

В истинската реалност има всичко, което искаме: безграничност, светлина, съвършенство, вечност, Творец. А тук, в този свят, ние виждаме съвсем друга реалност – тъмнина, зло, егоизъм.

Едната реалност е отделена от другата от стълба със 125 стъпала, по които аз трябва да изменя своята природа.

Разликата е в това, че тук ние усещаме само този свят и се намираме в тъмнина, страдания и егоизъм – а за истинската реалност ми е необходимо да достигна намерението „заради отдаване”, вместо ненавист – любов.

Докато се намирам в природата на този свят, аз нямам никакви шансове да се измъкна от него в духовното – това е съвършено друго измерение, в което не мога да прескоча. Обаче съществува такава „чудесна сила” (сгула), която може да ми помогне.

В духовния свят всичко е свързано заедно – и в противоположност на това в нашия свят всички са разделени. Там има любов, тук – ненавист. Там има отдаване, тук – егоизъм, светлина – тъмнина, добро – зло. Тоест всичко е наобратно, както е написано: „Аз видях обратния свят!”

И ние бихме били в пълна безнадеждност, ако не съществуваше един детайл, който, за щастие, не е противоположен! Той ни е даден като край на спасителното въже, за който аз мога да се хвана, за да се приближа там.

На всеки от нас, разделените в този свят, е дадена духовна искра, „точка в сърцето” – това е и краят на въжето, спускащо се към нас от духовния свят. То е протегнато към всеки от нас от онова съвършено състояние, където аз се намирам в хармония и абсолютен комфорт.

Но това все пак е само една точка и аз не знам какво да правя с нея – аз само чувствам своята причастност към нещо висше. А освен това, на мен ми е дадена книга, която се нарича „Зоар”.

Материалната книга се намира в този свят, но в духовното пространство също съществува „книга”, което означава разкриване, светлина. И самото наименование „Зоар” означава висше сияние.

Получава се така, че, намирайки се в своя земен свят, заедно с книга, напечатана с някакви китайски йероглифи, ти искаш да се върнеш обратно във висшия свят, към своя корен! Тази точка те дърпа!

И сега това, което трябва да направиш, е да се постараеш да се обединиш с такива като теб, разделени един от друг, и четейки заедно книгата „Зоар”, да се стремите към светлината, за да ви повлияе тя и да ви направи подобни на себе си.

Това е всичко! Останалото не зависи от теб – това са дадени ти свойства: и злото, и ненавистта. Ти сам нищо не можеш да направиш с тях. Относно висшия свят ти имаш само две средства: групата и книгата.

И ако ги използваш, притегляш към себе си от духовния свят огромна светлина, която ти въздейства. Тя именно се нарича „Зоар” (сияние) или Обкръжаваща светлина, възвръщаща към Източника. Това е, което те променя. Светлината работи върху теб и те придвижва обратно към твоя корен.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 18.11.2010

[26947]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, „Даргот Сулам“, статия 298, „Включване на свойството милосърдие в съда„: „По време на падението, под властта на желанието за наслаждение, човек няма избор.

Когато в него действа желанието да отдава, тогава не му е нужен избор. Така, цялата му свобода е в избора на онова, което да властва над него: свойството да съди или свойството милосърдие”.

Душата се състои от десет сфирот. От Кетер до горната третина на Тиферет в нея властва Бина, желанието за отдаване, а от долната третина на Тиферет – Малхут, желанието за получаване. Единствено по средата, в средната третина на Тиферет, цари „безвластие” – това място е неподвластно нито на отдаването, нито на получаването.

И действително, понякога се случва човек да не може да се определи в кое направление е, неговите мисли и желания не клонят нито натам, нито насам. Това е и мястото на избор. Обаче в това време ние по правило сме разсеяни и не мислим за нищо особено. А времето си върви, животът преминава.

Как да използвам свободата от двете сили, които управляват свише? За това трябва да избера обкръжение – защото, тогава сам избирам кой ще властва над мен в неутралното състояние.

Аз съм пробуден от зова на точката в сърцето и доведен в групата. Сега аз трябва да установя правилна връзка между нас – така, че групата да действа върху мен, а аз – върху нея. Тогава аз постоянно ще напълвам свободните си състояния с властта на групата, която съм избрал.

Изпълнявайки, напълвайки себе си с властта на групата, аз се сдобивам с кли, в което след това ще получа светлината. Аз скланям глава пред групата и в отговор получавам от нея две неща:

1. Голямо желание от всички точки в сърцата на другарите.
2. Екран (масах) – осъзнаване на факта, че си струва да се работи заради отдаването.

И тогава чрез групата аз притеглям светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина (ор макиф), която ме изправя.

Потенциалът за избор е винаги в нас. Колкото по-целенасочено използваме наличните ни средства – учителят, книгите, групата, обучението, разпространението – толкова повече възможности за избор се появяват у нас.

Тогава ние сами ще обединяваме свойствата на съда и милосърдието, по собствено свободно желание, съчетавайки силите на Бина и Малхут – дясната и лявата линия. Ние ще започнем да управляваме себе си и мястото за избор ще стане за нас средна линия.

Привличайки колкото се може повече от Бина и Малхут, за да ги споим в едно цяло, ние постигаме духовно битие и започваме да се изкачваме по духовните стъпала.

От урока по статията на Рабаш, 19.11.2010

[27021]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→